Начало › Растения › Любимци › › Гладиолите

Гладиолите

08.07.2008 | Коментари (0)
Цветята с величествено изправени цветоносни стъбла са получили името си от латинската дума "gladiolus", в превод тя означава меч. Това се обяснява с формата на листата, която се свързва със старинна легенда за произхода на растенията.

Легендата

В стари времена един жесток римски пълководец взел в плен войни от войските на траките. По римски обичай ги превърнал в гладиатори, които с битките си довеждали до екстаз жадните за зрелища тълпи. Веднъж той заповядал на двама от тях - красивите и смели верни приятели Сев и Терест, да се бият до смърт. Обявил двойна награда за победителя - обещание за свобода и ръката на своята дъщеря. Смелите доблестни мъже отказали да участват в такава битка. Те отказали да предадат дружбата си и честта на племето, към което принадлежат. Тогава разярените римляни ги убили. И станало чудо - в земята, на мястото, където при отказа си гладиаторите побили своите мечове, разцъфтели прекрасни цветя, обвити с мечовидни листа. Нарекли ги гладиоли. От тогава те са символ на вярност и дружба.

Цветя, деликатеси, амулети

В старинни ръкописи гладиолите се оценяват освен като красиви цветя и като полезни растения. Така по времето на философа Теофраст, последовател на Аристотел и автор на много трудове за растенията, гладиолите се ценели като много хранителен продукт. Техните луковици били използвани като деликатес, изпечени увити в тесто. Нещо повече, в трудовете на Плиний Стари намираме указания за използване на изсушените клубенолуковици на гладиолите като лекарство. В средните векове пък, известни с развитието на много инфекциозни болести, хората носели луковиците на гърдите си като амулети против зли сили и за извоюване на победа.

Световни любимци

От големия род гладиоли (Gladiolus) на семейство Iridaceae са познати около 300 вида многогодишни тревисти растения. Те са разпространени в Северна Европа, Средиземноморието, Крим, Кавказ, Турция, Средна Азия и в тропическите райони на Африка, Иран, Западен Сибир. Те са любими цветя в целия свят и се търсят като рязан цвят. Затова в страните производителки се отглеждат големи количества за износ. Освен с рязан цвят, оживена търговия се води и с посадъчен материал. В нашата страна климатичните условия са много подходящи, затова България е позната като добър производител и износител на рязан цвят, както и на клубенолуковици. Като декоративни сега се отглеждат предимно хибридни форми, наричани Gladiolus chibridus. В създаването им са взели участие много видове, но по-интересни от тях са няколко.

G. blandus произхожда от Южна Африка. На височина достига 50 см. Белите му цветове са 6 см в диаметър. Те са изпъстрени с червено и жълто, цъфтят през юни. Цветовете са разположени твърде рехаво в съцветието. G. bysantinnus произхожда от Мала Азия. Висок е до 60 см. Червено-лилавите му цветове имат диаметър 6-8 см. Цъфти през юни. Растенията са много устойчиви, могат да прекарат на едно място няколко години, през зимата устояват на големи студове. Много оригинален е видът G.tristis. Той произхожда от Южна Африка. Цветовете са широко разтворени и достигат 5 см в диаметър, всички части на камбанката са почти еднакво устроени. Те са кремаво-бели, леко изпъстрени с червено от външната страна на венчелистчетата. Имат приятен аромат. Съцветието е много рехаво.

Клубенолуковицата натрупва резервни хранителни вещества

В почвата гладиолите образуват подземен орган - резервоар за натрупване на резервни хранителни вещества, наричан грудколуковица или клубенолуковица. Тя е резултат от разрастване на долните междувъзлия и възли на летораста. Съставена е от дънце и истинска част, която е с месеста консистенция. Хранителните вещества се натрупват в таза част, а не в отделни люспи, както е при същинските луковици. На върха й има оформено централно око от активно делящи се в определен момент клетки. Освен него има и странични, по-малки по размер и различни на брой очи. Обвита е от влагалищните части на клубенолуковичните листа, които в края на вегетацията изсъхват и служат като предпазни люспи. Засажда се майчината клубенолуковица.

От дъщерната се оформят множество нови

През вегетационния период от връхна или странична пъпка тя оформя задължително една млада, наричана дъщерна или заместваща клубенолуковица. Тя е с правилна, овално удължена на височина форма и през следващата година много жизнена. В зависимост от сорта и условията за отглеждане отделните растения оформят не една, а няколко нови клубенолуковички.

В основата на заместващата клубенолуковица, в пазвите на подземните листа, всяка година се залагат множество столонообразни израстъци. От тях се оформят миниатюрни клубенолуковички, наричани детки. Ако успеят да узреят до края на сезона, на следващата година те успешно се използват за размножителен материал.

 От дънцето израстват корените

По периферията на дънцето всяка засадена клубенолуковица образува адвентивни корени. На дължина достигат 30-40 см. Наричат ги корени от първи етаж и са всмукващи корени. По-късно в основата на новообразуваните клубенолуковици започват да се оформят други, които носят името корени от втори етаж. Те достигат дължина едва 15-20 см. В периода, когато те укрепнат, корените от старите луковици вече постепенно започват да засъхват.

Гладиолите образуват три вида листа

(снимка) Първият вид са влагалищните листа, които се прикрепени към бъдещото дънце на новообразуващите се клубенолуковици. Те плътно ги обгръщат и почти не излизат над почвата, с изключение на връхната част на последният от тях. Тя се показва само на няколко сантиметра. Тези листа служат като тръбопроводи през тях да преминат и излизат на повърхността вторият вид, асимилиращите листа, наричини още клубенолуковични. Това име им е дадено, защото в долната си част обхващат нежно новообразуваните клубенолуковички. На мястото на излизането от почвата те са прегънати на две, а по-нагоре вече оформят цялостен мечоподобен лист. Според силата на растенията те оформят по 4-7 листа, разположени в една плоскост. Третият вид листа на гладиолите се наричат стъблени, защото основата им обхваща цветоносното стъбло. Обикновено те са 4-5 на брой и са в същата плоскост на клубенолуковичните листа.

Съцветието има до 20 цвята

Цветоносното стъбло на гладиолите не се разклонява, с изключение на случаи, когато някъде е леко наранено. Високо, стройно, здраво, на височина достига от 30 до 200 сантиметра. Завършва с красиво лъкатушещо съцветие, което може да е едностранно, двустранно или спираловидно наредено. В съцветието се разпределят последователно 10-20 цвята, а едновременно може да цъфтят от 3 до 12. Всеки цвят е обвит от два зелени прицветни листа. Околоцветникът е прост. Съставен е от шест нееднакви по форма и размери перигонни дяла, които оформят несиметрична камбанка, в горната част леко издадена напред.

Цветовете са прости, кичести, къдрави

Най-често перигоните са гладки, но при новите сортове периферията им може да е нагъната, което създава впечатление за кичестост на цвета. В долната си част те са сраснали в тръбичка. Цветовете са двуполови - оформят тичинки и плодник. По форма на цвета сортовете се делят на 6 групи - прости, къдрави, съставни, насечени, кичести и драконови. Това са сортове, чиито цветове са с разни израстъци и шпори по перигонните листа. Размерите на цветовете при видовете са различни. Според това те се делят на: гигантски - когато ширината на напълно отворения цвят е повече от 14 см; едри - когато е 11-14 см; средни - 9-11,5 см; дребни -6-9 см и миниатюрни - по-дребни от 6,5 см. Плодът е кутийка. В нея има кафяви на цвят семена, които достигат 1-1,5 мм дължина. Обхванати са изцяло от доста широка, кръгла крилатка. Едрината и баграта на цветовете зависи от сорта.

