Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Удоволствието да имаш асма в двора

Удоволствието да имаш асма в двора

17.03.2009 | Коментари (0)

В двора с помощта на ножицата на лозата се придава най-често асмовидна формировка. Тя се вгражда като красив елемент от естетичното оформление на жилищния екстериор и в същото време дава богата реколта. Предлага и битови удобства. Сянката й е чудесно място за отмора, игри и раздумки.

Засаждането

Подходящото място на асмата е огряваната част от двора. Освен това с избора на мястото трябва да се постигне така необходимият естетичен ефект. Тя приляга на алеи и площадки. Но за постигането на ефекта се започва още със засаждането на лозичките. Изкопават се дупки с ширина 40 см, а дълбочината да е по-голяма поне с 10 см от дължината на лозичките. Вместо дупка за всяка лозичка може да изкопаете канавка. Тогава горния почвен пласт отхвърляте на едната страна, а долния - на друга. На дъното насипете рохка пръст, примесена с прегорял оборски тор. Върху този пласт полагате корените на лозичката. Заривате най-напред с почвата от горния слой и допълвате с почвата от долния. Засаждат се на такава дълбочина, че мястото, където е присадена лозичката, да е наравно на почвената повърхност. Леторастите на лозичките режете на чепчета с две очи и над всяка правите купчинка с пресята рохка пръст.

Когато се засаждат в единични дупки, разстоянието между лозичките е обикновено 1,5 м. Когато асмите ще покриват алеи или площадки, се засаждат от двете страни на определеното разстояние, но се разполагат така, че от единия ред да са по средата на разстоянието от другия ред (шахматно).

Конструкцията

Добър ефект ще постигнете, когато за направата на носещите конструкции използвате метални тръби с подходящ диаметър, Т-образно или винкелово желязо. Ще го предпазите от ръждата, като го намажете с антикорозионни средства (миниум), а с цветовете на блажните бои може да постигнете приятно съчетание на багри, хармонично сливащи се с архитектурните елементи, декоративните растения и цялостната дворна композиция. Металът може да се съчетае с обработено дърво, с циментови или зидани колони и да се постигне приятен художествен ефект.

(снимка) Асмата се създава над широки алеи, водещи към жилището, над плочници, над пътеки, а понякога се изнася над жилищни тераси. Затова няма универсално скеле, но при изграждането му някои принципи трябва да се спазват. Горната му част, по която се разполагат плодните звена на лозата, най-често е хоризонтална, но може да бъде и оформена тунелообразно, ако целта е по-специален ефект. Височината на скелето обикновено е 2,20-2,50 м. Носещите стълбове се изправят по реда на лозите от двете страни на алеята на разстояние 2-4 м според якостта им. В горния край по дължината и напречно се свързват с винкелово желязо или тръби с по-малък диаметър. Така се постигат правоъгълни форми. Върху така създадената конструкция се изпъва поцинкована тел. Тя ще послужи за привързване на плодните звена и заедно с цялата конструкция ще понесе товара от обилната реколта, на която са способни асмовидно отглежданите лози.

Реже се първо на 2 очи

При засаждането режем най-добре развития летораст на две очи, а ако има други, премахваме ги. От двете очи израстват два летораста. Привързваме ги редовно към опорен кол. Височината му превишава малко или поне е колкото височината на опорната конструкция. При добри грижи (поливане, подхранване, филизене, колтучене) развилите се от чепчето два летораста достигат дължина 2-3 м, може и повече, т. е надхвърлят височината на носещата конструкця. При резитбата на следващата година по-силния летораст запазваме, а другия премахваме. Ако и двата летораста не са достигнали височината на носещата конструкция, режем пак на чеп с две очи. (снимка) Целта е да се получи силен летораст, достигащ желаната височина. Може и да не се извършва такава резитба, а да се постигне постепенно удължаване. Тогава избраният летораст се реже над добре развито око, като се премахва само слабата му горна част. Това обаче не е за препоръчване.

