Начало › Растения › Любимци › › Дюли за сладко и аромат

Дюли за сладко и аромат

01.10.2018 | Коментари (0)

За родина на дюлята (Cydonia oblonga) се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти.

У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава. Както у нас, така и в световен мащаб, дюлята е един от най-слабо застъпените овощни видове. В нашата страна единични дървета от нея се срещат из дворовете и малките смесени градини. Размножаването обикновено се извършва чрез издънки и със семена. Чрез издънки не може да се гарантира автентичността на сорта.

След изграждането на първите консервни фабрики у нас започва бързо разширение на дюлевите площи.  Но и сега  може да се каже, че компактни дюлеви насаждения не съществуват. Причините за слабото разпространение на дюлята са, че плодовете й рядко се използват за прясна консумация, поради плътното, грубо, тръпчиво и с много каменисти образувания плодово месо. Но от дюлевите плодове се приготвят приготвя компоти, конфитюри, сладка, желета, мармалади, нектари и др. От кожицата и семенните камери на дюлята се извлича пектин за промишлени цели, а пихтиестата маса около семената се използва в парфюмерията.

Плодове притежават ценни лечебни свойства. Те се дължат на високото съдържание и доброто съчетание на дъбилните и пектиновите вещества. Тези съставки имат противовъзпалително и затягащо действие на храносмилателните органи. Особено полезни са дюлевите плодове, настъргани и смесени с мед, за деца, страдащи от анемия.

Притежава ценни качества

Дюлята плододава редовно и при добри грижи от нея могат да се получат добри добиви. Тя встъпва в плододаване към 3-4-ата година след засаждането и продължителността на живота й е най-малко 20-30 години. Редовното плододаване при нея може да се компрометира само при измръзване на пъпките или от болестта загиване на завръзите. От едно добре развито дърво могат да се получат около 100 кг плодове, а в някои случаи и много повече.

Значението на дюлята в овощарството е свързано и с това, че се използва като слабо растяща подложка за крушата. От присадените върху тази подложка круши се създават високоинтензивни насаждения.

При естествени условия дюлята образува храст или дърво с височина от 2 до 8 м. Храстовидните форми се изграждат от кореновите издънки, които много често се използват и като органи за размножение. В овощарската практика дюлята се отглежда като дърво.

Особености

В първите няколко години след засаждането растежът на дюлята е много силен, като някои клонки достигат до един и повече метра дължина. Растежът е много продължителен и приключва чак до падането на първите есенни слани. С настъпването на редовно плододаване растежът постепенно отслабва и започва развитието на късите клончета, на които са закрепени плодовете. Тези клонки интензивно се разклоняват и застаряват, което налага по-силни резитби за просветляване и подмладяване. Започва и появата на лакомци, които трябва своевременно да се премахват, а някои от тях могат да се използват и като плододаваща дървесина.

Напролет дюлята започва да цъфти много късно и поради това пролетните измръзвания са много рядко явление. Цветообразуването също започва много късно - края на август до началото на септември и приключва чак към края на зимата и началото на пролетта. Листопадът също е късен и често първите снегове заварват листата още зелени. Това понякога предизвиква счупване на някои от клоните. Има  дюлеви сортове, които се самоопрашват и от тях могат да се засаждат и единични дървета. От разпространените у нас сортове са Асеница, Пловдивска, Хемус и Тримонциум. Напълно или частично самобезплодни (самостерилни) са Португалска, Чешка, Тримуф, Лясковска и др. При влажно и топло време плодовете наедряват до късна есен, затова дюлята е един от най-късно зреещите видове. Това обяснява факта, че най-качествените плодове се получават в районите с влажна, топла и продължителна есен. При засушаване нарастването на плодовете затихва, което обикновено се получава през август - септември. Поддържането на добър воден режим през този период е от решаващо значение за получаване на високи добиви и качествени плодове.

Изисквания (снимка)

Дюлята е един от топлолюбивите овощни видове и това ограничава нейното разпространение по отношение на северните ширини и надморската височина. Плодните пъпки и част от младите клонки измръзват при температура под минус 23-25°С, а под минус 27°С измръзват и целите дървета. Повредите по плодните пъпки най-често се получават през февруари-март, след като дърветата са излезли от дълбокия покой. Като по-късно цъфтящ вид пролетните измръзвания при дюлята са много рядко явление. Поради късното узряване на плодовете, ранните есенни слани могат да причинят повреди по тях. В места с надморска височина над 500-600 м, където температурата е по-ниска, плодовете не могат да узреят добре и остават по-дребни и с по-лошо качество.

