Начало › Растения › Любимци › › Боровинката

Боровинката

17.07.2014 | Коментари (0)

Авторката на статията «Боровинката» д-р Елена Цолова е водещ специалист в областта на ягодоплодните култури.

 

КУЛТУРНАТА АМЕРИКАНСКА БОРОВИНКА

Боровинката е един от най-обичаните горски плодове у нас. Тя принадлежи към семейство Боровинкови (Vacciniaceae). У нас се срещат 4 вида диворастящи боровинки -черна боровинка (Vaccinium myrtillus L), синя боровинка (V. uligonosum L), червена боровинка (V. vitis idaea) и странджанска (V.raerctostaphylos L). Освен това на Рила и Осогово се среща и една форма от синята боровинка - Vaccinium f. frigidum. С изключение на странджанската, всички видове боровинки са предимно високопланински растения. Разпространени са почти навсякъде във високите райони на Рила, Пирин, Родопите, Осогово, Стара планина, Витоша. Образуват пространни туфи по планинските пасища, каменливите поляни, а също в иглолистните и буковите гори. Най-често се среща черната боровинка, а най-малко - синята.

В Индиана започнали да я "опитомяват"

Като промишлена овощна култура културната боровинка води началото си от Северна Америка. Първите опити за отглеждането й са започнали в щата Индиана с диви растения. След кратък период на прекъсване следващите опити са направени в Западна Флорида през 1893 г. с боровинката от вида "Заешко око" (Vaccinium ashei), най-разпространеният див вид боровинка в Югоизточните щати.

В резултат на кръстосване, отбор и отглеждане на получения хибриден материал при култивирани условия са били създадени първите боровинкови сортове. Те надминават по едрина, вкусови качества и родовитост дивите форми. Първият сорт "Брукс", който е създаден през 1908 г., е бил отбран от високорастящия див вид Вакциниум аустрале. В резултат на хибридизация между първия сорт и други диви видове от рода Вакциниум са внедрени сортовете Пионер, Кабот, Катарин, Ранкокас, Джърси, Конкорд, Стенли, Дикси, Уеймут, Атлантик, Бърлингтон, Пембертон. По-късно са създадени и нови сортове - Ковил, Беркли, Блюкроп, Ърли блу, Херберт, Блюрей и Колинс.

Друга група сортове, които са значително устойчиви на рака по боровинката, са въведени в култура на по-късен етап. Това са Скамел, Уолкот, Мърфи, Ангола, Кроатан и Морроу.

В Северна Америка е любима култура

Днес в Северна Америка, боровинката е един от основните овощни видове, а в САЩ е популярна и обичана. Насажденията от боровинки в САЩ са над 100 000 дка, а производството на плодове е над 80 000 тона. В сравнение с САЩ, площите от боровинки в Европа са значително по-малко, но се наблюдава тенденция към увеличаването им през последното десетилетие.

Най-много площи има в Германия (6000 дка), която е и най-големият производител, следвана от Нидерландия (2200 дка), Франция и Полша (2000 дка), Румъния (500 дка). По-малко площи и съответно производство има в Словения и Белгия (170 дка), Латвия, Украйна и Беларус с малко над 100 дка. Боровинкови насаждения са създадени и в Швейцария, Холандия, Англия, Италия, Швеция, Финландия, Сърбия, Австралия и Нова Зенландия.

В България се отглежда от любители

У нас културната боровинка е непозната като овощна култура. Боровинки отглеждат малцина любители в някои дворни и вилни места. Мнозина проявяват голям интерес към това растение, тъй като плодовете му имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Отрупаните с плодове храсти имат декоративно значение и предизвикват много положителни емоции. Ето защо мнозина любознателни граждани и любители на редки видове желаят да отглеждат боровинки. На този етап обаче има две ограничаващи причини - липсата на посадъчен материал, който се размножава много трудно и почти не се произвежда, и повишените изисквания на боровинката към почвената киселинност, към почвената и въздушна влажност.

Търгува се скъпо по световните пазари

(снимка) На европейския пазар реализацията и цените на посадъчния материал е от 8 до 17 евро за бройка. В Америка замразените плодове на едро се изкупуват над 1700 долара за тон. Нов бизнес в САЩ е боровинката-бонсай, която се отглежда в дворните и вилните места, по балкони и тераси. Едно такова растение има цена над 40 долара.

На Европейския и световния пазар боровинката е много търсен овощен вид и в последните години е хит заради антиоксидантните свойства. Според последните научни изследвания и съобщения плодовете й са мощен антиалерген. Тя влиза в менюто на космонавтите, защото е мощен стимулатор на имунната система. Институтите, които създават високи технологии, вече имат програми и я изпитват за създаването на антиалергични препарати.

Плодовете имат ценни хранителни качества

Плодовете на културната боровинка са богати на захари, органични киселини, пектин и минерални соли.Количеството на захарите е от 5 до 9% в пресните плодове и 42,34% в сухото вещество. Захарите са представени главно от гликоза (1,85%) и фруктоза (3,74%), а захарозата (0,044%) е в незначително количество.

Съдържанието на органични киселини е средно 1,28% в пресните плодове и 7,72% в сухото вещество. Киселините са представени от лимонена, ябълчна, млечна, янтърна, хинова и оксалова.

Количеството на пектина е от 0,53 - 0,60%, а на минералните соли - средно 0,89%, от тях калий 33 -37 мг%, калций 8,7-18 мг%, магнезий 4-6 мг%, фосфор 5-12,8 мг%, желязо 0,4 -0,8 мг%, мед 0,1 мг%, манган 4,44 мг%. В пресните плодове се съдържат следните витамини: каротин 0,17 мг%, В1 0,03 мг%, В2 0,07 мг%, С 16-30 мг%, Р 100 мг%, РР 0,5 мг%. Значително е съдържанието на целулоза - средно 1,50%. В плодовете има още и малки количества белтъчини, мазнини и гликозиди. Сокът от боровинки съдържа гликоза 5,46%, киселини 1,23%, танин и багрила 0,187%, минерални вещества 0,32%.

Приготвят се прекрасни сокове и желета

Боровинковите плодове се използват за консумация в прясно състояние и за технологична преработка. От тях се приготвят превъзходни сокове, сиропи, желета, конфитюри, ликьори и др. Плодовете на боровинките намират приложение и в хранително-вкусовата промишленост за приготвяне на мармалади, конфитюри, желета, екстракти, пулп, плодови сокове, плодови напитки и др.

За боядисване на прежди и тъкани се употребяват главно плодовете на синята боровинка: с добавка на стипца се боядисва синкаво, а на хром - червено-синкаво.

Сокът от черните боровинки се използва за оцветяване на алкохолни и безалкохолни напитки.

Притежават и целебни свойства

(снимка) Плодовете на боровинките освен за хранителни цели се използват и като лечебно средство. Те действат укрепващо на човешкия организъм и са добро средство против анемия. Употребата им предпазва и възпира развитието на хипертония и атеросклероза. С тях се лекуват успешно някои заболявания на стомаха (гастрит, бъбреците и пикочния мехур). Употребяват се също за гаргара при устни, зъбни и гърлени заболявания, действат антисептично.

В кулинарията са вкусни лакомства

В американската и немската кухня ястията и сладкишите, приготвени с боровинки, са обичани лакомства. Използват се и задушени боровинки като добавка към кнедли, палачинки и разни сладкиши. Благодарение на високото съдържание на пектин (0,5-0,6%) и пектоза, които в присъствието на органични киселини благоприятстват за желирането на продуктите, боровинковия сок се прибавя към други сокове за желиране. Замразените плодове се използват в хранително-вкусовата промишленост за добавки към сладоледите.

В прясно състояние боровинковите плодове се консумират като ягодите и малините. Тогава те са най-вкусни. Трайността им е много по-добра от другите видове ягодоплодни култури. Особено подходящи са за шофьори срещу нощна слепота.

Идеални са за отслабване

Боровинките не само са вкусни, те са идеални за отслабване. Тъй като съдържат малко натрий и много калий, една диета с тях очиства организма от натрупаните токсични вещества. Плодът е нискокалоричен, не съдържа холестерин и е отличен източник на целулоза.

Сокът от боровинки и сушените плодове се продават в аптеки като доказано лечебно средство при заболявания на стомаха и червата, както и при захарна болест и инфекция на пикочните пътища. В съобщения от Австралия, Нова Зеландия и Северна Америка се говори за ценни биоактивни вещества от плодовете на пресните боровинки, че те са номер 1 измежду плодовете, предпазващи от ракови заболявания.

Голямата хранителна и лечебно-диетична стойност на плодовете се дължи преди всичко на богатия им химичен състав. По съдържание на витамин А боровинката надвишава плодовете от другите плодови храсти.

ВИДОВЕ

Боровинката е храст с целокрайни или назъбени листа. Тя включва много видове, но известният американски изследовател Чилдерс ги систематизира като:

Високохрастовидна боровинка (Vaccinium auastrale), която достига височина на храста от 3 до 4,5 м. Тя се развива най-добре във влажни месторастения. Чувствителна е към почвеното засушаване и екстремните летни горещини и суховеи. Храстите са високодобивни. Плодовете й са много едри до едри и с превъзходни вкусови качества.

Нискохрастовидната боровинка (Vaccinium anyusti jolium) е висока от 20-45 см. Расте по високите части на платата. Плодовете й са дребни до средно едри. Размножава се много бързо по местата, освободени след изсичането на горите.

Боровинката на сушавите области (Vaccinium pallidum) се среща в различни планински месторастения. Храстите на този вид са с височина от 30 до 90 см. Растат и се развиват на по-бедни почви с неравномерно разпределени валежи през вегетационния период. От естествените им находища се събират големи количества плодове, които се използват за различни цели - замразяване и технологична преработка в сладка, желета, сокове, конфитюри и др.

Вечнозелената боровинка (Vaccinium ovatum), на която храстът достига на височина до 6 м, е с черни плодове, повече са подходящи за преработка, отколкото за консумация в прясно състояние.

Планинската боровинка (Vaccinium membranaceum) е храст с височина 90-160 см. Плодовете й са дребни, с крушовидна форма, сочни и с много добри вкусови качества. Сортове от този вид не са създадени.

