Начало › Растения › Любимци › › Краставиците

Краставиците

14.12.2007 | Коментари (0)

Ав­тор­ка­та на статията "Крас­та­ви­ци­те" н. с. Хрис­ти­на Хрис­то­ва, н. с. I ст. д-р,  е ед­на от най-из­вес­т­ни­те се­лек­ци­о­нер­ки на крас­та­ви­ци в Бъл­га­рия. Тя при­те­жа­ва за­дъл­бочени поз­на­ния и се­ри­о­зен опит в об­ласт­та на се­лек­ци­я­та, се­меп­ро­из­вод­с­т­во­то и тех­но­ло­ги­я­та на от­г­леж­да­не на та­зи кул­ту­ра.

 

Про­из­ход и раз­п­рос­т­ра­не­ние

Крас­та­ви­ца­та е ед­ин от най-ста­ри­те и раз­п­рос­т­ра­не­ни кул­тур­ни ви­до­ве. Ро­ди­на­та й е  Ин­дия, там е би­ла от­г­леж­да­на пре­ди по­вече от 3000 го­ди­ни. В по­вечето ев­ро­пейс­ки стра­ни е про­ник­на­ла от там през Си­рия и Ма­ла Азия, а в Ук­рай­на и Ру­сия - през Сред­на Азия от Ки­тай. Спо­ред ня­кои учени Южен Ки­тай е вто­ри фор­мо­об­ра­зува­те­лен цен­тър на то­зи зе­ленчук.

Крас­та­ви­ца­та е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на. Ка­то пол­с­ка кул­ту­ра сти­га до 61-62 гра­ду­са с.ш. У нас тя е ед­на от ос­нов­ни­те зе­ленчуци. По бъл­гар­с­ки­те зе­ми е из­вес­т­на от ХІІ-ХІІІ в., а се­га е ши­ро­ко зас­тъ­пе­на в оран­же­ри­и­те и на по­ле­то.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни ши­ро­ко се от­г­леж­дат ран­ни и сред­но ран­ни са­лат­ни сор­то­ве в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния, как­то и дреб­ноп­лод­ни крас­та­ви­ци, пред­наз­начени за пре­ра­бот­ка.

Пло­до­ве­те на крас­та­ви­ци­те се це­нят глав­но за­ра­ди от­лични­те им вку­со­ви качес­т­ва и съ­дър­жа­ни­е­то на пеп­то­ни­зи­ра­щи ен­зи­ми, ко­и­то улес­ня­ват хра­нос­ми­ла­не­то. Те за­е­мат значител­но мяс­то в хра­на­та ни как­то све­жи, та­ка и кон­сер­ви­ра­ни.

Ус­т­ройс­т­во - ро­дее се с тик­ви­те

Крас­та­ви­ца­та е ед­но­го­диш­но тре­вис­то рас­те­ние от се­мейс­т­во Тик­во­ви.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма  е сла­бо раз­ви­та и плит­ко раз­по­ло­же­на. Ос­нов­на­та й част се прос­ти­ра на дъл­бочина 10-30 см. На струк­тур­ни, доб­ре аери­ра­ни почви глав­ни­ят ко­рен и ня­кои стра­нични ко­ре­ни от пър­ви раз­ред мо­гат да дос­тиг­нат на дъл­бочина до 100 см. Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е сил­но раз­к­ло­не­на и встра­ни до 100см. Сла­бо раз­ви­ти­те и плит­ко раз­по­ло­же­ни ко­ре­ни са ед­на от причини­те за го­ле­ми­те изис­к­ва­ния на крас­та­ви­ци­те към влаж­ност­та на почва­та през це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од. При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия на рас­теж рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват до­пъл­ни­тел­ни ко­ре­ни от под­се­ме­дел­но­то ко­ля­но, от въз­ли­те на глав­но­то стъб­ло и на раз­к­ло­не­ни­я­та, ко­и­то имат нор­мал­ни фун­к­ции при хра­не­не­то на рас­те­ни­я­та.

Се­ме­де­ли­те  са елип­со­вид­ни до удъл­же­но елип­со­вид­ни, с раз­лична го­ле­ми­на. Ед­роп­лод­ни­те сор­то­ве имат по-го­ле­ми се­ме­де­ли в срав­не­ние с дреб­ноп­лод­ни­те.

Стъб­ло­то е влечащо, раз­к­ло­не­но, пок­ри­то с дреб­ни вла­син­ки. Дъл­жи­на­та му е от 0,5 м до 2,5 м в за­ви­си­мост от сор­та. При по­вечето видове стъб­ло­то об­ра­зу­ва стра­нични раз­к­ло­не­ния от пър­ви, вто­ри, тре­ти раз­ред. Съ­щес­т­ву­ват сор­то­ве, чии­то стъб­ла са почти ед­нос­тъб­ле­ни, без раз­к­ло­не­ния.

Лис­та­та  са дла­но­вид­ни, пет­дел­ни, с дъл­ги дръж­ки. Лис­т­на­та пе­ту­ра е окос­ме­на. Го­ле­ми­на­та на лис­т­на­та пе­ту­ра ва­ри­ра в ши­ро­ки гра­ни­ци (от 8 до 25 см) в за­ви­си­мост от сор­та и от начина на от­г­леж­да­не. Оц­ве­тя­ва­не­то на лис­та­та е от свет­ло-  до тъм­нозе­ле­но.

Фор­ма­та, раз­ме­ри­те и оц­ве­тя­ва­не­то на лис­та­та се из­ме­нят в гра­ни­ци­те на ед­но и съ­що рас­те­ние. Пър­ви­те лис­та са значител­но по-мал­ки и по-сла­бо на­ря­за­ни в срав­не­ние с по-гор­ни­те. В паз­ви­те им се об­ра­зу­ват не­раз­к­ло­не­ни мус­тачета. Те са ви­до­из­ме­не­ни лис­та, с ко­и­то рас­те­ни­е­то се прик­реп­ва към окол­ни пред­ме­ти.

Цве­то­ве­те  са раз­по­ло­же­ни в паз­ви­те на лис­та­та. Крас­та­ви­ци­те об­ра­зу­ват мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве, ко­и­то са на ед­но и съ­що рас­те­ние. Съз­да­де­ни са сор­то­ве, ко­и­то об­ра­зу­ват са­мо жен­с­ки цве­то­ве. Те са раз­по­ло­же­ни по­е­ди­нично или на гру­пи по две-три. Мъж­ки­те цве­то­ве са съб­ра­ни в гроз­до­ве по пет-се­дем и по­вече. Ос­нов­ни­те хиб­рид­ни­ сор­то­ве са от жен­с­ки тип и об­ра­зу­ват са­мо жен­с­ки цве­то­ве, ко­и­то се на­ми­рат по глав­но­то стъб­ло и по раз­к­ло­не­ни­я­та му.

Цве­то­ве­те имат пет­дел­на чаш­ка и пет­дел­но жъл­то венче. Тичин­ки­те при мъж­ки­те цве­то­ве са пет - две по две срас­на­ли и ед­на сво­бод­на. Плод­ни­кът е до­лен, обик­но­ве­но с три­дел­но бли­зал­це.

Пло­дът е лъж­ли­ва яго­да

По го­ле­ми­на, фор­ма и оц­ве­тя­ва­не пло­до­ве­те са раз­лични. Мла­ди­те са по-гъс­то или по-ряд­ко пок­ри­ти с бра­да­ви­ци. В за­ви­си­мост от сор­та бра­да­ви­ци­те за­вър­ш­ват с бе­ли, свет­ло­ка­фя­ви или чер­ни шипчета. Го­ле­ми­на­та на пло­до­ве­те ва­ри­ра от ня­кол­ко де­сет­ки гра­ма до един ки­лог­рам и по­вече, а дъл­жи­на­та - от 5 до 70 см. В тех­ничес­ка зре­лост са зе­ле­ни с раз­лична ин­тен­зив­ност на оц­ве­тя­ва­не­то - от свет­ло- до тъм­нозе­ле­ни, ед­ноц­вет­ни или с по-свет­ли иви­ци от вър­ха до сре­да­та.

По фор­ма пло­до­ве­те са сфе­рични, яй­це­вид­ни, вре­те­но­вид­ни, елип­со­вид­ни, цилин­д­рични, сър­по­вид­ни и зми­е­вид­ни. Нап­речни­ят раз­рез на пло­до­ве­те в тех­ничес­ка зре­лост в за­ви­си­мост от сор­та е кръ­гъл, зак­ръг­ле­но три­ъ­гъ­лен и три­ъ­гъ­лен. Се­ме­на­та са раз­по­ло­же­ни в три, ряд­ко по­вече се­мен­ни гнез­да.

Се­ме­на­та  са бе­ли с жъл­те­ни­кав от­те­нък. По фор­ма са про­дъл­го­ва­ти със за­ос­т­ре­ни кра­и­ща и с дъл­жи­на от 7 до 16 мм. На вър­ха за­вър­ш­ват с шипче. Оран­же­рий­ни­те сор­то­ве имат най-ед­ри се­ме­на. Аб­со­лют­на­та ма­са на се­ме­на­та обик­но­ве­но се дви­жи от 25 до 35 г. В за­ви­си­мост от сор­та в един плод има сред­но от 100 до 400 се­ме­на. Къл­ня­е­мос­та на се за­паз­ва 5 - 6 го­ди­ни.

Изисквания

Обича топ­ли­на­та

Крас­та­ви­ца­та е ед­на от най-взис­ка­тел­ни­те зе­ленчуко­ви кул­ту­ри към ус­ло­ви­я­та на вън­ш­на­та сре­да. Тя е сил­но топ­ло­лю­би­ва. Има го­ле­ми изис­к­ва­ния към топ­ли­на­та през всички фа­зи от раз­ви­ти­е­то си. 25-300С са оп­ти­мал­ни за по­ник­ва­не на се­ме­на­та. При та­ка­ва тем­пе­ра­ту­ра по­ник­ват за 3-4 дни, а при 180С - за 10 дни. Сее се след ка­то тем­пе­ра­ту­ра­та на почва­та ста­не над 130С.

В раз­сад­на фа­за рас­те­ни­я­та изис­к­ват през де­ня при слънчево вре­ме 22-250С  въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра, а в об­лачно вре­ме 18-22 0С . През нощ­та тряб­ва да е с 3-4 гра­ду­са С по-хлад­но. По вре­ме на уси­ле­на ве­ге­та­ция и пло­до­да­ва­не рас­те­ни­я­та най-доб­ре се раз­ви­ват при тем­пе­ра­ту­ра 25-300С. При го­ре­щи­ни над 350С спи­рат фо­то­син­те­за­та и рас­те­жът, а при 380С и по­вече се уби­ва жиз­нес­по­соб­ност­та на пра­ше­ца.

При въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра под 150С спи­рат об­ра­зу­ва­не­то и рас­те­жът на пло­до­да­ва­щи­те ор­га­ни, а под 7-80С се пре­ус­та­но­вя­ват рас­те­жът и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та, нас­тъп­ват фи­зи­о­ло­гични про­ме­ни.

Осо­бе­но важ­но е да не се до­пус­кат рез­ки ко­ле­ба­ния в тем­пе­ра­тур­ния ре­жим, то­га­ва се наб­лю­да­ват деп­ре­сии в раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та, на­ру­ша­ва се рас­те­жът им и се вло­ша­ва качес­т­во­то на про­дук­ци­я­та.

 Рас­те­ние на къ­сия ден 

Крас­та­ви­ца­та ня­ма го­ле­ми пред­почита­ния към свет­ли­на­та, но ре­а­ги­ра по­ло­жи­тел­но при уве­личава­не­то й. При по-сла­бо слънчево гре­е­не в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния се раз­ви­ва доб­ре, но да­ва по-нис­ки до­би­ви. Тя е кул­ту­ра на къ­сия ден и раз­лични­те сор­то­ве­те ре­а­ги­рат по раз­личен начин в за­ви­си­мост от дъл­жи­на­та на де­ня. При ня­кои  дъл­жи­на на де­ня под 12 часа пре­диз­вик­ва сму­ще­ния в рас­те­жа, по­лучават се нек­ро­зи. За­тор­мо­зя­ва се раз­ви­ти­е­то на дреб­ноп­лод­ни­те, фор­ми­рат се мно­го мъж­ки цве­то­ве.

До­пъл­ни­тел­но­то ос­вет­ле­ние в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния с днев­на свет­ли­на до оп­ре­де­лен ми­ни­мум ус­ко­ря­ва раз­ви­ти­е­то и уве­личава до­би­ви­те. Значите­лен ин­те­рес за прак­ти­ка­та пред­с­тав­ля­ва до­пъл­ни­тел­но­то ос­ве­тя­ва­не на раз­са­да през пе­ри­о­да от по­ник­ва­не до по­я­ва на 3-4 съ­щин­с­ки лист. Та­ка се по­лучава качес­т­вен раз­сад, а ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од до пър­ва бе­рит­ба се скъ­ся­ва с око­ло ед­на сед­ми­ца. 

Има нуж­да от вла­га

Крас­та­ви­ца­та е мно­го взис­ка­тел­на към въз­душ­на­та и почве­на­та вла­га. За да се раз­ви­ва и пло­до­да­ва нор­мал­но, изис­к­ва око­ло 80 % от­но­си­тел­на въз­душ­на влаж­ност. До начало­то на пло­до­да­ва­не­то е не­об­хо­ди­ма­ оп­ти­мал­на почве­на вла­га око­ло 70 % от пре­дел­на­та пол­с­ка вла­го­ем­ност (ППВ). По вре­ме на пло­до­да­ва­не са нуж­ни 80 % от ППВ.

При нис­ка от­но­си­тел­на въз­душ­на влаж­ност (око­ло 50 %) и не­дос­та­тъчна почве­на влаж­ност нас­тъп­ват сму­ще­ния в рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та - мла­ди­те зав­ръ­зи за­ги­ват, пло­до­ве­те из­д­реб­ня­ват и се де­фор­ми­рат, съз­да­ват се ус­ло­вия за раз­ви­тие на па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щия акар. Всичко то­ва во­ди до значител­но по­ни­жа­ва­не на до­би­ви­те.

При ви­со­ки тем­пе­ра­ту­ри и при по-нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност тряб­ва да се пра­вят ос­ве­жи­тел­ни по­лив­ки чрез фи­но дъж­ду­ва­не в про­дъл­же­ние на 2-3 ми­ну­ти.

Су­хо­ве­ят я сму­ща­ва

Крас­та­ви­ца­та е мно­го чув­с­т­ви­тел­на към вя­тъ­ра. Сил­ни­те су­хо­веи пре­диз­вик­ват сму­ще­ния в раз­ви­ти­е­то й.

Рас­те­ни­е­то има ви­со­ки изис­к­ва­ния към почва­та и към хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва. Най-доб­ре се раз­ви­ва на дъл­бо­ки, на­нос­ни, доб­ре аери­ра­ни и бо­га­ти с ор­га­нични ве­щес­т­ва почви. Теж­ки­те и сту­де­ни­те с близ­ка под­почве­на во­да, как­то и мно­го ле­ки­те пе­съчли­ви почви не са под­хо­дя­щи за нея.

Крас­та­ви­ца­та е чув­с­т­ви­тел­на към почве­на­та ре­ак­ция. Най- под­хо­дя­ща за нея е почти не­ут­рал­на­та (рН 6,5). Не по­на­ся ки­се­ли почви и при та­ки­ва да­ва ло­шо­качес­т­ве­на про­дук­ция и нис­ки до­би­ви.

Най-доб­ри­те пред­шес­т­ве­ни­ци за крас­та­ви­ца­та са бо­бо­ви­те и жит­ни­те кул­ту­ри. Тя е мно­го до­бър пред­шес­т­ве­ник на до­ма­ти­те и зе­ле­ви­те кул­ту­ри.

То­ре­не­то

Крас­та­ви­ца­та се нуж­дае от значител­ни ко­личес­т­ва ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве, тъй ка­то се раз­ви­ва с мно­го бър­зи тем­по­ве. Не­об­хо­ди­ми­те ми­не­рал­ни то­ро­ве тряб­ва да се вна­сят на мал­ки до­зи под фор­ма­та на под­х­ран­ва­не. Ви­со­ки­те до­зи ми­не­рал­ни то­ро­ве пре­диз­вик­ва сму­ще­ния в рас­те­жа и в раз­ви­ти­е­то.

При не­дос­тиг на мик­ро­е­ле­мен­ти е въз­мож­но да се по­я­ви хло­ро­за по лис­та­та. За­то­ва по вре­ме на ве­ге­та­ция крас­та­ви­ца­та ре­а­ги­ра мно­го доб­ре на лис­т­но под­х­ран­ва­не.

Ор­га­нични­те то­ро­ве оказ­ват мно­го бла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние вър­ху раз­ви­ти­е­то. В за­ви­си­мост от ти­па на почва­та е доб­ре да се вна­сят до 5-6 т/дка обор­с­ки тор. На бо­га­ти край­речни на­нос­ни почви са дос­та­тъчни око­ло 2 то­на/дка доб­ре раз­ло­жен обор­с­ки тор. Мо­гат да се из­пол­з­ват съ­що ком­пост, торф и дру­ги ор­га­нични от­па­дъ­ци.

Отглеждане в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии да­ва въз­мож­ност да се про­из­ве­де по-ран­на про­дук­ция. Има и по-го­ле­ми въз­мож­нос­ти да се ре­гу­ли­ра мик­рок­ли­ма­тът спо­ред изис­к­ва­ни­я­та на кул­ту­ра­та, да се по­лучат ви­со­ки до­би­ви и качес­т­ве­ни пло­до­ве. В за­ви­си­мост от сро­ка на за­ся­ва­не и начина на из­пол­з­ва­не на съ­о­ръ­же­ни­я­та про­из­вод­с­т­во­то на крас­та­ви­ци в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии мо­же да е ран­но, сред­но­ ран­но и къс­но.

