Начало › Растения › Любимци › › Черешата

Черешата

26.05.2014 | Коментари (0)

Черешата принадлежи към род Прунус. Към него се отнасят и около 200 други вида. Тя е по-старо растение от вишната и участва в нейния произход. Вишнапите, появили се през 17 век, са хибриди между черешови сортове и вишната.

Овошка на умерения климат

Черешата е широко разпространен овощен вид на умерения климат. У нас има благоприятни условия за евтино производство на висококачествени плодове, конкурентоспособни и на външните пазари. Първоначално черешата е била представена с единични дървета в ниви, лозя, дворове, покрай пътища, по-късно се създават и по-големи насаждения. Поради ценните качества на този плод площите в страната бързо се увеличава. Докато през 1950 г. у нас имало около 9000 дка черешови градини, с общо производство на плодове 23 хил. тона, през 1986 г. площта е 110,7 х. дка, а производството - 83,8 хил.тона. После обаче рязко намаляха грижите за насажденията, а с това и средните добиви от декар. Едва през последните десетина години има повишен интерес към създаване на нови насаждения и то предимно в обособените черешопроизводителни райони като Кюстендилския, Пазарджишкия, Пловдивския, Шуменския, Сливенския, Разградско-Търговищкия, Великотърновския, Ловешкия. (снимка) Ориентирането към този овощен вид се дължи на неговите достойнства - скороплодност, плодовете рано узряват, родовитостта е висока, дървото ражда всяка година, относително неголеми са производствените разходи, рентабилността е много добра и бързо се връщат вложените средства.

Плодовете са привлекателни и диетични

Привлекателната външност на плодовете е в хармония с ценните им хранително-вкусови, диетични и търговски качества. В тях има от 12,1 до 26,5% сухо вещество, 9,6 до 14,6% захари, от 0,26 до 1,21% киселини, от 0,46 до 0,71% пектинови вещества, от 0,72 до 1,14% калий, 0,1 до 0,15% фосфор, 15,6 до 47,7 ррм желязо, 4,7 до 16 ррм цинк, 2,3 до 5 ррм манган, 4,3 до 8 ррм мед, витамините С - от 10 до 42 мг%, А-23,2 до 144 мг%, РР - 0,05 до 0,16% мг. Витамин В9 е между 0,03 и 0,52 мг%, витамин Е - 0,3 до 2,234 мг%, витамин В1 - от 0 до 0,088 мг%, витамин В2 - от 0,04 до 0,024 мг%. Поради значителните количества калий и фосфор черешите са особено ценни за хора със сърдечносъдови, жлъчни, чернодробни и бъбречни заболявания, препоръчват се и за диабетно болни. След бедния на прясна плодова храна зимен период черешите са важен източник на витамини и на микроелементи за населението у нас.

УСТРОЙСТВО

Разположението на корените зависи от особеностите на подложката, състава и вида на почвата, предпосадачната подготовка. Растежът на корените е най-силен преди или след приключване растежа на леторастите. Кореновата система се разраства бързо и равномерно на дълбочина до 1 м и към четвъртата година излиза извън хоризонталната проекция на короната.

Надземната част се състои от стъбло и корона. Продължителят на стъблото е водачът. От стъблото израстват скелетните клони или клоните от първи разред, от който се появяват полускелетните клони или клоните от втори разред, чийто разклонения са клони от трети разред и т.н. Всички клони от трети, четвърти, пети и евентуално от шести разред образуват т.н. обрастваща дървесина или това са обрастващи клончета. Те носят по-голямата част от плодните и листните пъпки. Образувалият се през вегетационния период прираст първоначално е нежен и крехък. Това е филиз, след като вдървесинее и завърши с пъпка, е летораст, а след листопада е клонче. През следващата вегетация върху клончето се образуват нови прирасти и то става клонка. Едногодишните клончета, с които завършва водачът, скелетните клони и скелетните разклонения са продължители. Дължината им е различна, в зависимост от възрастта им и условията на отглеждане. Централният клон, скелетните клони и скелетните разклонения образуват скелетната дървесина. Следователно короната на дървото включва скелетна и обрастваща дървесина. Размерите и формата на короната се обуславят от сорта, подложката и условията на отглеждане. При благоприятни условия короната достига до 15-20 м височина и 10-12 м ширина.