Огромно разнообразие от багри

Създадени са сортове с огромно разнообразие на багри - от снежнобели, всички багри на дъгата до тъмнолилави, почти черни. Може да са с чисти тонове или с две багри. Има сортове с петна или щрихи, с различно обагрена периферия или с оформено око в средата.

За улеснение на работата с вече десетките хиляди сортове е създадена класификация, в която в зависимост от размера на цвета сортовете се делят на пет групи, изразени в шифър.

Шифър Група Диаметър на цвета в см 
 500 гигантски  над 14,1
 400 едроцветни от 11,6 до 14
 300 средноцветни от 9,1 до 11,5
 200 дребноцветни от 6,6 до 9
 100 миниатюрни по-дребни от 6,5

Така с първите цифри от 1 до 5 се означава едрината, а следващите две цифри при попълване на шифъра показват баграта на даден сорт. Това се получава много лесно, като се знае, че на цифра 4 окончават основните багри в дъгата: 00 - означава бяла, 04 - зелена, 14 - жълта, 24 - оранжева, 34 - лакердова, 44 - лакердоворозова, 54 - червена, 64 - малинова, 74 - люлякова, 84 - виолетова, 94 - опушена и 98 - кафява. Останалите цифри между тях означават междинен нюанс между двете основни багри, така че от 00 до 98 е възможно да се изразят 99 степени на тоналност. Така, ако един сорт носи шифър 300, то означава че е средноцветен бял, а 314 ще е средноцветен жълт. Ако обаче сортът е с шифър 350, то той е средноцветен бледочервен, 462 -едроцветен светломалинов, а 586 - гигантски, тъмновиолетов. Това много улеснява работата, когато се налага непрекъснато описание или нанасяне качествата на сортовете гладиоли в каталози.

(снимка) Според срока на цъфтеж сортовете се разделят на 7 групи: много ранни - започват да цъфтят, преди да са минали 70 дни след засаждането; ранни - зацъфтяват от 70-ия до 74-ия ден; средно ранни - зацъфтяват от 75-ия до 79-ия ден; средни - цъфтят от 80-ия до 84-ия ден; средно късни - зацъфтяват от 85-ия до 89-ия ден; късни - зацъфтяват от 90-ия до 99 -ия ден и много късни - разцъфтяват след 100-ия ден от засаждането.

Най-разпространените у нас

Създадените от селекционери и любители сортове, разпространени в целия свят са неизброими. Разпространените и добре познати от години у нас сортове с наложено име и качества са следните.

Ака Лауренция е най-красивият сорт с оранжеви цветове, цъфти рано. Цветовете му са средно големи, а растежът е буен.

Алдебаран е средно ран сорт с наситено жълти цветове с червено око.

Алфред Нобел е средно ран, с червени цветове със сметанова шийка. Дръжката е много здрава. Има добър размножителен коефициент. При лагеруване рядко боледува.

Амстердам е чисто бял

Бенвенуто е с розови камбанки, нежно изпъстрени с червени чертички.

Блау енсел е с много оригинални сини цветове, с малко бяло око.

Блом фонтейн е късен сорт със средно големи цветове, които се отварят почти едновременно. Стъблата са здрави и изправени. При лагеруване не боледува.

Доктор Флеминг е ран сорт с розови цветове със завити краища на перигона. Размножава се добре. Не боледува при лагеруване.

Зомерфройде е подходящ за ранно отглеждане. Цветовете са жълто-червени, изпъстрени подобно на мрамор.

Иелоу супрем цветовете му са с наситено жълт цвят.

Йохан Щраус е много ран сорт с буен растеж. Широко отворените цветове са с къдрави краища и са блестящо червени. Едновременно се отварят по няколко цвята. Възпроизвежда се много добре. При съхраняване не боледува.

Кардинал Спелман е любителски сорт, търсен на пазара. Принадлежи към средно ранните сортове. Цветовете са пурпурновиолетови.

Картаго е аленочервен

Лъвли мелоди е ран сорт с много красиви бледорозови цветове. От засаждането до цъфтеж минават 70 дни.

Мабел виолет е с пастелно виолетово-червени цветове.

Нойес Еуропе е известен късен сорт. Успеха си дължи преди всичко на блестящата си цинобърночервена багра. Освен това силата на растежа му надвишава тази на всички сортове с подобни червени цветове. Образува много детки.

Оскар има наситено кървавочервени цветове. Отнася се към групата на ранните сортове. От засаждането до разцъфтяване са необходими 80 дни.

Присцила е с едри, бледорозови камбанки с червена периферия.

Сан Суси е силно растящ средно ран сорт. Има здрави цветоносни стъбла. Блестящите тъмночервени цветове са големи и широко се отварят, краищата на перигоните леко се завиват. Коефициентът на размножаване е много висок. При съхраняване клубенолуковиците не боледуват.

Уайт френдшип е ран сорт с много нежни бели цветове. Вегетационният период е 70 дни.

Фиделио е с едри камбанки с красива цикламена багра.

Хавай е любителски сорт, подходящ за много ранно производство. Тъмночервените цветове имат слабо лилаво-кафяв оттенък, който му придава вид на кадифе.

Шнеепринцес е все още най-добрият бял сорт за рязан цвят. Цветовете са достатъчно големи, подредени в прави съцветия на силни цветоносни стъбла.

Любителите проявяват интерес към по-екзотични багри. За гладиола такива рядко срещани багри са в синьото и лилавото. Най-интересното постижение на селекцията до сега в това отношение е сорт Ил бльо. Цветоносните стъбла достигат 1 м височина. Едрите камбанки са наситено мастиленосини с малко бяло око в гърлото. Цъфтежът е продължителен, а декоративността на отрязаните цветове е трайна до 15 дни.

Любителите у нас също могат да се снабдят с интересни сортове, предлагани от фирма "Геясем". Сред тях са белите Бангладеш и Леди Годива, жълтите Нова Лукс и Йестер, както и много червени и оранжеви сортове. Но най-инересни са Мадона бледосин с бяло око, Видео - бледолилав, Нори Блю - тъмнолилав и Виолета - много тъмно синьолилав. Една интересна серия са сортовете с двубагрени камбанки, които наподобяват разперени пъстри пеперуди, затова общото им наименование е "Бътерфлай".

Освен оригинални багри, любителите търсят и оригинални по устройство камбанки. Такива са сортовете от серията "Папагали". Те са със силно нагънати перигони и в пастелни тонове.

Перлите на селекцията

В каталозите на производителите на гладиоли за 2006 г. се сочат осем сорта като "перлите на селекцията". Те се предлагат от различни холандски фирми, както в чужбина, така и у нас. Дори и да не успеят да се снабдят веднага, любителите в нашата страна трябва да знаят за тях и за техните особености. Всички те достигат на височина от 90 до 120 см. Препоръчва се при засаждането да им се осигуряват разстояния от 13-15 см, като се избират слънчеви места. Подходящи са за оформяне на групи, засаждане в лехи и за производство на рязан цвят.

Блек Джек е с едри камбанки с възможно най-тъмния нюанс на червената багра. Докато не са разтворени, цветовете изглеждат почти черни. Особено ефектен е при съчетаване с бели гладиоли или многогодишни цветя, които цъфтят през лятото с бели цветове.

Морнинг голд - Едрите камбанки на сорта са златистожълто обагрени, затова греят в градините като слънца. Те са сбито разположени в съцветието. Периферията им е богато нагъната, поради което цветът изглежда като кичест.

Роз супрем е с едри камбанки, обагрени нежно бледорозово, като към центъра баграта избледнява и достига почти до кремаво. Периферията е леко нагъната.