Сор­то­ве­те

Важ­но значение за по­лучава­не на ран­на и ви­со­ко­качес­т­ве­на про­дук­ция и за ви­со­ки до­би­ви има пра­вил­ният из­бор на сор­та. Не­об­хо­ди­ми са сор­то­ве с къс ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од (48-50 дни), с пло­до­ве от са­ла­тен тип, сред­ноп­лод­ни, с дъл­жи­на на пло­да 22-24 см, пар­те­но­кар­п­ни и ус­тойчиви на бо­лес­ти.

Под­хо­дя­щи за ран­но и сред­но ран­но про­из­вод­с­т­во в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии са хиб­ри­ди­те Свежест, Десислава и но­ви­ят сорт Дори, съз­да­де­ни в Гор­на Оря­хо­ви­ца. Хиб­ри­ди­те са с жен­с­ки тип на цъф­теж. Сре­щат се еди­нични мъж­ки цве­то­ве, ко­и­то слу­жат за оп­ра­ши­те­ли. От­личават се с го­ля­ма ра­ноз­ря­лост (46-48 дни от по­ник­ва­не до пър­ва бе­рит­ба). Пло­до­ве­те са са­ла­тен тип, ци­лин­д­рични, без ший­ка, с дъл­жи­на 22-25 см. По­вър­х­ност­та им е тъм­но­зе­ле­на, пок­ри­та с ряд­ко раз­по­ло­же­ни неж­ни бра­да­вички, ко­и­то за­вър­ш­ват с бе­ли шипчета. Пло­до­ве­те за­паз­ват цве­та и тур­го­ра си дъл­го вре­ме след ка­то се от­къс­нат. Сор­то­ве­те До­ри и Де­сис­ла­ва са с пар­те­но­кар­п­но раз­ви­тие на пло­до­ве­те, ко­е­то обус­ла­вя фор­ми­ра­не­то им, не­за­ви­си­мо от ле­те­жа на пчели­те, не е не­об­хо­ди­мо оп­раш­ва­не на жен­с­ки­те цве­то­ве. Цен­но качес­т­во на До­ри е, че е ге­не­тичес­ки ли­шен от горчиви­на и при ни­как­ви аг­ро­тех­ничес­ки об­с­то­я­тел­с­т­ва пло­до­ве­те не мо­гат да се вгорчат. Хиб­ри­ди­те са ус­тойчиви на браш­нес­та ма­на.

Рас­те­ни­я­та в начал­ния пе­ри­од на пло­до­да­ва­не са почти ед­нос­тъб­ле­ни, ко­е­то во­ди до сък­ра­ща­ва­не на ня­кои аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия през то­зи пе­ри­од (пен­зи­ра­не на кол­ту­ци).

Под­хо­дящ за по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии е и са­лат­ни­ят сорт Гергана. Той се от­личава с буй­но ве­ге­та­тив­но раз­ви­тие, го­ля­ма жиз­не­ност, про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од на пло­до­да­ва­не и ви­со­ка про­дук­тив­ност. Това е ди­рек­тен сорт от обик­но­вен тип, кой­то ос­нов­но пло­до­да­ва по стра­нични­те раз­к­ло­не­ния, сред­но ран, с ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од от по­ник­ва­не до пър­ва бе­рит­ба 57-60 дни. През пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не за­дъл­жи­тел­но са не­об­хо­ди­ми пчели за оп­раш­ва­не.

Под­хо­дя­щи за по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии от то­зи тип са и внос­ни­те хиб­ри­ди Да­ри­на и Джа­зер. Пло­до­ве­те им са 20-22 см, тъм­но­зе­ле­ни, бра­да­вични с бе­ли шипчета. При за­су­ша­ва­не  е въз­мож­но да по­лучат ле­ка горчиви­на.

За къс­но про­из­вод­с­т­во в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии се из­пол­з­ват ос­нов­но дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве крас­та­ви­ци (кор­ни­шо­ни) - Ка­ла, Ле­ви­на, Ка­ли­о­па, Вер­ти­це и др.

Раз­са­дът

(снимка) Важ­на осо­бе­ност при от­г­леж­да­не на са­лат­ни крас­та­ви­ци в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии е и про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад. За пред­паз­ва­не на раз­са­да и мла­ди­те рас­те­ния от бо­лест­та сечене се­ме­на­та пред­ва­ри­тел­но тряб­ва да се обез­за­ра­зя­ват, ка­то се на­кис­ват за 20 ми­ну­ти в 3 %-ов раз­т­вор на пер­хид­рол. След то­ва се про­ми­ват с чис­та во­да 30 ми­ну­ти.

Почве­на­та смес се със­та­вя от рав­ни час­ти доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и почва (1:1). Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва око­ло ме­сец пре­ди за­саж­да­не­то на рас­те­ни­я­та на пос­то­ян­но мяс­то. Бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за за­саж­да­не на раз­са­да в оран­же­рии с еди­нична пок­рив­ка се съз­да­ват в края на март. В оран­же­рии с двой­на и трой­на пок­рив­ка раз­са­дът се за­саж­да 7-15 дни по-ра­но.

Тъй ка­то рас­те­ни­я­та се за­саж­дат на пос­то­ян­но мяс­то, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ра­та на почва­та в оран­же­ри­и­те се по­ви­ши до 13-140C на дъл­бочина 15 см, сро­кът на за­ся­ва­не на се­ме­на­та се оп­ре­де­ля кон­к­рет­но в за­ви­си­мост от почве­на­та тем­пе­ра­ту­ра на ра­йо­на, ти­па на оран­же­ри­я­та и начина на отоп­ле­ние. У нас обик­но­ве­но то­ва е от начало­то на фев­ру­а­ри до начало­то на март.

За да се про­из­ве­де здрав, неп­ре­рас­нал раз­сад, е не­об­хо­ди­мо да се под­дър­жа през де­ня в слънчево вре­ме 22-250C въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра, а в об­лачно вре­ме 18-220C. През нощ­та тряб­ва да бъ­де с 3-4 градуса по-хлад­но.

Раз­са­дът мо­же да се пи­ки­ра или се­ме­на­та да се за­се­ят нап­ра­во в плас­т­ма­со­ви сак­сий­ки. За пи­ки­ран раз­сад се­ме­на­та се за­ся­ват раз­п­ръс­на­то в щай­ги или сан­дъчета. Пи­ки­ра се във фа­за ко­ти­ле­до­ни, т.е. 4-6 дни след ка­то по­ник­нат. Пре­ди пи­ки­ра­не­то раз­са­дът се по­ли­ва обил­но с во­да. Вся­ко рас­те­ние се из­важ­да с по­вече почва око­ло ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. То­ро­почве­на­та смес в сак­сий­ки­те тряб­ва да е с оп­ти­мал­на влаж­ност, т.е. при мар­ки­ра­не­то дуп­ки­те да не се за­сип­ват и почва­та да не по­леп­ва по колчета­та. Пи­ки­ра се на дъл­бочина до ко­ти­ле­дон­ни­те лис­та. Доб­ре пи­ки­ра­ни­те рас­те­ния при под­ръп­ва­не на ко­ти­ле­до­на не се из­мък­ват. След пи­ки­ра­не­то сак­сий­ки­те се по­ли­ват с ле­ка струя во­да.

Мо­же и без пи­ки­ра­не

Ко­га­то раз­са­дът се от­г­леж­да без пи­ки­ра­не, се­ме­на­та се за­ся­ват по 2-3 в сак­сий­ка на дъл­бочина 4-5 см. Сак­сий­ки­те се под­реж­дат вър­ху под­рав­нен сте­лаж, пок­рит с по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио.

При по­я­ва на сечене на раз­са­да вся­ка сак­сий­ка се по­ли­ва със смес от ме­тил­топ­син 0,1% с ри­до­мил плюс 0,2% по 50-80 мл раз­т­вор на ед­на сак­сий­ка, пре­ви­кур 607 СЛ 0,15% или ри­до­мил + бен­лейт 50ВП - 1+1г/м2.

Про­фи­лак­тично

За да се пре­дот­в­ра­ти по­я­ва­та на бо­лес­ти, сан­дъчета­та за гъст раз­сад и сак­сий­ки­те се обез­за­ра­зя­ват чрез по­та­пя­не в 3 %-ов раз­т­вор на син ка­мък. То­ро­почве­на­та смес се по­пар­ва или се об­ра­бот­ва с мед­ни пре­па­ра­ти, ва­пам или фор­ма­лин. Во­да­та за по­ли­ва­не не тряб­ва да ми­на­ва през ин­фек­ти­ра­ни мес­та.

В топ­ли ле­хи

Ко­га­то оран­же­ри­я­та не се отоп­ля­ва, раз­са­дът мо­же да се от­г­ле­да в топ­ли ле­хи. Из­ко­па­ват се тран­шеи, дъл­бо­ки 25-30 см, за­реж­дат се със за­топ­лен обор­с­ки тор, вър­ху кой­то се пос­та­вя 5-6 см почва. Сак­сий­ки­те се на­реж­дат и се пок­ри­ват с по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли. При не­об­хо­ди­мост се раз­х­вър­лят при­мам­ки сре­щу неп­ри­я­те­ли. В за­ви­си­мост от мик­рок­ли­ма­та в ту­не­ли­те по­ли­е­ти­ле­но­во­то фо­лио се от­с­т­ра­ня­ва през топ­ли­те часо­ве на де­ня. Пре­ди за­саж­да­не­то рас­те­ни­я­та се по­ли­ват с 0,3% ви­дейт ка­то пред­паз­на мяр­ка сре­щу оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка.

Оран­же­ри­я­та тряб­ва да се под­гот­ви

След ка­то се почис­тят рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, в по­ли­е­ти­е­но­ва­та оран­же­рия се вна­сят ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве. Обик­но­ве­но са не­об­хо­ди­ми 8-10 т/дка по­лу­раз­ло­жен обор­с­ки тор. Ця­ла­та то­ро­ва нор­ма от су­пер­фос­фат (40-50 кг/дка)  и ка­ли­ев сул­фат (30-40 кг/дка) се вна­ся пре­ди ос­нов­на­та об­ра­бот­ка. През есен­та след то­ре­не­то почва­та се об­ра­бот­ва на дъл­бочина 30-35 см. В почви с по-лек ме­ха­ничен със­тав 1/3 от ми­не­рал­ни­те то­ро­ве се вна­сят при пред­по­са­дъчна­та об­ра­бот­ка или за под­х­ран­ва­не по вре­ме на пър­во­то око­па­ва­не. Ня­кол­ко дни пре­ди да се за­са­дят рас­те­ни­я­та, оран­же­ри­я­та се пок­ри­ва с по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио, а почва­та се кул­ти­ви­ра и фре­зо­ва на 15-18 см дъл­бочина. Ако е мно­го за­су­ше­на, 2-3 дни пре­ди за­саж­да­не­то се по­ли­ва.

Раните краставици

При ран­но­то про­из­вод­с­т­во е не­об­хо­ди­мо да се при­гот­вят ле­хи, за­ре­де­ни с би­о­топ­ли­во - пре­сен обор­с­ки тор, сла­ма или да се пос­та­вят топ­лоп­ро­вод­ни тръ­би, за да се за­топ­ли почва­та. Би­о­топ­ли­во­то се за­реж­да в тран­шеи, ши­ро­ки 70-80 см и дъл­бо­ки 30 см. Над не­го се пос­та­вя 15-20 см почва,в ко­я­то се за­саж­дат рас­те­ни­я­та. Меж­ду дъ­но­то на гнез­до­то за за­саж­да­не и би­о­топ­ли­во­то тряб­ва да има слой от 7-8 см почва.

Топ­лоп­ро­вод­ни­те тръ­би за за­топ­ля­не на почва­та се пос­та­вят вър­ху почва­та (по ед­на във все­ки ред) или се за­ра­вят на око­ло 10 см дъл­бочина. По тръ­би­те се пус­ка во­да, заг­ря­та до 30-400C.

За­саж­да­не­то

Крас­та­ви­ци­те се за­саж­дат на пос­то­ян­но мяс­то, ко­га­то фор­ми­рат 2-3 съ­щин­с­ки лис­та. Не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди то­ва сак­сий­ки­те се по­ли­ват обил­но с во­да, та­ка рас­те­ни­я­та ще се  из­ва­дят с то­ро­почве­на­та смес, без да се на­ру­ши це­лост­та на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Стръкчета­та се пос­та­вят ре­до­во на раз­с­то­я­ние 90Х40 см и лен­точно - при раз­с­то­я­ние 100 см меж­ду лен­ти­те, 50 см меж­ду ре­до­ве­те в лен­ти­те и 40 см раз­с­то­я­ние меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да. Вед­на­га след за­саж­да­не­то се по­ли­ват с мар­куч със сла­ба струя во­да, за да не се на­мок­ри ко­ре­но­ва­та ший­ка.

Сро­ко­ве­те на за­саж­да­не за­ви­сят от ха­рак­те­ра на отоп­ле­ни­е­то на оран­же­ри­я­та. При не­о­топ­ла­е­ми съ­о­ръ­же­ния без вът­реш­ни ту­не­ли то­ва ста­ва  в сре­да­та на ап­рил, а с по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли - 7-10 дни по-ра­но. При ком­би­ни­ра­не на би­о­топ­ли­во с вът­реш­ни ту­не­ли бла­гоп­ри­я­тен срок за за­саж­да­не е кра­ят на март. При на­личие на въз­душ­но ава­рий­но и почве­но отоп­ле­ние крас­та­ви­ци­те за­е­мат пос­то­ян­но­то си мяс­то око­ло 10-15 март.

Ко­га­то се от­г­леж­дат след раз­сад­на кул­ту­ра, то­ва ста­ва през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на май.

При­мам­ки сре­щу по­по­во пра­се

За да се пред­па­зят рас­те­ни­я­та от по­по­во­то пра­се, се раз­х­вър­лят  при­мам­ки. За цел­та се сва­ря­ва пше­ни­ца, за да се убие къл­ня­е­мост­та на се­ме­на­та. На 1 кг при­мам­ки се пос­та­вят 50-60 г цин­ков фос­фит или 50-60 мл от ор­га­но­фос­фо­рен пре­па­рат Би-58, дур­с­бан, аг­рия 1060 и др. За да се прив­лече неп­ри­я­те­лят, при­мам­ки­те се обър­к­ват с 4-5 су­пе­ни лъ­жи­ци за­хар и олио.

След ка­то се за­са­дят на пос­то­ян­но мяс­то и се прих­ва­нат, рас­те­ни­я­та се про­реж­дат. Ос­та­вят се по ед­но в коп­ка. Ня­кол­ко дни по-къс­но, след прих­ва­ща­не­то, рас­те­ни­я­та се при­вър­з­ват с ма­ни­ла за тел, опъ­на­та на ви­сочина 1.8-2 м

(снимка)

Оп­ти­мал­ни­ят ре­жим

Го­ля­мо значение за пра­вил­но­то раз­ви­тие и пло­до­да­ва­не има оп­ти­мал­ни­ят топ­ли­нен и во­ден ре­жим в оран­же­ри­я­та. През пър­ви­те ня­кол­ко дни след за­саж­да­не­то е не­об­хо­ди­мо да се под­дър­жат око­ло 250C въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра, а през нощ­та 180C. През след­ва­щи­те дни през де­ня при слънчево вре­ме тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха тряб­ва да бъ­де 24-280C, а при об­лачно 21-220C. Нощ­ни­те тем­пе­ра­ту­ри тряб­ва да се под­дър­жат с 4-5 градуса по-нис­ки от днев­ни­те.

Не­об­хо­ди­ма­та тем­пе­ра­ту­ра в съ­о­ръ­же­ния без отоп­ле­ние мо­же да се под­дър­жа чрез до­пъл­ни­тел­но пок­ри­ва­не на оран­же­ри­и­те с вто­ри пласт фо­лио и на рас­те­ни­я­та с вът­реш­ни ту­не­ли. Ре­дов­но­то про­вет­ря­ва­не  улес­ня­ва нав­ли­за­не­то на пчели, с по­мощ­та на ко­и­то се оп­раш­ват цве­то­ве­те.

Пър­во се по­ли­ва с хлад­ка во­да

Значение за рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та има и под­дър­жа­не­то на оп­ти­мал­на почве­на и въз­душ­на влаж­ност. Пър­ви­те по­лив­ки се пра­вят с хлад­ка во­да по гнез­да, а по-къс­но се по­ли­ва кап­ко­во, гра­ви­тачно или чрез оро­ся­ва­не.

По вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та се под­х­ран­ва с амо­ни­е­ва се­лит­ра (10-15кг/дка) през две сед­ми­ци. Ако ос­нов­но­то то­ре­не е из­вър­ше­но пра­вил­но, за пър­ви път се под­х­ран­ва обик­но­ве­но 15-20 дни след за­саж­да­не­то. В начало­то на ве­ге­та­ци­я­та се то­ри с по-мал­ки ко­личес­т­ва - 8-10 кг/дка, а ко­га­то крас­та­ви­ци­те за­почнат да пло­до­да­ват, с по-го­ле­ми - до 15 кг/дка амо­ни­е­ва се­лит­ра. Ако не е вне­се­но ця­ло­то ко­личес­т­во фос­фор­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве с ос­нов­но­то то­ре­не, 1/3 от тях се да­ват при пър­во­то под­х­ран­ва­не. Доб­ри ре­зул­та­ти се по­лучават при под­х­ран­ва­не с по­лу­раз­ло­жен или пре­сен обор­с­ки тор, раз­мит с по­лив­на­та во­да (шер­бе­ту­ва­не). Пър­во­то под­х­ран­ва­не е в начало­то на пло­до­да­ва­не­то. Обик­но­ве­но се то­ри през 12-14 дни, ка­то за ед­но под­х­ран­ва­не се из­пол­з­ва око­ло 1 тон обор­с­ки тор на де­кар.

По вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та крас­та­ви­ци­те ре­а­ги­рат бла­гоп­ри­ят­но и на лис­т­но под­х­ран­ва­не с мас­тър­б­ленд, крис­та­лон, пи­търс, по­ли­фийд и др. Пър­во­то тре­ти­ра­не е 7-8 дни след прих­ва­ща­не на рас­те­ни­я­та и се пов­та­ря след две сед­ми­ци. Пра­вят се 3-4 тре­ти­ра­ния с лис­т­ни то­ро­ве, с пос­лед­ва­щи на­рас­т­ва­щи до­зи от 300 до 500 гра­ма на де­кар. Крас­та­ви­ци­те се око­па­ват 2-3 пъ­ти на дъл­бочина 8-10 см.

