Начало › Растения › Любимци › › Офиката е винаги красива

Офиката е винаги красива

04.01.2016 | Коментари (0)

То­ва е ед­но от най-очаро­ва­тел­ни­те дър­ве­та, ко­ито рас­тат у нас. Поз­на­то е още ка­то са­мо­див­с­ко дър­во и дър­во на къс­ме­та. Мо­же да се ви­ди в иг­ло­лис­т­ни и ши­ро­ко­лис­т­ни го­ри, по гор­с­ки по­ля­ни и пла­нин­с­ки си­пеи. Има го и в ни­зи­ни­те. Та­зи му прис­по­со­би­мост към раз­но­об­раз­ни­те при­род­ни ус­ло­вия и пре­ди всичко мно­го ви­со­ки­те му де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва го пра­вят же­ла­на ук­ра­са в пар­ко­ве и вил­ни дво­ро­ве.

В про­лет­на­та си пре­мя­на е ка­то бул­ка, в есен­на­та - ка­то прин­це­са

Нап­ро­лет сред ажу­ре­ни­те лис­та бух­ват бе­ли­те гуг­ли на цве­то­ве­те, а през ок­том­в­ри ис­к­ря­щи­те оран­же­ви гроз­до­ве на пло­до­ве­те се до­пъл­ват от есен­ни­те баг­ри на лис­та­та. Пло­до­ве­те чер­ве­не­ят дъл­го и  с трай­ност­та си са тра­ди­ци­он­но из­пол­з­ва­ни в есен­ни и ко­лед­ни аран­жи­ров­ки.

(снимка)

Офи­ка­та (Sorbus aucu­paria) е от­но­си­тел­но мал­ко, ряд­ко по-ви­со­ко от 5 м  дър­во от се­мейс­т­во­то на ро­зоц­вет­ни­те (Rossa­ceae). Ори­ги­нал­на е си­во-зе­ле­на­та му глад­ка ко­ра, ко­я­то в по-мла­да въз­раст е без пук­на­ти­ни. По-къс­но за­почва да се на­пук­ва, но то­ва не значи, че ста­ва гроз­на. Лис­та­та са слож­ни, на­зъ­бе­ни и с дъл­ги дръж­ки. От гор­на­та стра­на са жъл­то­-зе­ле­ни, а от дол­на­та са си­во-зе­ле­ни. През есен­та по­чер­ве­ня­ват, ко­е­то пра­ви дръв­чето мно­го кра­си­во в об­щес­т­ве­ни пар­ко­ве и двор­ни гра­ди­ни.

Ху­ба­во­то на офи­ка­та е, че не­за­ви­си­мо от про­ме­ни­те на вре­ме­то, цъф­ти и да­ва пло­до­ве вся­ка го­ди­на. Цве­то­ве­те са не­го­ле­ми, до 8-10 мм в ди­а­ме­тър, бе­ли ка­то булчин­с­ка пре­мя­на. По­я­вя­ват се през май и та­ка как­то са съб­ра­ни в кичес­ти съц­ве­тия, на­пом­нят за на­ва­лял по дръвчето сняг.

Пло­до­ве­те са дреб­ни, до 6-10 мм в ди­а­ме­тър, къл­бо­вид­ни и ко­га­то уз­ре­ят, са оран­же­во-чер­ве­ни или жъл­то­-о­ран­же­ви. То­га­ва са мно­го кра­си­ви - ка­то яр­ки пла­мъчета в ко­ро­на­та на дръвчето. Имат ки­се­ло-стипчив вкус. Уз­ря­ват в пе­ри­о­да ав­густ-сеп­тем­в­ри. За­паз­ват се на дър­во­то ка­то свет­лин­ни ук­ра­ше­ния до къс­на есен, дъл­го през зи­ма­та, ако тя не е мно­го мра­зо­ви­та.

Ряд­ко се случва ху­ба­ви­ца ка­то нея да не е пре­тен­ци­оз­на

Дър­во­то на къс­ме­та обича свет­ли­на­та, но се спра­вя и на сян­ка. Из­дър­жа и на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри, до­ри пред­почита прох­лад­ния кли­мат пред го­ре­щи­ни­те. Про­дъл­жи­тел­но­то за­су­ша­ва­не е опас­но, по­ня­ко­га и  па­губ­но за офи­ка­та. Тя ус­пя­ва най-доб­ре на све­жи, рох­ка­ви и пло­до­род­ни почви. Но ще я ви­дим и на бед­ни, ка­ме­нис­ти, гли­нес­ти, ва­ро­ви­ти, та до­ри и мочур­ли­ви почви.

От ди­во­рас­тя­щи­те ви­до­ве офи­ка са съз­да­де­ни кул­тур­ни сор­то­ве. Има сор­то­ве, ко­и­то спо­ред фор­ма­та на ко­ро­на­та са пи­ра­ми­дал­ни, дру­ги са пък плачещи, или спо­ред ок­рас­ка­та на пло­до­ве­те ще са с жъл­ти, оран­же­ви, оран­же­во-чер­ве­ни до­ри с тъм­ночер­ве­ни пло­до­ве. В се­вер­ни­те стра­ни на Ев­ро­па са съз­да­де­ни и сор­то­ве с пло­до­ве за яде­не (Dulcis, Moravica).

