Начало › Растения › Любимци › › Краставиците

Краставиците

24.05.2015 | Коментари (0)

Ав­тор­ка­та на статията "Крас­та­ви­ци­те" н. с. Хрис­ти­на Хрис­то­ва, н. с. I ст. д-р,  е ед­на от най-из­вес­т­ни­те се­лек­ци­о­нер­ки на крас­та­ви­ци в Бъл­га­рия. Тя при­те­жа­ва за­дъл­бочени поз­на­ния и се­ри­о­зен опит в об­ласт­та на се­лек­ци­я­та, се­меп­ро­из­вод­с­т­во­то и тех­но­ло­ги­я­та на от­г­леж­да­не на та­зи кул­ту­ра.

 

Про­из­ход и раз­п­рос­т­ра­не­ние

Крас­та­ви­ца­та е ед­ин от най-ста­ри­те и раз­п­рос­т­ра­не­ни кул­тур­ни ви­до­ве. Ро­ди­на­та й е  Ин­дия, там е би­ла от­г­леж­да­на пре­ди по­вече от 3000 го­ди­ни. В по­вечето ев­ро­пейс­ки стра­ни е про­ник­на­ла от там през Си­рия и Ма­ла Азия, а в Ук­рай­на и Ру­сия - през Сред­на Азия от Ки­тай. Спо­ред ня­кои учени Южен Ки­тай е вто­ри фор­мо­об­ра­зува­те­лен цен­тър на то­зи зе­ленчук.

Крас­та­ви­ца­та е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на. Ка­то пол­с­ка кул­ту­ра сти­га до 61-62 гра­ду­са с.ш. У нас тя е ед­на от ос­нов­ни­те зе­ленчуци. По бъл­гар­с­ки­те зе­ми е из­вес­т­на от ХІІ-ХІІІ в., а се­га е ши­ро­ко зас­тъ­пе­на в оран­же­ри­и­те и на по­ле­то.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни ши­ро­ко се от­г­леж­дат ран­ни и сред­но ран­ни са­лат­ни сор­то­ве в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния, как­то и дреб­ноп­лод­ни крас­та­ви­ци, пред­наз­начени за пре­ра­бот­ка.

Пло­до­ве­те на крас­та­ви­ци­те се це­нят глав­но за­ра­ди от­лични­те им вку­со­ви качес­т­ва и съ­дър­жа­ни­е­то на пеп­то­ни­зи­ра­щи ен­зи­ми, ко­и­то улес­ня­ват хра­нос­ми­ла­не­то. Те за­е­мат значител­но мяс­то в хра­на­та ни как­то све­жи, та­ка и кон­сер­ви­ра­ни.

Ус­т­ройс­т­во - ро­дее се с тик­ви­те

Крас­та­ви­ца­та е ед­но­го­диш­но тре­вис­то рас­те­ние от се­мейс­т­во Тик­во­ви.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма  е сла­бо раз­ви­та и плит­ко раз­по­ло­же­на. Ос­нов­на­та й част се прос­ти­ра на дъл­бочина 10-30 см. На струк­тур­ни, доб­ре аери­ра­ни почви глав­ни­ят ко­рен и ня­кои стра­нични ко­ре­ни от пър­ви раз­ред мо­гат да дос­тиг­нат на дъл­бочина до 100 см. Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е сил­но раз­к­ло­не­на и встра­ни до 100см. Сла­бо раз­ви­ти­те и плит­ко раз­по­ло­же­ни ко­ре­ни са ед­на от причини­те за го­ле­ми­те изис­к­ва­ния на крас­та­ви­ци­те към влаж­ност­та на почва­та през це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од. При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия на рас­теж рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват до­пъл­ни­тел­ни ко­ре­ни от под­се­ме­дел­но­то ко­ля­но, от въз­ли­те на глав­но­то стъб­ло и на раз­к­ло­не­ни­я­та, ко­и­то имат нор­мал­ни фун­к­ции при хра­не­не­то на рас­те­ни­я­та.

Се­ме­де­ли­те  са елип­со­вид­ни до удъл­же­но елип­со­вид­ни, с раз­лична го­ле­ми­на. Ед­роп­лод­ни­те сор­то­ве имат по-го­ле­ми се­ме­де­ли в срав­не­ние с дреб­ноп­лод­ни­те.

Стъб­ло­то е влечащо, раз­к­ло­не­но, пок­ри­то с дреб­ни вла­син­ки. Дъл­жи­на­та му е от 0,5 м до 2,5 м в за­ви­си­мост от сор­та. При по­вечето видове стъб­ло­то об­ра­зу­ва стра­нични раз­к­ло­не­ния от пър­ви, вто­ри, тре­ти раз­ред. Съ­щес­т­ву­ват сор­то­ве, чии­то стъб­ла са почти ед­нос­тъб­ле­ни, без раз­к­ло­не­ния.

Лис­та­та  са дла­но­вид­ни, пет­дел­ни, с дъл­ги дръж­ки. Лис­т­на­та пе­ту­ра е окос­ме­на. Го­ле­ми­на­та на лис­т­на­та пе­ту­ра ва­ри­ра в ши­ро­ки гра­ни­ци (от 8 до 25 см) в за­ви­си­мост от сор­та и от начина на от­г­леж­да­не. Оц­ве­тя­ва­не­то на лис­та­та е от свет­ло-  до тъм­нозе­ле­но.

Фор­ма­та, раз­ме­ри­те и оц­ве­тя­ва­не­то на лис­та­та се из­ме­нят в гра­ни­ци­те на ед­но и съ­що рас­те­ние. Пър­ви­те лис­та са значител­но по-мал­ки и по-сла­бо на­ря­за­ни в срав­не­ние с по-гор­ни­те. В паз­ви­те им се об­ра­зу­ват не­раз­к­ло­не­ни мус­тачета. Те са ви­до­из­ме­не­ни лис­та, с ко­и­то рас­те­ни­е­то се прик­реп­ва към окол­ни пред­ме­ти.

Цве­то­ве­те  са раз­по­ло­же­ни в паз­ви­те на лис­та­та. Крас­та­ви­ци­те об­ра­зу­ват мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве, ко­и­то са на ед­но и съ­що рас­те­ние. Съз­да­де­ни са сор­то­ве, ко­и­то об­ра­зу­ват са­мо жен­с­ки цве­то­ве. Те са раз­по­ло­же­ни по­е­ди­нично или на гру­пи по две-три. Мъж­ки­те цве­то­ве са съб­ра­ни в гроз­до­ве по пет-се­дем и по­вече. Ос­нов­ни­те хиб­рид­ни­ сор­то­ве са от жен­с­ки тип и об­ра­зу­ват са­мо жен­с­ки цве­то­ве, ко­и­то се на­ми­рат по глав­но­то стъб­ло и по раз­к­ло­не­ни­я­та му.

Цве­то­ве­те имат пет­дел­на чаш­ка и пет­дел­но жъл­то венче. Тичин­ки­те при мъж­ки­те цве­то­ве са пет - две по две срас­на­ли и ед­на сво­бод­на. Плод­ни­кът е до­лен, обик­но­ве­но с три­дел­но бли­зал­це.

Пло­дът е лъж­ли­ва яго­да

По го­ле­ми­на, фор­ма и оц­ве­тя­ва­не пло­до­ве­те са раз­лични. Мла­ди­те са по-гъс­то или по-ряд­ко пок­ри­ти с бра­да­ви­ци. В за­ви­си­мост от сор­та бра­да­ви­ци­те за­вър­ш­ват с бе­ли, свет­ло­ка­фя­ви или чер­ни шипчета. Го­ле­ми­на­та на пло­до­ве­те ва­ри­ра от ня­кол­ко де­сет­ки гра­ма до един ки­лог­рам и по­вече, а дъл­жи­на­та - от 5 до 70 см. В тех­ничес­ка зре­лост са зе­ле­ни с раз­лична ин­тен­зив­ност на оц­ве­тя­ва­не­то - от свет­ло- до тъм­нозе­ле­ни, ед­ноц­вет­ни или с по-свет­ли иви­ци от вър­ха до сре­да­та.

По фор­ма пло­до­ве­те са сфе­рични, яй­це­вид­ни, вре­те­но­вид­ни, елип­со­вид­ни, цилин­д­рични, сър­по­вид­ни и зми­е­вид­ни. Нап­речни­ят раз­рез на пло­до­ве­те в тех­ничес­ка зре­лост в за­ви­си­мост от сор­та е кръ­гъл, зак­ръг­ле­но три­ъ­гъ­лен и три­ъ­гъ­лен. Се­ме­на­та са раз­по­ло­же­ни в три, ряд­ко по­вече се­мен­ни гнез­да.

Се­ме­на­та  са бе­ли с жъл­те­ни­кав от­те­нък. По фор­ма са про­дъл­го­ва­ти със за­ос­т­ре­ни кра­и­ща и с дъл­жи­на от 7 до 16 мм. На вър­ха за­вър­ш­ват с шипче. Оран­же­рий­ни­те сор­то­ве имат най-ед­ри се­ме­на. Аб­со­лют­на­та ма­са на се­ме­на­та обик­но­ве­но се дви­жи от 25 до 35 г. В за­ви­си­мост от сор­та в един плод има сред­но от 100 до 400 се­ме­на. Къл­ня­е­мос­та на се за­паз­ва 5 - 6 го­ди­ни.

Изисквания

Обича топ­ли­на­та

Крас­та­ви­ца­та е ед­на от най-взис­ка­тел­ни­те зе­ленчуко­ви кул­ту­ри към ус­ло­ви­я­та на вън­ш­на­та сре­да. Тя е сил­но топ­ло­лю­би­ва. Има го­ле­ми изис­к­ва­ния към топ­ли­на­та през всички фа­зи от раз­ви­ти­е­то си. 25-300С са оп­ти­мал­ни за по­ник­ва­не на се­ме­на­та. При та­ка­ва тем­пе­ра­ту­ра по­ник­ват за 3-4 дни, а при 180С - за 10 дни. Сее се след ка­то тем­пе­ра­ту­ра­та на почва­та ста­не над 130С.

В раз­сад­на фа­за рас­те­ни­я­та изис­к­ват през де­ня при слънчево вре­ме 22-250С  въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра, а в об­лачно вре­ме 18-22 0С . През нощ­та тряб­ва да е с 3-4 гра­ду­са С по-хлад­но. По вре­ме на уси­ле­на ве­ге­та­ция и пло­до­да­ва­не рас­те­ни­я­та най-доб­ре се раз­ви­ват при тем­пе­ра­ту­ра 25-300С. При го­ре­щи­ни над 350С спи­рат фо­то­син­те­за­та и рас­те­жът, а при 380С и по­вече се уби­ва жиз­нес­по­соб­ност­та на пра­ше­ца.

При въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра под 150С спи­рат об­ра­зу­ва­не­то и рас­те­жът на пло­до­да­ва­щи­те ор­га­ни, а под 7-80С се пре­ус­та­но­вя­ват рас­те­жът и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та, нас­тъп­ват фи­зи­о­ло­гични про­ме­ни.

Осо­бе­но важ­но е да не се до­пус­кат рез­ки ко­ле­ба­ния в тем­пе­ра­тур­ния ре­жим, то­га­ва се наб­лю­да­ват деп­ре­сии в раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та, на­ру­ша­ва се рас­те­жът им и се вло­ша­ва качес­т­во­то на про­дук­ци­я­та.

 Рас­те­ние на къ­сия ден 

Крас­та­ви­ца­та ня­ма го­ле­ми пред­почита­ния към свет­ли­на­та, но ре­а­ги­ра по­ло­жи­тел­но при уве­личава­не­то й. При по-сла­бо слънчево гре­е­не в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния се раз­ви­ва доб­ре, но да­ва по-нис­ки до­би­ви. Тя е кул­ту­ра на къ­сия ден и раз­лични­те сор­то­ве­те ре­а­ги­рат по раз­личен начин в за­ви­си­мост от дъл­жи­на­та на де­ня. При ня­кои  дъл­жи­на на де­ня под 12 часа пре­диз­вик­ва сму­ще­ния в рас­те­жа, по­лучават се нек­ро­зи. За­тор­мо­зя­ва се раз­ви­ти­е­то на дреб­ноп­лод­ни­те, фор­ми­рат се мно­го мъж­ки цве­то­ве.

До­пъл­ни­тел­но­то ос­вет­ле­ние в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния с днев­на свет­ли­на до оп­ре­де­лен ми­ни­мум ус­ко­ря­ва раз­ви­ти­е­то и уве­личава до­би­ви­те. Значите­лен ин­те­рес за прак­ти­ка­та пред­с­тав­ля­ва до­пъл­ни­тел­но­то ос­ве­тя­ва­не на раз­са­да през пе­ри­о­да от по­ник­ва­не до по­я­ва на 3-4 съ­щин­с­ки лист. Та­ка се по­лучава качес­т­вен раз­сад, а ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од до пър­ва бе­рит­ба се скъ­ся­ва с око­ло ед­на сед­ми­ца. 

Има нуж­да от вла­га

Крас­та­ви­ца­та е мно­го взис­ка­тел­на към въз­душ­на­та и почве­на­та вла­га. За да се раз­ви­ва и пло­до­да­ва нор­мал­но, изис­к­ва око­ло 80 % от­но­си­тел­на въз­душ­на влаж­ност. До начало­то на пло­до­да­ва­не­то е не­об­хо­ди­ма­ оп­ти­мал­на почве­на вла­га око­ло 70 % от пре­дел­на­та пол­с­ка вла­го­ем­ност (ППВ). По вре­ме на пло­до­да­ва­не са нуж­ни 80 % от ППВ.

При нис­ка от­но­си­тел­на въз­душ­на влаж­ност (око­ло 50 %) и не­дос­та­тъчна почве­на влаж­ност нас­тъп­ват сму­ще­ния в рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та - мла­ди­те зав­ръ­зи за­ги­ват, пло­до­ве­те из­д­реб­ня­ват и се де­фор­ми­рат, съз­да­ват се ус­ло­вия за раз­ви­тие на па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щия акар. Всичко то­ва во­ди до значител­но по­ни­жа­ва­не на до­би­ви­те.

При ви­со­ки тем­пе­ра­ту­ри и при по-нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност тряб­ва да се пра­вят ос­ве­жи­тел­ни по­лив­ки чрез фи­но дъж­ду­ва­не в про­дъл­же­ние на 2-3 ми­ну­ти.

Су­хо­ве­ят я сму­ща­ва

Крас­та­ви­ца­та е мно­го чув­с­т­ви­тел­на към вя­тъ­ра. Сил­ни­те су­хо­веи пре­диз­вик­ват сму­ще­ния в раз­ви­ти­е­то й.

Рас­те­ни­е­то има ви­со­ки изис­к­ва­ния към почва­та и към хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва. Най-доб­ре се раз­ви­ва на дъл­бо­ки, на­нос­ни, доб­ре аери­ра­ни и бо­га­ти с ор­га­нични ве­щес­т­ва почви. Теж­ки­те и сту­де­ни­те с близ­ка под­почве­на во­да, как­то и мно­го ле­ки­те пе­съчли­ви почви не са под­хо­дя­щи за нея.

Крас­та­ви­ца­та е чув­с­т­ви­тел­на към почве­на­та ре­ак­ция. Най- под­хо­дя­ща за нея е почти не­ут­рал­на­та (рН 6,5). Не по­на­ся ки­се­ли почви и при та­ки­ва да­ва ло­шо­качес­т­ве­на про­дук­ция и нис­ки до­би­ви.

Най-доб­ри­те пред­шес­т­ве­ни­ци за крас­та­ви­ца­та са бо­бо­ви­те и жит­ни­те кул­ту­ри. Тя е мно­го до­бър пред­шес­т­ве­ник на до­ма­ти­те и зе­ле­ви­те кул­ту­ри.

То­ре­не­то

Крас­та­ви­ца­та се нуж­дае от значител­ни ко­личес­т­ва ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве, тъй ка­то се раз­ви­ва с мно­го бър­зи тем­по­ве. Не­об­хо­ди­ми­те ми­не­рал­ни то­ро­ве тряб­ва да се вна­сят на мал­ки до­зи под фор­ма­та на под­х­ран­ва­не. Ви­со­ки­те до­зи ми­не­рал­ни то­ро­ве пре­диз­вик­ва сму­ще­ния в рас­те­жа и в раз­ви­ти­е­то.

При не­дос­тиг на мик­ро­е­ле­мен­ти е въз­мож­но да се по­я­ви хло­ро­за по лис­та­та. За­то­ва по вре­ме на ве­ге­та­ция крас­та­ви­ца­та ре­а­ги­ра мно­го доб­ре на лис­т­но под­х­ран­ва­не.

Ор­га­нични­те то­ро­ве оказ­ват мно­го бла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние вър­ху раз­ви­ти­е­то. В за­ви­си­мост от ти­па на почва­та е доб­ре да се вна­сят до 5-6 т/дка обор­с­ки тор. На бо­га­ти край­речни на­нос­ни почви са дос­та­тъчни око­ло 2 то­на/дка доб­ре раз­ло­жен обор­с­ки тор. Мо­гат да се из­пол­з­ват съ­що ком­пост, торф и дру­ги ор­га­нични от­па­дъ­ци.

Отглеждане в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии да­ва въз­мож­ност да се про­из­ве­де по-ран­на про­дук­ция. Има и по-го­ле­ми въз­мож­нос­ти да се ре­гу­ли­ра мик­рок­ли­ма­тът спо­ред изис­к­ва­ни­я­та на кул­ту­ра­та, да се по­лучат ви­со­ки до­би­ви и качес­т­ве­ни пло­до­ве. В за­ви­си­мост от сро­ка на за­ся­ва­не и начина на из­пол­з­ва­не на съ­о­ръ­же­ни­я­та про­из­вод­с­т­во­то на крас­та­ви­ци в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии мо­же да е ран­но, сред­но­ ран­но и къс­но.

