Начало › Растения › Любимци › › Кайсиите

Кайсиите

11.07.2014 | Коментари (0)

Сведенията за произхода на кайсията се губят в далечните праисторически епохи. Повечето изследователи приемат, че родината й е Югоизточна Азия с основен център Северен Китай. Приема се, че съществува и друг център за нейния произход - Армения, където са открити кайсиеви костилки, датиращи от много дълбока древност. Предполага се, че оттук обикновената кайсия е получила и латинското си наименование Armenica. По-късно кайсията е пренесена в Гърция, а оттам прониква и в останалите средиземноморски страни и другите части на Европа. В Северна Америка става известна чак през ХVІІ-ХVІІІ век. Колонизаторите са я пренесли и в Южна Африка и Южна Америка, но в тези райони не е широко разпространена.

Има специфични изисквания

У нас кайсията вероятно е проникнала от Гърция, но дълго време са отглеждани единични дървета в дворовете, лозята и смесените овощни градини. С бързи темпове започва да се засажда след 1948 г., към 1973 г. площите надминават 100 хил. декара. Съобразявайки се със специфичните й изисквания, отглеждането й се съсредоточава в райони, където условията са най-подходящи. А това са местата, близки до по-големите водни басейни, където температурите в края на зимата и началото на пролетта са по-постоянни и няма резки амплитуди. Най-големи промишлени насаждения се създават по поречието на река Дунав и по Черноморското крайбрежие. Особено голяма концентрация и специализация на кайсиевото производство става в Силистренския район. В по-маломерни градини и като любителска култура кайсията се отглежда почти в цялата страна. В много от вътрешните райони на страната обаче тя се очертава като един от най-капризните овощни видове, защото голяма част от дърветата загиват преждевременно.

Добивите са по-несигурни, зреенето - кратко

По стопанско значение в световен мащаб и у нас кайсията заема по-второстепенно място спрямо останалите овощни видове. У нас тя е на пето място след ябълката, сливата, прасковата и черешата. Причините за това са по-несигурните добиви, както и краткият срок на зреене на сортовете в сравнение с повечето от другите овощни видове. Добивите при кайсията са доста колебливи през отделните години, а не са редки случаите и напълно да се компрометират поради измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите. За разлика от прасковата, при която отделните сортове зреят от края на юни до към средата на октомври, кайсиевите сортове зреят в продължение на около един месец, от края на юни до края на юли. Но поради ограниченото разпространение на кайсията в света България винаги може да намери сигурен и изгоден пазар за реализация на продукцията в прясно и в преработено състояние. Много търсени и ценни са компотите, соковете, нектарите, конфитюрите, сушените и замразените кайсии.

Плодовете са вкусни, хранителни и диетични

Неограниченото търсене на кайсиевите плодове и продукти от тяхната преработка се дължи на високите им вкусови, хранителни, диетични и лечебни свойства. Те се отличават с високо съдържание на захари, органични киселини, минерални соли, витамини, което ги определя като храна с висока биологична стойност. Сухото вещество на плодовото месо е около 85% . Съдържанието на обща захар е средно 9-12%, а на органичните киселини - лимонена, ябълчена и винена, при повечето изследвани сортове е около 1,5. Киселинното съдържание се отразява благоприятно върху вкуса на плодовете и преработените продукти, като им придава по-пикантен и освежаващ вкус. Поради по-високата киселинност и ароматни вещества нектарът от кайсии е един от най-търсените.

Плодовете съдържат над 1% азотни вещества, в които преобладават белтъчините и различните аминокиселини. Друга важни съставки са пектинът и минералните соли на калия, фосфора, калция, магнезия, желязото, цинка. На тези вещества и на витамините се дължи благоприятното влияние на кайсиевите плодове при някои заболявания. От витамините най-голямо е съдържането на витамин А (каротин), от него зависи оцветяването. Плодовете имат още витамините С, Р, РР, В1.

И костилката се яде

Кайсията е единственият плод от костилковите овошки, при който може да се използва за храна и костилката. Тя е богата на белтъчини, мазнини, соли и по хранителна стойност не отстъпва много на бадемовите ядки, дори успешно ги замества в сладкарската индустрия.

Благотворни са за сърцето

Кайсиевите плодове оказват благоприятно действие при сърдечна слабост и при задържане на течности в организма. Богатото съдържание на калий стимулира сърцето и улеснява изхвърлянето на вредните продукти от организма. Микроелементите и витамините стимулират растежа на младия организъм, което ги прави полезна храна за децата.

ОСОБЕНОСТИ

Размножаването със семена е основна практика в селекционната дейност. Много рядко любители овощари отглеждат единични кайсиеви дръвчета, получени от семе. В широката практика кайсията се размножава чрез присаждане и устройството на кореновата система е в зависимост от използваната подложка. Основните подложки, които се използват за тази цел, са семенните от кайсия и джанка. Корените при тези две подложки по външен вид, развитие и обрасналост се различават.

Корените според подложката

Още в първите години след засаждането корените се развиват доста интензивно и до известна степен превишават проекцията на короната. Установено е, че още към

4-ата - 6-ата година след засаждането корените на кайсиевата подложка почти напълно заемат площта, която им е определена. Основната маса от тях е разположена под короната, което трябва да се има предвид при обработките, торенето и напояването, особено когато това се извършва локално при отделните дървета. Активните корени се разполагат на дълбочина 60-70 см при по-младите растения, а по-нататък много от тях достигат и до 1,5 - 2,0 м. В зависимост от почвените условия отделни корени проникват и до 7-9 м дълбоко в почвата. На по-голяма дълбочина достигат корените на кайсиевата подложка в сравнение с джанката. В хоризонтално направление корените се развиват най-много на разстояние 2-3 м от стъблото.

Стъблото да е високо 60-70 см

Надземните органи на кайсията включват стъблото (ствола), скелетните клони и разклонения и обрастващата (плододаващата) дървесина. Стъблото е носещата част на короната, между почвената повърхност и първите разклонения. Височината на стъблото се определя с първата резитба след засаждането. Най-често тя е около 80-100 см, но напоследък тенденцията е да се намали до 60-70 см.

Короната се състои от централен клон (водач), скелетни клони, скелетни разклонения и полускелетни части. Върху тях е разположена обрастващата дървесина, която носи пъпките, листата и плодовете.

Чашовидната корона няма водач

Централният клон се явява продължител на стъблото. При чашовидната корона, която понякога се формира при кайсията, няма такъв клон. Скелетните клони са по-силните първоразрядни разклонения, израснали върху водача. Върху тях са разположени скелетните разклонения. По принцип короните трябва да се формират с по-малък брой и по-разредено разположени скелетни части. По такъв начин те са по-здраво сраснали помежду си, обраснали са с повече и по-жизнена плододаваща дървесина и огряването от слънцето е много по-добро.

Обрастващата дървесина са клонките

Обрастващата дървесина включва различни категории клонки. Условно те могат да се разделят на две категории - растежни и плододаващи. Разделянето е условно, защото плодни пъпки се залагат и върху растежните клонки, което е редовно явление при кайсията, а някои плодни клонки се развиват и отмират, без да заложат плодни пъпки. Към растежните клонки спадат дървесните, лакомците и предивременните. Дървесните се развиват през първите години от живота на растението и израстват главно от връхните няколко пъпки на леторастите. От тях се формират стъблото и скелетните части на короната. Понякога част от страничните пъпки на тези клонки се възбуждат към растеж още в годината на тяхното залагане и формират т. нар. предивременни клонки.

Лакомците не залагат плодни пъпки

Те приличат на дървесните, но за разлика от тях се появяват през втората половина от живота на растението и израстват в основата на по-дебелите скелетни части от спящи и адвентивни пъпки. Върху тях плодни пъпки не се залагат.

Появата на лакомци при по-младите дървета е следствие от някои смущения в развитието и трябва да се премахват навреме. През последните години от живота те се използват при подмладяващите резитби.

Плододаващите са букетни, цветни и смесени

Основните плододаващи клонки при кайсията са букетните, цветните и смесените. Букетните клонки достигат на дължина най-много до няколко сантиметра, връхната пъпка е листна, а страничните са плодни. Понякога връхната листна пъпка не се развива и такива клонки се наричат безрастежни, тъй като не образуват нов прираст и след плододаването загиват. И при наличие на връхна пъпка тези клонки имат много слаб растеж и животът им е кратък. Въпреки това по-голяма част от плододаването при кайсията е съсредоточено върху тези клонки. Цветните клонки достигат до 10 - 15 см дължина и завършват с листна пъпка. Страничните пъпки основно са плодни, но понякога се залагат и листни пъпки. И тези клонки не развиват силен растеж и нямат голямо дълголетие.

Смесените са най-ценните клонки от плододаващите при кайсията. Те достигат на дължина до 40-60 см и на върха завършват с листна пъпка. По оста на клонката са разположени смесено листни и плодни пъпки, откъдето идва и наименованието им. От листните пъпки при тях се развива достатъчно листна маса и прираст за следващата година. Върху тях се развиват най-едрите и качествени плодове. Една от целите при резитбите за плододаване е да се стимулира израстването на повече такива клонки.

Може да живее над сто години

В млада възраст кайсията проявява много буен растеж, което позволява бързо да се формира короната и сравнително рано да встъпи в плододаване. При подходящи условия и правилно отглеждане тя може да живее и ражда до 80-100 и повече години. Стопански изгодно е да се отглежда, обаче до 25-30 години. През жизнения си цикъл кайсията преминава през няколко възрастови периода, които имат специфични растежни и репродуктивни прояви.