Резитба на крас­та­ви­ци­те

От из­к­лючител­но важ­но значение за нор­мал­но пло­до­да­ва­не е ре­зит­ба­та. Нав­ре­ме и пра­вил­но из­вър­ше­на, тя е га­ран­ция за по-ран­ни и с по-доб­ри качес­т­ва пло­до­ве и за по-ви­со­ка про­дук­тив­ност.

Рас­те­ни­я­та се ре­жат в за­ви­си­мост от сор­то­ви­те осо­бе­нос­ти. При крас­та­ви­ци­те До­ри, Све­жест, Де­сис­ла­ва всички раз­к­ло­не­ния и пло­до­ве от пър­ви­те чети­ри-пет въ­зе­ла се пре­мах­ват. След­ва­щи­те две-три раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред се сък­ра­ща­ват след об­ра­зу­ва­не на ед­но-две лис­та, а всички ос­та­на­ли - след ка­то об­ра­зу­ват три лис­та. При те­зи хиб­ри­ди пос­лед­ни­те две раз­к­ло­не­ния до те­ла се ос­та­вят да из­рас­нат, прех­вър­лят се от две­те стра­ни на те­ла, пре­вър­з­ват се на 25-30 см, след ко­е­то се пус­кат да рас­тат сво­бод­но на­до­лу. Бро­ят на пло­до­ве­те по раз­к­ло­не­ни­я­та от вто­ри раз­ред не се ре­гу­ли­ра.

 Ре­зит­ба на Гергана

При сор­та Гер­га­на раз­к­ло­не­ни­я­та се ос­та­вят на 20-25 см от ос­но­ва­та на стъб­ло­то. Пър­ви­те две-три раз­к­ло­не­ния се сък­ра­ща­ват след об­ра­зу­ване на пър­ви лист и пър­ви плод, а по-гор­ни­те на два-три пло­да. Ос­та­вят се всички пло­до­ве по глав­но­то стъб­ло. По-го­ля­ма част от пло­до­ве­те при то­зи сорт се об­ра­зу­ват по стра­нични­те раз­к­ло­не­ния.

 Ре­зит­ба на Свежест  

Пре­мах­ват се всички по­жъл­те­ли лис­та и де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве.

Сред­но­ ран­ни­те крас­та­ви­ци

Крас­та­ви­ци­те за сред­но­ ран­но про­из­вод­с­т­во се от­г­леж­дат обик­но­ве­но в плас­т­ма­со­ви съ­о­ръ­же­ния, след ка­то се ос­во­бо­дят от раз­сад­ни­те кул­ту­ри (до­ма­ти, пи­пер).

Оран­же­ри­и­те се почис­т­ват от рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци. Вна­сят се фос­фор­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве - 40-50 кг/дка су­пер­фос­фат и 30-40 кг/дка ка­ли­ев сул­фат. Изо­ра­ва се на дъл­бочина 20-22 см и се фре­зо­ва на 10-12 см. Из­пол­з­ва се раз­сад, про­из­ве­ден в сак­сий­ки. Се­ме­на­та се за­ся­ват в начало­то на ап­рил, ме­сец пре­ди да­та­та на за­саж­да­не. Из­пол­з­ват се съ­щи­те схе­ми на за­саж­да­не, как­то при ран­но­то от­г­леж­да­не.

При без­раз­са­до­во от­г­леж­да­не пре­ди се­ит­ба­та почва­та тряб­ва доб­ре да се нав­лаж­ни и да се под­дър­жа ви­со­ка влаж­ност до­ка­то по­ник­нат се­ме­на­та. Сее се око­ло 15-20 ап­рил при трай­но за­топ­ля­не на почва­та, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ра­та й се по­ви­ши до 13-140C на дъл­бочина 15 см.

Гри­жи­те по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та са съ­щи­те, как­то при ран­но­то про­из­вод­с­т­во.

Бе­рит­ба­та за­почва в начало­то на юни. До­би­вът до края на юли от ед­роп­лод­ни­те сор­то­ве е 8-10 т/дка, а от дреб­ноп­лод­ни­те - 4-6 т/дка.

Къс­ни­те крас­та­ви­ци

Из­пол­з­ват се оран­же­рии, ос­во­бо­де­ни в начало­то на юли от ран­ни до­ма­ти. До 10-15 юли се се­ят дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве - Ка­ла, Мар­ти­на, Гло­рия, Ле­ви­на и др. Раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду ре­до­ве­те е 90 см, а в ре­да 25-30 см.

Мо­же да се за­ся­ват и лен­то­во - 90 см меж­ду лен­ти­те, 60 см меж­ду ре­до­ве­те и 25-30 см в ре­да.

Сее се на гнез­да по три-чети­ри се­ме­на и след ка­то се по­я­вят пър­ви­те съ­щин­с­ки лис­та, рас­те­ни­я­та се про­реж­дат,  ос­та­вя се са­мо по ед­но. Гри­жи­те са как­то при ран­но­то и сред­но­ ран­но­то про­из­вод­с­т­во.

Бе­рит­ба­та за­почва в края на ав­густ - начало­то на сеп­тем­в­ри. До­би­вът дос­ти­га 3-4 то­на от де­кар.

Отглеждане на от­к­ри­то

В за­ви­си­мост от про­из­вод­с­т­ве­но­то нап­рав­ле­ние, сор­та и кли­ма­тични­те ус­ло­вия у нас про­из­вод­с­т­во­то на крас­та­ви­ци на от­к­ри­ти пло­щи мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва ка­то фор­си­ра­но ран­но пол­с­ко, сред­но­ ран­но и къс­но про­из­вод­с­т­во.

Ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во

Със за­сил­ва­не на ран­но­то от­г­леж­да­не в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии значител­но на­ма­ля­ха пло­щи­те за от­г­леж­да­не на ран­ни крас­та­ви­ци на от­к­ри­то. Фор­си­ра­но­то ран­но про­из­вод­с­т­во на крас­та­ви­ци се осъ­щес­т­вя­ва пре­дим­но при от­дел­ни дреб­ни сто­па­ни, ко­е­то им да­ва въз­мож­ност да по­лучат пло­до­ве през пър­ви­те дни на юни.  Фор­си­ра­но­то ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во обик­но­вен­но се из­вър­ш­ва чрез раз­сад. Сее се в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния в края на март, за да мо­же раз­са­дът да се за­са­ди на от­к­ри­то през пър­ви­те дни на май.

Сор­то­ве­те

За фор­си­ра­но ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во са под­хо­дя­щи ед­роп­лод­ни и сред­ноп­лод­ни са­лат­ни сор­то­ве с из­рав­не­ни пло­до­ве и доб­ри па­зар­ни качес­т­ва. При­год­ни са ед­роп­лод­ни­те сортове Гер­га­на, Ста­ро­за­гор­с­ки лан­ги и сред­ноп­лод­ни­те са­лат­ни сор­то­ве Све­жест, Де­сис­ла­ва, Бис­т­рен­с­ки.

Се­ме­на­та се на­кис­ват

За об­що сти­му­ли­ра­не на рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то се пре­по­ръчва пред­се­ит­бе­на об­ра­бот­ка на се­ме­на­та с мик­ро­е­ле­мен­ти. Се­ме­на­та се на­кис­ват в един от след­ни­те раз­т­во­ри: 1-2 г/л ман­га­нов сул­фат, 0,2 г/л бор­на ки­се­ли­на, 2 г/л ме­ден сул­фат, 2-3 г/дка цин­ков сул­фат. По то­зи начин се по­ви­ша­ва ра­ноз­ре­лост­та и до­би­вът. За бор­ба сре­щу бо­лест­та мо­зай­ка се­ме­на­та се под­ла­гат на тер­мична об­ра­бот­ка при тем­пе­ра­ту­ра 760C в про­дъл­же­ние на 72 часа. За да се пред­па­зят раз­са­дът и мла­ди­те рас­те­ния от сечене, се пре­по­ръчва нап­раш­ва­не на се­ме­на­та с ор­то­цид 75. До­за­та е 4 гра­ма за 1 кг се­ме­на. А за да се ус­ко­ри по­ник­ва­не­то им, се­ме­на­та се ръ­тят - по­та­пят се във во­да с тем­пе­ра­ту­ра 18-200C в про­дъл­же­ние на око­ло 12 часа. Пре­ди се­ит­ба­та ръ­те­ни­те се­ме­на се про­вет­ря­ват, за да се из­па­ри по­вър­х­нос­т­на­та вла­га. Те се за­ся­ват във влаж­на почва по две в плас­т­ма­со­ви сак­сий­ки с то­ро­почве­на смес. Раз­са­дът се от­г­леж­да в не­о­топ­ля­е­ми плас­т­ма­со­ви оран­же­рии с вът­реш­ни ту­не­ли или в ту­не­ли с топ­ли ле­хи. Го­тов е за за­саж­да­не, ко­га­то об­ра­зу­ва 3-4 съ­щин­с­ки лис­та.

  (снимка)

Мяс­то­то

Крас­та­ви­ци­те изис­к­ват пло­до­род­ни и струк­тур­ни почви с го­лям за­пас от ор­га­нични ве­щес­т­ва с лес­ноус­во­и­ма фор­ма. Под­почве­ни­те во­ди тряб­ва да бъ­дат на го­ля­ма дъл­бочина (2-2,5 м). На ле­ки пе­съчли­ви почви рас­те­ни­я­та се раз­ви­ват сла­бо. Теж­ки­те заб­ла­те­ни и сту­де­ни почви съ­що са край­но не­под­хо­дя­щи.

Най-доб­ри за ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во с раз­сад и без раз­сад са бо­га­ти­те рох­ка­ви пе­съчли­во-гли­нес­ти почви. Ху­ба­во е учас­тъ­кът да има юж­но или юго­из­точно из­ло­же­ние. Доб­ре е да бъ­де за­щи­тен от вет­ро­ве­те. Сил­ни­те вет­ро­ве раз­къс­ват лис­та­та, раз­мес­т­ват стеб­ла­та и причиня­ват се­ри­оз­ни сму­ще­ния в рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та.

Доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци за крас­та­ви­ци­те са до­ма­ти­те, кар­то­фи­те, бо­бо­ви­те, ко­ре­ноп­лод­ни, зе­ле­ви кул­ту­ри и зим­ни жит­ни кул­ту­ри.

Крас­та­ви­ци­те са от­личен пред­шес­т­ве­ник за почти всички кул­ту­ри с из­к­лючение на ви­до­ве­те от се­мейс­т­во тик­во­ви. Не­об­хо­ди­мо е да се спаз­ва чети­ри­го­ди­шен се­ит­бо­о­бо­рот след всички кул­ту­ри от то­ва се­мейс­т­во.

Почва­та се под­гот­вя спо­ред пред­шес­т­ве­ни­ка

Под­го­тов­ка­та на почва­та за­ви­си от вре­ме­то на при­би­ра­не на пред­шес­т­ве­ни­ка и ос­во­бож­да­ва­не­то на пло­щи­те. Ако пред­шес­т­ве­ник са жит­ни кул­ту­ри и има ко­ре­нищ­ни пле­ве­ли, през ме­се­ци­те ав­густ или сеп­тем­в­ри се тре­ти­ра с то­та­лен хер­би­цид на ба­за гли­фо­зат (ра­ун­дъп, гли­фо­ган, вал­саг­лиф, гли­фо­сан, на­са, сан­г­ли­фо и др.). При лип­са на те­зи пле­ве­ли се из­вър­ш­ва под­мет­ка на стър­ни­ще­то. Тя се пра­ви на дъл­бочина 10-15 см с дис­ко­ва бра­на или плуг. През есен­та се изо­ра­ва дъл­бо­ко на 28-30 см. Пре­ди дъл­бо­ка­та оран се вна­сят три до чети­ри то­на на де­кар обор­с­ки тор, 30-35 кг/дка су­пер­фос­фат и 20-25 кг/дка ка­ли­ев сул­фат. Крас­та­ви­ца­та доб­ре ре­а­ги­ра на про­дъл­бочава­не до 40-45 см. След дъл­бо­ка­та оран, при на­личие на зап­ле­ве­ля­ва­не се пра­ви   есен­но кул­ти­ви­ра­не на оран­та. През про­лет­та при рох­ка­ви на­нос­ни почви и кар­бо­нат­ни чер­но­зе­ми, чис­ти от пле­ве­ли, се бра­ну­ва и пре­ди се­ит­ба­та плит­ко се кул­ти­ви­ра. При зап­ле­ве­ле­ни почви се из­вър­ш­ват две кул­ти­ви­ра­ния, пър­во­то на дъл­бочина 12-14 см, а вто­ро­то - не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди се­ит­ба­та на дъл­бочина 5-6 см. Ко­га­то се за­саж­дат крас­та­ви­ци­те на ви­со­ка рав­на ле­ха, не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди то­ва се офор­мя ле­ха­та с ле­хо­об­ра­зу­ва­тел. При из­пол­з­ва­не­то на рав­на по­вър­х­ност се от­ва­рят по­лив­ни браз­ди, след ка­то се прих­ва­нат рас­те­ни­я­та.

За­саж­да­не­то

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци­те за ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во чрез раз­сад изис­к­ва се­ме­на­та да се за­се­ят в кул­ти­ва­ци­он­ни­те съ­о­ръ­же­ния в края на март. Та­ка раз­са­дът да бъ­де го­тов за за­саж­да­не на от­к­ри­то в края на ап­рил и начало­то на май.

За­саж­да се ре­до­во - 100x50см или лен­точно - 120x40/50 см, т.е. 120 см се ос­та­вят меж­ду лен­ти­те, 40 см меж­ду два­та ре­да в лен­та­та и 50 см е раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да.

Мес­та­та за за­саж­да­не се мар­ки­рат и се пра­вят коп­ки на дъл­бочина 10-15 см. Раз­са­дът се по­ли­ва пред­ва­ри­тел­но и вни­ма­тел­но се из­важ­да от сак­с­й­ки­те. За­саж­да се в под­гот­ве­ни­те коп­ки. Вся­ко рас­те­ние се по­ли­ва с 1-2 л во­да, ле­ко се за­гър­ля и се пос­та­вят при­мам­ки сре­щу по­по­во­то пра­се.

За фор­си­ра­но ран­но про­из­вод­с­т­во мо­гат да се сло­жат по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли. Те се пре­мах­ват, след ка­то трай­но се по­ви­ши нощ­на­та тем­пе­ра­ту­ра над180C.

Гри­жи­те

След ка­то се прих­ва­нат, рас­те­ни­я­та се под­х­ран­ват с 20 кг на де­кар амо­ни­е­ва се­лит­ра. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се око­па­ват и за­гър­лят. Офор­мят се по­лив­ни­те браз­ди. По вре­ме на ма­со­вия цъф­теж се пра­ви вто­ро под­х­ран­ва­не с азо­тен тор до 15-20 кг на де­кар. Же­ла­тел­но е по­се­вът да се око­пае два-три пъ­ти до пъл­но­то раз­с­ти­ла­не на рас­те­ни­я­та. По вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та крас­та­ви­ци­те ре­а­ги­рат от­лично на лис­т­но торене, то се из­вър­ш­ва 3-4 пъ­ти през се­дем до де­сет дни с на­рас­т­ва­ща до­за на лис­т­ния тор 300-500 г/дка.

До начало­то на цъф­те­жа нуж­да­та от во­да не е го­ля­ма. По­лив­ки­те са раз­ре­де­ни и са с по-мал­ко по­лив­на во­да. В началото на пло­до­да­ва­нето нуж­да­та от во­да на рас­те­ни­я­та ряз­ко се уве­личава. През то­зи пе­ри­од се по­ли­ват през три-чети­ри дни гра­ви­тачно по браз­ди­те. Не се пре­по­ръчва по­ли­ва­не чрез дъж­ду­ва­не по­ра­ди опас­ност от раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти. Пре­по­ръчва се по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та с по­лив­на­та во­да да се шер­бе­ту­ва. За та­зи цел се из­пол­з­ва не­раз­ло­жен обор­с­ки тор до два то­на на де­кар. Же­ла­тел­но е по­се­ви­те да се шер­бе­ту­ват един - два пъ­ти през ве­ге­та­ци­я­та. То­ре­не­то с обор­с­ки тор по­доб­ря­ва вод­но-фи­зични­те свойс­т­ва на почва­та, по­ви­ша­ва мик­ро­би­о­ло­гична­та дей­ност и ус­ко­ря­ва ми­не­ра­ли­зи­ра­не­то на по-труд­но дос­тъп­ни­те за рас­те­ни­я­та хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва.

Бе­рит­би­те - през ден

Пър­ви­те бе­рит­би за­почват в начало­то на юни и про­дъл­жа­ват до края на юли. Тряб­ва да се бе­ре през ден, ед­нов­ре­мен­но с то­ва се от­с­т­ра­ня­ват де­фор­ми­ра­ни­те и нес­тан­дар­т­ни пло­до­ве и из­съх­на­ли­те лис­та. До­би­вът за­ви­си от аг­ро­тех­ничес­ки­я фон на рас­те­ни­я­та и ва­ри­ра меж­ду 4 и 6 т на д­ка.

Сред­но­ ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во

Сортовете

От­г­леж­дат се дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве (кор­ни­шо­ни). Всички от та­зи гру­па са хиб­ри­ди с жен­с­ки тип на цъф­теж. Рас­те­ни­я­та фор­ми­рат ос­нов­но жен­с­ки цве­то­ве как­то по цен­т­рал­но­то стъб­ло, та­ка и по раз­к­ло­не­ни­я­та. Пло­до­ве­те им са с бра­да­вична по­вър­х­ност и са пред­наз­начени ос­нов­но за кон­сер­ви­ра­не. Не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие е да имат доб­ри хи­ми­ко-тех­но­ло­гични качес­т­ва. Ин­те­рес за прак­ти­ка­та пред­с­тав­ля­ват бъл­гар­с­ки­те хиб­ри­ди дреб­ноп­лод­ни крас­та­ви­ци, тъй ка­то са при­год­ни за от­г­леж­да­не при на­ши­те почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия.

