Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Лешникът - малко грижи, но навреме

Лешникът - малко грижи, но навреме

16.02.2009 | Коментари (0)

Едно от най-противоречивите културни овощни растения е лешникът. Обичан от всички като плод заради неговата вкусна и полезна ядка, ценен като суровина в сладкарството и шоколадовото производство, лешниковият храст се възприема предимно като спътник в домашната градина на принципа „ей така, между  другото, ама с него хем  е хубаво, хем е полезно". Това личи и по растящите "на воля" единични лешникови храсти в дворовете и лозята. Много рядко те са предмет на резитба за формиране или други грижи - имат вид на подивели.  Но лешникът с внушителния вид на храста и широките си тъмнозелени листа е растение с неоспорими декоративни качества, което прави съвсем желано присъствието му в дворната градина.

По палеоботанически данни лешникът е съществувал отпреди милиони години. Според някои изследователи той е преминал още през плиоцена и миоцена от Северна Америка през Гренландия и Исландия в Европа, където се формира видът Corylus awelana.  Интересно е, че в Източна Азия има няколко самостоятелни видове лешник, което може да подскаже, че не само в източна, но и в западна посока може да е протичала"миграцията" на лешника от североамериканското огнище на разпространение.

Характерна особеност на лешника е, че цъфти много рано. Той не е медоносно растение в прекия смисъл на думата, но е от изключитнелен интерес за пчеларите. Дължи го на отделяния обилен прашец, необходимата белтъчна храна на пчелите. 

Лешниковата ядка съдържа до 80% лесноусвоимо вкусно масло, от 19 до 26 мг% белтъчини, 40-45 мг% витамин С,  0,04 мг % витамин В и 61 мг% витамин Е, както и антисклеротичния витамин F. Като цяло лешниковата ядка е стойностно, висококалорично (693 кал. на 100 г ядки) средство за подобряване жизнеността на организма.

Къде се чувства най-добре

Лешникът вирее на различни почви. По-подходящи са леките и богатите на хумус влагоемни почви. При избора на място не е без значение и възможност за напояване през засушливата част от годината, както и естествените валежи. Като топлолюбиво растение добрите места за него се намират до около 600 м надморска височина. При по-високо разположените вилни дворчета, предимно на югоизточни и южни склонове, може да се подберат кътчета, защитени от дървета, особено от иглолистни, където да се засадят един или повече лешникови храста, но при условие, че има вода за напояване и плодородна почва. Най-подходящи за лешника са слабо наклонените площи със североизточно до южно изложение. При създаване на компактно насаждение трябва да се има предвид, че в затворените (без въздушен дренаж) долини цветовете на някои сортове може да измръзнат при по-мразовити зими. Това трябва да имат предвид и любителите.

Избира се не сорт, а сортове

Особеност на лешника е, че е разделнополово еднодомно растение, което ще рече, че има отделно мъжки и отделно женски цветове, но разположени на едно растение. Цъфтежът им не протича едновременно. Затова повечето сортове не могат да се самоопрашват (самостерилни). Други се самоопрашват частично, а трети не се опрашват и от някои други сортове, макар техният прашец да е нормален (интерстерилни). Тези особености трябва да се имат предвид не само при създаване на компактно лешниково насаждение, но и при дворни условия. Участието на повече сортове и правилното им разположение гарантира оптимално взаимно оплождане.

Сортът Бадемовиден е едроплоден. Храстите на Бадемовиден и Ран Трапезундски са със слаб растеж и са по-подходящи за по-маломерните домашни градини. С по-добра мразоустойчивост са сортовете Халски, Тонда джентиле, Римски и други от вида Awellana. С най-вкусна ядка са сортовете Ата-баба, Томбул и Тонда джентиле. Те са и много родовити.

ВНИМАНИЕ! 

Тонда джентиле и Бадемовиден са интерстерилни; Тонда джентиле,  Римски, Томбул са самобезплодни, а  Бадемовиден, Ран трапезундски и Фурфулак са частично самоплодни. Сортът Ата-баба е с много добра самоплодност. С най-висока плодовитост са Бадемовиден, Ран трапезундски, Ата-баба и особено Римски, но пък той е с по-нисък рандеман на ядки -36-47 %, при 48-58% за Тонда джентиле и Бадемовиден.