Оформя се кордон

Когато избраната пръчка достигне височината на носещата конструкция, при следващата резитба я извиваме по хоризонталната част и я режем на 6-8 очи, броени от мястото на извивката. Тази част е кордонът. Всички очи по вертикалната част (стъблото) премахваме. През лятото унищожаваме и всички филизи по стъблото, а леторастите по кордона прореждаме през един. Крайният запазваме за негов продължител. На следващата година пръчките по кордона режем на чепчета с по две очи, а продължителя - на 6-8. С него постъпваме по същия начин - съкращаваме го на 6-8 очи и прореждаме филизите през един, а последния запазваме за продължител. Така постъпваме и през следващите години, докато получим кордон с желаната дължина. Тя не бива да е повече от 2-2,5 м. Когато лозите са засадени на подходящото разстояние една от друга, между кордоните се получава пространство, което се запълва с кордоните от засадените срещуположно лози. Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират по два кордона. Удължаването на кордоните трябва да става постепенно, като се режат на 6-8 очи.

Ежегодната резитба

С оформянето на кордона покаралите от него пръчки режем на чепчета с по две очи. От тях израстват по два летораста. При следващата резитба горния премахваме, като режем през средата на стария чеп. Долния съкращаваме на чепче с две очи. На следващата година постъпваме по същия начин. Така постепенно се оформят разклоненията по кордоните. (снимка) Това са рамената, които след всяка зимна резитба завършват с чепче с две очи. Това е достатъчно за поддържането на формировката. Малко повече умение и предвидливост са нужни при т. нар. смесена резитба. Работата е в това, че някои сортове, като Болгар, Италия и др. имат по-слаба родовитост на ниско разпложените очи, тези, които остават на чепчето. Още при покупката на лозичките, запознавайки се с качествата на сорта, трябва да обърнете внимание дали той се нуждае само от къса резитба или подходяща за него е смесената. При сортовете, нуждаещи се от смесена резитба, се оставят дълги плодни пръчки с по 10-12 очи. За тази цел служи горната пръчка, развила се от чепчето, а долната се съкращава на чепче с две очи. Оставят се и по-къси пръчки - с 3-6 очи. Тях лозарите наричат стрелки. Броят на дългите плодни пръчки и стрелките върху един кордон може да бъде различен. Това ще прецените, като се съобразите със силата на лозата. Не трябва да са много, за да не се изтощава растението и да не се получи силно сгъстяване. Гъстотата е условие за развитие на гъбните болести по лозата, а и слънчевите лъчи не проникват до провисналите гроздове и така узряването им ще е затруднено.

Дългите плодни пръчки при следващата резитба задължително се премахват и на рамото се оставя само чепче с две очи. Нови дълги плодни пръчки може да се запазят на друго място.

17.03.2009, Тома ХРИСТОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Гроздобер
От момента на прибиране на гроздето много зависи качеството на виното. Затова е задължително дни преди започване на гроздобера да се проверява натрупването на захарите. Вземат се средни проби на всеки 5-6 дни от отделни части на лозето, от различни главини и височина.

Френското грозде изисква постоянна “подстрижка”
Храстовидната форма е характерна за растежа на френските грозда. За да я формирате през първите две - три години правете редовна резитба. Това се прави по време на дълбокия покой след листопада до началото на вегетацията, но не по-късно от средата на месец март. Всяка година от приосновните пъпки на кореновата шийка израстват голям брой издънки. Цветът им е важен признак, който се използва при резитбата. Едногодишните издънки са сиво-белезникави, двугодишните - канелени със сиви ивици, тригодишните - сиви или сивокафеникави, четиригодишните - сивочерни. Най-висок добив се получават от две и тригодишните основни клони.

Прибиране на плодовете от аронията
В зависимост от района плодовете на аронията зреят от началото на август до към 20-то число на септември и узряват доста дружно, не окапват лесно и затова може да се берат до 7-10 дни след като узреят първите плодчета. Плодовете се берат ръчно на цели гроздчета или механизирано с касисокомбайн