Ражда на третата година

Първият безплоден период на буен растеж е много кратък и началото на плододаването най-често настъпва още към 3-ата - 4-ата година след засаждането. Интензивните растежни процеси продължават и след това и през този период приключва формирането на короната. През него интензивно се увеличава залагането на плодни пъпки, включително и върху по-силните клонки, които се използват за формиране на скелетните части. Това крие опасност под тежестта на плодовете те да се огънат и увиснат, което нарушава растежа им. Пълното плододаване настъпва към 6-ата-7-ата година, което представлява началото на третия, най-продължителен период от живота. Освен обилното плододаване, характерно за този период е затихването на растежа в центробежна посока, интензивното разклоняване и сгъстяването на короната. Настъпват процеси на съхнене на част от обрастващата дървесина, с напредване на възрастта те се увеличават интензивно.

Докато през първите два периода трябва да се провеждат минимални резитби, през следващия са необходими резитби за просветляване на короната и за подмладяване на обрастващата дървесина. Когато започва да старее и да съхнат някои клони, се налагат и по-силни резитби. През последните години от живота на растенията, когато съхнат и върховете на скелетните части, чрез една по-силна подмладяваща резитба може до известна степен да се удължи животът и плододаването.

ФЕНОФАЗИТЕ

През вегетационния период протичат последователно и необратимо редица изменения и явления в растенията, които е прието да се наричат фенологични фази или фенофази. Настъпването и продължителността на тези фенофази, освен от биологическите особености, зависят също от климатичните фактори на района и метеорологичните особености през отделните години. Поради неблагоприятни условия и недостатъчни грижи през отделни години някои от фенофазите могат да отпаднат, например цветообразуване, цъфтеж и плододаване.

Цъфва, когато се затопли над 10 градуса

Цъфтежът започва с набъбване на пъпките и приключва с пълното оформяне на цвета, опрашването и оплождането. За да цъфне кайсията, температурата трябва да се повиши по-трайно над 10ºС. Кайсията е един от най-рано цъфтящите овощни видове, изпреварва я само бадемът. В районите, където температурните амплитуди в края на зимата и началото на пролетта са често явление, цъфтежът настъпва преди да е преминала опасността от измръзване. При нашите условия цъфтежът протича в края на март или началото на април. При екстремни затопляния цъфтежът може да настъпи понякога още към края на февруари до началото на март, което води до пролетни измръзвания. Плодните пъпки, заложени на вторичния и третичния прираст, цъфтят 4-5 дни по-късно от формираните върху първата растежна вълна.

При нормални условия продължителността на цъфтежа е около 8-10 дни. Ако рязко се повиши температурата, той протича експлозивно за 3-4 дни, а при студено и влажно време може да е и до 2-3 седмици. Всичко това се отразява отрицателно върху опрашването и оплождането.

Край всяка градина поне един кошер

(снимка) Понеже цъфтежът е рано, когато летежът на насекомите е ограничен, задължително е в кайсиевите градини или близко до тях да има пчелни семейства. Повечето кайсиеви сортове, които са разпространени у нас, спадат към европейската група и с малки изключения са самоопрашващи се (самофертилни). Самостерилни са сортовете Еревани, Ранний, Юнский, Юбиляр, Фелпс, Янтарний, които са внесени у нас, но почти не са разпространени в практиката, а частично самостерилни са Кишиневска ранна и Чехия. Напоследък в страната са внесени доста нови сортове, някои от които са се оказали пълно или частично самостерилни. Такива сортове не трябва да се засаждат самостоятелно.

Особености на растежа

Растежът на кайсията е много силен в млада възраст, а при плододаващите дървета възстановителната способност също е добре изразена. Новообразуваният растеж през следващите една-две години се отрупва с много къси клончета и цветни пъпки и върху тях се формира основната част от добива. Характерно за кайсията е, че през вегетацията често се наблюдава известно спиране на растежа и след това отново той се възобновява, като се образуват дву- и трирастежни прирасти.

Цветове се образуват от средата на юли

Тъй като растежът не приключва едновременно при отделните категории клонки, през различните години и климатични райони и цветообразуването не настъпва в точно определен период. При по-силно растящите клонки, например, е по-късно. При по-влажни и хладни райони и години растежът продължава по-дълго.

За нашите условия цветообразуването настъпва през периода откъм средата на юли до към средата на август. Това трябва да се знае, защото за нормалното протичане на тази фенофаза, от която зависи плододаването през следващата година, дърветата трябва да са осигурени с достатъчно влага и хранителни вещества. Засушаванията и повредите на листата от болести и неприятели могат да компрометират частично или напълно цветообразуването и следващата година да остане празна.

Докато приключи буйният растеж, върху заложените пъпки не се наблюдават видими различия между бъдещите листни и плодни пъпки. След това в някои от тях започва интензивно деление на вегетационния конус, в резултат на което той се заобля и отстрани се появяват малки подутини. Това са първите признаци на диференцирането на плодните пъпки. После се разграничават чашелистчетата, венчелистчетата, тичинките и накрая - плодникът. Към края на септември до към средата на октомври цветните органи са почти напълно оформени.

През зимния период продължава нарастването и ембрионалното развитие. В края на зимата, при повишение на температурите, развитието отново се активизира и приключва с окончателното диференциране на прашинковите зърна и яйцеклетката (микро- и макроспорогенезиса). С това плодните пъпки окончателно са готови за цъфтеж, опрашване и оплождане.

Плодовете са последната фаза (снимка)

Плодообразуването започва след оплождането и формирането на завръзите и приключва с беритбата. Кайсията се числи към редовно плододаващите овощни видове. Но не са редки случаите на неравномерност на реколтите през различните години, както и периодичност в плододаването. Причините за това се дължат на нарушения при цветообразуването, измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите. При нормални условия и добри грижи при отглеждането кайсията залага голямо количество плодни пъпки и плодове. Понякога и това може да се отрази на редовността в плододаването. Претоварените с плод растения при недостатъчно влага и хранителни вещества се отразяват отрицателно върху образуването на цветове. Овощните растения до голяма степен регулират количеството на плодовете чрез естествено прореждане на цветовете и завръзите. 40-50% от заложените плодни пъпки са достатъчни, за да е нормална реколта. Дърветата се освобождават от останалите, като непосредствено след цъфтежа опадат всички дефектни, неопрашени и неоплодени цветове. По-късно, в началото на юни, протича втората вълна на естествено прореждане, известно като юнско опадане на завързите. То засяга неоплодените завръзи, а също и тези, които не се изхранват добре. Върху юнското опадане оказват влияние много фактори - силен растеж, който се наблюдава при по-младите овошки, водният и хранителният режим на почвата, а също и запасеността на растенията през предишната година. Въпреки естественото прореждане на цветовете и завръзите, не са редки случаите на претоварване с плод, тогава се прави допълнително прореждане на завръзите.

Топлината има важно значение

От началото започва бързо да нараства целият плод, което се дължи на усиленото деление на клетките на костилката и на плодовото месо. През този период листната маса е все още слабо развита и фотосинтезата е незадоволителна. Нарастването е главно за сметка на резервните вещества. По-нататък нарастването на плода се забавя, оформят се костилката и ядката. След това започва отново интензивно наедряване на плода, оформят се консистенцията, окраската, ароматът и вкусът. За да са качествени кайсиите, основно значение през този период имат листната маса, водният и хранителният режим на почвата,температурата на въздуха. Необходими са около 25000 активни температури през вегетационния период (сумата от температурите над 5ºС). За нашата страна сумата от тези температури е много по-висока в районите, където се отглежда кайсията. Когато плодовете зреят, среднодневните температури не трябва да са по-ниски от 19-20ºС.

От края на юни зреят плодовете

По-широко разпространените у нас сортове кайсии зреят откъм края на юни до началото на август, а повечето - през втората половина на юли. Първи са сортовете Добруджанска ранна, Кишиневска ранна, Силистренска ранна, Чехия, Юрли ред френч, Юрли ориндж, Юнска и др. Средно ранни са сортовете: Албена, Еревани, Канино, Силистренска късна, Роксана, Унгарска, Фестивална, Караксал, Филипопул, Модесто и др., а към по-късните се отнасят Бадемовидна, Дряновска, Маркулещи, Костюженска, Ряховска късна, Силистренска компотна, Делмаст, Умберто.

Плодовете върху едно и също дърво не винаги са готови за беритба едновременно, по-дребните и по-засенчените зреят с няколко дни по-късно.

Берат се малко недозрели

Срокът за беритбата е в зависимост от направлението за реализация на продукцията. Предназначените за прясна консумация и особено тези, които ще се транспортират на по-далечни разстояния, се берат от 3 до 5 дни преди пълната зрялост. Когато продукцията ще се използва за преработка, също не трябва да се изчаква пълна зрялост. Само предназначените за мармалад, нектар, сок и за ракия кайсии се берат напълно узрели.

Зрелостта се определя по външния вид и по консистенцията на плодовото месо. С узряването основният зелен цвят се променя в жълт, белезникавожълт, златистожълт и кремав. Плодовото месо започва да омеква най-напред откъм дръжката.

Беритбата може да бъде по-ефективна, ако се използват тракторни платформи, от които едновременно се бере от двете страни на междуредието на различни височини.

Зимният покой настъпва след листопада

Това е периодът от годишния цикъл в развитието на овощните растения от умерената климатична зона, който е задължителен и абсолютно необходим. Ако те не преминат известен период на развитие при условия на ниски температури, заложените пъпки през пролетта изсъхват и се оронват. Това е причината тези видове да не се отглеждат в най-топлите райони на планетата.

