Начало › Растения › Любимци › › Палмите

Палмите

07.08.2008 | Коментари (0)

Авторката на статията "Палмите" Ангелина Симеонова е утвърден специалист по отглеждане на тропически и субтропически растения и създаване на колекции от тях с научна цел. Има дългогодишен стаж в Ботаническата градина на Българска академия на науките.

"Принцове на растителното царство" Карл Линей

Палмите - това са най-забележителните представители не само на едносемеделните растения, към които принадлежат, а на целия растителен свят. Определението от световноизвестният ботаник и до днес е валидно.

Семейството на палмите - Arecaceae (арекови или палмови) е едно от най-големите семейства. По едни автори наброява около 210 рода и 2780 вида, а по други - до 240 рода и около 3400 вида.

Рожби на топлите страни

Палмите са разпространени предимно в тропическите и субтропическите страни на цялото земно кълбо, но особено богато са представени в Югоизточна Азия и тропическа Южна Америка. В субтропическите области на север (почти до 440 с.ш.) расте палмата хамеропс (Chamaerops humilis), разпространена в Средиземноморието от Южна Португалия до Малта и Северна Африка. На остров Крит расте финиковата палма Теофрасто (Phoenih theophrast), а Трахикарпус фортуней (Trachycarpus fortunei) достига до 350 с.ш. в Корея и Япония. Това е една от най-издръжливите на студ палми, която се отглежда и у нас на открито в по-топлите области.

Друг вид Трахикарпус такилски (Trachycarpus takil) расте в Западните Хималаи на височина до 2400 м над морското равнище, където от ноември до април земята е покрита със сняг. В САЩ в най-северните части на щата Северна Каролина расте Сабал минор (Sabal minor).

Срещат се от морското крайбрежие до склоновете на планините

Палмите са характерни компоненти на много тропически екосистеми. Те се срещат в разнообразни местообитания - от морското крайбрежие, мангровата растителност до склоновете на планините, от блатата и заблатените гори до саваните и оазисите в пустините, в низините и високопланинските дъждовни гори. Но именно в тропическия климат много от видовете палми намират най-благоприятни условия за своя растеж и развитие. Палмите са главен растителен компонент в палмовите савани на тропическа Африка (борасус етиопски - Borassus aetiopica) и в тропическа Америка (видове сабал - Sabal, копернициа - Copernicia и други). Големите горещини и ветровете толкова силно изсушават почвата, че много малко растения понасят тези неблагоприятни условия на живот. Някои видове палми успешно издържат на тези условия без видими повреди. Палмите, които обитават саваните и сухите борови гори (пълзящата сереноа - Serenoa rереns), са удивително устойчиви на пожари благодарение на липсата на камбий в стъблото. При някои видове в долната част на стъблото листата не се отделят от него и образуват слой, който защитава растението от огъня, а притежават и специална тъкан, която изпълнява и водозапасяваща функция (коперниция прунифера - Copernicia prunifera).

Индикатори на почвената влага

Видовете на палмите вашингтония (Washingtonia), финиковата палма (Phoenix dactilifera) и някои други палми са превъзходни индикатори на почвена влага в засушливите райони, тъй като се срещат само в тези места, където има източник на вода - извор, ручей или недълбоки подземни води. Финиковата палма великолепно расте в оазисите на Сахара и Ливийската пустиня в Алжир, Арабия и Южен Иран. Високата температура, сухият въздух и липсата на роса и знойните ветрове, обичайни в пустинята, са идеални условия за отглеждане на финиковата палма. Арабска поговорка гласи: Царицата на оазиса къпе краката си във вода, а прекрасната си глава в огъня на слънцето. Финиковата палма е способна да понесе и относително ниски температури. Тя расте и в райони, където абсолютният минимум на температурата почти ежегодно е -9 до -10ºС, а в отделни години в някои оазиси на Сахара достига до -12 до -14ºС. Палмата се чувствува добре и на пясъците на Сахара, и на тежките глинести почви на Иранското междуречие, и на каменистите почви в Южен Иран. Особено поразителна е нейната издръжливост на засолени почви. Понякога тя расте на солончаци, където почвата през лятото се покрива с бели соли.

Устройство

Голямо разнообразие, от много високи до миниатюрни

Палмите имат характерен облик, които позволява почти безгрешно да се отличават от другите растения. Обикновено те имат добре развитo право, неразклонено дървесно стъбло с корона от перести или ветрилообразни листа на върха, разположени в розетка. Много от тези дървовидни видове в ареала си достигат височина 20-30, дори 50 метра и диаметър 80 см. Видовете, които приличат на малки дръвчета, са с тънки стъбла, с диаметър няколко сантиметра, с удължени междувъзлия и височина до 50 см.. Стъблата им напомнят стъблата на бамбука. Миниатюрните палми с височина около 50 см и дебелина колкото молив са някои видове рейнхардтии-Reinhardtia от тропическа Америка, игуанура - Iguanura palmuncula от остров Калимантин. А сиагрус - Syagrus lilliputiana e истинско "съкровище" на парагвайската флора. На височина достига до 10 см и прилича на трева. Тези палми са в контраст с величествените "принцове на растителния свят". Египетската дум-палма (Hyphaene thebaica) и някои други видове от индо-африканския род грифена имат необичаен за палмите облик - стъблата им се разклоняват. Разклоняването е характерно и за южно-африканската юбея (Jubaeopsis caffra), за мангроновата палма нипа (Nypa fruticana).

Случва се палмата "да ходи"

Понякога разклоняването на някои палми е свързано с повреда на връхната пъпка. Интересно бутилковидно или бъчвовидно удебеляване на стъблото има при палмата хиофорба (Hyophorbe lagenicaulis и H. amaricaulis) и при знаменитата баригона (Colpothrinax wrightii) от пясъчните савани на Куба. Причината за възникването на подобни разширения на ствола на палмите не е изяснена напълно. При американската маслена палма (Elaeis obeifera) старата част на ствола поляга на повърхността на почвата и там се появяват придатъчни корени. Младата връхна част на палмата издига короната си с едри перести листа над 2 метра височина. Така най-старата част от стъблото отмира и палмата незабелязано се е "придвижила" на друго място или както казват местните хора - "палмата ходи".

Безстъблените имат подземни стъбла

При храстообразните видове храстовидният хабитус е привиден и е резултат от симподиалното разклоняване в основата на стъблото, характерно за част от палмите: при други - на разклоняване на стъблата, полегнали по повърхността на почвата или на развитие на вегетативни пъпки по подземни леторасти - столони, коренища. Безстъблените палми имат подземни пълзящи стъбла. Над повърхността на почвата се развиват само розетки от листа. Палмите лиани са с дълги тънки листа. Прикрепват се с помощта на видоизменени листа - рахисът на листата се удължава в мустак, покрит с остри шипове (каламус - Calamus) и достигат до 100-150 м дължина . Тези "лазещи" палми се срещат във всички тропически области. Тази форма на растеж е възникнала независимо в различните групи палми в Новия и Стария свят. Видовете на рода каламус са най-големите и най-специализирани лиани, които образуват гъсти и непроходими гъсталаци.

Новите растения се показват след няколко години

Стъблата на палмите са различни спрямо вида: гладки с белези от опадали листа; покрити със слой, образуван от листните влагалища и основите на листните дръжки; по-рядко покрити с остри шипове. Стъблото расте през целия живот на индивида. Видовете с едно неразклонено стъбло имат само една точка на растеж, която функционира през целия живот. Ако тя се повреди, палмата загива. При поникване на семето стъблото на новото растение расте най-напред подземно и в диаметър без удължаване на междувъзлията. Това е тъй наречен стабилизиращ растеж на стъблото и продължава няколко години. В резултат на това се образува стабилизираща подземна ос с конусовидна форма. Така че при новите растения стъблото се появява над повърхността на почвата след няколко години. За различните видове растежът на височина започва на различна възраст, например при Cocos - кокосовата палма, на петата, а при Corypha на дванайсетата година от поникването на семената.

Листата се различават от останалите растителни видове

Листата на палмите, макар разнообразни, са съвсем специфични за семейството и ги отличават от останалите представители на растителния свят. Разположени са по стъблото последователно, нагъсто. Дръжките им са по-често дълги, с шипове, с основа, разширена във вид на влагалище, което обхваща стъблото в различна степен. Листните петури са перести или ветрилообразни. Перестите листа биват нечифтоперести или чифтоперести, може и двойноперести, със силнo развит среден нерв (рахис), който е като продължение на листната дръжка. Листата на ветрилообразните палми са с различна форма. Средният нерв е по-къс от същия при перестите листа. Пластинките на листа са разсечени на линейни или ланцентни сегменти на различна дължина, понякога почти до основата. Короните на отделните видове палми имат определен брой листа, характерен за всеки вид, и той се запазва през живота на растението. Винаги, когато се развива нов лист, най-долният стар лист загива.

Обикновено са кожести и твърди, с плътен покривен слой

Листата на палмите обикновено са кожести и твърди. Покрити са с дебел слой кутикула, често с восъчен налеп, който при някои достига значителна дебелина. На много палми листата са покрити с дребни люспички и власинки, които могат да изчезнат с увеличаване на възрастта. Тъй като при палмите няма специализирана покривна тъкан, подобна на кора при двусемеделните растения, съхраняващите се остатъци от листата изпълняват защитна функция. Например при вашингтонията стволът е покрит от стари, сухи листа, които се съхраняват в естествени условия в течение на много години и образуват плътен слой с дебелина до 2,5 метра.

Съцветията са предимно в пазвите на листата

Многочислените цветове на палмите са събрани в едри силно разклонени странични съцветия. В повечето случаи това е съцветие метлица, което е различно по големина при видовете палми.

Съцветията, подобно на стъблата и листата на палмите, често достигат значителни размери. Гигантското съцветие на "палмата на сянката" - корифа чадъровидна, е едно от най-големите в растителния свят, достига 6-9 м на дължина.

При повечето палми съцветията се развиват в пазвите на листата и в края на короната като при кокосовата палма или видовете сабал, или по-ниско от короната като кралската палма, които се разтварят след опадането на листата.