Сор­то­ве­те

Важ­но значение за по­лучава­не на ран­на и ви­со­ко­качес­т­ве­на про­дук­ция и за ви­со­ки до­би­ви има пра­вил­ният из­бор на сор­та. Не­об­хо­ди­ми са сор­то­ве с къс ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од (48-50 дни), с пло­до­ве от са­ла­тен тип, сред­ноп­лод­ни, с дъл­жи­на на пло­да 22-24 см, пар­те­но­кар­п­ни и ус­тойчиви на бо­лес­ти.

Под­хо­дя­щи за ран­но и сред­но ран­но про­из­вод­с­т­во в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии са хиб­ри­ди­те Свежест, Десислава и но­ви­ят сорт Дори, съз­да­де­ни в Гор­на Оря­хо­ви­ца. Хиб­ри­ди­те са с жен­с­ки тип на цъф­теж. Сре­щат се еди­нични мъж­ки цве­то­ве, ко­и­то слу­жат за оп­ра­ши­те­ли. От­личават се с го­ля­ма ра­ноз­ря­лост (46-48 дни от по­ник­ва­не до пър­ва бе­рит­ба). Пло­до­ве­те са са­ла­тен тип, ци­лин­д­рични, без ший­ка, с дъл­жи­на 22-25 см. По­вър­х­ност­та им е тъм­но­зе­ле­на, пок­ри­та с ряд­ко раз­по­ло­же­ни неж­ни бра­да­вички, ко­и­то за­вър­ш­ват с бе­ли шипчета. Пло­до­ве­те за­паз­ват цве­та и тур­го­ра си дъл­го вре­ме след ка­то се от­къс­нат. Сор­то­ве­те До­ри и Де­сис­ла­ва са с пар­те­но­кар­п­но раз­ви­тие на пло­до­ве­те, ко­е­то обус­ла­вя фор­ми­ра­не­то им, не­за­ви­си­мо от ле­те­жа на пчели­те, не е не­об­хо­ди­мо оп­раш­ва­не на жен­с­ки­те цве­то­ве. Цен­но качес­т­во на До­ри е, че е ге­не­тичес­ки ли­шен от горчиви­на и при ни­как­ви аг­ро­тех­ничес­ки об­с­то­я­тел­с­т­ва пло­до­ве­те не мо­гат да се вгорчат. Хиб­ри­ди­те са ус­тойчиви на браш­нес­та ма­на.

Рас­те­ни­я­та в начал­ния пе­ри­од на пло­до­да­ва­не са почти ед­нос­тъб­ле­ни, ко­е­то во­ди до сък­ра­ща­ва­не на ня­кои аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия през то­зи пе­ри­од (пен­зи­ра­не на кол­ту­ци).

Под­хо­дящ за по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии е и са­лат­ни­ят сорт Гергана. Той се от­личава с буй­но ве­ге­та­тив­но раз­ви­тие, го­ля­ма жиз­не­ност, про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од на пло­до­да­ва­не и ви­со­ка про­дук­тив­ност. Това е ди­рек­тен сорт от обик­но­вен тип, кой­то ос­нов­но пло­до­да­ва по стра­нични­те раз­к­ло­не­ния, сред­но ран, с ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од от по­ник­ва­не до пър­ва бе­рит­ба 57-60 дни. През пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не за­дъл­жи­тел­но са не­об­хо­ди­ми пчели за оп­раш­ва­не.

Под­хо­дя­щи за по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии от то­зи тип са и внос­ни­те хиб­ри­ди Да­ри­на и Джа­зер. Пло­до­ве­те им са 20-22 см, тъм­но­зе­ле­ни, бра­да­вични с бе­ли шипчета. При за­су­ша­ва­не  е въз­мож­но да по­лучат ле­ка горчиви­на.

За къс­но про­из­вод­с­т­во в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии се из­пол­з­ват ос­нов­но дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве крас­та­ви­ци (кор­ни­шо­ни) - Ка­ла, Ле­ви­на, Ка­ли­о­па, Вер­ти­це и др.

Раз­са­дът

(снимка) Важ­на осо­бе­ност при от­г­леж­да­не на са­лат­ни крас­та­ви­ци в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии е и про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад. За пред­паз­ва­не на раз­са­да и мла­ди­те рас­те­ния от бо­лест­та сечене се­ме­на­та пред­ва­ри­тел­но тряб­ва да се обез­за­ра­зя­ват, ка­то се на­кис­ват за 20 ми­ну­ти в 3 %-ов раз­т­вор на пер­хид­рол. След то­ва се про­ми­ват с чис­та во­да 30 ми­ну­ти.

Почве­на­та смес се със­та­вя от рав­ни час­ти доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и почва (1:1). Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва око­ло ме­сец пре­ди за­саж­да­не­то на рас­те­ни­я­та на пос­то­ян­но мяс­то. Бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за за­саж­да­не на раз­са­да в оран­же­рии с еди­нична пок­рив­ка се съз­да­ват в края на март. В оран­же­рии с двой­на и трой­на пок­рив­ка раз­са­дът се за­саж­да 7-15 дни по-ра­но.

Тъй ка­то рас­те­ни­я­та се за­саж­дат на пос­то­ян­но мяс­то, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ра­та на почва­та в оран­же­ри­и­те се по­ви­ши до 13-140C на дъл­бочина 15 см, сро­кът на за­ся­ва­не на се­ме­на­та се оп­ре­де­ля кон­к­рет­но в за­ви­си­мост от почве­на­та тем­пе­ра­ту­ра на ра­йо­на, ти­па на оран­же­ри­я­та и начина на отоп­ле­ние. У нас обик­но­ве­но то­ва е от начало­то на фев­ру­а­ри до начало­то на март.

За да се про­из­ве­де здрав, неп­ре­рас­нал раз­сад, е не­об­хо­ди­мо да се под­дър­жа през де­ня в слънчево вре­ме 22-250C въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра, а в об­лачно вре­ме 18-220C. През нощ­та тряб­ва да бъ­де с 3-4 градуса по-хлад­но.

Раз­са­дът мо­же да се пи­ки­ра или се­ме­на­та да се за­се­ят нап­ра­во в плас­т­ма­со­ви сак­сий­ки. За пи­ки­ран раз­сад се­ме­на­та се за­ся­ват раз­п­ръс­на­то в щай­ги или сан­дъчета. Пи­ки­ра се във фа­за ко­ти­ле­до­ни, т.е. 4-6 дни след ка­то по­ник­нат. Пре­ди пи­ки­ра­не­то раз­са­дът се по­ли­ва обил­но с во­да. Вся­ко рас­те­ние се из­важ­да с по­вече почва око­ло ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. То­ро­почве­на­та смес в сак­сий­ки­те тряб­ва да е с оп­ти­мал­на влаж­ност, т.е. при мар­ки­ра­не­то дуп­ки­те да не се за­сип­ват и почва­та да не по­леп­ва по колчета­та. Пи­ки­ра се на дъл­бочина до ко­ти­ле­дон­ни­те лис­та. Доб­ре пи­ки­ра­ни­те рас­те­ния при под­ръп­ва­не на ко­ти­ле­до­на не се из­мък­ват. След пи­ки­ра­не­то сак­сий­ки­те се по­ли­ват с ле­ка струя во­да.

Мо­же и без пи­ки­ра­не

Ко­га­то раз­са­дът се от­г­леж­да без пи­ки­ра­не, се­ме­на­та се за­ся­ват по 2-3 в сак­сий­ка на дъл­бочина 4-5 см. Сак­сий­ки­те се под­реж­дат вър­ху под­рав­нен сте­лаж, пок­рит с по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио.

При по­я­ва на сечене на раз­са­да вся­ка сак­сий­ка се по­ли­ва със смес от ме­тил­топ­син 0,1% с ри­до­мил плюс 0,2% по 50-80 мл раз­т­вор на ед­на сак­сий­ка, пре­ви­кур 607 СЛ 0,15% или ри­до­мил + бен­лейт 50ВП - 1+1г/м2.

Про­фи­лак­тично

За да се пре­дот­в­ра­ти по­я­ва­та на бо­лес­ти, сан­дъчета­та за гъст раз­сад и сак­сий­ки­те се обез­за­ра­зя­ват чрез по­та­пя­не в 3 %-ов раз­т­вор на син ка­мък. То­ро­почве­на­та смес се по­пар­ва или се об­ра­бот­ва с мед­ни пре­па­ра­ти, ва­пам или фор­ма­лин. Во­да­та за по­ли­ва­не не тряб­ва да ми­на­ва през ин­фек­ти­ра­ни мес­та.

В топ­ли ле­хи

Ко­га­то оран­же­ри­я­та не се отоп­ля­ва, раз­са­дът мо­же да се от­г­ле­да в топ­ли ле­хи. Из­ко­па­ват се тран­шеи, дъл­бо­ки 25-30 см, за­реж­дат се със за­топ­лен обор­с­ки тор, вър­ху кой­то се пос­та­вя 5-6 см почва. Сак­сий­ки­те се на­реж­дат и се пок­ри­ват с по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли. При не­об­хо­ди­мост се раз­х­вър­лят при­мам­ки сре­щу неп­ри­я­те­ли. В за­ви­си­мост от мик­рок­ли­ма­та в ту­не­ли­те по­ли­е­ти­ле­но­во­то фо­лио се от­с­т­ра­ня­ва през топ­ли­те часо­ве на де­ня. Пре­ди за­саж­да­не­то рас­те­ни­я­та се по­ли­ват с 0,3% ви­дейт ка­то пред­паз­на мяр­ка сре­щу оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка.

Оран­же­ри­я­та тряб­ва да се под­гот­ви

След ка­то се почис­тят рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, в по­ли­е­ти­е­но­ва­та оран­же­рия се вна­сят ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве. Обик­но­ве­но са не­об­хо­ди­ми 8-10 т/дка по­лу­раз­ло­жен обор­с­ки тор. Ця­ла­та то­ро­ва нор­ма от су­пер­фос­фат (40-50 кг/дка)  и ка­ли­ев сул­фат (30-40 кг/дка) се вна­ся пре­ди ос­нов­на­та об­ра­бот­ка. През есен­та след то­ре­не­то почва­та се об­ра­бот­ва на дъл­бочина 30-35 см. В почви с по-лек ме­ха­ничен със­тав 1/3 от ми­не­рал­ни­те то­ро­ве се вна­сят при пред­по­са­дъчна­та об­ра­бот­ка или за под­х­ран­ва­не по вре­ме на пър­во­то око­па­ва­не. Ня­кол­ко дни пре­ди да се за­са­дят рас­те­ни­я­та, оран­же­ри­я­та се пок­ри­ва с по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио, а почва­та се кул­ти­ви­ра и фре­зо­ва на 15-18 см дъл­бочина. Ако е мно­го за­су­ше­на, 2-3 дни пре­ди за­саж­да­не­то се по­ли­ва.

Раните краставици

При ран­но­то про­из­вод­с­т­во е не­об­хо­ди­мо да се при­гот­вят ле­хи, за­ре­де­ни с би­о­топ­ли­во - пре­сен обор­с­ки тор, сла­ма или да се пос­та­вят топ­лоп­ро­вод­ни тръ­би, за да се за­топ­ли почва­та. Би­о­топ­ли­во­то се за­реж­да в тран­шеи, ши­ро­ки 70-80 см и дъл­бо­ки 30 см. Над не­го се пос­та­вя 15-20 см почва,в ко­я­то се за­саж­дат рас­те­ни­я­та. Меж­ду дъ­но­то на гнез­до­то за за­саж­да­не и би­о­топ­ли­во­то тряб­ва да има слой от 7-8 см почва.

Топ­лоп­ро­вод­ни­те тръ­би за за­топ­ля­не на почва­та се пос­та­вят вър­ху почва­та (по ед­на във все­ки ред) или се за­ра­вят на око­ло 10 см дъл­бочина. По тръ­би­те се пус­ка во­да, заг­ря­та до 30-400C.

За­саж­да­не­то

Крас­та­ви­ци­те се за­саж­дат на пос­то­ян­но мяс­то, ко­га­то фор­ми­рат 2-3 съ­щин­с­ки лис­та. Не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди то­ва сак­сий­ки­те се по­ли­ват обил­но с во­да, та­ка рас­те­ни­я­та ще се  из­ва­дят с то­ро­почве­на­та смес, без да се на­ру­ши це­лост­та на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Стръкчета­та се пос­та­вят ре­до­во на раз­с­то­я­ние 90Х40 см и лен­точно - при раз­с­то­я­ние 100 см меж­ду лен­ти­те, 50 см меж­ду ре­до­ве­те в лен­ти­те и 40 см раз­с­то­я­ние меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да. Вед­на­га след за­саж­да­не­то се по­ли­ват с мар­куч със сла­ба струя во­да, за да не се на­мок­ри ко­ре­но­ва­та ший­ка.

Сро­ко­ве­те на за­саж­да­не за­ви­сят от ха­рак­те­ра на отоп­ле­ни­е­то на оран­же­ри­я­та. При не­о­топ­ла­е­ми съ­о­ръ­же­ния без вът­реш­ни ту­не­ли то­ва ста­ва  в сре­да­та на ап­рил, а с по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли - 7-10 дни по-ра­но. При ком­би­ни­ра­не на би­о­топ­ли­во с вът­реш­ни ту­не­ли бла­гоп­ри­я­тен срок за за­саж­да­не е кра­ят на март. При на­личие на въз­душ­но ава­рий­но и почве­но отоп­ле­ние крас­та­ви­ци­те за­е­мат пос­то­ян­но­то си мяс­то око­ло 10-15 март.

Ко­га­то се от­г­леж­дат след раз­сад­на кул­ту­ра, то­ва ста­ва през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на май.

При­мам­ки сре­щу по­по­во пра­се

За да се пред­па­зят рас­те­ни­я­та от по­по­во­то пра­се, се раз­х­вър­лят  при­мам­ки. За цел­та се сва­ря­ва пше­ни­ца, за да се убие къл­ня­е­мост­та на се­ме­на­та. На 1 кг при­мам­ки се пос­та­вят 50-60 г цин­ков фос­фит или 50-60 мл от ор­га­но­фос­фо­рен пре­па­рат Би-58, дур­с­бан, аг­рия 1060 и др. За да се прив­лече неп­ри­я­те­лят, при­мам­ки­те се обър­к­ват с 4-5 су­пе­ни лъ­жи­ци за­хар и олио.

След ка­то се за­са­дят на пос­то­ян­но мяс­то и се прих­ва­нат, рас­те­ни­я­та се про­реж­дат. Ос­та­вят се по ед­но в коп­ка. Ня­кол­ко дни по-къс­но, след прих­ва­ща­не­то, рас­те­ни­я­та се при­вър­з­ват с ма­ни­ла за тел, опъ­на­та на ви­сочина 1.8-2 м

(снимка)

Оп­ти­мал­ни­ят ре­жим

Го­ля­мо значение за пра­вил­но­то раз­ви­тие и пло­до­да­ва­не има оп­ти­мал­ни­ят топ­ли­нен и во­ден ре­жим в оран­же­ри­я­та. През пър­ви­те ня­кол­ко дни след за­саж­да­не­то е не­об­хо­ди­мо да се под­дър­жат око­ло 250C въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра, а през нощ­та 180C. През след­ва­щи­те дни през де­ня при слънчево вре­ме тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха тряб­ва да бъ­де 24-280C, а при об­лачно 21-220C. Нощ­ни­те тем­пе­ра­ту­ри тряб­ва да се под­дър­жат с 4-5 градуса по-нис­ки от днев­ни­те.

Не­об­хо­ди­ма­та тем­пе­ра­ту­ра в съ­о­ръ­же­ния без отоп­ле­ние мо­же да се под­дър­жа чрез до­пъл­ни­тел­но пок­ри­ва­не на оран­же­ри­и­те с вто­ри пласт фо­лио и на рас­те­ни­я­та с вът­реш­ни ту­не­ли. Ре­дов­но­то про­вет­ря­ва­не  улес­ня­ва нав­ли­за­не­то на пчели, с по­мощ­та на ко­и­то се оп­раш­ват цве­то­ве­те.

Пър­во се по­ли­ва с хлад­ка во­да

Значение за рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та има и под­дър­жа­не­то на оп­ти­мал­на почве­на и въз­душ­на влаж­ност. Пър­ви­те по­лив­ки се пра­вят с хлад­ка во­да по гнез­да, а по-къс­но се по­ли­ва кап­ко­во, гра­ви­тачно или чрез оро­ся­ва­не.

По вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та се под­х­ран­ва с амо­ни­е­ва се­лит­ра (10-15кг/дка) през две сед­ми­ци. Ако ос­нов­но­то то­ре­не е из­вър­ше­но пра­вил­но, за пър­ви път се под­х­ран­ва обик­но­ве­но 15-20 дни след за­саж­да­не­то. В начало­то на ве­ге­та­ци­я­та се то­ри с по-мал­ки ко­личес­т­ва - 8-10 кг/дка, а ко­га­то крас­та­ви­ци­те за­почнат да пло­до­да­ват, с по-го­ле­ми - до 15 кг/дка амо­ни­е­ва се­лит­ра. Ако не е вне­се­но ця­ло­то ко­личес­т­во фос­фор­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве с ос­нов­но­то то­ре­не, 1/3 от тях се да­ват при пър­во­то под­х­ран­ва­не. Доб­ри ре­зул­та­ти се по­лучават при под­х­ран­ва­не с по­лу­раз­ло­жен или пре­сен обор­с­ки тор, раз­мит с по­лив­на­та во­да (шер­бе­ту­ва­не). Пър­во­то под­х­ран­ва­не е в начало­то на пло­до­да­ва­не­то. Обик­но­ве­но се то­ри през 12-14 дни, ка­то за ед­но под­х­ран­ва­не се из­пол­з­ва око­ло 1 тон обор­с­ки тор на де­кар.

По вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та крас­та­ви­ци­те ре­а­ги­рат бла­гоп­ри­ят­но и на лис­т­но под­х­ран­ва­не с мас­тър­б­ленд, крис­та­лон, пи­търс, по­ли­фийд и др. Пър­во­то тре­ти­ра­не е 7-8 дни след прих­ва­ща­не на рас­те­ни­я­та и се пов­та­ря след две сед­ми­ци. Пра­вят се 3-4 тре­ти­ра­ния с лис­т­ни то­ро­ве, с пос­лед­ва­щи на­рас­т­ва­щи до­зи от 300 до 500 гра­ма на де­кар. Крас­та­ви­ци­те се око­па­ват 2-3 пъ­ти на дъл­бочина 8-10 см.

Резитба на крас­та­ви­ци­те

От из­к­лючител­но важ­но значение за нор­мал­но пло­до­да­ва­не е ре­зит­ба­та. Нав­ре­ме и пра­вил­но из­вър­ше­на, тя е га­ран­ция за по-ран­ни и с по-доб­ри качес­т­ва пло­до­ве и за по-ви­со­ка про­дук­тив­ност.

Рас­те­ни­я­та се ре­жат в за­ви­си­мост от сор­то­ви­те осо­бе­нос­ти. При крас­та­ви­ци­те До­ри, Све­жест, Де­сис­ла­ва всички раз­к­ло­не­ния и пло­до­ве от пър­ви­те чети­ри-пет въ­зе­ла се пре­мах­ват. След­ва­щи­те две-три раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред се сък­ра­ща­ват след об­ра­зу­ва­не на ед­но-две лис­та, а всички ос­та­на­ли - след ка­то об­ра­зу­ват три лис­та. При те­зи хиб­ри­ди пос­лед­ни­те две раз­к­ло­не­ния до те­ла се ос­та­вят да из­рас­нат, прех­вър­лят се от две­те стра­ни на те­ла, пре­вър­з­ват се на 25-30 см, след ко­е­то се пус­кат да рас­тат сво­бод­но на­до­лу. Бро­ят на пло­до­ве­те по раз­к­ло­не­ни­я­та от вто­ри раз­ред не се ре­гу­ли­ра.

 Ре­зит­ба на Гергана

При сор­та Гер­га­на раз­к­ло­не­ни­я­та се ос­та­вят на 20-25 см от ос­но­ва­та на стъб­ло­то. Пър­ви­те две-три раз­к­ло­не­ния се сък­ра­ща­ват след об­ра­зу­ване на пър­ви лист и пър­ви плод, а по-гор­ни­те на два-три пло­да. Ос­та­вят се всички пло­до­ве по глав­но­то стъб­ло. По-го­ля­ма част от пло­до­ве­те при то­зи сорт се об­ра­зу­ват по стра­нични­те раз­к­ло­не­ния.

 Ре­зит­ба на Свежест  

Пре­мах­ват се всички по­жъл­те­ли лис­та и де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве.

Сред­но­ ран­ни­те крас­та­ви­ци

Крас­та­ви­ци­те за сред­но­ ран­но про­из­вод­с­т­во се от­г­леж­дат обик­но­ве­но в плас­т­ма­со­ви съ­о­ръ­же­ния, след ка­то се ос­во­бо­дят от раз­сад­ни­те кул­ту­ри (до­ма­ти, пи­пер).

Оран­же­ри­и­те се почис­т­ват от рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци. Вна­сят се фос­фор­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве - 40-50 кг/дка су­пер­фос­фат и 30-40 кг/дка ка­ли­ев сул­фат. Изо­ра­ва се на дъл­бочина 20-22 см и се фре­зо­ва на 10-12 см. Из­пол­з­ва се раз­сад, про­из­ве­ден в сак­сий­ки. Се­ме­на­та се за­ся­ват в начало­то на ап­рил, ме­сец пре­ди да­та­та на за­саж­да­не. Из­пол­з­ват се съ­щи­те схе­ми на за­саж­да­не, как­то при ран­но­то от­г­леж­да­не.

При без­раз­са­до­во от­г­леж­да­не пре­ди се­ит­ба­та почва­та тряб­ва доб­ре да се нав­лаж­ни и да се под­дър­жа ви­со­ка влаж­ност до­ка­то по­ник­нат се­ме­на­та. Сее се око­ло 15-20 ап­рил при трай­но за­топ­ля­не на почва­та, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ра­та й се по­ви­ши до 13-140C на дъл­бочина 15 см.

Гри­жи­те по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та са съ­щи­те, как­то при ран­но­то про­из­вод­с­т­во.

Бе­рит­ба­та за­почва в начало­то на юни. До­би­вът до края на юли от ед­роп­лод­ни­те сор­то­ве е 8-10 т/дка, а от дреб­ноп­лод­ни­те - 4-6 т/дка.

Къс­ни­те крас­та­ви­ци

Из­пол­з­ват се оран­же­рии, ос­во­бо­де­ни в начало­то на юли от ран­ни до­ма­ти. До 10-15 юли се се­ят дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве - Ка­ла, Мар­ти­на, Гло­рия, Ле­ви­на и др. Раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду ре­до­ве­те е 90 см, а в ре­да 25-30 см.

Мо­же да се за­ся­ват и лен­то­во - 90 см меж­ду лен­ти­те, 60 см меж­ду ре­до­ве­те и 25-30 см в ре­да.

Сее се на гнез­да по три-чети­ри се­ме­на и след ка­то се по­я­вят пър­ви­те съ­щин­с­ки лис­та, рас­те­ни­я­та се про­реж­дат,  ос­та­вя се са­мо по ед­но. Гри­жи­те са как­то при ран­но­то и сред­но­ ран­но­то про­из­вод­с­т­во.

Бе­рит­ба­та за­почва в края на ав­густ - начало­то на сеп­тем­в­ри. До­би­вът дос­ти­га 3-4 то­на от де­кар.

Отглеждане на от­к­ри­то

В за­ви­си­мост от про­из­вод­с­т­ве­но­то нап­рав­ле­ние, сор­та и кли­ма­тични­те ус­ло­вия у нас про­из­вод­с­т­во­то на крас­та­ви­ци на от­к­ри­ти пло­щи мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва ка­то фор­си­ра­но ран­но пол­с­ко, сред­но­ ран­но и къс­но про­из­вод­с­т­во.

Ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во

Със за­сил­ва­не на ран­но­то от­г­леж­да­не в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии значител­но на­ма­ля­ха пло­щи­те за от­г­леж­да­не на ран­ни крас­та­ви­ци на от­к­ри­то. Фор­си­ра­но­то ран­но про­из­вод­с­т­во на крас­та­ви­ци се осъ­щес­т­вя­ва пре­дим­но при от­дел­ни дреб­ни сто­па­ни, ко­е­то им да­ва въз­мож­ност да по­лучат пло­до­ве през пър­ви­те дни на юни.  Фор­си­ра­но­то ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во обик­но­вен­но се из­вър­ш­ва чрез раз­сад. Сее се в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния в края на март, за да мо­же раз­са­дът да се за­са­ди на от­к­ри­то през пър­ви­те дни на май.

Сор­то­ве­те

За фор­си­ра­но ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во са под­хо­дя­щи ед­роп­лод­ни и сред­ноп­лод­ни са­лат­ни сор­то­ве с из­рав­не­ни пло­до­ве и доб­ри па­зар­ни качес­т­ва. При­год­ни са ед­роп­лод­ни­те сортове Гер­га­на, Ста­ро­за­гор­с­ки лан­ги и сред­ноп­лод­ни­те са­лат­ни сор­то­ве Све­жест, Де­сис­ла­ва, Бис­т­рен­с­ки.

Се­ме­на­та се на­кис­ват

За об­що сти­му­ли­ра­не на рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то се пре­по­ръчва пред­се­ит­бе­на об­ра­бот­ка на се­ме­на­та с мик­ро­е­ле­мен­ти. Се­ме­на­та се на­кис­ват в един от след­ни­те раз­т­во­ри: 1-2 г/л ман­га­нов сул­фат, 0,2 г/л бор­на ки­се­ли­на, 2 г/л ме­ден сул­фат, 2-3 г/дка цин­ков сул­фат. По то­зи начин се по­ви­ша­ва ра­ноз­ре­лост­та и до­би­вът. За бор­ба сре­щу бо­лест­та мо­зай­ка се­ме­на­та се под­ла­гат на тер­мична об­ра­бот­ка при тем­пе­ра­ту­ра 760C в про­дъл­же­ние на 72 часа. За да се пред­па­зят раз­са­дът и мла­ди­те рас­те­ния от сечене, се пре­по­ръчва нап­раш­ва­не на се­ме­на­та с ор­то­цид 75. До­за­та е 4 гра­ма за 1 кг се­ме­на. А за да се ус­ко­ри по­ник­ва­не­то им, се­ме­на­та се ръ­тят - по­та­пят се във во­да с тем­пе­ра­ту­ра 18-200C в про­дъл­же­ние на око­ло 12 часа. Пре­ди се­ит­ба­та ръ­те­ни­те се­ме­на се про­вет­ря­ват, за да се из­па­ри по­вър­х­нос­т­на­та вла­га. Те се за­ся­ват във влаж­на почва по две в плас­т­ма­со­ви сак­сий­ки с то­ро­почве­на смес. Раз­са­дът се от­г­леж­да в не­о­топ­ля­е­ми плас­т­ма­со­ви оран­же­рии с вът­реш­ни ту­не­ли или в ту­не­ли с топ­ли ле­хи. Го­тов е за за­саж­да­не, ко­га­то об­ра­зу­ва 3-4 съ­щин­с­ки лис­та.

  (снимка)

Мяс­то­то

Крас­та­ви­ци­те изис­к­ват пло­до­род­ни и струк­тур­ни почви с го­лям за­пас от ор­га­нични ве­щес­т­ва с лес­ноус­во­и­ма фор­ма. Под­почве­ни­те во­ди тряб­ва да бъ­дат на го­ля­ма дъл­бочина (2-2,5 м). На ле­ки пе­съчли­ви почви рас­те­ни­я­та се раз­ви­ват сла­бо. Теж­ки­те заб­ла­те­ни и сту­де­ни почви съ­що са край­но не­под­хо­дя­щи.

Най-доб­ри за ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во с раз­сад и без раз­сад са бо­га­ти­те рох­ка­ви пе­съчли­во-гли­нес­ти почви. Ху­ба­во е учас­тъ­кът да има юж­но или юго­из­точно из­ло­же­ние. Доб­ре е да бъ­де за­щи­тен от вет­ро­ве­те. Сил­ни­те вет­ро­ве раз­къс­ват лис­та­та, раз­мес­т­ват стеб­ла­та и причиня­ват се­ри­оз­ни сму­ще­ния в рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та.

Доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци за крас­та­ви­ци­те са до­ма­ти­те, кар­то­фи­те, бо­бо­ви­те, ко­ре­ноп­лод­ни, зе­ле­ви кул­ту­ри и зим­ни жит­ни кул­ту­ри.

Крас­та­ви­ци­те са от­личен пред­шес­т­ве­ник за почти всички кул­ту­ри с из­к­лючение на ви­до­ве­те от се­мейс­т­во тик­во­ви. Не­об­хо­ди­мо е да се спаз­ва чети­ри­го­ди­шен се­ит­бо­о­бо­рот след всички кул­ту­ри от то­ва се­мейс­т­во.

Почва­та се под­гот­вя спо­ред пред­шес­т­ве­ни­ка

Под­го­тов­ка­та на почва­та за­ви­си от вре­ме­то на при­би­ра­не на пред­шес­т­ве­ни­ка и ос­во­бож­да­ва­не­то на пло­щи­те. Ако пред­шес­т­ве­ник са жит­ни кул­ту­ри и има ко­ре­нищ­ни пле­ве­ли, през ме­се­ци­те ав­густ или сеп­тем­в­ри се тре­ти­ра с то­та­лен хер­би­цид на ба­за гли­фо­зат (ра­ун­дъп, гли­фо­ган, вал­саг­лиф, гли­фо­сан, на­са, сан­г­ли­фо и др.). При лип­са на те­зи пле­ве­ли се из­вър­ш­ва под­мет­ка на стър­ни­ще­то. Тя се пра­ви на дъл­бочина 10-15 см с дис­ко­ва бра­на или плуг. През есен­та се изо­ра­ва дъл­бо­ко на 28-30 см. Пре­ди дъл­бо­ка­та оран се вна­сят три до чети­ри то­на на де­кар обор­с­ки тор, 30-35 кг/дка су­пер­фос­фат и 20-25 кг/дка ка­ли­ев сул­фат. Крас­та­ви­ца­та доб­ре ре­а­ги­ра на про­дъл­бочава­не до 40-45 см. След дъл­бо­ка­та оран, при на­личие на зап­ле­ве­ля­ва­не се пра­ви   есен­но кул­ти­ви­ра­не на оран­та. През про­лет­та при рох­ка­ви на­нос­ни почви и кар­бо­нат­ни чер­но­зе­ми, чис­ти от пле­ве­ли, се бра­ну­ва и пре­ди се­ит­ба­та плит­ко се кул­ти­ви­ра. При зап­ле­ве­ле­ни почви се из­вър­ш­ват две кул­ти­ви­ра­ния, пър­во­то на дъл­бочина 12-14 см, а вто­ро­то - не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди се­ит­ба­та на дъл­бочина 5-6 см. Ко­га­то се за­саж­дат крас­та­ви­ци­те на ви­со­ка рав­на ле­ха, не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди то­ва се офор­мя ле­ха­та с ле­хо­об­ра­зу­ва­тел. При из­пол­з­ва­не­то на рав­на по­вър­х­ност се от­ва­рят по­лив­ни браз­ди, след ка­то се прих­ва­нат рас­те­ни­я­та.

За­саж­да­не­то

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци­те за ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во чрез раз­сад изис­к­ва се­ме­на­та да се за­се­ят в кул­ти­ва­ци­он­ни­те съ­о­ръ­же­ния в края на март. Та­ка раз­са­дът да бъ­де го­тов за за­саж­да­не на от­к­ри­то в края на ап­рил и начало­то на май.

За­саж­да се ре­до­во - 100x50см или лен­точно - 120x40/50 см, т.е. 120 см се ос­та­вят меж­ду лен­ти­те, 40 см меж­ду два­та ре­да в лен­та­та и 50 см е раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да.

Мес­та­та за за­саж­да­не се мар­ки­рат и се пра­вят коп­ки на дъл­бочина 10-15 см. Раз­са­дът се по­ли­ва пред­ва­ри­тел­но и вни­ма­тел­но се из­важ­да от сак­с­й­ки­те. За­саж­да се в под­гот­ве­ни­те коп­ки. Вся­ко рас­те­ние се по­ли­ва с 1-2 л во­да, ле­ко се за­гър­ля и се пос­та­вят при­мам­ки сре­щу по­по­во­то пра­се.

За фор­си­ра­но ран­но про­из­вод­с­т­во мо­гат да се сло­жат по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли. Те се пре­мах­ват, след ка­то трай­но се по­ви­ши нощ­на­та тем­пе­ра­ту­ра над180C.

Гри­жи­те

След ка­то се прих­ва­нат, рас­те­ни­я­та се под­х­ран­ват с 20 кг на де­кар амо­ни­е­ва се­лит­ра. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се око­па­ват и за­гър­лят. Офор­мят се по­лив­ни­те браз­ди. По вре­ме на ма­со­вия цъф­теж се пра­ви вто­ро под­х­ран­ва­не с азо­тен тор до 15-20 кг на де­кар. Же­ла­тел­но е по­се­вът да се око­пае два-три пъ­ти до пъл­но­то раз­с­ти­ла­не на рас­те­ни­я­та. По вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та крас­та­ви­ци­те ре­а­ги­рат от­лично на лис­т­но торене, то се из­вър­ш­ва 3-4 пъ­ти през се­дем до де­сет дни с на­рас­т­ва­ща до­за на лис­т­ния тор 300-500 г/дка.

До начало­то на цъф­те­жа нуж­да­та от во­да не е го­ля­ма. По­лив­ки­те са раз­ре­де­ни и са с по-мал­ко по­лив­на во­да. В началото на пло­до­да­ва­нето нуж­да­та от во­да на рас­те­ни­я­та ряз­ко се уве­личава. През то­зи пе­ри­од се по­ли­ват през три-чети­ри дни гра­ви­тачно по браз­ди­те. Не се пре­по­ръчва по­ли­ва­не чрез дъж­ду­ва­не по­ра­ди опас­ност от раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти. Пре­по­ръчва се по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та с по­лив­на­та во­да да се шер­бе­ту­ва. За та­зи цел се из­пол­з­ва не­раз­ло­жен обор­с­ки тор до два то­на на де­кар. Же­ла­тел­но е по­се­ви­те да се шер­бе­ту­ват един - два пъ­ти през ве­ге­та­ци­я­та. То­ре­не­то с обор­с­ки тор по­доб­ря­ва вод­но-фи­зични­те свойс­т­ва на почва­та, по­ви­ша­ва мик­ро­би­о­ло­гична­та дей­ност и ус­ко­ря­ва ми­не­ра­ли­зи­ра­не­то на по-труд­но дос­тъп­ни­те за рас­те­ни­я­та хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва.

Бе­рит­би­те - през ден

Пър­ви­те бе­рит­би за­почват в начало­то на юни и про­дъл­жа­ват до края на юли. Тряб­ва да се бе­ре през ден, ед­нов­ре­мен­но с то­ва се от­с­т­ра­ня­ват де­фор­ми­ра­ни­те и нес­тан­дар­т­ни пло­до­ве и из­съх­на­ли­те лис­та. До­би­вът за­ви­си от аг­ро­тех­ничес­ки­я фон на рас­те­ни­я­та и ва­ри­ра меж­ду 4 и 6 т на д­ка.