Кала F1 е бъл­гар­с­ки дреб­ноп­ло­ден хиб­рид крас­та­ви­ци с пре­дим­но жен­с­ки тип на цъф­теж. На все­ки въ­зел от глав­но­то стъб­ло и раз­к­ло­не­ни­я­та се фор­ми­ра по един жен­с­ки цвят. Рас­те­ни­я­та са с буй­но ве­ге­та­тив­но раз­ви­тие, с доб­ре раз­ви­ти стра­нични раз­к­ло­не­ния. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од от по­ник­ва­не до фор­ми­ра­не на пър­ви­те пло­до­ве е 45-46 дни. Пло­до­ве­те в тех­но­ло­гична зря­лост са удъл­же­ни, ци­лин­д­рични, с тъм­нозе­ле­на по­вър­х­ност, с ряд­ко раз­по­ло­же­ни бра­да­ви­ци, с бе­ли шипчета. Дъл­го вре­ме за­паз­ват ви­да си и бав­но пре­рас­т­ват. Ус­тойчив е на браш­нес­та ма­на  и е то­ле­ран­тен на ма­на. Хиб­рид Ка­ла се от­личава по то­ва, че след на­па­де­ние от ма­на стра­нични­те раз­к­ло­не­ния про­дъл­жа­ват да рас­тат и се раз­ви­ват, ко­е­то е по­ка­за­тел за ви­со­ка жиз­не­ност, бу­ен рас­теж, по­но­си­мост към бо­лест­та и про­дъл­жи­те­лен бе­рит­бен пе­ри­од.

Мартина F1 е бъл­гар­с­ки дреб­ноп­ло­ден хиб­рид с жен­с­ки тип на цъф­теж. При част от рас­те­ни­я­та в ос­но­ва­та на глав­но­то стъб­ло се фор­ми­рат по ня­кол­ко сме­се­ни въз­ли и еди­нични мъж­ки цве­то­ве. Хиб­ри­дът об­ра­зу­ва 11-13 % мо­но­е­ций­ни рас­те­ния, ко­и­то слу­жат за оп­ра­ши­те­ли. Пло­до­ве­те са ци­лин­д­рични, бра­да­вични, с бе­ли шипчета. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од от ма­со­во по­ник­ва­не до ма­сов за­върз на пло­до­ве­те е 46 дни. Ус­тойчив е на бо­лест­та браш­нес­та ма­на.

Глория F1 е бъл­гар­с­ки хиб­рид с жен­с­ки тип на цъф­теж. Фор­ми­ра 3-4 %  рас­те­ния от обик­но­вен тип, ко­и­то слу­жат за оп­ра­ши­те­ли. Пло­до­ве­те на сорт Гло­рия са сход­ни по мор­фо­ло­гия с те­зи на сорт Мар­ти­на. Ус­тойчив е на браш­нес­та ма­на.

Победа F1 е сорт с удъл­же­но-овал­ни пло­до­ве, ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од от по­ник­ва­не до фор­ми­ра­не на пър­ви пло­до­ве е 46-48 дни. Пло­до­ве­те бър­зо пре­ми­на­ват в тех­но­ло­гична зре­лост, склон­ни са към на­де­бе­ля­ва­не. Чув­с­т­ви­те­лен е на ма­на.

Ин­те­рес за про­из­вод­с­т­во­то пред­с­тав­ля­ват и бъл­гар­с­ки­те сор­то­ве Ка­ли­о­па и То­ни.  Пло­до­ве­те им са удъл­же­но ци­лин­д­рични, рас­те­ни­я­та са с го­ля­ма жиз­не­ност и сла­ба чув­с­т­ви­тел­ност към браш­нес­та ма­на и тем­пе­ра­тур­ни деп­ре­сии.

От хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве из­вес­т­ни на на­ша­та прак­ти­ка са Ле­ви­на, Вер­ти­це, Ануш­ка, Пар­кер и др. Пло­до­ве­те им са удъл­же­но ци­лин­д­рични, тъм­нозе­ле­ни, бра­да­вични, пок­ри­ти с бе­ли шипчета. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят им пе­ри­од е 45-48 дни. Сорт Вер­ти­це се от­личава с то­ле­ран­т­ност към ма­на­та.

Не­об­хо­ди­ми са вла­го­ем­ни пло­щи

То­ва про­из­вод­с­т­во е не­об­хо­ди­мо да се ор­га­ни­зи­ра на пло­щи с го­ля­ма вла­го­ем­ност. От значение е ед­но­об­ра­зи­е­то в почве­но­то пло­до­ро­дие и из­рав­не­ност­та на те­ре­на. Доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци са от­бе­ля­за­ни­те при ран­но­то про­из­вод­с­т­во, но при от­г­леж­да­не на по-го­ле­ми пло­щи мо­гат да се из­пол­з­ват жит­ни кул­ту­ри. При на­личие на не­ма­то­да в почва­та кор­ни­шо­ни­те не тряб­ва да се нас­та­ня­ват след ран­ни кар­то­фи и до­ма­ти. Да се из­бяг­ва за­саж­да­не­то им след пи­пер и пат­ла­д­жан по­ра­ди опас­ност от вер­ти­ци­лий­но увях­ва­не.

Есен­на­та об­ра­бот­ка на почва­та и то­ре­не­то не се раз­личават от те­зи на ран­но­то пол­с­ко от­г­леж­да­не.

През про­лет­та при пър­ва въз­мож­ност се пра­ви пър­во кул­ти­ви­ра­не на почва­та на дъл­бочина 10-12 см. В за­ви­си­мост от зап­ле­ве­ле­ност­та се кул­ти­ви­ра пов­тор­но на дъл­бочина 5-6 см. При не­об­хо­ди­мост се пра­ви и тре­то кул­ту­ви­ра­не на съ­ща­та дъл­бочина. При чис­та от пле­ве­ли почва и на­личие на почве­на ко­ра вмес­то кул­ти­ви­ра­не се из­вър­ш­ват ед­но или две бра­ну­ва­ния на дъл­бочина 5-6 см. При от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци­те на ви­со­ка рав­на ле­ха не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди се­ит­ба­та се офор­мя ле­ха­та с ле­хо­об­ра­зу­ва­тел. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва се вна­ся и част от ми­не­рал­ни­те то­ро­ве - 1/3 от амо­ни­е­ва­та се­лит­ра (8-10 кг/дка).

Се­ит­ба­та

Се­ит­ба­та на крас­та­ви­ци за сред­но­ ран­но про­из­вод­с­т­во се из­вър­ш­ва от 15-20 ап­рил до 15-20 май. Ко­га­то се от­г­леж­дат на по-го­ле­ми пло­щи, е въз­мож­но да се нап­ра­ви  етап­на се­ит­ба през 10 дни, та­ка се улес­ня­ва при­би­ра­не­то и ре­а­ли­за­ци­я­та на про­дук­ци­я­та. Сее се със се­ял­ка за точна се­ит­ба, нор­ма­та е 0,4-0,45 кг/дка. Се­ит­ба­та мо­же да се из­вър­ши ре­до­во, при раз­с­то­я­ние меж­ду ре­до­ве­те 80 см и 8-10 см меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да  или на ви­со­ка рав­на ле­ха.                                                                       

Се­ме­на­та в ре­до­ве

При се­ит­ба на ви­со­ка рав­на ле­ха най-под­хо­дя­ща схе­ма за от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци­те е 120+40X8-10 см, при нея се оси­гу­ря­ват 16000 до 25000 рас­те­ния/дка

Ви­со­ка рав­на ле­ха

При то­зи начин на се­ит­ба рас­те­ни­я­та сво­бод­но се сте­лят. При­ла­га се при от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци на по-го­ле­ми пло­щи и при мак­си­мал­на ме­ха­ни­за­ция на ра­бот­ни­те про­це­си, включител­но и при­би­ра­не­то на про­дук­ци­я­та.

Крас­та­ви­ци­те мо­гат да се от­г­леж­да­т и на те­ле­на кон­с­т­рук­ция. То­зи начин има ре­ди­ца пре­дим­с­т­ва. Съз­да­ва се въз­мож­ност за при­ла­га­не на ви­сок аг­ро­тех­ничес­ки фон, по-доб­ро е опаз­ва­не­то  от бо­лес­ти и неп­ри­я­те­ли, улес­ня­ва се ръчна­та бе­рит­ба и се удъл­жа­ва бе­рит­бе­ни­ят пе­ри­од.

Площ­та за от­г­леж­да­не на крас­та­ви­ци­те на те­ле­на кон­с­т­рук­ция тряб­ва да е мно­го доб­ре за­щи­те­на от вет­ро­ве чрез ог­ра­ди, ку­лис­ни рас­те­ния, дър­ве­та. Ви­со­ки до­би­ви се по­лучават, ко­га­то крас­та­ви­ци­те се за­ся­ват ка­то ос­нов­на кул­ту­ра през про­лет­та. Под­го­тов­ка­та на площ­та за­почва още през есен­та. В за­ви­си­мост от пред­шес­т­ве­ни­ка и за­па­се­ност­та на почва­та с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва се пра­ви ос­нов­но на­то­ря­ва­не, на де­кар се вна­сят 8-10 то­на по­лу­раз­ло­жен обор­с­ки тор, 10-12 кг су­пер­фос­фат и 8-12 кг ка­ли­ев сул­фат. Дъл­бо­ка­та оран се пра­ви на 28-30 см. През про­лет­та площ­та се кул­ти­ви­ра не­кол­кок­рат­но. При пос­лед­на­та об­ра­бот­ка пре­ди се­ит­ба­та на де­кар се вна­сят по 4-6 кг су­пер­фос­фат и 7-9 кг ка­ли­ев сул­фат. Съ­щи­те до­зи ми­не­рал­ни то­ро­ве за­ед­но с един-два то­на уг­нил обор­с­ки тор мо­гат да се вне­сат в от­во­ре­ни браз­ди на оп­ре­де­ле­ни­те меж­ду­ре­до­ви рас­то­я­ния. Най-под­хо­дящ срок за се­ит­ба е от 20 до 30 ап­рил.

Крас­та­ви­ци­те се от­г­леж­дат ре­до­во, на раз­с­то­я­ние 90-100 см меж­ду ре­до­ве­те и 25-30 см меж­ду рас­те­ни­я­та в ре­да. За да се под­си­гу­ри доб­ро гар­ни­ра­не на по­се­ва, се­ме­на­та се за­ся­ват по-гъс­то на 6-8 см и след ка­то по­ник­нат, се про­реж­дат на окончател­ни­те раз­с­то­я­ния. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва във влаж­на почва на дъл­бочина не по­вече от 4-5 см. Нор­ма­та е 250-300 г/дка. Те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция се пос­та­вя вед­на­га след по­ник­ва­не­то.

Те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция за прик­реп­ва­не на крас­та­ви­ци­те се пра­ви, ка­то през  три-чети­ри мет­ра в ре­до­ве­те се за­би­ват ко­ло­ве, ви­со­ки 2-2,5 м. Вър­ху тях се опъ­ва три ре­да тел, пър­ви­ят ми­на­ва на 15-20 см от по­вър­х­ност­та на почва­та, а тре­ти­ят - на же­ла­на­та ви­сочина на раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та. Вър­ху те­ло­ве­те над вся­ко рас­те­ние се опъ­ва от­вес­на ма­ни­ла, ко­я­то се връз­ва за пър­вия тел, пре­ви­ва се през вто­рия и от­но­во се връз­ва на тре­тия. С из­рас­т­ва­не­то на рас­те­ни­е­то раз­к­ло­не­ни­я­та му пос­те­пен­но се уви­ват и пре­пъх­ват око­ло ма­ни­ла­та и те­ло­ве­те, а меж­ду­ре­ди­я­та ос­та­ват сво­бод­ни. Рас­те­ни­я­та се прик­реп­ват за пър­вия тел вед­на­га щом дос­тиг­нат не­об­хо­ди­ма­та ви­сочина. Вся­ко за­къс­ня­ва­не во­ди до трав­ма­ти­зи­ра­не на стъб­ла­та и лис­та­та и сму­ща­ва рас­те­жа.

Рас­те­ни­я­та се за­гър­лят

През ве­ге­та­ци­я­та почва­та се под­дър­жа чис­та от пле­ве­ли, ка­то се око­па­ва в ре­да. При вся­ко око­па­ва­не рас­те­ни­я­та се за­гър­лят, за да се сти­му­ли­ра об­ра­зу­ва­нето на до­пъл­ни­тел­ни ко­ре­ни и при по­ли­ва­не ос­но­ва­та на стъб­ла­та да не се пре­ов­лаж­ня­ват. През вре­ме на ма­со­вия цъф­теж и ма­со­во­то пло­до­да­ва­не се под­х­ран­ват с по 20-30 кг/дка амо­ни­е­ва се­лит­ра. То­ро­ве­те се вна­сят бли­зо до ре­да и се за­ра­вят с око­па­ва­ни­я­та. През то­зи пе­ри­од лис­т­но се под­х­ран­ват рас­те­ни­я­та в сро­ко­ве и до­зи как­то при ран­но­то пол­с­ко про­из­вод­с­т­во.

До пло­до­да­ва­не­то се по­ли­ва уме­ре­но - по­дър­жа се 70% от ППВ. През бе­рит­бе­ния пе­ри­од по­лив­ки­те зачес­тя­ват, не би­ва да се до­пус­ка за­вях­ва­не на рас­те­ни­я­та и през най-го­ре­щи­те часо­ве на де­ня, почве­на­та влаж­ност се по­дър­жа 80-85 % от ППВ. Ефи­кас­но е ня­коя от по­лив­ки­те да се съчетае с шер­бе­ту­ва­не (по­ли­ва­не с раз­мит във во­да­та обор­с­ки тор). По­лив­ни­те браз­ди се пре­кар­ват от ед­на­та стра­на на ре­да, ка­то в меж­ду­ре­ди­я­та почва­та ос­та­ва су­ха, за да мо­же сво­бод­но да се из­вър­ш­ват не­об­хо­ди­ми­те ме­роп­ри­я­тия при от­г­леж­да­не­то на рас­те­ни­я­та и бе­рит­би­те. За пред­почита­не са гра­ви­тачни­те по­лив­ки.

Ре­зит­ба­та на рас­те­ни­я­та при то­зи начин на от­г­леж­да­не е ог­ра­ничена. Пре­мах­ват се раз­к­ло­не­ни­я­та и за­връзи­те от пър­ви­те 3-4 въ­зе­ла, след­ва­щи­те 2-3 раз­к­ло­не­ния се сък­ра­ща­ват на два - три лис­та, ос­та­на­ли­те се ос­та­вят да рас­тат сво­бод­но и се уви­ват око­ло ма­ни­ла­та. Раз­к­ло­не­ни­я­та от вто­ри по­ря­дък се пре­кър­ш­ват на две - три лис­та. Пре­мах­ват се пе­ри­о­дично  зас­та­ре­ли­те, по­жъл­те­ли­те и бол­ни­те лис­та.

Пчели­те са важ­ни по­мощ­ни­ци

Важ­на, но чес­то под­це­ня­ва­на пред­пос­тав­ка за по­лучава­не на ви­сок до­бив стан­дар­т­ни пло­до­ве е на­личието на дос­та­тъчен брой пчели, ко­и­то да оп­раш­ват жен­с­ки­те цве­то­ве. На два-три де­ка­ра площ е доб­ре да се оси­гу­ри по ед­но пчел­но се­мейс­т­во. Мно­го чес­то за­ги­ва­не­то на жен­с­ки­те цве­то­ве и зав­ръ­зи, как­то и де­фор­ми­ра­не­то на пло­до­ве­те, е ре­зул­тат на не­доб­ро­то оп­раш­ва­не.

Пър­ва­та бе­рит­ба е око­ло 25 юни

Пър­ви­та бе­рит­ба на кор­ни­шо­ни­те за­почва 45-48 дни след по­ник­ва­не­то на рас­те­ни­я­та (око­ло 25 юни). Бе­ре се все­ки ден или най-мно­го през ден. Вни­ма­тел­но се оби­рат всички пло­до­ве, включител­но пре­рас­на­ли­те и де­фор­ми­ра­ни­те. Наб­ра­ни­те стан­дар­т­ни крас­та­ви­ци се сор­ти­рат по качес­т­ва на три фрак­ции: ек­с­т­ра с дъл­жи­на 3-6 см; пър­во качес­т­во - 6-9 см; вто­ро качес­т­во - 9-11 см.

При от­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци­те на те­ле­на кон­с­т­рук­ция се по­лучават 8-10 то­на от де­кар стан­дар­т­ни пло­до­ве, а при сте­ле­що от­г­леж­да­не на рас­те­ни­я­та - 3-4 то­на от съ­ща­та площ.

Къс­но  пол­с­ко  про­из­вод­с­т­во

Сор­то­вете

За къс­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во се из­пол­з­ват ос­нов­но дреб­ноп­лод­ни сор­то­ве крас­та­ви­ци, ко­и­то се от­личават с къс ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од. Доб­ри ре­зул­та­ти се по­лучават при от­г­леж­да­не на хиб­ри­ди­те: Ка­ла, Мар­ти­на, Гло­рия, Ле­ви­на, Ка­ли­о­па и др. Доб­ре по­на­сят къс­но­то за­ся­ва­не и са­лат­ни­те сор­то­ве от жен­с­ки тип: Све­жест, Де­сис­ла­ва, Ми­до­ри, ко­и­то имат бърз темп на раз­ви­тие и фор­ми­ра­не на пло­до­ве­те.