Боровинката "Заешко око" (Vaccinium ashei) расте покрай речните долини и покрайнини на горите. Растенията от този вид са по-малко взискателни към почвената киселинност и са по-устойчиви на въздушно и почвено засушаване в сравнение с високохрастовидната. Плодовете й са с много добра издръжливост на транспорт. По-известни соротове, създадени от този вид, са: Галауей, Коастал, Тифблю, Хоумбел, Уалкър, Етел и Лоск.

Отглеждането на боровинката у нас е в проучвателен етап

Опити с отглеждане на културната боровинка в България трябва да се извършват в по-ограничени размери в отделни микрорайони. Най-добри почвено-климатични условия за растежа и развитието й са високопланинските части на Смолянски, Пазарджишки, Ловешки, Благоевградски, Кюстендилски, Монтански и други области на страната. Месторастенията е необходимо да имат подходящ наклон, почва и изложение, както и благоприятен температурен режим. Площта трябва да бъде с осигурено напояване, ако дъждовете през периода май-септември са недостатъчни или неравномерно разпределени. Важен индикатор, по който ще се съди за това, възможно ли е да се получат добри резултати от отглеждане на културната боровинка, са и естествените находища на диви боровинки. Определянето на площите за бъдещите насаждения е твърде отговорна задача и трябва да се извършва от научни работници.

За засаждане трябва да се използва двегодишен здрав посадъчен материал от автентични сортове с добре развита коренова система. Добре е да се внасят за изпитване и сортове от вида Заешко око, които са по-устойчиви на суша.

УСТРОЙСТВО

Културната боровинка е висок храст

Кореновата система е разположена плитко в почвата. Около 90% от корените са на дълбочина 15-20 см, а останалите достигат до 60 см.

Стъблото й е обло, разклонено, изправено. Листата са тънки, продълговато елипсовидни или обратно яйцевидни. Цветовете са дребни, белезникави или бледорозови, разположени поединично или по два на дълги увиснали дръжки в основата на листата.

Плодът е сочна ягода, с тъмногълъбов или черен цвят и гълъбовосин налеп. Плодовото месо е зеленикаво, със сладко-кисел вкус. Плодовете имат дълги увиснали дръжки, по което се различават от плодовете на червената културна боровинка.

Плодовете стават вкусни при хладни нощи и топли дни

От плодните клонки се развиват съцветия, които имат от 6 до 20 цветчета. Разлистването настъпва в средата на април и предшества цъфтежа, които настъпва в началото на май. Той има продължителност от 20-25 дни. Плодовете узряват за около 2 1/2 месеца след цъфтежа. Узрелите плодове се задържат на растението в продължение на около 8-12 дни, след което започват да окапват. Плодовете получават най-добри вкусови качества, когато през време на зреенето им нощите са студени, а дните топли. Повечето от боровинковите сортове са самоплодни, но при осигурено чуждо опрашване завръзът достига 80-85%. Започва да плододава на втората година след засаждането. В пълно плододаване встъпват след петата година.

ИЗИСКВАНИЯ

Най-подходящи са планинските места с умерен климат

Културната боровинка има специални изисквания към климата и почвата. Благоприятни райони за отглеждане на културната боровинка са планинските места и хълмовете, които имат умерен климат и валежи не по-малко от 800-950 мм, равномерно разпределени през вегетационния период. Особено решаващи са валежите от май до септември.

Повечето от сортовете понасят добре студения климат, най-вече по време на дълбокия покой. Голяма част от сортовете изискват за своя почивен период около 800 часа температура под 4 градуса С. През зимата боровинката издържа понижение на температурата на въздуха до минус 22-25 градуса под нулата. Тя понася добре и температурните колебания. При ранно настъпване на студовете в края на септември, когато леторастите още не са успели да се вдървесинят добре, по тях се получават повреди от ниските температури.

Понася късните пролетни студове

По-малка е опасността от късните пролетни студове. Изследванията на американски и немски автори показват, че цветовете на културната боровинка са по-студоустойчиви от тези на горската и на много други овощни видове. Освен това цъфтежът на културната боровинка протича през май , когато почти е преминала опасността от повратни мразове. Боровинката понася засенчване, но за да расте бързо и да дава качествени добиви, се нуждае от пряко слънчево осветление.

Предпочита песъчливо-торфените почви

Най-подходящи за отглеждане на високохрастовидната боровинка са песъчливо-торфените почви с кисела реакция (pH 4,3-4,8), с ниво на подпочвените води, не по-високо от 40 см и не по-ниско от 75 см. Неподходящи за отглеждане на боровинката са тежките глинести почви или почвите с алкална реакция. Поради плитко разположената коренова система не понася засушаване, както и продължително понижаване нивото на подпочвените води в зоната на коренообитаемия почвен слой.

За коригиране на почвената киселиност, когато останалите условия за отглеждане са благоприятни, се използва ситно смляна вар или сяра.

Да е богата на хумус, с кисела реакция

Изискванията на културната боровинка по отношение на съдържанието на хумус в почвата са високи. Решаващи фактори за успеха на боровинката са структурата на почвата, нейната аерация, съдържанието на вода и хумус. Ако тези условия са оптимални, тя може да се засажда и на почви с киселиност, която варира в диапазона рН- 5. Подходяща за културната боровинка е свежата почва на високопланинските тресавища, която се състои от торфена подложка в основата с пясък. Върху всяка почва, на която растат боровинки, могат да се отглеждат и културни. Сравнително по-устойчиви на засушаване и горещини и с по-голяма приспособимост към различните почвени типове са сортовете, произлезли от вида "Заешко око".

Съвременните сортове са по-взискателни

Преди създаването на боровинковата градина трябва да се помисли за подходящи сортове. През последните 15 - 20 години във всички страни с развито боровинково производство се извършват много динамични промени в сортовата структура на промишлените насаждения. Изискванията към съвремените боровинкови сортове непрекъснато нарастват. Необходимо е те да съчетават комплекс от ценни биологични и стопански качества и да са пригодни за отглеждане по съвременни промишлени технологии, а плодовете да са подходящи и за замразяване и технологична преработка. Сортовете трябва да са жизнени, с голяма екологична пластичност, високо родовити, устойчиви на есенно-зимни студове, късни пролетни слани и засушавания и да имат добра приспособимост към различни почвени и климатични условия. Основните сортове да притежават колкото може по-висока практическа устойчивост към най-опасните болести и неприятелите - преносители на вирусни и микоплазмени заразявания.

Плодовете да са едри, изравнени

Растенията трябва да са изправени и да образуват умерен брой издънки, които да се разклоняват добре и без резитба за съкращаване. Плодовете им трябва да са едри, сравнително изравнени по големина, да зреят дружно и да са разположени на средно дълги или дълги гроздчета, което улеснява беритбата и особено механизираната, да не окапват лесно, да са с добър химичен състав, да са подходящи за замразяване и преработка в сокове и други продукти, а плодовете да са и с добри десертни качества.

В градините от боровинки е необходимо да се отглеждат 3-4 основни сорта, за да има продължително време плодове, които да узряват в различни периоди от време. За да се избегне неблагоприятното влияние на горещините и засушаванията, за предпочитане са по-ранните сортове.

СОРТОВЕ

С по-голямо промишлено значение е високохрастовата боровинка. От нея са създадени и най-много сортове. Понастоящем в света са известни над 50 култивирани сорта. Според времето на зреене те биват ранни, средно късни и късни. От групата на ранните по-голямо промишлено значение имат следните сортове: Weymonth (Уеймут), Earliblue (Ърли блу), Morrow (Морроу), Collins (Колинс), Cobot (Кобот), Wolcott (Уелкот), Bluetta (Влуета), Reka (Река), Puru (Руру), Nui (Нюй), Duke (Дюке), Spartan (Спартан), Patriot (Патриот). От средно ранните - Toro (Торо), Bluecrop (Блю- кроп), Denise Blue (Денизе блю), Blueray (Блюрей), Dixi (Дикси), Croatan (Кроатан), Murphy (Мърфи), Berkeley (Беркилей), Atlantic (Атлантик). От късните сортове заслужават внимание - Rubell (Рубел), Pionner (Пионер), Jersey (Джърси), Covil (Ковил), Chandler (Чандлър), Scammell (Скамел), Darrow (Дарроу), Herbert (Херберт), Brigitta blue (Бригита блу).

Ранни

Welmount (Уеймунт) е с широко разстлан храст, има средна растежна сила и е родовит. Студоустойчивостта му е задоволителна. Плодовете са средно едри, с добри вкусови качества.

Earliblue (Ърли блу) е със силно растящ, изправен храст, студоустойчив е. Плодовете започват да зреят през първата десетдневка на юли. Те са едри, светлосини при първите беритби, достигат до 15 мм, а по-късно узрелите плодове са значително по-дребни. Те узряват на дълги гроздове. Добивът от един храст достига 5-8 кг. Плодовото месо е плътно и е с добри вкусови качества. Плодовете добре понасят транспортиране. Поради ранното им зреене на пазара може да се реализира висока печалба.

Marrow (Морроу) е със средно голям храст, полуизправен. Устойчив е на стъблен рак и е родовит. Плодовете му са едри до средно едри, със светлосин цвят. Плодовото месо е с добра плътност и добри вкусови качества.

Collins (Колинс) има изправен и силно растящ храст. Плодовете му узряват от 5 до 7 дни след тези на Ьрли блу. Те са едри, светлосини, с привлекателна външност и много добри вкусови качества. При повече паднали валежи по време на беритбата не се напукват.

Cabot (Кабот) е студоустойчив храст. Плодовете му са средно едри до дребни, не много плътни. Беритбата започва рано, а беритбеният период е твърде разтегнат.

Welcott (Уелкот) има полуизправен, чувствителен на стъблен рак храст. Студоустойчив е. Притежава едри плодове, синьо оцветени, със сладко-кисел вкус и с много добри вкусови качества.