Цветовете нямат декоративни качества

Цветовете са дребни, без декоративна стойност, еднополови, рядко двуполови. Растенията са по-често еднодомни, по-рядко двудомни. В еднодомните растения вариантите на разположение на цветовете са различни: женски и мъжки цветове в различни части на едно съцветие; женски и мъжки цветове, разположени в отделни женски и мъжки съцветия; мъжки съцветия и съцветия с женски и мъжки цветове. За повечето от видовете палми съцветията се образуват в пазвите на долните листа и в продължение на много години растенията растат и цъфтят с възходяща последователност на разположение на съцветията (поликарпни). При малко видове съцветията се появяват на върха на стъблото, с цъфтежа приключва вегетативната фаза, плододават и загиват (монокарпни). При някои видове след цъфтежа на терминалното съцветие в основата на загиващото цветоносно стъбло се развиват странични леторасти, които завършват вегетативната си фаза пак с връхно съцветие (поликарпни).

Палмите са кръстосано опрашващи се растения

Палмите са кръстосано опрашващи се растения, които притежават различни приспособления, за да се предотврати самоопрашването. При еднодомните растения мъжките и женските цветове се отварят в различно време. Изключения има при палмите, които развиват в пазвите на листата няколко съцветия и могат да се отварят едновременно мъжки и женски цветове (при аренгата). Известно е и самоопрашване при палмата корифа (Corrypha elata).

Плодовете биват от 1 см до 10 кг

Плодовете на палмите са необичайно разнообразни. Те са суха или месеста костилка, рядко плодът е ягода. По размер те са много различни: от малки - под 1 см до размера на яйце или колкото малък пъпеш (Cocos - кокосова палма). Има до много едри - 10 кг и повече при сейшелската палма (едни от най-големите в растителния свят). Варира и формата на плодовете - кръгли, овални, тристенни, плоски и др. Те са суха или месеста костилка с ендокарп, рядко плодът е ягодообразен (финиковата палма).

Семената нямат покой, засяват се веднага

Семената на палмите са много разнообразни. Те нямат период на покой, зародишът расте непрекъснато. Прорастването на семената може да започне още когато плодовете са закрепени на растението. Зародишът непрекъснато нараства даже по време на разпространение на семето. Той получава вода и хранителни вещества от ендодерма. Корените на прорастъка, които растат във влакнестия мезокарп, са способни да поглъщат вода, която се пропива през обвивката. Но сочния околоплодник (например при ливистоната) пречи на прорастването на семето. При съхраняване семената бързо губят кълняемост. Те трябва да се посеят скоро след събирането им. Изключение прави псевдофеникс, чиито "дългоживеещи" семена поникват след две години съхраняване. Тази способност да поникват след дълъг сух период вероятно е съществена за преживяване в засушливи условия.

Семеделите растат под земята

Семената на палмите поникват под земята (изключение прави нипата). Семеделите не се разтварят като зелен фотосинтезиращ орган, тъй като върхът остава в ендосперма на семето и се видоизменя в нов орган - хаустория. Той разтваря и изсмуква хранителните вещества на ендосперма, за да обезпечи растежа на зародиша, докато младото растение образува листа. Удължаването на семедела в почвата за различните видове палми става на различна дълбочина, което в значителна степен се определя от условията на обитаване.

Плодовете се разнасят от животните

Плодовете на много от палмите са сочни и ярко оцветени и се разпространяват от животните. Главни разпространители са птиците, въпреки че най-разнообразни животни, от гризачите до маймуните, се хранят с плодовете на палмите и разпространяват семената им. Прилепите играят голяма роля за разпространението на плодовете на някои палми на големи разстояние.

И африканският слон разпространява някои видове

Едрите семена (15-20 см) на палмата делеб или борасус етиопски са любима храна на африканския слон. Именно на него се дължи разпространението на палмите из цяла тропическа Африка. Той се храни също с плодовете на грифена и на финиковата палма. Въпреки обилното плодоносене на палмите, техните плодове и семена често хищнически се унищожават от бръмбари и други насекоми, дървесни мишки, свине и раци. Плодовете на кокосовата палма се унищожават от огромни раци, които се наричат "палмови крадци". Те се хранят с незрелите плодове, като използват не само опадалите, а и тези на дървото. За разпространението на плодовете и семената на палмите голяма роля играят морските течения, реките, ручеите, потоците. Водата способства за разпространението на видовете, които обитават бреговете на моретата и реките. Голяма е ролята на човека за разпространението на много палми, особено на такива жизненоважни за него като кокосовата, маслената, финиковата, захарната и др.

Размножаване

Главно чрез семена

Палмите се размножават главно чрез семена. Температурата за покълване е различна за различните видове. Едни покълват при 20ºС, а други при 25ºС-27ºС . Повечето от семената на видовете палми бързо губят кълняемост, затова се препоръчва да се засяват скоро след събирането им. Те поникват подземно, семеделът не се развива като фотосинтезиращ лист. Неговият връх, който съответства на листната петура, се видоизменя във всмукващ орган - хаусторий. Той всмуква хранителните вещества, необходими за растежа на зародиша, от ендодерма. Това продължава до образуването на фотосинтезиращи листа.

Притежават ценни качества

За строителството

Много палми имат голямо стопанско значение особено за местното население, където растат. Използват се за храна, масло, влакна и др. В родината си палмите са украшение на ландшафта. Те са ценни листнодекоративни растения, едни от най-представителните експонати в колекциите на ботаническите градини. Някои видове успешно се отглеждат в домашни условия.

Дървесината на някои палми е ценен материал. Тя е лека, твърда, еластична, дълго издържа във вода и се използва в строителството . Дървесината на палмите (Caryota, Borassus и др.) служи за производството на струговани изделия и направа на музикални инструменти - (Copernicia cerifera). Стволовете на палмите (Areca nibung, Thrinax pumilio) са отличен строителен материал.

За разнообразни продукти

От стволовете на някои палми се извлича течност, която е богата на захар и е подходяща за приготвяне на вина, може да се изварява за получаване на захар (Borrasus, Phoenix, Rаphia, Arenga saccharifera, Caryota urens и др.). А от сърцевината на палмите Mauritia flexuosa, Sagus, Coryha gebanga и др. се получава хранително зърнесто вещество, наречено "саго", което се използва като брашно. От влакната на ствола на Calamus rudentum и други видове палми плетат въжета, които са много здрави. А от влакната на листата на палмите Butia, Copernicia, Chamaerops humilis, Saba palmetto и др. се получават влакна за пълнеж на мебели, плетат шапки, кошници, мрежи и други домашни принадлежности. От листния епидермис на палмата Raphia се изготвя рафията за плетене и тъкане на различни изделия. Листата на някои палми са подходящи за покриви на къщите. Палмите Copernicia cerifera и Ceroxylon andicola са източник за добиване на растителен восък.

За храна (снимка)

Младите листа на Sabal, Borassus и др. в родината им се използват за храна. Първостепенно значение имат финиковата палма (Phoenix dactiliferа) и кокосовата (Cocos nucifera). Известно е, че плодовете на финиковата палма - фурмите, съдържат повече от 50% захар. В родината си те са едни от основните продукти, използвани за храна. Плодовете на кокосовата палма - кокосовите орехи - в тропическите страни се използват в пресен вид - кокосово мляко. От тях се приготвя кокосово масло и маргарин, кокосови стърготини и др.

Значителни количества масло се извличат и от плодовете на маслената палма - Elalis guineensis и някои други видове.

Обвивката на семената, която е много здрава (Cocos nucifera, Lodocea sechellarum) се използва като домашни съдове. (снимка)

В нашата страна палмите са за украса

У нас палмите се отглеждат за украса на интериора в помещения и отчасти на открито. По своята екзотичност и красота те са несравними. Голямото им разнообразие позволява да си изберем подходящ за домашните условия вид. По-често отглежданите палми с ветрилообразни листа са:

Хамеропсът има европейски произход

Chamaerops humilis (Хамеропс хумилис) е единствената палма с европейски произход. Разпространена е по крайбрежието и равнините на западната част на Средиземноморието. Височината на растенията в млада възраст достига 1 м, а възрастните достигат от 2 до 5 метра. Листата са ветрилообразни, 50-80 см дълги и толкова широки. В култура се развива добре при температура 14-18ºС. Презимува при 6-8ºС. Изисква интензивно осветление. При недостатъчно осветление дръжките на листата се удължават и се губи декоративността на палмата. Хамеропс хумилис има интересни форми с голямо разнообразие на листата: При форма грацилис (f. gracilis) сегментите на листата са по-тесни от тези на основната форма; при двойнолистната форма (f. duplicifolia) има листа, които са разположени един над друг; при сребристата (f. argentea) - листата са сребристи, а сивата (f. glance) е със сивкави листа.

По Черноморското крайбрежие расте на открито

На Черноморското крайбрежие от Сочи до Батуми палмата хамеропс се отглежда на открито. В дендрариума на Сочи е събрана голяма колекция от палми. Декоративните форми на хамеропс хумилис намират място като декоративен елемент в парковете и градините. На Южното Черноморие (Крим) и у нас палмата се използва в озеленяването в декоративни съдове през летния сезон и началото на есента. Ценна е и за озеленяване в помещения, като й се осигурят необходимите условия за растеж и развитие. Палмата може да цъфти и плодоноси и когато се отглежда в съдове. Цъфти с жълти цветове през март-април. Еднодомна е. Семената узряват през септември. Те са светлокафяви. Могат да се засеят веднага след като узреят и поникват успешно. Освен като декоративно растение за озеленяване, листата на палмата се използват за плетене на шапки, а от влакната на листата се правят въжета, мрежи и др.

Трахикарпусът е растение на влажните субтропици (снимка)

Тrachycarpus fortunei (Трахикарпус фортуней) расте във влажните субтропически области на Бирма, Китай, Япония. Дърветата достигат до 12 м височина. Имат ветрилообразни листа на къси дръжки (до 50 см) с бодли. Листата са дълбоко нарязани до 1/2 или 3/4 от дължината, тъмнозелени, лъскави и едри до 70 см. Растенията са еднодомни (понякога двудомни). Цветовете са разделнополови и при еднодомните са разположени на едно и също съцветие. Съцветието е метлица, дълго 1 метър. Плодът е костилка, като узрее добива тъмносин цвят, дълъг е 1 см и широк 0,6 - 0,8 см. Палмата започва да плодоноси след 10-15 години, но обилно плодоносене настъпва след 20-25 години. Цъфти през май, а плодовете узряват през ноември-декември. Семената имат 90% кълняемост и я съхраняват до 2 години. Палмата расте сравнително бързо, особено след петата до двайстата година. Ежегодно образува 5-7 листа, като продължителността на живот на листата е 5 години.

