Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Лешникът - малко грижи, но навреме

Лешникът - малко грижи, но навреме

16.02.2009 | Коментари (0)

Едно от най-противоречивите културни овощни растения е лешникът. Обичан от всички като плод заради неговата вкусна и полезна ядка, ценен като суровина в сладкарството и шоколадовото производство, лешниковият храст се възприема предимно като спътник в домашната градина на принципа „ей така, между  другото, ама с него хем  е хубаво, хем е полезно". Това личи и по растящите "на воля" единични лешникови храсти в дворовете и лозята. Много рядко те са предмет на резитба за формиране или други грижи - имат вид на подивели.  Но лешникът с внушителния вид на храста и широките си тъмнозелени листа е растение с неоспорими декоративни качества, което прави съвсем желано присъствието му в дворната градина.

По палеоботанически данни лешникът е съществувал отпреди милиони години. Според някои изследователи той е преминал още през плиоцена и миоцена от Северна Америка през Гренландия и Исландия в Европа, където се формира видът Corylus awelana.  Интересно е, че в Източна Азия има няколко самостоятелни видове лешник, което може да подскаже, че не само в източна, но и в западна посока може да е протичала"миграцията" на лешника от североамериканското огнище на разпространение.

Характерна особеност на лешника е, че цъфти много рано. Той не е медоносно растение в прекия смисъл на думата, но е от изключитнелен интерес за пчеларите. Дължи го на отделяния обилен прашец, необходимата белтъчна храна на пчелите. 

Лешниковата ядка съдържа до 80% лесноусвоимо вкусно масло, от 19 до 26 мг% белтъчини, 40-45 мг% витамин С,  0,04 мг % витамин В и 61 мг% витамин Е, както и антисклеротичния витамин F. Като цяло лешниковата ядка е стойностно, висококалорично (693 кал. на 100 г ядки) средство за подобряване жизнеността на организма.

Къде се чувства най-добре

Лешникът вирее на различни почви. По-подходящи са леките и богатите на хумус влагоемни почви. При избора на място не е без значение и възможност за напояване през засушливата част от годината, както и естествените валежи. Като топлолюбиво растение добрите места за него се намират до около 600 м надморска височина. При по-високо разположените вилни дворчета, предимно на югоизточни и южни склонове, може да се подберат кътчета, защитени от дървета, особено от иглолистни, където да се засадят един или повече лешникови храста, но при условие, че има вода за напояване и плодородна почва. Най-подходящи за лешника са слабо наклонените площи със североизточно до южно изложение. При създаване на компактно насаждение трябва да се има предвид, че в затворените (без въздушен дренаж) долини цветовете на някои сортове може да измръзнат при по-мразовити зими. Това трябва да имат предвид и любителите.

Избира се не сорт, а сортове

Особеност на лешника е, че е разделнополово еднодомно растение, което ще рече, че има отделно мъжки и отделно женски цветове, но разположени на едно растение. Цъфтежът им не протича едновременно. Затова повечето сортове не могат да се самоопрашват (самостерилни). Други се самоопрашват частично, а трети не се опрашват и от някои други сортове, макар техният прашец да е нормален (интерстерилни). Тези особености трябва да се имат предвид не само при създаване на компактно лешниково насаждение, но и при дворни условия. Участието на повече сортове и правилното им разположение гарантира оптимално взаимно оплождане.

Сортът Бадемовиден е едроплоден. Храстите на Бадемовиден и Ран Трапезундски са със слаб растеж и са по-подходящи за по-маломерните домашни градини. С по-добра мразоустойчивост са сортовете Халски, Тонда джентиле, Римски и други от вида Awellana. С най-вкусна ядка са сортовете Ата-баба, Томбул и Тонда джентиле. Те са и много родовити.

ВНИМАНИЕ! 

Тонда джентиле и Бадемовиден са интерстерилни; Тонда джентиле,  Римски, Томбул са самобезплодни, а  Бадемовиден, Ран трапезундски и Фурфулак са частично самоплодни. Сортът Ата-баба е с много добра самоплодност. С най-висока плодовитост са Бадемовиден, Ран трапезундски, Ата-баба и особено Римски, но пък той е с по-нисък рандеман на ядки -36-47 %, при 48-58% за Тонда джентиле и Бадемовиден.