Дюлята е един от най-влаголюбивите дървесни овощни видове. За разлика от останалите тя понася задоволително и по-краткотрайни (20-30 дни) заблатявания на почвата. През целия продължителен вегетационен период е необходимо почвата да се поддържа в оптимална влажност. Решаващо значение има влажността на почвата през периода август - септември, когато плодовете нарастват най-интензивно. При продължително засушаване и интензивно слънчево греене дюлята свива листата си и това намалява силно фотосинтезата, в резултат на което плодовете остават дребни, с много ребра и каменисти образувания.

Най-подходящи почви за дюлята са умерено влажните, пропускливи, богати на хранителни вещества и с дълбоко разположен карбонатен пласт. Неподходящи са сухите, песъчливи, както и варовитите почви. Върху варовити почви дърветата страдат от хлороза, дават некачествени плодове и имат кратък живот. Това трябва да се има предвид и когато дюлята се използва като подложка за крушата.

Качествени плодове се получават чрез вегетативно размножаване

Запазването качествата на дюлевите сортове, както е и при останалите овощни видове, е възможно само чрез вегетативно размножаване. При дюлята се използват основно два начина на размножаване - чрез присаждане и чрез коренови издънки. Тя може да се размножава и чрез резници, но не всички сортове успешно се вкореняват по този начин и затова почти не се прилага в практиката. За получаването на дюлеви подложки основно се прилага вкореняването на вертикални отводи. Дюлята се присажда върху дюлеви подложки, което става чрез окулиране на спяща пъпка. Когато се налага присаждане на по-стари растения и се присажда през пролетта, се използва методът "на калем". Размножаването чрез коренови издънки е възможно само когато сортовете са на собствен корен, а не са присадени. Издънките се отделят от майчиното растение след листопад и се засаждат на постоянно място. Сега този начин на размножаване се използва частично само от любители овощари. Издънки се използват само от ценни местни форми, тъй като сортовете основно се размножават чрез присаждане и издънките при тях са от подложката.

"Черната угар" е за дюлевото насаждение

Най-подходяща система за поддържане на почвата при дюлевите насаждения е черната угар, която при единичните дървета се изразява в околостъблени обработки. През плододаващия период тя понася и затревяване при наличието на достатъчно влага, но при условие че тревите редовно се косят и се разпръскват в насаждението или около единичните дървета.

Торенето и напояването са традиционни и неотложни работи, които играят важна роля върху растежа и плододаването. Особено внимание трябва да се отдели на напояването, като се има предвид високата влаголюбивост и продължителният вегетационен период на дюлята. Не по-малко важно мероприятие при отглеждане на дюлята е и резитбата. Тя може да се формира по типа на подобрена етажна корона, а също и като чаша. Най-често растежните особености обаче не позволяват строго спазване на принципите при формирането на тези корони и това налага изграждането на свободно растяща корона. При нея през периода на формирането резитбите са минимални, като се премахват само единични по-силни прирасти, а окончателното оформяне се извършва след като  приключи  буйният растеж и дърветата започнат  редовно да  плододават.

Характерно за дюлята е много силният растеж на леторастите при младите растения и това налага да се правят умерени до по-силни съкращавания, както на клонките, определени за скелетни клони, така и на по-силно развитите обрастващи клонки. През плододаващия период всяка година се извършват резитби за просветляване на короната и периодични резитби за съкращаване (подмладяване) на обрастващата дървесина. Отначало тези резитби са по-слаби и постепенно със застаряването и силното разклоняване на плододаващата дървесина се засилват.

Навременната беритба определя доброто качество

Правилното определяне срока на беритбата е важно условие, от което до голяма степен зависят вкусовите и технологичните качества на плодовете. Известно е, че плодовете  нарастват до късно през есента и добиват най-добри качества в районите с дълга и топла есен. При рано обраните плодове, освен че се понижава качеството, се губи и част от теглото им. Те се съхраняват по-лошо и при преработката дават по-некачествени продукти. При закъсняване с беритбата част от плодовете опадват и се нараняват, което влошава съхраняването им. За правилното определяне срока на беритбата се използват няколко показателя. Цветът на кожицата на узрелите плодове от зеленикав преминава в различни нюанси на жълто оцветяване. Мъхът на кожицата при узрелите плодове намалява и лесно се отделя. Доста сигурен показател за настъпване на беритбената зрялост е лесното отделяне на плода от клонката. При зрелите плодове семената стават тъмнокафяви.

Беритбата трябва да се извършва много внимателно, като плодът се повдига и леко се завърта без да се чупи клонката, която служи и като дръжка. Върху тези клонки са заложени по няколко плодни пъпки за следващата година. Обраните плодове се съхраняват най-добре при температура около 0°С и относителна влажност на въздуха до 90%. При домашни условия съхранението да става в тавански помещения, вместо в избени, където влажността е много висока. Навреме обраните плодове и предпазени от нараняване успешно могат да се съхраняват до януари, а при контролирани условия и много по-късно. (снимка)

01.10.2018, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.