Клончетата

"Майските букетчета" носят черешите

ДЪРВЕСНИТЕ КЛОНЧЕТА са с дължина от 35 до 70-80 см , понякога и повече. Носят само листни пъпки, поради което се използват за формиране на короните. От листните пъпки покарват листа или леторасти. ПРЕЖДЕВРЕМЕННИТЕ КЛОНЧЕТА са по-тънки и израстват през втората половина на същата година, когато са израсли и дървесните клончета. И те носят само листни пъпки. ЛАКОМЦИТЕ са най-силните дървесни клончета с дължина над 80-100 и дори повече сантиметра. Имат дълги междувъзлия и недобре оформени листни пъпки в основата. СМЕСЕНИ КЛОНЧЕТА са добре развити едногодишни клончета, в основата на които са разположени последователно 6-8 плодни пъпки, а следващите до върха на клонките са листни. Добре отглеждано черешово дърво към 15-ата година трябва да има дължина на смесените клончета поне 20-25 см. БУКЕТНИТЕ КЛОНЧЕТА (МАЙСКИ БУКЕТЧЕТА) са типични за плододаващото черешово дърво - къси плодни клончета, най-често с по 5 -6 плодни пъпки, а понякога до 9 събрани в букетче около една листна пъпка. От нея през вегетацията израства твърде късо леторастче с розетка от 5-6 листа. В пазвата на всеки лист се формира по една плодна пъпка. От плодните пъпки се развиват цветове, съответно плодове, и клонката се оголва, като по нея остават само следи от мястото на прикрепване на дръжките им. По този начин всяко майско букетче се удължава слабо обикновено през май, откъдето е и името му. Това са най-ценните клончета при черешата - върху тях се образуват около 75% от плодните пъпки. При подходящи условия запазват жизненост 8-9 години. Редовното плододаване при черешата се дължи на ежегодното образуване на майски букетчета.

ПЪПКИТЕ са листни и плодни, от първите се образуват само листа или леторасти, а от плодните - само цветове. Листните са по-студоустойчиви. ЗЕЛЕНИЯТ ЛИСТ е изключително важна биохимична лаборатория. В него протича фотосинтезата, при която от водата и въглеродния диоксид под влиянието на светлината се образуват сложни органични съединения - основа на живота.

ИЗИСКВАНИЯТА

Черешата е светлолюбива. В страната ни изискванията й към светлината се удовлетворяват дори и на места със северно изложение.

(снимка) Тази овошка е взискателна към температурния режим на атмосферата. Повреди по плодните пъпки се наблюдават при студове -23,-25ºС по време на дълбокия покой. А след като премине, може да има поражения и при значително по-слаби мразове, особено при т. нар. повратни студове, които настъпват след продължителни затопляния в края на зимата. Сериозни повреди причиняват и късните пролетни мразове по време на цъфтежа или непосредствено след него. Във фаза "цветен бутон" са опасни температури от -1,7 до -5,5ºС, а при отворените цветове - в диапазона -1,1 до -2,2ºС. Плодниците и младите завръзи са най-чувствителни на студ. При еднакви други условия сортовете имат различна устойчивост на студ и късни пролетни мразове. Повреди от големи зимни студове могат да се случат, макар и по-рядко, по ствола, когато през ясни дни кората се нагрява силно, а през нощта бързо изстива.Образуват се пукнатини, които са началото на мразобойните петна, те трудно зарастват.

Черешата не понася продължителните летни засушавания и суховеите, особено при плитки почви и южно изложение. В такива случаи пожълтяват листата, появяват се пригори в различна степен, завива се петурата по дължината на централната жилка и накрая дори има преждевременен листопад.