Сапфир е едно изключително оригинално творение на селекцията. Баграта на изящно разтварящите се камбанки е тъмнолилава. За да загатне някакво чудо, средното долно венчелистче е прорязано от нежна бяла чертичка в средата.

Грийн стар - това е шедьовър с елегантно съцветие, в което стройно са подредени изящни камбанки с дълго очакваната за гладиол зелена багра. Чарът му се допълва от леко накъдрената периферия на венчелистчетата. С основание сортът наси името "зелена звезда".

Блюз притежава изключително рядка красота. Камбанките са много едри, а венчелистчетата широки. Основната им багра е снежнобяла. Кокетно накъдрената им периферия е обагрена в нежно лилаво.

Уингз сензейшън - камбанките са едри, но с по-тесни венчелистчета. Баграта им е пищно кървавочервена.

Софи - Камбанките са едри, сочни, с леко нагъната периферия, снежнобели. Най-ценното качество на сорта е продължителността на цъфтежа. Това е най-продължително цъфтящият бял сорт от всички, които са известни.

Предпочитаните

Шокинг е с едри бели цветове с яркочервено око в центъра на камбанката. На височина цветоносът достига от 90 до 120 см.

Джестър е възхитително красив нов сорт. Отличава се с наситено прасковено-жълта багра с красиво вишнево око в центъра на камбанката. Тъй като венчелистчетата са къдрави, цветът изглежда като кичест. Стъблото достига до 120 см височина.

Джуниор Флево е много оригинален, цени се заради характерния нисък цветонос. Той достига едва 50 см височина. Цъфти от ранно до късно лято. Баграта на камбанките е тъмночервена, с нежни бели чертички в средата на венчелистчетата. Изисква плодородни почви. Сортът е много подходящ за малки градинки или да засаждане в контейнери за украса на тераси и балкони.

Мон амур се определя като възхитителен във всяко отношение. Сортът е любимец на производителите в Холандия и Русия заради здравото стъбло и невзискателността му към условията. Цъфти обилно. Цветовете в основата са с нежно цикламено-розова багра, хармонично преливаща се в масленожълто. Тъй като цветоносните стъбла достигат до 120 см височина, то те са отлични за производство на рязан цвят.

Пурпъл Кинг е един от най-ефектните по външен вид сортове. Едрите камбанки в основата си са бели, като постепенно към периферията се обагрят в наситенолилаво. Цъфти през лятото и есента. На височина достига до 120 см и е много подходящ за букети.

Групата Руфлед пастел включва гладиоли с разнообразни нежни пастелни багри на розово, жълто, кремаво, като всички са с богато накъдрени периферии на камбанките. Височината им е до 120 см и са подходящи за букети.

Пеперудовидни

В друга група от сортове са събрани гладиолите Бътерфлай (пеперудовидни). Във всеки цвят причудливо са съчетани по няколко багри, като че са смесени на палитрата на художник. Размерите им са по-малки - достигат височина 60-90 см. Зацъфтяват рано през лятото, като цъфтежът продължава до късна есен. Те са подходящи както за букети, така и за засаждане в контейнери на балкони и тераси.

Студоустойчивите

В Холандия много търсени са студоустойчивите гладиоли, които зимуват на открито, без да пострадат. Те цъфтят много рано - от началото до средата на лятото.

Харди Глед е група от сортове с нежни цветове - розови, червени, бели или пъстри. На височина достигат от 40 до 50 см. Много са подходящи за засаждане в саксии, но също така и за нежни букети.

Родно

Малка перла в нашата флора

Петльовото перо Gladiolus imbricatus е от многогодишните тревисти растения на семейство Iridaceae. В почвата образува клубенолуковици, обвити в тънки сбити успоредни влакна. Стъблата са изправени и достигат 30-80 см височина. Листата са мечовидни, наредени в два реда. Те са 15-20 мм широки, към върха заострени. Оригиналното съцветие е във вид на клас, съставено от 5-12 камбанки, най-често обърнати на една страна. Цветовете са приседнали в пазвите на ланцетни, заострени прицветници, по-къси от цветовете. Околоцветникът е венчевиден, неправилен, с къса тръбичка, яркочервен или червено-виолетов. Дълъг е 3-4 см.

За разлика от отглежданите хибридни форми гладиоли, тук околоцветните листчета са почти еднакви, обратно яйцевидни, стеснени в основата си. Тичинките са три, сраснали върху устието на венечната тръбичка. Прашниците им са линейни и са прикрепени към тичинковите дръжки само с единия си край. Яйчникът е долен, тригнезден, с дълго стълбче. Плодът е разпукваща се кутийка, пълна с кръгли семена.

Този вид гладиоли се срещат в диво състояние из цялата страна, почти до 1400 м надморска височина. Цъфтят през май-юни. Обира се масово не само за букети, а се използва и като лечебно растение. Необходимо е тази красота да се съхрани. Препоръчва се любителите на природата, както и разпалени цветари, да размножават това растение в градините си и да ограничават брането на букети, за да се запази видът.

Дъщерната луковица сменя старата

Една от най-характерните биологически особености на гладиолите е, че старата клубенолуковица всяка година се заменя от млада дъщерна клубенолуковица. След като се събуди спящата пъпка, започва активният процес на образуване на листния апарат. През първата фаза на развитие се забелязва надебеляване на долната част на листата. Младото растение изглежда, че преминава стадия на луковица. Този процес продължава около 35-38 дни, до началото на образуване на четвъртия лист. След това започва отлагането на хранителни вещества на паралелни кръгове. Постепенно кръговете са разрастват, прилепват един до друг и се слепват в плътно пръстеновидно тяло.

(снимка) Най-ценни са малките

Натрупването на дребнозърнестата част на луковицата протича до края на вегетацията. Така животът на растението приключва с образуването на нова заместваща клубенолуковица. Върху нея по-късно се оформят спящите пъпки. През следващата година се развиват толкова заместващи клубенолуковици, колкото са спящите пъпки. Когато те са 3 или 4, младите клубенолуковици са високопостроени и са първокачествен посадъчен материал. Най-ценни са тези, чиято височина е почти равна на диаметъра, а дънцето е малко, не повече от 1 см. Това означава, че при образуването на голям брой заместващи клубенолуковици размножителният коефициент е висок и се получава доброкачествен посадъчен материал. В най-лошия случай се образува само една заместваща клубенолуковица. Тя е плоска, с дънце, по-голямо от 2 см. В практиката, такива необичайно големи клубенолуковици се наричат стари. Те са нежелани и често производителите ги унищожават.

Нови практики

Има създадени практики, с които да се избегне унищожаването на стари клубенолуковици. Един от тях е те да се засаждат с дънцето нагоре. Това затруднява естественото развитие и растенията, вместо да събудят една, макар и бавно, развиват по няколко спящи пъпки. В резултат на този метод се достига както до повишавене на коефициента на размножаване, така и до повишаване качеството на получения посадъчен материал. Другият начин е плоската стара луковица да бъде нарязана преди засаждането. Когато в отделните части има поне по една спяща пъпка, тя се събужда, развива се и дава нормално потомство.

Периодът на покой е задължителен

(снимка) Друга биологическа особеност на гладиолите е, че клубенолуковицата задължително трябва да премине през т.нар. период на покой. Той обикновено е три месеца. През това време продължават процесите на органогенезиса и в клубенолуковиците се оформят в зародишно състояние всички бъдещи надземни органи. Обаче желанието на производителите е да получават цвят по възможност през цялата година, затова възниква проблемът как да бъде съкратен периодът на покой. Има различни методи. Един от тях е поставянето на посадъчния материал при различни температурни условия.