Сред­но­ ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во

Сортовете

От­г­леж­дат се дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве (кор­ни­шо­ни). Всички от та­зи гру­па са хиб­ри­ди с жен­с­ки тип на цъф­теж. Рас­те­ни­я­та фор­ми­рат ос­нов­но жен­с­ки цве­то­ве как­то по цен­т­рал­но­то стъб­ло, та­ка и по раз­к­ло­не­ни­я­та. Пло­до­ве­те им са с бра­да­вична по­вър­х­ност и са пред­наз­начени ос­нов­но за кон­сер­ви­ра­не. Не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие е да имат доб­ри хи­ми­ко-тех­но­ло­гични качес­т­ва. Ин­те­рес за прак­ти­ка­та пред­с­тав­ля­ват бъл­гар­с­ки­те хиб­ри­ди дреб­ноп­лод­ни крас­та­ви­ци, тъй ка­то са при­год­ни за от­г­леж­да­не при на­ши­те почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия.

Кала F1 е бъл­гар­с­ки дреб­ноп­ло­ден хиб­рид крас­та­ви­ци с пре­дим­но жен­с­ки тип на цъф­теж. На все­ки въ­зел от глав­но­то стъб­ло и раз­к­ло­не­ни­я­та се фор­ми­ра по един жен­с­ки цвят. Рас­те­ни­я­та са с буй­но ве­ге­та­тив­но раз­ви­тие, с доб­ре раз­ви­ти стра­нични раз­к­ло­не­ния. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од от по­ник­ва­не до фор­ми­ра­не на пър­ви­те пло­до­ве е 45-46 дни. Пло­до­ве­те в тех­но­ло­гична зря­лост са удъл­же­ни, ци­лин­д­рични, с тъм­нозе­ле­на по­вър­х­ност, с ряд­ко раз­по­ло­же­ни бра­да­ви­ци, с бе­ли шипчета. Дъл­го вре­ме за­паз­ват ви­да си и бав­но пре­рас­т­ват. Ус­тойчив е на браш­нес­та ма­на  и е то­ле­ран­тен на ма­на. Хиб­рид Ка­ла се от­личава по то­ва, че след на­па­де­ние от ма­на стра­нични­те раз­к­ло­не­ния про­дъл­жа­ват да рас­тат и се раз­ви­ват, ко­е­то е по­ка­за­тел за ви­со­ка жиз­не­ност, бу­ен рас­теж, по­но­си­мост към бо­лест­та и про­дъл­жи­те­лен бе­рит­бен пе­ри­од.

Мартина F1 е бъл­гар­с­ки дреб­ноп­ло­ден хиб­рид с жен­с­ки тип на цъф­теж. При част от рас­те­ни­я­та в ос­но­ва­та на глав­но­то стъб­ло се фор­ми­рат по ня­кол­ко сме­се­ни въз­ли и еди­нични мъж­ки цве­то­ве. Хиб­ри­дът об­ра­зу­ва 11-13 % мо­но­е­ций­ни рас­те­ния, ко­и­то слу­жат за оп­ра­ши­те­ли. Пло­до­ве­те са ци­лин­д­рични, бра­да­вични, с бе­ли шипчета. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од от ма­со­во по­ник­ва­не до ма­сов за­върз на пло­до­ве­те е 46 дни. Ус­тойчив е на бо­лест­та браш­нес­та ма­на.

Глория F1 е бъл­гар­с­ки хиб­рид с жен­с­ки тип на цъф­теж. Фор­ми­ра 3-4 %  рас­те­ния от обик­но­вен тип, ко­и­то слу­жат за оп­ра­ши­те­ли. Пло­до­ве­те на сорт Гло­рия са сход­ни по мор­фо­ло­гия с те­зи на сорт Мар­ти­на. Ус­тойчив е на браш­нес­та ма­на.

Победа F1 е сорт с удъл­же­но-овал­ни пло­до­ве, ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од от по­ник­ва­не до фор­ми­ра­не на пър­ви пло­до­ве е 46-48 дни. Пло­до­ве­те бър­зо пре­ми­на­ват в тех­но­ло­гична зре­лост, склон­ни са към на­де­бе­ля­ва­не. Чув­с­т­ви­те­лен е на ма­на.

Ин­те­рес за про­из­вод­с­т­во­то пред­с­тав­ля­ват и бъл­гар­с­ки­те сор­то­ве Ка­ли­о­па и То­ни.  Пло­до­ве­те им са удъл­же­но ци­лин­д­рични, рас­те­ни­я­та са с го­ля­ма жиз­не­ност и сла­ба чув­с­т­ви­тел­ност към браш­нес­та ма­на и тем­пе­ра­тур­ни деп­ре­сии.

От хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве из­вес­т­ни на на­ша­та прак­ти­ка са Ле­ви­на, Вер­ти­це, Ануш­ка, Пар­кер и др. Пло­до­ве­те им са удъл­же­но ци­лин­д­рични, тъм­нозе­ле­ни, бра­да­вични, пок­ри­ти с бе­ли шипчета. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят им пе­ри­од е 45-48 дни. Сорт Вер­ти­це се от­личава с то­ле­ран­т­ност към ма­на­та.

Не­об­хо­ди­ми са вла­го­ем­ни пло­щи

То­ва про­из­вод­с­т­во е не­об­хо­ди­мо да се ор­га­ни­зи­ра на пло­щи с го­ля­ма вла­го­ем­ност. От значение е ед­но­об­ра­зи­е­то в почве­но­то пло­до­ро­дие и из­рав­не­ност­та на те­ре­на. Доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци са от­бе­ля­за­ни­те при ран­но­то про­из­вод­с­т­во, но при от­г­леж­да­не на по-го­ле­ми пло­щи мо­гат да се из­пол­з­ват жит­ни кул­ту­ри. При на­личие на не­ма­то­да в почва­та кор­ни­шо­ни­те не тряб­ва да се нас­та­ня­ват след ран­ни кар­то­фи и до­ма­ти. Да се из­бяг­ва за­саж­да­не­то им след пи­пер и пат­ла­д­жан по­ра­ди опас­ност от вер­ти­ци­лий­но увях­ва­не.

Есен­на­та об­ра­бот­ка на почва­та и то­ре­не­то не се раз­личават от те­зи на ран­но­то пол­с­ко от­г­леж­да­не.

През про­лет­та при пър­ва въз­мож­ност се пра­ви пър­во кул­ти­ви­ра­не на почва­та на дъл­бочина 10-12 см. В за­ви­си­мост от зап­ле­ве­ле­ност­та се кул­ти­ви­ра пов­тор­но на дъл­бочина 5-6 см. При не­об­хо­ди­мост се пра­ви и тре­то кул­ту­ви­ра­не на съ­ща­та дъл­бочина. При чис­та от пле­ве­ли почва и на­личие на почве­на ко­ра вмес­то кул­ти­ви­ра­не се из­вър­ш­ват ед­но или две бра­ну­ва­ния на дъл­бочина 5-6 см. При от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци­те на ви­со­ка рав­на ле­ха не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди се­ит­ба­та се офор­мя ле­ха­та с ле­хо­об­ра­зу­ва­тел. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се вна­ся и част от ми­не­рал­ни­те то­ро­ве - 1/3 от амо­ни­е­ва­та се­лит­ра (8-10 кг/дка).

Се­ит­ба­та

Се­ит­ба­та на крас­та­ви­ци за сред­но­ ран­но про­из­вод­с­т­во се из­вър­ш­ва от 15-20 ап­рил до 15-20 май. Ко­га­то се от­г­леж­дат на по-го­ле­ми пло­щи, е въз­мож­но да се нап­ра­ви  етап­на се­ит­ба през 10 дни, та­ка се улес­ня­ва при­би­ра­не­то и ре­а­ли­за­ци­я­та на про­дук­ци­я­та. Сее се със се­ял­ка за точна се­ит­ба, нор­ма­та е 0,4-0,45 кг/дка. Се­ит­ба­та мо­же да се из­вър­ши ре­до­во, при раз­с­то­я­ние меж­ду ре­до­ве­те 80 см и 8-10 см меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да  или на ви­со­ка рав­на ле­ха.                                                                       

Се­ме­на­та в ре­до­ве

При се­ит­ба на ви­со­ка рав­на ле­ха най-под­хо­дя­ща схе­ма за от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци­те е 120+40X8-10 см, при нея се оси­гу­ря­ват 16000 до 25000 рас­те­ния/дка

Ви­со­ка рав­на ле­ха

При то­зи начин на се­ит­ба рас­те­ни­я­та сво­бод­но се сте­лят. При­ла­га се при от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци на по-го­ле­ми пло­щи и при мак­си­мал­на ме­ха­ни­за­ция на ра­бот­ни­те про­це­си, включител­но и при­би­ра­не­то на про­дук­ци­я­та.

Крас­та­ви­ци­те мо­гат да се от­г­леж­да­т и на те­ле­на кон­с­т­рук­ция. То­зи начин има ре­ди­ца пре­дим­с­т­ва. Съз­да­ва се въз­мож­ност за при­ла­га­не на ви­сок аг­ро­тех­ничес­ки фон, по-доб­ро е опаз­ва­не­то  от бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли, улес­ня­ва се ръчна­та бе­рит­ба и се удъл­жа­ва бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од.

Площ­та за от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци­те на те­ле­на кон­с­т­рук­ция тряб­ва да е мно­го доб­ре за­щи­те­на от вет­ро­ве чрез ог­ра­ди, ку­лис­ни рас­те­ния, дър­ве­та. Ви­со­ки до­би­ви се по­лучават, ко­га­то крас­та­ви­ци­те се за­ся­ват ка­то ос­нов­на кул­ту­ра през про­лет­та. Под­го­тов­ка­та на площ­та за­почва още през есен­та. В за­ви­си­мост от пред­шес­т­ве­ни­ка и за­па­се­ност­та на почва­та с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва се пра­ви ос­нов­но на­то­ря­ва­не, на де­кар се вна­сят 8-10 то­на по­лу­раз­ло­жен обор­с­ки тор, 10-12 кг су­пер­фос­фат и 8-12 кг ка­ли­ев сул­фат. Дъл­бо­ка­та оран се пра­ви на 28-30 см. През про­лет­та площ­та се кул­ти­ви­ра не­кол­кок­рат­но. При пос­лед­на­та об­ра­бот­ка пре­ди се­ит­ба­та на де­кар се вна­сят по 4-6 кг су­пер­фос­фат и 7-9 кг ка­ли­ев сул­фат. Съ­щи­те до­зи ми­не­рал­ни то­ро­ве за­ед­но с един-два то­на уг­нил обор­с­ки тор мо­гат да се вне­сат в от­во­ре­ни браз­ди на оп­ре­де­ле­ни­те меж­ду­ре­до­ви рас­то­я­ния. Най-под­хо­дящ срок за се­ит­ба е от 20 до 30 ап­рил.

Крас­та­ви­ци­те се от­г­леж­дат ре­до­во, на раз­с­то­я­ние 90-100 см меж­ду ре­до­ве­те и 25-30 см меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да. За да се под­си­гу­ри доб­ро гар­ни­ра­не на по­се­ва, се­ме­на­та се за­ся­ват по-гъс­то на 6-8 см и след ка­то по­ник­нат, се про­реж­дат на окончател­ни­те раз­с­то­я­ния. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва във влаж­на почва на дъл­бочина не по­вече от 4-5 см. Нор­ма­та е 250-300 г/дка. Те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция се пос­та­вя вед­на­га след по­ник­ва­не­то.

Те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция за прик­реп­ва­не на крас­та­ви­ци­те се пра­ви, ка­то през  три-чети­ри мет­ра в ре­до­ве­те се за­би­ват ко­ло­ве, ви­со­ки 2-2,5 м. Вър­ху тях се опъ­ва три ре­да тел, пър­ви­ят ми­на­ва на 15-20 см от по­вър­х­ност­та на почва­та, а тре­ти­ят - на же­ла­на­та ви­сочина на раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та. Вър­ху те­ло­ве­те над вся­ко рас­те­ние се опъ­ва от­вес­на ма­ни­ла, ко­я­то се връз­ва за пър­вия тел, пре­ви­ва се през вто­рия и от­но­во се връз­ва на тре­тия. С из­рас­т­ва­не­то на рас­те­ни­е­то раз­к­ло­не­ни­я­та му пос­те­пен­но се уви­ват и пре­пъх­ват око­ло ма­ни­ла­та и те­ло­ве­те, а меж­ду­ре­ди­я­та ос­та­ват сво­бод­ни. Рас­те­ни­я­та се прик­реп­ват за пър­вия тел вед­на­га щом дос­тиг­нат не­об­хо­ди­ма­та ви­сочина. Вся­ко за­къс­ня­ва­не во­ди до трав­ма­ти­зи­ра­не на стъб­ла­та и лис­та­та и сму­ща­ва рас­те­жа.

Рас­те­ни­я­та се за­гър­лят

През ве­ге­та­ци­я­та почва­та се под­дър­жа чис­та от пле­ве­ли, ка­то се око­па­ва в ре­да. При вся­ко око­па­ва­не рас­те­ни­я­та се за­гър­лят, за да се сти­му­ли­ра об­ра­зу­ва­нето на до­пъл­ни­тел­ни ко­ре­ни и при по­ли­ва­не ос­но­ва­та на стъб­ла­та да не се пре­ов­лаж­ня­ват. През вре­ме на ма­со­вия цъф­теж и ма­со­во­то пло­до­да­ва­не се под­х­ран­ват с по 20-30 кг/дка амо­ни­е­ва се­лит­ра. То­ро­ве­те се вна­сят бли­зо до ре­да и се за­ра­вят с око­па­ва­ни­я­та. През то­зи пе­ри­од лис­т­но се под­х­ран­ват рас­те­ни­я­та в сро­ко­ве и до­зи как­то при ран­но­то пол­с­ко про­из­вод­с­т­во.

До пло­до­да­ва­не­то се по­ли­ва уме­ре­но - по­дър­жа се 70% от ППВ. През бе­рит­бе­ния пе­ри­од по­лив­ки­те зачес­тя­ват, не би­ва да се до­пус­ка за­вях­ва­не на рас­те­ни­я­та и през най-го­ре­щи­те часо­ве на де­ня, почве­на­та влаж­ност се по­дър­жа 80-85 % от ППВ. Ефи­кас­но е ня­коя от по­лив­ки­те да се съчетае с шер­бе­ту­ва­не (по­ли­ва­не с раз­мит във во­да­та обор­с­ки тор). По­лив­ни­те браз­ди се пре­кар­ват от ед­на­та стра­на на ре­да, ка­то в меж­ду­ре­ди­я­та почва­та ос­та­ва су­ха, за да мо­же сво­бод­но да се из­вър­ш­ват не­об­хо­ди­ми­те ме­роп­ри­я­тия при от­г­леж­да­не­то на рас­те­ни­я­та и бе­рит­би­те. За пред­почита­не са гра­ви­тачни­те по­лив­ки.

Ре­зит­ба­та на рас­те­ни­я­та при то­зи начин на от­г­леж­да­не е ог­ра­ничена. Пре­мах­ват се раз­к­ло­не­ни­я­та и за­връзи­те от пър­ви­те 3-4 въ­зе­ла, след­ва­щи­те 2-3 раз­к­ло­не­ния се сък­ра­ща­ват на два - три лис­та, ос­та­на­ли­те се ос­та­вят да рас­тат сво­бод­но и се уви­ват око­ло ма­ни­ла­та. Раз­к­ло­не­ни­я­та от вто­ри по­ря­дък се пре­кър­ш­ват на две - три лис­та. Пре­мах­ват се пе­ри­о­дично  зас­та­ре­ли­те, по­жъл­те­ли­те и бол­ни­те лис­та.

Пчели­те са важ­ни по­мощ­ни­ци

Важ­на, но чес­то под­це­ня­ва­на пред­пос­тав­ка за по­лучава­не на ви­сок до­бив стан­дар­т­ни пло­до­ве е на­личието на дос­та­тъчен брой пчели, ко­и­то да оп­раш­ват жен­с­ки­те цве­то­ве. На два-три де­ка­ра площ е доб­ре да се оси­гу­ри по ед­но пчел­но се­мейс­т­во. Мно­го чес­то за­ги­ва­не­то на жен­с­ки­те цве­то­ве и зав­ръ­зи, как­то и де­фор­ми­ра­не­то на пло­до­ве­те, е ре­зул­тат на не­доб­ро­то оп­раш­ва­не.

Пър­ва­та бе­рит­ба е око­ло 25 юни

Пър­ви­та бе­рит­ба на кор­ни­шо­ни­те за­почва 45-48 дни след по­ник­ва­не­то на рас­те­ни­я­та (око­ло 25 юни). Бе­ре се все­ки ден или най-мно­го през ден. Вни­ма­тел­но се оби­рат всички пло­до­ве, включител­но пре­рас­на­ли­те и де­фор­ми­ра­ни­те. Наб­ра­ни­те стан­дар­т­ни крас­та­ви­ци се сор­ти­рат по качес­т­ва на три фрак­ции: ек­с­т­ра с дъл­жи­на 3-6 см; пър­во качес­т­во - 6-9 см; вто­ро качес­т­во - 9-11 см.

При от­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци­те на те­ле­на кон­с­т­рук­ция се по­лучават 8-10 то­на от де­кар стан­дар­т­ни пло­до­ве, а при сте­ле­що от­г­леж­да­не на рас­те­ни­я­та - 3-4 то­на от съ­ща­та площ.

