Начало › Растения › Любимци › › Кактусите

Кактусите

11.06.2008 | Коментари (0)

Кактусите са чистокръвни американци. Въпреки че днес растат на открито във всички страни, където климатичните условия позволяват, те са пренесени там от човека. В естествени находища се срещат само в Новия свят и никъде другаде по Земята. Въпреки разпространеното мнение, че са типични пустинни жители, кактусите са се приспособили към невероятното разнообразие от климатични условия на този континент. От индианската страна на Северния вятър - Канада , на 56 градуса северна ширина, през скалистите каньони на Уайоминг и Колорадо, през прериите, платата и пустините на САЩ и Мексико до мъгливите брегове на Патагония на 45 градуса южна ширина, те създават типичния, с нищо несравним пейзаж. Кактуси растат по брулените от ледени ветрове високопланински склонове, крият се сред тревите на пампасите, из камъните и лавовите потоци на каньоните, цъфтят сред пясъците и дори под пръските на океанския прибой.

Къде виреят (снимка)

Основните почвено-климатични райони, обитавани от кактусите, най-общо са следните:

- Пустини и полупустини със сух климат, но с чести морски мъгли. Това са североамерикнските пустини, отделни южни райони на САЩ и близките до тях острови.
- Планинските и предпланински райони на Централна и Южна Америка, където има кратък дъждовен период и продължителна засуха.
- Тревистите равнини на Южна Америка, характерни с твърде неравномерни валежи.
- Тропическите гори на Южна Америка, където падат обилни и чести валежи.
- Полупустините и прериите на умерените ширини, където оскъдните валежи са разпределени крайно неравномерно.

Раждат се единствено в Америка

Съществуват много обяснения, но най-доброто засега е, че като сравнително млада растителна група са се обособили и развили едва след отделянето на Америка от древната прасуша, където останалите растения вече са били напълно развити. Развитието им явно е протекло на фона на все по-нарастваща засуха на климата. При тези условия силно изпаряващите влагата листа са станали излишни и вредни и тяхната роля е била поета от стъблото, което придобило максимално компактна форма. Кореновата система също получила своя специфика - при едни видове тя придобила способност да улавя влагата от повърхностните почвени слоеве, при други - да прави водни запаси, а при трети служи просто за прикрепване на растението, без да играе съществена роля в обмяната му.

 Разнообразието на форми и багри е огромно

Разнообразието на местообитанията е допринесло за поразителното множество от форми, багри и начини на растеж. Срещат се кактуси във вид на топки, сфери, полукълба, на колони, на причудливи накити, на дракони и змии, на огромни канделабри. Тези форми могат да бъдат във всички оттенъци на зеленото,сивото, червеникавото, виолетовото, кафявото... Цветовете им могат да са огромни или съвсем дребни, във вид на огърлица или на букет, висящи като гирлянди или като неразтворени пъпки. Те могат да са ароматни или не, да красят растението цяло лято или да изтрайват едва една нощ.

За любители

Кратка систематика

Огромното множество на кактусите - според различните автори те наброяват между 800 и 2800 вида, наложило те да бъдат класифицирани.

Съществуват няколко опита за класификация, но като най-добра се счита и се използва тази на немския кактолог Курт Бакеберг. Според нея семейство Кактусови (Cactaceae juss) включва 3 подсемейства: Перескиеви (Pereskioideae), Опунциеви (Opuntioideae) и Цереусови (Cereoideae).

Към Перескиеви се отнасят дръвчета, храсти и храстчета, понякога лиани, със слабо сукулентни стъбла и нормално развити листа. Включват 2 рода: Переския (Pereskia) и Майуения (Maihuenia).

Към Опунциеви се отнасят изправени или стелещи се храсти и храстчета със сочни членести стъбла. Формата на стъблата може да бъде цилиндрична, кълбовидна или дисковидна. Листата са дребни, сочни, шиловидни, опадат бързо. Характерен белег е наличието на глохидии - особени много тънки бодли, събрани в сноп. Опунциевите включват 10 рода и около 350 вида, широко разпространени по цяла Америка.

Към подсемейство Цереусови се отнасят сукулентни дървовидни, храстовидни и многогодишни тревисти жизнени форми. Стъблата са от кълбовидни и свещовидни до колоновидни, без листа и глохидии, но с бодли. Това е най-многочисленото подсемейство, включващо огромен брой родове.

САМО ХОБИ ЛИ?

Първите кактуси пристигнали в Европа заедно с експедициите на Христофор Колумб. Заедно с безбройните невиждани богатства, които били ограбени от Новия свят, били донесени и странните и необикновени растения. Те веднага предизвикали силен интерес и за богатите граждани станало въпрос на престиж да притежават подобно растително чудо. Първата известна кактусова колекция събрал още през XVI век английски аптекар на име Морган. Кактусите се превърнали в обект на голямо търсене и започнали специалните търговски експедиции за доставката на бодливите цветя.

Днес саксийното отглеждане на кактуси е широко разпространено. Всеки любител има своите особени основания да събира у дома си при повече или по-малко подходящи условия отделни видове или специализирана колекция само от един вид. Едни се радват на чудноватия, с нищо несравним облик на кактусите, други с нетърпение чакат цъфтежа, трети са запленени от своеобразието на някой рядък или напротив, широко разпространен вид.

Първата половина на миналия век е била истинско бедствие за естествените популации на много кактуси. Алчни и невежи хора събирали с търговски цели редки и нови видове, без да ги е грижа, че те никога вече няма да бъдат сътворени от природата. Днес много кактуси могат да бъдат видени само в колекциите на някои ботанически градини или частни колекционери.

Хубаво е, че много фирми за промишлено производство на цветя вече развъждат кактуси с цел задоволяване на пазара. Вярно, че у нас вносът е много малък и ограничен, но любителите успяват чрез обмен помежду си и предлагане за продажба на размножени растения да намерят търсеното.

Освен естетически, кактусите имат и стопански качества

За някои американски народи кактусите са ценни хранителни продукти. Те ги отглеждат заради вкусните им и с високи хранителни качества плодове. Пресни или сушени, те са истински деликатес не само за индианците. Стъблата на някои видове опунции се включват в мексиканските салати. Като плодни растения кактуси се отглеждат и в много страни от Европа, Азия и Африка, където климатът е сходен с този в родината им.

Здравата и лесна за обработка вдървесинена част на някои от едрите и широко разпространени видове се използва вместо дърво за направа на различни вещи. Влакната, които се събират от някои кактуси, служат за приготовление на здрави тъкани.

 За напитка и лек

Кактусите са също суровина за производство на алкохолни и безалкохолни напитки. От тях се правят така популярните напоследък пулке и текила. Индианската народна медицина широко използва целебните свойства на кактусите при лечението на различни заболявания. Официалната медицина също ги включва в суровинната база за производство на лекарства.

Широка популярност е добил кактусът пейотл (Lophophora williamsii) (снимка) заради своето наркотично действие. То е било познато и използвано от индианците от незапомнени времена. Ще трябва да огорчим обаче желаещите да излапат кактуса: халюциногенните свойства на лофофората се развиват само под родното й слънце, а у нас са едва забележими.

 Растенията нямат зли помисли

Случвало се е съвсем сериозни хора да твърдят, че внасянето на кактус у дома е равносилно на вид магия - бодливото създание примамвало злите сили и лошия късмет. Навярно това схващане се е породило от чути или прочетени факти за използването на кактусите от ацтекските жреци при техните кървави ритуали. Но да се обвинява растението в зли помисли е, меко казано, несериозно.

Най-модното приложение на кактусите е като защита от вредните компютърни излъчвания. Досега няма научни доказателства за подобни възможности, но присъствието на зеления таралеж в офиса или у дома действа наистина разтоварващо на психиката.

СТРАШНИТЕ НАШЕСТВЕНИЦИ

В много страни от Стария свят кактусите са намерили своя втора родина. Подходящите климатични условия са допринесли за това те да се отглеждат като живи плетове, като зеленчукови и плодни растения. За Австралия обаче те се превърнали в страшна напаст, която едва не ликвидирала селското й стопанство.

В края на 19 век там били пренесени опунции. Попаднали на чудесни условия за развитието си, те бързо започнали да се размножават, да покриват ниви и пасища. Добитъкът започнал масово да измира, поглъщайки стъблата на опунциите, покрити с остри глохидии. Всички посеви загивали, изместени от нашествениците. Започнали да изсичат и изгарят кактусите, но това само способствало за увеличаването им, тъй като всяко късче, допирайки се до земята, се вкоренявало и давало начало на нови и нови гъсталаци. Нашествието било ужасно и стремително: през 1885 г. опунциите заемали около 2000 хектара, през 1921 г. хектарите вече били 300 000, а през 1924 - 3 милиона! Наложило се правителството да вземе мерки. Химическите средства, които били използвани, унищожили заедно с кактусите цялата естествена растителност, а заедно с нея и животните и птиците. Похарчени били огромни средства, но напразно - дълбоката коренова система оцеляла и дала начало на нови кактусови джунгли.

Битката срещу мощта на природата била спечелена с помощта на природата. През 1925 г. от Аржентина били доставени яйца от пеперудката кактобластис какторум. Излюпилите се гъсенички се нахвърлили с апетит на богатата опунциева реколта и успели да очистят огромни територии. Междувременно били създадени и успешно действащи химични средства, а правителството приело специален закон, забраняващ отглеждането на кактуси на открито.