Издържа ниски температури, живее над 100 години

Палмата трахикарпус фортуней е една от най-издръжливите на ниски температури, които се отглеждат на открито. Без укритие понася краткотрайни мразове от -13 до -15ºС, рядко до -18ºС. У нас расте успешно навън в по-топлите райони и предимно по Черноморието. В Пловдив се намират най-старите растения, които зимуват на открито и плодоносят. Добре е да бъде закрита с подходящи изолиращи студа материали. Трахикарпус фортуней е една от дълговечните палми. Има данни, че на южния бряг на Крим растенията са на възраст около 100 години. Добре растат и се развиват, обилно плодоносят.

Успешно се размножава от семена. Добре понася пресаждане и във възрастно състояние. Най-добре е да се пресажда през пролетта. У нас има предимно декоративно значение - използва се за озеленяване. В родината си палмата има стопанско значение. От влакната на листата се правят въжета, а от влакната на ствола - четки.

Ливистоната изисква обилна светлина

Родината на Livistona australis (Ливистона аустралис) са субтропическите гори на Австралия, Куинсленд. Дървета достигат височина до 20-25 м и в диаметър до 30-40 см. Стъблото е покрито с остатъци от листа и белези от листни дръжки. Листата са ветрилообразни, 1,5 м до 2 м в диаметър, нарязани са на 3/4 от дължината.Те са тъмнозелени, лъскави и живеят до 3 години. Дръжките им са дълги 1,5 до 2 м и по края имат остри кафяви шипове. Плодът е яйцевиден, виолетово оцветен. Семената са кръгли, леко сплескани. Размножава се чрез семена. За да расте и се развива нормално, е необходима оптимална температура 18-20ºС, а през зимата -8 до-10ºС. Най-подходяща е относителна влажност 65-70%. През лятото изисква обилно поливане, а през зимата - умерено. Предпочита интензивно осветление.

Използва се за озеленяване във високи просторни помещения, светли и прохладни. Лятото може да се използва за украса на открито, но трябва да се пази от преки слънчеви лъчи.

Китайската ливистона е за обширни и светли помещения

Livistona chinesis (Ливистона шинезис) произхожда от Южен Китай. На височина достига 10-12 м и 40-50 см в диаметър. Повърхността на долната част на ствола е назъбена, а към върха е покрита с остатъци от засъхнали листа и влакна. Листата са ветрилообразни, разцепени до половината от дължината и в края дълбоко нарязани, заострени. Дръжката достига до 1,25 м на дължина, широка е до 10 см, по края със заострени прави шипове.

Китайската ливинстона изисква интензивно осветление, но да се пази от преки слънчеви лъчи. През зимата трябва да се отглежда при температура 16-18ºС и относителна влажност 75-85%. Може да се използва за озеленяване във високи, просторни и светли помещения. През зимата трябва да се поддържа същата температура (16-18 ºС) и да се полива умерено.

Ливистоната от Ява е доста капризна

Livistona rоtundifolia (Ливистона ротундифолия) расте в крайбрежните песъчливи почви на остров Ява и Молукските острови. Достига 10-14 м височина и 15-17 см в диаметър. Листата са ветрилообразни, кръгли, 1-1,5м в диаметър, разцепени на 1/2 от дължината. Те са зелени, лъскави. Дръжката е 1,5 м дълга и гъсто покрита с шипове. Светлолюбива е. Изисква висока въздушна влажност. Притежава високи декоративни качества, но е взискателна към топлината, влагата и светлината, поради което трудно се отглежда .

Цветовете на Вашингтония филифера ухаят на жасмин (снимка)

Waschingtonia filifera (Вашингтония филифера) обитава влажните клисури на северно и северозападно Колорадо, в южна Калифорния и западна Аризона на САЩ. На височина достига до 20 м и 90 см в диаметър. Стволът не е разширен в основата. На връхната си част има тънки влакна, които висят надолу до старите листа и гъсто обръщат стъблото. Листата са дълги 2 м, разцепени на 1/2 или 1/3 от дължината по края с тънки бели влакна. Те са твърди, сиво-зелени. Дръжката е 1 м дълга, с шипове на края. Нови листа се появяват от пролетта до късна есен. За един вегетационен сезон могат да се образуват до 13 листа. Те живеят до 4 години. Съцветията са от 3 до 5 м дълги, извити надолу. Цветовете са двуполови, със силен аромат на жасмин. Плодовете са продълговати, дълги до 1 см и широки 0,5 см, блестящи, тъмнокафяви. Цъфти през август, а плодовете узряват през декември.

Палмата се отглежда и навън

На Черноморското крайбрежие вашингтонията расте на открито. Цъфти и плодоноси от 10-15 годишна възраст. Вашингтонията е една от бързо растящите палми. Отглеждани на открито без укритие, възрастните екземпляри понасят температури до -7, -8ºС. Младите са чувствителни и се изисква да се покрият с изолиращи материали. При по-ниски температури растенията измръзват. Размножава се чрез семена. За поникването изискват температура 35ºС. Семената запазват кълняемост от 3 до 6 месеца.

Вашингтонията е изключително красива палма с високия цилиндричен ствол и красивата си пищна корона с едри ветроловидни листа. Изисква ярко осветление. Препоръчва се за озеленяване на светли, високи и просторни помещения.

Вашингтония робуста обича светлите помещения

Waschingtonia robusta (Вашингтония робуста) обитава клисурите по дължината на ручеите, полупустините на Аризона, северна Калифорния на САЩ и северозападно Мексико. Висока е 20-30 м. Стволът е тънък, в основата разширен до 70 см в диаметър, кафяв, с изразени надлъжни цепнатини. Листата са ветрилообразни, светлозелени, 2-2,5 м дълги, разцепени на 1/4-1/2 от дължината. Отдолу при основата с бели косъмчета, а по края с къси власинки. Дръжката е дълга 1,5 м, червено-кафява, по края със светложълти шипове. За вегетационен сезон образува до 15 листа, които живеят до 3 години. Съцветията са гъсти, но по-къси от W. filifera, дълги са до 3 метра. Цветовете са ароматни. Плодовете са черни, яйцевидно продълговати, дълги 1,4 см и широки 0,9 см. На Черноморското крайбрежие на Кавказ расте добре, цъфти през юни в продължение на 30 дни, а плодовете узряват през ноември. Вашингтонията робуста расте бързо, но е по-нестудоустойчива от W. filifera. Използва се за озеленяване на помещения - светли и просторни.

Сабал блакбурниана е дар от Карибите

Родината на Sabal blackburniana (Сабал блакбурниана) е крайбрежието на остров Хаити и Санто Доминго. Висока е до 18 м. Стволът е гладък, сив и без остатъци от листа. Листата са ветрилообразни, гъсто разположени на върха на стеблото. Дълги са 1,5 до 1,7 м и широки 1,6 до 1,8 м, разцепени по половината от дължината на листа, сиво-зелени, средната жилка е изпъкнала отдолу.

Съцветието е дълга метлица с бели или зеленовати дребни цветове. Плодът е костилка, малка, кръгла, черна. Размножава се чрез семена. Първите години расте бавно, като изисква светлина и въздушна влага. Използва се за озеленяване на светли и просторни помещения.

Сабал минор започва растежа си под земята (снимка)

Sabal minor (Сабал минор) обитава влажните места на песъчливи почви от Северна Каролина до Тексас в САЩ. Стволът се формира под повърхността на земята, но с израстването и развитието на палмата достига до 2 м височина. Покрит е с остатъци от листните дръжки, но при старите растения отдолу нагоре той става гладък. Листата са ветрилообразни, от 0,7 до 1,5 м в диаметър, разцепени на 2/3 от дължината на листа. Те са зелени или сивозелени, средната жилка е изпъкнала отдолу. Съцветието е изправена метлица. Цветовете са зеленикаво-жълти. Плодът е костилка, кръгъл, до 1 см в диаметър, черен. Размножава се чрез семена. Семената запазват кълняемост 2-6 месеца. Поникват в течение на 2-3 месеца при температура 20-25ºС. Отглежда се в светли помещения с въздушна влага. През зимата при температура 10-12ºС. Лятото трябва да се полива обилно, а зимата умерено. Пресажда се през пролетта (март-април).

Рапис екселта е храст

Rhapis excelsa (Рапис екселза) расте в субтропическите гори на Китай и Япония. Тя е храстовидна палма и достига до 3 м височина. Стволовете са много, имат диаметър 3-4 см и са покрити с мрежовидни влакна (остатъци от листните дръжки). Листата са ветрилообразни, дълбоко нарязани на 4/5 от дължината на 5 до 8 части. Дълги са 20-30 см и 2-5 см широки. Те са тъмнозелени, лъскави, назъбени по края, с 2 отличаващи се жилки. Дръжката е 25-40 см дълга, тънка в основата, с влакна. Палмата издържа на засенчване и на по-хладен въздух. Размножава се чрез семена и вегетативно, чрез разделяне. Палмата е красива, когато стволовете са много, така че при разделяне трябва да се засаждат по няколко екземпляра в съд. Отглежда се в умерено топли и влажни помещения. През лятото се полива обилно, зимата - умерено. Температурата през зимния период не трябва да пада под 16-20ºС. Пресажда се през 2-3 години. Подходяща е за озеленяване на просторни и светли помещения. През лятото може да се изнася на открито, където се чувства много добре, достатъчно е да има обилна светлина.

Рапис хумилис не е капризна, но е декоративна

Rhapis humilis (Рапис хумилис) расте в субтропическите гори на Южен Китай. Тя е също храстовидна палма, която достига височина до 1-1,5 м. Стволовете са тънки, 1-2 см в диаметър, покрити с много власинки. Листата са ветрилообразни, нарязани почти до основата на 7-8 части. Те са дълги 20-25 см, тъмнозелени, лъскави и твърди. Дръжките са 25-30 см дълги, тънки, с влакна. Раписите са декоративни палми. Могат успешно да се отглеждат в по-хладни помещения, примиряват се с не много светлина и с по-ниска въздушна влажност.