Къс­но  пол­с­ко  про­из­вод­с­т­во

Сор­то­вете

За къс­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во се из­пол­з­ват ос­нов­но дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве крас­та­ви­ци, ко­и­то се от­личават с къс ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од. Доб­ри ре­зул­та­ти се по­лучават при от­г­леж­да­не на хиб­ри­ди­те: Ка­ла, Мар­ти­на, Гло­рия, Ле­ви­на, Ка­ли­о­па и др. Доб­ре по­на­сят къс­но­то за­ся­ва­не и са­лат­ни­те сор­то­ве от жен­с­ки тип: Све­жест, Де­сис­ла­ва, Ми­до­ри, ко­и­то имат бърз темп на раз­ви­тие и фор­ми­ра­не на пло­до­ве­те.

За­е­мат мяс­то­то на ран­ни­те про­лет­ни кул­ту­ри

Къс­но­то про­из­вод­с­т­во на крас­та­ви­ци най-чес­то се от­г­леж­да на пло­щи, ос­во­бо­де­ни от ран­ни про­лет­ни кул­ту­ри - зе­лен фа­сул, зе­лен грах, ран­ни кар­то­фи, ран­но зе­ле и есен­ни пол­с­ки кул­ту­ри - ечемик, пше­ни­ца, реп­ко и др.

Под­го­тов­ка­та на площ­та за­почва вед­на­га след приби­ра­не­то на ос­нов­на­та кул­ту­ра. На­то­ря­ва се с ком­би­ни­ран тор (азот- 20%, фос­фор- 20%, ка­лий- 20%) при нор­ма 20 - 25 кг/дка. След пред­шес­т­ве­ник ран­ни про­лет­ни кул­ту­ри площ­та се ос­во­бож­да­ва  от рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци и се изо­ра­ва на дъл­бочина 15 - 20 см. След пред­шес­т­ве­ник есен­ни кул­ту­ри пре­ди оран­та се дис­ку­ва. При мно­го су­ха почва пре­ди оран­та площ­та пред­ва­ри­тел­но се нав­лаж­ня­ва чрез по­лив­ка с дъж­довал­на ин­с­та­ла­ция. Вед­на­га след оран­та площ­та се кул­ти­ви­ра на 8-10 см дъл­бочина и про­фи­ли­ра при се­ит­ба на ви­со­ка рав­на ле­ха. При не­въз­мож­ност за по­лив­ка след оран­та се из­вър­ш­ва фре­зо­ва­не на площ­та и про­фи­ли­ра­не. По­ли­ва се гра­ви­тачно по офор­ме­ни­те по­лив­ни браз­ди и след 2 - 3 дни се из­вър­ш­ва се­ит­ба. При на­личие на дъж­довал­на тех­ни­ка след про­фи­ли­ра­не се сее, след ко­е­то се дъж­ду­ва до по­ник­ва­не на рас­те­ни­я­та.

Се­ят се ди­рек­т­но

Се­ме­на­та се за­ся­ват чрез ди­рек­т­на се­ит­ба на дъл­бочина 4 -5 см. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва от 15 -20 юни до 10 - 15 юли, най- къс­но до 20 юли. Схе­ми­те на се­ит­ба и гри­жи­те през ве­ге­та­ци­я­та са сход­ни с те­зи при сред­но ран­но­то  пол­с­ко про­из­вод­с­т­во. Осо­бе­но важ­но ме­роп­ри­я­тие са по­лив­ки­те. По­ра­ди ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри и нис­ка­та от­но­си­тел­на влаж­ност през це­лия пе­ри­од на ве­ге­та­ция по­лив­ки­те зачес­тя­ват през два-три дни. Не се до­пус­ка почва­та да се за­су­ши и да увех­нат рас­те­ни­я­та. То­ва до­веж­да до ком­п­ро­ме­ти­ра­не на ре­кол­та­та.

Бра­не­то за­почва от 10 ав­густ

В за­ви­си­мост от да­та­та на за­ся­ва­не бе­рит­би­те за­почват от 10-15 ав­густ и про­дъл­жа­ват до края на сеп­тем­в­ри и начало­то на ок­том­в­ри. През ав­густ все­ки ден или през ден се бе­ре, а през сеп­тем­в­ри - през 2-3 дни. До­би­ви­те са значител­но по-нис­ки в срав­не­ние със сред­но ран­но­то пол­с­ко про­из­вод­с­т­во и са око­ло 1.5 т/дка при без­ко­ло­во от­г­леж­да­не и 2-3 т/дка при от­г­леж­да­не на те­ле­на кон­с­т­рук­ция.

От­г­леж­да­не в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва почти през ця­ла­та го­ди­на. Вре­ме­то на от­г­леж­да­не за­ви­си от пе­ри­о­да, през кой­то тряб­ва да за­почне пло­до­да­ва­не­то, въз­мож­нос­ти­те за ре­а­ли­за­ция на про­дук­ци­я­та, от със­то­я­ни­е­то и отоп­ли­тел­на­та сис­те­ма на оран­же­ри­я­та. Про­из­вод­с­т­во­то мо­же да се осъ­щес­т­ви ка­то ран­но про­из­вод­с­т­во (зим­но-про­лет­но) - с раз­тег­нат пе­ри­од на се­ит­ба­та и за­саж­да­не­то на рас­те­ни­я­та, и ка­то есен­но про­из­вод­с­т­во (вто­ра кул­ту­ра).

 Сор­то­вете

За зим­но-про­лет­но­то про­из­вод­с­т­во се из­пол­з­ват сор­то­ве, чиито пло­до­ве са дъл­ги (над 30 см), с ма­са над 300 г, тъм­но­зе­ле­но оц­ве­те­ни, с глад­ка по­вър­х­ност, с пра­вил­на фор­ма и с по-мал­ка ший­ка. Пло­до­ве­те тряб­ва да са пар­те­но­кар­п­ни, т.е. да се раз­ви­ват без оп­раш­ва­не. То­ва са сор­то­ве с жен­с­ки тип на рас­теж, ко­и­то не об­ра­зу­ват мъж­ки цве­то­ве. От ед­роп­лод­ни­те крас­та­ви­ци под­хо­дя­щи са хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве, ко­и­то са се на­ло­жи­ли ма­со­во в прак­ти­ка­та.

Сан­д­ра е най-раз­п­рос­т­ра­не­ният хо­лан­д­с­ки сорт, кой­то се от­г­леж­да у нас от дъл­ги го­ди­ни. Лис­та­та са го­ле­ми, зе­ле­ни, с дъл­ги дръж­ки. Рас­те­ни­я­та са из­к­лючител­но жен­с­ки. Пло­до­ве­те са пар­те­но­кар­п­ни - при не­же­ла­тел­но оп­раш­ва­не и оп­лож­да­не с мъж­ки цве­то­ве плод­ни­кът на­рас­т­ва не­рав­но­мер­но и се по­лучават нес­тан­дар­т­ни пло­до­ве. Сор­тът се от­личава с пло­до­об­ра­зу­ва­не до все­ки лист по стеб­ло­то и ви­со­ка ра­ноз­ря­лост. Пло­до­ве­те са тъм­нозе­ле­ни, с ма­са 280-300 г, глад­ки, със сред­но дъл­га ший­ка (4-6 см). Рас­те­ни­я­та са по-взис­ка­тел­ни към топ­лин­ния ре­жим и аг­ро­фо­на в оран­же­ри­и­те.

Ко­ли­ас е хиб­ри­ден сорт със сред­но дъл­ги до къ­си меж­ду­въз­лия. Цве­то­ве­те са из­к­лючител­но жен­с­ки. Пло­до­ве­те са със сред­на ма­са 380 г, из­рав­не­ни по фор­ма и го­ле­ми­на, сла­бо ръ­бес­ти, с ряд­ко сре­ща­щи се шипчета, зе­ле­ни, със сред­но го­ля­ма ший­ка. Ран ви­со­ко­до­би­вен и жиз­нен сорт.

Ка­лун­га и Бе­лу­га са жиз­не­ни жен­с­коцъф­тя­щи хиб­ри­ди с бу­ен рас­теж. При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия мо­гат да се по­лучат и по два пло­да от въ­зел. Пло­до­ве­те са тъм­нозе­ле­ни, ле­ко ореб­ре­ни. Те са ус­тойчиви към бо­лес­ти­те лис­тен при­гор и крас­та и сла­бо по­дат­ли­ви на на­па­де­ние от ал­тер­на­рия и браш­нес­та ма­на.

Сал­во е хо­лан­д­с­ки жиз­нен сорт, с буй­но раз­ви­тие на раз­к­ло­не­ни­я­та и ви­со­ка въс­та­но­ви­тел­на спо­соб­ност. Пло­до­ве­те са с дъл­жи­на 34-37 см, тъм­нозе­ле­ни, ле­ко ореб­ре­ни, с ви­со­ко качес­т­во. Тег­ло­то на един плод е 400-450 г. Сор­тът е ус­тойчив към крас­та, лис­тен при­гор и ви­со­ко то­ле­ран­тен към браш­нес­та ма­на и крас­та­вичномо­заечния ви­рус.

Ус­пеш­но се от­г­леж­дат и хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве: Де­ли­бор, Фла­мин­го, Па­сан­д­ра и др. От бъл­гар­с­ки­те ед­роп­лод­ни сор­то­ве ин­те­рес пред­с­тав­ля­ват хиб­ри­ди­те Ми­рей, Вих­ра и Ло­ра. По приз­на­ци на рас­те­ни­я­та и на пло­до­ве­те те са сход­ни с хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве.

При от­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в сто­ма­не­но стък­ле­ни оран­же­рии ка­то вто­ра кул­ту­ра се из­пол­з­ват го­рес­по­ме­на­ти­те дъл­гоп­лод­ни сор­то­ве крас­та­ви­ци и дреб­ноп­лод­ни­те сор­то­ве крас­та­ви­ци Ка­ла, Мар­ти­на, Гло­рия, Ка­ли­о­па, Ле­ви­на и др.

Се­ит­ба­та мо­же да об­х­ва­не го­лям пе­ри­од

Се­ит­ба­та на крас­та­ви­ци през зим­ния пе­ри­од мо­же да об­х­ва­не ши­рок ди­а­па­зон от вре­ме. За ран­но­то про­из­вод­с­т­во се­ме­на­та се за­ся­ват от 15-20 ок­том­в­ри, и раз­са­дът е го­тов за за­саж­да­не един ме­сец след то­ва. Пло­до­да­ва­не­то за­почва в края на де­кем­в­ри и про­дъл­жа­ва до края на юни. Сред­ни­те до­би­ви до края на бе­рит­бе­ния пе­ри­од ва­ри­рат меж­ду 25 и 30 т/дка. Ос­нов­ни­ят не­дос­та­тък при то­ва за­саж­да­не е, че ве­ге­та­ци­я­та про­тича през най-сту­де­ни­те ме­се­ци и при най-нис­ка ин­тен­зив­ност на слънчева ра­ди­а­ция, по­ра­ди ко­е­то се на­ла­га да се пра­вят мно­го ви­со­ки раз­хо­ди на го­ри­во за отоп­ле­ние.

При се­ит­ба 20 - 25 но­ем­в­ри, рас­те­ни­я­та се за­саж­дат в края на де­кем­в­ри и начало­то на яну­а­ри. Ве­ге­та­ци­я­та прик­лючва в края на юни. Сред­ни­те до­би­ви ва­ри­рат меж­ду 20-25 т/дка. Ве­ге­та­ци­я­та при та­зи се­ит­ба про­тича при по-доб­ри кли­ма­тични ус­ло­вия и раз­хо­дът на го­ри­во за отоп­ле­ние е по-ма­лък.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни се при­ла­га и по-къс­на се­ит­ба - око­ло 20 яну­а­ри, та­ка че за­саж­да­не­то на рас­те­ни­я­та да се из­вър­ши в края на фев­ру­а­ри или начало­то на март. Ве­ге­та­ци­я­та про­дъл­жа­ва до сре­да­та на юли. При то­ва по­ло­же­ние сред­ни­те до­би­ви ва­ри­рат от 16 до 20 т/дка.

Се­ит­ба­та на  крас­та­ви­ци ка­то вто­ра кул­ту­ра се из­вър­ш­ва ди­рек­т­но от се­ме­на до 20 юли или чрез раз­сад, кой­то се за­саж­да в начало­то на ав­густ.

  (снимка)

Разсадът

За про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад се из­пол­з­ват то­ро­почве­ни сме­си - доб­ре раз­ло­жен обор­с­ки тор и струк­тур­на сред­но теж­ка почва в съ­от­но­ше­ние 2:1. Доб­ре е то­ро­почве­на­та смес да се обез­за­ра­зи.Ос­вен то­ро­почве­на смес мо­же да се из­пол­з­ва смес от ми­не­рал­ни суб­с­т­ра­ти (пер­лит, вер­ми­ку­лит) и др. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва 30-35 дни пре­ди оп­ре­де­ле­ния за за­саж­да­не срок. Пре­ди се­ит­ба­та се­ме­на­та се на­кис­ват в 10% раз­т­вор на пер­хид­рол за 20 ми­ну­ти, след ко­е­то се про­ми­ват в течаща во­да за 20 ми­ну­ти и се про­су­ша­ват. Се­ме­на­та се за­ся­ват в щай­ги или сан­дъчета с то­ро­почве­на смес ре­до­во на раз­с­то­я­ние 5 х 4 см. След се­ит­ба­та се пок­ри­ват с 1 - 1,5 см от съ­ща­та смес, ка­то се уп­лът­ня­ва ле­ко. За един де­кар се за­ся­ват 1500 - 1600 се­ме­на.

По­ник­ват при 25 гра­ду­са

Най-под­хо­дя­ща­та тем­пе­ра­ту­ра за по­ник­ва­не на се­ме­на­та е 25-270С. По- нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри за­ба­вят по­ник­ва­не­то. След ка­то по­ник­нат рас­те­ни­я­та, тем­пе­ра­ту­ра­та в смес­та се на­ма­ля­ва на 20-210С. Въз­душ­на­та тем­пе­ра­ту­ра през де­ня в слънчево вре­ме е не­об­хо­ди­мо да се под­дър­жа в рам­ки­те на 20-220С, в об­лачни дни - 18-200С, а през нощ­та 16- 180С. Във фа­за ко­ти­ле­до­ни рас­те­ни­я­та се пи­ки­рат в плас­т­ма­со­ви сак­сий­ки, на­пъл­не­ни с то­ро­почве­на смес. Сак­сий­ки­те се на­реж­дат вър­ху по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио, ко­е­то изо­ли­ра рас­те­ни­я­та от почва­та. След пи­ки­ра­не­то рас­те­ни­я­та се по­ли­ват с хлад­ка во­да. Въз­душ­на­та тем­пе­ра­ту­ра след прих­ва­ща­не на рас­те­ни­я­та се под­дър­жа 22-250С в слънчеви дни и 18-200С в об­лачни дни и през нощ­та. Почве­на­та тем­пе­ра­ту­ра тряб­ва да бъ­де око­ло 20 градуса.

На­личието на по-го­ля­ма отоп­ли­тел­на площ в оран­же­ри­я­та да­ва въз­мож­ност се­ме­на­та да се за­ся­ват нап­ра­во в сак­сий­ки по две. След по­я­ва на пър­ви съ­щин­с­ки лист  по-сла­бо­то рас­те­ние се от­ряз­ва.

Сечене­то на раз­са­да се пре­дот­в­ра­тя­ва във фа­за пър­ви съ­щин­с­ки лист и се  по­ли­ва с раз­т­вор от пре­ви­кур 0,15% и ме­тил­топ­син 0,1%, по 50 мл на рас­те­ние око­ло ко­ре­но­ва­та ший­ка. Из­пол­з­ва се и ри­до­мил МЦ 72 ВП + Бен­лейт 50 ВП 1+1 г/м2 с 5 л во­да, или бе­но­мил - 1-2 г/м2.

Под­го­тов­ка на оран­же­ри­и­те

Ба­ли­ра­на­та сла­ма е доб­ро­то лег­ло за се­ме­на­та

Под­го­тов­ка­та на оран­же­ри­я­та за за­саж­да­не за­почва след при­би­ра­не на пред­шес­т­ва­ща­та кул­ту­ра. Ко­ре­ни­те и лис­т­на­та стъб­ле­на ма­са се из­на­сят вън от оран­же­ри­я­та.

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии ос­нов­но се из­вър­ш­ва вър­ху ба­ли от сла­ма. Най-под­хо­дящ суб­с­т­рат, кой­то оси­гу­ря­ва доб­ро раз­ви­тие на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е ба­ли­ра­на­та пше­нична сла­ма. Чрез нея се осъ­щес­т­вя­ва доб­ра аера­ция, по-ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра в зо­на­та на ко­ре­но­об­ра­зу­ва­не­то и обо­га­тя­ва­не на въз­ду­ха с въг­ле­ро­ден дву­о­кис. Из­пол­з­ват се ба­ли с ма­са 12 - 15 кг, доб­ре при­тег­на­ти. Та­ки­ва ба­ли се раз­ла­гат по-бав­но и по­дър­жат по-дъл­го не­об­хо­ди­ма­та тем­пе­ра­ту­ра. Ба­ли­те се по­ла­гат в тран­шеи от две­те стра­ни на все­ки шед на оран­же­ри­я­та на раз­с­то­я­ние 50 см от сре­да­та на ко­лон­ки­те. Тран­ше­и­те се пра­вят ши­ро­ки 50 см и дъл­бо­ки 8 - 10 см, т.е. вко­па­ват се око­ло 1/3 от ви­сочина­та на ба­ли­те. По-дъл­бо­ко­то вко­па­ва­не зат­руд­ня­ва аера­ци­я­та и рас­те­ни­я­та не из­пол­з­ват це­лия суб­с­т­рат. При ши­ри­на на ше­да 3,2 м се офор­мят два ре­да тран­шеи с пъ­те­ка меж­ду тях ши­ро­ка 1,4 м, а при 6,4 м - три ре­да тран­шеи - два край ко­ло­ни­те с ши­ри­на по 90 см и един в сре­да­та с ши­ри­на 50 см.