УСТРОЙСТВО (снимка)

В далечни епохи в резултат на геологични и климатични сътресения в Америка са се появили области, където дъждове не падат с месеци и години. Тези области започнали да настъпват бързо и принудили растенията да търсят начини за оцеляване - да могат да получат, да натрупат вода и след това да я изразходват изключително икономично. И външният вид, и строежът на кактусите са подчинени на тази нужда. Изтекли много хилядолетия, преди обикновените растения със ствол, клони и листа да се превърнат в бодливи колони и топки.

Кореновата система на кактусите представлява главен корен с развита система от странични корени. Те могат да достигнат огромна дължина - до 7-8 метра, като при това може да са разположени много плитко - до 10 см от повърхността, за да уловят и най-незначителната почвена влага. Но там, където дъждове не валят с години, никаква дължина на корена не може да му помогне да намери влага. При кактусите от тези области смучещите корени напълно отмират и остават само яките централни корени, които държат растението изправено. По краищата на централните се образуват т. нар. чакащи корени - пъпки, които при нужда само за няколко часа израстват като смучещи корени. Някои кактуси образуват чакащи корени на детките си, които се развиват, щом малкото кактусче докосне почвата. При повечето кактуси основният корен е силно удебелен и служи за склад на хранителни вещества. Такива вретеновидни или реповидни корени могат да достигнат до 60 см в диаметър и да тежат повече от 50 килограма. Епифитните кактуси (които растат върху дърветата) развиват върху стъблото въздушни корени, чиято роля е да улавят въздушната влага и да прикрепят кактуса върху дървото.

Стъблото при повечето кактуси е сочно, в различни оттенъци на зеленото, без листа, покрито с бодли или влакна, а често и с двете едновременно. Изключенията - переския, перескиопсис, родокактус, имат слабо сукулентно стъбло и нормално развити листа. Липсата на листа или тяхната недоразвитост (при някои опунции) е начин растението да има по-малка изпаряваща площ. Отсъствието на такъв важен орган като листото, което извършва най-важната функция при растенията - фотосинтезата, се компенсира от зеленото стъбло, в чиито клетки има хлорофил. Но и механизмът на фотосинтезата при кактусите е необичаен - активното поглъщане на въглероден диоксид и отделянето на кислород е нощем. Тъканите на стъблото са специализирани за влагозапасяване (водата съставя около 80 - 95% от теглото). Изпарението също става нощем, когато се отварят устицата. Благодарение на дебелата восъчна покривка, бодлите и влакнестата обвивка, изпарението също се ограничава.

Формата на стъблото при кактусите е най-различна - от мощните колони на цереусите до плоските "питки" на опунцията, но най-често се среща кълбовидната. Тя е оптимална - предлага най-малка изпаряваща площ при най-голям обем.

Най-характерната особеност на кактусите е наличието на ареоли. Те са важен признак, по който е лесно да се отличи кактус от друг сукулент. Ареолата е малка част от кактусовото стъбло, която представлява видоизменена пазвена пъпка. На горната част на ареолата се образуват цветовете и вегетативните разклонения, а на долната - бодлите. При представителите на мамилариите и близките до тях родове ареолата е разделена на две части. На частта, която се намира на върха на мамилата, се развиват бодлите, а в другата част, която се намира в пазвата на мамилата (нарича се аксила), се образуват цветовете и детките. При рода корифанта между тези две части има ясно изразена браздичка.

 Бодлите са най-атрактивната особеност (снимка)

Те представляват деформирани листа и по-точно видоизменени люспи на листната пъпка. Според разположението си върху ареолата се делят на централни и радиални. Радиалните по правило са повече, по-тънки, игловидни, а централните са малко, но мощни, често извити като кука, могат да достигнат дължина до 25 см.

Функциите на бодлите са няколко. На първо място те засенчват стъблото, като намаляват изпарението на влагата. На второ защитават кактуса от животните, които биха го изяли. И накрая специалният им строеж дава възможност да поглъщат влагата от въздуха, колкото и да е незначителна, както и да събират падащата роса.

При представителите на опунциите на ареолите се образуват особени бодли, наречени глохидии, които обикновено са разположени във вид на сноп. При докосване моментално се впиват в кожата, откъдето е много трудно да бъдат извадени.

При някои видове кактуси на ареолите се образуват дълги тънки влакна, чиято роля е като на бодлите. Неповторимата прелест на такива кактуси ги прави търсени и желани.

 Липсват само сини багри

Цветовете на кактусите по правило са единични, двуполови (в един цвят се намират и тичинки, и плодник), обикновено с добре развита цветна тръбичка, която може да бъде гола или покрита с бодли и влакънца. Чашелистчетата постепенно преминават в листчета, чието число е неопределено. Тичинките са многобройни. Багрите на цветовете са най-разнообразни, липсва само синята. Обикновено цветовете се появяват от горните ареоли, но понякога излизат и от средните и долните. При мелокактусите цветчетата изникват от специално образувание - цефалий (глава). При настъпването на фазата на цъфтене точката на растеж на тези кактуси вместо ребра образува многочислени мамилки с ареоли, гъсто покрити с бодли и влакънца.

Плодовете на кактусите са ягодообразни, сочни или сухи. При повечето видове са годни за ядене и дори много вкусни, често са обсипани с бодли. При някои кактуси се задържат дълго и ги украсяват не по-малко, отколкото цветовете.

ЗА ЛЮБОВТА НЯМА ВЪЗРАСТ

Няма възраст за любовта към кактусите. Тя може да възникне и в детството, но може да се влюбим в зелените таралежи и в солидна възраст. За да ни носят щастие и радост обаче, трябва от първия ден да се отнасяме към тях като към живи същества със своите нужди и изисквания.

Начините да се сдобием с кактус са няколко. Най-често си го изпросваме от някой любител и заедно с растението получаваме и елементарни съвети за грижите, които трябва да полагаме за него. В повечето случаи растението е здраво и от нас се изисква само да го настаним на подходящо място. По-сложно е, когато го закупим от цветарския магазин. Обикновено това са внесени от Холандия растения, които изискват незабавна намеса, за да не ги загубим съвсем скоро. Тези кактуси растат в торфен субстрат, който е запасен с хранителни вещества за около 2 месеца. Нерядко той просто гъмжи от коренови въшки, а и власестите не липсват. С цел бърза продажба понякога тези растения са "украсени" с едри изкуствени цветове в ярки багри. Най-безчовечно цветовете са залепени със силикон точно върху вегетационния връх. Притиснато отвсякъде от убийствени фактори, такова растение скоро безславно загива, а незапознатият човек си мисли, че не си струва повече да се занимава с кактуси.

Първо се преглеждат корените и в зависимост от състоянието им се подлагат на обработка, за да се освободят от вредителите. Тялото също се преглежда с лупа за наличие на акари. След двуседмична карантина го засаждаме в подходяща обеззаразена почва и го поливаме най-рано след седмица. Не бива да пропускаме да отлепим внимателно изкуствения цвят заедно със силикона.

Обикновено след първия кактус скоро донасяме следващия, интересът ни расте и един прекрасен ден установяваме, че сме притежатели на цяла колекция. Предстои ни приятната грижа да се запознаем с всеки вид поотделно, за да можем да му предоставим нужните условия. В замяна ще получаваме чиста радост и разтоварване от житейските грижи, увлечени в отглеждането на своите кактуси.

СЕЗОННИ ГРИЖИ

Как да се грижим за кактусите? На този въпрос може да се отговори само като се подходи строго специфично към всяка отделна колекция или единично растение. Нали хората обитават различни климатични зони и притежават различни растения, чиито изисквания не съвпадат. Но спазването на най-общи сезонни грижи за нашите географски условия несъмнено ще облекчи тревогите и неприятностите.

През зимата не се полива

Тогава кактусите се намират в период на сухо и хладно зимуване. Поливането е преустановено с изключение на епифитните видове. Следи се състоянието на растенията и ако се появят вредители или болести, се вземат незабавни мерки.

Февруари е най-тежкият месец за сукулентите изобщо. Поради неблагоприятните зимни условия кактусите са със силно намалени съпротивителни сили и поливането може да се окаже гибелно. Ако при някои видове са се появили вече пъпки, може да се навлажни съвсем леко почвата. Осигурявайте редовно проветряване, за да се закалят растенията. Съществува голяма опасност от експлозивно размножаване на вредители, затова оглеждайте внимателно всеки кактус.

През март с настъпването на по-дълги и светли дни започва началото на вегетацията при много видове. Полезно е лекото повишение на температурата и пръскането със съвсем ситен пулверизатор (като мъгла). Много слабо се овлажнява почвата и растенията се засенчват леко по обяд, за да не пострадат от слънчевите лъчи. Може да се започне засяване и пресаждане. Ако върху някои кактуси (цереуси, епифилуми и опунции) има слаби зимни разклонения, те се премахват, за да се съхрани компактният силует на растението.

 Цъфтежът започва от април (снимка)

Много ребуции и мамиларии започват да цъфтят през април. На лобивиите и ехинопсисите се дава вода едва след появата на цветни пъпки и забележим прираст. Обилното проветряване е задължително, като се внимава да не забравяме отворен прозореца и внезапен студ да съсипе цветята. Започва масовото засяване и вкореняване на детки. В топлите дни обилно се пръска със затоплена мека вода.

През май кактусите вече са в активен растеж и цъфтеж. След като се установи постоянно топло време, може да се изнасят навън, като все още постепенно се приучват към обилната слънчева светлина. Можете да пресаждате колкото искате. Цъфтящите екземпляри се пресаждат след прецъфтяването. Не бива да отслабва вниманието за появата на паразити. Поливането се увеличава, но пръстта трябва да просъхва добре между две поливки.