Покоят настъпва след листопада и приключва с набъбването на пъпките през пролетта. Той е дълбок и принудителен. При овощните растения има и т. нар. предварителен покой. През това време не прорастват пъпките, които са заложени през фазата на буйния растеж, въпреки благоприятните условия за това през втората половина на лятото и началото на есента. Когато с летни резитби се премахне върхът на леторастите, предварителният покой се нарушава и някои от пъпките се развиват. Известни са и случаи, когато някои пъпки прорастват и без летни резитби и се формират т. нар. предивременни клонки. Това обаче протича преди да е настъпил предварителният покой, по време на буйния растеж. Предварителният покой съвпада с фенофазата на запасяването.

При дълбокия затихват функциите

Дълбокият или същински покой, който настъпва след листопада, се характеризира с пълно затишие на функциите в растението. Не се наблюдават видими изменения, а някои от процесите - дишане, обмяна на веществата, транспирация, са минимални. По такъв начин овощните растения от умерения пояс са се приспособили към неблагоприятните външни условия през есенно-зимния период. Въпреки това, дори и силно занижени, някои от функциите продължават, което означава, че покоят не е абсолютен, а относителен, както е прието да се нарича. Цветните органи продължават да нарастват, макар и много бавно. В тях протичат и специфични процеси на зимно развитие, без които не е възможно пролетното развитие. За нормалното протичане на зимните процеси при кайсията е необходимо въздействие на температури под 4-7ºС в продължение на 15-30 дни. При други овощни видове това развитие продължава до 45-60 дни. Кайсията има кратък дълбок покой, който приключва в повечето случаи още към края на декември до началото на януари. Това е причината за бързата възбудимост към развитие още през втората половина на зимата, ако по-чувствително се повишат температурите.

След като приключи дълбокият покой, ниските температури продължително време задържат развитието и това е последната фаза от покоя - принудителният покой. Той продължава, докато температурите се повишат по-трайно над 8-10ºС. Характерно за кайсията е, че освен краткият дълбок покой има и неустойчив принудителен покой. На това се дължат и честите измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите в районите с по-големи температурни амплитуди в края на зимата и началото на пролетта.

ИЗИСКВАНИЯ

Понася до минус 30 градуса

Топлинният режим при нашите условия не може да бъде ограничаващ фактор за отглеждането на кайсията. Необходимата сума от около 25000 активни температури за нейното развитие е далеч по-висока почти в цялата страна. Има и необходимите 19-20ºС средноденонощни температури през юни и юли за получаване на качествени плодове. През фазата на дълбокия покой кайсията понася понижение на температурата до минус 25-27ºС, а има и сортове, които издържат и до минус 30ºС. Неблагоприятни са районите с неустойчиви зимно-пролетни температури. Краткотрайните затопляния, след като приключи дълбокият покой, предизвикват бързо пробуждане и студоустойчивостта рязко намалява. Цветовете и младите завръзи на кайсията загиват при температури от порядъка на минус 1ºС до минус 3ºС, а при ранния цъфтеж на овошката това се случва често.

Без достатъчно светлина листата остават дребни

(снимка) Клонките, които не се огряват добре, бързо отмират. Клоните се оголват и плододаването се пренася по периферията на короната. При недостатъчно осветление листата остават по-дребни и по-лошо оцветени. Същото се отнася и за недобре огряваните плодове.

Кайсията е един от светлолюбивите овощни видове. Това е една от причините за нейното отглеждане в по-южните ширини на умерения климатичен пояс, където се намира и нашата страна. Продължителността и интензивността на слънчевото греене са напълно достатъчни за задоволяване нуждите на кайсията. Короните на дърветата се огряват по-добре, когато се спазват оптимални разстояния на засаждане, съобразени с размерите на короната. Резитбите за формиране и особено за просветляване на короната играят важна роля за подобряване на светлинния режим. Разположението на редовете по посока север - юг, когато теренните условия позволяват, също създават по-добри условия за огряване от слънцето.

Нужни са няколко поливки в жегата

За живота и нормалното развитие на растенията най-голямо значение има водното съдържание в почвата, но влияние оказва и въздушната влага. Кайсията е един от сравнително по-сухоустойчивите видове. Когато почвите са по-дълбоки и пропускливи, корените на двете основни подложки - кайсия и джанка, проникват на доста голяма дълбочина, където запасите са по-големи и по-трайни. При нашите климатични условия на недостатъчни и неравномерно разпределени валежи през годината няколко поливки през най-критичните периоди могат да се окажат решаващи за получаване на по-високи и по-качествени добиви.

Кайсията се нуждае от вода през цялата година, но е различна през отделните фенофази. При недостиг на почвена влага плодовете остават дребни, не узряват нормално. Засушаване, когато се образуват цветовете, може да е фатално за реколтата. Недостигът на влага се чувства най-силно, когато се втвърдява костилката и когато интензивно нарастват плодовете. Една-две поливки тогава се отразяват много добре върху качеството на реколтата. След беритбата, когато започват да се залагат плодните пъпки, наличието на достатъчно почвена влага до голяма степен гарантира реколтата за следващата година. През този период протичат и процесите на запасяване, от които зависи успешното презимуване.

Установено е, че при резки преходи от засушаване към обилно напояване може масово да опадат плодовете. Това се получава и при обилни валежи и захлаждане, когато интензивно нарастват плодовете, и особено преди узряването им.

Обича дълбоки и пропускливи почви

В сравнение с останалите овощни видове кайсията се развива доста добре на различни почвени типове. По нейната приспособимост към почвата някои автори я сравняват с лозата. Едно от основните изисквания е почвите да бъдат дълбоки, пропускливи, с ниско ниво на подпочвените води и сравнително добре запасени с хранителни вещества. Отглеждана на по-леки и пропускливи места, кайсията се развива и плододава добре при по-обилно органично и минерално торене и поливане при суша. При дълбоките и пропускливи почви корените на кайсията понякога достигат и до 7-9 м дълбочина, което позволява да се отглежда и при неполивни условия. Не са подходящи тежките, непропускливи почви, при които се задушава корените и има смолотечения по стъблото. Трябва да се избягват също засолените, алувиални и делувиални. Кайсията добре вирее както на слабо кисели, така и на слабо алкални почви - от рН 5,5 до 7,5. Тя, както и бадемът, не страда от по-високо ниво на активни карбонати в почвата, каквито са варовитите почви.

Да е добре запасена с хранителни вещества

В почвата е необходимо да има достатъчно количество и достъпни макро- и микроелементи. От тях най-голямо значение и най-често в недостиг в почвата са азотът, фосфорът и калият. Смущения в развитието могат да предизвика още недостатъчното количестно на калций, желязо, цинк, манган, бор. В различните почвени типове запасеността с необходимите хранителни елементи е различна и това определя и специфичните нужди от торене.

Калият е най-важен, фосфорът ускорява зреенето

Азотът участва в изграждането на белтъчините и хлорофила. Добре снабдените с азот дървета имат силен растеж, залагат достатъчно плодни пъпки, по-рано започват да раждат и плододават редовно. При недостиг на азот листата остават по-дребни и не са интензивно зелени. Поради по-голямата подвижност на азотните торове те се внасят за подхранване в началото и малко по-късно през вегетацията.

Фосфорът взема дейно участие в растежа и делението на клетките, в синтеза на мазнини и белтъци. Той стимулира залагането на плодните пъпки и ускорява зреенето на плодовете. Фосфорът се намира в по-големи количества в почвата и в повечето случаи растенията задоволяват своите нужди от естествените запаси. При по-бедните и леки почви и при по-обилно торене с азот внасянето на фосфорни торове е наложително. За по-доброто им усвояване от дърветата е необходимо те да се внасят на по-голяма дълбочина (30-40 см).

Калият участва в процесите на дишането и фотосинтезата. Благоприятно е влиянието му върху студоустойчивостта, родовитостта и качеството на плодовете. Кайсията е един от овощните видове, който има най-големи изисквания към калиевото торене. Това се дължи на голямото натрупване на калий в плодовете. При недостиг на този елемент кайсиевите дървета формират по-малко, по-дребни и не добре оцветени листа. Много често по периферията им се появяват пригори и понякога дървото изглежда като опърлено. Този листен пригор се изразява по-силно, когато дърветата са натоварени повече. Ако липсва калий, засъхват върховете на клоните, а понякога дървото загива през зимата, защото е с намалена студоустойчивост. Внасянето на калиеви торове и на по-богатите почви винаги се отразява благоприятно. Особено е задължително обаче при по-бедните и леки почви. За да имат по-голям ефект, калиевите торове трябва да се внасят на по-голяма дълбочина в почвата.

Недостигът на бор предизвиква некрози

Недостигът на желязо в почвата предизвиква пожълтяване на листата (хлороза). Това се наблюдава по-често при почви, богати на калций. Кайсията е доста чувствителна и на недостиг на бор, появяват се повреди по листата, дори може да окапят преждеврменно. По клоните се появява смолотечение, а по кората - некроза. Плодовете остават дребни и добивът намалява. Недостигът и на този елемент по-често се среща при варовитите почви. Отражение върху развитието на кайсията може да предизвика още недостигът на цинк и манган.

СОРТОВЕ (снимка)

Кишиневска ранна има средно едри, овални, слабо сплеснати плодове, светлооранжеви, без руменец. Плодовото месо е жълто-оранжево, сочно, сладко-възкисело, ароматично, с много добро качество. Ядката е сладка. Дървото е умерено растящо, с широка, разлата, доста гъста корона. Според някои автори сортът е самостерилен, а според други е частично самоплоден, поради което трябва да се засажда заедно с други сортове. Добър опрашител е Унгарската кайсия. Зрее към края на юни до началото на юли. Прибира се в началото на зреенето и навреме прибраните плодове имат добра издръжливост на манипулация и транспорт.