По-високата температура ускорява цъфтежа

С повишаване на топлината процесът може да се ускори значително. Така, третирани в продължение на 45 дни с температура 30ºС, клубенолуковиците може да встъпят в цъфтеж с около 10-20 дни по-рано. При съставяне на подходящ график това може да е подходящо решение. Трябва да се има предвид, че по-ниските температури забавят цъфтежа.

Друг метод е третиране на посадъчния материал с гибералинова киселина. Това предизвиква промени в съдържанието на захари в клубенолуковиците, в резултат на което настъпват и желаните резултати за промяна на периода на покой.

Гладиолите не са много капризни

Техните изисквания към факторите на живот са скромни. Мястото, което ще им се определи, трябва да е слънчево и защитено от силни ветрове. Почвата да е лека, да не задържа излишна вода, но да е богата на хранителни вещества. Най-подходящи са песъчливите почви, с лек примес на глина. В по-леките почви развитието протича по-интензивно, затова цъфтежът настъпва с няколко дни по-рано. Гладиолите обичат неутрална почвена реакция, рН да е около 7. Киселата не е желателна, за да се избегне, почвата се варува. Варта, която трябва да се внесе в почвата, предварително се определя след химичен анализ.

За цвят или за посадъчен материал

Изкуството успешно да се отглеждат тези перли на декоративното градинарство е трудно и изисква много знания и опит. Важно е да се определи целта - за рязан цвят или за посадъчен материал. Грижите за растенията са различни и в зависимост от сроковете и мястото.

Предпочитат богата почва

През цялата вегетация гладиолите се нуждаят от големи количества лесно усвоими хранителни вещества. Те поглъщат най-интензивно азота и калия. В началото потребността от азот е 1,5 пъти по-голяма от тази от калий. Когато започне фазата 5-и - 6-и лист, потребността от калий силно нараства. Масовото поглъщане на всички хранителни вещества съвпада с фазата бутонизация и начало на цъфтеж. При добро познаване на тези особености и възможността да се доставят съответните хранителни вещества в подходящия момент гарантират увеличаване дължината и здравината на стъблото, както и качеството и количеството на реколтираните клубенолуковици. С едностранчиво торене с фосфор и калий се постига известно скъсяване периода на цъфтеж, а при добавяне на азот той се удължава. Чрез използване на суперфосфат също се регулира и киселинността на средата. С фосфора не бива да се прекалява. Препоръчва се средното количество на фосфорния тор да се движи около 60-80 г на квадратен метър.

Наесен се внася органичен тор

Препоръчва се наесен, преди обработката на почвата, да се тори с много добре разложен оборски тор по 3-5 кг на квадратен метър. Запомнете, че пресен оборски тор срещу гладиолите е недопустимо да се употребява! Това би довело до поява на гъбни болести по луковиците. Рано напролет, в зависимост от внесеният през есента органичен тор и общата запасеност на почвата с хранителни вещества, се внасят по 10-15 г/кв.м смес от суперфосфат и калиев сулфат. Веднага след това почвата трябва леко да се прекопае.

Правят се четири подхранвания

Препоръчва се да се направят четири подхранвания в строго определен момент. Първото трябва да е в началото на вегетацията. Използва се амониева селитра. Второто да съвпадне с фазата 5-и-6-и лист и трябва да включва азотни и калиеви торове в съотношение 1:2. Третото подхранване се прави в началото на бутонизацията и включва азотни, фосфорни и калиеви торове в съотношение 1:1:2. Четвъртото трябва да е в началото на цъфтежа. Използват се същите торове в посоченото съотношение.

Микроторовете са важни

За правилното развитие на гладиолите много важно е за растенията да се осигуряват подходящи микроторове. Така например борът способства за оформянето на органите на плододаване. Затова по време на цъфтежа растенията трябва да го имат на разположение. Той се внася под форма на борна киселина. За 1 кв. м са необходими 2 г, разтворени в 10 л вода. Подхранването се извършва два пъти през сезона - във фаза 3-и - 4-и лист и по време на цъфтежа. Цинкът влияе върху растежа и водоснабдяването на гладиола. Подходящо е да се предоставя в началото на развитието по 2 г за 1 кв. метър. Молибденът ускорява растежа на корените. Трябва да се внася в началото на вегетацията по 1 г за 10 кв. метра.

Не обичат да са след лалета и зюмбюли

За гладиолите се избира такъв предшественик, който е оставил почвата добре обработена, рохкава и чиста от плевели. На големи площи това е фиево-овесената смес, житни култури, едногодишни цветя и други. Важно е да се знае, че трябва да се избягват всички луковични култури - зеленчукови или цветни, като лук, чесън, праз, лалета, зюмбюли, нарциси. От една страна, те са използвали такива хранителни вещества, каквито изискват и гладиолите. И ако това може да се коригира с подходящо торене, то не може да се пренебрегне фактът, че всички са нападнати от едни и същи болести и неприятели.

Подготвя се почвата

Подготовката на почвата зависи от избрания предшественик. Във всички случаи е необходимо през есента да се избере подходящ ден, за да се прекопае поне на 28-30 см дълбочина. Напролет се прекопава още един път плитко, след което се оформят лехите. Лехите се оформят по 1,20 м широки, а между тях се оставя пътека от 20-30 см. При тежки почви се оформят високи лехи. При тях пътеките остават по-ниски от лехата, като разликата трябва да е 20-25 см. Целта за такъв вид оформяне на терена е да се постигне и известен дренаж на лехата. Така в нея не застояват излишни води и рискът от поява на гъбни болести и загниване на клубенолуковиците до голяма стенен се избягва.

Другите лехи

(снимка) Вторият вид лехи са най-често използваните, наричат ги нулеви и при тях теренът е изравнен. Те са най-подходящи в райони с достатъчно валежи или когато ще се полива чрез дъждуване. Третият вид лехи - отрицателни или още наричани вдлъбнати, се препоръчват в сухи райони, където се полива изключително по гравитачен път. Дължината на този вид лехи зависи не само от типа на почвата, която във всички случаи трябва да е лека, но и от характера на терена.

Клубенолуковиците предварително се обеззаразяват

Преди засаждането клубенолуковиците се почистват от обвивните люспи. Препоръчва се да бъдат обеззаразявани, като се накиснат за 30 минути в разтвор от превикур 607 СЛ - 0,15% или фундазол 50 ВП - 0,15%.

Гладиолите в лехите се засаждат в предварително отворени бразди. С почвата от следващата бразда се покриват вече засадените. За улеснение на работата може да се ползват две дъски. Ширината на всяка трябва да отговаря на желаното разстояние между редовете. Те се поставят плътно една до друга напречно на лехата. С помощта на права лопата се оформя браздичката на необходимата дълбочина. На дъното й се подреждат клубенолуковиците. След това първата дъска се премества до втората, прави се нова бразда, с която се закриват посадените вече клубенолуковици и т.н. Преимуществата на този метод са в това, че се оформят идеално прави редици, на точно определени разстояния. Освен това, работещият стъпва на дъските, затова, когато почвата е влажна, тя не се пребива и не полепва по обувките.

На петна в тревата

Гладиолите може да се засаждат и на петна в тревни площи. Едно дребно изобретение в този случай е използването на специални пластмасови кошнички с множество прорези. Клубенолуковиците се нареждат в тях и се поставят на определеното място и дълбочина. Целта е водата безпрепятствено да достига до луковиците и контактът с почвата да е добър. Наесен обаче, когато ще трябва да се изваждат новополучените клубенолуковици, те се изваждат не поотделно, а с цялата кошничка. Така дребните детки не се откъсват от общото гнездо и не се губят из почвата.