За­е­мат мяс­то­то на ран­ни­те про­лет­ни кул­ту­ри

Къс­но­то про­из­вод­с­т­во на крас­та­ви­ци най-чес­то се от­г­леж­да на пло­щи, ос­во­бо­де­ни от ран­ни про­лет­ни кул­ту­ри - зе­лен фа­сул, зе­лен грах, ран­ни кар­то­фи, ран­но зе­ле и есен­ни пол­с­ки кул­ту­ри - ечемик, пше­ни­ца, реп­ко и др.

Под­го­тов­ка­та на площ­та за­почва вед­на­га след приби­ра­не­то на ос­нов­на­та кул­ту­ра. На­то­ря­ва се с ком­би­ни­ран тор (азот- 20%, фос­фор- 20%, ка­лий- 20%) при нор­ма 20 - 25 кг/дка. След пред­шес­т­ве­ник ран­ни про­лет­ни кул­ту­ри площ­та се ос­во­бож­да­ва  от рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци и се изо­ра­ва на дъл­бочина 15 - 20 см. След пред­шес­т­ве­ник есен­ни кул­ту­ри пре­ди оран­та се дис­ку­ва. При мно­го су­ха почва пре­ди оран­та площ­та пред­ва­ри­тел­но се нав­лаж­ня­ва чрез по­лив­ка с дъж­довал­на ин­с­та­ла­ция. Вед­на­га след оран­та площ­та се кул­ти­ви­ра на 8-10 см дъл­бочина и про­фи­ли­ра при се­ит­ба на ви­со­ка рав­на ле­ха. При не­въз­мож­ност за по­лив­ка след оран­та се из­вър­ш­ва фре­зо­ва­не на площ­та и про­фи­ли­ра­не. По­ли­ва се гра­ви­тачно по офор­ме­ни­те по­лив­ни браз­ди и след 2 - 3 дни се из­вър­ш­ва се­ит­ба. При на­личие на дъж­довал­на тех­ни­ка след про­фи­ли­ра­не се сее, след ко­е­то се дъж­ду­ва до по­ник­ва­не на рас­те­ни­я­та.

Се­ят се ди­рек­т­но

Се­ме­на­та се за­ся­ват чрез ди­рек­т­на се­ит­ба на дъл­бочина 4 -5 см. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва от 15 -20 юни до 10 - 15 юли, най- къс­но до 20 юли. Схе­ми­те на се­ит­ба и гри­жи­те през ве­ге­та­ци­я­та са сход­ни с те­зи при сред­но ран­но­то  пол­с­ко про­из­вод­с­т­во. Осо­бе­но важ­но ме­роп­ри­я­тие са по­лив­ки­те. По­ра­ди ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри и нис­ка­та от­но­си­тел­на влаж­ност през це­лия пе­ри­од на ве­ге­та­ция по­лив­ки­те зачес­тя­ват през два-три дни. Не се до­пус­ка почва­та да се за­су­ши и да увех­нат рас­те­ни­я­та. То­ва до­веж­да до ком­п­ро­ме­ти­ра­не на ре­кол­та­та.

Бра­не­то за­почва от 10 ав­густ

В за­ви­си­мост от да­та­та на за­ся­ва­не бе­рит­би­те за­почват от 10-15 ав­густ и про­дъл­жа­ват до края на сеп­тем­в­ри и начало­то на ок­том­в­ри. През ав­густ все­ки ден или през ден се бе­ре, а през сеп­тем­в­ри - през 2-3 дни. До­би­ви­те са значител­но по-нис­ки в срав­не­ние със сред­но ран­но­то пол­с­ко про­из­вод­с­т­во и са око­ло 1.5 т/дка при без­ко­ло­во от­г­леж­да­не и 2-3 т/дка при от­г­леж­да­не на те­ле­на кон­с­т­рук­ция.

От­г­леж­да­не в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва почти през ця­ла­та го­ди­на. Вре­ме­то на от­г­леж­да­не за­ви­си от пе­ри­о­да, през кой­то тряб­ва да за­почне пло­до­да­ва­не­то, въз­мож­нос­ти­те за ре­а­ли­за­ция на про­дук­ци­я­та, от със­то­я­ни­е­то и отоп­ли­тел­на­та сис­те­ма на оран­же­ри­я­та. Про­из­вод­с­т­во­то мо­же да се осъ­щес­т­ви ка­то ран­но про­из­вод­с­т­во (зим­но-про­лет­но) - с раз­тег­нат пе­ри­од на се­ит­ба­та и за­саж­да­не­то на рас­те­ни­я­та, и ка­то есен­но про­из­вод­с­т­во (вто­ра кул­ту­ра).

 Сор­то­вете

За зим­но-про­лет­но­то про­из­вод­с­т­во се из­пол­з­ват сор­то­ве, чиито пло­до­ве са дъл­ги (над 30 см), с ма­са над 300 г, тъм­но­зе­ле­но оц­ве­те­ни, с глад­ка по­вър­х­ност, с пра­вил­на фор­ма и с по-мал­ка ший­ка. Пло­до­ве­те тряб­ва да са пар­те­но­кар­п­ни, т.е. да се раз­ви­ват без оп­раш­ва­не. То­ва са сор­то­ве с жен­с­ки тип на рас­теж, ко­и­то не об­ра­зу­ват мъж­ки цве­то­ве. От ед­роп­лод­ни­те крас­та­ви­ци под­хо­дя­щи са хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве, ко­и­то са се на­ло­жи­ли ма­со­во в прак­ти­ка­та.

Сан­д­ра е най-раз­п­рос­т­ра­не­ният хо­лан­д­с­ки сорт, кой­то се от­г­леж­да у нас от дъл­ги го­ди­ни. Лис­та­та са го­ле­ми, зе­ле­ни, с дъл­ги дръж­ки. Рас­те­ни­я­та са из­к­лючител­но жен­с­ки. Пло­до­ве­те са пар­те­но­кар­п­ни - при не­же­ла­тел­но оп­раш­ва­не и оп­лож­да­не с мъж­ки цве­то­ве плод­ни­кът на­рас­т­ва не­рав­но­мер­но и се по­лучават нес­тан­дар­т­ни пло­до­ве. Сор­тът се от­личава с пло­до­об­ра­зу­ва­не до все­ки лист по стеб­ло­то и ви­со­ка ра­ноз­ря­лост. Пло­до­ве­те са тъм­нозе­ле­ни, с ма­са 280-300 г, глад­ки, със сред­но дъл­га ший­ка (4-6 см). Рас­те­ни­я­та са по-взис­ка­тел­ни към топ­лин­ния ре­жим и аг­ро­фо­на в оран­же­ри­и­те.

Ко­ли­ас е хиб­ри­ден сорт със сред­но дъл­ги до къ­си меж­ду­въз­лия. Цве­то­ве­те са из­к­лючител­но жен­с­ки. Пло­до­ве­те са със сред­на ма­са 380 г, из­рав­не­ни по фор­ма и го­ле­ми­на, сла­бо ръ­бес­ти, с ряд­ко сре­ща­щи се шипчета, зе­ле­ни, със сред­но го­ля­ма ший­ка. Ран ви­со­ко­до­би­вен и жиз­нен сорт.

Ка­лун­га и Бе­лу­га са жиз­не­ни жен­с­коцъф­тя­щи хиб­ри­ди с бу­ен рас­теж. При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия мо­гат да се по­лучат и по два пло­да от въ­зел. Пло­до­ве­те са тъм­нозе­ле­ни, ле­ко ореб­ре­ни. Те са ус­тойчиви към бо­лес­ти­те лис­тен при­гор и крас­та и сла­бо по­дат­ли­ви на на­па­де­ние от ал­тер­на­рия и браш­нес­та ма­на.

Сал­во е хо­лан­д­с­ки жиз­нен сорт, с буй­но раз­ви­тие на раз­к­ло­не­ни­я­та и ви­со­ка въс­та­но­ви­тел­на спо­соб­ност. Пло­до­ве­те са с дъл­жи­на 34-37 см, тъм­нозе­ле­ни, ле­ко ореб­ре­ни, с ви­со­ко качес­т­во. Тег­ло­то на един плод е 400-450 г. Сор­тът е ус­тойчив към крас­та, лис­тен при­гор и ви­со­ко то­ле­ран­тен към браш­нес­та ма­на и крас­та­вичномо­заечния ви­рус.

Ус­пеш­но се от­г­леж­дат и хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве: Де­ли­бор, Фла­мин­го, Па­сан­д­ра и др. От бъл­гар­с­ки­те ед­роп­лод­ни сор­то­ве ин­те­рес пред­с­тав­ля­ват хиб­ри­ди­те Ми­рей, Вих­ра и Ло­ра. По приз­на­ци на рас­те­ни­я­та и на пло­до­ве­те те са сход­ни с хо­лан­д­с­ки­те сор­то­ве.

При от­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в сто­ма­не­но стък­ле­ни оран­же­рии ка­то вто­ра кул­ту­ра се из­пол­з­ват го­рес­по­ме­на­ти­те дъл­гоп­лод­ни сор­то­ве крас­та­ви­ци и дреб­ноп­лод­ни­те сор­то­ве крас­та­ви­ци Ка­ла, Мар­ти­на, Гло­рия, Ка­ли­о­па, Ле­ви­на и др.

Се­ит­ба­та мо­же да об­х­ва­не го­лям пе­ри­од

Се­ит­ба­та на крас­та­ви­ци през зим­ния пе­ри­од мо­же да об­х­ва­не ши­рок ди­а­па­зон от вре­ме. За ран­но­то про­из­вод­с­т­во се­ме­на­та се за­ся­ват от 15-20 ок­том­в­ри, и раз­са­дът е го­тов за за­саж­да­не един ме­сец след то­ва. Пло­до­да­ва­не­то за­почва в края на де­кем­в­ри и про­дъл­жа­ва до края на юни. Сред­ни­те до­би­ви до края на бе­рит­бе­ния пе­ри­од ва­ри­рат меж­ду 25 и 30 т/дка. Ос­нов­ни­ят не­дос­та­тък при то­ва за­саж­да­не е, че ве­ге­та­ци­я­та про­тича през най-сту­де­ни­те ме­се­ци и при най-нис­ка ин­тен­зив­ност на слънчева ра­ди­а­ция, по­ра­ди ко­е­то се на­ла­га да се пра­вят мно­го ви­со­ки раз­хо­ди на го­ри­во за отоп­ле­ние.

При се­ит­ба 20 - 25 но­ем­в­ри, рас­те­ни­я­та се за­саж­дат в края на де­кем­в­ри и начало­то на яну­а­ри. Ве­ге­та­ци­я­та прик­лючва в края на юни. Сред­ни­те до­би­ви ва­ри­рат меж­ду 20-25 т/дка. Ве­ге­та­ци­я­та при та­зи се­ит­ба про­тича при по-доб­ри кли­ма­тични ус­ло­вия и раз­хо­дът на го­ри­во за отоп­ле­ние е по-ма­лък.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни се при­ла­га и по-къс­на се­ит­ба - око­ло 20 яну­а­ри, та­ка че за­саж­да­не­то на рас­те­ни­я­та да се из­вър­ши в края на фев­ру­а­ри или начало­то на март. Ве­ге­та­ци­я­та про­дъл­жа­ва до сре­да­та на юли. При то­ва по­ло­же­ние сред­ни­те до­би­ви ва­ри­рат от 16 до 20 т/дка.

Се­ит­ба­та на  крас­та­ви­ци ка­то вто­ра кул­ту­ра се из­вър­ш­ва ди­рек­т­но от се­ме­на до 20 юли или чрез раз­сад, кой­то се за­саж­да в начало­то на ав­густ.

  (снимка)

Разсадът

За про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад се из­пол­з­ват то­ро­почве­ни сме­си - доб­ре раз­ло­жен обор­с­ки тор и струк­тур­на сред­но теж­ка почва в съ­от­но­ше­ние 2:1. Доб­ре е то­ро­почве­на­та смес да се обез­за­ра­зи.Ос­вен то­ро­почве­на смес мо­же да се из­пол­з­ва смес от ми­не­рал­ни суб­с­т­ра­ти (пер­лит, вер­ми­ку­лит) и др. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва 30-35 дни пре­ди оп­ре­де­ле­ния за за­саж­да­не срок. Пре­ди се­ит­ба­та се­ме­на­та се на­кис­ват в 10% раз­т­вор на пер­хид­рол за 20 ми­ну­ти, след ко­е­то се про­ми­ват в течаща во­да за 20 ми­ну­ти и се про­су­ша­ват. Се­ме­на­та се за­ся­ват в щай­ги или сан­дъчета с то­ро­почве­на смес ре­до­во на раз­с­то­я­ние 5 х 4 см. След се­ит­ба­та се пок­ри­ват с 1 - 1,5 см от съ­ща­та смес, ка­то се уп­лът­ня­ва ле­ко. За един де­кар се за­ся­ват 1500 - 1600 се­ме­на.

По­ник­ват при 25 гра­ду­са

Най-под­хо­дя­ща­та тем­пе­ра­ту­ра за по­ник­ва­не на се­ме­на­та е 25-270С. По- нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри за­ба­вят по­ник­ва­не­то. След ка­то по­ник­нат рас­те­ни­я­та, тем­пе­ра­ту­ра­та в смес­та се на­ма­ля­ва на 20-210С. Въз­душ­на­та тем­пе­ра­ту­ра през де­ня в слънчево вре­ме е не­об­хо­ди­мо да се под­дър­жа в рам­ки­те на 20-220С, в об­лачни дни - 18-200С, а през нощ­та 16- 180С. Във фа­за ко­ти­ле­до­ни рас­те­ни­я­та се пи­ки­рат в плас­т­ма­со­ви сак­сий­ки, на­пъл­не­ни с то­ро­почве­на смес. Сак­сий­ки­те се на­реж­дат вър­ху по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио, ко­е­то изо­ли­ра рас­те­ни­я­та от почва­та. След пи­ки­ра­не­то рас­те­ни­я­та се по­ли­ват с хлад­ка во­да. Въз­душ­на­та тем­пе­ра­ту­ра след прих­ва­ща­не на рас­те­ни­я­та се под­дър­жа 22-250С в слънчеви дни и 18-200С в об­лачни дни и през нощ­та. Почве­на­та тем­пе­ра­ту­ра тряб­ва да бъ­де око­ло 20 градуса.

На­личието на по-го­ля­ма отоп­ли­тел­на площ в оран­же­ри­я­та да­ва въз­мож­ност се­ме­на­та да се за­ся­ват нап­ра­во в сак­сий­ки по две. След по­я­ва на пър­ви съ­щин­с­ки лист  по-сла­бо­то рас­те­ние се от­ряз­ва.

Сечене­то на раз­са­да се пре­дот­в­ра­тя­ва във фа­за пър­ви съ­щин­с­ки лист и се  по­ли­ва с раз­т­вор от пре­ви­кур 0,15% и ме­тил­топ­син 0,1%, по 50 мл на рас­те­ние око­ло ко­ре­но­ва­та ший­ка. Из­пол­з­ва се и ри­до­мил МЦ 72 ВП + Бен­лейт 50 ВП 1+1 г/м2 с 5 л во­да, или бе­но­мил - 1-2 г/м2.

Под­го­тов­ка на оран­же­ри­и­те

Ба­ли­ра­на­та сла­ма е доб­ро­то лег­ло за се­ме­на­та

Под­го­тов­ка­та на оран­же­ри­я­та за за­саж­да­не за­почва след при­би­ра­не на пред­шес­т­ва­ща­та кул­ту­ра. Ко­ре­ни­те и лис­т­на­та стъб­ле­на ма­са се из­на­сят вън от оран­же­ри­я­та.

От­г­леж­да­не­то на крас­та­ви­ци в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии ос­нов­но се из­вър­ш­ва вър­ху ба­ли от сла­ма. Най-под­хо­дящ суб­с­т­рат, кой­то оси­гу­ря­ва доб­ро раз­ви­тие на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е ба­ли­ра­на­та пше­нична сла­ма. Чрез нея се осъ­щес­т­вя­ва доб­ра аера­ция, по-ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра в зо­на­та на ко­ре­но­об­ра­зу­ва­не­то и обо­га­тя­ва­не на въз­ду­ха с въг­ле­ро­ден дву­о­кис. Из­пол­з­ват се ба­ли с ма­са 12 - 15 кг, доб­ре при­тег­на­ти. Та­ки­ва ба­ли се раз­ла­гат по-бав­но и по­дър­жат по-дъл­го не­об­хо­ди­ма­та тем­пе­ра­ту­ра. Ба­ли­те се по­ла­гат в тран­шеи от две­те стра­ни на все­ки шед на оран­же­ри­я­та на раз­с­то­я­ние 50 см от сре­да­та на ко­лон­ки­те. Тран­ше­и­те се пра­вят ши­ро­ки 50 см и дъл­бо­ки 8 - 10 см, т.е. вко­па­ват се око­ло 1/3 от ви­сочина­та на ба­ли­те. По-дъл­бо­ко­то вко­па­ва­не зат­руд­ня­ва аера­ци­я­та и рас­те­ни­я­та не из­пол­з­ват це­лия суб­с­т­рат. При ши­ри­на на ше­да 3,2 м се офор­мят два ре­да тран­шеи с пъ­те­ка меж­ду тях ши­ро­ка 1,4 м, а при 6,4 м - три ре­да тран­шеи - два край ко­ло­ни­те с ши­ри­на по 90 см и един в сре­да­та с ши­ри­на 50 см.

В тран­ше­и­те ба­ли­те се на­реж­дат плът­но ед­на до дру­га над­лъж­но вър­ху ши­ро­ка­та им стра­на, в пра­ва ли­ния и с из­рав­не­на по­вър­х­ност. В праз­ни­ни­те меж­ду ба­ли­те се сла­га до­пъл­ни­тел­но сла­ма.

Ба­ли­те се под­гот­вят 20 дни пред­ва­ри­тел­но

След по­ла­га­не­то на ба­ли­те за­почва об­ра­бот­ка­та им с ми­не­рал­ни то­ро­ве, за да се въз­бу­дят мик­ро­би­о­ло­гични­те про­це­си в тях. Ба­ли­те се под­гот­вят око­ло 20 дни пре­ди сро­ка на за­саж­да­не. Нав­лаж­ня­ват се 3-4 пъ­ти през два-три дни. Пре­по­ръчва се на ба­ла с ма­са 15 кг да се вна­сят 250 г амо­ни­ва се­лит­ра, 160 г су­пер­фос­фат, 60 г ка­ли­ев сул­фат, 15 г маг­не­зи­ев сул­фат и 7,5 г же­ле­зен сул­фат, 190 г смлян ва­ро­вик.