Ърли ред френч е със средно едри, кълбовидни, слабо сплеснати плодове, оранжево-жълти, с интензивна руменина. Плодовото месо също е оранжево-жълто, сочно, приятно сладко-кисело, лесно се отделя от костилката, има много добро качество. Ядката е горчива. Дървото е силно растящо, с обратно пирамидална гъста корона. Плододаването е обилно. Зрее през първата десетдневка на юли. Беритбата е в началото на зреенето, тъй като плодовете не издържат добре на манипулация и транспорт.

Унгарската кайсия е един от най-широко разпространените сортове в Европа и у нас. Внесен е след Освобождението и си остава основен стандартен сорт. Плодовете са средно едри до едри, плоско овални, леко сплеснати, със зеленикаво-оранжева окраска. Месото е оранжево-жълто, твърдо, приятно възкисело-сладко, отделящо се от костилката, с много добро качество. Ядката е сладка. Дървото е силно растящо, с кълбовидна, рядка корона. Сортът се самоопрашва и може да се засажда самостоятелно. Зрее в края на първата десетдневка на юли, но узряването не настъпва едновременно, а презрелите плодове лесно окапват. Плодовете издържат сравнително добре на манипулация и транспорт.

Канино е утвърден като основен стандартен сорт у нас от 1980 г. Плодовете са средно едри, овални, с жълто-оранжева кожица и лъскав цвят. Плодовото месо е жълто-оранжево, сочно, слабо ароматично, с приятен вкус и добро до много добро качество, отделящо се от костилката. Ядката е горчива. Короната отначало е полуизправена, а по-късно кълбовидна. Дървото е силно растящо. Зрее към края на първото и през второто десетдневие на юли. Плодовете издържат на манипулация и транспорт и се съхраняват сравнително добре.

Силистренска късна е български сорт, получен като клон на Унгарската кайсия. Плодовете са едри, овално яйцевидни, сплеснати встрани, оранжево-жълти, със слаб руменец. Плодовото месо е оранжево-жълто, хрупкаво, с много добри вкусови качества. Дървото е умерено растящо, със заоблена корона. Встъпва в плододаване към 4-ата година след засаждането и има добра родовитост. Ядката е сладка. Зрее към средата на юли, 5-6 дни след Унгарската кайсия, и узряват дружно. Плодовете издържат на манипулация и транспорт.

Албена е също български сорт, утвърден през 1973 г. и по-късно включен в стандартния сортимент за размножаване. Плодовете са едри, овално яйцевидни, оранжеви, със зеленикава част към върха и слабо руменина. Плодовото месо е оранжево, твърдо, хрупкаво, с много добри вкусови качества, лесно отделящо се от костилката. Ядката е сладка. Зрее през второто десетневие. Дървото е умерено растящо, с прибрана корона и обратно пирамидална форма.

Костюженска - сортът е внесен от Молдова и масово се разпространява у нас след 1983 г. Има много добра родовитост. Плодовете са едри, плоскояйцевидни, сплеснати към върха, оранжеви, с руменец откъм огрятата страна. Плодовото месо е оранжево-жълто, нежно, сочно, приятно кисело-сладко, лесно отделящо се от костилката. Ядката е сладка. Зрее към края на второто десетдневие на юли и издържа на манипулация и транспорт. Дървото е умерено растящо, с широка разлата корона.

Мъркулещи е румънски сорт, внесен у нас през 1965 г. и широко разпространен. Родовит. Плодовете са средно едри до едри, овално удължени, леко сплеснати, с неравна повърхност. Кожицата е оранжева, с интензивна руменина. Плодовото месо е оранжево, твърдо, хрупкаво, сочно, сладко-възкисело, с много добро качество, отделящо се от костилката. Ядката е сладка. Зрее през второто десетдневие на юли. Навреме обраните плодове понасят добре манипулация и транспорт и могат да се съхраняват до десетина дни. Дървото е умерено растящо, с кълбовидна, умерено гъста корона.

Ряховска късна е местен сорт, получен от случайно семеначе и утвърден за размножаване като основен сорт през 1978 г. Плодовете са много едри, овални, със сплесната връхна част и зеленикаво-жълт цвят. Плодовото месо е оранжево-жълто, сочно, хрупкаво, приятно възкисело-сладко, лесно отделящо се от костилката. Ядката е горчива. Зрее през втората половина на юли, но плодовете не узряват едновременно, а и отделните части на плода не узряват заедно. Издържат на манипулация и транспорт. Дървото е умерено растящо, с кълбовидна, умерено гъста корона. Встъпва в плододаване към 3-ата - 4-ата година и плододаването е изобилно.

Силистренска компотна е български сорт, който е получен в опитната станция в Силистра през 1964 г., утвърден през 1975 г. и включен като стандартен сорт. Разпространен е ограничено. Кожицата е зеленикаво-оранжева, без руменина. Плодовото месо е оранжево, хрупкаво, сочно, сладко-възкисело, ароматично, лесно отделящо се от костилката. Ядката е сладка. Зрее към края на юли до първата десетдневка на август и при презряване плодовете лесно окапват. Обраните навреме плодове добре издържат на манипулация и транспорт. Подходящи са предимно за преработка в компоти. Дървото е умерено растящо, с обратно пирамидална, заоблена и прибрана корона.

Умберто е италиански сорт, внесен у нас през 1971 г. и включен като основен сорт през 1979 г. Има много добра родовитост. Плодовете са едри, овално сърцевидни, стеснени при основата и завършват с бодилче във връхната част. Кожицата е светложълта, мъхеста, интензивно червена от огрятата страна. Плодовото месо е белезникавожълто, зърнесто, хрупкаво, възкисело-сладко, лесно се отделя от костилката. Ядката е сладка. Зрее в началото на август и плодовете добре издържат на транспорт и съхранение до 7-8 дни. Дървото е силно растящо, в началото с кълбовидна, а след това разлата, доста гъста корона.

У нас са известни и сортовете Ърли ориндж, Роксана, Караскал, Модесто, Делмаст, Юнска и още доста други, които са резултат от местна селекция и интродукция. Качествата на тези сортове не се различават съществено от останалите.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Размножаването на кайсията става по два начина - семенно и вегетативно. При семенното размножаване, което намира известно приложение при любителите овощари, не се запазват качествата на майчиния сорт и най-често се получават дребноплодни форми (зарзали). В практиката размножаването става изключително по вегетативен път. По този начин се запазват качествата на получените сортове в продължение на много години. В овощните разсадници кайсиевият посадъчен материал основно се получава чрез присаждане на спяща пъпка през периода юли-август.

Семенната подложка от кайсия или джанка е най-подходяща

Семенното размножаване се използва за получаване на кайсиеви подложки и в селекционната дейност. Кайсията основно се присажда върху семенни подложки, като най-широко в практиката у нас се използват семеначета на джанка и кайсия. Те имат доста разнообразна наследствена природа и поради това оказват различно влияние върху развитието, растежа, продуктивността, дълголетието и други признаци на присадения върху тях сорт. У нас са утвърдени като стандартни подложки получени от т. нар. джанка No. 4 и сливовата подложка Арда.

Освен върху кайсия и джанка присаждането се прави и върху праскова, слива, бадем, трънка и др. Могат да се използват и някои вегетативно размножавани подложки, известни при размножаването на сливата.

Кайсиевата подложка намира най-широко приложение в практиката. Тя се сраства добре с присадника, развива мощна коренова система, отличава се с добра сухоустойчивост и издържа на по-бедни и варовити почви. Дърветата, присадени на кайсия, добиват големи размери, проявяват значително дълголетие и добра родовитост. Тази подложка се развива най-добре на по-леки, песъчливи, дълбоки и добре аерирани почви. Неподходящи са тежките глинести и преовлажнени почви, както и тези с непропусклива подпочва и с високо ниво на подпочвените води.

Костилките поникват след стратификация

Плодовете, от които се събират семена за подложки, трябва да бъдат много добре узрели. След отделянето от плодовото месо костилките се подсушават на сянка и се съхраняват на проветриво място до момента на сеитбата или стратификацията. Семената на овощните растения не могат да поникнат веднага след узряването на плодовете. Те трябва да прекарат един продължителен период на следберитбено доузряване, за да могат да поникнат и да се развият. За нормалното протичане на следберитбеното доузряване смената трябва да бъдат при ниска температура (3 до 6ºС), във влажна среда и достъп на въздух. Поставянето им при тези условия за определен период се нарича стратификация. Тя може да протече при естествени условия, ако семената се засеят още през есента.

Необходими са около 70 дни

В практиката стратификацията най-често се провежда при изкуствени условия. За целта семената се смесват с чист речен пясък, насипват се в съдове с решетъчно дъно или в трапове на открито, дълбоки около 70 см, широки 80-90 см и дълги според нуждите. На дъното на траповете се изкопава отводнителна канавка, която се засипва с по-едър пясък или чакъл за дренаж. Сместа от пясък и семена трябва да има дебелина не повече от 50 см, като най-отгоре се насипва 10 см пясък. Стратификацията при кайсията протича за около 70-100 дни. Това трябва да се има предвид, за да се определи кога да започне този процес с оглед да приключи в началото на пролетта, когато е най-подходящият срок за сеитбата. Стратификацията приключва с началото на покълването на семената. Със сеитбата не трябва да се закъснява, защото има опасност от оронване на кълновете. Предимството на пролетната сеитба е, че се засяват само здрави, стратифицирани семена, от които се получава по-изравнен посев. Семената трябва да се засяват в добре подготвена почва, наторена и с оптимална влажност. Дълбочината на засяване е около 6-7 см, на разстояние 5-6 см. При правилно отглеждане и добри грижи кайсиевите подложки, а това се отнася и за джанковите, стават годни за присаждане още през първата година. Това означава, че засяването им става директно в първото поле на питомника.