Bluetta (Блуета) Растенията са средно растящи, компактни, с височина от 1,00 до 1,50 м. Плодовете започват да зреят в началото на юли. Те са средно едри, до дребни с големина около 11 мм, тъмносини. Плодовото месо е плътно, с добри вкусови качества. Добивът от един храст е от 5 до 9 кг. Плодовете на Блуета нямат задоволителна транспортабилност и съхранение. Препоръчва се предимно ръчното им бране. Сортът е подходящ предимно за прясна консумация. Подходящ е за вилните и домашните градини. Притежава декоративна стойност поради компактния си растеж. Още през първите години след засаждането дава високи добиви.

Nui (Нюи) е новозенландски сорт. Растенията са умерено до силно растящи, с височина от 1,20 -1,60 м. Плодовете зреят от 14 юли. Те са много едри (3,5 г) и диаметър 21 мм, плоски, с петоъгълна форма, събрани в компактни гроздове. Сортът е родовит. Добивът от един храст достига 6-8 кг.

Плодовото месо е с леко кисел вкус и приятен аромат. Охладени, могат да се съхраняват до 3 седмици. Храстите имат много добра декоративна стойност поради големите листа и цветове. Плодовете не са подходящи за механизирано прибиране. Сортът вирее значително добре на почви с високо съдържание на хумус (10%). През първите 2-3 години след засаждането е необходимо да се изрязват близките до земята клони, за да растат вертикално. Поради много едрите плодове на пазара се реализират високи печалби. За успешното презимуване на растенията са необходими малко на брой студени дни, затова сортът е много подходящ за извънсезонно (ранно) отглеждане в оранжерии или пластмасови слънчеви тунели.

Reka (Река) е новозелански сорт. Създаден е чрез кръстосването на Earliblue x Bluecrop x Ashworth. Растенията са вертикални, силно растящи, достигат средна височина от 1,70 до 2,00 м. Сортът не е претенциозен и е с минимални изисквания към почвената киселиност и към почвената и въздушна влажност. Плодовете започват да зреят от 12 юли. Продължителността на беритбения период е 4 седмици. Плодовете са средно едри, с големина от 1,8 г и диаметър 15-16 мм , интензивен син цвят, много здрави, дори и след 3-ата и 4-ата беритба те не издребняват. Плодовото месо е с силен син цвят, с много добър вкус и приятен аромат. Тъй като прашецът при търкане се изтрива лесно, за предпочитане е плодовете да се берат в опаковката, в която ще се предлагат на пазара. Те имат много добра способност за съхранение и транспортиране.

Сортът е превъзходен за създаване на плантации и за дворните и вилни места. Храстът е с малко листа, така че плодовете във вътрешността му се виждат добре, което значително улеснява беритбата. Освен всичко друго сортът е много родовит. При добри грижи по отглеждането му добивът достига 8-10 кг от храст. Притежава добра декоративна стойност и има яркочервени листа. След втората година след засаждането е необходимо да се извършва редовно резитба. Устойчив е на сиво гниене на плодовете.

Puru (Пуру) също e новозеландски сорт. Растенията са силно растящи (1,70-2,00 м). Образуват много издънки. Даже когато са родили много плодове, издънките, леторастите и основните клони не увисват.

Сортът започва да зрее от втората половина на месец юли. Плодовете са средно едри до едри (17-19 мм), плодовото месо е наситено синьо, с превъзходен вкус и отличен аромат. Притежават много добра способност за съхранение и транспортиране. Качеството на плодовете не се променя дори и при настъпили екстремни атмосферни условия (силни и проливни дъждове, силни горещини и големи температурни колебания). Подходящи са предимно за консумация в свежо състояние и за технологична преработка. Добивът през първите 3 години е сравнително слаб, но след това е много добър - 5-7 кг от храст.

Duke (Дюк) е със силно растящ на височина храст, достига до 1,60 м. Затова изисква силна резитба. Ако не се направи, растежът отслабва и дървесината много бързо застарява. Растенията цъфтят късно. Подходящи са за райони с по-ниски температури. Както цветовете, така и дървесината са силно студоустойчиви. Изисква добре дренирани и топли почви, с подходяща почвена киселиност. Сортът зрее от втората половина на месец юли. Плодовете зреят равномерно, затова има максимум около 3 беритби. Плододава редовно и от него се получава висок добив - от един храст от 6 до 8 кг. Плодовете са едри до много едри, твърди, с прекрасен светлосин цвят и големина около 17 мм. Обират се ръчно или механизирано. Подходящ е за слънчеви полиетиленови тунели и оранжерии.

Spartan (Спартан) е храст със силен растеж , висок от 1,20 до 1,60 м. Плодовете узряват през втората десетдневка на юли. Сортът е родовит, от един храст се берат до 6 кг.

Плодовете са светлосини, средно едри, до 16 мм и значително изравнени. Имат много добър аромат и приятно кисел вкус. Подходящи са за ръчна и за механизирана беритба. Плодовете са чувствителни към дъждове по време на беритбата. Склони са към напукване. Омекват при високи температури и затова трябва да се бере само в сутрешните часове. Подходящи са за прясна консумация и за технологична преработка. Способността им за съхранение и транспорт е слаба. Сортът притежава висока декоративна стойност. Има големи изисквания към почвата и ако е засаден на почва с неподходящо рН, не се развива добре, залинява и загива. Чувствителен е към задържане на влага в почвата , тъй като има опасност от загниване на корените.

Patriot (Патриот) е с умерен и предимно вертикален растеж, храстът достигат височина от 1,20 - 1,80 м. Сортът е родовит, добивът достига до 8 кг от храст. Започна да зрее след втората половина на юли.

Плодовете са привлекателни, много едри (19 мм), леко плоски, светлосини, със задоволително качество. Склони са към напукване при влажно време. Употребяват се предимно за консумация в свежо състояние. Сортът е с висока декоративна стойност. Подходящ е за дворните и вилни градини и по-малко за промишлени насаждения. Устойчив е към кореново гниене и затова не е чувствителен към задържане на вода в почвата.

Средно ранни

Toro (Торо) е със силно изправено растящи растения, достигат (1,80-2,00 м). Клоните са много здрави и не се огъват.

Плодовете зреят през третата десетдневка на юли, компактно, максимум с 3 беритби. Сортът е много родовит, от 6 - 9 кг от храст. Плодовете са много едри, с хубав светлосин цвят и много добър вкус и аромат. Средното тегло на един плод е от 2,5-3,10 г, а диаметърът е 20 мм. Има добра способност за съхранение и транспортиране. Подходящ е за ръчна и механизирана беритба. Устойчив е на ниски зимни температури. Подходящ е за консумация в свежо състояние и за технологична преработка. Има висока декоративна стойност. В САЩ се препоръчва като основен сорт за отглеждане или заместител на Блюкроп, които зреят почти едновременно.

Bluecrop (Блюкроп) е с изправено растящ храст със силна растежна сила (1,60-2,00 м). Склонен е към отрупване с плодове, вследствие на което се получава огъване на клоните встрани и навън. Има малки изисквания към почвената киселиност и влажност. Студоустойчивостта му е добра, даже по време на цъфтеж. Плодовете зреят в края на юли. Те са едри, със светлосиня кожица с прашец, плътно месо и сладко кисел вкус. При последните беритби издребняват. Добре се съхраняват и транспортират. Беритбеният период продължава няколко седмици. Добивът е 8-10 кг от храст. Плодовете се берат предимно ръчно. Механизираното прибиране е проблематично, тъй като са здраво скрепени в гроздове.

Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние, технологична преработка или замразяване.

Растенията имат отлична декоративна стойност, хубави зелени листа през лятото, огненочервено оцветяване през есента. Водещ сорт при промишленото отглеждане и дори при екстремни условия дава високи добиви.

Denise Blue (Дениз блю) е студоустойчив. Растенията на сорта са изправено растящи и компактни, с височина от 1,50 до 1,80 м. Плодовете зреят в края на юли, преди узряването са оцветени розово. Добивът от един храст е 5-7 кг. Плодовете са средно едри до едри (17 мм), със сладкокисел вкус и превъзходен аромат. Бере се ръчно или механизирано. Бере се лесно, защото плодовете се намират отвън по храста. Подходящ е основно за прясна консумация. Храстите са с висока декоративна стойност. За търговски цели въпреки много доброто качество на плодовете може да се засажда и отглежда като допълнителен сорт на Блюкроп.

Blueray (Блюрей) е със силно и изправено растящ храст. Сортът е родовит и студоустойчив. Има едри, плътни плодове с красиво светлосиньо оцветяване, с много добър аромат и много добри вкусови качества. Основен сорт в Европа и САЩ. Подходящ е за консумация в свежо състояние и за промишлена преработка.

Dixi (Дикси) има задоволителна студоустойчивост и растежната сила на храста е много добра. Плодовете му са едри, светлосини, плътни и с добри вкусови качества. Подходящи са за консумация в прясно състояние, за технологична преработка и за замразяване.

Croatan (Кроатан) е със силно растящ, изправен храст. Сортът е много родовит и сравнително устойчив на рак по стъблото. Студоустойчивостта му е със средна степен. Плодовете му са едри, с плътно месо, ароматични и с добри вкусови качества.

Murrhy (Мърфи) е средно голям, широко разстлан храст, устойчив на стъблен рак. Има добра студоустойчивост. Плодовете му са средно едри, с красив светлосин цвят. Плодовото месо е доста плътно, със сладко-кисел вкус и много добри биохимични показатели. Плодовете се формират на дълги гроздчета, които са рехави и изправени.

Berkeley (Беркли) има силна растежна сила и образува лесно издънки. Храстът достига височина от 1,80-2,30 м, с много издънки и листа и корона, подобна на дърво. Листата са големи и тъмнозелени. От третата беритба плодовете омекват, стават мокри и лепкави и привличат силно рояци оси. Плодовете са едри (около 18 мм), интензивно светлосини, много сладки, с ниско водно съдържание. Зреят в началото на август. Добивът е нередовен, от храст се получават 4-8 кг. За предпочитане е основно ръчната беритба. Поради силния растеж и плътно покритата с листа корона брането е трудоемко. Подходящ е за прясна консумация и технологична преработка. Да се избягва механизираното обиране на плодовете, клоните лесно се отчесват. Ако плодовете презреят, при последните беритби опадат в големи количества.