Друго приспособление за засаждане са металните фунии от две подвижни части. Клубенолуковиците се поставят в тях по една, когато са затворени. С тях почвата лесно се пробива и се прави отвор на определена дълбочина. Със съответната ръчка фунийката се отваря, и луковицата попада на определеното място. Това приспособление е удобно за използване, когато гладиолите се засаждат единично в тревни площи.

Засаждането - през април

В нашата страна първото засаждане е възможно, когато почвата на дълбочина 10 см се затопли до 10ºС. Обикновено това е началото на април. За да се продължи срокът за реализация на продукцията, се прави график, който се съобразява с това, към коя група за цъфтеж принадлежат отделните сортове. Освен това засаждането продължава през няколко дни до края на юли, като количеството на посадъчния материал се разделя на партиди.

За най-едрите клубенолуковици трябва да се осигури хранителна площ 10 х 10 см. За по-дребните тя може да се намали.

Дълбочината се определя от типа на почвата. На леки почви тя е до 10 см, при по- дребен материал - 6-7 см, а при тежки почви максимално до 8 см.

Окопаване навреме е равно на поливане

Много важно е още в началото на вегетацията почвата около гладиолите редовно да се окопава. С разрохкването на почвената кора достъпът на въздух до корените се подобрява. Освен това с разрушаване на кората се прекъсват образувалите се в нея капиляри, от които се изпарява почвената влага. Така едно навременно окопаване се равнява на поливане. Не забравяйте, че с окопаването се унищожават и многобройните кълнове на поникващите по това време плевели. С напредване на растежа на гладиолите обаче работата с мотика между растенията се затруднява, затова е необходимо само да се плеви. В промишлените насаждения окопаването в междуредията продължава до момента, когато вече е опасно порасналите стъбла да бъдат чупени от рамата на култиватора.

В малките градинки се мулчира

За да се намали броят на почвените обработки и да се предотврати излишното изпаряване на влага, в малки градинки се препоръчва след като растенията достигнат определена височина, да мулчирате около тях. С това може да се постигне и декоративен ефект. За тежки глинести почви се препоръчва красив едрозърнест пясък. За много варовити се предлагат дървени стърготини, има и още много други варианти.

Прекалената влага е вредна

Много важно е кога и как поливате гладиолите. Най-добре е да правите това сутрин рано или късно след обяд. Целта е да се избегне съчетаването на високата влажност на въздуха и топлината, което благоприятствува развитието на фузарийното гниене. От него по-късно се заразяват клубенолуковиците, затова бъдете особено внимателни, когато растенията се дъждуват. Тогава благодарение на восъчният налеп листата изсъхват бързо и рядко се задържат капки по тях. Не трябва да се преовлажнява и почвата. Задържането на излишна влага около клубенолуковиците по-продължително време е фатално за здравето им.

Следете за вредители

Една от важните работи през лятото е здравето на растенията. При поява на жълтата фасулева мозайка листата на заразените растения се прошарват от жълти ивици, ограничени от нерватурата. Растенията остават по-дребни. Цветовете грозно са изпъстрени с по-тъмни или по-светли ивици, което ги прави неизползваеми. При тази болест, както и при останалите вирусни, заразата се пренася от листните въшки, които смучат сок от болни, а после от здрави растения. Тя достига до луковиците и после се разпространява чрез тях. Затова през лятото растенията трябва да се преглеждат редовно. Установят ли се тези или други признаци на опасни болести, те трябва да се изскубват и да се унищожават чрез изгаряне. Така ограничавате внасянето на заразата сред здравите луковици. Трябва да се пръскат растенията, за да бъдат унищожени насекомите преносители.

Дълго са красиви във ваза

Много ценно качество на гладиолите е, че съцветията продължават да се красиви до изцъфтяване на последната камбанка. Затова колкото повече са пъпките в едно съцветие, толкова по-продължителен е декоративният ефект на потопените във вази цветя. Ако гладиолите леко са повяхнали, това не бива да ви безпокои. Освежете отрезите и потопете стръковете по-дълбоко във вода.

Методът на "доотглеждане"

Обикновено стопаните желаят освен рязан цвят да получат и клубенолуковици. Затова при рязането трябва да оставят поне една трета от стъблото с листата, за да могат растенията да изхранят нормално клубенолуковиците, които ще създават ново потомство.

Най-качествен посадъчен материал се получава при метода, наречен доотглеждане. В случая се залага дребен посадъчен материал и не се допуска растенията да цъфтят. За да бъде засаден 1 декар площ, са необходими 80 кг детки, 50 000 броя клубенолуковици от V величина или 45 000 броя от ІV величина.

При доотглеждането почвата обезателно трябва да е лека, да не е студена и да не задържа излишна вода. Засажда се на дълбочина 5-6 см.

Отстраняват се цветовете

През лятото една от специалните грижи е отстраняване на цветовете. То се прави, след като се е отворила първата камбанка в съцветието. При това, ако в насаждението от един сорт се забележат примеси от друг, целите растения се изскубват. Чак като се уверите в чистотата на сорта, можете да ороните камбанките от цветоносите. Целта е притокът от асимилати да се отправя към новообразуващите се клубенолуковици. Подхранването, окопаването, поливането и борбата с вредителите е задължително да се провеждат навреме.

Прибиране на клубенолуковиците

Най-важното условие за успешното презимуване на посадъчния материал от гладиоли е правилно да се определи моментът за изваждането, след като клубенолуковиците са добре узрели. Важно е листата да пожълтеят постепено. Това означава, че асимилатите вече са преминали от тях в клубенолуковиците. Важно е в деня на изваждането почвата да не е кална. В процеса на изваждане се внимава да не се нараняват клубенолуковиците, защото всяка рана е входна врата за причинители на болести. Когато изтърсвате почвата, внимавайте да не разпилявате детките.

Изрязват се стъблата

Изрежете стъблата на около 8 см височина. Ако сортовете са късни и надземните органи са още зелени, изваждайте целите растения и ги оставете за около 10 дни на проветриво място. Чак тогава изрежете стъблата. Нареждайте материала на един ред керемидообразно в щайги. Поставете ги да просъхнат на проветриво място. След това отстранете остатъците от старите стъбла. В модерните стопанства посушаването се провежда в климатични инсталации при температура 25-30ºС. При почистването не отделяйте покривните люспи. През цялата зима те се необходими за по-доброто съхраняване на посадъчния материал.

Сортират се според БДС

(снимка) В цветопроизводните стопанства след почистването клубенолуковиците се сортират на фракции според БДС: І величина - над 14 см в диаметър, ІІ величина - 12-14 см, ІІІ величина - 10-12 см, ІV величина - 8-10 см, V величина - 6-8 см и детки - под 6 см. Детките се отстраняват веднага. Почистват се от инертни материали, измиват се и се просушават. Сортираните клубенолуковици се подреждат на тънък пласт в сандъчета. С етикет се отбелязва името на сорта, величината и бройките. Подреждат се едно под друго в сухо и проветриво помещение, предварително добре почистено и дезинфекцирано.

Съхраняват се за успешно презимуване

Най-подходящата температура за съхраняване е 5-8ºС. Колкото по-постоянна е тя, толкова по-успешно презимуват гладиолите. Следи се здравното им състояние, като всички открити заболели клубенолуковици веднага се отстраняват и се изгарят.

Следи се стриктно влажността на въздуха да е поне 65%. Когато въздухът е сух, клубенолуковиците бързо губят съдържението си на вода, покафеняват и често умират.

При домашна обстановка

В личните стопанства посадъчният материал най-сполучливо се съхранява в избени помещения. В тях обаче има опасност от много висока влажност, което крие опасност от поява на мокро гниене. За да се избегне тази опасност, помещенията редовно трябва да се проветряват. Освен това близо до клубенолуковиците може да се постави съд с негасена вар. Тя е хигроскопична и поема излишната влага.

