Начало › Още за ... › Екзотика › › Екзотична вкуснотия

Екзотична вкуснотия

01.06.2015 | Коментари (0)

 

Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е плодно дърво от Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Обикновено е висок 6-7 метра, макар че понякога достига и до 20. Листата му са перести, а цветчетата - малки, събрани в съцветия. Отглежда се заради плодовете, като съществуват сортове с различна големина, форма, вкус на плода и време за узряване.

Рамбутанът е приспособен към условията на влажния тропически климат. За успешно отглеждане се нуждае от редовно и обилно поливане. Най-добрата вирее в добре дренирана богата глинеста почва. Започва да плододава на възраст 6-8 години.
Ако искате да имате рамбутан вкъщи, трябва да му осигурите температура поне 18-20°С и осветеност 12 часа в денонощие. Необходима е добре дренирана почва и влажност на въздуха не по-малко от 60-70%, често пръскане на короната и поливане с топла вода.

В случай че искате да го отгледате от семе, ще ви бъде нужен мини парник (може и изработен с подръчни средства), поставен на топло и светло място, но не на пряко слънце. Семеначетата се проветряват редовно, като вдигането на капака се използва, за да се пръскат с вода и при необходимост да се поливат. Не бива да се допуска пресушаване, нито задържане на вода в почвата. Размножаването със семена обаче крие риск растенията да не наследят качествата на плодовете или да се окажат мъжки.

За порасналото осемгодишно растение ще се нуждаете от саксия от 50-70 литра.

(снимка)

На външен вид плодовете на рамбутана напомнят таралежчета с размерите на топки за пинг-понг. Растат на гроздове до 30 броя. Имат твърда червеникаво-оранжева обвивка, в която се намира бялата, сочна и сладка сърцевина с лек мирис на зелен чай.

(снимка) Колкото и да ви е вкусно, яжте внимателно - вътре има доста голяма костилка. Кората на плода е покрита с дълги 4-5 см косъмчета, откъдето идва и името му (на малайски "рамбут" означава "косъм"). При пресните зрели плодове те трябва да не са много меки, с жълтеникав или зеленикав цвят и в никакъв случай да не са слепени. Меката част наподобява желе. Плодът не се подлага на топлинна обработка, но традиционно се консервира в захарен сироп. В прясно състояние се консумира, като с остър нож се прави кръгов разрез по средата на плода. Едната половина на кожицата се сваля, а другата се оставя като декоративна чашка за сърцевината (по този начин се поставя в чиния, за да бъде по-удобен за взимане). Втората половина на кожицата се отделя директно, преди да се изяде плодът. Рамбутаните от Тайланд са най-вкусни в периода май-септември, а тези от Латинска Америка - през зимата. Плодовете могат да се запазят в хладилник около седмица, а при стайна температура - 2-3 дни.

(снимка)

01.06.2015, Яна ЙОРДАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.

Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.

Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е  елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.