През юни можем да се радваме на обилния цъфтеж и здравото нарастване. Сега е най-доброто време за присаждане. Грижим се за редовното поливане и подхранване.

В горещините - кратка почивка

 Кратка почивка за някои от рано цъфтящите видове - мамиларии, лобивии, пародии, ребуции, настъпва през юли. При тях поливането се намалява силно, а торенето се спира. За останалите важи правилото: обилно поливане и пулверизиране, но почвата не бива да се заблатява. Ако някои растения имат нужда от пресаждане, периодът е подходящ.

През август започва нов подем във вегетацията при отпочиналите си кактуси. Намалява се торенето, нощната влага и росата действат закаляващо срещу болести и вредители.

Септември - започва ограничаването на поливането, подхранването спира. Продължава закаляването, но трябва да сме готови за прибиране при най-малки опасения от застудяване и слана.

В късна есен влизат в дълбок покой

През октомври количеството на водата вече е символично. Ако се налага, се правят последни пръскания с контактни инсектициди. Внасяните в помещенията растения се проверяват внимателно за наличие на мокрици, охлюви и други паразити.

През ноември и декември почти всички кактуси вече се намират в период на дълбок покой и трябва да бъдат настанени в сухи прохладни помещения, където ще останат до пролетта. Рипсалисите и коледничето се готвят да цъфтят, затова температурата за тях не бива да е по-ниска от 12 градуса. Кактусите, които трябва да зимуват поради липса на подходящо място на топло, се поливат съвсем леко, за да не изсъхнат. Такива кактуси обикновено не цъфтят. Наблюдава се за появата на вредители. Ако забележим власести въшки, гнездото им се обработва с малка остра четка, напоена в инсектицид или леко разреден спирт.

ПОДХОДЯЩОТО МЯСТО

Въпросът къде да настаним кактусите е изключително важен. Отговорът зависи много от условията, с които разполагаме, тъй като тези растения имат специфични изисквания, с които трябва да се съобразяваме. От това зависи дали ще претърпим разочарования или ще се радваме на добре развити и цъфтящи растения. Трябва да избираме такива родове, които ще се чувстват добре при наличните условия. Има някои изключително здрави и приспособими кактуси, които растат добре и при явно неподходяща среда, но те са много малко. При правилен подбор на растенията вашият прозорец може да стане уютен дом за кактуси независимо от изложението.

 Южното изложение е най-добро

Разбира се, най-подходящо е южното или югозападното изложение. Чистият запад също е добро разположение, но за източните и северните прозорци трябва внимателно да се подберат видове, които понасят слабо слънчево огряване - например рипсалиси, гимнокалициуми и т.н. Ако условията ви са съвсем неподходящи, а желанието ви да имате кактуси е непреодолимо, специални лампи позволяват доосветяване или дори постоянно отглеждане само на изкуствена светлина. С тяхна помощ кактуси могат да растат дори в мазе.

Много важни са също условията за отопление и проветряване. Отглеждането на кактуси при стайни условия може да бъде улеснено от прозрачни прегради, с чиято помощ растенията да бъдат изолирани от топлия и сух стаен въздух. Това се отнася за зимния период, който повечето видове трябва да прекарат на хладно и светло място, без поливане, за да могат да се развиват нормално и особено за да цъфтят.

През лятото са главни герои в алпинеума (снимка)

През лятото кактусите се чувстват най-добре на открито. Те могат да бъдат настанени на балкона, а ако имаме двор, там можем да им осигурим подходящо място до есента. С кактуси може да бъде оформен дори красив алпинеум, като саксиите се заровят в пръстта. По този начин отглеждането се доближава максимално до природните условия. Моите кактуси прекарват от май до слана на двора. За поливане разчитам на дъждовете, а ако се задържи сухо и горещо време, вечерният душ с хладка вода е прекрасно средство за освежаване. Последна влага получават от септемврийските дъждове, а през октомври ги внасям в светло неотоплявано помещение, където през зимата температурата е около 5-7 градуса. Там прекарват необезпокоявани до средата на март, когато започвам внимателно да оросявам първо въздуха, а след известно време и самите растения. Първата лека почвена влага получават през април. Така отглеждани, те не боледуват и ме радват с пищни цветове от март до Коледа.

В стаята

Ако няма как да зимуват при ниска температура, кактусите ще се справят и със стайните условия, но тогава трябва да се следи някой от тях да не загине от пресушаване или да не се изтегли и деформира от недостатъчната светлина. Ако забележите, че някое растение има признаци на нарастване, трябва да му осигурите слънчево или изкуствено осветление. Зимувалите на топло кактуси обикновено не цъфтят, защото не са прекарали пълноценен период на покой.

САКСИЯТА

Мнозина мислят, че за красивото цвете непременно трябва да бъде избран също красив съд, в който да бъде посадено. Това е оправдано само ако имаме едно-две растения, които са подбрани, за да допълнят интериора. Доколкото любителите на кактуси ги отглеждат заради самите тях, трябва да се търси не красотата на съда, а дали е подходящ за целта. По този въпрос в различните справочници има различни мнения. Някои остават твърдо убедени в преимуществата на глинените саксии, други изтъкват удобствата на пластмасовите. Повечето сукулентни растения се чувстват еднакво добре както в едните, така и в другите, но по-бавно растящите определено се развиват по-добре в глинени съдове. Те трябва да са негледжосани, за да "дишат" корените. Освен това в леките пластмасови саксии едрите екземпляри са нестабилни и често падат, така че се налага употребата на допълнителни тежести. Доколкото у нас вече е много трудно да се сдобиеш с глинени съдове, подходящи за отглеждане на цветя, остава да се примирим с пластмасата.

Най-често се използват пластмасови саксии с четириъгълно сечение, които позволяват на малко място да се поместят много растения. В тях корените могат да се развият равномерно по цялата почвена маса. Освен това изпарението е много по-слабо, което означава по-рядко поливане.Това от своя страна премахва опасността от натрупване на соли и варовик в почвата.

Най-важното при избора на съд за засаждане е той да има на дъното отвори, през които да се излива ненужната вода. Освен това трябва да е достатъчно голям, за да не растат нашите цветя в усмирителна риза, а да може кореновата система да се разрасне оптимално.

ПОДХОДЯЩАТА ПОЧВА

Рохкава, чиста, влагоемна

Да се отглеждат кактусите в същата почва, в която растат по родните си места, е невъзможно. Да се състави рецепта за почвени смеси за всеки вид поотделно също е невъзможно, а както показва практиката - и ненужно. В различните колекции кактусите успешно растат в почви, съставени от съвсем различни компоненти. Много любители използват за всички растения една и съща смес, в която отделни екземпляри страдат, но огромното мнозинство се чувстват прекрасно. Тези примери показват, че не специалните съставки на почвата осигурява доброто развитие на кактусите, а други фактори.

Почвата е от изключително значение за растенията, тъй като е тяхното основно средство за съществуване. От нея те извличат необходимите им хранителни вещества с помощта на корените. И когато избираме почва за кактусите, трябва да се мисли не само за храненето на растението, но и за благоприятните условия за кореновата система, на която е нужен кислород. Достъпът на кислорода се затруднява от тежката и плътна почва и от задържането на водата. Затова най-важно условие е тя да е рохка и водопропусклива, с добра аерация.

Другото важно условие за почвата е тя да е влагоемна. Без достатъчно вода не могат да се образуват хранителните минерални разтвори, които се поглъщат от растението.

Третото условие е наличието н достатъчно хранителни вещества. Освен това почвата трябва да е здрава, чиста от гнилостни огнища, гъби и паразити. В нея не бива да има много азот, който е гибелен за кактусите. Много важна е киселинността. Тя се обозначава с pH и ако например pH е равна на 4, значи е много висока, на 5 - висока, на 6 - ниска. Неутралната почва има pH равна на 7, слабо алкалната - 7,5, а от 8 нагоре е силно алкална. Киселинността се измерва със специални лентички, които се продават в аптеките.

Най-общо за кактусите от различните местообитания се приготвят два вида почви. Степните и горските кактуси, които имат обикновено разклонени тънки корени, изискват лека пръст с кисела или слабо кисела реакция, а пустинните и планинските - по-тежка почва с неутрална или слабо алкална реакция.

Рецептата

За приготвянето на почвените смеси се използват добре угнила широколистна листовка и добре промит едър речен пясък. За по-тежкия субстрат се прибавя добре пресята глинеста пръст. Като добавки в зависимост от конкретния случай могат да се включат варовикови късчета, счукани тухли, дървени въглища. Подготвената смес се пропарва на водна баня около час. Това трябва да се прави около месец преди засаждането, за да има възможност да се възобнови полезната почвена микрофлора. Докато отлежава, почвата трябва да се поддържа леко влажна.

Не може предварително да се определи как ще реагира този или онзи кактус на подготвената почва. Ако не експериментираме със състава й всяка година, лесно могат да бъдат внесени необходимите корекции при засаждането.

ПРЕСАЖДАНЕТО

 Сериозна намеса в живота им

Това не бива да става просто защото сме прочели, че през пролетта всички растения се пресаждат. Повечето, особено възрастните кактуси, могат да останат в здрава почва поне 3-4 години. При това те цъфтят и завръзват плодове много по-добре.

Как да определим нуждата от пресаждане? Преди всичко според големината на растението. Ако съдът вече е видимо тесен, а корените надничат през дренажния отвор и дотолкова са оплели земната маса, че водата се стича отстрани, без да я мокри, несъмнено трябва да пресадим кактуса. Сериозни причини са също влошаването на качествата на почвата и заболяванията на корените.