Вирее на различни почви

Може да се отглежда на различни почвени типове, ако сортовете са присадени върху съответни подложки. Студените и твърде тежки глинести почви с често преовлажняване, засолените, плитките с плътна глинеста или камениста подпочва не са подходящи. Дълбоките, богати, добре дренирани, топли почви с добра влагоемност и с умерено съдържание на калций са най-добри за черешата.

Използва влагата от зимните валежи

За да протича правилно цъфтежът, да нарастват плодовете и леторастите, са нужни достатъчни количества вода в почвата. Поради ранното узряване и невисокият, транспирационен коефициент черешата използва добре акумулираните валежи в почвата през зимно-пролетните месеци и затова обикновено се отглежда при неполивни условия. При възможности за напояване е добре да се полива, особено при засушаване след беритбата. Опасни са застойните води в почвата, понеже в тях липсва кислород, нужен на корените. В подобни случаи може да настъпи асфикция (задушаване) и загиване на някои корени. При продължителни валежи по време на зреенето и висока атмосферна влажност плодовете се напукват.

В зависимост и от съчетанието на метеорологичните фактори ЦЪФТЕЖЪТ протича рано до средно рано, малко преди разлистването, и се влияе силно от метеорологичните условия и особеностите на месторастенето. Цъфтежът започва, когато средноденонощната температура на въздуха се повиши трайно над 8,4ºС. При "експлозивно" протичане, причинено от рязко повишаване на слънцегреенето, понякога придружено със суховеи, цъфтежът е сравнително кратък - от 7 до 9 дни. А при студена и дъждовна пролет - от 12 до 18 дни. В първия случай отворените цветове могат да приемат полена само 2-3 дни, след това покафеняват. В зависимост от времето на цъфтежа сортовете са ранно, средно и късно цъфтящи. Върху продължителността на цъфтежа оказват съществено влияние температурата на въздуха и влажността му. Средно и късно цъфтящите сортове изискват по-високо топлинно напрежение за преминаване на цъфтежа.

Пчелите са важни за реколтата

Всички черешови сортове са самостерилни. Известни са и самоплодните Стела, Лапинс, Санбърст и др. Засега обаче в практиката се отглеждат почти повсеместно самостерилни сортове, а те се нуждаят от чуждо опрашване.Това означава,че едносортови насаждения не може да бъдат създавани. При черешата са известни и т. нар. кръстосанонесъвместими групи от сортове, които не се опрашват взаимно. Следователно и от сортове само от една интерстерилна група не бива да се създава самостоятелна градина. За да плододават дърветата, те трябва да се опрашват от сортове от друга интерстерилна група, чийто цъфтеж съвпада по време. Известни са 13 кръстосано несъвместими групи при черешата. За страната ни от значение са следните:

- Румънка, Хеделфингенска, Черна едра хрущялка

- Обикновена белвица, Едра белвица, Переста белвица, Черна переста череша

- Дроганова жълта и Дьонисенова жълта

- Бинг, Наполеон, Ламберт, Стар, Император Францис

- Козерска, Българска хрущялка, Гермерсдорфска

- Моро, Бюрла

Опрашването при черешата се извършва от медоносната пчела.

На всеки десет декара трябва да се осигуряват поне три силни пчелни семейства. Засега в сортимента ни е включен само един самоплоден сорт - Стела.

Плодовете зреятслед 10 май

В зависимост от времето на узряване сортовете се отнасят към три групи: рано, средно и късно зреещи. Първо - около 10 май, започват да зреят черешите в най-топлите райони у нас, а през второто и третото десетдневие на месеца - и в останалите. При един и същи сорт узряването може да започне от осем до дванадесет дни по-рано или по-късно в зависимост от топлинното напрежение на атмосферата през пролетта. Беритбата приключва около средата на юли.