Лешникът е една от основните овощни култури за някои страни, например за Турция и Италия. Значително място заема в Иран и Испания,  както и в  Северна Америка. Общото производство в света е над 500 000 тона. Около 300 000 тона от тях произвежда Турция. У нас  се произвeждат едва около 2 тона.

Малко грижи иска, но иска ги навреме

Обикновеният лешник се развива като мощен храст с многобройни издънки.  Застаряващите стъбла изсъхват. Те трябва да се изрязват своевременно, за да не затрудняват беритбата на плодовете и да се избегне намножаването на вредни насекоми и болести. Всяка пролет трябва да се изрязват до основата по-слабите нови издънки, за да не изразходват хранителните вещества и да не засенчват бъдещите основни плододдаващи стъбла. Такова почистване е желателно и през вегетацията. Като правило трябва да се поддържа рехав храст с 5-6 основни стъбла. При резитбата за просветляване трябва да се пазят клончетата по стъблата на височина над 50-60 см от земята.

При дворното отглеждане на лешника от значение е и това, че понася леко затревяване, но само при възможност за напояване. За предпочитане е почвата редовно да се обработва. Плитката коренова система изключва стандартната дълбока есенна обработка. Тя трябва да е с дълбочина до 13-15 см, а лятната - до 7-8 см.

Лешникът се нуждае от азотно и калиево торене, а на фосфорно реагира слабо. Азотът се внася в края на зимата, за да се запасят растенията с достатъчно пластични вещества за началото на диференцирането на плодни пъпки - към 1 юни. С калия се тори през 2-3 години през есента. Полезно е също участието на бор и магнезий.

(снимка) Лешникът е влаголюбив овощен вид. Ето защо за получаването на обилен добив на плодове с качествени вкусни ядки трябва да се осигури напояване, особено през периода юни-август.

Лешникът се напада от някои болести, но те обикновено не му влияят много. Най-големи загуби нанася лешниковият хоботник. Неговите ларви какавидират в почвата, затова летните обработки унищожават немалка част от този вредител. Когато се налага пръскане, трябва да се избягват органофосфорните и други силно миризливи препарати, защото могат да влошат вкусовите качества на ядките - усвояват се от мазнините.

Плодовете се берат след началото на естественото окапване. Разстилат се в проветриво помещение, за да се отворят купулите, а след това и да доизсъхнат плодовете.

Само за ентусиасти

Лешникът се размножава главно с издънки или чрез вкореняване на резници, хоризонтални  положници и дъговидни отводи. Присаждане е възможно, но рядко се прилага - само в случаите, когато се цели да се отгледа едностъблено лешниково дърво. За целта като подложка се използва семеначе от дървовидния лешник (Corilus colurna), наричан и «мечи лешник» - с дребни плодове и много твърда черупка. Най-ценната особеност на този вид е, че не образува издънки, развива мощно стъбло, привлекателно с белезникавата корковидна кора. Процентът на прихващане е незадоволителен, но любителят си заслужава да опита, ако иска в двора си да има дръвче с интересна форма.

16.02.2009, ст. н. с. Серафим СЕРАФИМОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Прасковата
Прасковата е внесена в нашите земи още преди новата ера. До неотдавна са отглеждани единични дървета из лозята и дворовете. Размножавана е чрез семена. В началото на ХХ век у нас са създадени първите овощни разсадници. В тях започват да се присаждат нови прасковени сортове, влезли в страната ни от Италия и Франция. Сега прасковата се размножава чрез присаждане, но все още някои любители си хващат овошката и от костилка. При този начин обаче не се запазват качествата на майчиното дърво .

Ягодите се нуждаят от влага и редовни грижи
Ягодата е широко разпространена в нашата страна. Тя започва да плододава още през първата година след засаждането и дава редовни добиви всяка година. Животът й продължава до 6-7 години, а в планинските райони и повече. Добри резултати от ягодата могат да се получат, ако познаваме нейните изисквания към условията и съобразно с тях полагаме необходимите грижи при отглеждането.

Ягодите се нуждаят от влага и редовни грижи
Ягодата е широко разпространена в нашата страна. Тя започва да плододава още през първата година след засаждането и дава редовни добиви всяка година. Животът й продължава до 6-7 години, а в планинските райони и повече. Добри резултати от ягодата могат да се получат, ако познаваме нейните изисквания към условията и съобразно с тях полагаме необходимите грижи при отглеждането.