Начало › Растения › Съветник › Зеленчуци › › Доматеният разсад е много капризен

Доматеният разсад е много капризен

23.12.2008 | Коментари (0)

Семената за получаването на гъст доматен разсад в най-южните райони се засяват около 20-25 декември, в Южна България - 1-10 януари и 10-20 януари - в Северна България. В помещенията, където ще поникват растенията, температурата на въздуха през деня трябва да е 20-25 градуса, а през нощта - 10-12 градуса. Използват се обикновено сандъчета, щайги, саксии. Нормата е 2 - 2,5 г семена на квадратен метър, 20-25 г трябват за разсад на 1 декар домати, т.е. необходим е гъст разсад от 10 кв. м. В 1 г  има около 300 семенца.

Гъстият посев не е добър

Засява се в добре обеззаразена почвена смеска. Тя е съставена от разложен оборски тор и чимова почва в съотношение 2:1, или от чимова почва, прегорял оборски тор и торф в равни количества. В овлажнената и подравнена почва семената се засяват в браздички, направени през 4-5 см и дълбоки 0,5 - 1,0 см. Между семенцата оставяйте поне 1 см. Гъстият посев не е за предпочитане, растенията ще се изтеглят. След като засеете, покрийте със ситно пресята почвена смес на дебелина около 2 см. За да създадете по-добър режим за поникване, завийте с найлон. Но щом се появят кълновете, трябва да го свалите, за да не се изтеглят стръковете.

Кълновете загиват, ако е над 30 градуса

Сандъчетата не бива да са поставени на пряка слънчева светлина, защото температурата може да се повиши над 30 градуса и тогава ще загинат кълновете. Оптималната температура за поникване е 24-26 градуса. Ако поддържате такава температура и висока влажност на почвата, а семената са с  добри посевни качества, ще забележите на петия-шестия ден, че се появяват кълновете. Когато се разтворят котиледоните, температурата се понижава до 15-16 градуса през деня и 12-13 градуса през нощта. Сега вече растенията се поставят на светло, в противен случай се изтеглят. Влажността на почвата се намалява.

Изтеглените стръкове се подсипват

След около една седмица е добре температурата на въздуха пак да се повиши до 18-20 градуса, когато е слънчево, в облачно време да е до 18 градуса , а през нощта - до 16 градуса. Разсадът се полива умерено. Ако се изтегли, незабавно подсипете с почвена смес до котиледоните. Това се прави, когато се появят първите същински листа. Подсипването осигурява по-добро развитие и увеличаване на кореновата система. Почвата разройхквайте редовно, но не дълбоко, за да не се повредят корените. След като растенията кръстосат, когато се появи първата двойка същински листа, трябва да се пикират. Така се увеличава хранителната площ на всеки стрък.

 

23.12.2008, Дина ИВАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Празът расте от март
Празът се появява на масата в кухнята късно наесен, но той се отглежда чрез разсад и семената за неговото производството се засяват в средата на март. Сеитбата се извършва върху студени лехи, широки 1-1,2 м. Семената се засяват разпръснато, но по-качествен разсад се получава когато е на редове, 5 см ред от ред.

Накиснете семената, преди да засеете цвеклото
Салатното цвекло е сред културите, които се засяват в началото на пролетта. Семената му никнат при температура 6-8°С, но залагането им трябва да се направи в края на март - началото на април. При настъпване на ниска температура и задържането й дълго време,  развитието се забавя. Не трябва и да се закъснява със сеитбата,  защото при последвала висока температура салатното цвекло образува едри сочни листа, но дребни кореноплоди. За бързото и дружно поникване семената се накисват във вода, загрята до 23-25°С за 24 часа,  като водата се сменя 2-3 пъти. Изваждат се и се разстилат върху парче плат. Разбъркват се 2-3 пъти, докато се появат малки кълнчета. Леко се просушават и се засяват във влажна почва.

В северна България баклата се сее до март
Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Бобови. Тя е използвана в зелено и зряло състояние още от древните египтяни, римляни и гърци. В години на неплодородие, баклата, грахът и лещата са били основна храна на бедстващото население. Нейното значение постепенно намалява след въвеждането на картофите и фасула. Днес баклата се отглежда в доста ограничен размер, предимно като много ранна зеленчукова култура.