Джанката също е много добра подложка

Джанката се използва нашироко като подложка за кайсията. Някои дори я използват и за формиране на стъблото (ствола) на кайсията, като присаждането се извършва на височина 60-70 см. Стъблото от джанката е по-устойчиво на зимните повреди и проявите на апоплексия са по-рядко явление. Предимството на джанковата подложка се състои в по-добрата й приспособимост към различни почви и особено към по-тежки и преовлажнени. Джанковите семена поникват по-дружно и се развиват по-добре, което позволява засяването им направо в първото поле на питомника и присаждането им като едногодишни. Събирането и подготовката на семената е както при кайсиевите семена, но стратификацията им продължава по-дълго - 120-140 дни. Един от най-сериозните недостатъци на тази подложка е проявата на несъвместимост с кайсията. Затова понякога растенията загиват много рано. Това налага предварително проучване на подходящи форми от джанката, които се срастват добре с кайсията.

НОВО КАЙСИЕВО НАСАЖДЕНИЕ

Изборът на място има голямо значение за реколтата

Правилният избор на място за насаждение е от решаващо значение за неговото успешно развитие и получаване на добри резултати. Грешките се проявяват много късно, когато вече са извършени немалко разходи по засаждането и отглеждането на насажденията през първите няколко години. Нашата страна е разположена в благоприятен климатичен пояс за развитието на кайсията. Но отделните микрорайони имат специфични особености, които трябва да се отчитат при избора на място. Това се дължи на разнообразния релеф, влиянието на по-големите водни басейни, склоновете с различно изложение, почвените условия и др.

Местата с високи води не са подходящи

Неподходящи са почвите с тежък механичен състав и особено такива с плитко разположен непропусклив глинест хоризонт или плътна скала, както и терените с високо ниво на подпочвените води. От предварителната подготовка на площите зависи успешното прихващане на дръвчетата, тяхното нормално развитие по-нататък. Теренът трябва да се почисти от дънери, камъни, храсти, дървета и др. и ако е необходимо и е възможно, да му се направи основно подравняване. Трябва да се унищожат многогодишните и семената на едногодишните плевели. Постига се чрез предварително отглеждане на някои окопни култури, използване на хербициди и риголване на почвата на 50-70 см. Риголването, което е възможно при по-големите площи, е задължително. С него се подобряват и физичните свойства на почвата и се създават условия за по-дълбоко внасяне на слабо подвижните фосфорни и калиеви торове. Риголването трябва да се проведе два-три месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне. Преди това върху цялата площ се разхвърлят по около 150-150 кг фосфорни и 100-120 кг калиеви торове на един декар. При възможност е желателно да се внесат като запасяващо торене и по 3-4 тона на декар оборски тор, който се заорава след риголването на дълбочина 25-30 см.

При единични дървета се изкопават посадъчни ямки

При маломерните градини и единични дървета вместо риголване се изкопават по-широки (80-100 см) и по-дълбоки (60 см) посадъчни ями, на които горният почвен слой се отделя и се смесва с 10-12 кг оборски тор и по 150-200 г фосфорни и калиеви торове. При засаждането част от тази почвено-торова смес се поставя на дъното на ямката. С останалата част от тази смес се засипват корените на дръвчето. Ямките може да се изкопаят и с ямкокопател. При използване на наклонени над 10-120 терени е необходимо да се направят тераси.

Засаждат се на 5-6 метра

При използваните у нас кайсиеви и джанкови семенни подложки засаждането е на разстояние 5-6 м между редовете и 4-5 м в реда. Тези разстояния са ориентировъчни и зависят от растежните особености на сорта, почвено-климатичните условия, система на формиране на короната, използваната механизация при отглеждането и др. Есенното засаждане има предимства пред пролетното. Условията за есенното засаждане са много по-благоприятни и периодът за неговото провеждане е по-продължителен. Корените на засадените през есента дръвчета започват да се развиват и това продължава и в началото на зимата, като това развитие се възстановява още през февруари. Засаждането не трябва да се извършва при замръзнала, силно преовлажнена или много суха почва, а също и при температура на въздуха под 0ºС.

Корените се потапят в рядка каша

Преди засаждането дръвчетата се преглеждат внимателно и болните, силно наранените и засъхналите се бракуват. Наранените и счупени корени се съкращават до здраво, като по възможност се запазват повече корени. Дръвчетата, които са съхранявани и транспортирани по-продължително, е желателно преди засаждането да се потопят за едно-две денонощия по възможност в течаща вода. Непосредствено преди засаждането корените се потапят в рядка каша, приготвена от 3 части почва и 1 част пресен говежди тор. Това стимулира зарастването на наранените корени и създава условия за по-добро прилепване на почвата към тях. Дълбочината на засаждане трябва да е на 3-4 см над кореновата шийка. Както много дълбокото, така и плиткото засаждане се отразява отрицателно на прихващането и по-нататъшното развитие на дръвчетата. Засажда се от двама души, като един държи дръвчето и леко го стръсква, докато другият засипва корените с почвено-торовата смес. След покриването им се притъпква внимателно, като се започва от периферията на посадъчната ямка към дръвчето. Следва окончателно запълване на ямката с почва и отново се притъпква. Засипва се отново с рохкава почва, изгражда се малка чаша и в нея се поставя сламест оборски тор. Засаденото дръвче се полива с 10-15 литра вода.

ГРИЖИ

Поддържане на почвата

Предимства и недостатъци на системите

Системите за поддържане на почвената повърхност в овощните градини са: черна угар, чимово - мулчиране (затревяване), отглеждане на междуредови култури, зелено торене (сидерация), околостъблена обработка и др. Те включват комплекс от мероприятия, които имат за цел да подобрят физичните свойства на почвата, да унищожат плевелната растителност и да подобрят хранителния, водния, въздушния и топлинния й режим. Всяка система има свои предимства и недостатъци и изборът на най-подходящата за всеки конкретен случай трябва да се преценява много внимателно.

При черната угар почвата се обработва през цялата година

Черната угар е система, при която почвата целогодишно се поддържа в рохкаво състояние чрез редовни обработки. През есента се извършва една сравнително по-дълбока обработка, но оранта не трябва да бъде повече от 15-20 см в междуредието, а в реда - до 10-12 см, което се извършва с помощта на фрези. Унищожаването на плевелите в редовата ивица може да се осъществи с хербициди. Пролетно-летните обработки са плитки (около 8-10 см), като се използват култиватори, дискови брани и по-рядко фрези. С тях не трябва да се прекалява. Обработката е необходима при заплевеляване на почвата или при образуване на почвена кора след дъжд или напояване.

Черната угар е най-подходящата система за поддържане на почвата в кайсиевите градини и особено при неполивни условия. Кайсията е един от овощните видове, които реагират отрицателно на зачимяването, тъй като корените й страдат от задушаване (асфикация). Чрез обработките на почвата се запазва влагата, унищожават се плевелите, които се явяват като конкуренти на овощните растения по отношение на влагата и хранителните вещества. Обработената почва поглъща по-добре дъждовната и поливната вода. Подобряват се въздушният, топлинният и хранителният режим на корените и дейността на микроорганизмите, които превръщат трудно усвоимите органични вещества в достъпни.

Недостатъци

Черната угар има и отрицателни страни. Нарушава се почвената структура, обеднява почвата поради по-интензивното минерализиране на хумуса, нараняват се част от корените. Машините, които се използват при обработките и оранта, на една и съща дълбочина причиняват уплътняване на подорния слой, което влошава въздушния режим и затруднява проникването на водата и корените на по-голяма дълбочина. В обработените градини трудно се влиза след дъжд и поливане за провеждане на останалите мероприятия, а при наклонени терени се засилват ерозионните процеси. Недостатъците могат да се компенсират до известна степен чрез редовно внасяне на оборски тор, използване на култури за зелено торене или чрез кратковременно затревяване.

Чим и мулч - за наклонени терени

Обработките в околостъблени кръгове или на цялата редова ивица се налагат, когато кайсията е засадена на по-наклонени терени и при единично засадените дървета. Кореновата система на кайсията е по-широка от проекцията на короната, затова диаметърът на околостъблените обработки трябва да превишава тази проекция с около 40-50 см.

Зачимяването на овощните градини и по-точно чимово-мулчираната система се състои в засяване на цялата площ или само на междуредията с многогодишни житни и бобови треви и редовното им окосяване и разпръскване върху площта през целия вегетационен период. За кайсията тази система е неподходяща и по изключение може да се приложи само при поливни условия и затревяване само на междуредията.

Торенето осигурява добър растеж и редовни добиви

Въпреки че кайсията се развива добре и при сравнително по-бедни почви, без редовно торене с органични и минерални торове не могат да се очакват добри резултати. Нуждата от торене е в зависимост от почвените условия и възрастта на дърветата. При предпосадъчно, запасяващо торене с оборски, фосфорен и калиев тор, през първите няколко години младите растения се нуждаят само от подхранване с азотни торове. Отнася се и когато в посадъчната ямка са внесени тези торове с почвено-торова смес. Подхранването на младите дървета се извършва в околостъблената част, като наторената площ трябва да превишава проекцията на короната. В зависимост от почвените условия и силата на растежа, всяка година се внасят по 20-30 г/кв. м азотен тор в началото на март и към края на май. След 4-ата - 5-ата година започва торене на цялата площ, като всяка година се внасят по около 40 кг/дка азотни торове и през 2-3 години по около 50-60 кг/дка фосфорни и по 2-3 т/дка оборски тор. Торовите норми не могат да се приемат като универсални и винаги трябва да се съобразява с почвените условия и състоянието на растенията. По външен вид нуждата от торене се установява , когато растежът е слаб, плодовете са дребни и недостатъчни. По-точно може да се установи на базата на почвени анализи и чрез листна диагностика, които се извършват само в специализирани агротехнически лаборатории.