Пър­во вър­ху ба­ли­те се раз­х­вър­ля смле­ни­ят ва­ро­вик, след ко­е­то се по­ли­ва. След про­ник­ва­не на ва­ро­ви­ка в ба­ли­те се вна­сят
1/3 от амо­ни­е­ва­та се­лит­ра и ця­ло­то ко­личес­т­во ка­ли­ев сул­фат и су­пер­фос­фат. Два до три дни по-къс­но се раз­х­вър­лят ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во азо­тен тор, маг­не­зе­ви­ят и же­лез­ни­ят сул­фат. Ба­ли­те се пок­ри­ват с 8-10 см то­ро­почве­на смес от раз­ло­жен обор­с­ки тор и почва в съ­от­но­ше­ние 1:1. Ня­кол­ко дни след вна­ся­не на то­ро­ве­те за­почват фер­мен­та­ци­он­ни­те про­це­си, вслед­с­т­вие на ко­е­то тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ша­ва до 500С.

За­саж­да­нето

Ко­га­то тем­пе­ра­ту­ра­та спад­не до 300С, за­почват да се за­саж­дат рас­те­ни­я­та. Те се пос­та­вят в офор­ме­ни в ба­ли­те гнез­да през 50 см и се за­гър­лят с то­ро­почве­на смес. При за­саж­да­не­то от­но­си­тел­на­та влаж­ност на въз­ду­ха се по­ви­ша­ва до 80-85 %. Раз­са­дът пред­ва­ри­тел­но се по­ли­ва с хлад­ка во­да, за да се из­ва­ди лес­но от сак­сий­ки­те. За­са­де­ни­те рас­те­ния се по­ли­ват със сла­ба струя во­да, без да се мок­ри ко­ре­но­ва­та ший­ка.

Ня­кол­ко дни след ка­то се прих­ва­нат, рас­те­ни­я­та се при­вър­з­ват с ма­ни­ла на те­ло­ве, опъ­на­ти на ви­сочина 1,8 м по дъл­жи­на на ше­до­ве­те.

Тем­пе­ра­ту­ра­та тряб­ва да се сле­ди вни­ма­тел­но

Ед­на от ос­нов­ни­те гри­жи след за­саж­да­не на рас­те­ни­я­та е под­дър­жа­не­то на оп­ти­мал­на въз­душ­на тем­пе­ра­ту­ра. При слънчеви дни до начало­то на пло­до­да­ва­не тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­я­та се под­дър­жа 22-250С, в об­лачно вре­ме и през нощ­та - 18-200С. По вре­ме на пло­до­да­ва­не­то се под­дър­жа по-ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра - при слънчеви дни - 27-290С, а при об­лачни дни и през нощ­та - око­ло 210С.

През про­лет­та и ля­то­то пре­ко­мер­но­то слънчево гре­е­не по­ви­ша­ва тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­и­те над 32 гра­ду­са С, ко­е­то вло­ша­ва фо­то­син­те­за­та на рас­те­ни­я­та и е неб­ла­гоп­ри­ят­но за рас­те­жа и раз­ви­ти­е­то им. Нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри през зи­ма­та (под 150С) оказ­ват от­ри­ца­тел­но вли­я­ние вър­ху фи­зи­о­ло­гични­те про­це­си на рас­те­ни­я­та. През про­лет­та, ко­га­то въз­душ­на­та тем­пе­ра­ту­ра за­почне да се по­ви­ша­ва, се пре­по­ръчва за­сенчва­не на оран­же­ри­я­та. То се из­вър­ш­ва, ка­то се нап­ръс­кат стък­ла­та с вар­но мля­ко, раз­т­во­рът  се из­п­ръс­к­ва фин­о, без да се сли­ват кап­ки­те, за да не се на­ма­ли про­ник­ва­не­то на свет­ли­на­та.

В за­ви­си­мост от фа­за­та на рас­те­ни­я­та влаж­ност­та на въз­ду­ха ва­ри­ра. От­но­си­тел­на­та влаж­ност на въз­ду­ха, до­ка­то за­почнат да пло­до­да­ват се под­дър­жа 70-75 %, а по вре­ме на пло­до­да­ва­не­то - 75-80 %. Спа­да­не­то на влаж­ност­та под те­зи гра­ни­ци во­ди до по­я­ва­та на при­го­ри по лис­та­та,а пре­ко­мер­но­то уве­личава­не съз­да­ва ус­ло­вия за раз­ви­тие на бо­лес­ти. Рас­те­ни­я­та в то­зи случай се из­неж­ват и пло­до­ве­те при­до­би­ват по-све­тъл цвят. За да се на­ма­ли ви­со­ка­та влаж­ност на въз­ду­ха в оран­же­ри­я­та, се спи­рат по­лив­ки­те в сле­до­бед­ни­те часо­ве, а в края на де­ня  се про­вет­ря­ва по-про­дъл­жи­тел­но.

По­ли­ва се сут­рин, пре­ди слън­це­то да заг­рее оран­же­ри­я­та

По­ли­ва­не­то на рас­те­ни­я­та за­ви­си от фа­за­та им на раз­ви­тие и от ин­тен­зив­ност­та на слънчева­та ра­ди­а­ция. През зим­ния и ран­но про­лет­ния пе­ри­од след за­саж­да­не рас­те­ни­я­та се по­ли­ват с мар­куч с цед­ка, ка­то се вни­ма­ва да не се пре­ов­лаж­ни ко­ре­но­ва­та ший­ка. След ка­то се прих­ва­нат рас­те­ни­я­та, се ми­на­ва към по­лив­ка с оро­си­тел­на ин­с­та­ла­ция. Тръ­би­те с дю­зи­те се пос­та­вят на 50-60 см ви­сочина от почва­та. При пре­ко­мер­но пре­ов­лаж­ня­ва­не на ба­ли­те (при стис­ка­не с ръ­ка от тях про­тича во­да) се на­ма­ля­ват по­лив­ки­те. Не­дос­та­тъчно влаж­на­та сла­ма се поз­на­ва по об­ра­зу­ва­не­то на пле­сен по нея. Уме­ре­но влаж­на­та сла­ма при стис­ка­не с ръ­ка об­ра­зу­ва ня­кол­ко кап­ки во­да.

По­ли­ва­не­то се из­вър­ш­ва сут­рин, пре­ди да се за­си­ли слънчево­то гре­е­не и по­ви­ши тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­я­та. По-къс­но­то по­ли­ва­не в сле­до­бед­ни­те часо­ве во­ди до по­ви­ша­ва­не на влаж­ност­та на въз­ду­ха. До­пъл­ни­тел­ни оро­си­тел­ни по­лив­ки по 1-2 ми­ну­ти се при­ла­гат при по­ни­жа­ва­не на влаж­ност­та на въз­ду­ха.

Азот­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве не би­ва да се вна­сят ед­нов­ре­мен­но

Под­х­ран­ва­не­то на рас­те­ни­я­та се из­вър­ш­ва чрез рав­но­мер­но раз­х­вър­ля­не на ми­не­рал­ни­те то­ро­ве вър­ху ця­ла­та площ, на ко­я­то е раз­по­ло­же­на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Пър­во­то под­х­ран­ва­не се пра­ви око­ло 20 дни след за­саж­да­не­то, а вто­ро­то - до за­почва­не на пло­до­да­ва­не­то. През пе­ри­о­да на бе­рит­би­те под­х­ран­ва­ни­я­та са през две до три сед­ми­ци. В начало­то на ве­ге­та­ци­я­та пър­ви­те до­зи амо­ни­е­ва се­лит­ра са по-мал­ки (8 - 10 кг/дка), по вре­ме на пло­до­да­ва­не - по-го­ле­ми (до 15 кг/дка). Ед­нов­ре­мен­но­то вна­ся­не на азот­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве се из­бяг­ва по­ра­ди опас­ност от пре­ко­мер­но по­ви­ша­ва­не кон­цен­т­ра­ци­я­та на со­ли­те, на ко­я­то крас­та­ви­ци­те са чус­т­ви­тел­ни.

Не­дос­ти­гът на ман­ган до­веж­да до по­я­ва­та на хло­ро­за по лис­та­та. Те ста­ват чуп­ли­ви и де­бе­ли. То­ва мо­же да се пре­дот­в­ра­ти чрез пръс­ка­не с 0,5 %-ов раз­т­вор на ман­га­нов сул­фат. Хло­ро­за мо­же да се по­лучи и в ре­зул­тат на не­дос­тиг на бор и же­ля­зо, ко­е­то мо­же да се пре­дот­в­ра­ти чрез мно­гок­рат­но лис­т­но пръс­ка­не на рас­те­ни­я­та с лис­тен тор - мас­тер­б­ленд, аг­ро­лиф, по­ли­фид, крис­та­лон и др.

 

(снимка)

Вър­хът се пре­мах­ва, ка­то дос­тиг­не тел­а

Дру­ги важ­ни гри­жи през ве­ге­та­ци­я­та са прик­реп­ва­не­то на рас­те­ни­я­та към те­ле­на кон­с­т­рук­ция и ре­зит­ба­та. Прик­реп­ва­не­то на рас­те­ни­я­та за те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция во­ди до по-пъл­но из­пол­з­ва­не на свет­ли­на­та и по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та и влаж­ност­та в по-гор­ни­те сло­е­ве на оран­же­ри­я­та.

Ре­зит­ба­та ре­гу­ли­ра рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то. С из­рас­т­ва­не на рас­те­ни­я­та се пре­мах­ват всички раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред по цен­т­рал­но­то стъб­ло на ед­роп­лод­ни­те сор­то­ве с из­к­лючение на пос­лед­ни­те 3-4 до те­ла, за кой­то са при­вър­за­ни рас­те­ни­я­та. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх се пре­мах­ва, ко­га­то дос­тиг­не те­ле­на­та кон­с­т­рук­ция. Ко­га­то гор­ни­те две раз­к­ло­не­ния от пър­ви по­ря­дък из­рас­нат, се прех­вър­лят над те­ла - по ед­но от вся­ка стра­на на цен­т­рал­но­то стъб­ло. При­вър­з­ват се на раз­с­то­я­ние 25-30 см. След то­ва се спус­кат да рас­тат сво­бод­но на­до­лу, ус­по­ред­но на цен­т­рал­но­то стъб­ло. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх на те­зи раз­к­ло­не­ния се пре­мах­ва, ко­га­то дос­тиг­нат ви­сочина 80 см от почва­та. Почис­т­ват се и из­рас­ли­те раз­к­ло­не­ния от след­ва­щи­те раз­ре­ди.

Пър­ви­ят плод се ос­та­вя на 90 см ви­сочина

Пло­до­об­ра­зу­ва­не­то за­почва по цен­т­рал­но­то стъб­ло , а след то­ва по раз­к­ло­не­ни­я­та. Пър­ви­ят плод се ос­та­вя на ви­сочина око­ло 90 см от почва­та. Вто­ри­ят плод се ос­та­вя през един до два лис­та над пър­вия, а след­ва­щи­те през един или пос­ле­до­ва­тел­но. Бро­ят на пло­до­ве­те по раз­к­ло­не­ни­я­та не се ре­гу­ли­ра. През ве­ге­та­ци­я­та пе­ри­о­дично от­ до­лу на­ го­ре се пре­мах­ват по­жъл­те­ли­те, зас­та­ре­ли и бол­ни лис­та, де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве, как­то и це­ли неп­ло­до­да­ва­щи раз­к­ло­не­ния.

На­ру­ша­ва­не на хра­ни­тел­ния ре­жим, сму­ще­ния в раз­ви­ти­е­то на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма и про­мен­ли­ви свет­лин­ни ус­ло­вия, мо­гат да до­ве­дат до за­ги­ва­не на част от за­връзи­те. За­ги­ва­не­то мо­же да се пре­диз­ви­ка и при фор­ми­ра­не на го­лям брой пло­до­ве, ко­е­то е ес­тес­т­вен про­цес на са­мо­ре­гу­ли­ра­не на рас­те­ни­я­та. При пар­те­но­кар­п­ни­те сор­то­ве не тряб­ва да се до­пус­ка оп­раш­ва­не и оп­лож­да­не на жен­с­ки­те цве­то­ве, тъй ка­то се по­лучават нес­тан­дар­т­ни и де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве.

При дреб­ноп­лод­ни­те се пре­мах­ват  всички стра­нични раз­к­ло­не­ния

Ре­зит­ба­та на дреб­ноп­лод­ни­те сор­то­ве крас­та­ви­ци се раз­личава от ре­зит­ба­та при ед­роп­лод­ни­те. При тях се пре­мах­ват всички стра­нични раз­к­ло­не­ния и пло­до­ве на ви­сочина 40 см от почва­та. След то­ва пър­ви­те 2-3 раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред се ос­та­вят на 1-2 лис­та, а след­ва­щи­те - на 2-3 лис­та. Пос­лед­ни­те две раз­к­ло­не­ния от пър­ви раз­ред се ос­та­вят да из­рас­нат, прех­вър­лят се през те­ла от две­те стра­ни на цен­т­рал­но­то стъб­ло и се при­вър­з­ват на раз­с­то­я­ние 25-30 см, след ко­е­то се пус­кат да рас­тат на­до­лу.

За  по­доб­ря­ва­не про­вет­ря­ва­не­то на по­се­ва пос­те­пен­но от до­лу на­ го­ре се пре­мах­ват лис­та­та по глав­но­то стъб­ло, а след оби­ра­не на пло­до­ве­те се почис­т­ват и раз­к­ло­не­ни­я­та до 80 см от почва­та. Бро­ят на пло­до­ве­те не се ре­гу­ли­ра. Пре­мах­ват се по­жъл­те­ли­те лис­та, неп­ло­до­да­ва­щи­те рас­те­ния и де­фор­ми­ра­ни­те пло­до­ве.

Дру­ги­те гри­жи за рас­те­ни­я­та се със­то­ят в почис­т­ва­не на пле­ве­ли­те и жит­ните рас­те­ния вър­ху сла­ме­ния суб­с­т­рат. Ако ба­ли­те са пос­та­ве­ни ди­рек­тно вър­ху почва­та, ле­ко се за­гър­ля ос­но­ва­та им с от­ва­ря­не на браз­да пок­рай ре­до­ве­те та­ка , че из­лиш­на­та во­да при по­лив­ка­та да се от­тича към браз­ди­те.

Ед­роп­лод­ни­те се съ­би­рат през два дни

Ди­на­ми­ка­та на пло­до­да­ва­не на крас­та­ви­ци­те, от­г­леж­да­ни в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии, се обус­ла­вя от сор­та, про­из­вод­с­т­ве­но­то нап­рав­ле­ние и ин­тен­зив­ност­та на слънчево­то гре­е­не през от­дел­ни­те пе­ри­о­ди на раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та.В начало­то на пло­до­да­ва­не на ед­роп­лод­ни­те крас­та­ви­ци се бе­рат 1-2 пъ­ти сед­мично, а в пе­ри­о­да на ма­со­во пло­до­да­ва­нето - 2-3 пъ­ти. Пло­до­ве­те се оби­рат, ко­га­то дос­тиг­нат го­ле­ми­на, фор­ма и оц­ве­тя­ва­не, ти­пични за сор­та, без приз­на­ци на по­жъл­тя­ва­не и да са без или с плод­на дръж­ка до 1 см. Из­ряз­ват се вни­ма­тел­но от рас­те­ни­е­то, без да се до­пус­кат ме­ха­нични пов­ре­ди. За по-доб­ро съх­ра­ня­ва­не пло­до­ве­те се фо­ли­рат по­е­ди­нично в по­ли­е­ти­ле­но­во фо­лио или в це­ло­фан и се па­ке­ти­рат в пер­фо­ри­ра­ни ка­шо­ни.

Дреб­ноп­лод­ни­те се бе­рат все­ки ден

При бе­рит­би­те се пре­мах­ват ос­вен стан­дар­т­ни­те пло­до­ве и всички пов­ре­де­ни за­връзи и де­фор­ми­ра­ни пло­до­ве.

До­би­ви­те ва­ри­рат в за­ви­си­мост от сро­ка на за­саж­да­не. Сред­но от дъл­гоп­лод­ни­те сор­то­ве крас­та­ви­ци се по­лучават 25-30 т/дка, ако са за­са­де­ни през но­ем­в­ри, 20-25 т/дка - през де­кем­в­ри и 16-20 т/дка през март.

При от­г­леж­да­не на дъл­гоп­лод­ни крас­та­ви­ци ка­то вто­ра кул­ту­ра се по­лучават сред­но 6-7т/дка. От дреб­ноп­лод­ни­те крас­та­ви­ци до­би­вът дос­ти­га 4-5 т/дка.

Бо­лес­ти

Гъб­ни

Сечене­то по раз­са­да е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­но

То се пре­диз­вик­ва от го­лям брой почво­о­би­та­ва­щи гъ­би. Най- ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние имат ня­кол­ко ви­да Pythium sp. Пре­диз­вик­ва из­г­ни­ва­не на къл­но­ве­те пре­ди да дос­тиг­нат до почве­на­та по­вър­х­ност. При за­ра­зя­ва­не мла­ди­те рас­те­ния до­би­ват мръс­но­зе­лен цвят, а ко­тиледо­ни­те им опа­дат. В ос­но­ва­та на стъб­ло­то се об­ра­зу­ват вод­нис­ти пет­на, ко­и­то пре­диз­вик­ват увях­ва­не и пречуп­ва­не на рас­те­ни­я­та. Rhizoctonia solani. Сим­п­то­ми­те по мла­ди­те раз­са­ди са по­доб­ни на сим­п­то­ми­те, пре­диз­ви­ка­ни от Pytium. Гъ­ба­та на Fusarium equiseti причиня­ва пов­ре­ди, пре­ди къл­но­ве­те да са дос­тиг­на­ли почве­на­та по­вър­х­ност, как­то и на мла­ди по­ни­ци. Раз­ви­ват се су­хи, чер­ве­но­-ка­фя­ви пет­на, ко­и­то про­ник­ват дъл­бо­ко в тъ­ка­ни­те и рас­те­ни­я­та за­ги­ват.