Ликуала пумила е рожба на тропика

Licuala pumila (Licuala elegans и Licuala gracilis)

Ликуaла пумила обитава влажните тропически гори на Индонезия (о-в Ява, Суматра). Стволът е висок до 1 метър, а диаметърът е до 10 см. Характерното за него е, че целият е в цепнатини. Листата са ветрилообразни, кръгли, разцепени на пластинки, линейно-ланцетни. Страничните листа са 30 см дълги,а вътрешните до 50 см, на върха са тъпо назъбени. Дръжката е дълга 1 до 1,5 м, в долната част по края с кафяви извити шипове. Съцветието е в пазвите на листа, дълго до 50 см, класовидно. Плодовете са червени, оранжеви или пурпурни. Размножава се чрез семена. Много декоративна палма. Изисква топлина и светлина. Лятото редовно поливане и оросяване. Зимата умерено поливане и оросяване и температура над 10-12ºС. Подходяща е за озеленяване на малки, светли и топли помещения.

Ликуала грандис обича да я "къпят"

Licuala grandis (Ликуaла грандис) расте на остров Нова Гвинея и островите Вануату във влажните тропически гори. Стволът е прав, висок до 2 м, с диаметър 5-7см. Покрит е с остатъци от листни дръжки. Листата са ветрилообразни, кръгли (понякога ширината е повече от дължината на листа) зелени и лъскави. Дълги са 60 до 80 см, като не са разцепени на пластинки. Те са с изразени жилки, гъсто "плисирани", по края на върха леко разцепени с две зъбчета. Съцветието е в пазвите на листа, дълго до 60 см. Плодовете са оранжево-червени. Размножава се чрез семена. Изключително декоративна палма. Използва се за озеленяване на светли и топли помещения. Изисква редовно поливане, оросяване и често "къпане".

Палми с перести листа

Едни от най-известните палми с перести листа са финиковите палми. Те са разпространени в тропическите и субтропическите райони на Африка и Азия. Двудомни растения са и са много декоративни, а плодовете им са вкусни и се консумират.

Феникс канариензис не понася засушаване или излишна влага

Phoenix canariensis - (Феникс канариензис) расте на Канарските острови. Стволът е прав, 10-15 м висок и широк до 1 м , покрит е с остатъци от листата и е много здрав. Короната се състои от 150 до 200 листа. Те са перести, 4-6 м дълги, яркозелени. Отделните малки листчета са дълги 50 см и 3-3,5 см широки. В един лист има до 150 броя. Дръжката има здрави игловидни шипове, които могат да са до 20 см дълги. Нови листа се появяват през цялата година (най-интензивно през пролетта). Всеки лист има продължителност на живот 2,5- 3 години. Растението е двудомно. Мъжките съцветия са дълги до 2 м, а женските са по-къси. Покривалото на съцветията е кафеникаво. Цъфти през есента. Плодовете узряват през декември на следващата година. Плодът е яйцевиден, жълто-кафяв, дълъг 2,5 см и широк 1,5 см , не е вкусен. Палмата расте сравнително бързо. На 15-годишна възраст за един вегетационен сезон образува до 20 листа. Продължителността на живот на един лист е 3 години.

Обича рохкава и хранителна почва. Не понася излишна сухост на почвата, а също и излишна влага. Палмата е недостатъчно устойчива в сравнение с другите финикови палми. Издържа краткотрайни застудявания до -8, -9ºС. Размножава се чрез семена. Има форма glance със сиво-зелени листа. Тя е по-декоративна и по-студоустойчива. В Сочинския дендрариум на възраст 40 години стволът й достига височина 8,5 м и в диаметър 70 см, а короната е 7 м в диаметър. Тя е декоративна палма. Използва се и за външно озеленяване на открито през летния период.

Финиковата се отглежда заради фурмите

Phoenix dactylifera (Феникс дактилифера) финиковата палма произхожда от Северна Африка. На височина достига 20-30 метра. Понякога има странични израстъци. Стволът е покрит с остатъци от листни дръжки, строен и достига до 30 см в диаметър. Листата са перести, разположени на върха, дъговидно извити, до 6 м дълги, зелени. Малките листчета са линейно-ланцетни, 20-40 см дълги и 3 см широки. Дръжката е дълга, с шипове.

Съцветието е дълго 1-1,2 метра и увисва надолу от тежестта на плодовете. Те са продълговато яйцевидни от 2,5 см до 5-6 см в зависимост от сорта, сладки и много хранителни. Размножава се чрез семена, които поникват при температура 20-24ºС. Понякога покълват много бавно - след 5-7 месеца. Отглежда се в светли помещения при температура 16-18ºС през зимата и умерено поливане - влажност 70-80%. През лятото обилно поливане и ярко осветление. Добре е лятото да се изнасят на открито.

Финиковата палма има голямо икономическо значение за страните, където се отглежда за плодовете. Те се употребяват в свеж вид или сухи (фурми). Има много сортове.

"Благословеното дърво"

Плодовете на финиковата палма са основен продукт за прехрана на милиони хора на обширна територия на Северна Африка и Югозападна Азия. Те съчетават великолепни вкусови качества и висока хранителна стойност (62-71% захар, белтъчини, масленост и витамини).

Преимущество за експорт имат меките сортове с месест плод. Те са едри, месести, полупрозрачни. Арабите най-много ценят "сухите" или "хлебни" сортове, месестата част на които засъхва и се захаросва на дървото. Те служат за ежедневна храна. Арабите използват плодовете на палмата в многообразни блюда (пекат хляб, от пресните плодове правят напитки). Смлените семена служат за храна на камилите. От отрязаните стволове изтича захарен сок, от който правят палмово вино и захар. Дървесината използват за постройки. Благодарение на финиковата палма в страните е станало възможно оазисно земеделие. Под сянката на палмите се отглеждат други плодни дървета. Египтяните, арабите и персите от древни времена почитат финиковата палма, като я наричат "благословено дърво" или "кралица на пустинята". Тя се отглежда на най-топлите места на земята. Египет, Ирак и Иран са водещи страни по производство на фурми. Промишлени плантации с финикови палми има в пустинните райони на Южна Калифорния и Южна Аризона (САЩ).

Феникс реклината прилича на гъст храст

Phoenix reclinata (Феникс реклината) расте в тропическите влажни гори на тропическа и субтропична Африка. Многостволно дърво, 5-7 м високо и 10-17 см в диаметър, развива многобройни коренови издънки и има вид на гъст храст. Листата са перести, 5-6 м дълги и 60 до 100 см широки, дъговидно извити. Малките листчета са 30-50 см дълги и 2-3 см широки, над 100, твърди, покрити с бели власинки, яркозелени. Дръжката е с тънки игловидни шипове. Плодът е яйцевидно-елиптичен, дълъг 1 см и широк 0,7 см. Семето е с продълговат жлеб до половината му. Сравнително по-нестудоустойчив от Ph. canariesis. Палмата е декоративно растение. Отглежда се в светли, полутопли или прохладни помещения. През лятото може да се изнася на открито.

Феникс робенини озеленява помещения, през лятото живее на открито

Phoenix roebilinii (Феникс робелини) се среща във влажните тропически гори на Индия, Бирма, Лаос. Палмата е дърво с един или няколко ствола, до 2 м височина. В основата стволът е покрит гъсто с остатъци от листата. Те са перести, 50-70 см до 1 м дълги, дъговидно извити. Малките листчета са много, меки и са 15-20 см дълги и 1 см широки, тъмнозелени. Младите листа са покрити с бели власинки и с налепи. Размножава се чрез семена, които поникват при температура над 20ºС (22-24ºС). Отглеждат се в умерено влажни и светли помещения. Да се избягва пряко слънчево огряване. През зимния период се отглежда при температура 16-18ºС, като се оросява често. Полива се умерено през зимата, а през лятото - обилно. Обича лека почва, но богата на хранителни вещества. Тя е високо декоративен вид, използва се за озеленяване в помещения и на открито през лятото.

Светло и топло е необходимо за феникс рупикола

Phoenix rupicola (Феникс рупикола) расте в горите на Индия (Асам). Стволът е прав, 5-7 м висок и 15-20 см широк, гладък. Листата са перести, 2-3 м дълги, слабо извити дъговидно. Малките листчета са 30-40 см дълги, гъсто разположени. Те са лъскави, зелени. Дръжката е с шипове. Размножава се чрез семена. Поникват при температура над 20ºС. Отглежда се в светли и топли през зимата помещения (16-18ºС). Много декоративен вид е. Използва се за озеленяване в по-светли помещения и на открито през лятото.

Феникс силвестрис расте в сухи райони

Phoenix sylvestris (Феникс силвестрис) расте в сухите райони по долините на реките и низините на Източна Индия. Стволът е прав до 12 м висок и 60-80 см до 1 м в диаметър. Листата са разположени във връхната част, от 150 до 200 броя. Те са дълги 4 м, дъговидно извити. Малките листчета са 25-35 см дълги и 4-5 см широки, сиво-зелени. Дръжката в основата е покрита с кафяви влакна, по края с остри, здрави шипове, които са дълги 3-15 см. Новите листа се появяват от март до октомври. Размножава се чрез семена. Видът е светлолюбив и топлолюбив. По-сухоустойчив е от останалите финикови палми. Поливането трябва да е умерено през лятото и ограничено през зимата. Използва се в озеленяването на помещения. През лятото може да се изнася на открито. Честото оросяване се отразява добре на растението.

Хризалидокарпус лутесценс се чувства добре в домашни условия

Chrysalidocarpus lutescens (Хризалидокарпус лутесценс) расте на о-в Мадагаскар, от крайбрежието до височина 1000 м над морското равнище. Растението има много стволове с височина 7-9 м и 10-12 см в диаметър. Младите стволове и дръжките на листата са жълти, с малки черни точки. Листата са 1,5 до 2 м дълги и 80-90 см широки, дъговидни. Малките листчета са 1,2 см широки и 40 см дълги и са зелени. Дръжката е жълта, 50-60 см. Съцветието е гъста метлица и е в пазвите на листата. Палмата е двудомна. Размножава се със семена и вегетативно от издънки. От долната част на стъблото от допълнителни пъпки на растението се образуват издънки. При благоприятни условия от тях израстват корени. Издънките могат да се отделят от майчиното растение през пролетта или лятото. Засаждат се в лека хранителна почва. Необходимо е да им се осигурява температура 18-20ºС и висока влажност. Хризалидокарпусът е много красива палма и се използва за озеленяване на помещения. Обича светло и топло място. Редовна поливка през лятото и ежедневно оросяване. През зимата се отглежда при температура, която не е под 16ºС, умерено се полива и оросява. Расте сравнително бързо. Младите растения се пресаждат през 4-5 години. Тя е много красива палма, която се предпочита да се отглежда в домашни условия на светло и топло, тогава расте и се развива много добре.

