Начало › Растения › Любимци › › Офиката е винаги красива

Офиката е винаги красива

08.01.2008 | Коментари (0)

То­ва е ед­но от най-очаро­ва­тел­ни­те дър­ве­та, ко­ито рас­тат у нас. Поз­на­то е още ка­то са­мо­див­с­ко дър­во и дър­во на къс­ме­та. Мо­же да се ви­ди в иг­ло­лис­т­ни и ши­ро­ко­лис­т­ни го­ри, по гор­с­ки по­ля­ни и пла­нин­с­ки си­пеи. Има го и в ни­зи­ни­те. Та­зи му прис­по­со­би­мост към раз­но­об­раз­ни­те при­род­ни ус­ло­вия и пре­ди всичко мно­го ви­со­ки­те му де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва го пра­вят же­ла­на ук­ра­са в пар­ко­ве и вил­ни дво­ро­ве.

В про­лет­на­та си пре­мя­на е ка­то бул­ка, в есен­на­та - ка­то прин­це­са

Нап­ро­лет сред ажу­ре­ни­те лис­та бух­ват бе­ли­те гуг­ли на цве­то­ве­те, а през ок­том­в­ри ис­к­ря­щи­те оран­же­ви гроз­до­ве на пло­до­ве­те се до­пъл­ват от есен­ни­те баг­ри на лис­та­та. Пло­до­ве­те чер­ве­не­ят дъл­го и  с трай­ност­та си са тра­ди­ци­он­но из­пол­з­ва­ни в есен­ни и ко­лед­ни аран­жи­ров­ки.

(снимка)

Офи­ка­та (Sorbus aucu­paria) е от­но­си­тел­но мал­ко, ряд­ко по-ви­со­ко от 5 м  дър­во от се­мейс­т­во­то на ро­зоц­вет­ни­те (Rossa­ceae). Ори­ги­нал­на е си­во-зе­ле­на­та му глад­ка ко­ра, ко­я­то в по-мла­да въз­раст е без пук­на­ти­ни. По-къс­но за­почва да се на­пук­ва, но то­ва не значи, че ста­ва гроз­на. Лис­та­та са слож­ни, на­зъ­бе­ни и с дъл­ги дръж­ки. От гор­на­та стра­на са жъл­то­-зе­ле­ни, а от дол­на­та са си­во-зе­ле­ни. През есен­та по­чер­ве­ня­ват, ко­е­то пра­ви дръв­чето мно­го кра­си­во в об­щес­т­ве­ни пар­ко­ве и двор­ни гра­ди­ни.

Ху­ба­во­то на офи­ка­та е, че не­за­ви­си­мо от про­ме­ни­те на вре­ме­то, цъф­ти и да­ва пло­до­ве вся­ка го­ди­на. Цве­то­ве­те са не­го­ле­ми, до 8-10 мм в ди­а­ме­тър, бе­ли ка­то булчин­с­ка пре­мя­на. По­я­вя­ват се през май и та­ка как­то са съб­ра­ни в кичес­ти съц­ве­тия, на­пом­нят за на­ва­лял по дръвчето сняг.

Пло­до­ве­те са дреб­ни, до 6-10 мм в ди­а­ме­тър, къл­бо­вид­ни и ко­га­то уз­ре­ят, са оран­же­во-чер­ве­ни или жъл­то­-о­ран­же­ви. То­га­ва са мно­го кра­си­ви - ка­то яр­ки пла­мъчета в ко­ро­на­та на дръвчето. Имат ки­се­ло-стипчив вкус. Уз­ря­ват в пе­ри­о­да ав­густ-сеп­тем­в­ри. За­паз­ват се на дър­во­то ка­то свет­лин­ни ук­ра­ше­ния до къс­на есен, дъл­го през зи­ма­та, ако тя не е мно­го мра­зо­ви­та.

Ряд­ко се случва ху­ба­ви­ца ка­то нея да не е пре­тен­ци­оз­на

Дър­во­то на къс­ме­та обича свет­ли­на­та, но се спра­вя и на сян­ка. Из­дър­жа и на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри, до­ри пред­почита прох­лад­ния кли­мат пред го­ре­щи­ни­те. Про­дъл­жи­тел­но­то за­су­ша­ва­не е опас­но, по­ня­ко­га и  па­губ­но за офи­ка­та. Тя ус­пя­ва най-доб­ре на све­жи, рох­ка­ви и пло­до­род­ни почви. Но ще я ви­дим и на бед­ни, ка­ме­нис­ти, гли­нес­ти, ва­ро­ви­ти, та до­ри и мочур­ли­ви почви.

От ди­во­рас­тя­щи­те ви­до­ве офи­ка са съз­да­де­ни кул­тур­ни сор­то­ве. Има сор­то­ве, ко­и­то спо­ред фор­ма­та на ко­ро­на­та са пи­ра­ми­дал­ни, дру­ги са пък плачещи, или спо­ред ок­рас­ка­та на пло­до­ве­те ще са с жъл­ти, оран­же­ви, оран­же­во-чер­ве­ни до­ри с тъм­ночер­ве­ни пло­до­ве. В се­вер­ни­те стра­ни на Ев­ро­па са съз­да­де­ни и сор­то­ве с пло­до­ве за яде­не (Dulcis, Moravica).