В тран­ше­и­те ба­ли­те се на­реж­дат плът­но ед­на до дру­га над­лъж­но вър­ху ши­ро­ка­та им стра­на, в пра­ва ли­ния и с из­рав­не­на по­вър­х­ност. В праз­ни­ни­те меж­ду ба­ли­те се сла­га до­пъл­ни­тел­но сла­ма.

Ба­ли­те се под­гот­вят 20 дни пред­ва­ри­тел­но

След по­ла­га­не­то на ба­ли­те за­почва об­ра­бот­ка­та им с ми­не­рал­ни то­ро­ве, за да се въз­бу­дят мик­ро­би­о­ло­гични­те про­це­си в тях. Ба­ли­те се под­гот­вят око­ло 20 дни пре­ди сро­ка на за­саж­да­не. Нав­лаж­ня­ват се 3-4 пъ­ти през два-три дни. Пре­по­ръчва се на ба­ла с ма­са 15 кг да се вна­сят 250 г амо­ни­ва се­лит­ра, 160 г су­пер­фос­фат, 60 г ка­ли­ев сул­фат, 15 г маг­не­зи­ев сул­фат и 7,5 г же­ле­зен сул­фат, 190 г смлян ва­ро­вик.

Пър­во вър­ху ба­ли­те се раз­х­вър­ля смле­ни­ят ва­ро­вик, след ко­е­то се по­ли­ва. След про­ник­ва­не на ва­ро­ви­ка в ба­ли­те се вна­сят
1/3 от амо­ни­е­ва­та се­лит­ра и ця­ло­то ко­личес­т­во ка­ли­ев сул­фат и су­пер­фос­фат. Два до три дни по-къс­но се раз­х­вър­лят ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во азо­тен тор, маг­не­зе­ви­ят и же­лез­ни­ят сул­фат. Ба­ли­те се пок­ри­ват с 8-10 см то­ро­почве­на смес от раз­ло­жен обор­с­ки тор и почва в съ­от­но­ше­ние 1:1. Ня­кол­ко дни след вна­ся­не на то­ро­ве­те за­почват фер­мен­та­ци­он­ни­те про­це­си, вслед­с­т­вие на ко­е­то тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ша­ва до 500С.

За­саж­да­нето

Ко­га­то тем­пе­ра­ту­ра­та спад­не до 300С, за­почват да се за­саж­дат рас­те­ни­я­та. Те се пос­та­вят в офор­ме­ни в ба­ли­те гнез­да през 50 см и се за­гър­лят с то­ро­почве­на смес. При за­саж­да­не­то от­но­си­тел­на­та влаж­ност на въз­ду­ха се по­ви­ша­ва до 80-85 %. Раз­са­дът пред­ва­ри­тел­но се по­ли­ва с хлад­ка во­да, за да се из­ва­ди лес­но от сак­сий­ки­те. За­са­де­ни­те рас­те­ния се по­ли­ват със сла­ба струя во­да, без да се мок­ри ко­ре­но­ва­та ший­ка.

Ня­кол­ко дни след ка­то се прих­ва­нат, рас­те­ни­я­та се при­вър­з­ват с ма­ни­ла на те­ло­ве, опъ­на­ти на ви­сочина 1,8 м по дъл­жи­на на ше­до­ве­те.

Тем­пе­ра­ту­ра­та тряб­ва да се сле­ди вни­ма­тел­но

Ед­на от ос­нов­ни­те гри­жи след за­саж­да­не на рас­те­ни­я­та е под­дър­жа­не­то на оп­ти­мал­на въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра. При слънчеви дни до начало­то на пло­до­да­ва­не тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­я­та се под­дър­жа 22-250С, в об­лачно вре­ме и през нощ­та - 18-200С. По вре­ме на пло­до­да­ва­не­то се под­дър­жа по-ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра - при слънчеви дни - 27-290С, а при об­лачни дни и през нощ­та - око­ло 210С.

През про­лет­та и ля­то­то пре­ко­мер­но­то слънчево гре­е­не по­ви­ша­ва тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­и­те над 32 гра­ду­са С, ко­е­то вло­ша­ва фо­то­син­те­за­та на рас­те­ни­я­та и е неб­ла­гоп­ри­ят­но за рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то им. Нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри през зи­ма­та (под 150С) оказ­ват от­ри­ца­тел­но вли­я­ние вър­ху фи­зи­о­ло­гични­те про­це­си на рас­те­ни­я­та. През про­лет­та, ко­га­то въз­душ­на­та тем­пе­ра­ту­ра за­почне да се по­ви­ша­ва, се пре­по­ръчва за­сенчва­не на оран­же­ри­я­та. То се из­вър­ш­ва, ка­то се нап­ръс­кат стък­ла­та с вар­но мля­ко, раз­т­во­рът  се из­п­ръс­к­ва фин­о, без да се сли­ват кап­ки­те, за да не се на­ма­ли про­ник­ва­не­то на свет­ли­на­та.

В за­ви­си­мост от фа­за­та на рас­те­ни­я­та влаж­ност­та на въз­ду­ха ва­ри­ра. От­но­си­тел­на­та влаж­ност на въз­ду­ха, до­ка­то за­почнат да пло­до­да­ват се под­дър­жа 70-75 %, а по вре­ме на пло­до­да­ва­не­то - 75-80 %. Спа­да­не­то на влаж­ност­та под те­зи гра­ни­ци во­ди до по­я­ва­та на при­го­ри по лис­та­та,а пре­ко­мер­но­то уве­личава­не съз­да­ва ус­ло­вия за раз­ви­тие на бо­лес­ти. Рас­те­ни­я­та в то­зи случай се из­неж­ват и пло­до­ве­те при­до­би­ват по-све­тъл цвят. За да се на­ма­ли ви­со­ка­та влаж­ност на въз­ду­ха в оран­же­ри­я­та, се спи­рат по­лив­ки­те в сле­до­бед­ни­те часо­ве, а в края на де­ня  се про­вет­ря­ва по-про­дъл­жи­тел­но.

По­ли­ва се сут­рин, пре­ди слън­це­то да заг­рее оран­же­ри­я­та

По­ли­ва­не­то на рас­те­ни­я­та за­ви­си от фа­за­та им на раз­ви­тие и от ин­тен­зив­ност­та на слънчева­та ра­ди­а­ция. През зим­ния и ран­но про­лет­ния пе­ри­од след за­саж­да­не рас­те­ни­я­та се по­ли­ват с мар­куч с цед­ка, ка­то се вни­ма­ва да не се пре­ов­лаж­ни ко­ре­но­ва­та ший­ка. След ка­то се прих­ва­нат рас­те­ни­я­та, се ми­на­ва към по­лив­ка с оро­си­тел­на ин­с­та­ла­ция. Тръ­би­те с дю­зи­те се пос­та­вят на 50-60 см ви­сочина от почва­та. При пре­ко­мер­но пре­ов­лаж­ня­ва­не на ба­ли­те (при стис­ка­не с ръ­ка от тях про­тича во­да) се на­ма­ля­ват по­лив­ки­те. Не­дос­та­тъчно влаж­на­та сла­ма се поз­на­ва по об­ра­зу­ва­не­то на пле­сен по нея. Уме­ре­но влаж­на­та сла­ма при стис­ка­не с ръ­ка об­ра­зу­ва ня­кол­ко кап­ки во­да.

По­ли­ва­не­то се из­вър­ш­ва сут­рин, пре­ди да се за­си­ли слънчево­то гре­е­не и по­ви­ши тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­я­та. По-къс­но­то по­ли­ва­не в сле­до­бед­ни­те часо­ве во­ди до по­ви­ша­ва­не на влаж­ност­та на въз­ду­ха. До­пъл­ни­тел­ни оро­си­тел­ни по­лив­ки по 1-2 ми­ну­ти се при­ла­гат при по­ни­жа­ва­не на влаж­ност­та на въз­ду­ха.

Азот­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве не би­ва да се вна­сят ед­нов­ре­мен­но

Под­х­ран­ва­не­то на рас­те­ни­я­та се из­вър­ш­ва чрез рав­но­мер­но раз­х­вър­ля­не на ми­не­рал­ни­те то­ро­ве вър­ху ця­ла­та площ, на ко­я­то е раз­по­ло­же­на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Пър­во­то под­х­ран­ва­не се пра­ви око­ло 20 дни след за­саж­да­не­то, а вто­ро­то - до за­почва­не на пло­до­да­ва­не­то. През пе­ри­о­да на бе­рит­би­те под­х­ран­ва­ни­я­та са през две до три сед­ми­ци. В начало­то на ве­ге­та­ци­я­та пър­ви­те до­зи амо­ни­е­ва се­лит­ра са по-мал­ки (8 - 10 кг/дка), по вре­ме на пло­до­да­ва­не - по-го­ле­ми (до 15 кг/дка). Ед­нов­ре­мен­но­то вна­ся­не на азот­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве се из­бяг­ва по­ра­ди опас­ност от пре­ко­мер­но по­ви­ша­ва­не кон­цен­т­ра­ци­я­та на со­ли­те, на ко­я­то крас­та­ви­ци­те са чус­т­ви­тел­ни.

Не­дос­ти­гът на ман­ган до­веж­да до по­я­ва­та на хло­ро­за по лис­та­та. Те ста­ват чуп­ли­ви и де­бе­ли. То­ва мо­же да се пре­дот­в­ра­ти чрез пръс­ка­не с 0,5 %-ов раз­т­вор на ман­га­нов сул­фат. Хло­ро­за мо­же да се по­лучи и в ре­зул­тат на не­дос­тиг на бор и же­ля­зо, ко­е­то мо­же да се пре­дот­в­ра­ти чрез мно­гок­рат­но лис­т­но пръс­ка­не на рас­те­ни­я­та с лис­тен тор - мас­тер­б­ленд, аг­ро­лиф, по­ли­фид, крис­та­лон и др.

 

(снимка)

Вър­хът се пре­мах­ва, ка­то дос­тиг­не тел­а

Дру­ги важ­ни гри­жи през ве­ге­та­ци­я­та са прик­реп­ва­не­то на рас­те­ни­я­та към те­ле­на кон­с­т­рук­ция и ре­зит­ба­та. Прик­реп­ва­не­то на рас­те­ни­я­та за те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция во­ди до по-пъл­но из­пол­з­ва­не на свет­ли­на­та и по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та и влаж­ност­та в по-гор­ни­те сло­е­ве на оран­же­ри­я­та.

Ре­зит­ба­та ре­гу­ли­ра рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то. С из­рас­т­ва­не на рас­те­ни­я­та се пре­мах­ват всички раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред по цен­т­рал­но­то стъб­ло на ед­роп­лод­ни­те сор­то­ве с из­к­лючение на пос­лед­ни­те 3-4 до те­ла, за кой­то са при­вър­за­ни рас­те­ни­я­та. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх се пре­мах­ва, ко­га­то дос­тиг­не те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция. Ко­га­то гор­ни­те две раз­к­ло­не­ния от пър­ви по­ря­дък из­рас­нат, се прех­вър­лят над те­ла - по ед­но от вся­ка стра­на на цен­т­рал­но­то стъб­ло. При­вър­з­ват се на раз­с­то­я­ние 25-30 см. След то­ва се спус­кат да рас­тат сво­бод­но на­до­лу, ус­по­ред­но на цен­т­рал­но­то стъб­ло. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх на те­зи раз­к­ло­не­ния се пре­мах­ва, ко­га­то дос­тиг­нат ви­сочина 80 см от почва­та. Почис­т­ват се и из­рас­ли­те раз­к­ло­не­ния от след­ва­щи­те раз­ре­ди.

Пър­ви­ят плод се ос­та­вя на 90 см ви­сочина

Пло­до­об­ра­зу­ва­не­то за­почва по цен­т­рал­но­то стъб­ло , а след то­ва по раз­к­ло­не­ни­я­та. Пър­ви­ят плод се ос­та­вя на ви­сочина око­ло 90 см от почва­та. Вто­ри­ят плод се ос­та­вя през един до два лис­та над пър­вия, а след­ва­щи­те през един или пос­ле­до­ва­тел­но. Бро­ят на пло­до­ве­те по раз­к­ло­не­ни­я­та не се ре­гу­ли­ра. През ве­ге­та­ци­я­та пе­ри­о­дично от­ до­лу на­ го­ре се пре­мах­ват по­жъл­те­ли­те, зас­та­ре­ли и бол­ни лис­та, де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве, как­то и це­ли неп­ло­до­да­ва­щи раз­к­ло­не­ния.

На­ру­ша­ва­не на хра­ни­тел­ния ре­жим, сму­ще­ния в раз­ви­ти­е­то на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма и про­мен­ли­ви свет­лин­ни ус­ло­вия, мо­гат да до­ве­дат до за­ги­ва­не на част от за­връзи­те. За­ги­ва­не­то мо­же да се пре­диз­ви­ка и при фор­ми­ра­не на го­лям брой пло­до­ве, ко­е­то е ес­тес­т­вен про­цес на са­мо­ре­гу­ли­ра­не на рас­те­ни­я­та. При пар­те­но­кар­п­ни­те сор­то­ве не тряб­ва да се до­пус­ка оп­раш­ва­не и оп­лож­да­не на жен­с­ки­те цве­то­ве, тъй ка­то се по­лучават нес­тан­дар­т­ни и де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве.

При дреб­ноп­лод­ни­те се пре­мах­ват  всички стра­нични раз­к­ло­не­ния

Ре­зит­ба­та на дреб­ноп­лод­ни­те сор­то­ве крас­та­ви­ци се раз­личава от ре­зит­ба­та при ед­роп­лод­ни­те. При тях се пре­мах­ват всички стра­нични раз­к­ло­не­ния и пло­до­ве на ви­сочина 40 см от почва­та. След то­ва пър­ви­те 2-3 раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред се ос­та­вят на 1-2 лис­та, а след­ва­щи­те - на 2-3 лис­та. Пос­лед­ни­те две раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред се ос­та­вят да из­рас­нат, прех­вър­лят се през те­ла от две­те стра­ни на цен­т­рал­но­то стъб­ло и се при­вър­з­ват на раз­с­то­я­ние 25-30 см, след ко­е­то се пус­кат да рас­тат на­до­лу.

За  по­доб­ря­ва­не про­вет­ря­ва­не­то на по­се­ва пос­те­пен­но от до­лу на­ го­ре се пре­мах­ват лис­та­та по глав­но­то стъб­ло, а след оби­ра­не на пло­до­ве­те се почис­т­ват и раз­к­ло­не­ни­я­та до 80 см от почва­та. Бро­ят на пло­до­ве­те не се ре­гу­ли­ра. Пре­мах­ват се по­жъл­те­ли­те лис­та, неп­ло­до­да­ва­щи­те рас­те­ния и де­фор­ми­ра­ни­те пло­до­ве.

Дру­ги­те гри­жи за рас­те­ни­я­та се със­то­ят в почис­т­ва­не на пле­ве­ли­те и жит­ните рас­те­ния вър­ху сла­ме­ния суб­с­т­рат. Ако ба­ли­те са пос­та­ве­ни ди­рек­тно вър­ху почва­та, ле­ко се за­гър­ля ос­но­ва­та им с от­ва­ря­не на браз­да пок­рай ре­до­ве­те та­ка , че из­лиш­на­та во­да при по­лив­ка­та да се от­тича към браз­ди­те.

Ед­роп­лод­ни­те се съ­би­рат през два дни

Ди­на­ми­ка­та на пло­до­да­ва­не на крас­та­ви­ци­те, от­г­леж­да­ни в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии, се обус­ла­вя от сор­та, про­из­вод­с­т­ве­но­то нап­рав­ле­ние и ин­тен­зив­ност­та на слънчево­то гре­е­не през от­дел­ни­те пе­ри­о­ди на раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та.В начало­то на пло­до­да­ва­не на ед­роп­лод­ни­те крас­та­ви­ци се бе­рат 1-2 пъ­ти сед­мично, а в пе­ри­о­да на ма­со­во пло­до­да­ва­нето - 2-3 пъ­ти. Пло­до­ве­те се оби­рат, ко­га­то дос­тиг­нат го­ле­ми­на, фор­ма и оц­ве­тя­ва­не, ти­пични за сор­та, без приз­на­ци на по­жъл­тя­ва­не и да са без или с плод­на дръж­ка до 1 см. Из­ряз­ват се вни­ма­тел­но от рас­те­ни­е­то, без да се до­пус­кат ме­ха­нични пов­ре­ди. За по-доб­ро съх­ра­ня­ва­не пло­до­ве­те се фо­ли­рат по­е­ди­нично в по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио или в це­ло­фан и се па­ке­ти­рат в пер­фо­ри­ра­ни ка­шо­ни.

Дреб­ноп­лод­ни­те се бе­рат все­ки ден

При бе­рит­би­те се пре­мах­ват ос­вен стан­дар­т­ни­те пло­до­ве и всички пов­ре­де­ни за­връзи и де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве.

До­би­ви­те ва­ри­рат в за­ви­си­мост от сро­ка на за­саж­да­не. Сред­но от дъл­гоп­лод­ни­те сор­то­ве крас­та­ви­ци се по­лучават 25-30 т/дка, ако са за­са­де­ни през но­ем­в­ри, 20-25 т/дка - през де­кем­в­ри и 16-20 т/дка през март.

При от­г­леж­да­не на дъл­гоп­лод­ни крас­та­ви­ци ка­то вто­ра кул­ту­ра се по­лучават сред­но 6-7т/дка. От дреб­ноп­лод­ни­те крас­та­ви­ци до­би­вът дос­ти­га 4-5 т/дка.