Вни­ма­ние

Сечене­то на раз­са­да се раз­ви­ва сил­но, ко­га­то ед­на и съ­ща кул­ту­ра се от­г­леж­да ня­кол­ко го­ди­ни на ед­но мяс­то, гъс­то за­ся­ва­не на раз­са­ди­те, ви­со­ка почве­на и въз­душ­на влаж­ност, ло­ша аера­ция.

Бор­ба­та е ком­п­лек­с­на

Бор­ба­та сре­щу сечене­то на раз­са­да включва ком­п­лекс от ме­роп­ри­я­тия: уни­що­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци от пред­шес­т­ве­ни­ка; тер­мична об­ра­бот­ка на почва­та - при 96-1000С за 1 ч през 3-4 го­ди­ни; хи­мична об­ра­бот­ка на почва­та - чрез из­пол­з­ва­не на ва­пам 100-150 л/дка, ба­за­мид Г - 60кг/дка, фор­ма­лин - 100 л/дка; под­дър­жа­не на нор­мал­на почве­на и въз­душ­на влаж­ност; обез­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та : със син ка­мък - 2 % (се­ме­на­та кис­нат 24 ч, след ко­е­то се про­су­ша­ват), пер­хид­рол - 30 % (раз­ре­ден в съ­от­но­ше­ние 1:10 при ек­с­по­зи­ция 25 ми­ну­ти, пос­лед­ва­но от про­ми­ва­не с течаща во­да за 30 ми­ну­ти ); по­ли­ва­не на щай­ги­те след се­ит­ба пре­ди по­ник­ва­не на се­ме­на­та : с ме­ден ок­сих­ло­рид 50 ВП - 0,25%, бор­до­ле­зов раз­т­вор  - 0,5 % или нап­раш­ва­не на почве­на­та по­вър­х­ност с ме­ди­зан 12 ПП - 10-15 г/В2; по­ли­ва­не на раз­са­да с ком­би­на­ции от хи­мични пре­па­ра­ти - ри­до­мил ци­неб 75ВП-0,25 %  + ме­тил­топ­син 70ВП-0,1%, пре­ви­кур 607 СЛ-0,1% + фун­да­зол 50 ВП - 0,1% или ме­тил­топ­син 70 ВП- 0,1 %.

Браш­нес­та­та ма­на на­па­да лис­та­та, пло­до­ве­те из­д­реб­ня­ват

Браш­нес­та­та ма­на по крас­та­ви­ци­те се раз­ви­ва в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния и на от­к­ри­то. На­па­дат се всички над­зем­ни ор­га­ни на рас­те­ни­я­та, но най-сил­но лис­та­та, лис­т­ни­те дръж­ки и стъб­ла­та. По­я­вя­ват се зак­ръг­ле­ни пет­на, пок­ри­ти с браш­нест на­леп, пър­во­начал­но от гор­на­та стра­на, а по-къс­но и от две­те лис­т­ни по­вър­х­нос­ти. При сил­но раз­ви­тие на бо­лест­та пет­на­та се раз­рас­т­ват, сли­ват и из­г­леж­дат по­си­па­ни с браш­но. Пло­до­ве­те не се на­па­дат, но чес­то из­д­реб­ня­ват и се де­фор­ми­рат. Към края на ве­ге­та­ци­я­та вър­ху на­пад­на­ти­те ор­га­ни се об­ра­зу­ват мно­гоб­рой­ни чер­ни точици - плод­ни­те те­ла на гъ­ба­та.

Причини­те­ли на бо­лест­та са гъ­би­те Sphaerotheca fuliginea Poll. Erysiphe cichoracearum D.C. У нас по-раз­п­рос­т­ра­нен е причини­те­лят Sphaerotheca fuliginea Poll.

Гъ­ба­та се раз­ви­ва це­ло­го­диш­но в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния, от­къ­де­то ин­фек­ци­я­та пре­ми­на­ва на по­ле­то. При по­я­ва на браш­нес­та ма­на се про­веж­дат тре­ти­ра­ния с един от след­ни­те пре­па­ра­ти : ак­рекс 30ЕК-0,15%, афу­ган 30 ЕК -0,5%, ан­вил 5 СК-0.05%, бай­ле­тон 50 НП-0,03%, бай­фи­дан 250 ЕК-0,02%, век­т­ра 10 СК - 0,03%, ен­до­дан  ВП-0,2%, ним­род 25 ЕС-0.1%, ку­ад­рис 25 СК-0,075%, тилт 250 ЕК-0,015%, то­паз 100 ЕК-0,025%, ру­би­ган 12 ЕК- 0,02%, сис­тан 12 ЕК-0,03%, ша­вит 25 ЕК - 0.02 %.

Ма­на­та за 10 дни мо­же да об­х­ва­не це­лия по­сев

Ма­на­та по крас­та­ви­ци­те е мно­го вред­на бо­лест и има важ­но ико­но­мичес­ко значение. По лис­та­та на на­пад­на­ти­те рас­те­ния се по­я­вя­ват мас­ле­ножъл­ти, раз­ле­ти или ог­ра­ничени от нер­ва­ту­ра­та пет­на. Във влаж­но вре­ме от дол­на­та стра­на на лис­та­та пет­на­та се пок­ри­ват с мо­ра­во­ви­о­ле­тов на­леп - спо­ро­но­ше­ни­е­то на гъ­ба­та. При су­хи ус­ло­вия на­ле­път от­със­т­ва. Пет­на­та бър­зо нек­ро­ти­рат и чес­то се раз­къс­ват, при ко­е­то на­по­до­бя­ват приз­на­ци­те на ъг­ло­ва­ти пет­на по крас­та­ви­ци­те. Бо­лест­та се раз­ви­ва мно­го ди­на­мично и за 10-12 дни мо­же да об­х­ва­не це­лия по­сев.

Причини­тел на ма­на­та по крас­та­ви­ци­те е гъ­ба­та  Pseudo-peronospora cubensis. Оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра за по­къл­ва­не­то на спо­ри­те е 18-250С. За­ра­зя­ва­не­то ста­ва бър­зо при на­личие на вод­ни кап­ки по лис­та­та. При на­ши­те ус­ло­вия има це­ло­го­диш­но раз­ви­тие. Ра­но нап­ро­лет се по­я­вя­ва в плас­т­ма­со­ви­те оран­же­рии, от­къ­де­то през юни се прех­вър­ля на от­к­ри­то. От къс­ни­те пол­с­ки по­се­ви на­па­да крас­та­ви­ци­те в сто­ма­не­но-стък­ле­ни­те оран­же­рии, от­г­леж­да­ни ка­то вто­ра кул­ту­ра.

Причини­те­лят е твър­де ус­тойчив спря­мо хи­мични­те сред­с­т­ва и е не­об­хо­ди­мо да се при­ла­гат раз­лични фун­ги­ци­ди. Ка­то пред­паз­ни сред­с­т­ва пре­ди по­я­ва­та на бо­лест­та се из­пол­зу­ват ня­кои от пре­па­ра­ти­те: пе­ро­цин 75 Б- 0.4 %, шам­пи­он ВП - 0.15 %, фун­гу­ран ОН 50 ВП - 0.15 %, ко­сайд 101 ВП- 0.15 %. Тре­ти­ра се през ин­тер­вал от 7-8 дни. След ка­то се по­я­вят пър­ви­те пет­на от бо­лест­та, се пре­по­ръчват тре­ти­ра­ния със сис­тем­ни пре­па­ра­ти, ко­и­то при­те­жа­ват пред­па­зен и ле­ку­ващ ефект: али­ет 80 ВП- 0.3%, али­ет ци­неб 70 ВП - 0.4 %, кор­сейт Р ДФ -0.25 %, ри­до­мил голд МЦ 68 ВП - 0.25 % , сан­до­фан М 8-0.25%, пре­ви­кур 607СЛ - 0.25%, фор­ту­на 80 ВП - 0.3 %. Тре­ти­ра­ни­я­та се из­вър­ш­ват през 10-12 дни. За да се ог­ра­ничи съз­да­ва­не­то на ре­зис­тен­т­ни ра­си, бро­ят на тре­ти­ра­ни­я­та с един пре­па­рат не тряб­ва да бъ­де по­вече от 3-4 за ве­ге­та­ци­о­нен се­зон. Не­об­хо­ди­мо е при тре­ти­ра­не да се пок­ри­ва мно­го доб­ре дол­на­та стра­на на лис­та­та.

Крас­та­та се ши­ри пре­дим­но в оран­же­ри­и­те

Крас­та­та по крас­та­ви­ци­те се по­я­вя­ва пе­ри­о­дично. Раз­ви­ва се глав­но в кул­ти­ва­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния и по-ряд­ко на от­к­ри­то. На­па­да лис­та­та, връх­ни­те час­ти на стъб­ла­та и пло­до­ве­те. По лис­та­та се по­я­вя­ват дреб­ни ка­фя­ви пет­на с неп­ра­вил­на фор­ма. Пет­на­та се пок­ри­ват с мас­ли­не­но­зе­лен гъ­бест на­леп при ви­со­ка влаж­ност. По пло­до­ве­те се об­ра­зу­ват сла­бо хлът­на­ли, тъм­ни, вод­нис­ти пет­на, ко­и­то бър­зо се пок­ри­ват с мас­ли­не­но­зе­лен гъ­бест на­леп. Ако влаж­ност­та се на­ма­ли, на­ле­път изчез­ва и се по­лучава кор­ко­ви­ден слой. При сил­но на­пет­ня­ва­не пло­до­ве­те не на­рас­т­ват и се де­фор­ми­рат.

Причини­тел на крас­та­та по крас­та­ви­ци­те е гъ­ба­та Cladosporium cucumerinum Ellis & Arthur, ко­я­то пре­зи­му­ва ка­то спо­ри в почва­та. Гъ­ба­та про­ник­ва в рас­ти­тел­ни­те тъ­ка­ни ди­рек­т­но през ку­ти­ку­ла­та или ус­ти­ца­та. Бо­лест­та се ак­ти­ви­ра при пе­ри­о­дични по­ни­же­ния на тем­пе­ра­ту­ра­та и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха. Рас­те­ни­я­та се пред­паз­ват от бо­лест­та чрез спаз­ва­не на две-три го­диш­но се­ит­бо­об­раще­ние; уни­що­жа­ва­не на на­пад­на­ти­те рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци; обе­зза­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та - с нат­ри­ев хи­пох­ло­рид 2 % за две ми­ну­ти; под­дър­жа­не в кул­ти­ва­ци­он­ни­те съ­о­ръ­же­ния тем­пе­ра­ту­ра над 17-180С и влаж­ност око­ло 75%; тре­ти­ра­не с хи­мични пре­па­ра­ти : сан­ко­цеб 80 НП - 0,2 %, бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, фун­да­зол 50 ВП - 0,1 %, ме­тил топ­син 50 ВП - 0,1 %.

Рез­ки­те про­ме­ни в тем­пе­ра­ту­ра­та сти­му­ли­рат лис­т­ния при­гор

Лис­т­ни­ят при­гор сил­но вре­ди на крас­та­ви­ци­те. По ста­ри­те лис­та се по­я­вя­ват неп­ра­вил­ни си­во­жъл­ти, су­хи пет­на, ко­и­то ле­ко са из­диг­на­ти над лис­т­на­та по­вър­х­ност. От дол­на­та им стра­на при влаж­но вре­ме се раз­ви­ва тъ­мен спо­ро­об­ра­зу­ващ на­леп. При ви­со­ка сте­пен на на­па­де­ние се наб­лю­да­ва сил­на нек­ро­за и за­ги­ва­не на тъ­ка­ни­те. Причини­тел е гъ­ба­та Corynespora melonis (Cooke) Lind. Тя се за­паз­ва в рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци в про­дъл­же­ние на две го­ди­ни. Рез­ки­те ко­ле­ба­ния на тем­пе­ра­ту­ра­та бла­гоп­ри­ят­с­т­ват раз­ви­ти­е­то на гъ­ба­та.  При по­я­ва на пър­ви пет­на на бо­лест­та се тре­ти­ра с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: ди­тан М 45 - 0.2 %, ди­тан ДГ - 0,2 %, сан­ко­цеб 80 ВП - 0,2 %,  бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, ме­тил топ­син 70НП - 0,1%.

Спо­ри­те на фу­за­рий­но­то увях­ва­не се за­паз­ват 15 го­ди­ни в почва­та

Фу­за­рий­но­то увях­ва­не е опас­на бо­лест по крас­та­ви­ци­те. Приз­на­ци­те се по­я­вя­ват във всички фа­зи от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та. Най-ха­рак­тер­ни са през пе­ри­о­да на цъф­теж и  начало­то на пло­до­да­ва­не­то. Пър­во­начал­но връх­на­та им част увях­ва през де­ня, а през нощ­та се въз­с­та­но­вя­ва. По-къс­но рас­те­ни­я­та увях­ват из­ця­ло, без да въс­та­но­вят тур­го­ра си. При раз­рез на стъб­ло­то се наб­лю­да­ва тъм­но оц­ве­тя­ва­не на дър­ве­син­ни­те тъ­ка­ни. Причини­тел на бо­лес­та е гъ­ба­та Fusarium oxysporum . Па­то­ге­нът се съх­ра­ня­ва в почва­та под фор­ма­та на спо­ри, ко­и­то за­паз­ват жиз­не­ност­та си 15 - 16 го­ди­ни. Спо­ри­те по­къл­ват и нав­ли­зат в рас­те­ни­е­то през ко­ре­но­ви­та вла­син­ки, ка­то па­то­ге­нът об­х­ва­ща про­во­дя­ща­та си­си­те­ма, по­ра­ди ко­е­то бо­лес­тта се раз­ви­ва ка­то ти­пична тра­хе­о­ми­ко­за. Вслед­с­т­вие на то­ва про­во­дя­щи­те съ­до­ве се за­пуш­ват. Бор­ба­та се про­веж­да чрез уни­що­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци след при­би­ра­не на про­дук­ци­я­та; обе­за­ра­зя­ва­не на почва­та и то­ро­почве­на­та смес при про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад - ва­пам 150 - 200 л/дка, ба­за­мид Г - 60 кг/дка, ме­тил бро­мид 70 - 80 л/дка или чрез про­пар­ва­не; обе­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на - бен­лейт 50 ВП - 3 - 5 г/кг; по­ли­ва­не на мла­ди рас­те­ния - бен­лейт 50 ВП - 0,1%.

Ви­рус­ни

Лис­т­ни­те въш­ки прена­сят ви­ру­са на обик­но­ве­на­та крас­та­вична мо­зай­ка

Обик­но­вен­а­та крас­та­вична мо­зай­ка на­па­да рас­те­ни­я­та във вся­ка въз­раст. Приз­на­ци­те се по­я­вя­ват по мла­ди­те лис­та, ко­и­то са по-дреб­ни, гра­па­ви, мо­заечно про­ша­ре­ни, за­ви­ти по пе­ри­фе­ри­я­та. Бол­ни­те рас­те­ния са жъл­те­ни­ка­ви, меж­ду­въз­ли­я­та са скъ­се­ни, а пло­до­ве­те са мо­заечно про­ша­ре­ни. Причини­тел на бо­лест­та е крас­та­вично мо­заечния ви­рус Cucumber mosaic virus CMV. Ви­ру­сът се съх­ра­ня­ва в го­лям брой ед­но­го­диш­ни и мно­го­го­диш­ни храс­то­вид­ни и тре­вис­ти кул­тур­ни и пле­вел­ни рас­те­ния. По тях ви­ру­сът се раз­п­рос­т­ра­ня­ва чрез раз­лични ви­до­ве лис­т­ни въш­ки. Бор­ба­та се свеж­да до от­с­т­ра­ня­ва­не на бол­ни­те рас­те­ния, ре­дов­на бор­ба с пле­ве­ли­те и с лис­т­ни­те въш­ки. Ле­те­жът на лис­т­ни­те въш­ки в оран­же­ри­и­те мо­же да се кон­т­ро­ли­ра и чрез из­пол­з­ва­не на жъл­ти леп­ли­ви улов­ки. Раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та мо­же да се за­ба­ви чрез тре­ти­ра­не на рас­те­ни­я­та с 8 - 10% би­то мля­ко.

Зе­ле­на­та мо­зай­ка има по-го­ля­мо сто­пан­с­ко значение при от­г­леж­да­не на оран­же­рий­ни крас­та­ви­ци. По мла­ди­те лис­та се наб­лю­да­ва ряз­ко из­ра­зе­на мо­заечност, при ко­я­то се ре­ду­ват учас­тъ­ци с нор­мал­но зе­ле­на тъ­кан и по-свет­ли учас­тъ­ци. Тъ­кан­та в нор­мал­но зе­ле­ни­те учас­тъ­ци про­дъл­жа­ва рас­те­жа си, вслед­с­т­вие на ко­е­то се по­лучават из­ду­ти­ни във вид на ме­ху­ри. Пло­до­ве­те са по-свет­ли, про­ша­ре­ни с по-тъм­ни из­ду­ти пет­на. Мо­заечни­те рас­те­ния ос­та­ват дреб­ни. Причини­тел на зе­ле­на­та мо­зай­ка е Cucumis virus 2.

Жъл­та­та мо­зай­ка  е ха­рак­тер­на с ряз­ко из­ра­зе­на мо­заечност. Лис­та­та са жъл­ти с тъм­нозе­ле­ни иви­ци око­ло нер­ва­ту­ра­та. Пло­до­ве­те са мо­заечно про­ша­ре­ни с жъл­ти хлът­ва­ния и по-тъм­ни по­ду­ти­ни. Ви­ру­си­те на зе­ле­на­та и тъм­на­та мо­зай­ка се пре­да­ват със се­ме­на­та. Най-чес­то се из­вър­ш­ва тер­мично тре­ти­ра­не на се­ме­на­та при тем­пе­ра­ту­ра 760С в про­дъл­же­ние на 72 часа.