В плододаващите градини се наторява цялата площ

Азотните торове се внасят всяка година, като 1/2 от нормата - в началото на пролетта, а другата - към края на май. Фосфорните, калиевите и оборският тор се внасят периодично през две-три години, като се заорават с есенната оран по възможност по-дълбоко. За плододаващите кайсиеви градини се препоръчва и трикратно торене с азотни торове, като 1/2 от нормата се внася в началото на март, 1/4 - в края на май и другата 1/4 - през октомври.

Без поливане през юли няма достатъчно цветове

Въпреки че кайсията е сравнително по-сухоустойчиво растение, няколко поливки през периода на втвърдяване на костилката и нарастването на плодовете се отразяват много добре. Засушаванията през юли-август, които са често явление у нас, се отразяват върху цветообразуването и запасяването на растенията. Установено е, че засушаванията през юли могат напълно да провалят цветообразуването и следващата година остава празна. Това е една от причините, наред с измръзването, за нередовното плододаване и ниските добиви, тъй като кайсията в повечето случаи се отглежда при неполивни условия. Излишната почвена влага също се отразява понякога неблагоприятно върху плододаването. Прекомерно овлажняване на почвата след засушаване може да предизвика опадване на плодовете. Поливките и обилните валежи преди зреенето влошават качеството на плода.

Нуждата от поливане до голяма степен зависи от почвените условия. При дълбоки и пропускливи почви корените на кайсията достигат на голяма дълбочина и черпят вода от по-дълбоките почвени хоризонти. При такива условия отглеждането може да бъде успешно и при неполивни условия.

Нормата

Това е количеството вода за една поливка. Тя трябва да бъде достатъчно, за да се овлажни основният коренообитаем слой. При младите растения той е на дълбочина около 50 см, а при плододаващите - до към 70-80 см. За младите растения поливната норма е около 40-60 куб. м/дка, а за плододаващите - около 70-80 куб. м/дка. Когато поливането се извършва в околостъблени чаши , за младите дръвчета са нужни около 20-25 литра, а за плододаващите около 50-70 литра за една поливка. Размерът на тези чаши трябва да бъде най-малко колкото е размерът на проекцията на короната. Този начин на поливане е много ефективен и икономичен при младите дръвчета през първите 2-3 години след засаждането. При плододаващите градини се полива цялата площ, като един от най-достъпните начини за поливане е по бразди.

Резитбата влияе върху растежа и реколтата

Положителни резултати от резитбата има, ако тя е съобразена с възрастовото състояния и растежните особености на дървото и е съчетана с редовни обработки на почвата, торенето, напояването и борбата с болестите и неприятелите. Оставени без резитба, овощните растения започват по-рано да плододават, но по-късно короните се сгъстяват и засенчват. Тогава плодните клонки във вътрешната част на короната започват да съхнат, скелетните клони се оголват и плододаването се изнася във връхните и периферни части. Това се отразява върху ефективността на растителната защита и се затруднява беритбата.

Целта на резитбата е през периода на усилен растеж по-бързо да се оформи короната, с оптимален брой здраво сраснали помежду си правилно разположени и равномерно обрасли с плододаваща дървесина скелетни клони и разклонения. През плододаващия период чрез редовно прореждане и периодично подмладяване се просветлява короната и се стимулира растежът. Чрез тези резитби се постига относително равновесие между растежа и плододаването. При застаряващите дървета чрез еднократна по-силна резитба за съкращаване на скелетните и полускелетни клони се прави основно подмладяване. Удължава се и плододаващият период. Така че резитбите са за формиране на короната и плододаване и резитби за подмладяване.

ФОРМИРАНЕ НА КОРОНАТА

Тези резитби започват непосредствено след засаждането на дръвчето и продължават до към 4-ата - 5-ата година. Те трябва да са минимални и по възможност да се избягват резитбите за съкращаване на клонките, които стимулират силен растеж и това забавя встъпването в плододаване. Само първата резитба след засаждането е по-силна. С нея се определя височината на стъблото и се привежда в съотвестие надземната част с коренова система. През следващите няколко години се избират основните скелетни клони, като се премахват излишните им конкуренти и някои по-силно растящи към вътрешността на короната прирасти.

Необходимо е просветляване и подмладяване

Растежните процеси по-нататък се изразяват в разклоняване, сгъстяване и застаряване на плододаващата дървесина. Постепенно настъпват процеси на съхнене, които със застаряването прогресивно се засилват. Всичко това се отразява върху количеството и качеството на плодовете и редовността на плододаването. С редовните резитби за просветляване и подмладяване до голяма степен могат да се коригират тези негативни процеси. Колкото по-силно е застаряването, толкова по-силни резитби са необходими, за да се стигне до най-силните резитби в последните години от живота на дърветата.

Свободно растящата корона се препоръчва

Резитбите за формиране на короната при кайсията са съобразно растежните особености на този овощен вид и на отделните сортове. По принцип тя развива доста силна обемна корона и невинаги има добре развит централен клон (водач). Кайсиевите дървета могат да се формират като подобрена етажна, свободно растяща и по-рядко като подобрена чашовидна корона. Напоследък се налага становището при формирането на овощните дървета да се съобразяваме с конкретните им растежни особености и с по-малко вмешателство да се формират корони от типа на свободно растящите. Тогава дърветата встъпват по-рано в плододаване и се правят по-малко разходи на труд. При формирането на свободно растящата корона до голяма степен трябва да се спазват принципите на подобрената етажна корона, която е най-близка до естествените растежни особености на повечето дървесни овощни видове.

Подобрената етажна корона

При нея има водач, върху който се формират най-много 4-6 скелетни клони. Първите три, по-рядко четири, са израснали от съседни пъпки и формират най-често единствения етаж на короната. Следващите клони е желателно да се разполагат поединично, като първият е на 60-80 см над етажа, а следващите са през 40-60 един от друг. Всеки следващ клон трябва да бъде подчинен на по-долните и да се разполагат в празното пространство между тях. Тази корона може да се формира и с втори етаж, но с не повече от два клона. В този случай разстоянието между първия и втория етаж е по-голямо.

Върху скелетните клони на основния етаж се формират по 2-3 силни скелетни разклонения. За такива се избират клонки, които са израснали встрани или навън, последователно разположени от лявата и от дясната страна на клона. Първото разклонение е на 50-60 см от основата на клона, а следващите са през 60-70 см едно от друго. Върху по-горните клони се формират по 1-2 скелетни разклонения. За да бъдат подчинени на скелетния клон, за скелетни разклонения се избират клонки с наклон спрямо хоризонталата около 30-35 градуса.

Резитбите (снимка)

Първа

Първата резитба след засаждането се изразява в съкращаване на 10-15 см над определената височина на стъблото, а тя е около 70-90 см. Съкращаването става непосредствено над добре развита пъпка, когато дръвчето няма предивременни клонки. При наличие на такива клонки тези върху стъблената част се премахват, а най-горните, където ще се формира първият етаж, се съкращават на 1-2 пъпки.

Втора зимна

През втората зимна резитба се избират подходящи клонки за скелетните клони от първия етаж и водач. За водач се избира най-силната централна клонка, а за скелетни клонки такива, които са добре развити, имат ъгъл на отклонение около 45-550, разположени са равномерно около централната ос и по възможност са с еднакви размери. Избраните за водач и скелетните клони клонки се съкращават в зоните, където ще се формира следващият скелетен клон по водача и скелетните разклонения по скелетните клони. Ако клонките не са достигнали необходимата дължина съкращаване не се извършва.

Следващите години се оставят подходящи продължители

През следващите 3-4 години се избират подходящи продължители на скелетните клони и водача, премахват се конкурентите им, а също и някои по-силни клонки, които израстват към вътрешността на короната и ще предизвикат сгъстяването й. За формирането на следващите скелетни клони и скелетните разклонения продължителите на водача и скелетните клони се съкращават на необходимата височина, ако са достигнали необходимите размери. Така до към 4-ата - 5-ата година окончателно се формира скелетът на короната и обрастващата дървесина върху него.

Ограничаващата

След окончателното формиране на короната и встъпване на дърветата в редовно плододаване се извършва ограничаваща резитба. Тя се състои в премахване върха на водача над последния скелетен клон, а останалите скелетни части се съкращават до две-тригодишна дървесина над някоя по-слаба и наведено растяща клонка. С тази резитба се намаляват размерите и височината на короната и се придава по-голяма стабилност на скелетните части. По-нататък следват редовните резитби за поддържане на плододаването.

Свободно растящата корона с водач или без водач

Тя зависи от конкретните растежни особености на всяко дърво. Броят и разположението на скелетните части също е в зависимост от конкретните случаи. При формирането на тази корана през първите няколко години не се извършва почти никаква резитба, като растенията се оставят да се развиват естествено. Премахват се само прирастите върху стъблената част и единични по-силни клонки, израснали във вътрешността на короната, както и някои успоредно развиващи се прирасти. Новозасадените дръвчета се съкращават както при подобрената етажна корона.