Ако количествата са съвсем малки, можете да поставите материала в хартиени пликове. Те предпазват от излишно изпаряване. Предварително обаче трябва да са надупчени, за да може клубенолуковиците да дишат нормално. Освен пликове, може да се използват и надупчени пластмасови съдове, окачени на проветриво достатъчно топло място.

Гладиоли могат да цъфтят и рано напролет

С цел задоволяване на пазара с рязан цвят от гладиоли рано през пролетта се препоръчват няколко метода за ускоряване на цъфтежа. Най-подходящият е този, при който растенията се отглеждат в оранжерии. Трябва да се отчете обаче, че при това условията са неподходящи. В този период денят е кратък, а интензитетът на светлината е намален. Температурата е неравномерна и далеч под оптималната за развитие на цветето. Поради тези причини стъблата остават по-крехки, често изкривени или неестествено изтеглени. Нестандартни остават и съцветията - по-къси и по-дребни от очакваните съцветия. При това баграта е по-бледа.

Всичко това налага за ранно оранжерийно производство да се избират най-подходящите сортове, които оформят високи, дебели и здрави стъбла с дълги съцветия. За тази цел от ранните сортове подходящи са Уайт Френдшип, Кармен, Лъвли мелади. От средно ранните се препоръчват Евровизион, Сан Суси, Оскар, Спик енд спан, а от късните Аристократ и Елан. Неправилно е становището на някои производители, че за тази цел са подходящи само ранни сортове. Напротив, някои от по-късните сортове са много по-ценни, но задължително посадъчният материал трябва да премине през специална подготовка.

Избор на посадъчен материал

За ранно производство старателно се избират клубенолуковици от втора величина, с обиколка 12-14 см. Те трябва да са овални, плътни, стегнати и здрави. След изваждането и просушаването те лагеруват при температура 4-5ºС най-малко 10 седмици. След това задължително се поставят при температура 27-32ºС. Нареждат се в щайги на два пласта, за да се появят кълнове. В този период в складовите помещения се контролира и влажността на въздуха, която трябва да се поддържа на 60%. Много важно е в това време клубенолуковиците да развият само кълнове, а не и корени. Горещият въздух предизвиква по-бързо засъхване на клубенолуковиците, по-бързо развитие на кълна и по-бързо удебеляване на кореновото венче.

Оптимална дълбочина за луковиците - 4-5 см

Следи се кълновете да достигнат 2-5 см дължина. Тогава е настъпил моментът за засаждане. У нас засаждането може да започне от средата на януари и да продължи на партиди до март. Лехите в оранжериите трябва да са много добре обработени. Препоръчва се предварително да се внесе по 150 г на кв.м амониева селитра. Оптималната гъстота на засаждане е по 60-90 клубенолуковици на 1 кв. м. В никакъв случай те не трябва да се засаждат по-гъсто, защото недостигът на светлина ще затрудни правилното оформяне на растенията и няма да се получи стандартна продукция. Не трябва да се допуска етиолиране на стъблата! Оптималната дълбочина за засаждане на клубенолуковиците е 4-5 см.

Температурата на почвата да е 15-16 градуса

Основната грижа е да се следи температурата на почвата. Тя трябва да е в границите 15-16ºС. В мрачни дни температурата на въздуха трябва да съответства на температурата на почвата. При слънчеви дни тя трябва да е със стойности 18-20ºС.

Задължително трябва да се полива с топла вада. До израстване на кълновете на височина до 10-12 см се полива умерено. Когато се покажат обаче цветоносните стъбла, дозата трябва да се увеличи. Ако растенията не получават достатъчно вода, то цветоносните стъбла остават къси. През този период да се избягва подхранване с азотни торове, защото това би предизвикало образуване на повече листна маса, а цветовете остават дребни, на по-слаби дръжки.

Редовното поливане и проветряване са много важни, защото в противен случай в оранжериите се създават условия за развитие на трипс, червен акар и листни въшки. Ако се стигне до този нежелан факт, задължително е да се води борба с вредителите.

За да не се допусне разкривяване на стъблата, което ще е причина за нестандартна продукция, препоръчва се да се изграждат подпорни мрежи. В зависимост от сорта и условията те може да са на няколко нива.

У нас най-подходящ срок за засаждане е февруари

Установено е, че най-целесъобразен срок за засаждане на гладиолите за ранно производство у нас е средата на февруари. Продукцията започва да се реализира в средата на май. За сравнение може да се изтъкне фактът, че засадените партиди с един месец по-рано - в средата на януари - зацъфтяват само с 10 дни по-рано. Основната причина за това е по-краткият ден и по-малкият интензитет на светлината. В модерните стопанства това може да бъде избегнато, като се организира допълнително осветяване. Ако обаче системата се изгражда само за гладиоли и не се използва за други култури, то това е скъпо мероприятие и не се рентира. Продукцията се оскъпява нецелесъобразно. Температурно третираните клубенолуковици от гладиоли, засадени в началото на март в отоплявани оранжерии, зацъфтяват в средата на юни.

Съцветията се режат с два-три листа (снимка)

Получената продукция се реализира, като съцветията се режат с два-три листа. При това положение растенията остават с достатъчно листа, които да продължат асимилационните процеси. Благодарение на това ще се оформят клубенолуковици, които на следващата година ще са годни да дадат добре оформен цвят. При това се реколтират и качествени детки. Желателно е след обиране на цветовете мястото да се натори с амониева селитра и суперфосфат в съотношение 1:2. Полива се редовно. Клубенолуковиците са узрели и готови за изваждане в началото на септември. Те обаче не трябва да се използват втори път за форсаж. Ако оранжерията ще се използва с друга цел и се налага мястото да се освободи по-рано, то е желателно да се изваждат не само клубенолуковиците, а целите растения със стъблата и листата. Поставят се за просушаване. След като листата пожълтеят, клубенолуковиците се почистват.

В парници и неотопляеми оранжерии, заедно със зеленчуци

За ускоряване производството на рязан цвят от гладиоли може да се използват и парници. Добрите специалисти отглеждат гладиоли в парници и в неотоплявани оранжерии с култура уплътнител. След като засадят клубенолуковиците, в междуредията разсаждат салати или засяват репички. Важното е междинната култура да бъде реколтирана за 6-8 седмици. В този случай при рязането на салатите трябва много да се внимава да не се наранят кълновете на гладиолите.

Засаждат се и в саксии

Един много модерен способ за отглеждане на гладиоли е засаждането в саксии. Това е целесъобразно за украса на балкони, тераси, стълбища и други. За тази цел много подходящи са нискостъблените нови сортове. За 2006 година селекционерите препоръчват сортове от групата Gramini. Те достигат едва 50 см височина. Цъфтят изобилно от юли до септември. От тях Zое е с оранжеви цветове, Eve - с розови, Christopher - цикламени с бели петна и Emily - червени с кремави петна. Използват се саксии, по-големи от номер 11, или различни видове контейнери. Те трябва да са много добре дренирани. Съставя се почвена смес от градинска почва, листовка и пясък в съотношение 3:2:1. Може да се използват и предлаганите на пазара пакетирани почвени смески. В една саксия, в зависимост от големината й, се засаждат по няколко клубенолуковици.

При специален режим

Много важно е в началото да се полива редовно, докато се покажат кълновете. Тъй като почвената смес в саксиите изсъхва бързо, за да не се нарушава водният баланс, се препоръчва повърхността да се мулчира. За тази цел са подходящи мъх, торф, листовка и други органични материали. Също може около саксиите да се поставят предпазно красиви оградки или да се използват по-големи съдове - оригинални кошници, кашпи и др. По-късно поливките се увеличават. Трябва да се има предвид саксиите да се подредят на такива места, където светлината е достатъчно, но да не са изложени на постоянен припек или на силен вятър.