Сортът притежава висока декоративна стойност. Не е подходящ за студени, влажни и мочурливи места. Особено чувствителен е към измръзване по време на цъфтежа. Освен това цветовете не понасят дъждове.

Atlantic (Атлантик) притежава изправено растящ храст с много издънки. Плодовете му са много едри - до 19 мм , интензивно светлосини, с плътно плодово месо и отлични вкусови качества.

Късни

Rubell (Рубел) е средно до късно зреещ сорт. Храстът е изправено растящ, образува много издънки. Сортът е родовит и студоустойчив. Плодовете са средно едри до дребни, красиво оцветени, с добри вкусови качества.

Pionner (Пионер) е със средно висок, понякога по-широк, отколкото висок храст, много родовит. Поради ценните качества, които притежава, той е един от най-разпространените сортове. Плодовете му са средно едри, плътни, ароматични, с много добри вкусови качества.

Jersey (Джърси) е с изправено растящ храст и притежава добра растежна сила. Родовит е, студоустойчив и със слаба чувствителност на стъблен рак. Плодовете му са средно едри, плътно месести, с хубав син цвят и много добри вкусови качества.

Covillе (Ковил) е с изправено растящи растения, с височина от 1,60 до 2,00 м. Сортът е много родовит, добивът от един храст достига до 5-7 кг. Плодовете му са едри (16 мм), кръгли, с приятно кисел вкус и много добри вкусови качества. Беритбата е ръчна или механизирана. Употребява се за прясна консумация и за технологична преработка. Притежава добра декоративна стойност. Цветовете му почти не привличат пчелите.

Chandler (Чандлър) е с изправено растящ храст, който достига до 1,60-1,80 м. Родовит е. Плодовете започват да зреят през първата десетдневка на месец август. Много са едри, средно сини, с добър вкус и аромат. Бере се само ръчно. Плодовете са предназначени само за консумация в прясно състояние. Има много високи изисквания към почвената киселиност и влажността на въздуха и затова е класиран към проблематичните сортове.

Scammell (Скамел) е родовит и студоустойчив сорт. Растенията са силно растящи, изправени. Устойчивостта му на стъблен рак е средна. Плодовете му са дребни, плътни, тъмносини, с добри вкусови качества.

Darrow (Дарроу) е с изправено растящи растения, образува много издънки. Зреенето на плодовете започва към средата на август. Сортът е родовит, от един храст се добиват от 4 до 8 кг плодове. Те са едри, светло до средно сини, с големина на зърната до 20 мм. Плодовото месо е светло, много сочно, с превъзходен вкус и аромат. Недостатъкът на сорта е, че при откъсване и сортирането покритието от мъх много лесно се изтрива, така че в опаковката те изглеждат тъмни. Кратко време издържат на съхранение и много лесно се пукат. За предпочитане е беритбата на плодовете да се извършва ръчно. Изискват много слънчево място, за да може при късното зреене да се увеличи ароматът.

Плодовете се употребяват за прясна консумация или технологична преработка. Много са подходящи за сокове, сладка, мармалади или за замразяване. Любителите овощари за домашни нужди и за консервиране определено предпочитат този сорт. Притежава добри декоративни качества.

Herbert (Херберт) е с изправено растящ храст, с добра студоустойчивост. Плодовете му са много едри, с красиво тъмносиньо оцветяване и добри до много добри вкусови качества.

Brigitta blue (Бригита Блю) е с изправено растящи растения с добра растежна сила, достига височина от 1,80-2,00 м. Сортът е високодобивен и родовит, от един храст се добиват от 5-7 кг. Плодовете му са средно едри (15 мм) красиво светлосини, здрави, трайни, сладко-кисели с добър вкус. Притежават много добра способност за съхранение и транспорт. Бере се ръчно или механизирано. Обира се максимум за три беритби. Подходящ за прясна консумация и за замразяване. Има висока декоративна стойност.

Elizabeth (Елизабет) е с изправено растящ храст, с добра растежна сила. Формата му наподобява овощни дръвчета, подредени в шпалир. Получават се от храст 4-6 кг. Плодовете са едри (16 мм), здрави, със светлосини зърна, много ароматични, като тези на Блюкроп. Притежава добра декоративна стойност. В северните райони плодовете не успяват да узреят напълно.

Elliot (Елиът) е с височина на храста 1,50-2,10 м. Той е високодобивен, от един храст се получават от 6-8 кг плодове. Те са средно големи (11 мм), с умерен син цвят. При пълна зрялост плодовете са с мек аромат, но преди узряване на 60% от плодовете са с кисел вкус. Плодовете му узряват дружно, затова е много подходящ за механизирана беритба. Използва се за консумация в свежо състояние и за замразяване. Сортът е с много висока декоративна стойност, синьо-зелени листа и сравнително късен цъфтеж. Не е подходящ за студени райони.

Освен изброените сортове има и такива, които са подходящи за природосъобразно отглеждане като - Дюк, Ърли блу, Синьо-бял, Златен грозд, Блюкроп, Хайди, Тофат, 13-16 А, Конвил и Дърси.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Със семена

При семенното размножаване събирането на семената става от добре узрели плодове по следния начин - за една седмица плодовете се оставят при температура около 10ºС с цел да омекнат. След това се стриват с дребен пясък на каша и се промиват над сита с вода. Семената са много дребни (в 1г има около 9000). За засаждане се използва смес от торф и горска пръст в съотношение 1:1. Семената се засяват в сандъчета и се покриват с пресят фин пясък. Сандъците се похлупват със стъклена плоча с отвор за проветряване и се оставят в оранжерия с температура около 20-25ºС. Поддържа се постоянна въздушна влажност. След около два месеца семената покълват и стъклата се свалят.

През пролетта семеначетата се поставят в сандъци, заредени с торф и горска пръст. На следващата година получените по този начин растения се засаждат на постоянно място. Израсналите растения от семената не приличат на изходните форми нито по хабитус на храста, нито по отношение на големината, цвета, вкуса и времето на зреене на плодовете. Този метод на размножаване се използва само за целите на селекцията, за създаване на нови сортове и не се препоръчва за отглеждане в дворните и вилните места.

Вегетативни начини

Културната боровинка се размножава най-добре със зрели и зелени резници.Това е най-важният и най-широко разпространен метод в практиката. При него се запазват всички биологични и стопански особености и качества на дадения сорт.

Със зрели резници. Избират се здрави, едногодишни, добре узрели клончета с дължина от 30 до 80 см и дебелина колкото обикновен молив. Те се събират през периода на покоя, от късна есен до началото на пролетта. Най- добрият начин е събирането им да стане през март до началото на април. За резник се избира тази част на клонката, която има само листни пъпки, но ако материалът е недостатъчен, тогава се допускат части и с плодни пъпки. Когато резниците са събирани през зимата, те се съхраняват при температура от 0 до 5ºС във влажен торф. Резниците се поставят под наклон в субстрата и се покриват с него около 10-15 см. За тях се полагат системни грижи за предпазване от изсъхване или загниване.

Вкореняват се в подготвени лехи

През пролетта резниците се нарязват с дължина 12-15 см. Долният отрез се прави точно под пъпка, а горният - над пъпка. Вкореняват се в предварително подготвени лехи от смес от торф и пясък в съотношение 1:1. На дъното на лехата се поставя дренаж от чакъл и едър пясък или пък тя се издига на височина 12-15 см над нивото на земната повърхност, като се подпира с дървени рамки.

Резниците се нареждат в субстрата гъсто, на разстояние 5-6 см един от друг, и на всеки от тях се оставят по две пъпки над повърхността, а на 4-5 пъпки са заровени в субстрата. В някои страни резниците за вкореняване се нареждат под наклон, а в други страни се препоръчва да се набождат прави, за да не се получат изкривени растения. За да се вкоренят успешно резниците, са необходими специални условия и грижи. Така например е задължително да се дъждуват растенията с помощта на специална мъглообразуваща инсталация. Тя разпръсква водата под формата на мъгла и по този начин улеснява процеса на вкореняване.

Може да се гледат и в закрити помещения

Вкореняване на зрели резници се прави и в закрити помещения - парници, пластмасови тунели или оранжерии. За целта се използват лехи, запълнени с около 15 см от субстрата. Добри комбинации са: пясък, торф, дървени стърготини и горска почва. Температурата и влагата се регулират според сезона. Обикновено през април времето е достатъчно топло и позволява резниците да се отглеждат без осигурено отопление. При настъпване на застудяване се използва парно или електрическо отопление.

В някои страни на Западна Европа вкореняването на зрели резници се прави на открито в сандъци, заредени с торф и промит речен пясък. Преди зареждане на сандъците торфът се навлажнява с вода. Сандъците се зареждат в началото на април, преди да набъбнат пъпките, за да не се оронват. Резниците се засаждат в редове на разстояние 3-5 см, а между редовете на разстояние 5-10 см. Над сандъците, които имат дължина 1 м и са поставени на колчета, се монтират дюзи за разпръскване на водата при слънчево време или при ниска атмосферна влажност. По този начин се получават 80% вкоренени растения. Вкореняването завършва до месец юни и се познава лесно по втората вълна на растеж на покаралите леторастчета.

Вкоренените резници отиват в питомник

Вкоренените резници се засаждат в питомник на разстояние 40 см между редовете, а в по-редки случай на постоянно място. Времето за засаждане е след като настъпи листопадът, когато резниците са узрели и са добре запасени с хранителни вещества. При системни грижи от поставените за довкореняване резници се получават до 90% стандартни и добре вкоренени резници.

Със зрели резници успешно се размножават сортовете Ковил, Ърли блу, Херберт, Бъркли, Блюрей и Джърси.

Със зелените резници се размножават сортовете получени от вида "Заешко око". Размножаването със зелени резници изисква по-големи грижи, по-интензивна работа и остъклени помещения. В тях температурата, влагата и осветлението могат да се регулират съобразно нуждите на растенията.