На арека мадаскариенсис е необходима висока влажност

Chrysalidocarpus madascariensis (Хризалидокарпус мадаскариенсис)(като синоним е Areca madascariensis - Арека мадаскариенсис)

Расте на северозападното крайбрежие на остров Мадагаскар. Стволът е един, до 9 м висок и 20-25 см в диаметър, слабо разширен в основата, гладък, с добре забележими кръгове. Листата са перести. Малките листчета са 45 см дълги и 1,8 см широки, лъскави и зелени. Съцветието е дълго 50-60 см, гъсто разклонено, в пазвата на листата. Размножава се със семена, за покълването на които е необходима температура над 20ºС. Отглежда се в светли и топли помещения с висока въздушна влага - редовно оросяване на листата. Много декоративна палма. Расте добре в домашни условия.

Кокосовата палма е азиатка

Cocos nucifera (Кокос нуцифера) кокосовата палма обитава крайбрежието на тропическа Югоизточна Азия. Стволът е 10-20 до 25 м висок, а в диаметър 30 см, гладък, с вертикални цепнатини и кръгове от опадалите листа, лъскав, леко наклонен и слабо разширен в основата до 50 см в диаметър. Листата са перести, 2-4 м дълги. Малките листчета са 50-70 см дълги, плътни, равномерно разположени по оста, зелени или жълтовато-зелени. Палмата е еднодомна и започва да цъфти на възраст 6-12 до 15 години. Образува съцветие метлица, дълго 1-2 м. Кокосовият "орех" е влакнеста костилка, дълга 20-30 см, тежи 1,5 до 2 кг. Узрява за 10-12 месеца. Окраската на плода варира от зелена, жълта и оранжева до тъмнокафява преди опадането. Под гладката и плътна външна обвивка има влакнест мезокарп с дебелина 2 до 15 см и много твърд ендокарп (костилка) с три дупки "очички" за прорастване на зародиша. През единия излиза коренът, а другите зарастват. Ендотермът на зеления орех е течен и съдържа 0,5 л прозрачна, кисело-сладка течност, която е прохладна и утолява жаждата. Богата е на захар и витамини. Когато узрее плодът, течността става бяла (кокосово мляко).След това течността се сгъстява и уплътнява, като се превръща в мека бяла маса. Вътрешната част на ендотерма дълго време остава течна.

Орехите могат да плуват

За да покълне кокосовото семе, му трябва от 30 до 220 дни при благоприятни условия. Повечето "орехи" покълват на втория месец. Семеделът остава в "ореха" в течение на 12-15 месеца, даже след като растението е образувало едри листа. Кокосовите орехи, попадайки във водата, се отнасят от морските течения. Те са се приспособили към дълги морски пътешествия. Способността да плуват се дължи на запълнената с въздух и непроницаема за солената вода влакнеста външна обвивка и ендодерма, който е частично течен и се поглъща, когато узрява плодът. Твърдата обвивка е надеждна защита на семето при падане от дървото и при дългото плаване в морето. Силните ветрове и щорми, които са обикновено явление по тези места, способстват за разпространението на плодовете. Те не губят кълняемост след плаването по море в течение на 110 дни. Могат да бъдат пренесени на разстояние до 4200км. Кораловите острови и атоли са благоприятни за естествената репродукция на кокосовата палма.

"Най-великият източник" на храна за хората от тропиците

Кокосовата палма е едно от най-полезните тропически растения. Наричат я "дървото на живота", "най-великият източник" на храна на човека в тропиците. На островите в Тихия океан тя е един от главните източници на живот за туземното население, осигурявайки му всичко необходимо. Тя е ценно стопанско растение. Копрата (изсушеният ендосперм на семето) е източник на масло. Използва се в кулинарията и сладкарството, в производството на маргарин, сапун, козметика, свещи и др. Пресният ендосперм се използва за храна, а "водата" е обичайно питие в тропиците и има лечебни свойства. Влакната на мезокарпа на плодовете са здрави, еластични и устойчиви на солената морска вода .Използват се за материал на направа на въжета, мебели, за топливо. Листата са прекрасен материал за покриви на къщи, плетене на кошници, шапки и др.

Кокосовата палма е ценно растение. От нея се получават влакна, мляко, мазнина. Палмата е декоративен вид, но е трудна за отглеждане в помещения. Изисква много светлина, въздушна влажност и топлина.

Палма бетел служи за озеленяване на просторни помещения

Areca catechu (Арека катеху) Палма бетел се среща в крайбрежната зона на п-в Малака, Малайския архипелаг и Източна Индия.

Стволът е един, прав, с кръговидни цепнатини. Висок е 10-15 до 25 м и диаметърът му е 5-12 см. Листата са перести, 1,2 до 1,8 м дълги, дъговидно извити. Малките листенца са плътно разположени. Те са дълги 40-45 см и 3 см широки. Съцветието е 60 см дълго, формира се в пазвите на долните листа. Цветовете са бели и ароматни. Растението е еднодомно. Плодът е 4-5 см дълъг, а семената в диаметър са 2 см. Те са червено-жълти (известни под наименованието бетелов орех). Размножава се със семена. Отглежда се в светли и топли помещения изисква редовно поливане и оросяване през лятото и умерено през зимата. Много декоративна палма за озеленяването на светли и просторни помещения.

От кариота уренс е виното "Тоди"

Caryota urens (Кариота уренс) Винена палма или Китул палма.

Обитава влажните тропически гори до 1500 м н.в. в Източна Индия, Бирма, Тайланд и Малайския архипелаг. Стволът е висок 9-15 м и 35-45 см в диаметър. Листата са 5-6 м дълги и 4,5 м широки. Малките листчета са неправилно триъгълни, 15 см дълги и 7,5-10 см широки, върхът е неравномерно разцепен до половината на листчето. Съцветието е голямо и достига 3-4 м дължина, с много цветове, виси надолу. Плодът е кръгъл, 1-2 см в диаметър, червен. Цъфтежът настъпва в края на живота на растението.

Палмата е декоративна, но има и голямо практическо значение. Получава се палмово вино "Тоди", а в резултат на нарязване на женското съцветие - сок, палмова захар, известна под названието "ягер". От ствола извличат скорбяла, от която правят саго, известно като "Малабарско саго". От листните влагалища и дръжките се получава влакно "китул", което се използва за въжета, рогозки, кошници и хартия.

Размножава се чрез семена и вегетативно чрез издънки. Издънките се отделят внимателно от растението и се засаждат в лека хранителна почва. Отглеждат се при висока температура, над 20ºС и висока въздушна влажност. Много декоративна палма. Изисква топли и светли помещения, редовно поливане и оросяване през лятото и умерено през зимата.

Бутия бонети е бразилка

На Butia bonnetii (синоними Cocos bonnetii или Cocos australis var. bonnetii) Бутия бонети родината е Южна Бразилия. Стволът е висок до 3 м и 50 см дебел, като към върха постепенно се стеснява. Листата са перести, сиво-свeтлозелени, дъгообразно извити, дълги до 2 метра. Малките листчета са твърди, мечовидни, дълги до 50 см и широки от 2,5 до 3 см в средната част на листа. Листата се появяват от пролетта до месец септември и живеят до 5 години. Дръжката на листа е дълга 50-65 см. Съцветието е 1-1,2 м дълго, а покривалото на съцветието 80-90 см. Плодовете са кръгли, 2 см в диаметър, консумират се - околоплодникът е сочен, кисело-сладък, жълт на цвят. Размножава се чрез семена.

Изисква светло, слънчево изложение. През лятото трябва да се полива обилно, а през зимата - умерено. Температурата през зимата не трябва да пада под 8ºС. Пресажда се в средно тежка почвена смес.

Бутия капитата издържа на застудяване

Butia capitata (Cocos capitata) Бутия капитата расте в планините на влажните субтропици на атлантическото крайбрежие в Бразилия. Дървото е високо 5 до 5,5 метра и 50 см в диаметър. Листата са перести, 2,5 до 4 м дълги. Малките листчета са твърди, сиво-зелени, дълги 75 см и широки 3,5 см, мечовидни. Листата живеят 5 до 7 години. Дръжката на листа е дълга до 1 метър, силно разширена в основата - 20-25 см, и до 4 см на върха, по края с шипове, дълги 3 до 5см. Дръжката на младите листа е покрита с гъсти влакна, а при старите влакната са твърди, дебели и дълги. Съцветието е дълго 1,25 до 1,5 метра, оста му е сплесната, ярко виолетова със сив налеп. Цъфти на 10-12-годишна възраст. Плодът е жълто-оранжев,консумира се. Меката част е сочна, ароматна, влакнеста. Палмата се размножава чрез семена. Те съдържат до 64% течно кокосово масло, което служи за технически цели.

Като декоративно растение изисква светло, прохладно помещение. Сравнително студоустойчива (В Батуми и Сухуми е издържала до -10ºС през зимата с леки повреди по листата). Понася и леко засушаване през лятото, но редовно и умерено поливане и оросяване се отразява добре. Може добре да понесе пресаждане във възрастно състояние.

Хамедореа аренбергиана понася западно или северно изложение

Chamaedorea arenbergiana (Хамедореа аренбергиана) расте във влажните тропически гори на Гватемала. Стволът е единичен, тънък, 1,5 до 1,8 м висок. Листата са перести, разположени на върха. Малките листчета са по 10-15 броя от двете страни, извити надолу, 30 см дълги и 10 см широки. Съцветието е метлица и се образува в пазвите на листата. Цветовете са малки. Растението е двудомно. Размножава се чрез семена.

Тази палма се използва за озеленяване в помещения. Растенията са невзискателни към слънчева светлина, затова може успешно да се отглежда в помещения със западно или северно изложение. През лятото хамедореата изисква редовно поливане и оросяване, ежедневно проветряване на помещението. През зимата поливките намаляват. Добре е да се полива с леко затоплена вода. При добри условия на отглеждане палмата може да цъфти, а ако има мъжки и женски растения - и да плодоноси. Младите растения се пресаждат всяка година, а възрастните през 2 години. Старите растения - през 3 до 5 години. Почвата трябва да е тежка, хранителна.