За стабилност на растенията задължително трябва да им се осигурят подпорки. Красиви са тези, специално изготвени за гладиоли. Когато се отглеждат гладиоли в саксии, не трябва да се бърза с изваждането на клубенолуковиците. С настъпването на студовете ги пренесете на защитени от ниските температури места или им изградете защитни прегради. Така вашите растения ще цъфтят до късно, а клубенолуковиците ще узреят нормално

Вредителите не прощават на красотата

Гладиолите, тези толкова красиви и с голямо икономическо значение за нашата страна цветя, страдат от много вредители.

Вирусни болести

Пръстеновидното прошарване е по листата и по луковиците

Пръстеновидното прошарване е вирусна болест, която се появява по време на вегетацията по листата на растението. Проявява се като пръстеновидни бледозелени или жълтеникави петна по листата. По луковиците се наблюдават кафяви пръстенчета или петна по обвивните люспи. Вирусът, причинител на болестта, се пренася чрез луковиците.

Борбата

При появата на тази болест е трудно и практически невъзможно да се спасят растенията. Налага се да се унищожават забелязаните болни растения, както и болните луковици. Преди да се засадят, луковиците трябва да се прегледат добре и при откриване на болни да не се засаждат.

Мозайката често спохожда гладиолите

Мозайката е също вирусна болест и много често се среща по гладиолите.Проявява се по листата като мозаично изпъстряне с по-светли жълто-зелени петна. Подобно изпъстряне се появява и по цветовете. Но освен това цветовете, подобно на стъблата, може да бъдат деформирани. Цъфтежът при болните растения настъпва по-рано. Вирусът се пренася от тютюневият трипс (Trips tabaci).

Мерките

При поява на болестта се унищожават болните растения и луковици. Води се борба срещу трипса с химически препарати.

Бялата мозайка напада всички части на растенията

Тя също се причинява от вирус. По дължината на листата се появяват бледожълти до бели, мозаично пресечени ивици или ленти. Освен това, от вируса се деформират стъблата и се наблюдава грозно надебеляване в основата на цветовете. Венчелистчетата остават по-бледо обагрени от нормалните, понякога прошарени от белезникави ивички. Най-неприятно е, че цветните пъпки остават неразтворени и увяхват. Растенията, които са нападнати много рано, дори не успяват да образуват цветоносно стъбло и преждевременно загиват.

Единственият вариант за борба с болестта е унищожаване на заболелите растения.

Бактериални

Бактериозата е болест на луковиците

По обвивните люспи на заболелите луковици на гладиола се появяват овално удължени петна. По-късно те потъмняват, разкъсват се и под тях се показват повреди по самите луковици. Петната са закръглени, отначало воднисти, светло-жълти. Скоро потъмняват и придобиват почти черна багра. Те хлътват и ги заобикаля леко издигната периферия, която се втвърдява. Понякога целите петна биват покрити от люспи, които отначало са лепкави, а на края - твърди и чупливи.

Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas marginata. По време на вегетацията тя преминава от старите заразени луковици в новообразуващите се, които ги заместват, както и новите детки. Благоприятни условия за развитието на бактерията са съчетаването на топлина и влажност, особено когато почвите са варовити и лошо дренирани. Бактерията прониква лесно в луковиците от рани и повреди от телени червеи и други вредители, развиващи се в почвата.

Предпазно

Борбата с бактериозата е ефикасна, когато се избират правилно места за гладиола - добре дренирани и с подходяща почвена реакция. Остатъците от болни растения трябва да се изгарят веднага след изваждане на луковиците. Местата, на които се отглежда, да се сменят така, че гладиолът да идва на същото място най-рано след четири години. За посадъчен материал да се използват само здрави луковици.

ОБЕЗЗАРАЗЯВАТ СЕ КЛУБЕНОЛУКОВИЦИТЕ

За да сте сигурни в успеха, преди засаждане потапяйте луковиците за два часа в 0,15% разтвор от калиев перманганат. Ефикасно е също потапянето на луковиците за 1 час във формалинов разтвор 1:120.

Гъбните

Кафявото гниене е най-опасната болест по гладиолите

Цветарите го наричат "фузариоза", защото се причинява от почвената гъба Fusarium oxysporum var.gladioli. У нас това е икономически най-важната болест по гладиолите. Нанася големи загуби на стопаните по време на съхраняване на клубенолуковиците. Тогава по повърхността им се появяват дребни воднисти петна с червеникаво-кафяв цвят. Постепенно те се разрастват, хлътнат и потъмняват, като достигат до черно. По петната се очертават концентрични кръгове, които им придават вълнообразен характер.

Ако се засади такъв материал, то растенията развиват листа, които бързо пожълтяват и преждевременно загиват. По-слабо заразените клубенолуковици дават хилаво стъбло, с малък брой цветни пъпки. Фаталното е, че от майчината луковица причинителят преминава по заместващата и новообразуваните млади. Благоприятните условия за развитие на болестта са топлината, съчетана с влага, както по време на съхраняването, така и когато са засадени болни луковици. Гъбата презимува по заразени клубенолуковици в складовите помещения и по остатъци от гладиоли в почвата.

Борбата

Тя е от значение, когато при отглеждането мястото на гладиолите се променя така, че те да идват на същият парцел след 3-4 години. Много важно е по време на съхраняването да се спазва подходящ режим - сух въздух и определената оптимална температура около 4-6ºС. Помещенията трябва периодично да се проветряват. Луковиците редовно да се преглеждат. Болните се отстраняват и унищожават чрез изгаряне. Да се засажда само здрав посадъчен материал.

ПРЕДИ ЗАСАЖДАНЕ СЕ ТРЕТИРА

При опасност от поява на болестта преди засаждането се третира с подходящ фунгицид за 20-30 минути. Препоръчва се Бенлейт 50 ВП - 0,15%, Роврал 50 ВП 0,2% и други. След третирането луковиците задължително са просушават. Контролът продължава и по време на вегетацията. Периодично растенията се преглеждат. Болните се изскубват и унищожават.

Сухото гниене се проявява при съхраняване

У нас се среща често по време на съхраняване на посадъчния материал и нанася големи щети. Причинява се от гъбата Stromatina gladioli. По клубенолуковиците се появяват дребни, закръглени червеникави петна, които по-късно достигат светлокафява до черна багра. Ако условията са благоприятни за развитие на болестта, петната се разрастват, сливат се, хлътват и тъканите им загиват. Загнилите тъкани стават влакнести. По повърхността на клубенолуковиците се образуват множество дребни телца, наричани склероции. С тях гъбата зимува.

НЕЖНИТЕ ЛУКОВИЦИ ПРЕДРАЗПОЛАГАТ ЗА ЗАРАЗА

Благоприятните условия за развитие на болестта са топлото и влажно време през вегетационния период. Тези фактори се засилват, ако почвата не е дренирана и задържа излишна влага. Когато луковиците се изваждат в дъждовно време и не се просушават добре, гъбата бързо се развива. Ако растенията са били нецелесъобразно едностранчиво торени само с азотни торове, то луковиците са много нежни и лесно се поддават на заболяването. Липсата на бор в почвата увеличава възможността за поява на болестта.

