Начало › Растения › Отглеждане › Торене › › Пак ще берете много грозде, ако наторите

Пак ще берете много грозде, ако наторите

13.11.2009 | Коментари (0)
Истина е че има асми, които с десетки години не са торени и всяка година, кога повече, кога по-малко, раждат. Но истина е и че от лозето всяка година се извличат с реколтата и изрязаните пръчки много хранителни за лозата вещества. Те трябва периодично да се възстановяват в почвата. И тук на помощ идва торенето. Използват се органични и минерално торове. Фосфорните, калиевите и азотните минерални торове е по-добре да се заравят с пролетната обработка на почвата, но за органичните времето им е есента. Тогава ефектът от тях е най-голям, защото през зимата голяма част от органичните вещества се разлагат и така вече може да се усвояват от растенията. Есенното торене е от голямо значение. Не случайно го наричат основно.

Като става въпрос за есенно торене на лозята, не се втурвайте веднага да го правите. За младите лозя, когато е извършено преди засаждането им запасяващо торене, обикновено то е ненужно. По иначе стоят нещата с плододаващите лозя. И при тях то не се налага всяка година. На по-леките глинесто-песъчливи почви към употреба на органични торове се прибягва през 2-3 години, а на по-тежките - през 3-4, дори и през 5. За декар може да използвате по 2-4 тона прегорял оборски тор или компост. От овчия тор отива по-малко - от тон до два. Не е беда ако превишите малко нормата, особено на бедните почви, но обикновено става тъкмо обратното, поради недостиг на тор. В края на краищата всеки тори с толкова с колкото разполага - по-добре по-малко отколкото хич.

Лозата развива дълбоки корени, дълбоко трябва да попаднат и органичните торове. Затова стремежът е да се заорат на не по-малко от 25-30 см дълбочина. В малкото лозе тази дълбочина се постига с права лопата, като торът се разхвърля в средата на междуредието. Още по-добре е ако съчетаете това основно торене с по-дълбоко разрохкване на почвата. Много е полезно, защото с годините почвата в лозето силно се уплътнява.  Прави се на 50-60 см дълбочина, подобно на риголването, само че този път пластовете не разменят местата си. Изкопът се прави под формата на траншея на 50-60 см встрани от реда, на дъното на която се разполагат органичните и минералните торове, размесени с почва. Използват се 2000-4000 кг оборски тор или компост или 1000-2000 овчи тор, около 80-100 кг суперфосфат и 40-60 кг калиев сулфат на декар.  Естествено е при такава дълбока обработка да бъдат унищожени много корени. Затова то се извършва през две или три последователни години през ред, а в гъстите малки насаждения през два. С тази обработка торовете попадат на голяма дълбочина. Мястото на унищожените корени бързо се заема от нови, по-млади и по-жизнени (виж фигурата).

Така се постъпва и с асмите, които са засадени в редици край пътеки, алеи или стени в дворовете При единичните лози начинът е същият, само че канавката е пръстеновидна на 50-60 см от стъблото.

13.11.2009, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

През есента “подкрепете” лихниса с фосфорни и калиеви торове
Представителите от рода лихнес са красиви многогодишни цветя, цъфтящи през лятото. При това на външен вид те са така разнообразни, че почти не си приличат. Особен чар им придават кацналите по върховете на стъблата едри съцветия. Те са съставени от множество звездовидни цветчета, които се отварят последователно.

За или против компостът
Компостът е продукт от добре разложена смес от растителни, животински и кухненски отпадъци. Наименованието му е френско и означава комбиниран тор. Всяко домакинство, което има дворна градина би следвало да си приготвя компост. По съдържание на хранителни вещества той съперничи с оборския тор, а понякога дори го превъзхожда. Качеството му зависи от какви отпадъци се състои и при какви условия те са били разложени.

За екологично чиста продукция садете бобови
Органичното земеделие е доста скъпо занимание и далеч не е по джоба на всеки любител градинар. Най-простият и достъпен начин е да засеете бобови - грах, боб, фасул, соя, бяла детелина, лупина. Тези култури образуват на корените клубени с органически азот, подобряват почвата и нейната структура.