За прореждане

Когато плододаването се засили и буйният растеж започне да затихва, в продължение на няколко години се провеждат резитби за прореждане на короната. Премахват се част от по-силните клони и окончателно се определят броят и разположението на основните скелетни и полускелетни части, като се спазват принципите при формирането на подобрената етажна корона. След приключване на основните резитби и при тази корана се извършва ограничаваща резитба, както при подобрената етажна корона.

Поради много слабите резитби през първите няколко години дърветата, формирани като свободно растяща корана, встъпват по-рано в плододаване. Тази корона е много подходяща за формиране на кайсията, като се имат предвид нейните растежни особености, а също така и специфичните особености при отделните сортове, които са посочени при описанието на сортовете.

Кайсията може да има и чашовидна корона

Чашовидната и подобрената чашовидна корона също се прилагат при формирането на кайсията. При първата скелетните клони израстват от съседни пъпки и срастването между тях не е много добро, поради което може да се получи изчесване. При подобрената чашовидна корона скелетните клони са израснали през интервал от 15-20 см и са по-здраво сраснали със стъблото. Във всички случаи тя е за предпочитане, когато има възможност да се формира, без да се наруши равновесието в развитието на скелетните клони.

Чашовидната корона е без водач, с височина на стъблото 70-80 см, в края на което се формират три, по-рядко четири скелетни клона. Върху тях се изграждат 2-3 скелетни разклонения през интервал 60-70 см, израснали последователно от двете страни на скелетния клон и под наклон 30-350 спрямо хоризонталата. Новозасадените дръвчета се съкращават на височина 15-20 см над определената стъблена част. Ако дръвчетата имат предивременни клонки, тези върху стъблената част се премахват, а най-горните се съкращават на 1-2 пъпки. Тази резитба е напълно аналогична на първите две корони.

В началото на втората година се избират клонките, определени за скелетните клони, а останалите се премахват. Изборът на скелетните клони може да стане още в края на пролетта на първата вегетация, като излишните филизи се съкращават на няколко листа, а през следващата година се премахват. И в двата случая избраните клонки трябва да са добре развити, равномерно разположени около централната ос и с наклон 45-500. Ако дължината им е над 80-90 см, се съкращават на около 60-70 см, където ще се формират първите скелетни разклонения. През следващата година се избира по един подходящ продължител на скелетните клони и клонка за първото скелетно разклонение, като се премахват конкурентите им. В началото на третата година продължителите се съкращават също на 80-90 см за формиране на второто скелетно разклонение, а през следващата година - на 50-60 см, където ще се формира последното разклонение. През периода на формирането и при тази корона резитбите трябва да бъдат минимални. Освен конкурентите на продължителите премахват се само единични по-силни клонки, които са израснали във вътрешността на короната. Някои от излишните по-силни клонки могат да се пензират още като филизи, което ще предизвика разклоняването им и превръщане в ценна плододаваща дървесина.

За подмладяване

След изграждането на короните и встъпването на дърветата в пълно плододаване продължават резитбите за поддържане на равновесие между растежа и плододаването. Характерно за този период е постепенно затихване на растежа, застаряване и съхнене на част от обрастващата дървесина. С напредване на възрастта тези процеси прогресивно се засилват и само чрез резитбите за прореждане и подмладяване може да се стимулира растежът и да се регулира плододаването. Без такива резитби короните се сгъстяват, растежът рязко намалява и процесите на съхнене бързо се увеличават. Нарушава се редовността в плододаването, влошава се качеството на плодовете и се съкращава продължителността на плододаващия период. С резитбите за просветляване се премахват сухите, счупените, болните и някои от взаимно преплитащите се клонки. Премахват се и силно застарелите, с много слаб растеж плододаващи клонки. Просветляването на короните трябва да започва откъм връхната и периферната им част, където сгъстяването е най-голямо.

Встъпилите в пълно плододаване дървета, освен от редовно просветляване на короните, се нуждаят и от периодични резитби за подмладяване (съкращаване) на обрастващата дървесина. Целта на тази резитба е да се намали броят на растежните и плодните пъпки, като по този начин се стимулира растежът на останалите и се засилва цветообразуването и редовността на плододаването. Колкото по-силно застаряват дърветата като цяло, а също така и отделните клонки, толкова по-силни резитби за съкращаване са необходими. Редовната и подходяща по сила резитба за съкращаване при редовно торене, напояване, растителна защита и правилно поддържане на почвата засилва растежа и плододаването.

Летните резитби

Резитбите за формиране и плододаване основно се извършват към края на зимата и приключват преди набъбване на пъпките. Летните резитби ги подпомагат и коригират. Своевременното премахване на излишните филизи значително може да стимулира растежа на останалите прирасти. Филизенето се извършва в началото на тяхното развитие. Съкращаването (пензирането) на по-силните леторасти, които няма да се използват за скелетна дървесина, може да ги превърне в много ценни плододаващи клонки. Тази лятна резитба се извършва към края на май до началото на юни.

БОЛЕСТИ

Бактериалната сачмянка предизвиква смолотечение

Причиннители на болестта (Xanthomonas campestris pruni) са няколко вида бактерии, които нападат всички костилкови видове. Най-големи поражения нанасят на кайсията, прасковата и черешата. По листата, плодовете и леторастите се образуват петна. Повредите по плодовете понякога обхващат по-голяма част от тях и това влошава качеството им. По листата петната са ъгловати, жълти до червеникави, без виолетов венец, както това е при гъбната сачмянка. В центъра на петната тъканта некротира и опада. Силно нападнатите листа пожълтяват, а след това опадат. По плодове и леторасти се появява смолотечение, образуват се раковини.

Бактерията зимува в нападнатите клони, раковини и пъпки. Рано напролет заразата се разсейва чрез дъжда, вятъра и насекомите. Болестта се развива най-интензивно при дъждовна и топла пролет. Може и през есента, а при топло време и през зимата.Заразяването става през рани, пъпките или директно през кутикулата на листата.

Борбата

Изрязват се и се унищожават заразените клонки. Прави се есенно-зимно пръскане към края на листопада и зимно-пролетно - преди набъбване на пъпките с бордолезов разтвор - 1%. Следващите пръскания са общи за всички гъбни и бактериални болести.

От кайсиевите сортове особено чувствителна на сачмянката е Костиженска, а сравнително с по-добра устойчивост са Еревани, Землянична и Филипопол.

От бактериалния пригор започва ранен листопад

Причинителят е бактерията Pseudomonas syringae, която според някои автори е една от главните причини за предивременното загиване на кайсиевите дървета. Напада всички части - пъпки, цветове, плодове, листа, леторасти, кората и дървесината. Пъпките и цветовете напълно загиват, а леторастите започват да съхнат откъм върха. Повредите са подобни на тези от ранното кафяво гниене. През вегетацията най-силно е нападението върху листата, което може да предизвика предивременен листопад. При младите листа отначало започва перифериен пригор, който бързо се разраства и обхваща по-голямата част или целия лист. При по-късно заразяване се получават локални напетнявания, както при бактериалната сачмянка. По нападнатите клони и стъбло кората и дървесината под нея загиват. При много силно нападение клоните, а понякога и цялото растение, могат да загинат, което е една от формите на апоплексия.

Причинителят се запазва по повредените части на дървото и през пролетта и лятото напада зелените части и много по-рядко плодовете. Клоните и стъблото се заразяват при покоя, като заразата прониква през рани, направени при резитбата или от измръзване и през мястото където са били листните дръжки. Разпространението става основно с дъждовната вода и инструментите за рязане.

Мерките

Премахват се и се изгарят изсъхналите клони и загиналите дървета. Замазват се раните с блажна боя или овощарска замазка. Варосва се стъблото и основата на скелетните клони.

Гъбната сачмянка предизвиква червеникави петна

Причинителят (Coyneum carpophilum) заразява плодовете, листата и пъпките. По нападнатите листа отначало се явяват червеникави петна, тъканите на които по-късно некротират, опадат и се образуват дупки. По плодовете се появяват червеникави петна, наподобяващи струпеи.

Причинителят зимува по клоните, пукнатините на кората и по пъпките. През пролетта заразява листата и пъпките. Дъждът и по-високите температури благоприятстват развитието на болестите. Борбата е същата, както тази при бактериалната сачмянка.

Ранното кафяво гниене е опасна болест

Нейният причинител (Monilinia laxa) вреди по кайсията, вишната, черешата и сливата. Ако не се води успешна борба срещу нея, добивите силно намаляват не само в годината на нападението, но и през следващата година. Пораженията се изразяват в опожаряване на цветовете. По-късно заразата преминава върху клонките, които изсъхват заедно с листата върху тях. Заразата преминава и до по-дебелите разклонения, които изсъхват изцяло или се покриват с язви и раковини, по които започва смолотечение. По плодовете се появява по-късно като късно кафяво гниене. Причинителят зимува в заразените листа, в мумифицираните плодове, както и в другите заразени части на дървото. Рано напролет, при влажно време, спорите се разнасят от вятъра, насекомите и дъждовните капки и от цветовете преминават в плодните клонки, които започват да загиват от върха. Плодовете се нападат след средата на май и най-често напълно мумифицират. Влажното и хладно време през периода на цъфтежа създава най-благоприятни условия за развитието на болестта. Това развитие може да продължи и през есенно-зимния период, когато температурата е над 0ºС.

Борбата

Изразяват се до здраво и се изгарят изсъхналите клони, унищожават се мумифицираните плодове. По-големите рани се замазват с блажна боя или овощарска замазка. Препоръчва се късно зимно пръскане преди набъбване на пъпките с бордолезов разтвор - 1%. През вегетацията се пръска, както при останалите гъбни и бактериални болести.

