Начало › Растения › Отглеждане › Болести и вредители › › Събудят ли се овошките, вредителите атакуват

Събудят ли се овошките, вредителите атакуват

01.05.2019 | Коментари (0)

След зимнния покой овощните дръвчета започват нов живот. Освен всички останали грижи - торене, окопаване, резитби, напояване и др., особено важно е да се опази плодовата реколта. След късното зимно пръскане, което се провежда до края на февруари, не трябва да се пропуска предцъфнежното пръскане. От него се нуждаят всички овощни видове - семкови (ябълка, круша, дюля) и костилкови (слива,череша, праскова, кайсия). То се провежда в периода от набъбване на пъпките до фаза преди цъфтеж (цветен бутон). Това пръскане е много важно, защото заедно с развитието на дръвчетата започва и вредната дейност на много техни неприятели, които също се активират след зимен покой. През пролетта условията най-често са благоприятни (висока почвена и въздушна влажност) и за развитие на голяма част от болестите. Ранното извеждане на борбата срещу тези вредители е добра предпоставка за доброто здравно състояние на дръвчетата, а от там и за висок и качествен добив на плодове.

При костилковите

Костилковите овощни видове се пробуждат по-рано напролет от семковите видове и по-рано започват да цъфтят. Затова предцъфтежното пръскане трябва да започне от тях. Най-опасните болести, от които са застрашени, са ранно кафяво гниене, гъбна и бактериална сачмянка, къдравост и брашнеста мана при прасковата, бактериално изсъхване и др., а от неприятелите заплахата е от сливовата плодова оса, анарзията, листните и щитоносни въшки, листозавивачките и листогризещите гъсеници.

При семковите

Развитието на семковите видове протича в малко по-късен етап през пролетта след костилковите, което трябва да се има предвид при определяне на момента за предцъфтежно пръскане. Болестите, които са заплаха за тях, са струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана по ябълка, загиване завръзите по дюлята, огнен пригор. Най-опасните неприятели по семковите в този сезон са листните и щитоносни въшки, крушовата листна бълха, няколко вида хоботни бръмбарчета по ябълката, листозавивачки и листогризещи гъсеници.

Важно е да се знае, че зимния запас от неприятели започва да се раздвижва и развива при температура на въздуха около 8°С. Тогава те са и най-беззащитни и уязвими към въздействие с химични вещества.

Хладните и влажни условия в ранната пролет също са най-благоприятни за развитието на повечето гъби, които при високи температури и ниска влажност спират да се развиват.

Препаратите - фунгициди и инсектициди

За борба срещу болестите при костилковите могат да се използват различни фунгициди - контактни и системни. От тях най-голяма е групата на медните, като шампион ВП - 0,3% (30 грама на 10 литра вода), купроцин супер - 0,4%, фунгуран ОН 50 ВП - 0,15%, бордолезов разтвор ( 1%), купроксат ФЛ - 0,3% и др. Подходящи за предцъфтежно пръскане са и контактни препарати съдържащи други активни вещаства, като дитан М 45 - 0,3%, дитан ДГ - 0,3%, тирам 80 ДГ - 0,3%, калтир ВП - 25% и др. За всички тези контактни препарати трябва да се знае, че ефект срещу посочените болести има, когато инфекциозният фон от миналата година не е бил голям и времето - по-сухо и топло.

При по-неблагоприятно време - хладно и влажно, и когато дръвчетата не са в добро здравно състояние, по-подходящи за предцъфтежно пръскане са системните препарати, които не се измиват от дъжда и проникват в растителните тъкани. Могат да се използват топсин М 70 ВП - 0,1%, топсин М 70 ВДГ - 0,1%, сумилекс 50 ВП - 0,15%, хорус 50 ВГ - 0,45%, скор 250 ЕК - 0,02% (2 мл на 10 литра вода) и други.

За едновременна борба и с неприятелите към работния разтвор от фунгицида се прибавя и инсектицид. Могат да се използват препарати от всички групи, но за предпочитане е да се използват такива с по-дълъг карантинен срок, като агрия 1050 - 0,15% (15 мл на 10 литра вода), нуреле дурсбан - 0,07%, релдан - 0,1%, дурсбан 4 Е - 0,1%, сумитион 100 ЕК - 0,06%, суми алфа 5 ЕК - 0,02%, алфа комби 51,25 ЕК - 0,04%.

Фунгицидите за борба с болестите при костилковите видове важат и за семковите. При болни от огнен пригор дръвчета с предимство се използват медните средства. При сортове ябълки, чувствителни към брашнеста мана, се използват системни средства, като топсин М 250 ЕК и други в посочените концентрации. При хладно време срещу струпясването по ябълки и круши най-подходящ е хорус 50 ВГ, който действа и при ниски температури.

Към фунгицидния разтвор задължително се прибавя и същия инсектицид за борба с неприятелите, както при костилковите овошки. И тук важи правилото да са с по-дълъг карантинен срок.

Общи правила за пръскане

Предцъфтежното пръскане трябва да приключи преди отваряне на цветчетата. В случай че то не е направено до цъфтежа, се изчаква да прецъфтят дърветата и тогава се пръска. В противен случай има опасност от отравяне на пчели.

За пръскане се избира тих и слънчев ден с температури на въздуха не по-ниски от 10 и не по-високи от 25°С. Пръскането се прави в ранните часове на деня или привечер, когато няма летеж на пчели. Разтворът трябва да попада фино върху частите на дръвчетата, без да се стича по тях.

01.05.2019, Петър ИВАНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Напаст в ягодите
Ягодовият акар е много опасен неприятел. Той е подчертано влаголюбив, студоустойчив, напада предимно младите листа. Смуче сок от тях и в резултат листата се деформират, остават дребни и растенията силно закържавяват. Добивите намаляват значително, понякога дори наполовина.

Семената кълнят на сянка, разсадът живее на слънце
Сега е времето, когато се отглежда разсад за домати и краставици в оранжерии. Семената се засяват в обеззаразени дървени сандъчета, дълги 50 см, широки 35 см и дълбоки 10 см. Съдовете трябва да са на поставки, за да нямат пряк допир с почвата в оранжерията, за предпазване от евентуални зарази. Първоначално се засенчват, докато поникнат семената, за да не "изгорят".

Семената кълнят на сянка, разсадът живее на слънце
Сега е времето, когато се отглежда разсад за домати и краставици в оранжерии. Семената се засяват в обеззаразени дървени сандъчета, дълги 50 см, широки 35 см и дълбоки 10 см. Съдовете трябва да са на поставки, за да нямат пряк допир с почвата в оранжерията, за предпазване от евентуални зарази. Първоначално се засенчват, докато поникнат семената, за да не "изгорят".