Бо­лес­ти

Гъб­ни

Сечене­то по раз­са­да е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­но

То се пре­диз­вик­ва от го­лям брой почво­о­би­та­ва­щи гъ­би. Най- ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние имат ня­кол­ко ви­да Pythium sp. Пре­диз­вик­ва из­г­ни­ва­не на къл­но­ве­те пре­ди да дос­тиг­нат до почве­на­та по­вър­х­ност. При за­ра­зя­ва­не мла­ди­те рас­те­ния до­би­ват мръс­но­зе­лен цвят, а ко­тиледо­ни­те им опа­дат. В ос­но­ва­та на стъб­ло­то се об­ра­зу­ват вод­нис­ти пет­на, ко­и­то пре­диз­вик­ват увях­ва­не и пречуп­ва­не на рас­те­ни­я­та. Rhizoctonia solani. Сим­п­то­ми­те по мла­ди­те раз­са­ди са по­доб­ни на сим­п­то­ми­те, пре­диз­ви­ка­ни от Pytium. Гъ­ба­та на Fusarium equiseti причиня­ва пов­ре­ди, пре­ди къл­но­ве­те да са дос­тиг­на­ли почве­на­та по­вър­х­ност, как­то и на мла­ди по­ни­ци. Раз­ви­ват се су­хи, чер­ве­но­-ка­фя­ви пет­на, ко­и­то про­ник­ват дъл­бо­ко в тъ­ка­ни­те и рас­те­ни­я­та за­ги­ват.

Вни­ма­ние

Сечене­то на раз­са­да се раз­ви­ва сил­но, ко­га­то ед­на и съ­ща кул­ту­ра се от­г­леж­да ня­кол­ко го­ди­ни на ед­но мяс­то, гъс­то за­ся­ва­не на раз­са­ди­те, ви­со­ка почве­на и въз­душ­на влаж­ност, ло­ша аера­ция.

Бор­ба­та е ком­п­лек­с­на

Бор­ба­та сре­щу сечене­то на раз­са­да включва ком­п­лекс от ме­роп­ри­я­тия: уни­що­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци от пред­шес­т­ве­ни­ка; тер­мична об­ра­бот­ка на почва­та - при 96-1000С за 1 ч през 3-4 го­ди­ни; хи­мична об­ра­бот­ка на почва­та - чрез из­пол­з­ва­не на ва­пам 100-150 л/дка, ба­за­мид Г - 60кг/дка, фор­ма­лин - 100 л/дка; под­дър­жа­не на нор­мал­на почве­на и въз­душ­на влаж­ност; обез­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та : със син ка­мък - 2 % (се­ме­на­та кис­нат 24 ч, след ко­е­то се про­су­ша­ват), пер­хид­рол - 30 % (раз­ре­ден в съ­от­но­ше­ние 1:10 при ек­с­по­зи­ция 25 ми­ну­ти, пос­лед­ва­но от про­ми­ва­не с течаща во­да за 30 ми­ну­ти ); по­ли­ва­не на щай­ги­те след се­ит­ба пре­ди по­ник­ва­не на се­ме­на­та : с ме­ден ок­сих­ло­рид 50 ВП - 0,25%, бор­до­ле­зов раз­т­вор  - 0,5 % или нап­раш­ва­не на почве­на­та по­вър­х­ност с ме­ди­зан 12 ПП - 10-15 г/В2; по­ли­ва­не на раз­са­да с ком­би­на­ции от хи­мични пре­па­ра­ти - ри­до­мил ци­неб 75ВП-0,25 %  + ме­тил­топ­син 70ВП-0,1%, пре­ви­кур 607 СЛ-0,1% + фун­да­зол 50 ВП - 0,1% или ме­тил­топ­син 70 ВП- 0,1 %.

Браш­нес­та­та ма­на на­па­да лис­та­та, пло­до­ве­те из­д­реб­ня­ват

Браш­нес­та­та ма­на по крас­та­ви­ци­те се раз­ви­ва в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния и на от­к­ри­то. На­па­дат се всички над­зем­ни ор­га­ни на рас­те­ни­я­та, но най-сил­но лис­та­та, лис­т­ни­те дръж­ки и стъб­ла­та. По­я­вя­ват се зак­ръг­ле­ни пет­на, пок­ри­ти с браш­нест на­леп, пър­во­начал­но от гор­на­та стра­на, а по-къс­но и от две­те лис­т­ни по­вър­х­нос­ти. При сил­но раз­ви­тие на бо­лест­та пет­на­та се раз­рас­т­ват, сли­ват и из­г­леж­дат по­си­па­ни с браш­но. Пло­до­ве­те не се на­па­дат, но чес­то из­д­реб­ня­ват и се де­фор­ми­рат. Към края на ве­ге­та­ци­я­та вър­ху на­пад­на­ти­те ор­га­ни се об­ра­зу­ват мно­гоб­рой­ни чер­ни точици - плод­ни­те те­ла на гъ­ба­та.

Причини­те­ли на бо­лест­та са гъ­би­те Sphaerotheca fuliginea Poll. Erysiphe cichoracearum D.C. У нас по-раз­п­рос­т­ра­нен е причини­те­лят Sphaerotheca fuliginea Poll.

Гъ­ба­та се раз­ви­ва це­ло­го­диш­но в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния, от­къ­де­то ин­фек­ци­я­та пре­ми­на­ва на по­ле­то. При по­я­ва на браш­нес­та ма­на се про­веж­дат тре­ти­ра­ния с един от след­ни­те пре­па­ра­ти : ак­рекс 30ЕК-0,15%, афу­ган 30 ЕК -0,5%, ан­вил 5 СК-0.05%, бай­ле­тон 50 НП-0,03%, бай­фи­дан 250 ЕК-0,02%, век­т­ра 10 СК - 0,03%, ен­до­дан  ВП-0,2%, ним­род 25 ЕС-0.1%, ку­ад­рис 25 СК-0,075%, тилт 250 ЕК-0,015%, то­паз 100 ЕК-0,025%, ру­би­ган 12 ЕК- 0,02%, сис­тан 12 ЕК-0,03%, ша­вит 25 ЕК - 0.02 %.

Ма­на­та за 10 дни мо­же да об­х­ва­не це­лия по­сев

Ма­на­та по крас­та­ви­ци­те е мно­го вред­на бо­лест и има важ­но ико­но­мичес­ко значение. По лис­та­та на на­пад­на­ти­те рас­те­ния се по­я­вя­ват мас­ле­ножъл­ти, раз­ле­ти или ог­ра­ничени от нер­ва­ту­ра­та пет­на. Във влаж­но вре­ме от дол­на­та стра­на на лис­та­та пет­на­та се пок­ри­ват с мо­ра­во­ви­о­ле­тов на­леп - спо­ро­но­ше­ни­е­то на гъ­ба­та. При су­хи ус­ло­вия на­ле­път от­със­т­ва. Пет­на­та бър­зо нек­ро­ти­рат и чес­то се раз­къс­ват, при ко­е­то на­по­до­бя­ват приз­на­ци­те на ъг­ло­ва­ти пет­на по крас­та­ви­ци­те. Бо­лест­та се раз­ви­ва мно­го ди­на­мично и за 10-12 дни мо­же да об­х­ва­не це­лия по­сев.

Причини­тел на ма­на­та по крас­та­ви­ци­те е гъ­ба­та  Pseudo-peronospora cubensis. Оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра за по­къл­ва­не­то на спо­ри­те е 18-250С. За­ра­зя­ва­не­то ста­ва бър­зо при на­личие на вод­ни кап­ки по лис­та­та. При на­ши­те ус­ло­вия има це­ло­го­диш­но раз­ви­тие. Ра­но нап­ро­лет се по­я­вя­ва в плас­т­ма­со­ви­те оран­же­рии, от­къ­де­то през юни се прех­вър­ля на от­к­ри­то. От къс­ни­те пол­с­ки по­се­ви на­па­да крас­та­ви­ци­те в сто­ма­не­но-стък­ле­ни­те оран­же­рии, от­г­леж­да­ни ка­то вто­ра кул­ту­ра.

Причини­те­лят е твър­де ус­тойчив спря­мо хи­мични­те сред­с­т­ва и е не­об­хо­ди­мо да се при­ла­гат раз­лични фун­ги­ци­ди. Ка­то пред­паз­ни сред­с­т­ва пре­ди по­я­ва­та на бо­лест­та се из­пол­зу­ват ня­кои от пре­па­ра­ти­те: пе­ро­цин 75 Б- 0.4 %, шам­пи­он ВП - 0.15 %, фун­гу­ран ОН 50 ВП - 0.15 %, ко­сайд 101 ВП- 0.15 %. Тре­ти­ра се през ин­тер­вал от 7-8 дни. След ка­то се по­я­вят пър­ви­те пет­на от бо­лест­та, се пре­по­ръчват тре­ти­ра­ния със сис­тем­ни пре­па­ра­ти, ко­и­то при­те­жа­ват пред­па­зен и ле­ку­ващ ефект: али­ет 80 ВП- 0.3%, али­ет ци­неб 70 ВП - 0.4 %, кор­сейт Р ДФ -0.25 %, ри­до­мил голд МЦ 68 ВП - 0.25 % , сан­до­фан М 8-0.25%, пре­ви­кур 607СЛ - 0.25%, фор­ту­на 80 ВП - 0.3 %. Тре­ти­ра­ни­я­та се из­вър­ш­ват през 10-12 дни. За да се ог­ра­ничи съз­да­ва­не­то на ре­зис­тен­т­ни ра­си, бро­ят на тре­ти­ра­ни­я­та с един пре­па­рат не тряб­ва да бъ­де по­вече от 3-4 за ве­ге­та­ци­о­нен се­зон. Не­об­хо­ди­мо е при тре­ти­ра­не да се пок­ри­ва мно­го доб­ре дол­на­та стра­на на лис­та­та.

Крас­та­та се ши­ри пре­дим­но в оран­же­ри­и­те

Крас­та­та по крас­та­ви­ци­те се по­я­вя­ва пе­ри­о­дично. Раз­ви­ва се глав­но в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния и по-ряд­ко на от­к­ри­то. На­па­да лис­та­та, връх­ни­те час­ти на стъб­ла­та и пло­до­ве­те. По лис­та­та се по­я­вя­ват дреб­ни ка­фя­ви пет­на с неп­ра­вил­на фор­ма. Пет­на­та се пок­ри­ват с мас­ли­не­но­зе­лен гъ­бест на­леп при ви­со­ка влаж­ност. По пло­до­ве­те се об­ра­зу­ват сла­бо хлът­на­ли, тъм­ни, вод­нис­ти пет­на, ко­и­то бър­зо се пок­ри­ват с мас­ли­не­но­зе­лен гъ­бест на­леп. Ако влаж­ност­та се на­ма­ли, на­ле­път изчез­ва и се по­лучава кор­ко­ви­ден слой. При сил­но на­пет­ня­ва­не пло­до­ве­те не на­рас­т­ват и се де­фор­ми­рат.

Причини­тел на крас­та­та по крас­та­ви­ци­те е гъ­ба­та Cladosporium cucumerinum Ellis & Arthur, ко­я­то пре­зи­му­ва ка­то спо­ри в почва­та. Гъ­ба­та про­ник­ва в рас­ти­тел­ни­те тъ­ка­ни ди­рек­т­но през ку­ти­ку­ла­та или ус­ти­ца­та. Бо­лест­та се ак­ти­ви­ра при пе­ри­о­дични по­ни­же­ния на тем­пе­ра­ту­ра­та и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха. Рас­те­ни­я­та се пред­паз­ват от бо­лест­та чрез спаз­ва­не на две-три го­диш­но се­ит­бо­об­раще­ние; уни­що­жа­ва­не на на­пад­на­ти­те рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци; обе­зза­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та - с нат­ри­ев хи­пох­ло­рид 2 % за две ми­ну­ти; под­дър­жа­не в кул­ти­ва­ци­он­ни­те съ­о­ръ­же­ния тем­пе­ра­ту­ра над 17-180С и влаж­ност око­ло 75%; тре­ти­ра­не с хи­мични пре­па­ра­ти : сан­ко­цеб 80 НП - 0,2 %, бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, фун­да­зол 50 ВП - 0,1 %, ме­тил топ­син 50 ВП - 0,1 %.

Рез­ки­те про­ме­ни в тем­пе­ра­ту­ра­та сти­му­ли­рат лис­т­ния при­гор

Лис­т­ни­ят при­гор сил­но вре­ди на крас­та­ви­ци­те. По ста­ри­те лис­та се по­я­вя­ват неп­ра­вил­ни си­во­жъл­ти, су­хи пет­на, ко­и­то ле­ко са из­диг­на­ти над лис­т­на­та по­вър­х­ност. От дол­на­та им стра­на при влаж­но вре­ме се раз­ви­ва тъ­мен спо­ро­об­ра­зу­ващ на­леп. При ви­со­ка сте­пен на на­па­де­ние се наб­лю­да­ва сил­на нек­ро­за и за­ги­ва­не на тъ­ка­ни­те. Причини­тел е гъ­ба­та Corynespora melonis (Cooke) Lind. Тя се за­паз­ва в рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци в про­дъл­же­ние на две го­ди­ни. Рез­ки­те ко­ле­ба­ния на тем­пе­ра­ту­ра­та бла­гоп­ри­ят­с­т­ват раз­ви­ти­е­то на гъ­ба­та.  При по­я­ва на пър­ви пет­на на бо­лест­та се тре­ти­ра с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: ди­тан М 45 - 0.2 %, ди­тан ДГ - 0,2 %, сан­ко­цеб 80 ВП - 0,2 %,  бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, ме­тил топ­син 70НП - 0,1%.

Спо­ри­те на фу­за­рий­но­то увях­ва­не се за­паз­ват 15 го­ди­ни в почва­та

Фу­за­рий­но­то увях­ва­не е опас­на бо­лест по крас­та­ви­ци­те. Приз­на­ци­те се по­я­вя­ват във всички фа­зи от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та. Най-ха­рак­тер­ни са през пе­ри­о­да на цъф­теж и  начало­то на пло­до­да­ва­не­то. Пър­во­начал­но връх­на­та им част увях­ва през де­ня, а през нощ­та се въз­с­та­но­вя­ва. По-къс­но рас­те­ни­я­та увях­ват из­ця­ло, без да въс­та­но­вят тур­го­ра си. При раз­рез на стъб­ло­то се наб­лю­да­ва тъм­но оц­ве­тя­ва­не на дър­ве­син­ни­те тъ­ка­ни. Причини­тел на бо­лес­та е гъ­ба­та Fusarium oxysporum . Па­то­ге­нът се съх­ра­ня­ва в почва­та под фор­ма­та на спо­ри, ко­и­то за­паз­ват жиз­не­ност­та си 15 - 16 го­ди­ни. Спо­ри­те по­къл­ват и нав­ли­зат в рас­те­ни­е­то през ко­ре­но­ви­та вла­син­ки, ка­то па­то­ге­нът об­х­ва­ща про­во­дя­ща­та си­си­те­ма, по­ра­ди ко­е­то бо­лес­тта се раз­ви­ва ка­то ти­пична тра­хе­о­ми­ко­за. Вслед­с­т­вие на то­ва про­во­дя­щи­те съ­до­ве се за­пуш­ват. Бор­ба­та се про­веж­да чрез уни­що­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци след при­би­ра­не на про­дук­ци­я­та; обе­за­ра­зя­ва­не на почва­та и то­ро­почве­на­та смес при про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад - ва­пам 150 - 200 л/дка, ба­за­мид Г - 60 кг/дка, ме­тил бро­мид 70 - 80 л/дка или чрез про­пар­ва­не; обе­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на - бен­лейт 50 ВП - 3 - 5 г/кг; по­ли­ва­не на мла­ди рас­те­ния - бен­лейт 50 ВП - 0,1%.

Ви­рус­ни

Лис­т­ни­те въш­ки прена­сят ви­ру­са на обик­но­ве­на­та крас­та­вична мо­зай­ка

Обик­но­вен­а­та крас­та­вична мо­зай­ка на­па­да рас­те­ни­я­та във вся­ка въз­раст. Приз­на­ци­те се по­я­вя­ват по мла­ди­те лис­та, ко­и­то са по-дреб­ни, гра­па­ви, мо­заечно про­ша­ре­ни, за­ви­ти по пе­ри­фе­ри­я­та. Бол­ни­те рас­те­ния са жъл­те­ни­ка­ви, меж­ду­въз­ли­я­та са скъ­се­ни, а пло­до­ве­те са мо­заечно про­ша­ре­ни. Причини­тел на бо­лест­та е крас­та­вично мо­заечния ви­рус Cucumber mosaic virus CMV. Ви­ру­сът се съх­ра­ня­ва в го­лям брой ед­но­го­диш­ни и мно­го­го­диш­ни храс­то­вид­ни и тре­вис­ти кул­тур­ни и пле­вел­ни рас­те­ния. По тях ви­ру­сът се раз­п­рос­т­ра­ня­ва чрез раз­лични ви­до­ве лис­т­ни въш­ки. Бор­ба­та се свеж­да до от­с­т­ра­ня­ва­не на бол­ни­те рас­те­ния, ре­дов­на бор­ба с пле­ве­ли­те и с лис­т­ни­те въш­ки. Ле­те­жът на лис­т­ни­те въш­ки в оран­же­ри­и­те мо­же да се кон­т­ро­ли­ра и чрез из­пол­з­ва­не на жъл­ти леп­ли­ви улов­ки. Раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та мо­же да се за­ба­ви чрез тре­ти­ра­не на рас­те­ни­я­та с 8 - 10% би­то мля­ко.

Зе­ле­на­та мо­зай­ка има по-го­ля­мо сто­пан­с­ко значение при от­г­леж­да­не на оран­же­рий­ни крас­та­ви­ци. По мла­ди­те лис­та се наб­лю­да­ва ряз­ко из­ра­зе­на мо­заечност, при ко­я­то се ре­ду­ват учас­тъ­ци с нор­мал­но зе­ле­на тъ­кан и по-свет­ли учас­тъ­ци. Тъ­кан­та в нор­мал­но зе­ле­ни­те учас­тъ­ци про­дъл­жа­ва рас­те­жа си, вслед­с­т­вие на ко­е­то се по­лучават из­ду­ти­ни във вид на ме­ху­ри. Пло­до­ве­те са по-свет­ли, про­ша­ре­ни с по-тъм­ни из­ду­ти пет­на. Мо­заечни­те рас­те­ния ос­та­ват дреб­ни. Причини­тел на зе­ле­на­та мо­зай­ка е Cucumis virus 2.