Кактусът първо се изважда от саксията. Това става много внимателно, за да не пострада както той, така и собственикът. Всеки сам си има способ за това. Едни хващат кактусите с ръкавици, други с книжни ленти или пинсети, а някои храбро действат с голи ръце. Ръбът на саксията се почуква леко в някаква повърхност, за да се разхлаби почвата и да бъде извадена по-лесно. Ако това не е достатъчно, си помагаме с пръчка или друго пособие. Оглежда се внимателно кореновата система. Ако е здрава, веднага настаняваме кактуса в по-голяма саксия, която е добре дренирана. Върху дренажа насипваме достатъчно дебел слой здрава почва, поставяме растението, без да повреждаме кореновата туфа, и досипваме почва. Това се нарича прехвърляне.

Ако обаче корените са засъхнали или загнили, трябва да се изрежат до здрава тъкан и да се напудрят с прах от дървени въглища или медицинска сяра. Засаждат се в съд със същия размер както стария или дори по-малък. Добре е преди това корените да се просушат за няколко дни. Обикновено след такова пресаждане кореновата система се възстановява бързо и безболезнено.

Ако при огледа сме установили наличие на паразити - коренови въшки или нематоди, трябва да отстраним изцяло пръстта и да унищожим вредителите. Растенията се оставят на сухо и сенчесто място за десетина дни и отново се преглеждат. Ако е нужно, обработват се още веднъж и пак се просушават и ако няма насекоми, се засаждат.

Присъствието на нематодите се установява по характерните възлести удебеления по корените. Тези места се изрязват, а ако опаразитяването е силно, целият корен се изрязва и кактусът се вкоренява отново като резник.

 Съдовете да са с добър дренаж

Съдовете за засаждане на кактусите трябва да имат добър дренаж. На дъното на саксията се слагат едри камъчета или парчета от счупени саксии, като се внимава отворът да не се запуши. Отгоре се насипва слой едър пясък и едва тогава се насипва почва. Внимава се кореновата шийка да остане незасипана с почва, тъй като тя е най-уязвима при евентуално преовлажняване и лесно загнива. Около нея се насипва едър пясък или дребни камъчета. Това допринася за стабилността на растението и увеличава декоративността. След пресаждането не бързайте да поливате! Изчакайте поне една седмица.

Най-подходящото време за прехвърляне и пресаждане е през март-април, но ако се налага, може да се извърши и през всяко друго време.

ПОЛИВАНЕ

Без влага ги обричаме на мъчително съществуване

Както за всяко живо същество, така и за кактусите водата е от жизнено значение. Различни твърдения, че това са лесни за гледане растения, защото не трябва да бъдат поливани, издават дълбоко невежество. Те също се нуждаят от почвена и въздушна влага, за да живеят и се развиват нормално. Вярно е, че могат да просъществуват дълго време, без да се поливат, защото поглъщат големи количества вода, която изразходват много икономично. Но в стайните условия, където са лишени от мъглите и росата, които често са основен източник на влага в родината им, без поливане ги обричаме на мъчително съществуване.

Много е важно да осигурим на кактусите си висока въздушна влажност през нощта. Това става чрез пулверизиране с много ситно разпръскващ пулверизатор, без да насочваме струята директно върху растенията, защото всяка задържала се капка вода в съчетание с по-хладен въздух може да доведе до тяхното загниване.

Редовното поливане започва през май

Най-общо казано, кактусите се поливат редовно от началото на май, ако времето е топло и слънчево. При хладно и мрачно време вода се дава съвсем пестеливо. Ако не можете да прецените дали е нужно да поливате при определени атмосферни условия, по-добре не го правете. Поливането продължава през лятото, от септември се намалява и през октомври се преустановява, за да могат кактусите да навлязат в периода на зимен покой без риск да загният. Дори ако през зимата някои от тях се свият и спаружат, през пролетта здравите растения бързо възстановяват добрия си вид още след първото поливане.

Водата трябва да е със стайна температура

Водата за поливане трябва да бъде чиста и мека, близка до дъждовната вода. Ако водата е варовита, скоро върху кореновата шийка, а и по-нагоре, се образува бял налеп, който, освен че разваля външния вид на кактуса, но и пречи на нормалното му дишане. А освен това в почвата се натрупват соли, които влошават качествата й. Добре е такава вода да се подкиселява леко, за да омекне. Зле се отразява върху растенията и хлорът, който се съдържа във водопроводната вода, затова тя трябва да престои поне няколко часа, за да излети вредният газ, а и за да се приближи температурата й до стайната или малко повече - около 25 градуса.

И АСКЕТИТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ХРАНА

Въпреки че са прочути аскети, в определени периоди кактусите също имат нужда от подхранване. В малките саксии почвата бързо се изтощава и за доброто развитие на растението трябва да се внасят някои минерални вещества.

За подхранване са подходящи както течните, така и гранулираните торове за кактуси, които се предлагат в селскостопанските аптеки и цветарските магазини. Също има и аерозолни торове, съчетани с инсектициди. Течните достигат бързо до корените заедно с водата и се усвояват съща така бързо. Гранулираните отдават постепенно на растението нужните му вещества. Винаги трябва да се спазват указанията на опаковките и да се помни, че е по-добре да се даде по-малко храна, отколкото да се прекали.

Наскоро пресадените кактуси и тези с повредена коренова система не се подхранват.

Не се подхранват кактусите в период на покой. По този начин по-скоро ще ги убием, но в никакъв случай няма да предизвикаме растеж или цъфтеж. Чак когато забележим чувствително нарастване през пролетта, можем да внесем минимална доза тор. Торовете се внасят при облачно и влажно време, а ако се задържи дълго слънчево и горещо, може да се подхранва вечер. Най-добре е разтворът да се внесе чрез всмукване през дренажния отвор, а не чрез директно поливане.

Преди всяко подхранване кактусите се поливат с мека, най-добре дъждовна вода. Ако имаме съмнения, че сме прекалили с дозата, на следващия ден трябва пак да полеем с чиста вода. Торове се внасят не по-често от веднъж месечно, и то само при активна вегетация. Кактуси, които са си дали временна лятна почивка, не се торят. Подхранването с органични торове - оборски или птичи, е недопустимо, тъй като те съдържат голямо количество азот, който е вреден за кактусите, тъй като стимулира растежа, който при сукулентите е сравнително бавен.

Много по-важно е те да получат фосфор, който стимулира оформянето на пъпките и обилния цъфтеж, а също калий, който укрепва клетъчната тъкан и повишава имунитета им срещу заболявания.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Както при повечето растения, размножаването при кактусите става по два начина - вегетативно - чрез резници и детки и разделяне, и генеративно - чрез засяване на семена.

Вегетативният способ допринася за запазването на ценните качества на майчиното растение, тъй като се запазва абсолютно същата генетична информация. Чрез семенния начин се получават растения с нова генетична информация, които обикновено израстват здрави и калени, защото от малки привикват към определена среда.

От семена

Най-доброто време за засяване е от началото на март до юни. На първо място успехът зависи от способността на семената да покълнат и поникнат. Ако семената са много стари, ако са събрани преди да узреят или са получени без кръстосано опрашване от растения, които изискват това, не бива да очакваме посевът да поникне. Ако са заразени от гъбички или вируси, резултатът също ще е лош. По-различно е, ако семената се намират в състояние на дълбок покой. Тогава след прекъсване на покоя те ще поникнат нормално.

Семената е добре да се обеззаразят чрез сухо или мокро третиране с фунгицид, защото гъбичната инфекция за броени часове може да унищожи всички поникнали растения.

Субстратът за засяване може да бъде пясък, перлит, влажна филтърна хартия или лека почва. Ако е почвен, задължително трябва да бъде обеззаразен чрез загряването му в сухо състояние до 80 градуса в продължение на един час, например във фурната на печката. Използва се две седмици след обработката, като се прибавя 1 лъжица счукани дървени въглища на литър субстрат. Съдовете за засяване може да бъдат керамични, пластмасови или от стиропор, но трябва да са добре дезинфектирани.

След насипването на сухия субстрат в съдовете семената, също сухи, се разпръсват нарядко отгоре и се притискат с плосък предмет, за да потънат, но не се засипват. Субстратът се напоява през дренажните отвори с чиста хладка вода, съдът се завързва добре в прозрачна пластмасова торбичка и се поставя на много светло място при температура между 20 и 28 градуса. След около 3 седмици се появяват малките кактусчета. След поникването започва постепенно приучване на пониците към външните условия, като торбичката се отваря за все по-продължително време. Внимава се да не би вътре да проникнат насекоми, които да унищожат разсада. През цялото време се следи субстратът да е леко влажен, но в никакъв случай да не изсъхва напълно.

Първото пикиране се извършва, когато пониците достигнат големината на грахово зърно. Корените се скъсяват наполовина и растенията се засаждат в сух, беден на хранителни съставки субстрат. Напоява се след седмица отдолу, през дренажния отвор. По-нататъшните пикирания стават, когато растенията нараснат и започват да си пречат. Почвата трябва да е сравнително бедна, за да не загният малките растения. През първата зима новите растения се държат при стайни условия, като не се допуска почвата да изсъхне. За целта съдът, в който растат, се покрива плътно с прозрачен материал и се държи на светло.