Лешникът е една от основните овощни култури за някои страни, например за Турция и Италия. Значително място заема в Иран и Испания,  както и в  Северна Америка. Общото производство в света е над 500 000 тона. Около 300 000 тона от тях произвежда Турция. У нас  се произвeждат едва около 2 тона.

Малко грижи иска, но иска ги навреме

Обикновеният лешник се развива като мощен храст с многобройни издънки.  Застаряващите стъбла изсъхват. Те трябва да се изрязват своевременно, за да не затрудняват беритбата на плодовете и да се избегне намножаването на вредни насекоми и болести. Всяка пролет трябва да се изрязват до основата по-слабите нови издънки, за да не изразходват хранителните вещества и да не засенчват бъдещите основни плододдаващи стъбла. Такова почистване е желателно и през вегетацията. Като правило трябва да се поддържа рехав храст с 5-6 основни стъбла. При резитбата за просветляване трябва да се пазят клончетата по стъблата на височина над 50-60 см от земята.

При дворното отглеждане на лешника от значение е и това, че понася леко затревяване, но само при възможност за напояване. За предпочитане е почвата редовно да се обработва. Плитката коренова система изключва стандартната дълбока есенна обработка. Тя трябва да е с дълбочина до 13-15 см, а лятната - до 7-8 см.

Лешникът се нуждае от азотно и калиево торене, а на фосфорно реагира слабо. Азотът се внася в края на зимата, за да се запасят растенията с достатъчно пластични вещества за началото на диференцирането на плодни пъпки - към 1 юни. С калия се тори през 2-3 години през есента. Полезно е също участието на бор и магнезий.

(снимка) Лешникът е влаголюбив овощен вид. Ето защо за получаването на обилен добив на плодове с качествени вкусни ядки трябва да се осигури напояване, особено през периода юни-август.

Лешникът се напада от някои болести, но те обикновено не му влияят много. Най-големи загуби нанася лешниковият хоботник. Неговите ларви какавидират в почвата, затова летните обработки унищожават немалка част от този вредител. Когато се налага пръскане, трябва да се избягват органофосфорните и други силно миризливи препарати, защото могат да влошат вкусовите качества на ядките - усвояват се от мазнините.

Плодовете се берат след началото на естественото окапване. Разстилат се в проветриво помещение, за да се отворят купулите, а след това и да доизсъхнат плодовете.

Само за ентусиасти

Лешникът се размножава главно с издънки или чрез вкореняване на резници, хоризонтални  положници и дъговидни отводи. Присаждане е възможно, но рядко се прилага - само в случаите, когато се цели да се отгледа едностъблено лешниково дърво. За целта като подложка се използва семеначе от дървовидния лешник (Corilus colurna), наричан и «мечи лешник» - с дребни плодове и много твърда черупка. Най-ценната особеност на този вид е, че не образува издънки, развива мощно стъбло, привлекателно с белезникавата корковидна кора. Процентът на прихващане е незадоволителен, но любителят си заслужава да опита, ако иска в двора си да има дръвче с интересна форма.

16.02.2009, ст. н. с. Серафим СЕРАФИМОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Растителна защита на овошките през април
Научете как да се преборите със струпясването, брашнената мана, акарите, листните въшки, сачмянката, гъсеници, хоботници, кръвна въшка, загниване, ранно кафяво гниене, сливова плодова оса, лозова краста, екскориоза, филоксера, жълт лозов акар, малинов бръмбър, малинов молец, листна галица и други болести и вредители.

Растителна защита на овошките през април
Научете как да се преборите със струпясването, брашнената мана, акарите, листните въшки, сачмянката, гъсеници, хоботници, кръвна въшка, загниване, ранно кафяво гниене, сливова плодова оса, лозова краста, екскориоза, филоксера, жълт лозов акар, малинов бръмбър, малинов молец, листна галица и други болести и вредители.