При този начин на размножаване резниците се приготвят през лятото. Силният пролетен растеж на културната боровинка приключва от края на юни до средата на юли. След този период покарва втори филиз от странични зачатъци. Най-подходящият момент за събиране на зелени резници е след показване на втория филиз. Дължината им е 10-15 см. Приготвянето на зеления резник изисква да се отстранят най-долните 3-4 листа, за да може резниците да се забучат в почвения субстрат почти до половината от дължината им. Те трябва да се третират с растежни регулатори, за да се ускори коренообразуването. Резниците се засаждат и отглеждат върху стелажи или в сандъчета, където се поддържа температура около 20ºС и атмосферна влажност 100%. Влажността на въздуха се поддържа най-добре чрез изкуствена мъгла, която се създава от "мъст" инсталация. Като субстрат за вкореняване се използва смес от пясък и торф, пясък и стърготини или торф и стърготини в равни части. Прякото действие на слънчевите лъчи се избягва посредством засенчване на оранжериите с рогозки. Когато е необходимо, температурата се поддържа с помощта на електрическа инсталация, поставена под стелажите. Проветряването се извършва със специален режим и много внимателно. Полагат се много грижи, за да се създаде един постоянен микроклимат по отношение на осветлението, температурата, влажността на въздуха и почвата.

През октомври младоците са готови да презимуват

Резниците образуват калус в продължение на няколко седмици. Появата на корени и филизи започва от средата на август до началото на септември. В края на септември и началото на октомври резниците са вече добре вкоренени. Преди да се зазимят, те се закаляват. За целта в продължение на 10-15 дни всеки ден оранжерията се проветрява за известно време, докато най-сетне се остави напълно отворена. Заслонът на растенията остава още няколко дни. Постепенно растенията се откриват и за обикновената дневна светлина. Полива се умерено, ако е необходимо. По този начин растенията са подготвени достатъчно за зимата.

През пролетта на следващата година растенията от стелажите и сандъците се преместват в питомник. В питомника те се засаждат при междуредови разстояния 40-45 см, а вътре в реда на 15 - 25 см.


Може и чрез загърляне

През зимата надземната част на майчиното растение се изрязва ниско до земята. Изрязаните храсти се затрупват с купчина от торф, смесен с пясък, а от надземната част се приготвят резници. През пролетта и лятото от главния корен израстват издънки, които образуват свои корени. Късно през есента те могат да се отделят от майчиното растение.

По-добре би било това да стане през пролетта. Препоръчва се отделените растения да бъдат отгледани за един вегетационен период в сандъци, където по-добре могат да се спазят и контролират необходимите условия. Ако за тях се положат добри грижи, растенията стават силни и се вкореняват бързо при засаждане на постоянно място през пролетта. По този начин лесно се размножава сортът Пионер, при които не са получени добри резултати при размножаване с резници. За загърляне могат да се използват и по-слаби главини.

 

От отводи или чрез разделяне

Чрез отводи има значение при сортовете, които трудно се размножават с резници. След цъфтежа силните филизи, които в долните си части започват да се вдървесиняват, но все още имат листа, се отвеждат и покриват с 10 - 15 см рохка пръст. Вкоренените растения се доотглеждат или се засаждат направо на постоянно място.

Разделянето на храсти е друг начин, при който храстите се изваждат и се разделят на части така, че всяка част да получи достатъчно корени, които биха осигурили по-нататъшното изхранване на отделеното растение.По този начин Ковил е размножил своите първи селекционирани растения. От силен майчин храст той е получил до 30 нови растения, а като използвал и надземната част за резници - до 600 вегетативни части за размножаване.

Става и чрез облагородяване

Прилага се, когато се отнася за размножаване на някои ценен сорт, за да се получат колкото е възможно по-бързо повече растения. Прави се по известния Т- образен начин на спяща пъпка през август, а е възможно и използването на копулацията.

НОВА ГРАДИНА С БОРОВИНКИ

Преди да засадите боровинките, мястото трябва да се анализира от специалисти. Прави се преценка на климата, продължителността на вегетационния период, проучват се екстремните температури и тяхната цикличност, валежите. Анализира се и почвата и подпочвата (механичен състав, воден дренаж, реакция, съдържание на хумус, азот, фосфор и калий). Формата на мястото, наклонът, надморската височина, подпочвените води също трябва внимателно да се огледат.

Мястото да е с наклон до 10-12º

Най-подходящи за боровинката са киселите, богати с хумус, с добро проветряване и редовно снабдяване с вода песъчливо-торфени почви, да имат високо ниво на подпочвените води (70 - 80 см). Местата могат да са полски, горски или мочурливи с рН между 3,5 - 4,5.

Добре е преди това теренът да не е обработван - да е бил ливада или пасбище. Не бива да се засажда боровинката след картофи, домати и зърнено-житни култури. Остатъците от корените им влияят зле на микоризните гъбички. С тях боровинката образува в почвата симбиоза и извлича хранителните вещества. Не са подходящи и много ниските места, защото има опасност да се задържа влага.

Площта да може да се полива, ако дъждовете през периода май-септември не са достатъчни или са неравномерни. Важен индикатор, по който ще се съди за това възможно ли е да се получат добри резултати от отглеждането на културната боровинка, са и естествените находища от диворастящи боровинки.

Подготовката

Мястото, определено за боровинки, се почиства от храсти, дървета, камъни и растителни остатъци. След това се извършва предпосадъчна оран на дълбочина 30-40 см в зависимост от мощността на почвата. При малки площи мястото се обръща дълбоко с права лопата. Засаждането рано през пролетта е за предпочитане. Ако почвите са бедни и с лоша структура, преди изораването се внасят 5 -6 тона на декар добре угнил оборски тор.

След това се изкопават ямки с размер 40 на 40 см, целта е да се поберат корените. Слага се кисел торф, полуизгнила дъбова шума, борови кори, стърготини и пясък.

Засаждането - наесен или напролет

Боровинките се засаждат през есента след листопада или през пролетта. Есенното засаждане е за предпочитане само в райони с мека зима. Предимството е, че храстите започват по-рано през пролетта развитието си. За да не измръзнат, трябва да се мулчират с торф.

Разстоянията на засаждане се съобразят с качествата на почвата, с растежните особености на отделните сортове и със способността им повече или по-малко да се разклоняват или да растат изправени.

За посадъчен материал трябва да се избират само вегетативно размножени растения (чрез резници). Те имат същите биологични и стопански качества като майчините.

Вегетативно размножените са контейнер или туфи. Растенията, произведени в контейнер, може да се засаждат още през септември и да се вкоренят същата година. Но при суха есен е необходимо да се дъждуват.

Туфите по-лесно се приспособяват

Те се отглеждат две години след засаждането им на открито и са приспособени по-добре към климатичните условия в сравнение с растенията в контейнери. Туфите се засаждат през зимния покой около средата на октомври. Късно засадените през есента боровинки може да измръзнат през зимата. Ако пък отидат на постоянно място след 15 април, могат да изсъхнат поради напредналото развитие на листата и цветовете.

Двегодишните растения в градината

Посадъчният материал трябва сда е добре вкоренен, обикновено такъв е двегодишният, височината на надземната част е от 25 до 70 см. Растенията се засаждат на разстояние 1,20 до 1,50 м в редовете, 2,40 - 3,00 м се оставя между редовете. При слабо растящите сортове (Bluetta, Patriot и Duke) разстоянията между растенията да са 1,00 м в реда. Само силно растящите като Bluecrop, Reka, Toro могат да се засаждат на 1,50 м в реда.

Редовете да са ориентирани север - юг

За да се огряват по-добре растенията редовете, се ориентират север - юг, така най-правилно се използва светлината. Късните сортове не бива да се слагат на сянка, т.е в крайните редове на насаждението, граничещи с растенията, които служат за защита от вятъра. Късно през лятото слънчевата интензивност вече не е достатъчна, за да узреят и последните зелени плодове.

Почвата се обработва плитко

Неколкократна плитка обработка на почвата между редовете спира плевелите. Обикновено се окопава на дълбочина 6-8 см, а през есенна - на 12-15 см. През лятото около растенията не се окопава, само се изскубват плевелите.

Чашката се мулчира

Още в началото на юни трябва да се мулчира околостъблената чашка. Използва се угнил боров тор (от борови кори, борови иглички или навлажнен талаш), дебелината на пласта е 8-10 см. Мулчирането се прави, за да стане почвата рохкава и добре да пропуска въздуха. Освен това се запазва влагата в нея, потиска се растежът на плевелите, температурата на почвата през зимата е по-висока, а през лятото по-ниска. Намаляват и дневните температурни колебания и това се отразява благоприятно на качеството на плодовете.

Мулчиращата покривка предизвиква леко закъсняло напъпване и забавя опадането на листата през есента. Предпазват се сортовете, които са чувствителни към студовете при променливи температури през зимата и пролетта, тъй като растението има повече време да се аклиматизира. Когато цялостно се покрива почвата с мулчиращ материал, трябва да се вземат мерки срещу мишки, защото те се чувстват добре в пропускливия материал и могат да нанесат значителни щети на корените.

Торовете в малки количества

Боровинката не понася големи количества минерални торове близо до корените. През лятото и есента на първата година се внася два пъти нитрофоска супер - по 20 кг/дка. Торът се разпръсква в началото на март на ръка. По- късно не се добавят торове, за да завърши растежът към есента и леторастите да узреят добре, да се запасят с повече хранителни вещества. Растения, които имат през есента зелени листа, при тежка зима могат сериозно да пострадат. Измръзналите върхове на леторастите са добра среда за гъбните патогени и са опасни за здравното състояние на растенията. През втората година количеството на минералните торове се увеличава с около един път и половина.

Според някои изследователи в първите години след засаждането на растенията се дават по 30-60 г азот, фосфор и калий в равни части. Една боровинка в пълно плододаване получава от 240 до 280 г азот, фосфор и калий. Две трети от нормата се дават рано през пролетта, когато започва вегетацията, и една трета - след като се формират плодовете. Този начин на торене трябва да се изпита и при нашите почвено-климатични условия.