Жъл­та­та мо­зай­ка  е ха­рак­тер­на с ряз­ко из­ра­зе­на мо­заечност. Лис­та­та са жъл­ти с тъм­нозе­ле­ни иви­ци око­ло нер­ва­ту­ра­та. Пло­до­ве­те са мо­заечно про­ша­ре­ни с жъл­ти хлът­ва­ния и по-тъм­ни по­ду­ти­ни. Ви­ру­си­те на зе­ле­на­та и тъм­на­та мо­зай­ка се пре­да­ват със се­ме­на­та. Най-чес­то се из­вър­ш­ва тер­мично тре­ти­ра­не на се­ме­на­та при тем­пе­ра­ту­ра 760С в про­дъл­же­ние на 72 часа.

Бак­те­рий­ни

Бак­те­рий­ни­ят при­гор е из­к­лючител­но вред­на бо­лест

На­па­да се­ме­де­ли­те, лис­та­та и пло­до­ве­те. По лис­та­та се по­я­вя­ват маз­ни ъг­ло­ва­ти пет­на, ог­ра­ничени от нер­ва­ту­ра­та. При ви­со­ка от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха от дол­на­та стра­на на лис­та­та пет­на­та се пок­ри­ват с мът­ни жъл­ти капчици, ко­и­то съ­дър­жат мно­жес­т­во бак­те­рии. По-къс­но пет­на­та нек­ро­ти­зи­рат, опа­дат и лис­тът се пок­ри­ва с мно­жес­т­во ъг­ло­ва­ти дупчици. При сил­на за­ра­за лис­та­та пре­га­рят и ос­та­ват са­мо нер­ви­те. По пло­до­ве­те се по­я­вя­ват дреб­ни кръг­ли или про­дъл­го­ва­ти, вод­нис­ти вдлъб­на­ти в ме­сес­та­та част пет­на. От тях се за­ра­зя­ват се­ме­на­та. Причини­тел на бо­лест­та е бак­те­ри­я­та Pseudomonas lachrymans. Пре­на­ся се чрез за­ра­зе­ни се­ме­на. Бак­те­ри­я­та се за­паз­ва в почва­та в про­дъл­же­ние на две-три го­ди­ни. Раз­ви­ва се при тем­пе­ра­ту­ра 25-270С, а при за­су­ша­ва­не спи­ра раз­ви­ти­е­то си. Бо­лест­та се пре­дот­в­ра­тя­ва чрез съ­би­ра­не и уни­що­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци; спаз­ва­не на 4-5 го­диш­но се­ит­бо­об­раще­ние; обез­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та - кис­не­не в 1%-ов раз­т­вор на оцет­на ки­се­ли­на за 4 часа или в цин­ков сул­фат 0,02% за 24 часа; ве­ге­та­ци­он­ни пръс­ка­ния с ня­кои мед­съ­дър­жа­щи пре­па­ра­ти - куп­ро­цин - 0,4%, шам­пи­он ВП - 0,3%, ко­сайд  101  ВП - 0,3%, фун­гу­ран ОН 50 ВП - 0,3%.

Бръм­бари и мок­ри­ци пре­на­сят бак­те­рий­но­то увях­ва­не

Бак­те­рий­но­то увях­ва­не се раз­ви­ва сил­но вър­ху крас­та­вични­те рас­те­ния. По­я­вя­ват се ма­то­возе­ле­ни за­вях­ва­щи об­лас­ти по лис­та­та. Впос­лед­с­т­вие лис­т­ни­те дръж­ки по­жъл­тя­ват, увях­ват и из­тъ­ня­ват. Стъб­ло­то за­ги­ва пос­лед­но. Причини­тел на бо­лест­та е бак­те­ри­я­та Erwinia tracheiphila. Бак­те­ри­я­та се съх­ра­ня­ва в неп­ри­я­те­ли (бръм­ба­ри, мок­ри­ци и др.). Бор­ба­та е на­сочена към уни­що­жа­ва­не на еди­нично бол­ни­те рас­те­ния и тре­ти­ра­не сре­щу на­се­ко­ми­те пре­но­си­те­ли.

Неп­ри­яте­ли

По-важ­ни неп­ри­я­те­ли по крас­та­ви­ци­те са оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка, па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щият акар, лис­т­ните въш­ки, те­ле­ните чер­веи, по­по­вото пра­се, го­лите ох­лю­ви.

Оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка да­ва ду­зи­на по­ко­ле­ния го­диш­но

Оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка има най-го­ля­мо ико­но­мичес­ко значение за крас­та­ви­ци­те, от­г­леж­да­ни в оран­же­рии. Раз­ви­ва се и при пол­с­ки ус­ло­вия. Нап­ро­лет бе­лок­рил­ка­та на­пус­ка оран­же­ри­и­те и се за­сел­ва вър­ху рас­те­ния, ко­и­то са на от­к­ри­то. Сна­ся яй­ца­та си по дол­на­та стра­на на лис­та­та. Из­лю­пе­ни­те лар­ви смучат сок от дол­на­та стра­на на лис­т­на­та пе­ту­ра, лис­т­на­та дръж­ка и по-ряд­ко от стъб­ла­та. При хра­не­не лар­ви­те от­де­лят "ме­де­на ро­са", вър­ху ко­я­то се раз­ви­ват сап­ро­фит­ни чер­нил­ни гъ­би, ко­и­то за­мър­ся­ват лис­та­та и пречат за нор­мал­но­то про­тичане на фи­зи­о­ло­гични­те про­це­си.

Въз­рас­т­но­то е дреб­но и неж­но на­се­ко­мо с бе­ли крил­ца. Раз­ви­ти­е­то му про­дъл­жа­ва през ця­ла­та го­ди­на и да­ва 10-12 по­ко­ле­ния го­диш­но.

Бор­ба­та се во­ди при по­я­ва на бе­лок­рил­ка­та. Тре­ти­ра­не­то на раз­са­да с пре­па­ра­та ви­дейт на­ма­ля­ва плът­ност­та на бе­лок­рил­ка­та по рас­те­ни­я­та в начало­то на ве­ге­та­ци­я­та след за­саж­да­не в оран­же­ри­и­те. Не­об­хо­ди­мо е ре­ду­ва­не на хи­мични­те пре­па­ра­ти, за да се из­бег­не съз­да­ва­не­то на ре­зис­тен­т­ни фор­ми. Ефек­тив­ни са след­ни­те пре­па­ра­ти : ап­ла­уд 25 ВП 0,1%, де­цис 2,5 ЕК 0,05%, еви­сект С 0.075%, ла­нат 20Л 0,1%, кас­кейд 5 ЕК 0.2%, ор­тен 75 РП 0,1%, рип­корд 40 ЕК 0,0125%, сан­майт 20 ВП 0,075%, ци­пер­сан 25 ЕК 0,02% и др.

Чер­ве­но­то паяче се раз­м­но­жа­ва в топ­ло и су­хо вре­ме

Па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щи­ят акар  е из­вес­тен под на­и­ме­но­ва­ни­е­то чер­ве­но паяче. Ака­ри­те жи­ве­ят и се хра­нят от дол­на­та стра­на на лис­та­та, ка­то ги оп­ли­тат с фи­на па­я­жи­на. Под прик­ри­ти­е­то на па­я­жи­на­та жен­с­ки­те сна­сят яй­ца­та си. От­начало пов­ре­ди­те се виж­дат ка­то от­дел­ни свет­ли точици,ко­и­то бър­зо се уве­личават, сли­ват се , лис­тът се про­шар­ва мра­мор­но, след ко­е­то из­съх­ва. Ака­ри­те са дреб­ни, с раз­ме­ри 0,43 мм, с бле­до­зе­ле­ни­ка­во-ли­мо­нен, а през есен­та - оран­же­во-чер­вен цвят. Зи­му­ват ка­то въз­рас­т­ни в оран­же­рии или на от­к­ри­то. В за­ви­си­мост от ус­ло­ви­я­та раз­ви­ват до 20 по­ко­ле­ния го­диш­но. Осо­бен­о сил­но ака­ри­те се нам­но­жа­ват при су­хо и топ­ло вре­ме. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо да не се до­пус­ка за­су­ша­ва­не на по­се­ви­те. От хи­мични­те сред­с­т­ва за бор­ба се из­пол­з­ват ня­кои от пре­па­ра­ти­те: апо­ло 50 СК - 0,04 %, Би 58 0.1%, би­о­майт ЕК - 0.2%, да­ни­ран 11ЕК 0.05%, да­ни­тол 10 ЕК 0.05%, кас­кейд 5 ЕК 0.1%, ми­так 20 ЕК 0.3 %, ми­ти­ган 18.5 EК 0.3%, ни­со­ран 5 ЕК 0.06 %, пи­ра­ни­ка 20 ВП 0.015%, тал­с­тар 10 ЕК 0.03 %, те­ди­фол

16/6 ЕК 0.15 %.

 "Ме­де­на­та ро­са" из­да­ва лис­т­ни­те въш­ки

Лис­т­ни­те въш­ки са най-чес­то сре­ща­ни­те неп­ри­я­те­ли в оран­же­ри­и­те и на по­ле­то. Те смучат сок от рас­те­ни­я­та. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва раз­п­рос­т­ра­ня­ват ня­кои ви­рус­ни бо­лес­ти, пре­ди всичко ви­ру­са на обик­но­ве­на­та крас­та­вична мо­зай­ка. Раз­м­но­жа­ват се чрез яй­ца и жи­во раж­да­не без оп­лож­да­не. Лис­т­ни­те въш­ки не ус­во­я­ват на­пъл­но за­ха­ри­те, ко­и­то се съ­дър­жат в со­ка на рас­те­ни­я­та. Те ги от­де­лят и по­па­дат вър­ху гор­на­та стра­на на до­лус­то­я­щи­те лис­та. По­лучава се т.нар. ме­де­на ро­са, по ко­я­то се за­сел­ват сап­ро­фит­ни чер­нил­ни гъ­би и се за­мър­ся­ва про­дук­ци­я­та.  Най-раз­п­рос­т­ра­не­на при крас­та­ви­ци­те е бахчийс­ка­та лис­т­на въш­ка. Тя е мал­ко (1,5-2 мм), смучещо на­се­ко­мо, с жълт,зе­лен или тъм­но­ка­фяв цвят. При пол­с­ки ус­ло­вия   да­ва 17-18 по­ко­ле­ния, а при оран­же­рий­ни - над 30. Най-доб­ре лис­т­ните въш­ки жи­веят при сред­на днев­на тем­пе­ра­ту­ра 19-200С и от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха 70-80 %. Ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри и нис­ка­та въз­душ­на влаж­ност през юли и ав­густ пре­диз­вик­ват деп­ре­сии в раз­ви­ти­е­то на въш­ки­те. При бор­ба­та с лис­т­ни­те въш­ки е не­об­хо­ди­мо да се  ре­ду­ват хи­мични­те пре­па­ра­ти: ваз­так 10 ЕК 0,03%, да­ни­тол 10 ЕК 0,05%, де­цис 2,5 ЕК 0,05%, кро­не­тон 50 ЕК 0,1%, мав­рик 2 ЕФ 0,025 %, ни­со­ран ЕК 0,05%,кон­фи­дор 200 СЛ 0,05%, ла­нат 25 ВП 0,09%, мос­пи­лан 20 СП 0,0125%, пи­ка­дор 20 СЛ 0,05%, пи­ри­мор 25 ВГ 0.1%, сан­майт 20 ВП 0,075%.     

По­по­во­то пра­се се мо­ри с при­мам­ки

По­по­во­то пра­се е мно­го­я­ден вид. Прег­риз­ва мла­ди­те ко­ренчета на рас­те­ни­я­та, хра­ни се с под­зем­ни­те им час­ти или изяж­да мла­ди­те къл­но­ве. Въз­рас­т­ни­те и лар­ви­те пра­вят хо­до­ве под по­вър­х­ност­та на почва­та, пов­ди­гат и раз­къс­ват ко­ре­ни­те на рас­те­ни­я­та. В оран­же­ри­и­те обик­но­ве­но се вна­ся с обор­с­кия тор. По­по­во­то пра­се е на­се­ко­мо, дъл­го 35-50 мм. Пре­зи­му­ва ка­то въз­рас­т­но и лар­ва в почва­та. Раз­м­но­жа­ва се с яй­ца. Има ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но.Бор­ба­та сре­щу по­по­во­то пра­се тряб­ва да се во­ди нап­ро­лет и пов­се­мес­т­но сре­щу пре­зи­му­ва­ли­те ин­ди­ви­ди. Тя се про­веж­да най-чес­то с при­мам­ки. При­мам­ки­те се при­гот­вят от пше­нично зър­но, ко­е­то се по­то­пя­ва в го­ре­ща во­да за 10 ми­ну­ти, за да убие къл­ня­е­мост­та. След то­ва на 100 kg зър­но се при­ба­вят 3-4 kg от ор­га­но­фос­фор­ни­те пре­па­ра­ти: ека­лукс 25 ЕК, дур­с­бан 4 ЕК, ба­зу­дин 60 ЕК, ак­те­лик 50 ЕК, аг­рия 1050, Би-58 (пер­фек­ти­он) и др. При­мам­ки мо­гат да бъ­дат при­гот­ве­ни и от сва­ре­на или ед­ро смля­на ца­ре­ви­ца, ко­я­то се на­кис­ва 6 часа в 3%-ов раз­т­вор на Би-58 (пер­фек­ти­он), ека­лукс 25 ЕК, аг­рия 1050 и др. При пол­с­ки ус­ло­вия при­мам­ки­те се раз­х­вър­лят рав­но­мер­но на цяла­та площ по 4-5 кг на де­кар. Доб­ри ре­зул­та­ти се по­лучават, ко­га­то при­мам­ки­те се при­ла­гат 1-2 сед­ми­ци пре­ди се­ит­ба­та и след то­ва се за­ра­вят. В пар­ни­ци­те на 1 м2 се раз­х­вър­ля 15-20 г зър­но от при­мам­ки­те и се за­ра­вя на дъл­бочина 1 - 3 см. Пред­почита се при­мам­ка­та да се раз­х­вър­ля вед­на­га след за­ся­ва­не­то на се­ме­на­та, в пар­ни­ци­те и оран­же­ри­и­те, пре­ди да е пос­та­ве­на то­ро­ва­та почва. Мо­же да се из­пол­з­ват и пре­па­ра­ти­те: ме­зу­рол шне­кен­корн 4Г - 250 г/дка; Ски­пер 4Г - 1 кг/дка, ко­и­то се за­ра­вят на мал­ка дъл­бочина.

Голите охлюви и те­ле­ните чер­веи съ­що уни­що­жа­ват стъб­ла­та

Го­ли­те ох­лю­ви се сре­щат на мес­та с го­ля­ма почве­на и въз­душ­на влаж­ност. Те из­г­риз­ват стъб­ла­та или на­дупчват лис­та­та. При дви­же­ни­е­то си те ос­та­вят ли­га­ва сле­да, ко­я­то е бе­лег за при­със­т­ви­е­то им. Раз­м­но­жа­ват се чрез яй­ца. Зи­му­ват ка­то яй­ца, мла­ди и въз­рас­т­ни ох­лю­ви на по­ле­то и в оран­же­ри­и­те. Бор­ба­та се из­веж­да чрез из­пол­з­ва­не на пре­па­ра­ти­те : ме­зу­рол шне­кен­корн 4Г 300гр/дка, ски­пер 4Г 2 кг/дка.

Те­ле­ни­те чер­веи са лар­ви на бръм­ба­ри. Лар­ви­те са мно­го­яд­ни. Пов­реж­дат се­ме­на­та, мла­ди­те къл­но­ве и ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Вли­зат в ос­но­ва­та на стъб­ло­то и се хра­нят с вът­реш­ност­та му. Пов­ре­де­ни­те рас­те­ния за­вях­ват и из­съх­ват.

Лар­ви­те  на те­ле­ни­те чер­веи са жъл­то-ка­фя­ви, ци­лин­д­рични, дъл­ги 17-32мм, сил­но хи­ти­ни­зи­ра­ни.По-го­ля­ма част от ви­до­ве­те зи­му­ват ка­то лар­ви от раз­лична въз­раст или ка­то мла­ди бръм­ба­ри. Бор­ба­та сре­щу те­ле­ни­те чер­веи се из­вър­ш­ва чрез обез­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та с фу­ра­дан, кар­бо­дан или раз­х­вър­ля­не със се­ит­ба­та на ски­пер 1,5 кг/дка, скруч 5Г - 2 кг/дка, ка­ун­тер 5Г - 2 кг/дка, ми­лан 5Г 2 кг/дка, мо­кап 10Г - 4 кг/дка и др.


24.05.2015, д-р Христина ХРИСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Доматите
Авторът на статията "Доматите" ст. н. с. д-р Живко Данаилов повече от 30 г. работи по проблемите на генетиката и селекцията на домати в Института по генетика "Акад. Д. Костов" при БАН - София. Автор и съавтор е на 18 сорта и хибриди домати.

Фасулът
Особеностите на фасулевото растение, изискванията му към условията,  качествата на различните сортове, агротехниката при полски условия и в култивационни съоръжения, борбата с болестите и неприятелите - всичко, което може да интересува професионалистите и любителите-ентусиасти.

Свещената смокиня
При представяне на смокинята много рядко се отбелязва една твърде важна съставка - млечният сок. Съдържат го всички части на растението. Той се използва се за лечение на някои лъчеви заболявания. Според изследвания на японски учени този сок задържа растежа на раковите клетки на кожата.