От един стават няколко

Размножаването чрез резници е най-лесният и прост метод, достъпен абсолютно за всички. Най-успешно става през пролетта и през първата половина на лятото. Тогава повечето резници буквално се "улавят" за почвата. Някои кактуси образуват детки (малки кактусчета) по стъблото или от корените. Особено много детки имат присадените или отглежданите в твърде богата почва растения. Ако имате повреден по някакъв начин кактус (например със слънчеви обгаряния), можете да предизвикате принудително образуване на детки, за да го възобновите. За целта с остър нож или скалпел се отрязва горната му част или се поврежда растежната точка. Отрязаният връх се вкоренява като резник. Върху останалата част скоро ще се появят детките. Обикновено отделянето им от майчиното растение става лесно. Някои имат вече готови коренчета и е достатъчно да бъдат леко притиснати върху влажна почва, за да започнат самостоятелен живот. Останалите, както и връхните резници, трябва да бъдат вкоренявани. За целта отрезите се посипват с прах от счукани дървени въглища или медицинска сяра и се изчаква няколко дни, за да се покрие отрезът с твърда стъкловидна ципа. След това резниците се поставят вертикално върху влажен пропарен пясък или се окачват над съд с вода. Скоро се появяват коренчетата и новите растения могат да бъдат засадени и внимателно и оскъдно, но редовно поливани. Скоро те ще укрепнат достатъчно, за да бъдат отглеждани както останалите кактуси.

Ако някои кактуси упорито не желаят да пуснат корени, трябва да се използва стимулатор за вкореняване, който може да се вземе от селскостопанската аптека.

Кактусите, които се разрастват на големи туфи, като например някои мамиларии, лобивии и ребуции, се размножават и чрез разделяне. Това става внимателно, за да не се нараняват тъканите. Ако все пак се допусне нараняване, обилно се поръсва с прах от дървени въглища или сяра. Ростенията се засаждат след седмица, а след още една седмица се поливат отдолу.

ЗЕЛЕНА ХИРУРГИЯ

Добри резултати се получават през пролетта и лятото

Присаждането на кактусите е дискусионна тема. Мнозина любители го практикуват, за да отглеждат силни и здрави растения, които изискват по-малко грижи. Но това е нож с две остриета. Понякога присаденият кактус губи до голяма степен нормалния си вид и добива неестествено големи размери, друг път обраства целият в детки. По принцип това е въпрос на личен избор, но има случаи, когато присаждането е просто необходимост, а не забава.

За присаждането ни е нужна преди всичко здрава и добре растяща подложка със солидна и непридирчива коренова система. Обикновено се използват ехинопсис, трихоцереус, перескиопсис и др. Подложките биват постоянни - например за кристатни форми, и временни, върху които се отглеждат семеначета и после се свалят и вкореняват. Всеки колекционер обикновено разполага с няколко специално отгледани подложки за в случай на нужда. Най-добри резултати се получават, когато се присажда през пролетта или лятото, но спасителни операции могат да се извършат винаги, когато е необходимо.

Условия

Кактусите трябва да се присадят, когато:

- Трябва да се спаси загиващо растение;

- Когато желаем да отгледаме кристатна (гребенеста) форма, която зле расте на собствените си корени;

- Когато искаме да отгледаме безхлорофилна жълта или червена форма;

- Когато искаме да ускорим растежа на някой твърде бавно растящ вид;

- Когато искаме да ускорим цъфтежа на някой твърде късно зацъфтяващ вид.

 Преди "операцията" саксията да пренощува във вода

Преди присаждането саксията с подложката се поставя за през нощта в съд с вода, за да е с оптимална сочност. С много остър нож или скалпел, предварително дезинфектиран със спирт, се отрязва водоравно с едно движение на около 2-3 см от върха. Цялата окръжност след това се фаскира (страните се срязват косо, както се остри молив), ако присажданите екземпляри са едри. След това с едно движение се отрязва тънък водоравен пласт, който остава на мястото си. След всяко срязване ножът се дезинфектира. С бързо и равно движение се отрязва тънък водоравен пласт и от калема, срязаното парче от подложката се маха и двата среза се налагат един върху друг така, че проводящите кръгове да съвпаднат приблизително. Голяма точност не е нужна. След това двата кактуса се притискат с ластиче, дъсчица или друг предмет и се оставят за една седмица на топло и неогрявано директно от слънцето място.

Не всякога тази операция преминава сполучливо - някои имат по-добри хирургически способности, други - не.

Може да се присажда всяка част на кактуса, дори отделна ареола.

За да не съсипвате напразно кактусите, е полезно да потренирате предварително върху някой картоф, ябълка или друг сочен плод. Когато станете достатъчно сръчни, опитайте да присаждате по-малоценни видове и едва когато се превърнете в опитен хирург, се заемете с редки и ценни видове, за да си спестите разочарования.

МОЩ И БЕЗСИЛИЕ

Силните, устояли на климатичните промени кактуси, приспособeни за живот в почти невероятни условия в своята родина, в саксийни условия стават често жертва на насекоми и болести.

Закалените кактуси, гледани с грижа, рядко боледуват и се справят по-лесно с евентуална инвазия. Ако по някаква причина е нарушена способността им да се справят с въздействията на околната среда, е много възможно да ги загубим.

Най-доброто средство срещу заболявания е профилактиката. Прекомерно изнежените и охранени кактуси са също така лесна плячка на болестите и насекомите, както и хилавите, лишени от постоянни грижи растения. Когато са им осигурени много слънчева светлина и свеж въздух, с голяма денонощна и сезонна температурна разлика, когато растат в подходяща почва, те почти не боледуват или им минава бързо и леко. При всяко съмнение за изоставащ растеж или промени в цвета се проверява за наличие на болести и насекоми. Болните растения, а също и тези близо до тях, се изолират и обработват според нуждите.

Новопридобитите кактуси и други растения се гледат няколко седмици изолирано, докато установим, че чрез тях няма да внесем зараза. Изолацията може да стане в голям буркан или празен аквариум.

Най-злите врагове са насекомите - освен че изтощават кактуса, те са и преносители на болести.

Власестите въшки най-често нападат кактусите. Ако забележите бял памукообразен налеп около върха на растението, по младите филизи и в труднодостъпни места, значи трябва да се готвите за сериозна битка. За съжаление въшките са си изработили сериозен имунитет срещу много от инсектицидите, затова, ако първото пръскане не помогне, трябва да смените препарата. След десет дни пръскането се повтаря, за да се унищожат новоизлюпените насекоми.

Въшките са упорити мъчители

Кореновите въшки се разпознават по брашнестите бели наслаги в пръстта. За съжаление те обикновено биват откривани твърде късно, когато безвъзвратно са съсипали растението. Обработката им с инсектициди обикновено е с кратък ефект. Най-доброто решение е да се отстрани цялата пръст, корените да се измият основно със силна водна струя, като след две седмици се измиват отново и кактусът се засажда в нова и чиста почва. Старата пръст се унищожава, а саксиите се дезинфектират.

Щитоносните въшки са защитени до голяма степен под своя щит от въздействието на инсектицидите, защитени са и техните яйца. Подходящи за унищожаването им са всички екологични системни препарати. При единични екземпляри е възможно изстъргването им с остър нож, като се внимава да не се нарани растението. След това следва обработка на местата със спиртно-сапунен разтвор.

Обикновените листни въшки понякога нападат връхните части и цветните пъпки на кактусите. Премахват се със силна струя вода или се пръскат с инсектицид.

Нематодите и акарите са смъртни врагове

Акарите разрушават външните тъкани на кактусите обикновено близо до върха - забелязват се кафеникави блестящи петна. Много сухият въздух стимулира размножаването им, особено през зимата, но през никой сезон няма предпазно средство срещу нападенията им. Пръскането с инсектициди донякъде помага срещу акарите, но най-добре действа профилактиката - редовно проветряване и овлажняване на въздуха.

Галовите нематоди са измежду смъртните врагове на кактусите. Тези миниатюрни червейчета образуват по корените възлести подутини като грахово зърно, наречени гали, и засегнатите корени умират. За борба се използват с успех нематоциди, но резултатите идват бавно. При това те са силно токсични и употребата им в домашни условия е опасна. Най-ефикасно е изваждането на растенията от саксиите, основно почистване на корените, като се изрязват засегнатите, а ако е нужно, и цялостното им изрязване. Отрезите се напудрят с прах от дървени въглища или сяра. Пръстта се изхвърля, а съдовете и инструментите се дезинфектират. Растенията се засаждат отново, като тези, на които е премахната кореновата система, се вкореняват предварително.

Охлювите обичат да си похапват свежо месо

През лятото някои кактуси биват буквално изяждани от охлюви, когато се изнесат на открито. Те трябва да се събират и изхвърлят надалече, а достъпът им до кактусите да бъде възпрепятстван.

Тъй като употребата на силни химически средства в домовете е нежелателна, срещу насекомите и нематодите се търсят по-екологични мерки. Препоръчваните настойки от тютюн или чесън не са за подценяване. Ако нападението не е силно, достатъчно е да пулверизираме засегнатия кактус няколко пъти, за да ликвидираме напастта.

Тютюневата настойка се прави, като 20 цигари се накъсват и се заливат с 0,5 л вода. Киснат 2 дни, след което се прецеждат. Преди употреба се добавя още 0,5 л вода. Чесновата настойка се прави от 1 голяма глава счукан чесън, който се залива с 0,5 л вода. Кисне 6 дни на тъмно и се прецежда. За пръскане се слага по 6 мл на 1 л вода.