Ражда 40 години

Черешата е скороплоден вид. Дърветата започват да плододават на четвъртата-петата година след засаждането. Към осмата - деветата започва периодът на пълно плододаване. Родовитостта непрекъснато се увеличава докъм 18-25ата година, като се задържа все още висока докъм 30-40-ата година. С резитбени операции черешовите дървета се подмладяват и родовитостта им се поддържа сравнително висока.

СОРТОВЕТЕ

РАННА ЧЕРНА ЕДРА е с чуждестранен произход, отдавна внесен у нас. Сега е най-широко разпространеният ранозреещ сорт в страната. Плодовете са средно едри, със закръглена до широкосърцевидна форма с тъмночервена до черно-червена кожица и меко плодово месо, с освежаваща киселина и много добри вкусови качества.Узряват около средата или през втората половина на май. Дървото е силно растящо, рано цъфти. Добри опрашители са Моро, Победа, Бюрла, Наполеон, Ръждавичка белвица, Волско сърце. Студоустойчивостта и чувствителността към късни пролетни мразове е средна. Родовитостта е много добра.

СЕНЕКА е американски сорт. Плодовете са дребни, удължено цилиндрични, тъмночервени, с меко, розово-червено месо, с приятна киселина и задоволителни до добри вкусови качества. Узряват преди Ранна черна едра. Предназначени са предимно за десерт. Дървото е силно растящо, с ран цъфтеж. Студоустойчивостта е висока, добра е устойчивостта към пролетни мразове. Притежава висока родовитост. Сенека се опрашва ефективно от Бюрла, Моро и Ранна от Вил.

БЮРЛА (снимка) е френски сорт, широко разпространен в Испания и Франция, както и у нас. Плодовете са едри или много едри, атрактивни, с красиво тъмночервено оцветяване и гланц, плътно, сладко, слабо кисело месо с отлични вкусови качества. При условията на Кюстендил узряват през третото десетдневие на май - началото на юни, а в Пловдивския район - около средата на май. Имат много добра устойчивост на манипулация и превоз. Използват се предимно за десерт. При продължителни валежи се напукват много. Дървото е силно растящо. Цъфти средно рано, образува кръстосано несъвместима група с Моро. Подходящи опрашители са Ранна черна едра, Наполеон и Хеделфингенска. Студоустойчивостта е под средна, а родовитостта - умерена. Чувствителен е на късни пролетни мразове. Силно чувствителен на цилиндроспороза, сравнително устойчив на ранно кафяво гниене.

ДАНЕЛИЯ е нов български сорт - хрущялка, на института в Кюстендил. Плодовете й са едри, с красива сърцевидна форма, привлекателни, тъмночервени, с червеникаво-розово плътно до много плътно, сладко-кисело, с много добри вкусови качества месо. Узряват около десетина дни преди тези на Бинг. Запълват празнината между времето на зреене на плодовете на Бюрла и Бинг, което е едно от големите предимства на сорта. Имат добра устойчивост на манипулация и превоз. Подходящи са и за промишлена преработка. Напукват се по-слабо от Бинг при продължителни валежи. Дървото е умерено растящо, с полу късен цъфтеж и много добра родовитост. Сортът е с много добра студоустойчивост и устойчивост на късни пролетни мразове. Опрашва се от Стела.

БИНГ е американски сорт, разпространен в цялата страна. Плодовете са едри, с красиво тъмночервено с гланц оцветяване, с плътно месо и много добри до отлични вкусови качества. Узряват през второто-третото десетдневие на юни, имат отлична издръжливост на манипулация и превоз на далечни разстояния. При валежи тези череши се напукват много. Подходящи са за десерт, преработка и замразяване. Ценят се високо на пазарите. Дървото е умерено растящо, със средно ран цъфтеж.Образува интерстерилна група с Наполеон, Ламберт, Стар, Император Францис, Рейнбоу стрип. Подходящи опрашители са Ван и Райниер. Силно чувсвителен на цилиндроспориоза.Чувствителен на повратни и късни пролетни мразове. Няма голяма адаптивна способност към условията на отглеждане, изисква топли, защитени от ветрове места.