Листата казват точно какво не стига

За да се определи потребността на храстите, се използва листната диагностика. Когато листата от плододаващите клонки съдържат над 2,1% азот спрямо абсолютно сухото вещество, добивът на плодовете намалява значително. Симптоми на недостиг на манган при боровинката са налице, когато съдържанието на този елемент в листата е под 0,0030%. Не достига желязото, когато е под 0,006%, дефицит на магнезий има, щом съдържанието му в листата е по-ниско от 0,11% спрямо абсолютното сухо вещество. Недостигът на желязо се отстранява, като листата се напръскат с разтвор от 1% железен сулфат. Някои автори препоръчват торене с азотни торове, когато дължината на леторастите е по-малка от 10 см.

Водата е важна, но варовитата е вредна

Боровинката има най-много нужда от вода, когато интензивно растат младите леторасти от основата на стъблото. Те всъщност ще оформят храста и ще осигурянт наедряване на плодовете. Най-важни в този период са редовните поливки - през 2-3 дни по 4-5 л вода на храст. Разбира се, при постоянни валежи не се полива. Не трябва да се използва варовита вода, защото тя променя киселинността на почвата, а американската боровинка се отглежда и развива при по-висока киселиност. Съществува опасност при преовлажняване да се развие хлороза. Болестта се познава по светлозелените листа, по-късно се поява и жълт оттенък. Тогава е необходимо да се полее с разтвор от солефид в доза 300 г/дка. Поради плитко разположената коренова система растенията изискват значително количество дъжд или вода през вегетационния период. Осигуряването на оптимална почвена влажност в много случаи е възможно само чрез допълнително напояване.

Най-добре е поливането да става по бразди, когато площите са по-равни. Дължината на браздите зависи от механичния състав на почвата и наклона. Прокарват се по две в междуредие на дълбочина 10-12 см. Може да се напоява и чрез дъждуване, макар и по-рядко. И тук, както при другите овощни насаждения, могат да бъдат изградени подвижни дъждовални инсталации, полустационарни или стационарни системи за напояване. В някои случай те служат и за борба срещу късните пролетни мразове. За целта се използват разпръсквачи с по-малък отвор, а налягането на водата е по-високо от това при обикновеното дъждуване. Разпръсквачите могат да се разположат под формата на триъгълник, правоъгълник или квадрат. Във високопланинските части на някои райони, където падат повече валежи през вегетацията, боровинката може да се отглежда и без поливане.

През последните години се прилага и капкуване. Но тук са необходими повече капитални вложения на единица площ. Затова пък разходът на вода се намалява с повече от 25%, като количеството и качеството на добива е значително по-добро.

След резитба плодовете стават едри

Въпреки благоприятните условия за отглеждане, не може да се очакват задоволителни резултати продължително време от боровинковите храсти, които никога не са изрязвани. В такива случаи растенията може да плододават изключително обилно, но плодовете остават дребни и прирастът за следващата реколта е минимален. Само за няколко години неподрязаният храст се превръща в хаос от тънки, слаби клончета и клонки и не е в състояние да формира качествени плодове.

Важно е да се знае, че плодните клонки се появяват главно по върховете на миналогодишните клончета, т.е. културната боровинка цъфти и плододава на едногодишна дървесина. Поради това резитбата трябва постоянно да стимулира израстването на нови силни леторасти.

Първите 3-4 години ножицата почива

След засаждането и през следващите 3-4 години културните боровинки не изискват резитба. Премахват се само повредените, болните и счупените клончета и клонки, както и евентуално присъстващите още при засаждането плодни пъпки. По този начин се стимулира вегетативното развитие на растенията. Ежегодните резитби започват три до четири години след засаждането на постоянно място.

Оформеният храст трябва да има средно 6 до 8 силни и здрави клонки. Те израстват от почвата (коренището или от по-стари клонки наблизо). Редовно се просветлява и постоянно се подмладява храстът, премахва се застарялата дървесина и се замества със силен нов прираст.

За основно правило може да се приеме, че всяка година се премахва около 1/3 от по-старата дървесина, така че в храста да няма дървесина на повече от 3-4 години. Старите клонки или се изрязват до почвената повърхност, или се съкращават на силни странични клончета. Премахват се излишните коренови издънки. Много силните едногодишни клончета, които остават на храста като заместители на отстранените клонки, се съкращават на средната за храста височина, за да се стимулира образуването на странична дървесина.

Схемата

След втората година се отстраняват плътно лежащите по земята клони. След четвъртата може да се извърши лека резитба - отстраняват се издънки, които са се кръстосали, а също и растящи навътре клони. Премахват се близките до почвата клонки, а също и сухите клони от вътрешността на храста. След 6-ата година се повтаря описаната резитба, допълнително се премахват най-старите клони.

Изрязаните клони се изнасят от насаждението и се изгарят, ако има съмнение за зараза. Те могат да се използват и като мулчиращ материал, за целта се надробяват и се оставят в междуредията.

Защита от вятъра

По никакъв начин не трябва да се пренебрегва защитата от вятъра. Тя създава по-добър микроклимат, по-бързо се затопля почвата, изпарението е по-слабо. Достатъчно е слабо пресичане на вятъра, но задължително трябва да има и циркулация на въздуха, за да могат прецъфтелите цветове при по-висока влажност да опадат по-бързо и да не създават условия за развитие на гниене на плодовете, причинено от гъбата на Botrytis cinereae.

При липса на защита от вятъра светлосивият прашец на плодовете се изтръсква от непрекъснатото люлеене и намалява значително качеството на плодовете. Като защита може да се използват иглолистни растения - бор или ела. Не са подходящи за защита от вятъра брезите и смърчовете, тъй като те имат плитки корени и са опасни конкуренти на културната боровинка. Тези дървесни пояси предлагат и възможности за гнездене на птиците, които се хранят с насекомите, и са за предпочитане пред защитните огради от пластмаса.

Добивът зависи от трудолюбието на пчелите

Пчелите и насекомите осигуряват по-добро опрашване на боровинките. Дори когато сортовете са самооплождащи се, т.е. не им трябва чужд цветен прашец за опрашването, вятърът не е достатъчен. За един-два декара е необходимо едно пчелно семейство. Винаги внимавайте да не отровите пчелите с препарати за растителна защита.

И птиците обичат боровинки

Значителни щети птиците нанасят в градини, които са с относително малка площ или са близо до населени места. За да се предпазят храстите от гарвани, гълъби и скорци, се прави конструкция от колове - 2 метра високи. Опъва се сезал и се покрива с лека мрежа, отстрани се застъпва с дъски. Така плодовете узряват, без да бъдат наранявани от птици и особено от косове. Мрежата се поставя върху храстите в периода, когато плодовете променят цвета си. Срещу диви животни плантацията трябва да се огради със защитна ограда, висока около 1,60 м. В долната част да бъде по-ситна и вкопана около 40 см в земята за защита от зайци. Сърните и зайците много често нападат младите листа и цветовете и могат да унищожат цялата градина.

Новозасадените растения ще се опазят и като се използват парцали, напоени с разредител или бензин. Окачват се на дървени колове, а миризмата им отблъсква дивеча.


БОЛЕСТИ

До този момент в световната фитопатологична литература по културната боровинка са описани над 15 вида гъбни болести. В нашата страна се срещат по-ограничен брой.

Стъбленият рак образува ранички

Причинителят Godronia cassanarae предизвиква много опасна гъбна болест по боровинковите растения. Характерни са язвичките по стъблото и кората. Заразата се пренася чрез вятъра. Отначало на мястото на заразяването се образуват издутини, а по-късно се превръщат в язвички. Засега единствената възможна мярка за борба срещу болестта е да се изрежата нападнатите части.

Сивото гниене напада до края на лятото

Гъбата Botrytis cinerea напада боровинковите храсти от цъфтежа до края на лятото. Особено силно е заразяването в райони, където узряването на плодовете съвпада с прохладно и влажно време. Болестта се появява по зрелите и зелените плодове. Нанася повреди също така и на цветовете, листните и цветните дръжки. Плодовете се покриват със сива влакнеста плесен, стават меки и воднисти и губят своя вкус и цвят. Появява се едно светлокафяво малко и меко петно. След това нараства във всички посоки, докато обхване целия плод, който изгнива, изсъхва и се втвърдява.

Заразата бързо се предава от плод на плод и често пъти една четвърт от реколтата може да бъде унищожена. Причинителят на болестта зимува по върховете на клонките и рано напролет оттам става заразяването.

Два пъти се пръскат храстите. Първият път е преди цъфтежа, а вторият - непосредствено след него. В схемата се включват ронилан ФЛ - 0,1%, роврал 25 ФЛО- 0,2% или триходекс- 0,2%.

Брашнестата мана се появява по цялото растение

Гъбата Mycrophera penicilla напада всички надземни части на растенията, по които образува слабо забележим рядък мицел. По листата налепът е от долната страна. В резултат от нападението се предизвиква преждевременно окапване на листата, което се появява по средата на лятото.

Причинителят зимува по нападнатите растителни части. В развитието на болеста се наблюдават два пика - около узряването на плодовете и през септември. Благоприятни условия за масовото й разпространение са повишената относителна влажност и умерените температури. Разпространява се чрез въздушните течения, а в новите насаждения - чрез заразен разсад.

Срещу брашнестата мана се пръска със серни препарати.

Мумифициране на плодовете

Гъбата Monilia urkula предизвиква опасната болест мумифициране на плодовете, която може да унищожи цялата реколта. Заразяването става рано напролет.

По време на цъфтежа аскоспорите попадат по цветовете и заразяват новия завръз и клонките. Нападнатите части загиват и по тях се развива конидийната форма (Stromatinia urkula) на гъбата с която заразата се разнася през цялото лято. Болните плодове изгниват и се мумифицират. Влажното и прохладно време през пролетта благоприятства за масовото разпространение на мумифицирането.

Борбата се осъществява с химични препарати, когато става разсейването на спорите.

Некроза на върховете на клонките

Тя се явява при ниски зимни температури, прекалено влажна пролет и други неблагоприятни условия. В такива случай връхните части на растенията загиват и се нападат от други сапрофитни микроорганизми.