Хамедореа елатиор образува гъсти храсти

Chamaedorea elatior (Хамедореа елатиор) обитава влажните тропически гори до 600 м надморска височина в Мексико. Храстовидно растение, достига височина 3 до 5 м. Ежегодно дава нови израстъци и образува гъсти храсти. Листата са 1 -1,5 м дълги, перести, а листенцата са 12 до 16 броя. Те са двойки, ланцетно заострени. Дръжката е 30-75 см дълга, тънка, с кръгло сечение. Съцветието се поява по-ниско от листата. Цветовете са червено-оранжеви.

Размножава се чрез семена и вегетативно с издънки. От коренищата на палмата ежегодно се появяват нови издънки, всяка с 4-6 листа. Те се отделят внимателно от майчиното растение с остър нож и се засаждат в саксии. Обикновено това става през лятото. Младите растения се нуждаят от грижи - редовно поливане, оросяване, подхранване с торове. Хамедореа елатиор се отглежда в просторни помещения. Достига до 3,5м и развива гъста храстовидна корона. Изисква въздушна влага и непряко слънчево огряване.

Някои не понасят прякото слънце

Chamaedorea elegans (Хамедореа елеганс) обитава влажните тропически гори на Мексико. Стеблата са тънки, високи 1,5 до 2 м и 2,5 до 3,5 см в диаметър. Дава много израстъци. Листата са перести, дъговидно извити. Малките листчета са 12-14 броя, на двойки, линейно-ланцетни, светлозелени. Съцветието се развива в пазвите на листата. Цветовете са малки, светло-жълти, ароматни. При наличие на мъжки и женски растения се опрашват и дават семена. Размножава се чрез семена и вегетативно чрез издънки. Семената много бързо губят кълняемост.

За правилното отглеждане на палмата се изискват помещения без пряко слънчево огряване и висока въздушна влага. През лятото е необходимо редовно поливане и оросяване, а зимата - умерено.

Хамедореа елеганс е високо декоративна палма. Използва се за озеленяване и в помещения със западно или северно изложение.

Хамедореа ернести - аугусти цъфти с оранжеви цветове

Chamaedorea ernesti-augusti (Хамедореа ернести-аугусти) расте във влажните тропически гори на склоновете на планини в Мексико и Гватемала. Стволът е единичен, тънък, 1-1,2 м висок (на ствола в основата на междувъзлията се образуват въздушни корени). Листата са двуразделни, като отделните им части са триъгълни, до 60 см дълги и 25 см широки (на ствола има от 8 до 10 листа).

В помещения с непряко слънчево огряване и въздушна влага палмата расте добре и цъфти с оранжево-жълти цветчета.

Размножава се чрез семена и вегетативно. На високия и тънък ствол в основата на междувъзлията се образуват въздушни коренчета. Отрязан, този ствол се вкоренява лесно при висока температура (над 20ºС) и висока въздушна влага. Отглежда се в помещения. През са лятото трябва редовно да се полива и оросява. Не трябва да се излага на пряко слънчево огряване. Зимата поливането и оросяването да са умерени.

Кентията трябва да се полива с леко затоплена вода

Howea belmoriana или Kentia belmoriana (Ховея белмориана или позната като Кентия) расте по пясъците и крайбрежните хълмове на остров Лорд Хау. Стволът е 7 до 10 м висок, разширен в основата, с кръгове от опадалите листа. Листата са перести, 2-4 м дълги. Размножава се чрез семена.

Отглежда се в светли просторни помещения. Добре понася сухия въздух и може да се отглежда и в помещения със североизточно изложение. Лятото се полива обилно през два дни и се оросява редовно. През зимата не се оросява. Полива се с леко затоплена вода рядко (веднъж в седмицата), но да не се допуска пресушаване на почвата. Температурата през зимата е добре да е над 16ºС. Добре развитите палми на възраст над 12 години имат по 12 и повече листа, а тези над 15 години - до 20 листа. Ховеята е една от най-красивите палми, която е издръжлива и невзискателна за отглеждане в помещения. Много декоративна палма. Светлолюбива и влаголюбива.

Ховея фостериана през зимата се полива малко

Howea fosteriana (Ховея фостериана) расте на остров Лорд Хау в планините, достига до 300 м надморска височина. Стволът на палмата е прав, достига 10-12 м височина. Листата са перести, 2-2,5 м дълги, не са извити дъговидно. Малките листчета са разположени хоризонтално от двете страни на рахиса на разстояние 2 см един от друг, зелени, отдолу с малки точици. Дръжката е 1-1,5 м дълга (не е извита). Съцветието е около 1 метър дълго. То е разклонено, увиснало надолу. Цветовете са жълти. Размножава се чрез семена. Отглежда се в топли, светли и просторни помещения. Лятото се полива и оросява редовно. През зимата поливките се намаляват, а температурата трябва да се поддържа над 18ºС.

Тя е високо декоративна палма, подходяща е за озеленяване на помещения. Светлолюбива и влаголюбива.

Сокът от слоновата палма е сладък, ползва се за храна

Jubaea chilensi (Юбеа чилензис) или познатата като слонова палма расте в планините до височина 1200 м надморско равнище на Тихоокеанското крайбрежие.

Стволът е мощен, висок е 20 м, но може и повече, с диаметър 1-1,5 м, гладък, цилиндричен, с цепнатини от опадалите листа. Листата са перести, 1,8 до 3,5 м дълги. Малките листчета са плътни, продълговати, заострени, дълги са 50-60 см и 2-2,5 см широки. Дръжката е къса, здрава, по края с власинки. Съцветието се намира в пазвите на листата.

Тя е много ценно декоративно растение. Палмата расте бавно. Отглежда се в прохладни помещения. Понася леко сухия въздух в помещенията. През зимата е добре да е поставена близко до светлината. Необходимо е да се полива умерено, а температурата на въздуха да не пада под 8-10ºС . През лятото е нужно редовно да се полива и оросява. Младите растения се пресаждат през 2-3 години, а възрастните - веднъж на пет години. Сокът, извлечен от ствола на палмата, е сладък и се използва за храна.

Рафията е ценен материал за влакна за плетене

Raphia farinifera (Рафия фаринифера) расте в тропическите влажни гори на Африка и о-в Мадагаскар. Образува няколко ствола, които са високи 5-7 м и от 0,5 до 0,7 м широки. Листата са перести, големи, до 15-16 метра дълги и 3 м широки, правостоящи (почти вертикално). Малките листчета са многочислени, гъсто разположени. Те са 1,5 м дълги и 3-3,5 см широки, от горната страна са тъмнозелени, а от долната страна са по-светли. Листата са плътни, кожести, назъбени по края. Дръжката е здрава, плътна, с шипове. Съцветието е дълго 2-5 метра, цилиндрично и широко 20 см. Размножава се със семена. След плододаване палмата загива.

Известна е в градинарството като рафия, която се използва и за плетене на седалки за столове. Получава се от влакната (епидермиса) на листчетата и основата на листата.

Отглежда се в светли и топли помещения. Лятото редовно се полива и оросява, а зимата умерено. Палмата е декоративна и с нея се озеленяват помещения.

Отглеждане

В топлите райони имат предимно стопанско значение

В тропическите и субтропическите страни и райони, откъдето са произлезли, растат и се отглеждат, защото имат голямо стопанско значение като технически растения, използват се и за храна. Много видове са обект и на тропично земеделие. Използва се цялото растение (плодове, листа, дървесина). От скорбялната сърцевина на стъблата на саговата палма и мавриковата палма се получава т.нар. саго, което е основна храна на населението на Малайския архипелаг. От него се получават напитки. Кокосовата и маслодайната палма са основни маслодайни растения за тропическите и субтропическите райони. Плодовете (фурмите) на финиковата палма, изсушени, съдържат 70% захар, 2,5% мазнини, 2% белтъчини и др. От листата или стъблата на други палми се събира растителен восък. Дървесината на някои палми е ценен суровинен материал. Листата от палми се използват за получаване на хартия или за растителни влакна, от които се плетат кошници, за седалки на столове и др. От много палми се получава захар (захарна палма), вино (винена палма), спирт (от сока на някои съцветия), или т. нар. растителна слонова кост и др. Палмите се култивират и като декоративни на открито или в оранжерии, и като стайни растения. Те заемат едно от първите места между листнодекоративните растения. В тропиците и субтропиците служат за украса на открити места или селища, у нас палмите се отглеждат в съдове предимно като декоративни за озеленяване и за украса на помещения.

У нас са за украса

Отглеждането на палмите трябва да бъде съобразено с изискванията на топлината, светлината, влагата и хранителните вещества, които са необходими за правилния им растеж и развитие. За различните видове те са различни. Правилното им обезпечаване в домашни условия дава възможност на растенията да се развиват добре. Въпреки това палмите, отглеждани в помещения и на открито (през лятото), често боледуват, губят част от листата си.

Преди да се закупят палми, трябва да се избере подходящ вид за условията, които могат да му се предоставят за растеж и развитие. Това е от съществено значение за запазване на декоративната стойност на растението. Ако решим сами да размножим някой вид палма, трябва да се снабдим с пресни семена, старите бързо губят кълняемост. У нас някои палми като Chamaerops, Trahucaria, Chamaedorea и др., които са отглеждани при благоприятни условия в помещения и са изнасяни на открито през лятото, могат успешно да дават плодове.

Семената се подготвят за засаждане

Семената се почистват от плодната обвивка и се засяват в саксии или други съдове, които са дълбоки около 20-30 см. Дълбочината зависи от големината на семето. Тя трябва да е един път и половина от неговата големината. От значение е дренажът в съда, водата не трябва да се застоява, защото корените могат да загният. Почвата трябва да не е много богата на хранителни вещества. Семената се засяват на разстояние 3-4 см едно от друго. Поливат се обилно и се поставят на топло на около 20-25ºС. Температурата се поддържа, докато покълнат семената. След това може тя да се понижи. Сроковете, необходими да поникнат семената, са различни за различните видове. Пресните поникват по-бързо от старите семена. Например пресни семена от финикова палма поникват за 20-25 дни, а съхранени - след 1,5 до 2 месеца. Пресните семена на хамеропса поникват за 1,5 до 2 месеца, на трахикарпуса след 1-2 месеца, ливингстоните след 18-20 дни, вашингтонията за 12-19 дни, канарската финикова палма - 35 до 40дни, различните видове сабал - 50 до 70 дни, а слоновата палма след 40 - 45 дни. Семената, които са съхранени продължително време, поникват неравномерно и може то да продължи от 6 месеца до една година.