ВАН е канадски сорт, широко разпространен у нас. Плодовете са едри, с красиво тъмночервено оцветяване, плътно месо и много добри до отлични вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни. Те са отлична търговска стока, подходящи са за десерт, замразяване и преработка. При продължителни валежи се напукват много. Дървото е средно силно растящо, скороплодно с много добра до отлична родовитост. Има добра студоустойчивост. Притежава чувствителност към късни пролетни мразове. Цъфти средно рано. Добри опрашители са Бинг, Наполеон. Образува интерстерилна група с Венус, Мертон бигаро и Уиндзор. Силно чувствителен е на цилиндроспориоза, както и на вирозата "литъл чери", при която плодовете остават много дребни.

ЧЕРНА КОНЯВСКА (снимка) е сорт на Института в Кюстендил. Плодовете са едри, тъмночервени до черно-червени, с плътно месо, освежаваща киселина и добри до много добри вкусови качества. Узряват в края на второто - началото на третото десетдневие на юни. Имат добра издръжливост на манипулация и превоз. Подходящи са за десерт и преработка. Дървото е силно растящо, цъфти рано. Подходящи опрашители са Ван и Стела. Тя е скороплоден сорт, много родовит. Студоустойчивостта е добра, с известна чувствителност към късни пролетни мразове. По-слабо се засяга от цилиндроспориоза в сравнение с Бинг и други средно зреещи сортове.

КОЗЕРСКА е полски сорт с неизвестен произход. Бързо се разпространява у нас. Плодовете са едри, с красива сърцевидна форма, тъмночервени, атрактивни, с плътно хрупкаво месо и много добри вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни. Много добре издържат на манипулация и превоз и са отлична търговска стока. Съхраняват се хубаво и при хладилни условия. Подходящи са и за промишлена преработка. Дървото е силно растящо. Цъфти късно, почти едновременно с Ламберт, с който се опрашват взаимно. Козерска образува интерстерилна група с Гермерсдорфска и с Българска хрущялка. Добре издържа на студ, на късни пролетни мразове и ражда много. Силно чувствителен е на цилиндроспориоза. Това е един от ценните черешови сортове за страната ни.

ГЕРМЕРСДОРФСКА е немски сорт. Заедно с Козерска са значително разпространени у нас. Има едри сърцевидни, красиви, тъмночервени плодове с гланц, които по външност приличат твърде много на черешите Козерска. Плодовото месо е плътно, хрупкаво, сладко кисело (при Козерска по-слабо се усеща киселинността), с много добри до отлични вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни. Имат много добра устойчивост на манипулация и превоз, съхраняват се добре при хладилни условия и са отлична търговска стока. Подходящи са и за промишлена преработка. При продължителни валежи по време на зреенето се напукват. Дървото е силно растящо, цъфти късно. Опрашват се взаимно с Ламберт. Сортът е в интерстерилна група с Козерска и с Българска хрущялка. Ражда много. Много добра е устойчивостта на студ и добра - на късни пролетни мразове. Много силно чувствителен е на цилиндроспориоза.

НАПОЛЕОН е отдавна известен сорт с неизвестен произход. Разпространен е в много европейски страни, а у нас е представен предимно с по-възрастни дървета. Плодовете са едри, розово-червени с по тъмночервени "припламвания", с плътно месо и много добри вкусови качества. Узряват в края на юни - началото на юли, изискват внимателна беритба, тъй като набитите места покафеняват. При валежи по време на зреенето се напукват много. Дървото е силно растящо, средно цъфтящо. Сортът е в интерстерилна група с Бинг, Ламберт, Император Францис, Компакт Ламберт и Стар. Родовит сорт. Поради недостатъците му (силна чувствителност към цилиндроспориоза, недостатъчна студоустойчивост, чувствителност на повратни мразове и късни пролетни мразове, чувствителност към кафяво гниене и сачмянка) постепенно се изоставя.