Самодивска метла

Това е микоплазмена болест, която напада боровинките. Заразените растения образуват много неравномерно развити издънки. Едни от тях са нормално развити, но плодовете са дребни и с влошен вкус. Повечето от нападнатите издънки са слабо развити, не образуват цветове или са стерилни и не дават плодове.

Бактериален рак

Болестта се причинява от бактерията Agrobacterium tumefaciens. Появяват се брадавички до буци от различна големина, най-често по корените или в основата на растенията, по-рядко по стъблата. Туморите може да са единични или многобройни, разпръснати или събрани по много. Те са гладки, меки, бледожълти до бледокафяви. Постепенно стават зърнести, втвърдяват се, потъмняват и започват да се разпадат още на същата или на следната година.

Туморите пречат на сокодвижението на растенията, в резултат отслабва развитието им и намалява плододаването. Нападнатите от бактериален рак боровинки лесно измръзват.

Борбата

Да се спазва 3-5-годишно сеитбообращение, а на инфектираните места да се отглеждат житни култури. Почвите с близка подпочвена вода се дренират. За да се получи здрав разсад от неинфектирани места, почвите са вкисляват като се внесе сяра на прах (до 50 кг/дка). Унищожават се болните растения, когато туморите са по главния корен или стъблото. При работа с растения, болни от рак, инструментите да се потапят във формалин 1:50. Внимателно да се обработва почвата, за да не се нараняват корените.

В по-ограничен размер са разпространени още няколко болести, предизвикани от Diaporthe vaccinii Shear; Phomopdis vaccinii Shear; Septoria allpunctata Damarea and Wilox; Phabdospora oxycocci Shear.

Вджуджаването е опасна вирусна болест

И вируси нападат боровинката, най-опасната вирусна болест е вджуджаването - закържавяване и задържане на растежа. Най-характерните симптоми са бледозелените листа и зажълтели растения. Листата още през лятото се завиват под формата на пурички. Признаците на болестта се изменят в зависимост от сорта. При по-устойчивите сортове те се появяват към края на лятото или през есента. Цикадката Страфитопус магдабизис пренася вируса. Заразата може да се разпространи чрез посадъчния материал. Силно нападнатите растения не се развиват добре, дават ниски добиви или съвсем не плододават. Проучванията за устойчивостта на сортовете показват, че нито един от съвременните сортове не е имунен към тази болест.

Мерките

Препоръчва се да бъдат унищожени нападнатите растения и да се пръскат срещу цикадките с децис 2,5 ЕК - 0,04% или пиримор 50 ВГ- 0,05%.

По културната боровинка са идентифицирани и известни и други вирусни болести: тютюневи пръстеновидни петна (Tabacco ringspot virus), червени пръстеновидни петна (Red ringspot virus), пръстеновидни петна по сливата (Prunus nectoric ringspot virus, тютюнева мозайка (Alfaefa mosaic virus); картофен вирус (Potato virus Y).


НЕПРИЯТЕЛИ

Майските бръмбари унищожават листата

Обикновен майски бръмбар (Melolontha melolontha) е опасен неприятел по културната боровинка. Разпространен е в цяла Европа с изключение на Испания, Португалия, Норвегия и Финландия.

Повредите нанасят възрастното насекомо и ларвата. Възрастното насекомо е едър бръмбар с дължина 26 мм. Черен е на цвят, понякога с червеникав оттенък, покрит с къси бели власинки. Коремчето е черно, отстрани с бели триъгълни петна.

Ларвата е дъговидно извита, с жълтеникавобяло тяло и жълто-кафява глава. На дължина достига до 65 мм.

Майският бръмбар има тригодишно развитие. Зимува като ларва от втора и трета възраст и като възрастно насекомо. Бръмбарите се появяват в края на април или в началото на май в зависимост от температурата. Летежът продължава от 35 до 58 дни също в зависимост от температурните условия.

Бръмбарите са нощни насекоми. Летят след залез слънце. След излизането от почвата започват да се хранят и нагризват листата на боровинката, унищожават цялата петура. При силно нападение нагризват и леторастите. Листата и леторастът на мястото на повредата увяхват и изсъхват.

Ларвите на майския бръмбар се излюпват в края на юни-началото на юли. Младите ларви отначало се хранят с органични вещества от почвата, а след това с корените на растенията, както и с подземното стъбло. Силно повредените растения завяхват и загиват. Ларвите се хранят усилено през втората, а най-усилено през третата възраст - юли, август и септември. Благоприятни условия, особено за ларвите, има и на по-леките наносни почви. И друг бръмбар, известен като широкогръд майски бръмбар (Melolontha pectoralis) поврежда растенията.

Защитата

За борба срещу майските бръмбари трябва да се прилага система от мероприятия, най-вече агротехническите. От голямо значение е редовната борба с плевелите, по които бръмбарите предпочитат да снасят яйцата си. Редовната обработка на почвата в подходящи моменти също намалява опасността от неприятелите. Обилно напояване унищожава ларвите от трета възраст в периода май-август.

Силно нападнати площи от ларвите на майските бръмбари да не се засаждат с боровинки. Необходимо е предварително да се установи плътността на ларвите на квадратен метър. Тя се установява чрез почвени разкопки с размери (50/50/50 см), направени рано наесен през октомври. Когато на един квадратен метър се намерят повече от 6-8 ларви от първа възраст, над 1,2 - 1,3 от втора и 0,7-1,0 от трета възраст, такива площи не бива да се засаждат с културна боровинка.

Химическата борба е насочена срещу възрастните насекоми през периода на масовия летеж. Бръмбарите трябва да се събират рано сутрин, когато са още неподвижни върху храстите.

Почвата да се поддържа винаги рохкава, защото бръмбарите предпочитат да снасят яйцата на уплътнена почва. При самата обработка изровените ларви трябва задължително да се унищожават.

Срещу бръмбарите може да се пръска с някой от препаратите золон супер - 0,06%, нуреле - дурсбан 4 Е - 0,5% или карате 2,5 ЕК - 0,04%.

Пъстрокрилката причинява червясване

Пъстрокрилката (Rhagoletis pomonella L) прилича на домашната муха. Възрастното насекомо е с дължина около 5 мм. На крилата има по едно бяло петънце. Летежът на пъстрокрилката започва около 20 юни и продължава до първата половина на юли. Вреда причинява възрастното насекомо. То снася яйцата си по зелените плодове. След 2 до 5 дни от яйцата се излюпват ларвите, които за 20 дни достигат зряла възраст, преминават в почвата, какавидират и остават в състояние на диапауза до следващата година, а понякога и за две години.

Повреди нанасят възрастното насекомо и ларвата, които се хранят с плодовете и причиняват червясването им.

Борбата

Пръска се срещу възрастното насекомо по време на масовия летеж, преди да започне да снася яйца. Могат да се използват инсектицидите: агрия 1050- 0,15%, вазтак 100 ЕК-0,015%, децис 2,5 ЕК-0,03%, золон супер - 0,06%, карате зеон - 0,02%, мостин супер Д - 0,05% номолт 15 ЕК- 0,05%. Третира се и почвата около растенията, където е открито насекомото.

Боровинковият хоботник изгризва пъпките

Боровинковият хоботник (Anthonomus musculus) се храни главно с вътрешността на пъпките. Нападнатите пъпки не се разпукват или от тях се развиват деформирани листа. Възрастното насекомо снася по едно яйце във всеки цвят между тичинките. След няколко дни от яйцето се излюпва ларва, която се храни с тичинките, плодниците и част от цветовете. В резултат добивът се намалява с около 50%, ако не се вземат мерки да се унищожи възрастното насекомо.

Пръска се срещу него, преди да почне да снася яйца. Използва се един от инсектиците: нуреле дурсбан -0,08%, суми алфа 5 ЕК -0,02%, суперсект 10 ЕК 0,0125%, Фюри 10 ЕК - 0,0125%, циперсан 25 ЕК - 0,02%, шерпа 25 ЕК- 0,015%.

Гъсениците на бялата американска пеперуда, щитоносни въшки, акари, листозавивачки също нападат боровинките. У нас птиците предпочитат тези плодове и се явяват истинска напаст.

Градината да е чиста от плевели

Много важно е боровинковата градина да се поддържа чиста от плевели. През първите години от засаждането площта трябва да се плеви редовно, за да се развиват нормално младите растения. В междуредията плевелите се унищожават механично или с неколкократно плитко култивиране на почвата. То се извършва на дълбочина 6-8 см, а есенната оран - на 12-15 см. В редовете плевелите се потискат чрез мулчиране. Мулчът запазва влагата и подпомага формиране на богата микрофлора, необходима за процесите на хумусообразуването в почвата. Мулчът от стърготини на иглолистни дървета, поставен на дълбочина 10-15 см, поддържа лека киселиност на почвата, подпомага растежа на храстите и образуването на повече плодове.

Напоследък при по-големи площи за борба с плевелите се използват и хербициди, с които се третират редовите ивици. Подходящ е хербицидът Баста. Не се препоръчва в млади насаждения да се използва Раундъп.

БЕРЕ СЕ ПОНЯКОГА И СЕДЕМ ПЪТИ

Беритбата на плодовете на боровинката се извършва по различно време в зависимост от географската ширина на отделните райони. Беритбеният сезон за всеки район варира от шест до осем седмици. Тогава при всеки сорт се правят от три до седем беритби в интервал от пет до седем дни.

Плодовете се обират на ръка. Откъсват се само добре узрелите боровинки, които се познават лесно по красивия тъмносин цвят. Ако плодовете имат червеникав нюанс, значи не са узрели добре. Не бива да се берат неузрели плодове, защото те имат кисел вкус и ниска търговска стойност.

Бере се, когато по повърхността на плодовете няма капки дъжд или роса. В противен случай те се спарват и бързо загниват.

На по-големи площи се използват и комбайни. Те работят чисто и не повреждат зърната, така че малка част от реколтата може да се продаде и прясна на пазара. Работят на принципа на стръскване на боровинковите храсти с помощта на специални вибрационни устройства. С такава машина за осем часа се събират зрелите плодове от 20 дка боровинково насаждение, с което се заменя труда на 25 работници. Водещи производители на такива комбайни са BEI (USA), Corvan (USA), и Joonas (Финландия).