Гореща баня за най-упоритите

Ако обаче популацията на насекомите и акарите е особено устойчива или са засегнати много растения, чудесно средство е горещата баня. Приготвят се три съда с топла вода. В първите два температурата трябва да е 42-45 градуса С, а в третия - 52-55 градуса. Растенията са потопяват в първия съд, престояват няколко минути, докато пръстта омекне и започне да пада. След това се прехвърлят във втория, където окончателно се измива пръстта. След като престоят няколко минути в него, отиват в третия. Краткият престой в горещата вода не е опасен, обгаряния е възможно да получат само отделни екземпляри, и то в поразени от вредителите места. Ако обаче кактусите са изнежени, по-добре да не повишаваме температурата над 45 градуса. Растенията трябва да бъдат изцяло потопени, а общото времетраене на процедурата е 10-20 минути. След това кактусите се почистват и се поставят за няколко дни върху скара, за да изсъхнат добре. После се преглеждат, отстраняват се мъртвите корени и растенията се засаждат в нова пръст. След седмица може вече внимателно да се полива. Тази обработка унищожава вредителите и допринася за общото добро развитие.

Премахването и унищожаването на насекомите освен за прякото спасение на растенията допринася и за избягване на вирусните инфекции, които се разпространяват от тях. Заболелите от вирусни инфекции кактуси придобиват обикновено мозаечни петна по цялото тяло, стъблата се изкривяват, растежът се забавя. Излекуването е почти невъзможно и е най-добре да бъдат унищожени.

Гъбните заболявания са пагубни за кактусите

Кореновото гниене и загниването на основата на стъблото, наречено още мокро фитофторно гниене, се предизвиква от гъбички от рода Phytophthora. Те са широко разпространени и могат да бъдат пренесени дори с плодове или зеленчуци. Поразяват централния цилиндър на корена и стъблото и бързо се разнасят по цялото растение. Тъканите стават кашести и се разлагат. Малките семеначета обикновено загиват, а по-възрастните растения могат да бъдат спасени, ако заболяването се забележи навреме. Болните части се изрязват, отрезите се промиват с фунгицид и се вкореняват. Късните стадии на заболяването са нелечими.

Фузарийното гниене се причинява от гъбите от рода Fusarium. Тялото и кореновата шийка стават меки и кафеникави. Връхните части се свиват и променят цвета си. При срязване се вижда, че проводящите снопчета са станали червено-кафяви. Заразените растения не могат да бъдат спасени. Те се унищожават заедно с пръстта.

Гъбата Botrytis cinerea причинява мекото гниене. Върху растението се появява кафяво, стъкловидно, увеличаващо се петно, което поглъща вътрешността и тя се превръща в кашеста слузеста маса. Болните растения се унищожават, а съседните се третират със специални препарати срещу ботритис.

След като сме имали случай на гъбни болести, трябва да дезинфектираме целия инвентар, да поддържаме стриктна хигиена и да отглеждаме кактусите при здравословни условия. Като профилактика се използва само пропарен почвен субстрат, инвентарът се дезинфектира периодично и особено се внимава да не се прехранват и преовлажняват растенията.

Освен от инфекциозни, кактусите страдат и от травматични заболявания. Това са различни изгаряния - слънчеви или химически, измръзвания, повреди, нанесени от птици, гризачи или от човека при невнимателно боравене.

Кафявите коркови петна се получават при рязко излагане на силно слънце, от повишена почвена и въздушна влажност и от прехранване. Те обикновено само загрозяват кактуса.

Избледняването на цвета на растението и изтеглянето на стъблото му говорят за недостатък на светлина.

Яркото слънце може да ги изгори

Най-често през пролетта, ако не приучваме постепенно растенията, а изведнъж ги изложим на силното слънце, се получават изгаряния, които не само ги загрозяват, но може да станат вход за различни инфекции. Затова в началото растенията се засенчват и постепенно се излагат на слънцето. Окапването на пъпките се предизвиква от смяна на местоположението, от недостиг на хранителни вещества и най-често от прекомерно засушаване или преполиване. Пожълтяването на кактусите е в резултат на силно алкална почва или на липса на желязо. Корените загиват, а върхът на кактуса постепенно изсъхва. Спасението е в незабавно пресаждане в нова почва.

За препаратите, които се използват за профилактика и лечение на кактусите, най-точна информация може да се получи в селскостопанските аптеки. Там специалистите ще ни препоръчат най-подходящите и най-екологичните средства.

КАКТУСОВИТЕ МУТАНТИ

Те са привлекателни именно с необичайния си вид, поради който се забелязват веднага. Mutans на латински означава "променям се". Така се наричат разновидностите, възникнали в резултат на мутация, т. е. на внезапно проявил се някакъв нов признак при животно или растение. Явлението е широко разпространено и именно на него дължим съвременното разнообразие при живите същества.

При кактусите различаваме 3 вида мутации: монстрозност, кристатност и безхлорофилност.

Монстрозни се наричат кактусите, по телата на които хаотично се появяват нови растежни точки. От тези точки се развиват нови стъбла, които растат обикновено паралелно на основното стъбло. Наименованието им идва от латинската дума monstrum, която значи чудовище. Въпреки страшното име те са изключително очарователни. Наричат ги още "скалички" и това име особено съответства на външния им вид. Такава растежна аномалия се среща при представителите на различни родове от семейство Кактусови. Обикновено монстрозните форми се отглеждат на собствен корен.

Кристатните или гребенести кактуси са тези, при които новите растежни точки се появяват много близо една до друга и са разположени на една линия. Те не се превръщат в самостоятелни стъбла, а заради тях тялото на кактуса нараства не толкова на височина, колкото по линията, съединяваща точките. Така цилиндричното или кълбовидно стъбло на кактуса става плоско. С течение на времето линията на растежните точки се превръща в причудливо извита крива и стъблото придобива много сложна, но изключително ефектна форма. Тази форма не пречи на нормалния живот на растението, въпреки че цъфтежът и завръзването на семена са по-скоро изключение. Получените от техните семена растения не наследяват отклонението и се развиват съвсем обичайно.

Много често кристатните форми се отглеждат присадени, тъй като изглеждат още по-ефектно, издигнати върху подложката. Освен това така се активизира техният растеж. И при кристатните, и при монстрозните кактуси се съхраняват клетки, които носят "правилната" информация за развитието. От тях израстват абсолютно нормални стъбла, които биват отстранявани

Названието на безхлорофилните кактуси говори, че при тях липсва хлорофилът, т. е. веществото, благодарение на което всички растения се хранят. Ясно е, че в природата такива растения не съществуват. Те са резултат от намесата на човека. Работата е там, че при посев при кактусите освен обикновените зелени екземпляри се появяват и абсолютно безцветни. Това става изключително рядко - 2-3 на 10 000. Такива кактуси преживяват около три седмици за сметка на хранителните вещества от семето, след което загиват. Но ето че през 40-те години на миналия век на един японец му хрумнало да присади безцветното семеначе върху здрав кактус. Това дало началото на широко разпространените сега безхлорофилни форми. Присадените кактусчета са с белезникав цвят, но поставени на много силно осветено място, придобиват познатите ярки багри. Силната светлина активизира съдържащите се във всички растения освен хлорофила още три пигмента: антоциан, ксантозин и каротин. От антоциана те придобиват различните червени оттенъци, от ксантозина - жълтите, а от каротина - морковените. Понякога няколко багри красиво съжителстват върху едно и също растение.

За разлика от другите мутанти, безхлорофилните могат да живеят единствено присадени. Те изискват и непрекъснато силно осветяване, както и умерена температура и почвена влажност.

ЦЯЛА ГОДИНА НАВЪН

През зимата имат нужда от специална защита

Кактусите обикновено предизвикват представи за пустини и горещини. Малцина знаят, че много от тези чудесни растения могат да живеят целогодишно и на открито, без това ни най-малко да се отрази зле върху тяхната декоративност. Посетителите на Южното Черноморие сигурно поне са чували за Змийския остров, на който кактусите растат без всякакви грижи от страна на хората. Преди години стана известно едно чирпанско село, където изхвърлена опунция беше се прихванала и размножила. Целият дол около селото беше потънал в червените й цветове. За съжаление нямам информация дали е оцеляла, или някоя люта зима я е унищожила. За да растат на открито по нашите географски ширини, кактусите се нуждаят от частична или пълна защита в студените месеци.

Намерете им място до южна стена

Най-важното условие е да бъдат засадени на много слънчево място в силно пропусклив субстрат. Подходящо е да бъдат настанени пред южна стена. Там с помощта на камъни, едър и дребен чакъл, пемза и пясък се оформя южен склон, от който водата да се оттича без остатък и в никакъв случай да не се задържа влага. В областите с по-суров климат отгоре се изгражда прозрачен покрив срещу дъжд, но странични стени не са нужни, за да може да има пълна въздушна циркулация. Там, където климатът е мек, покрив не е нужен.

Трябва да се помни, че в родината си кактусите издържат и до -30 - -40 градуса, защото почвата е суха, а и дебелата снежна покривка е добра защита срещу измръзване. При нас, където зимните дъждове и липсата на снежна покривка са често явление, основната грижа трябва да бъде добър дренаж на почвата и силно огряване и изпаряване на влагата. Студоустойчивостта на кактусите не бива да се определя от това на какви минусови температури издържа даден вид в родината си, а от произхода на семената или резниците. Ако те са взети от здрави и закалени растения, няма проблеми. Ако обаче са от целогодишно отглеждани в оранжерия или при стайни условия кактуси, трябва да бъдат бавно приучавани към тяхната граница на студоустойчивост. Ето защо при създаването на леха с кактуси на открито трябва да се пристъпва предпазливо и с индивидуална оценка за всяко растение.