СТАРКИНГ ХАРДИ ДЖАЙЪНТ е американски сорт, разпространен в родината си и някои европейски страни. Внесен е от САЩ още през 1968 г., а сетне и включен в нашата листа. Плодовете са едри, с привлекателна външност, тъмнокафяво червени до тъмночервени, лъскави, с много плътно, с приятна киселина месо и много добри вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни. При продължителни валежи се напукват сравнително по-слабо. Понасят много добре манипулация и превоз. Подходящи са и за промишлена преработка. Дървото е средно до силно растящо, ранно цъфтящо. Опрашители са Хеделфингенска и Бюрла. Родовитостта е добра до много добра. При условията на Кюстендилския район показва добра студоустойчивост и задоволителна устойчивост на късни пролетни мразове. Чувствителен е на вироза и некротични пръстеновидни петна.

РАЙНЕР е американски сорт, внесен също през 1968 г. у нас. Плодовете са жълтеникаво-розови до тъмночервени, с по-тъмночервени петна и малки "припламвания" върху бледожълт фон, привлекателни, с много плътно месо и отлични вкусови качества. Узряват през последното десетдневие на юни. Превъзходен десерт, но са подходящи и за промишлена преработка. Изискват по-внимателна манипулация при беритба и транспорт. Дървото е силно растящо. Цъфти средно рано. Студоустойчивостта е задоволителна. Сортът се опрашва от Бинг и Ван, добър опрашител е за Бинг. Твърде чувствителен е на цилиндроспориоза.

СТЕЛА е канадски самоплоден сорт, внесен у нас през 1972 г., все още с ограничено разпространение. Плодовете са едри, удължено сърцевидни, тъмночервени, с лъскава кожица, почти плътно месо и добри до много добри вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни-началото на юли. При продължителни валежи по време на зреенето се напукват много. Издръжливостта на манипулация при беритбата и превоза е задоволителна. Подходящи са и за преработка. Дървото е умерено до силно растящо, с ран до средно ран цъфтеж. Стела е първият в света самоплоден сорт, приема се и за универсален опрашител. Студоустойчивостта му е задоволителна, показва известна чувствителност към повратни късни пролетни мразове. Участието на Стела е желателно във всяко насаждение с различен процент като поленова банка.

БЪЛГАРСКА ХРУЩЯЛКА е нов сорт на института в Кюстендил, все още слабо разпространен. Плодовете са едри, тъмночервени, с лъскава кожица, плътно сладко-кисело месо и много добри вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни-началото на юли, имат добра издръжливост на манипулация и превоз и са добра търговска стока. Добре се съхраняват при хладилни условия, пригодни са и за десерт, и за преработка в качествени компоти. Дървото е умерено до силно растящо, късно цъфтящо. Сортът е в интерстерилна група с Козерска и Гермерсдорфска. Опрашва се от Ламберт. Има много добра студоустойчивост и добра устойчивост на късни пролетни мразове. Родовитостта е много добра.

ХЕДЕЛФИНГЕНСКА е немски сорт, разпространен в много европейски страни. У нас е един от основните черешови сортове. Има едри, широко сърцевидни, тъмнокафяво червени до почти черни плодове, с плътно, слабо кисело месо с характерен много слабо горчив привкус и добро качество. Узряват през първото десетдневие на юли. При валежи по време на зреенето се напукват по-слабо от плодовете на едновременно зреещите сортове. Понасят добре манипулация и превоз. Пригодни за всестранно използване. Дървото е силно растящо, с увиснали клони през периода на пълното плододаване. Средно цъфтящ сорт. Опрашители са Бюрла, Ламберт, Наполеон, Бинг. Интерстерилен е с Румънка и Едра черна хрущялка. Добра устойчивост на студ, задоволителна до добра на късни пролетни мразове, средна чувствителност на цилиндроспориоза. Много добра родовитост. Сортът има чувствителност към повратни мразове.