Чувствителни към болестта са сортовете Силистренска, Унгарска, Нанси, Дряновка късна, Канино, Умберто и др., а по-добра устойчивост проявяват сортовете Еревани, Филипопол, Луизет, Аренджи и др.

Гномонията прави язви по плодовете

Гъбата Gnomonia erythrostoma, която предизвиква болестта, е открита у нас през 1981 г. и е една от опасните болести по кайсията. Най-големи поражения нанася по листата, върху които се формират разлети хлоротични петна, чиято централна част по-късно некротизира, което протича по-интензивно при сухо време. При благоприятни условия се причинява масово напетняване, пригор и опадане на листата през втората половина на лятото. По плодовете се появяват язви, които влошават качеството им.

Гъбата презимува в опадалите листа, където след период на ниски температури се формират спорите, които са източник на зараза. Разсейват се и заразяват към края на пролетта до началото на лятото. Отначало по листата се появяват светлозелени петна, които по-късно засъхват и стават кафяво-сиви. Към средата на лятото петната са многобройни и заемат почти целия лист. Заразените листа засъхват и опадат или остават да висят на дървото.

Профилактика

Унищожават се окапалите листа чрез събиране и изгаряне или заравяне по-дълбоко в почвата с обработките.

Силно чувствителни към болестта са сортовете Роксана, Караксал, Унгарска, Ряховска късна, Албена, Роял, Еревани, Костюженска, Амброзия. По-слабо се нападат Силистренска компотна, Модесто, Старк ърли ориндж, Умберто, а сравнително устойчиви са Янтарний, Чехия, Мъркулещи, Източна кайсия, Хуан Кюи и др.

Кайсията се напада и от други гъбни и бактериални болести.

Пръска се срещу болестите

Есента след настъпване на листопада с бордолезов разтвор - 2-3%.

През вегетацията:

1. Предцъфтежно - с бордолезов разтвор - 1%, шампион ВП - 0,15%, каптан 50ВП- 0,3% и др.

2. Цъфтежно - с фундазол 50 ВП- 0,1%, бенлейт - 0,1%, беномил 50 ВП- 0,1%, топсин 70 ВП- 0,1%, ронилан ДФ - 0,15%.

3. Следцъфтежно - през април-май с байкор 300 ЕК - 0,15%, фоликур 25ВГ - 0,75%, силит - 0,1% или пероцин 75В - 0,3%.

При необходимост следващите едно-две пръскания се провеждат през 12-15 дни с някои от посочените препарати. При поява на неприятели към разтворите се прибавят някои от следните инсектициди, като предварително се направи справка кои препарати могат да се смесват: агрия 1050 - 0,15%, карате 25ЕК - 0,03%, децис 2,5ЕК - 0,4%, дурсбан 4Е - 0,12%, суми алфа 5ЕК - 0,02% и др.

Кайсията се напада и от вирусни и микоплазмени болести.

Шарката напада и сливите

Вирусът Plum pox virus се пренася чрез насекомите и инструментите, които се използват при резитбата и присаждането. Появяват се бледозелени просветлявания по листата във вид на пръстени, дъгички и линии. Плодовете на болните растения остават по-дребни, зреят предивременно, съдържат по-малко захари, имат лоши вкусови качества и опадат.

Предпазно

Директна борба с това заболяване не може да се води. Използва се здрав посадъчен материал, като се събират калеми само от здрави растения. Унищожават се преносителите на заразата - листни въшки, цикадки и др. Ако се открият заразени растения, трябва незабавно да се изкореняват и изгарят.

Апоплексията е болест с неустановен причинител

Апоплексията или внезапното загиване на отделни клони или на цялото растение е едно от най-честите явления при кайсията в много райони. Това е една от причините за нейното ограничено разпространение. В началото на това заболяване почти не се наблюдават видими признаци. Само някои прояви на слаба хлороза, смущения в цъфтежа и развитието, по-рано приключва вегетацията и др. Видимите прояви най-ярко се изразяват във внезапно увяхване на листата на отделни клони или на цялото растение в началото на вегетацията, последвано от загиване.

Причините за внезапно загиване на кайсията и досега не са изяснени напълно. Според някои автори това се дължи на гъбни и бактериални заболявания. Други смятат, че измръзванията през зимата и рано напролет засягат проводящите съдове, които впоследствие се запушват с гъбни образувания и това рязко нарушава снабдяването на надземните органи с вода и хранителни вещества. Има предположения, че това е вирусна болест, но най-вероятно причините за апоплексията са комплексни.

Ограничаването на апоплексията може да стане преди всичко като кайсията се отглежда в най-подходящи за нея райони, където температурните колебания в края на зимата и през пролетта са слабо изразени. Изрязване на засегнатите клони до здраво и изгарянето им, както и на цели пострадали растения. Редовната борба с вредителите също допринася за ограничаване на заболяването.

НЕПРИЯТЕЛИТЕ

При кайсията няма строго "специализирани" неприятели. Напада се от такива, които се срещат и при другите овощни видове: черна златка, прасковен клонков молец, хоботници, ябълков плодов червей, източен плодов червей, листни въшки, листогризещи гъсеници, корояди, бяла американска пеперуда, златозадка и др.

Прасковеният клонков молец (анарзия) се появява рано напролет

Молецът (Anarsia lineatella) е разпространен повсеместно у нас и вреди на кайсията, прасковата, сливата и бадема. Гъсениците от първото поколение рано напролет (април) проникват в сърцевината на връхната част на младите леторасти, които увисват и изсъхват. Гъсениците от второто поколение се явяват по-късно и се вгризват в плодовото месо в близост до ямичката на дръжката и предизвикват червясване. Неприятелят има три поколения годишно и зимува като гъсеница под люспите на пъпките, в основата на едногодишните леторасти и в мумифицираните плодове.

Борбата

Унищожават се нападнатите леторасти. Пръска се с някои от следните препарати: агрия 1050 - 0,2%, карате 2,5ЕК - 0,03%, дурсбан 4Е - 0,15%, суми комби 30ЕК - 0,1%, суперсект 10ЕК - 0,0125%.

Източният плодов червей напада от май

Гъсениците на неприятеля (Grapholitha molesta) навлизат във връхните леторасти през май-юни, като ги изсушават и листата опадат. По-късно отиват в плодовете и предизвикват червясване. Насекомото развива 3-4 поколения годишно и зимува като гъсеница, обвита в копринен пашкул под старата напукана кора и в почвата.

Предпазно

Почиства се напуканата кора. Редовно се обработва почвата. Пръска с препаратите, които се използват срещу анарзията.

Черната златка вреди на младите фиданки

Златката (Capnodis tenebrionis) е от опасните неприятели по кайсията, напада още сливата, черешата, вишната и прасковата. Вреди предимно на дръвчетата в разсадниците и в младите насаждения. Бръмбарите се появяват през април-май, хранят се с листните дръжки, с пъпките и с младата кора на тънките клонки. Снасят яйцата при основата на стъблото или по самия корен през периода юни-септември. Излюпените ларви се вгризват под кората на дървото и правят ходове към корените, като изяждат дървесината им и ги повреждат. Листата на нападнатите дървета започват да жълтеят, младите клонки увяхват, а по-късно засъхва цялото дърво. Ларвите презимуват и напролет какавидират, след това се излюпва възрастното насекомо, което прегризва кората на корена и излиза.

Мерките

Пръска се срещу възрастното насекомо с някои от следните препарати: агрия 1050 - 0,15%, суми комби 30ЕК - 0,1%, инсегар 25ВП - 0,1%, дипел 2Х - 0,1%, биобит ВП - 0,1% и др.

Кайсията се напада и от редица други неприятели. Листогризещите гъсеници изгризват изцяло пъпките и листата, от които остават само главните жили. Рано напролет се появяват хоботници, които изгризват напълно развитите пъпки, а по-късно и листата в неправилна форма. Пъпкозавивачките също се вгризват в пъпките, като ги унищожават изцяло, а по-късно нагризват повърхностно и плодовете, а понякога навлизат и по-дълбоко в плодовото месо.

Листните въшки, ябълковият плодов червей, бялата американска пеперуда също нападат кайсията и понякога нанасят големи поражения.

Борбата срещу неприятелите по кайсията обикновено се съчетава с пролетно-летните пръскания против болестите, като към фунгицидите се прибавя някой от посочените инсектициди.

 

11.07.2014, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Фъстъците
Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като тропическа култура са разпространени в страните с тропичен и субтропичен климат, където валежите за вегетационен период са 500 - 600 мм. Въпреки че България е северна граница на възможното отглеждане на фъстъци, страната ни е основен производител в Европа.

Димитровчетата красят есенните празници
Хризантемата е национален символ на японците, обожават я всички от микадо до най-бедния рикша. Тя цъфти на националния флаг на Япония, за нея са създадени  безброй стихове и песни, в нейна чест се организират специални фестивали и изложби. Особено интересни са обичаите по време на празненствата кукли с човешки ръст да се обличат в исторически одежди, направени от цветове на хризантеми. Участниците си предават от ръка на ръка и чашки със специално саке, в което плуват листенца от това растение - символ на щастие и дълголетие.  

Гроздето
За про­из­хо­да на ло­за­та съ­щес­т­ву­ват мно­го ле­ген­ди. В ед­на от тях се раз­каз­ва за бог Ди­о­ни­сий, кой­то пъ­ту­вал из араб­с­ки­те стра­ни. Ся­дай­ки да си почине под сян­ка­та на ед­на ло­за, той уто­лил жаж­да­та си с на­те­жа­ли гроз­до­ве. Харе­сал вку­са и от­с­куб­нал ед­на мла­да ло­за, из­рас­на­ла от сем­ка. За да не из­съх­не, я засадил в птича кост с мал­ко почва