Мерките

За ефикасната борба от значение са превантивните мерки. Преди всичко гладиолите не трябва да идват на едно и също място поне четири години. Да се засаждат само здрави луковици. По време на вегетацията растенията да се преглеждат и всички болни да се изваждат и унищожават. Стриктно да се подбира сухо време за изваждане на клубенолуковиците, като се внимава те да не се нараняват. Изваденият материал да се изсушава на проветриво място. По възможност да се инсталират сушилни с температура 29-35° С. Влажността в този период да е 80%. Въпреки че през есента няма дни със силно слънце, трябва да се знае, че материалът не трябва да се излага продължително време на слънчево огряване. Това причинява втебеширяване на клубенолуковиците - вътрешността им побелява и се втвърдява.

КОГАТО НЕ ДОСТИГА БОР

(снимка) При доказан недостиг на бор гладиолите се подхранват с 1-2 кг на декар борна киселина или боракс, размесен с малко пясък. Преди есенната обработка мястото, определено за гладиоли, трябва да се натори със суперфосфат и калиев сулфат. Препоръчва се преди засаждане клубенолуковиците да се обелят от най-външната люспа и да се обеззаразят с един от фунгицидите, които се използват при фузариозата.

Сивото гниене напада цветовете и клубенолуковиците

Сивото или както се нарича още сърцевинно гниене на клубенолуковиците се среща доста често у нас. Причинява се от гъбата Botrytis gladioli. По луковиците се появяват дребни елиптични червено-кафяви или жълто-кафяви петна, които по-късно хлътват и биват заобиколени от червеникав или тъмнокафяв венец. Те непрекъснато се разрастват, сливат се, като обхващат и деформират цялата клубенолуковица. По повърхността им се образуват разпръснати или на купчинки черни телца - склероции. Понякога гниенето започва от основата на стъблото и се разпростира навътре по цялата сърцевина на клубенолуковицата, поради което болестта носи и названието сърцевинно гниене. Освен в подземните органи, гъбата се развива и по цветовете. Когато сортовете са ярко обагрени, то по тях се образуват елиптични белезникави воднисти петна. При висока влажност на въздуха те се покриват със сивокафява плесен, което много загрозява растенията.

ПРЪСКА СЕ И ПО ВРЕМЕ НА ВЕГЕТАЦИЯТА

За успешно извеждане на борбата срещу тази болест освен посочените предпазни и агротехнически мерки се препоръчва и пръскане по време на вегетацията. Използва се роврал 50 ВП - 0,2% сумилекс 50 ВП - 0,2%, купроцин супер - 0,4% или друг подходящ фунгицид. Желателно е да се прибавя прилепител поради восъчния налеп по листата.

Септориозата образува червеникаво-кафяви петна

Твърдото гниене, известно като септориоза, се причинява от гъбата Septoria gladioli. Напада както листата, така и клубенолуковиците. По листата се появяват дребни, закръглени светлокафяви до червено-кафяви петна. По-късно те избледняват и се покриват с множество черни точици. Това са плодните телца на гъбата, изпълнени със спори. С тях болестта се разпространява от едно растение на друго. Когато петната са много, листата изглеждат като изгорели. Проявите по луковиците също са петна - дребни, воднисти, червено-кафяви. Те постепенно потъмняват, хлътват, изсъхват и се заобикалят от воднист пръстен. Той рязко разграничава болната от здравата тъкан.Когато луковиците са силно заразени, те се втвърдяват и се мумифицират.

Предпазното пръскане по време на вегетацията е задължително. Използва се купроцин супер - 0,4%, като броят на пръсканията зависи от метеорологичните условия. Предпазните и агротехнически мерки са от голямо значение за опазването на гладиолите от болестта.

Пеницилийното гниене вреди най-много на късните сортове

У нас най-често се среща по време на съхраняване на посадъчния материал. Причинява се от гъбата Penicillium gladioli. Най-големи загуби нанася на късните сортове по време на съхраняването, особено когото са извадени неузрели. По луковиците се появяват едри закръглени червено-кафяви петна. Те са хлътнали, с леко издигната периферия от коркова тъкан, която ги отделя от здравата тъкан. В средата на петната се появяват купчинки от сиво-зелени спороносци. Когато клубенолуковиците се съхраняват на влажно място, петната могат да обхванат цялата луковица и тя загива. Причинителят е много опасен, тъй като е устойчив на неблагоприятни условия.

Борбата е трудна

При изваждането на клубенолуковиците трябва да се внимава, да не се нараняват, тъй като причинителят прониква в тях през рани. Да се съхраняват само добре узрели и отлично изсушени клубенолуковици. Температурата в помещенията за съхраняване трябва да е от 4 до 8° С. Силно заразените клубенолуковици да се изгарят. Преди засаждане на видимо здравите да се обелват и третират по използваните начини, които са дадени при другите болести по клубенолуковиците.

Неприятелите по гладиолите са много. Едни от тях нападат предимно този вид, а други са всеядни, така че се срещат не само по цветята, но и по зеленчукови и овощни видове.

Трипсът атакува различни видове цветя

Трипсът (Taeniothrips gladioli) напада също амарилис, нарциси, бегония, карамфил, хризантема, делфиниум и много други. Насекомото вреди, като смуче сок от листата и цветовете, поради което те се обезцветяват и деформират. По време на съхраняването трипсът може да нападне клубенолуковиците на гладиолите. Поврежда дънцето, като на мястото на убождането се появяват кафяви петна. Те засъхват, сбръчкват се и се покриват с кафяви корковидни петна.

Възрастните насекоми са много дребни - на дължина достигат едва до 1,5 мм. Тялото им е плоско, тъмнокафяво, с по-тъмна глава и гърди, а крилете са прозрачни. Те са много подвижни. Трипсите снасят яйцата си в листата, пъпките и цветовете на гладиола. Те са много дребни, бели, гладки, с бобовидна форма. От тях се излюпват ларви. В първа възраст те са прозрачно бели, във втора - светложълти. Пронимфата и нимфата са оранжеви с бели крачка.

ПЪЛНОТО РАЗВИТИЕ Е ОКОЛО 16 ДНИ

Трипсът зимува като възрастна форма в растителните остатъци в почвата, но най-вече в складовите помещения, където се съхраняват клубенолуковици. След засаждането започва активно размножаване на насекомите. Целият цикъл на развитие на едно потомство от яйце до възрастно насекомо продължава около 16 дни. За една година е възможна да се развият 9-10 поколения. Най-масово се намножава по време на цъфтежа на гладиолите. Благоприятства се от сухото и топло време, а хладното и дъждовно време са неблагоприятни за развитие на трипса. Насекомите се пренасят от растение на растение във всички фази. Това много затруднява борбата.

Предпазно

За да е успешна борбата срещу неприятеля, е много важно да се вземат предпазни мерки. Те включват събиране, изсушаване и изгаряне на всички остатъци от гладиоли на мястото на отглеждане. Освен това преди засаждане трябва да се направи щателен преглед на клубенолуковиците и да се използва само в

08.07.2008, д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Сладкият аромат на зокума носи полъх от топлото море
Всички познаваме зокума - потъналия в цветове ароматен храст, който бабите ни засаждаха в големи делви или тенекии и настаняваха на най-слънчевото място около къщата. В градското ни битие той почти изчезна и за него си спомняме само когато отидем на море и очаровани доловим аромата му от някой двор.

Сладкият аромат на зокума носи полъх от топлото море
Всички познаваме зокума - потъналия в цветове ароматен храст, който бабите ни засаждаха в големи делви или тенекии и настаняваха на най-слънчевото място около къщата. В градското ни битие той почти изчезна и за него си спомняме само когато отидем на море и очаровани доловим аромата му от някой двор.

Дините и пъпешите
Дините и пъпешите са широко разпространени култури в средните и южните части на европейския и азиатския континент и в Африка от двете страни на екватора. Отглеждането им в различните континенти е съсредоточено предимно в засушливите райони, които се характеризират с горещ климат и дълъг вегетационен сезон.