Начало › Още за ... › Екзотика › › Херициум еринацеум

Херициум еринацеум

05.03.2009 | Коментари (0)

Притежава лечебни качества

Херициум еринацеум (Hericium erinaceus) няма българско наименование. В другите страни тази гъба има най-различни имена, като например: лъвска грива, мечешка глава, таралежка, брада на старец, пом-пом и т.н. Плодното тяло на гъбата е месесто, покрито с дълги шипове. Намира се най-често в пукнатини по стъблата на дърветата. Плодното тяло е белезникаво сиво-жълто, кръгло, овално до лопатковидно, с напредване на възрастта придобива сърцевидна форма. То е дебело от 10 до 15 см. От основата на плодното тяло излизат разклонения с гъсто разположени огънати висящи шипове. Шиповете са жълто-бели, по-късно стават жълто-кафяви, от 2 до 5 см дълги, в основата от 1.5 до 2 мм дебели. Месото е бяло, слабовлакнесто, еластично, поресто, със силна гъбна миризма и приятен вкус. Среща се в Европа, Северна Америка, Китай и Япония. Гъбата расте върху мъртва дървесина от бук, дъб, орех. Интересна е не само като храна за човека, но и заради лечебното й действие. Различни вещества или екстракти от гъбата се използват срещу рак и язва на стомаха, рак на хранопровода, а в традиционната китайска медицина за лечение на нерви.

През инкубационния период няма нужда от светлина

Биологическите изисквания на гъбата към факторите на околната среда зависят от фазите на развитие.

Оптималната температура за развитие на мицела е 26ºС. Температурата е пряко свързана с разграждането на хранителната среда. Когато тя е по-ниска или по-висока от оптималната, се отразява отрицателно върху добива. При температура 37ºС мицелът спира своя растеж, а при 4ºС е много слаб. Оптималната температура за образуване и растеж на плодни тела 18-20ºС.

(снимка) Оптималната относителна влажност за формиране и растеж на плодните тела е 90-95%. Съдържанието на влага в хранителната среда варира в границите от 55 до 60%. При по-ниска относителна влажност от оптималната мицелът се развива в повърхностния слой, а при по-висока влажност се развиват меки, розовеещи и бавно узряващи плодни тела.

Концентрацията на въглероден диоксид през периода на растежа на мицела до 1600 ррм се отразява положително, но през периода на формиране и растеж на плодните тела да не е повече от 500 до 1000 ррм, поради което се налага често проветряване. През инкубационния период мицелът не се нуждае от светлина. За формирането и растежа на плодните тела трябва да се осигурява осветление от 500 до 1000 лукса.

Хранителната среда

Основни за хранителната среда на херициум еринацеум са материалите, богати на целулоза. Оптималната реакция на хранителната среда е от рН 5 до рН 6.5. Характерно за Х. еринацеум е, че лесно може да се култивира в течна хранителна среда. Това му свойство се използва като междинно звено при производство на посадъчния материал (търговски мицел) върху дървесни стърготини или зърно от житни растения.

Видовете с твърда дървесина са най-подходящи

Гъбата може да се отглежда по два начина, които са сходни с тези на кладницата и шийтаке. Първият метод за отглеждане на гъбата е поставяне в дънери и пънове на посадъчен материал - мицел, развит върху дървесни стърготини.

Подходяща дървесина за отглеждане на гъбата е тази от дъб, бук, бряст и др. видове с твърда дървесина. Добри резултати са получени при отглеждането на гъбата и върху орех.

Вторият метод за отглеждане на херициум еринацеум е върху дървесни стърготини. Например 80% букови стърготини и 20% царевичен шрот. Друга хранителна среда на гъбата са дървесни стърготини, обогатени с оризови трици. За производствени съдове се използват перфорирани пластмасови кесии. Добивът е 500 г свежа продукция от гъби от пластмасова опаковка.

Съдържанието на всички незаменими аминокиселини в белтъка на херициум еринацеум, приложението на плодните тела за приготвяне на диетични храни и лекарства от фармацевтичната промишленост са предпоставка за нарастване на производството на тази гъба.

05.03.2009, ст.н.с. Йордан КОСТАДИНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.

Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.

Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е  елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.