Оставете ги на спокойствие

За да се развиват успешно дворните кактуси, те не се поливат и наторяват. Оставят се да се справят с природните фактори и намесата ни се ограничава до почистване от плевели и от охлюви. Ако в края на зимата кактусите изглеждат смачкани и жалки, само няколко седмици след затоплянето на времето те ще се възстановят и ще започнат да нарастват, а можем да се надяваме и на обилен цъфтеж.

Най-подходящи за отглеждане на открито през зимата са множество опунции, като O. policantha, O. Compressa, O. rhodantha, O. fragilis, O. patagonica и др. Подходящи са и много ехиноцереуси, като E. вaileyi, E. hempelii, E. viridiflorus, както и някои педиокактуси, корифанти и необесии.

През лятото сред кактусите, растящи на алпинеума, могат да бъдат засаждани и други растения, които ще допълват композицията. Най-добре е да се спрем на други сукуленти, които няма да страдат, ако разчитат за напояване само от дъждовете, а и силното припичане няма да им навреди. Можем да засаждаме заедно със саксиите и топлолюбиви кактуси, които през есента ще приберем. Ако нямаме двор, контейнер или дълбоко сандъче, поставени на балкона, могат да свършат прекрасна работа. Важното е почвата никога да не е мокра.

ПОРТРЕТИ

Най-срещаните "зелени таралежи" в колекциите

Астрофитум (Astrophytum) -  названието му произлиза от латински аstro - звезда и гръцки phitum - растение. Много привлекателни кактуси с кълбовидно или полуцилиндрично тяло и красиви жълти цветове. Ребрата са 5-8, едри и ясно изразени. В рода има 6 вида. Обитават северните и централните области на Мексико и Южен Тексас, където има сурови климатични условия - дълъг сух период, силно слънчево греене и значителни температурни колебания. Растат добре в хранителна глинеста почва с високо съдържание на калций. Не дават издънки и се размножават само чрез семена. Прекрасно се развиват в домашни условия, но при топло зимуване цъфтят по-слабо.

Айлостера (Aylostera) - родът съдържа около 20 вида. Това са дребни кълбовидни кактуси, които цъфтят обилно и красиво. Името значи здрава тръбичка и се отнася за цветовете. Произхождат от Боливия и Аржентина, където растат по стръмни склонове на 2500-3600 метра надморска височина и образуват плътни групи.Ребрата са спираловидни, разделени на малки издатинки. При домашни условия растат добре, но цъфтят обилно само при зимна температура 5-8 градуса. Размножават се лесно със семена и детки.

Ацтекиум (Aztekium ritteri) - монотипен род, т. е. съдържа само един вид. Както сочи името, произхожда от Мексико, където вирее по плътни сипеи. Стъблото е плоско кълбовидно, светло сиво-зелено, с много детки, твърде своеобразно и оригинално. На върха се покрива с плътен слой от бели власинки, измежду които се показват белите или бледорозови цветове. Размножава се с присаждане на детките, на собствени корени расте бавно и трудно.

Бразиликактус (Brasilicactus) - произхожда от Бразилия и включва три вида. Стъблата са кълбовидни, с нарастването стават цилиндрични, със съвсем плосък връх. Ребрата са от 30 до 60, ниски и дребни, разположени по спирала. В домашни условия цъфти редовно, ако зимува на топло. Цветовете са оранжеви или жълто-зелени, появяват се обилно около върха. В родината си вирее под прикритието на треви и храсти, затова през горещините се нуждае от леко засенчване. Размножава се основно със семена, издънки се появяват рядко.

Блосфелдия (Blossfeldia) - родът включва пет вида от най-дребните представители на кактусите. Идват от Боливия и Аржентина, където растат в дълбоки скални пукнатини на височина до 2500 м. Стъблата са до 1-2 сантиметра в диаметър, без ребра и бодли. Страничните издънки се образуват под епидермиса и го пробиват едва когато кореновата система се развие напълно. Кремавите цветчета са многобройни, пъпките се появяват дълго преди цъфтежа. В домашни условия се отглежда трудно, особено ако не е присадена.

Цереус (Cereus) - родът съдържа над 50 вида, произхождащи от Колумбия, Аржентина, Парагвай, Перу, Боливия. Названието означава свещ. Стъблата са изправени, колоновидни, Често се разклоняват като огромни канделабри, които достигат 25 м на височина и 70 см в диаметър. Срещат се и дребни видове, а също и стелещи се. Цереусите цъфтят предимно нощем с различни по багра цветове. Плодовете са едри, сочни и се употребяват за храна. Заради крупните размери рядко се отглеждат в домовете.

Копиапоа (Copiapoa) - родът съдържа около 50 вида, които растат в диво състояние по пустинните крайбрежни райони на Чили. От палещите слънчеви лъчи стъблата се крият чрез оригиналните тонове на окраската си - кафяво-виолетова, сиво-зелена и даже бяла. Стъблото е цилиндрично, до 1 м на височина и до 10 см в диаметър. Отглежда се лесно и редовно цъфти с ароматни жълти цветове. Размножава се с разделяне на страничните разклонения и със семена.

Корифанта (Coryphantha) - името означава "цъфтящ отгоре". Родът съдържа около 80 вида, разпространени от Южна Канада до Мексико. Растенията са кълбовидни или цилиндрични, на височина достигат до 15 см. Цъфтят редовно с едри, предимно жълти цветове. При отглеждането на различните видове трябва да се съобразяваме с особеностите на родните им места. Размножават се със семена и издънки, които обикновено се образуват обилно.

Дискокактус (Discocactus) - както сочи името, растенията са сплеснато кълбовидни, ширината на стъблото превишава височината повече от 2 пъти. Произхождат от Бразилия, Боливия и Парагвай. Растенията образуват цефалий. Цветовете са от 3 до 11 см дълги, широки до 7 см, обикновено бели или розови. Трудно се отглежда в домашни условия. Размножаването става със семена.

Долихотеле (Dolichothele) - родът включва 13 вида, произлизащи от САЩ и Северно Мексико. Стъблото е кълбовидно, от 3 до 10 см в диаметър, с дълги мамили и меки бодли. Цветовете са едри, обикновено жълти или бели. Това са невзискателни растения, които се приспособяват лесно към условията и се разрастват, като образуват своеобразни "възглавници". Размножават се със семена, издънки и разделяне на туфата.

Ехинопсис (Echinopsis) - името означава подобен на таралеж. Родът съдържа около 50 вида, произхождащи от долините и предпланините на Андите. Това са най-разпространените кактуси, с които обикновено започва събирането на колекцията. В родината си растат в богати на хумус почви, поради което лесно се развиват и цъфтят в обикновена градинска пръст. Стъблата са кълбовидни, с нарастването стават цилиндрични или стълбовидни. Зацъфтяват лесно с едри, с диаметър до 15 см и дължина до 30 см цветове. Баграта е или бяла, или розово-виолетова. Старите екземпляри дават по 10 и повече цветове едновременно. Размножават се лесно с детки и със семена.

Ехинофосулокактус (Echinofossulocactus) - родът съдържа около 40 вида, чиято родина е Мексико. В природата растат сред храсталаци и високи треви, които ги предпазват от слънцето. Стъблото е кълбовидно или леко удължено, високо от 4 до 15 см, със своеобразни вълнисти ребра. Цъфтят със сравнително едри цветове с различна багра. Освен че са много красиви и оригинални, тези кактуси са и твърде непретенциозни. Растат и цъфтят добре в домашни условия. Размножават се със семена.

Ескобария (Escobaria) - родът, представен от около 20 вида, произхожда от южните щати на САЩ и от Северно Мексико. Растат по песъчливи и каменисти места, някои видове на открито, други в сянката на храстите и тревите. Стъблото е цилиндрично, до 12 см на височина и 5 см в диаметър, силно разклонено, с дребни мамилки. Доста капризен род, но някои видове виреят безпроблемно в домашни условия и цъфтят редовно с бели, розови или кафяви цветове. Размножава се с детки, които често образуват корени още докато са свързани с майчиното растение, или със семена.

Ферокактус (Ferocactus) - произхожда от САЩ и Мексико. Родът включва около 40 вида, твърде разнообразни по размери. Някои достигат до 3-4 м височина и 1 м в диаметър, други едва израстват до 12 см на височина и 18 см в диаметър. Всички са въоръжени с мощни бодли, откъдето идва името - лат. ferus - див. Растат на каменисти почви по варовикови склонове на 500-2000 м надморска височина. Ферокактусите нарастват изключително бавно и у нас не цъфтят, но са желани, тъй като по размери и красота на бодлите почти нямат конкуренти.

Фрайлея (Frailea) - това са миниатюрни кактуси, произхождащи от Южна Америка. Родът съдържа около 40 вида, които виреят по каменисти склонове на височина 1200-2000 метра, често образувайки плътни туфи. Тялото на фрайлеите е рижо, покрито с дребни "пъпчици". Цветовете се образуват по върха на растението са жълти. Въпреки че не са капризни, при неблагоприятни условия цветовете им не се разтварят, но семената в тях са годни за посев. Това явление се нарича клейстогамия. Размножаването става с резници и със семена, които често се самозасяват.

Гимнокалициум (Gymnocalycium) - многочислен род с над 80 вида. Произхождат от Боливия, Парагвай, Уругвай и Аржентина. Срещат се както в равнините, така и до 1000 метра височина в планините. Виреят сред треви и камъни на пропускливи почви. Цветовете им са твърде характерни, с гола цветна чашка, която е основен родов признак. По тях гимнокалициумите лесно се отличават от останалите кактуси. Това са невзискателни растения, които се отглеждат лесно и рядко се нападат от болести и вредители. Размножават се с детки и със семена.