Младите растения искат редовни грижи

След покълването на семето се появява корен и един лист, които са свързани. Тази връзка съединява ендосперма на семето с развиваща се пъпка. Тя не трябва да се премахва, защото от семето постъпват хранителни вещества, които са необходими за изхранване на младото растение. При разсаждането на младите растения в саксии по едно трябва да се внимава да не се прекъсне тази връзка между корена и младото растение. Коренът не се съкращава и се внимава да не се нарани. Пресажда се в лека хранителна почва (2 ч. чимова, 1 ч. листова, 1/2 ч. пясък). При пресаждането се внимава семето и връзката да останат над повърхността на почвата. Младите растения се нуждаят от редовно поливане и оросяване на светло и проветриво място. Да се пазят от пряко слънчево огряване. След една година се пресаждат в по-големи съдове. Първите години листата, които се появяват, са целокрайни, удължени. Истинските листа - перести или длановидни, се появяват след втората година от поникването.

Новозакупените растения трябва да се оросяват по-често, да не се засушават и не се излагат на пряко слънце. В помещенията да се избере подходящо място, обикновено до прозореца на по-светло.

Някои се размножават вегетативно

Някои видове палми, които дават издънки, се размножават вегетативно. Младите растения се отделят с остър нож, като отрезът се напудря с прах от дървесни въглища, за да се предотврати загниване. Добре е да се засядат в саксии с лека почва или само в пясък. За младите растения се полагат грижи, както и за тези, които са получени от семена.

Пресаждат се периодично

Пресаждането на палмите трябва да се извършва периодично. Младите растения се пресаждат по-често (всяка година), възрастните растения (до 7 години) - през три до пет години, а тези над 15 години през шест, седем години.

Преди пресаждането се подготвят съдовете, които трябва да са по-големи от тези, в които са били палмите, с 2-3 см. Почвената смес за по-малките (по-млади) е по-лека (с повече листовка, торф и пясък), а за възрастните леко глинеста почва в смес от листовка, торф, пясък. Торфът да е с неутрална реакция. В никакъв случай не трябва да се забравя дренажът в саксията. Добре е да бъде по-голям слой от дребни камъчета и пясък.

Преместването се прави през пролетта

Пресаждането се извършва обикновено пролет (март-април) преди усиления растеж на растенията. Трябва да се има предвид, че различните видове растат и се развиват различно. Например финиковите палми се отличават с по-бърз растеж от сабал и хамеропс. Това понякога налага по-често пресаждане. По време на пресаждането е хубаво да не се нарушава почвата около корените, особено на по-младите. По възможност корените да се запазват.

Често в саксиите или съдовете, в които растат палмите, корените се разрастват толкова, че образуват на дъното пласт като "възглавничка". Те повдигат растението над почвата в съда. Когато се налага, тези корени се изрязват при пресаждането.

При възрастните растения, когато почвата около корените е много сбита, тя леко се премахва, а корените, когато са много, част от тях се изрязват. Растения, на които са изрязани корените, боледуват и трябва да се внимава с поливката (да не се преполива). Повечето от палмите са дървета в родината си и когато се отглеждат в съдове, те не винаги понасят това добре.

Видът определя нуждата от вода

Поливането на растенията също трябва да става спрямо вида на отглежданата палма. Тези, които произхождат от области с влажен и топъл климат, изискват по-често поливане и оросяване. През зимния период поливането намалява (в зависимост от температурата на помещението), но добре е растенията да се оросяват с пулверизатор.

През определен период е добре листата да се измиват с вода. Лятото "къпането" е особено полезно. Водата да е леко затоплена - 18-20ºС, а в районите с твърда вода да е престояла.

Да не се и преполиват

Засушаването на почвата е вредно за растенията, но не по-малко вредно е и преполиването. В преовлажнената почва корените трудно дишат, а отделеният при дишането въглероден двуокис се разтваря във водата и се получава въглена киселина. Тя пък разтваря разни соли и при изпарението се отделят като бял слой върху почвената повърхност. Почвата се вкислява и не е благоприятна за растенията.

Обичат да получават хранителни вещества

Подхранването с хранителни елементи се отразява добре на палмите. В магазините има торови смески за палми, (обикновено течни), които трябва да се използват според указанията. Палмите понасят добре и листно подхранване.

Прилага се и органично торене с оборски или птичи тор по време на интензивния растеж. Дозите на торовете трябва да се използват внимателно. Добре е почвата на растенията да е влажна и тогава да се тори (особено с течните торове).

Правилно отглежданите палми имат характерния им тържествен изглед и са едни от най-добрите растения, използвани в озеленяването на помещения и на открито през летния сезон.

Няколко съвета

Преди да купите, помислете

По своята екзотичност и красота палмите са несравними, затова всеки би предпочел да се радва, ако в дома си може да притежава някое от тези растения. Голямото им разнообразие позволява да се избере подходящ за домашните условия вид. Но както всички и те имат определени изисквания, където и да се отглеждат - в жилище, зимна градина, оранжерия или през лятото на открито, затова е необходимо да се познават и да им се осигуряват оптимални условия да растат нормално.

Желанието ви е голямо да притежавате някоя от тях, но преди да решите да си купите палма, трябва добре да прецените възможностите си, като имате предвид някои особености на растението. Най-напред стои въпросът дали имате достатъчно място поради по-големите размери на палмите. Листата им не бива да се деформират, като се доближават до мебели или стени (в тях е красотата), а освен това трябва да има пространство около тях свободно да се обикалят. Те растат и доста бързо и затова трябва да предвидите, че следващите години ще им е необходимо по-голямо пространство. Освен това, някои от палмите са по-бързо растящи. Палмите с перести листа изискват повече място, отколкото тези с ветриловидни листа.

Изберете подходящия вид

Трябва добре да познавате видовете палми, които се предлагат, за да изберете вида, на който можете да осигурите най-добрите условия. Така едни видове палми се развиват и се чувстват добре през цялата година в отопляеми помещения , а други предпочитат да отидат през топлото време на открито. Последните могат да презимуват и в прохладни и светли помещения, даже при условия, сходни на условията на студена къща.

Купете здрави растения

При покупката на палми трябва да изберете здрави, силни, с неповредени и равномерно разпределени листа. Да имат няколко млади, неразтворени още листа. По листата да няма петна. Цветът им при различните видове е специфичен. Може да е тъмнозелен, сиво-зелен, да е с метален блясък и др. Така че по цвят трудно ще се ориентирате. Освен че на вид растението изглежда здраво, е необходимо да огледате добре да няма от долната страна на листа или по дръжките някой дребен неприятел - трипс или акар. Така ще внесете и у вас от вредителите, които могат да нападнат растенията в дома ви.

Избраният вид

След като сте си избрали подходящия за вашите условия вид, понякога е трудно да осъществите точния избор. Не всякога в предлаганите градински центрове и ботанически градини се намира това, което търсите, затова любителите на палми може да потърсят помощта на градинарските дружества за отглеждане на палми или консултация с ботаническите градини, които могат да окажат помощ за намиране на определения вид.

Ако сте успели да се снабдите с желаната палма, добре е да я пренесете в дома, когато времето се затопли. Палмите, като рожби на топлите страни, са чувствителни към студа. През есента или зимата те трудно понасят смяната на мястото или температурата. Но ако се наложи покупката да стане в студено време, те трябва да са добре опаковани и предпазени от студа по времена пренасянето.

На новото място

Първоначално растенията не се чувстват комфортно. По принцип палмите не обичат много да сменят местата, на които са били. За доброто им развитие избраното място трябва да е подходящо още от самото начало. На новото място е необходимо да им се създадат условия, близки до тези с предишните. Така те по-бързо ще преминат периода на аклиматизиране. През този период се старайте да не са постоянно огрявани от слънце, да не са близо до отоплителните тела, не ги пресаждайте. Давайте им необходимата вода, без да прекалявате. Може да ги подхраните, но след като установите, че вече са се прихванали и са започнали нормалното си развитие.

Вредителите не жалят красотата

Добре гледаните и осигурени с оптималните условия за развитие палми са доста устойчиви на болестите и неприятелите. Допусканите грешки при отглеждането им са основна причина за физиологични смущения на растението и благоприятни условия за нападение от вредители. Те се нападат от причинители на болести - вируси или гъби, и неприятели - листни и щитоносни въшки, червен паяк, трипс. Навреме взетите мерки за унищожаването на вредителите са важни за нормалното развитие на растенията.

Срещат се и незаразни болести. Недостигът на хранителни елементи (желязо, магнезий, манган и др.) при отглеждане на палми на беден торфен субстрат и продължително престояване в почвена смес без пресаждане и торене води до поява на пригори на листните връхчета, множество жълти или кафяви точковидни петънца, жълтеене на листата. Наблюдават се и повреди от поливната вода - поливането на палмите и особено оросяването на листата им с вода, съдържаща хлор, води до поява на пригори и петна.

Допуснатите пропуски при отглеждането на палмите довежда до сериозни нарушения и в организма на растението, което се изразява и с външни прояви.

БОЛЕСТИ

Незаразни

Върховете на листата стават кафяви

Предполага се , че през лятото твърде ниска е била влажността на въздуха, а през зимата се е задържала вода или растението е престояло на по-сух въздух, след като е било сменено мястото. Предпазните мерки са: през лятото да се подрежда наред с други растения, например върху тревни площи. През зимата да се полива по- слабо, да има възможност да се оттича водата, да се повишава влажността на въздуха, да се напръсква.

Всички листа пожълтяват

Вероятната причина е появата на хлороза, която се дължи на недостиг на микроелементи, обикновено желязо. Водата за поливане да е много варовита или да са увредени корените на растението. Необходимо е да се изследва почвата, при необходимост да се използва железни препарати. Изследва се и водата, проверяват се корените, за да се установи и отстрани причината.