Бак­те­рий­ни

Бак­те­рий­ни­ят при­гор е из­к­лючител­но вред­на бо­лест

На­па­да се­ме­де­ли­те, лис­та­та и пло­до­ве­те. По лис­та­та се по­я­вя­ват маз­ни ъг­ло­ва­ти пет­на, ог­ра­ничени от нер­ва­ту­ра­та. При ви­со­ка от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха от дол­на­та стра­на на лис­та­та пет­на­та се пок­ри­ват с мът­ни жъл­ти капчици, ко­и­то съ­дър­жат мно­жес­т­во бак­те­рии. По-къс­но пет­на­та нек­ро­ти­зи­рат, опа­дат и лис­тът се пок­ри­ва с мно­жес­т­во ъг­ло­ва­ти дупчици. При сил­на за­ра­за лис­та­та пре­га­рят и ос­та­ват са­мо нер­ви­те. По пло­до­ве­те се по­я­вя­ват дреб­ни кръг­ли или про­дъл­го­ва­ти, вод­нис­ти вдлъб­на­ти в ме­сес­та­та част пет­на. От тях се за­ра­зя­ват се­ме­на­та. Причини­тел на бо­лест­та е бак­те­ри­я­та Pseudomonas lachrymans. Пре­на­ся се чрез за­ра­зе­ни се­ме­на. Бак­те­ри­я­та се за­паз­ва в почва­та в про­дъл­же­ние на две-три го­ди­ни. Раз­ви­ва се при тем­пе­ра­ту­ра 25-270С, а при за­су­ша­ва­не спи­ра раз­ви­ти­е­то си. Бо­лест­та се пре­дот­в­ра­тя­ва чрез съ­би­ра­не и уни­що­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни ос­та­тъ­ци; спаз­ва­не на 4-5 го­диш­но се­ит­бо­об­раще­ние; обез­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та - кис­не­не в 1%-ов раз­т­вор на оцет­на ки­се­ли­на за 4 часа или в цин­ков сул­фат 0,02% за 24 часа; ве­ге­та­ци­он­ни пръс­ка­ния с ня­кои мед­съ­дър­жа­щи пре­па­ра­ти - куп­ро­цин - 0,4%, шам­пи­он ВП - 0,3%, ко­сайд  101  ВП - 0,3%, фун­гу­ран ОН 50 ВП - 0,3%.

Бръм­бари и мок­ри­ци пре­на­сят бак­те­рий­но­то увях­ва­не

Бак­те­рий­но­то увях­ва­не се раз­ви­ва сил­но вър­ху крас­та­вични­те рас­те­ния. По­я­вя­ват се ма­то­возе­ле­ни за­вях­ва­щи об­лас­ти по лис­та­та. Впос­лед­с­т­вие лис­т­ни­те дръж­ки по­жъл­тя­ват, увях­ват и из­тъ­ня­ват. Стъб­ло­то за­ги­ва пос­лед­но. Причини­тел на бо­лест­та е бак­те­ри­я­та Erwinia tracheiphila. Бак­те­ри­я­та се съх­ра­ня­ва в неп­ри­я­те­ли (бръм­ба­ри, мок­ри­ци и др.). Бор­ба­та е на­сочена към уни­що­жа­ва­не на еди­нично бол­ни­те рас­те­ния и тре­ти­ра­не сре­щу на­се­ко­ми­те пре­но­си­те­ли.

Неп­ри­яте­ли

По-важ­ни неп­ри­я­те­ли по крас­та­ви­ци­те са оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка, па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щият акар, лис­т­ните въш­ки, те­ле­ните чер­веи, по­по­вото пра­се, го­лите ох­лю­ви.

Оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка да­ва ду­зи­на по­ко­ле­ния го­диш­но

Оран­же­рий­на­та бе­лок­рил­ка има най-го­ля­мо ико­но­мичес­ко значение за крас­та­ви­ци­те, от­г­леж­да­ни в оран­же­рии. Раз­ви­ва се и при пол­с­ки ус­ло­вия. Нап­ро­лет бе­лок­рил­ка­та на­пус­ка оран­же­ри­и­те и се за­сел­ва вър­ху рас­те­ния, ко­и­то са на от­к­ри­то. Сна­ся яй­ца­та си по дол­на­та стра­на на лис­та­та. Из­лю­пе­ни­те лар­ви смучат сок от дол­на­та стра­на на лис­т­на­та пе­ту­ра, лис­т­на­та дръж­ка и по-ряд­ко от стъб­ла­та. При хра­не­не лар­ви­те от­де­лят "ме­де­на ро­са", вър­ху ко­я­то се раз­ви­ват сап­ро­фит­ни чер­нил­ни гъ­би, ко­и­то за­мър­ся­ват лис­та­та и пречат за нор­мал­но­то про­тичане на фи­зи­о­ло­гични­те про­це­си.

Въз­рас­т­но­то е дреб­но и неж­но на­се­ко­мо с бе­ли крил­ца. Раз­ви­ти­е­то му про­дъл­жа­ва през ця­ла­та го­ди­на и да­ва 10-12 по­ко­ле­ния го­диш­но.

Бор­ба­та се во­ди при по­я­ва на бе­лок­рил­ка­та. Тре­ти­ра­не­то на раз­са­да с пре­па­ра­та ви­дейт на­ма­ля­ва плът­ност­та на бе­лок­рил­ка­та по рас­те­ни­я­та в начало­то на ве­ге­та­ци­я­та след за­саж­да­не в оран­же­ри­и­те. Не­об­хо­ди­мо е ре­ду­ва­не на хи­мични­те пре­па­ра­ти, за да се из­бег­не съз­да­ва­не­то на ре­зис­тен­т­ни фор­ми. Ефек­тив­ни са след­ни­те пре­па­ра­ти : ап­ла­уд 25 ВП 0,1%, де­цис 2,5 ЕК 0,05%, еви­сект С 0.075%, ла­нат 20Л 0,1%, кас­кейд 5 ЕК 0.2%, ор­тен 75 РП 0,1%, рип­корд 40 ЕК 0,0125%, сан­майт 20 ВП 0,075%, ци­пер­сан 25 ЕК 0,02% и др.

Чер­ве­но­то паяче се раз­м­но­жа­ва в топ­ло и су­хо вре­ме

Па­я­жи­но­об­ра­зу­ва­щи­ят акар  е из­вес­тен под на­и­ме­но­ва­ни­е­то чер­ве­но паяче. Ака­ри­те жи­ве­ят и се хра­нят от дол­на­та стра­на на лис­та­та, ка­то ги оп­ли­тат с фи­на па­я­жи­на. Под прик­ри­ти­е­то на па­я­жи­на­та жен­с­ки­те сна­сят яй­ца­та си. От­начало пов­ре­ди­те се виж­дат ка­то от­дел­ни свет­ли точици,ко­и­то бър­зо се уве­личават, сли­ват се , лис­тът се про­шар­ва мра­мор­но, след ко­е­то из­съх­ва. Ака­ри­те са дреб­ни, с раз­ме­ри 0,43 мм, с бле­до­зе­ле­ни­ка­во-ли­мо­нен, а през есен­та - оран­же­во-чер­вен цвят. Зи­му­ват ка­то въз­рас­т­ни в оран­же­рии или на от­к­ри­то. В за­ви­си­мост от ус­ло­ви­я­та раз­ви­ват до 20 по­ко­ле­ния го­диш­но. Осо­бен­о сил­но ака­ри­те се нам­но­жа­ват при су­хо и топ­ло вре­ме. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо да не се до­пус­ка за­су­ша­ва­не на по­се­ви­те. От хи­мични­те сред­с­т­ва за бор­ба се из­пол­з­ват ня­кои от пре­па­ра­ти­те: апо­ло 50 СК - 0,04 %, Би 58 0.1%, би­о­майт ЕК - 0.2%, да­ни­ран 11ЕК 0.05%, да­ни­тол 10 ЕК 0.05%, кас­кейд 5 ЕК 0.1%, ми­так 20 ЕК 0.3 %, ми­ти­ган 18.5 EК 0.3%, ни­со­ран 5 ЕК 0.06 %, пи­ра­ни­ка 20 ВП 0.015%, тал­с­тар 10 ЕК 0.03 %, те­ди­фол

16/6 ЕК 0.15 %.

 "Ме­де­на­та ро­са" из­да­ва лис­т­ни­те въш­ки

Лис­т­ни­те въш­ки са най-чес­то сре­ща­ни­те неп­ри­я­те­ли в оран­же­ри­и­те и на по­ле­то. Те смучат сок от рас­те­ни­я­та. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва раз­п­рос­т­ра­ня­ват ня­кои ви­рус­ни бо­лес­ти, пре­ди всичко ви­ру­са на обик­но­ве­на­та крас­та­вична мо­зай­ка. Раз­м­но­жа­ват се чрез яй­ца и жи­во раж­да­не без оп­лож­да­не. Лис­т­ни­те въш­ки не ус­во­я­ват на­пъл­но за­ха­ри­те, ко­и­то се съ­дър­жат в со­ка на рас­те­ни­я­та. Те ги от­де­лят и по­па­дат вър­ху гор­на­та стра­на на до­лус­то­я­щи­те лис­та. По­лучава се т.нар. ме­де­на ро­са, по ко­я­то се за­сел­ват сап­ро­фит­ни чер­нил­ни гъ­би и се за­мър­ся­ва про­дук­ци­я­та.  Най-раз­п­рос­т­ра­не­на при крас­та­ви­ци­те е бахчийс­ка­та лис­т­на въш­ка. Тя е мал­ко (1,5-2 мм), смучещо на­се­ко­мо, с жълт,зе­лен или тъм­но­ка­фяв цвят. При пол­с­ки ус­ло­вия   да­ва 17-18 по­ко­ле­ния, а при оран­же­рий­ни - над 30. Най-доб­ре лис­т­ните въш­ки жи­веят при сред­на днев­на тем­пе­ра­ту­ра 19-200С и от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха 70-80 %. Ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри и нис­ка­та въз­душ­на влаж­ност през юли и ав­густ пре­диз­вик­ват деп­ре­сии в раз­ви­ти­е­то на въш­ки­те. При бор­ба­та с лис­т­ни­те въш­ки е не­об­хо­ди­мо да се  ре­ду­ват хи­мични­те пре­па­ра­ти: ваз­так 10 ЕК 0,03%, да­ни­тол 10 ЕК 0,05%, де­цис 2,5 ЕК 0,05%, кро­не­тон 50 ЕК 0,1%, мав­рик 2 ЕФ 0,025 %, ни­со­ран ЕК 0,05%,кон­фи­дор 200 СЛ 0,05%, ла­нат 25 ВП 0,09%, мос­пи­лан 20 СП 0,0125%, пи­ка­дор 20 СЛ 0,05%, пи­ри­мор 25 ВГ 0.1%, сан­майт 20 ВП 0,075%.     

По­по­во­то пра­се се мо­ри с при­мам­ки

По­по­во­то пра­се е мно­го­я­ден вид. Прег­риз­ва мла­ди­те ко­ренчета на рас­те­ни­я­та, хра­ни се с под­зем­ни­те им час­ти или изяж­да мла­ди­те къл­но­ве. Въз­рас­т­ни­те и лар­ви­те пра­вят хо­до­ве под по­вър­х­ност­та на почва­та, пов­ди­гат и раз­къс­ват ко­ре­ни­те на рас­те­ни­я­та. В оран­же­ри­и­те обик­но­ве­но се вна­ся с обор­с­кия тор. По­по­во­то пра­се е на­се­ко­мо, дъл­го 35-50 мм. Пре­зи­му­ва ка­то въз­рас­т­но и лар­ва в почва­та. Раз­м­но­жа­ва се с яй­ца. Има ед­но по­ко­ле­ние го­диш­но.Бор­ба­та сре­щу по­по­во­то пра­се тряб­ва да се во­ди нап­ро­лет и пов­се­мес­т­но сре­щу пре­зи­му­ва­ли­те ин­ди­ви­ди. Тя се про­веж­да най-чес­то с при­мам­ки. При­мам­ки­те се при­гот­вят от пше­нично зър­но, ко­е­то се по­то­пя­ва в го­ре­ща во­да за 10 ми­ну­ти, за да убие къл­ня­е­мост­та. След то­ва на 100 kg зър­но се при­ба­вят 3-4 kg от ор­га­но­фос­фор­ни­те пре­па­ра­ти: ека­лукс 25 ЕК, дур­с­бан 4 ЕК, ба­зу­дин 60 ЕК, ак­те­лик 50 ЕК, аг­рия 1050, Би-58 (пер­фек­ти­он) и др. При­мам­ки мо­гат да бъ­дат при­гот­ве­ни и от сва­ре­на или ед­ро смля­на ца­ре­ви­ца, ко­я­то се на­кис­ва 6 часа в 3%-ов раз­т­вор на Би-58 (пер­фек­ти­он), ека­лукс 25 ЕК, аг­рия 1050 и др. При пол­с­ки ус­ло­вия при­мам­ки­те се раз­х­вър­лят рав­но­мер­но на цяла­та площ по 4-5 кг на де­кар. Доб­ри ре­зул­та­ти се по­лучават, ко­га­то при­мам­ки­те се при­ла­гат 1-2 сед­ми­ци пре­ди се­ит­ба­та и след то­ва се за­ра­вят. В пар­ни­ци­те на 1 м2 се раз­х­вър­ля 15-20 г зър­но от при­мам­ки­те и се за­ра­вя на дъл­бочина 1 - 3 см. Пред­почита се при­мам­ка­та да се раз­х­вър­ля вед­на­га след за­ся­ва­не­то на се­ме­на­та, в пар­ни­ци­те и оран­же­ри­и­те, пре­ди да е пос­та­ве­на то­ро­ва­та почва. Мо­же да се из­пол­з­ват и пре­па­ра­ти­те: ме­зу­рол шне­кен­корн 4Г - 250 г/дка; Ски­пер 4Г - 1 кг/дка, ко­и­то се за­ра­вят на мал­ка дъл­бочина.

Голите охлюви и те­ле­ните чер­веи съ­що уни­що­жа­ват стъб­ла­та

Го­ли­те ох­лю­ви се сре­щат на мес­та с го­ля­ма почве­на и въз­душ­на влаж­ност. Те из­г­риз­ват стъб­ла­та или на­дупчват лис­та­та. При дви­же­ни­е­то си те ос­та­вят ли­га­ва сле­да, ко­я­то е бе­лег за при­със­т­ви­е­то им. Раз­м­но­жа­ват се чрез яй­ца. Зи­му­ват ка­то яй­ца, мла­ди и въз­рас­т­ни ох­лю­ви на по­ле­то и в оран­же­ри­и­те. Бор­ба­та се из­веж­да чрез из­пол­з­ва­не на пре­па­ра­ти­те : ме­зу­рол шне­кен­корн 4Г 300гр/дка, ски­пер 4Г 2 кг/дка.

Те­ле­ни­те чер­веи са лар­ви на бръм­ба­ри. Лар­ви­те са мно­го­яд­ни. Пов­реж­дат се­ме­на­та, мла­ди­те къл­но­ве и ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Вли­зат в ос­но­ва­та на стъб­ло­то и се хра­нят с вът­реш­ност­та му. Пов­ре­де­ни­те рас­те­ния за­вях­ват и из­съх­ват.

Лар­ви­те  на те­ле­ни­те чер­веи са жъл­то-ка­фя­ви, ци­лин­д­рични, дъл­ги 17-32мм, сил­но хи­ти­ни­зи­ра­ни.По-го­ля­ма част от ви­до­ве­те зи­му­ват ка­то лар­ви от раз­лична въз­раст или ка­то мла­ди бръм­ба­ри. Бор­ба­та сре­щу те­ле­ни­те чер­веи се из­вър­ш­ва чрез обез­за­ра­зя­ва­не на се­ме­на­та с фу­ра­дан, кар­бо­дан или раз­х­вър­ля­не със се­ит­ба­та на ски­пер 1,5 кг/дка, скруч 5Г - 2 кг/дка, ка­ун­тер 5Г - 2 кг/дка, ми­лан 5Г 2 кг/дка, мо­кап 10Г - 4 кг/дка и др.


14.12.2007, д-р Христина ХРИСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Димитровчетата красят есенните празници
Хризантемата е национален символ на японците, обожават я всички от микадо до най-бедния рикша. Тя цъфти на националния флаг на Япония, за нея са създадени  безброй стихове и песни, в нейна чест се организират специални фестивали и изложби. Особено интересни са обичаите по време на празненствата кукли с човешки ръст да се обличат в исторически одежди, направени от цветове на хризантеми. Участниците си предават от ръка на ръка и чашки със специално саке, в което плуват листенца от това растение - символ на щастие и дълголетие.  

Гроздето
За про­из­хо­да на ло­за­та съ­щес­т­ву­ват мно­го ле­ген­ди. В ед­на от тях се раз­каз­ва за бог Ди­о­ни­сий, кой­то пъ­ту­вал из араб­с­ки­те стра­ни. Ся­дай­ки да си почине под сян­ка­та на ед­на ло­за, той уто­лил жаж­да­та си с на­те­жа­ли гроз­до­ве. Харе­сал вку­са и от­с­куб­нал ед­на мла­да ло­за, из­рас­на­ла от сем­ка. За да не из­съх­не, я засадил в птича кост с мал­ко почва

Гроздето
За про­из­хо­да на ло­за­та съ­щес­т­ву­ват мно­го ле­ген­ди. В ед­на от тях се раз­каз­ва за бог Ди­о­ни­сий, кой­то пъ­ту­вал из араб­с­ки­те стра­ни. Ся­дай­ки да си почине под сян­ка­та на ед­на ло­за, той уто­лил жаж­да­та си с на­те­жа­ли гроз­до­ве. Харе­сал вку­са и от­с­куб­нал ед­на мла­да ло­за, из­рас­на­ла от сем­ка. За да не из­съх­не, я засадил в птича кост с мал­ко почва