Хаматокактус (Hamatocactus) - малочислен род от САЩ и Северно Мексико. Стъблото достига до 60 см височина и е характерно оребрено. Цъфти редовно с едри жълти цветове. Изключително лесно се приспособява към наличните условия . Размножава се със семена и детки, които се образуват по стъблото.

Крайнция (Krainzia) - родът е представен само от 2 вида, чиято родина е Мексико. Това са дребни кълбовидни кактуси с красиво пухкаво покритие, много приличащи на някои мамиларии. Цъфтят много рано с едри розови цветове. Растат и се развиват добре при много слънце и внимателно поливане. Лесно се размножават със семена и отделяне на детките.

Лейхтенбергия (Leuchtenbergia) - монотипен род, т. е. съдържа само един вид. Произхожда от Мексико, където расте в планините на височина до 1800 метра. Това е много красиво растение, което на външен вид прилича повече на агаве, отколкото на кактус. Много е непретенциозна и расте и цъфти добре, стига да й се осигури пропусклива хранителна почва и умерено поливане. Размножава се със семена.

Лобивия (Lobivia) - изключително многочислен род с над 150 вида. Произхождат от Боливия, Северна Аржентина и Перу. Растат по каменисти склонове на височина 2000-4000 метра над морското равнище. Често образуват гъсти туфи. Стъблата са кълбовидни, с възрастта до цилиндрични, растат поединично или на групи. Цветовете са едри, с разнообразна окраска, появяват се по горната част на стъблото. Поради високопланинския си произход цъфтят само когато са зимували на хладно и сухо. Размножават се със семена и детки, както и с разделяне на туфите.

Лофофора (Lophophora) - това е прочутият наркотичен кактус пейотл. Вирее в южните щати на САЩ и Северно Мексико. Родът включва само 3 вида. Стъблото е кълбовидно, до 15 см в диаметър, сиво-зелено, с едри закръглени ребра. Няма бодли. Цветовете са бели, розови и по-рядко жълти. Това са желани и лесни за отглеждане кактуси. През зимата понякога се свиват и сбръчкват, но след внимателното пролетно поливане възвръщат предишната си форма.

Мамилария (Mammilaria) - това е най-многочисленият род кактуси - повече от 350 вида. Произлизат от САЩ, Централна Америка, Венецуела, Колумбия. В природата растат по хълмове, отвесни склонове, в скални пукнатини до 3000 метра надморска височина. Понякога се крият в сянката на треви и храсти, друг път са изложени на слънчевия пек. Растат върху каменисти глинести и варовикови почви, като понякога образуват плътни струпвания.

За мамилариите е типично наличието на мамили (от лат. mammilla - цицка). По форма биват кълбовидни или цилиндрични. Цветовете са обикновено дребни, разположени като венец около върха на 1-3 реда, с различна окраска. Тези растения са истинска благодат за любителите, тъй като са непретенциозни, добре се приспособяват към наличните условия и редовно цъфтят, а и плодовете им са много декоративни. Размножават се лесно със семена и детки, както и с разделяне на туфите.

Матукана (Matucana) - родът включва около 20 вида. Произхождат от Перу, където обитават високопланинските склонове до 4000 м над морското равнище.

Това са цилиндричнии дребни кактуси с диаметър 5-6 см и височина до 30 см. Много интересни са едрите им червени и извити цветове. Без проблеми се отглеждат в домашни условия. Размножават се с детки, които се вкореняват още върху майчиното растение, и със семена.

Нотокактус (Notocactus) - родът включва около 60 вида с родина Бразилия, Северна Аржентина, Уругвай и Парагвай. Расте на открити места и по тревисти възвишения по каменисти и песъчливи почви. Стъблото е кълбовидно, понякога леко сплескано, с добре изразени ребра. Едрите жълти или червени цветове се появяват по върха на растението през цялото лято. Дори съвсем младите нотокактуси лесно зацъфтяват при обикновени стайни условия. Размножават се със семена и детки.

Неолойдия (Neolloydia) - род с 10 вида, които растат в южните щати на САЩ, в Мексико и Куба. Стъблото е кълбовидно или цилиндрично, със спирално разположени мамили. Цветовете са от 1 до 6 см в диаметър, обикновено в различни нюанси на розовото. Растенията не са капризни, изискват обаче светлина и абсолютна суша през зимата. Размножаваг се със семена или с разделяне на туфите, които често образуват.

Опунция (Opuntia) - многочислен род с над 300 вида, разпространени по цяла Америка от Канада до Патагония. Разселени са и са подивели и по Средиземноморието, Африка и Индия, като често придават характерност на пейзажа. В този род влизат както съвсем дребни пълзящи видове, така и гиганти с 6-метрова височина. Общ родов признак е наличието на особени бодли, така наречените глохидии, които при най-слаб досег се впиват в кожата и е много трудно да бъдат извадени. Стъблото е съставено от отделни сегменти, които могат да имат различна форма - дисковидна, овална, листовидна. Цветовете са едри, с различни багри. Плодовете се ценят като като вкусна храна. Размножават се със семена и резници, които се вкореняват много лесно.

Переския (Pereskia) - това е най-древният род кактуси. Включва около 20 вида растения с храстовидна, лиановидна и дървовидна форма на растеж и нормално развити листа.Освен тях имат обаче и остри здрави бодли. Цветовете са с различна багра и са събрани в съцветия. Плодовете се считат в родината си - Южна и Централна Америка, за деликатес. Много непридирчиво растение, расте бързо по опора. Размножава се със семена и резници.

Пародия (Parodia) - към рода спадат около 140 вида от Боливия, Парагвай, Аржентина и Бразилия. Растат високо в планините на около 2000-3000 метра над морското равнище сред камъните и в пукнатините на скалите, понякога из тревите. Стъблото е кълбовидно или цилиндрично. Цъфтят с едри жълти, червени или оранжеви цветове. Непретенциозни растения, размножават се предимно със семена, детки се образуват рядко.

Пелецифора (Pelecyphora) - монотипен род от Мексико. Дребно растение с височина до 10 см , с кълбовидна или цилиндрична форма на стъблото, покрит с гребеновидно разположени бодли. В родината си е известен като магарешки кактус. Изисква силно директно слънце и расте най-добре присаден. Да се отглежда върху собствените си корени е сложно. Размножава се чрез детки и семена.

Ребуция (Rebutia) - миниатюрни растения от Северозападна Аржентина и Боливия. Растат в тревите и из скалните пукнатини до 3000 метра височина. Това са предимно силно разрастващи се в туфи приплеснато кълбовидни или цилиндрични кактуси. Бодлите им са меки и тънки. Цветовете са сравнително едри и израстват от разположените в долната част на растението ареоли. Багрите са много разнообразни. Много лесни за отглеждане кактуси, които с компактните си форми и обилието от цветове са желани във всяка колекция. Размножават се със семена, чрез разделяне на туфите и с детки.

Стромбокактус (Strombocactus) - монотипен род, произхождащ от Мексико.Вирее по каменисти склонове, като се крие в скални пукнатини или се заравя цял в почвата. Стъблото е кълбовидно, при старите екземпляри до цилиндрично, високо около 15 см и 8 см в диаметър. Цъфти с бели или жълтеникави цветове, достигащи около 5 см в диаметър. Изключително бавно растящ кактус, трябва много да се внимава с поливането, защото и най-слабото преовлажняване може да го погуби.

Телокактус (Thelocactus) - родът включва около 20 вида от Тексас и Мексико. Растат на каменисти почви сред треви и храсталаци. Стъблото достига до 5-10 см на височина, то е кълбовидно или цилиндрично, разширява се до10-20 см. Цветовете се появяват близо до върха, те са жълти, бели, но най-често розови. Отглеждат се лесно, размножават се със семена.

Турбиникарпус (Turbinicarpus) - родът е съставен от 12 вида, всичките родом от Мексико. Растат по каменисти склонове, като се крият из храстите и под камъните. Стъблото е дребно, от 1 до 5 см на височина и 2-4 см на ширина. Цветовете са едри в сравнение с тялото, обикновено бели или розови. Размножават се със семена, като младите растения нарастват много бавно.

Вайнгартия (Weingartia) - родът има 20 вида, които растат по сухите склонове в Боливия, Аржентина и Чили. Растенията са с широко варираща външност, като общи признаци са голата цветна тръбичка и жълтите цветове, обрамчващи върха. Размножават се със семена. Цъфтят редовно при стайно отглеждане, като не бива да се поливат обилно.

 

Ана Костова

11.06.2008, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Сладкият аромат на зокума носи полъх от топлото море
Всички познаваме зокума - потъналия в цветове ароматен храст, който бабите ни засаждаха в големи делви или тенекии и настаняваха на най-слънчевото място около къщата. В градското ни битие той почти изчезна и за него си спомняме само когато отидем на море и очаровани доловим аромата му от някой двор.

Дините и пъпешите
Дините и пъпешите са широко разпространени култури в средните и южните части на европейския и азиатския континент и в Африка от двете страни на екватора. Отглеждането им в различните континенти е съсредоточено предимно в засушливите райони, които се характеризират с горещ климат и дълъг вегетационен сезон.

Малината
Авторите на статията "Малината" ст.н.с. І ст. Райна Бойчева, д.с.н. и д-р Елена Цолова са високоерудирани научни работници и едни от водещите изследователи в областта на ягодоплодните култури. Представената статия обхваща всички основни въпроси, свързани с отглеждането на малината.