Загубва се гланцът

Загубва се лъскавината на листата, когато са били обърнати към слънцето. Променя се цветът в белезникав до бял, а по-късно се получават сухи места. Възможната причина е слънчево изгаряне. Може да са попаднали по листата капки вода. Предпазните мерки, които трябва да се вземат, са палмите да са много добре закалени, преди да се изложат на слънце. В помещенията да се засенчат.

Свиват се перата или лъчите на ветрилото

Може и да избледнеят, особено в много топли дни. Причината е в недостиг на вода или кореновата туфа се е повдигнала нагоре и водата протича свободно. При тези прояви използвайте обилно поливане, подходяща саксия и пресаждайте своевременно.

Недоразвита листна петура

Появяват се недоразвити пера и листна петура, усукан централен нерв и недобре оформени листа. Възможните причини са, че растението е било преохладено или пръстта в саксията е била дълго време замръзнала. За преодоляване на състоянието повишете температурата на пръстта. Ако има студено течение, поставете палмата на по-високо.

Слаб растеж, рано загиване на листата

Причините може да се дължат на поставянето на палмата на твърде студено място, светлината да е в недостиг или излишък , пръстта да е преовлажнена или да е ниска влажността на въздуха. Предпазните мерки се състоят в това, че трябва добре да познавате изискванията на съответния вид и да му предоставяте необходимите условия.

Вирусни

Вирусни болести по палмите са рядкост. Но ако по признаците не можете да определите заболяването и ако имате съмнение, то изрежете своевременно болните части на листата. Изолирайте растението от останалите и му създайте най-добрите условия за растеж и развитие. Ако то не се възстанови, трябва да го унищожите, защото лечението на вирусните болести по стайните растения не се лекуват.

Гъбни

Фузарийното увяхване вреди на цялото растение

Фузарийното увяхване се изразява в загиване на пониците, корените, основата на стъблото, листната основа и листата. Причинява се от различни видове на рода Fusarium. Мерките за предпазване от зараза са обеззаразяване на почвата и семената преди засаждането. Създаване и спазване на всички необходими условия за оптималното развитие на растението.

"Мазолите" по листата

Нарича се мазолеста болест, защото по листата се появяват подутини до 2 мм, кръгли, твърди, приличат на мазоли. Когато се спукат, изпускат жълтеникав споров прах. Нападнатите листа пожълтяват и загиват. Причинителят на болестта е Graphiola phoenicis. Среща се най-често при видовете хамеропс и финиковата палма. Предпазна мярка е палмите да се поставят на светло и проветриво място, да се избягва високата влажност на въздуха и да не се оросяват. Засегнатите листа да се изрязват и изгарят, след това се пръска с фунгицид.

Петнистост

По листата се появяват жълтеникави петна, които просветляват, по- късно покафеняват към средата, накрая загиват целите листа. Причиняват се от гъба от род Exosporium. Напада най-често финиковата палма. Мерките са същите както при мазолестата болест.

Друго заболяване със същото име, при което се появяват жълтеникави петна по листата, дръжките им и основата, което води до увяхване и загиване на листата, се причинява от различни видовe на гъбата от род Colletotrichum.

Склеротийно увяхване

При склеротийното увяхване листата стават бледозелени, появяват се брадавици със зърнеста форма. Листата загиват, но може и цялото растение. Болестта се причинява от гъби на род Sclerotium. Мерките за предпазване и борбата с болестта не се различават от останалите гъбни болести по палмите.

НЕПРИЯТЕЛИ

Най-често срещаните неприятели по палмите са: щитоносни и лъжещитоносни въшки, акари, трипси.

Най-разпространена е палмовата щитовка. Тя смуче сок от листата, като на мястото после се появяват жълти или виолетови петна. Листата засъхват, а може да загине и цялото растение. Понякога се наблюдават и лепкави отлагания от медна роса или саждиви гъбички, които се заселват по екскрементите на въшките. Установени са и други видове щитовки, които са еднакво вредни и борбата с тях е трудна и продължителна. Тя се води главно срещу ларвите, които са по-уязвими. Без прилагането на подходящи инсектициди тя остава безрезултатна. Нужно е да се правят две-три пръскания през 10-14 дни и поливки с препарата в почвата в съдовете. Много важно е да се избягва прекалено сух, прекалено топъл и застоял въздух и от време на време да се обливат листата под душ.

Акарите са дребни паячетата (около 0,5мм). Всички стадии на развитие - яйца, ларви, съществуват едновременно. Нападат предимно растението, което се отглежда на закрито, в помещение със сух, топъл въздух. Те се развиват обикновено върху долната страна на листата. Вредят, като смучат сок от листата и образуват по тях петна с жълто-кафяв цвят. Наблюдава се и фина паяжина между перата и другите части на листата. По-късно изсъхват. Борбата с акарите е трудна, тъй като те слабо се забелязват, вижда се само лека паяжина. Пръскането с акарицидни препарати се прави през 4-5 дни. В оранжерията е възможно да се използват и хищни акари. Не трябва да се допуска пръстта в саксията да изсъхва, въздухът да не е прекалено сух и топъл. Да се съобразяват с изискванията на отделните видове палми.

Някои видове палмови акари причиняват брадавичести подутини по листата, къдрене, вълнисти пера или лъчи, втвърдявания, умъртвяване на мястото на смукане и др. При тези видове трябва да се избягва високата влажност на въздуха. Мерките срещу тези акари са същите.

Трипсите също нанасят големи вреди. Те вредят пряко на растенията, като при храненето ги повреждат и косвено, защото пренасят и ги инфектират с вируси. Най-разпространен е палмовият трипс. Трипсите са много дребни - 1 мм, и силно подвижни насекоми. Те се откриват едва като се намножат повече. За период от 2 до 4 седмици успяват да се намножат в голяма численост. За да се открият навреме, е необходимо да се правят чести проверки, като листата се тръскат върху бял лист хартия. Химическата борба срещу трипсите е най-предпочитана и ефективна, когато се използват подходящи препарати. Пръскането се прави през 4-5 дни и е добре да се сменят използваните различни препарати.

Листните въшки се хранят, като смучат сок от листата, цветовете, пъпките на растенията. Ако температурата е висока, а относителната влажност ниска, листните въшки отделят екскременти, богати на захари (медена роса), с които замърсяват листната повърхност. Върху тях се развиват чернилни гъби, които пречат на нормалното развитие и функции на листата. Растенията отслабват. Повредените листа пожълтяват и се деформират. Пъпките не се разтварят. Палмите, нападнати от въшки, губят декоративните си качества. Голямата опасност от листни въшки се дължи не само от пораженията, които нанасят на растенията, но и на обстоятелството, че те пренасят много вирусни болести. Борбата трябва да се води навреме с инсектициди, като препаратите се редуват.

Правилно отглежданите палми имат характерния им тържествен изглед и са едни от най-добрите растения, използвани в озеленяването на помещения и на открито през летния сезон.

Цикасът, известен като сагова палма, не е палма

Цикасът, наричан сагова палма, не е от семейството на палмите, но поради приликата с тях е наречен палма. Той принадлежи към семейство Cycadaceae, род Cycas. Видовете от рода растат в тропическия и субтропическия пояс. Те са с цилиндрично, неразклонено стъбло, на върха на което има туфа от красиви листа, младите са завити като охлюв. Най-често се отглежда видът Cycas revoluta, който погрешно се нарича сагова палма. Расте свободно из горите на Япония и Китай. Той е вечнозелено двудомно растение, високо до 3 м, в саксия - до 1 м. Стволът е дебел , понякога стига и 1 метър, покрит с остатъците от дръжките на листата. На фона на тъмнозелените листа при женските екземпляри се отделят жълтите мегаспорофили с яркочервени семепъпки. При мъжките екземпляри в средата на розетката от листа се появява светлокафява шишарка, в която се намира прашецът. Цикасът расте бавно. При големите екземпляри в короната му се наброяват до 30 листа.При добро отглеждане всяка година на върха едновременно се появяват до 15 листа, при стайни условия до 2-6 нови листа на година. Листата са тънки, тесни и кожести и се появяват на широки, твърди дъги от върха на стъблото. В Япония вътрешността на получените семена се ползва за храна, но смесена с друга, тъй като е отровна.

Цикасът е светлолюбиво растение, расте при оптимална температура 15-18 градуса. Размножава се със семена и странични израстъци. Семената изискват по-висока температура - около 30 градуса, в продължение на 6-8 месеца, когато се появява новото растение. У нас се отглежда както останалите палми, за украса на помещения и през лятото може да се изнася на открито.

Друг цикас - С. circinalis, e най-широко разпространен. Много красиво и декоративно дърво. Високо е 5-8 м. Кожестите му листа са дълги до 2 м. Дръжките им накрая са с шипове. Среща се много често в тропическите и субтропическите паркове. Размножава се предимно вегетативно. Ако се отглежда при домашни условия, трябва да се има предвид, че листата и семената са отровни.

Цикасите се отглеждат в домашна обстановка както останалите палми.


07.08.2008, Ангелина СИМЕОНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дафиново дърво
Елините тачели дафиновото дърво като свещено и кичели главите на победителите с венци от него. Римляните също са приемали венците като символ на величие, слава и победа. Дълго време листата са използвани за медицински  и други цели и чак по-късно са признати за подправка. У нас е пренесено още от древността.

Дафиново дърво
Елините тачели дафиновото дърво като свещено и кичели главите на победителите с венци от него. Римляните също са приемали венците като символ на величие, слава и победа. Дълго време листата са използвани за медицински  и други цели и чак по-късно са признати за подправка. У нас е пренесено още от древността.

Декоративните храсти очароват зиме и лете
Труд­но е да си пред­с­та­вим цвет­на­та гра­ди­на без учас­ти­е­то на де­ко­ра­тив­ни­те храс­ти. Със сво­и­те фор­ми и баг­ри те прив­личат пог­ле­да, съз­да­ват нас­т­ро­е­ние и в съ­що­то вре­ме са оня фон, на кой­то изя­вя­ват по не­пов­то­рим начин пре­лес­ти­те си пищ­ни­те цве­тя от ран­на про­лет до къс­на есен, а ко­га­то по­сър­не от студ гра­ди­на­та, те ос­та­ват ка­то вер­ни при­я­те­ли, ся­каш да ни на­пом­нят, че пак ще бъ­де ля­то и дво­рът пак ще по­тъ­не в све­жест и мно­гоц­вет­на омая.