Ренесансовата градина се развива постепенно от средновековната градина на замъка. Когато е било безопасно да се живее в укрепени вили или дворци вместо в замъци, изградени на върха на хълм, станало възможно да се е освободи пространство за дизайн на декоративни градини. Дамите от аристократичното общество са използвали годините, за да се насладят на спокойната разходка сред природата. Собствениците на дворци и вили отделяли средства за създаване на онова кътче природа, което да отговаря на потребностите от спокойствие, тишина и красота. Принципите на древните градини и принципите на техния дизайн са повторно открити и са правени експерименти с нови идеи. Градините отново стават средище за провеждане на дискусии и забавления на приятелите. Характерното за градините от ранния ренесансов стил са квадратните или правоъгълни ‘градински килими'. Красотата на подредбата и съчетанието на цветята в лехите са създадени така, че да могат да бъдат видени и оценени от горните прозорци на двореца (вилата). В контраст с източната практика ранните ренесансови градини нямат определен геометрично взаимоотношение с укрепения дворец. Модели, вдъхновени от килимите се използват за дизайн на това, което по-късно става известно под името „цветен килим".

Примери за градини в ранен ренесансов стил са градините на замъците: Шато Гайлон, Шато Блоа (снимка) , Градина Буонакорси, Дворец Фронтиера, Сан Виджилио, Вила Медичи ди Кареги, Вила Медичи, Фиезоле.