За амбалаж се използват кошнички с вместимост 3-4 кг или кошнички от ракитови пръчки с вместимост 5-6 кг, а също и холандски щайги или други пластмасови съдове. Плодовете може да се берат и в малки картонени съдове с формата на пресечена пирамида.

Съдовете за бране, линиите за опаковане, машините за бране непременно трябва да се почистват добре всеки ден. Колкото повече механични помощни средства се използват, толкова по-голям е рискът от разпространение на гъбни причинители (спори). Затова е препоръчително при ръчното бране и при стабилно време да се бере направо в крайната опаковка. По отношение на хигиената и качеството на плодовете брането в крайната опаковка е най-подходящо.

Реколтата се съхранява на хладно и сухо място

За кратко съхранение (1-3 дни) е достатъчна температура 12-15ºС . Тогава плодовете се изваждат като прясно набрани. Ако разликата между външната температура и хладилното помещение е повече от 10ºС, то плодовете се овлажняват. Тази влага може да се поеме от плетени кошници, но не и от пластмасови опаковки. За по-дълго съхранение (до 3 седмици) се препоръчва температурата да се намали на 2-4ºС.

Калибрирането и пакетирането на боровинковите плодове се прави в добре оборудвани пакетажни заводи. Напълнените с плодове картонени съдове се покриват с прозрачен целофаноподобен лист, върху които се поставя емблемата на производителя.

Добивът достига и тон от декар

Добивът от плодовете зависи преди всичко от сорта, възрастта на насаждението и от грижите, които се полагат за него. От насаждение, отглеждано при добри условия, на петата година могат да се получат по 300-360 кг плодове от декар, а от 6-ата до 8-ата година - 700 - 1000 кг. От десетгодишни растения могат да се получават и над един тон от декар.

Може да се отглежда на едно място 15-20 години.

ЧЕРВЕНАТА БОРОВИНКА

(снимка) Червената културна боровинка, или клюква (Vaccinium macrocarpon) се отнася към семейство Боровинкови (Vacciniaceae). Естественият й ареал на разпространение се простира в зони с умерен климат от източния бряг на САЩ и Канада, и от Южна Канада до Апалачите.

У нас се среща диворастяща в Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Осогово, Витоша наред с черната и синята боровинка.

Като културен вид тя се отглежда в Германия, Полша, Литва, Естония, Холандия, Украйна, Молдова. През последните 5 години в страната ни са внесени и се изпитват 3 сорта.

Плодовете на културната червена боровинка са богати на захари, киселини, пектин, дъбилни и багрилни вещества, целулоза. От захарите са застъпени предимно гликозата и фруктозата и в незначително количество захарозата. Киселините са представени от лимонена, ябълчна, млечна, янтарна, хинова, оксалова, бензоена и синилна. От бензоената киселина, която притежава антисептични свойства, плодовете и сокът на червената боровинка могат да се съхраняват продължително време, без да ферментират. По съдържание на пектин червената боровинка не отстъпва на киселицата. Съдържа още минерални соли и много витамин С, но много по-малко от диворастящата червена боровинка.

Плодовете на червената боровинка са ценна суровина за хранително-вкусовата промишленост - за приготвяне на мармалади, конфитюри, желета, пулп, замразяване.

Плодовете й се използват от народната медицина като противоревматично средство, против кашлица, бъбречни заболявания, при заболявания на пикочния мехур и др.

Многогодишният храст пълзи

Храстът достига височина 20-25 см, стеле се и пълзи. През вегетационния период листата са тъмнозелени и лъскави, а по време на покоя стават червеникаво-кафяви. Те са вечнозелени, продълговато елипсовидни, целокрайни, кожести, с къси окосмени дръжчици. Пълзящите растения формират гъста покривка на повърхността на почвата.

Стъблото е обло, изправено и разклонено, с пълзящо коренище. От пъпките на стъблата израстват къси вертикално изправени клонки, известни като "отвесни". Отвесните клонки имат вертикален хабитус на растеж, а не стелещ се, и формират връхни пъпки, които образуват цветни пъпки. По-голямата част от плодовете се образуват от цветовете по отвесните клонки, а някои от цветовете - по края на леторастите.

Плодните пъпки се залагат през предишното лято

Връхните плодни пъпки на червената боровинка се залагат предишната година в началото на юли. Те се развиват през лятото и есента, като при връхните (листните) се формират и цветните пъпки. След това навлизат във фенофаза "дълбок покой". Сигнал за преминаване към дълбок покой е комбинация от по-ниски температури и по-къса продължителност на деня.

Растенията навлизат в дълбок покой в края на октомври-началото на ноември. Продължителността на фенофазата "дълбок покой" зависи от наследствените особености на сортовете. Видът се нуждае от студ в продължение на 30-45 дни, а след това - от температури между 32ºС и 45ºС, за да приключи дълбокият покой, след което при благоприятни условия започва нормалното развитие. Когато изискванията към студ не са задоволени, пъпките, поставени при благоприятни условия, забавят своето развитие и прорастват едва в края на пролетта. Те не се развиват нормално.

Цетовете са събрани в гроздове, плодовете са с приятен аромат

Цветовете са двуполови, дребни, бели с розов оттенък, с къси дръжчици, събрани в изправени гроздовидни съцветия по върховете на клонките.

Плодът е едра топчеста, леко удължена ягода, съдържаща по 4-6 дребни семенца. Окраската му в началото е бяла или зеленикаво-бяла, после става светлочервена, а при пълна зрялост - червена. До падането на сланите и застудяването плодовете са по-твърди, а след това стават меки и сочни. На вкус са приятно кисело-сладки, слабо резливи и с много приятен аромат.

Растежът на червената боровинка започва през април, а набъбването на пъпките през май. Към края на май се оформят и цветните пъпки, които израстват от върха на отвесните клони. След като връхната пъпка започне да расте, тя трябва да бъде предпазена от ниски отрицателни температури през пролетта. Това се постига, като през студените нощи се включва дъждуване.

Червената боровинка цъфти през май-юни, а в началото на юли се оформя и зеленият завръз (плодовете). Плодовете започват да узряват в края на август в по-ниските части, а в по-високите през септември.

При мраз боровинките стават по-сочни

Плодовете на културната червена боровинка се берат в пълна зрялост от момента на узряването до към средата на октомври. При измръзване плодовете омекват, стават по-сочни и до известна степен се подобряват техният вкус.

Берат се в сухо време. Направо с ръка се оронват наведнъж целите плодни гроздове. Може да се използват специални гребени - боровинкоберачки. При брането с гребени се повреждат до 10% от плодовете. Набраните боровинки се поставят в кошници с вместимост до 8 кг. След това внимателно се отделят всички примеси - смачкани плодове, плодни дръжки, листа и части от клонките. За един ден може да наберат ръчно до 15-18 кг, а с гребен - до 45 - 60 кг плодове.

Плодовете на червената боровинка се запазят в свежо състояние значително дълго време - до 20-30 дни. До момента на преработването плодовете, освен в кошници и щайги, могат да се съхраняват и в насипно състояние върху полици под навес на пластове с дебелина до 15-16 см.

От сортовете червена боровинка информация има за Ърби блек, Ховес, Бекуит, Стивенс, Франклин, Блек Вейл, Ърли блек.

Червената боровинка страда от почти всички болести и неприятели, които вредят по високохрастовидната американска боровинка.

ВКУСНО

Интересни рецепти с червена боровинка

Салата с портокал

Продукти: 2 чаши захар, 1 чаша вода, 2 1/2 супени лъжици желатин, накиснат в 1/2 чаши студена вода, 4 чаши пресни боровинки, 1 средно голям портокал с кората, предварително смлян, 1 чаша ситно нарязана целина, 1 чаша нарязани орехи.

Сварява се захарта с водата, за да се приготви сироп. Прибавя се желатинът и се разбърква, докато се разтвори. След това се прибавят и останалите продукти. Налива се във формички, охлажда се и се сервира.

Желиран сос

Продукти: 1 кг пресни червени боровинки, 4 чаши захар, 2 1/2 чаши студена вода.

Боровинките варете до омекване. Прецедете през марля и добавете захарта. Разбъркайте, докато се разтвори, и налейте във формички. Оставете да престои на стайна температура, докато се желира.

Желиран сос с цели червени боровинки

Продукти: 1 чаша боровинки, 1 1/2 чаша вода, 2 чаши захар.

Боровинките се варят около 10 мин, докато плодчетата се разпукнат. Отстраняват се от котлона. Прибавя се захарта и се разбърква. Налива се във формички и се оставя на стайна температура, докато се желира.


17.07.2014, д-р Елена ЦОЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Кестенът – тайното спасение на природата
Културният кестен (Castanea sativa) принадлежи към семейство Букови. Расте като дърво, високо до 40 м с красива шатровидна корона и се отличава на фона на основната гора от ранна пролет до късна есен.

Декоративните храсти очароват зиме и лете
Труд­но е да си пред­с­та­вим цвет­на­та гра­ди­на без учас­ти­е­то на де­ко­ра­тив­ни­те храс­ти. Със сво­и­те фор­ми и баг­ри те прив­личат пог­ле­да, съз­да­ват нас­т­ро­е­ние и в съ­що­то вре­ме са оня фон, на кой­то изя­вя­ват по не­пов­то­рим начин пре­лес­ти­те си пищ­ни­те цве­тя от ран­на про­лет до къс­на есен, а ко­га­то по­сър­не от студ гра­ди­на­та, те ос­та­ват ка­то вер­ни при­я­те­ли, ся­каш да ни на­пом­нят, че пак ще бъ­де ля­то и дво­рът пак ще по­тъ­не в све­жест и мно­гоц­вет­на омая. 

Дафиново дърво
Елините тачели дафиновото дърво като свещено и кичели главите на победителите с венци от него. Римляните също са приемали венците като символ на величие, слава и победа. Дълго време листата са използвани за медицински  и други цели и чак по-късно са признати за подправка. У нас е пренесено още от древността.