СОМОЯЙ БЬОТЕРМО е унгарски сорт с неизвестен произход, слабо разпространен у нас, макар и внесен още през 1958 г. Плодовете са едри, с красива, широко сърцевидна форма, плътно месо с много добри вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни. Понасят манипулация и превоз. Пригодни за преработка. Напукват се сравнително по-слабо. Дървото е силно растящо. Цъфти късно. Опрашители са Ван и Стела. Има много добра родовитост. Много силно е чувствителен на цилиндроспориоза, но е по-слабо чувствителен на кафяво гниене. Той е перспективен сорт.

СТАР е канадски сорт, слабо разпространен у нас. Плодовете са едри, шоколадено-тъмночервени, с гланц и плътно, с освежаваща киселина и много добри вкусови качества месо. При продължителни валежи по време на зреенето се напукват по-слабо от плодовете на едновременно зреещите сортове. С добра издръжливост на манипулация и превоз. Пригодни и за индустриална преработка. Дървото е средно до силно растящо, с много късен цъфтеж. В интерстерилна група е с Бинг, Ламберт, Наполеон, Император Францис. Подходящ опрашител на Козерска. Има добра устойчивост на студ и късни пролетни мразове и много добра родовитост. Много силно е чувствителен на цилиндроспориоза.

МИЗИЯ е нов сорт на института в Кюстендил, все още слабо разпространен. Има едри, красиво сърцевидни, тъмночервени до черно-червени плодове, с гланц,

с плътно хрупкаво месо с отлични вкусови качества. Узряват през третото десетдневие на юни, около седмица преди тези на Ламберт. Могат да се прибират механизирано (както плодовете на всички нови сортове на института в Кюстендил). Имат много добра издръжливост на манипулация и превоз и са отлична търговска стока. Пригодни са освен за десерт и за промишлена преработка. По химичен състав на плодовете не отстъпва на Козерска и Ламберт. Дървото е средно силно растящо, с късен цъфтеж, много добра студоустойчивост и устойчивост на късни пролетни мразове. Подходящ опрашител е Стар. Сортът е скороплоден с много добра родовитост. Средно чувствителен е на цилиндроспориоза, задоволително устойчив на кафяво гниене.

СТЕФАНИЯ е нов сорт на института в Кюстендил, към който, наред с Данелия и Мизия, се проявява значителен интерес от овощарите. Плодовете са едри, широкосърцевидни, атрактивни, с тъмно махагонено-червено оцветяване и гланц, плътно до много плътно сладко-кисело месо с много добри вкусови качества.Узряват в края на юни - началото на юли, имат много добра издъжливост на манипулация при беритба и превоз и са отлична търговска стока. Те са ценна суровина за промишлена преработка. Дървото е силно растящо, с късен цъфтеж и комплексна устойчивост на студ и късни пролетни мразове и е много добра до отлична родовитост. Подходящ опрашител е на Дроганова жълта. В сравнение с Бинг е по слабо чувствителен на напукване на плодовете и на кафяво гниене. Перспективен сорт.

ЛАМБЕРТ е американски сорт, внесен още през 1960 г. у нас и сега е един от най-разпространените. Плодовете са широко до удължено сърцевидни, тъмночервени до виненочервени, с хрупкаво месо, слабо кисело, с много добри до отлични вкусови качества. Узряват през първото десетдневие на юли. Напукват се много при продължителни валежи по време на зреенето. Имат добра устойчивост на манипулация и превоз, отлична стока са. Пригодни са за преработка и замразяване. Дървото е средно силно цъфтящо, късно цъфтящо. Студоустойчивостта е почти задоволителна, но пък е чувствително на повратни студове и късни пролетни мразове. Опрашителите са Козерска и Гермерсдофска. В интерстерилна група е с Бинг, Наполеон, Император Францис и Стар, Рейнбоу стрип, Компакт Ламберт. С умерена до добра, в някои райони - с много добра родовитост. Силно е чувствителен на цилиндроспориоза, показва и чувствителност към кафяво гниене.