Офи­ка­та се раз­м­но­жа­ва чрез се­ме­на. Все­ки лю­би­тел мо­же да си до­бие тол­ко­ва рас­те­ния, кол­ко­то си ис­ка. Най-доб­ре е се­ме­на­та да се за­се­ят още съ­ща­та есен. Ако се за­па­зят за про­лет­та, тряб­ва да се под­ло­жат на стра­ти­фи­ка­ция в про­дъл­же­ние на 90-120 дни.

(снимка)

Сък­ро­ви­ще на ви­та­ми­ни и мик­ро­е­ле­мен­ти

Пло­до­ве­те съ­дър­жат глю­ко­за, фрук­то­за, за­ха­ро­за, пек­тин, фла­во­но­и­ди, ан­то­ци­а­ни, ор­га­нични ки­се­ли­ни (гроз­до­ва, ли­мо­не­на, яб­ълчна), значител­но ко­личес­т­во ка­ро­тин, ете­рични мас­ла, ви­та­ми­ни - К, Р, В. Съ­дър­жа­ни­е­то на ви­та­мин С е тол­ко­ва, кол­ко­то в шип­ка­та (око­ло 92 мг% ). Ос­вен на ви­та­ми­ни, те са и сък­ро­ви­ще от мик­ро­е­ле­мен­ти, пре­дим­но маг­не­зи­е­ви, же­лез­ни и мед­ни со­ли. Ня­кои ви­до­ве офи­ка са бо­га­ти на йод, ко­е­то ги пра­ви твър­де по­лез­ни за хо­ра­та , жи­ве­е­щи в т.н. йо­до­де­фи­цит­ни ре­ги­о­ни. За пот­ре­би­тел­с­ки це­ли пло­до­ве­те се съ­би­рат в пъл­на зря­лост. Те мо­гат да се из­пол­з­ват све­жи и из­су­ше­ни, но не се кон­су­ми­рат без спе­ци­ал­на об­ра­бот­ка.

(снимка)

Ле­ку­ва раз­ни бо­лес­ти

Офи­ка­та е мно­го це­нен лечебен плод, ко­и­то от древ­ни вре­ме­на е по­ма­гал на хо­ра­та да пре­жи­ве­ят дъл­га­та зи­ма и да се ле­ку­ват от теж­ки бо­лес­ти. В ме­ди­ци­на­та се из­пол­з­ват лис­тата, пло­до­ве­те и ко­ра­та на рас­те­ни­е­то. Упот­ре­бя­ват се за лечение при хро­нично въз­па­ле­ние на чер­ния дроб, ви­со­ко съ­дър­жа­ние на хо­лес­те­рол в кръв­та, ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не, спас­тичен ко­лит, ди­а­рии, хе­мо­ро­и­ди, ка­та­ри на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща. Пло­до­ве­те дейс­т­ват про­ти­во­рев­ма­тично, пи­кочогон­но и ад­с­т­рин­ген­т­но. Пре­по­ръчва се ка­то по­ли­ви­та­мин­но сред­с­т­во за про­фи­лак­ти­ка и за лечение на ави­та­ми­но­за. Имат до­бър ефект при рев­ма­тични бол­ки, ка­мъ­ни в бъб­ре­ци­те и пи­кочния ме­хур. Си­­ро­път от све­жи уз­ре­ли пло­до­ве е ефек­тив­но ди­у­ре­тично и очис­ти­тел­но сред­с­т­во. От­ва­ра от пло­до­ве на офи­ка се из­пол­з­ва при чуп­ли­ви нок­ти. Рус­ка­та ме­ди­ци­на пре­по­ръчва офи­ка­та и за по­ви­ша­ва­не на апе­ти­та.

 

08.01.2008, д-р Елена ЦОЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Гроздето
За про­из­хо­да на ло­за­та съ­щес­т­ву­ват мно­го ле­ген­ди. В ед­на от тях се раз­каз­ва за бог Ди­о­ни­сий, кой­то пъ­ту­вал из араб­с­ки­те стра­ни. Ся­дай­ки да си почине под сян­ка­та на ед­на ло­за, той уто­лил жаж­да­та си с на­те­жа­ли гроз­до­ве. Харе­сал вку­са и от­с­куб­нал ед­на мла­да ло­за, из­рас­на­ла от сем­ка. За да не из­съх­не, я засадил в птича кост с мал­ко почва

Сладкият аромат на зокума носи полъх от топлото море
Всички познаваме зокума - потъналия в цветове ароматен храст, който бабите ни засаждаха в големи делви или тенекии и настаняваха на най-слънчевото място около къщата. В градското ни битие той почти изчезна и за него си спомняме само когато отидем на море и очаровани доловим аромата му от някой двор.

Сладкият аромат на зокума носи полъх от топлото море
Всички познаваме зокума - потъналия в цветове ароматен храст, който бабите ни засаждаха в големи делви или тенекии и настаняваха на най-слънчевото място около къщата. В градското ни битие той почти изчезна и за него си спомняме само когато отидем на море и очаровани доловим аромата му от някой двор.