Офи­ка­та се раз­м­но­жа­ва чрез се­ме­на. Все­ки лю­би­тел мо­же да си до­бие тол­ко­ва рас­те­ния, кол­ко­то си ис­ка. Най-доб­ре е се­ме­на­та да се за­се­ят още съ­ща­та есен. Ако се за­па­зят за про­лет­та, тряб­ва да се под­ло­жат на стра­ти­фи­ка­ция в про­дъл­же­ние на 90-120 дни.

(снимка)

Сък­ро­ви­ще на ви­та­ми­ни и мик­ро­е­ле­мен­ти

Пло­до­ве­те съ­дър­жат глю­ко­за, фрук­то­за, за­ха­ро­за, пек­тин, фла­во­но­и­ди, ан­то­ци­а­ни, ор­га­нични ки­се­ли­ни (гроз­до­ва, ли­мо­не­на, яб­ълчна), значител­но ко­личес­т­во ка­ро­тин, ете­рични мас­ла, ви­та­ми­ни - К, Р, В. Съ­дър­жа­ни­е­то на ви­та­мин С е тол­ко­ва, кол­ко­то в шип­ка­та (око­ло 92 мг% ). Ос­вен на ви­та­ми­ни, те са и сък­ро­ви­ще от мик­ро­е­ле­мен­ти, пре­дим­но маг­не­зи­е­ви, же­лез­ни и мед­ни со­ли. Ня­кои ви­до­ве офи­ка са бо­га­ти на йод, ко­е­то ги пра­ви твър­де по­лез­ни за хо­ра­та , жи­ве­е­щи в т.н. йо­до­де­фи­цит­ни ре­ги­о­ни. За пот­ре­би­тел­с­ки це­ли пло­до­ве­те се съ­би­рат в пъл­на зря­лост. Те мо­гат да се из­пол­з­ват све­жи и из­су­ше­ни, но не се кон­су­ми­рат без спе­ци­ал­на об­ра­бот­ка.

(снимка)

Ле­ку­ва раз­ни бо­лес­ти

Офи­ка­та е мно­го це­нен лечебен плод, ко­и­то от древ­ни вре­ме­на е по­ма­гал на хо­ра­та да пре­жи­ве­ят дъл­га­та зи­ма и да се ле­ку­ват от теж­ки бо­лес­ти. В ме­ди­ци­на­та се из­пол­з­ват лис­тата, пло­до­ве­те и ко­ра­та на рас­те­ни­е­то. Упот­ре­бя­ват се за лечение при хро­нично въз­па­ле­ние на чер­ния дроб, ви­со­ко съ­дър­жа­ние на хо­лес­те­рол в кръв­та, ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не, спас­тичен ко­лит, ди­а­рии, хе­мо­ро­и­ди, ка­та­ри на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща. Пло­до­ве­те дейс­т­ват про­ти­во­рев­ма­тично, пи­кочогон­но и ад­с­т­рин­ген­т­но. Пре­по­ръчва се ка­то по­ли­ви­та­мин­но сред­с­т­во за про­фи­лак­ти­ка и за лечение на ави­та­ми­но­за. Имат до­бър ефект при рев­ма­тични бол­ки, ка­мъ­ни в бъб­ре­ци­те и пи­кочния ме­хур. Си­­ро­път от све­жи уз­ре­ли пло­до­ве е ефек­тив­но ди­у­ре­тично и очис­ти­тел­но сред­с­т­во. От­ва­ра от пло­до­ве на офи­ка се из­пол­з­ва при чуп­ли­ви нок­ти. Рус­ка­та ме­ди­ци­на пре­по­ръчва офи­ка­та и за по­ви­ша­ва­не на апе­ти­та.

 

04.01.2016, д-р Елена ЦОЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Киви - оригиналната жива стена с вкусни плодове
Само от въображението ви зависи типът носеща конструкция, по която ще расте кивито във вашата градина. Независимо дали ще покрива беседката, специална пергола, свободна стена или ограда, ако искате да се радвате не само на красотата, но и на плодовете му, засадете растения и от двата пола.

Удоволствието да вкусиш плодовете на дървовидния домат
През ля­то­то ци­фо­ман­д­ра­та цъф­ти неп­ре­къс­на­то и от цве­то­ве­те се раз­на­ся при­ят­но бла­го­у­ха­ние, по­доб­но на ли­мон. Ко­ро­на­та през ця­ла­та го­ди­на е от­ру­па­на ед­нов­ре­мен­но с то­ку-що об­ра­зу­ва­ни плодчета, с на­ед­ре­ли зе­ле­ни и зре­е­щи в раз­лична фа­за, та­ка че ви­на­ги има­те го­то­ви за кон­су­ма­ция.

Кактусите
В естествени находища кактусите се срещат само в Новия свят и никъде другаде по Земята. Те растат по брулените от ледени ветрове високопланински склонове, крият се сред тревите на пампасите, из камъните и лавовите потоци на каньоните, цъфтят сред пясъците и дори под пръските на океанския прибой.