ДРОГАНОВА ЖЪЛТА (снимка) е стар немски сорт, разпространен в много страни и у нас. Плодовете му са над средно едри до едри, широкосърцевидни до кълбовидни, кехлибареножълти, с плътно, сладко месо с добри вкусови качества. Узряват късно през първото -началото на второто десетдневие на юли. Беритбата трябва да се извършва внимателно, защото набитите места покафеняват. При валежи се напукват много. Пригодни са за всестранна преработка. Дървото е силно растящо, с късен цъфтеж и много добра родовитост. Опрашителите са Наполеон, Румънка и Хеделфингенска. В интерстерилна група е с Дьонисенова жълта. Има много добра студоустойчивост на повратните студове и късните пролетни мразове. Много силно чувствителен е на цилиндроспориоза.

КОМПАКТ ЛАМБЕР е създаден чрез облъчване на резници от сорта Ламберт с Х-лъчи. По форма на плода и другите морфологични особености прилича на изходния сорт. Най ценната особеност на новия сорт е твърде слабата растежна сила на дървото. Проявява се още в питомника и има важно значение за практиката - може да се засажда по-гъсто. Това е типичен спър тип, пригоден за интензивни насаждения. Липсват изучавания върху родовитостта на сорта през периода на пълното плододаване и то заедно с други сортове от типа спър, като Компакт Ван, Бинг спър, компакт Стела и някои италиански сортове.

КЮСТЕНДИЛСКА ХРУЩЯЛКА е нов сорт на института в Кюстендил. Плодове - едри, сърцевидни, привлекателни, тъмночервени, с плътно, сладко-кисело и с много добри вкусови качества месо. Узряват през второто десетдневие на юни, с добра издръжливост на манипулация и превоз. Напукват се. Дърво - средно до силно растящо, ран цъфтеж. Опрашител е на Бинг. Има добра родовитост, задоволителна студоустойчивост, проявява известна чувствителност на късни пролетни мразове, средно чувствителен е на цилиндроспориоза.

ЛАПИНС И САНБЪРСТ са два канадски самоплодни сорта, внесени от нас в института в Кюстендил. Имат едри до много едри плодове с тъмночервено или кафяво-махагонено оцветяване, с гланц, плътно месо и много добри вкусови качества. Родовитостта е много добра. Изучванията върху тях продължават, както и върху големия брой други сортове, внесени в Института в Кюстендил.

В годината на плододаването през юли започва диференциация на цветните зачатъци (ритмичен процес) за следващата година, от което зависи реколтата.

Подходящата подложка определя качествата на сорта

При по-леки, песъчливи, сравнително по-сухи или варовити почви като подложки се използват семеначета на махалебка или клонова махалебкова подложка - SL 64. Те имат добър афинитет с много черешови сортове, дълбоко проникващи корени, индуцират умерен растеж, скороплодност и много добра родовитост на присадниците. Не понасят тежки, глинести, силно уплътнени влагоемни и кисели почви. При преовлажняване корените им загиват от асфикция. Семеначета на дивата череша, клонови подложки (F 12/1 и др.) или от културни сортове (Дроганова жълта) се използват като подложка при дълбоки, влагоемни, богати, глинестопесъчливи почви със слабо кисела реакция. Дърветата са с големи размери, родовити, с добра съвместимост. Изучават се новите подложки на института в Кюстендил ИК-8 и ИК-9, немската Гизела, К-1 на Димов и др. Английската Колт се оказа неподходяща за нашите условия поради голяма чувствителност на студ, засушаване и бактериален рак.

ЗАСАЖДАНЕ

Мястото да отговаря на изискванията на черешата

(снимка) Определената площ трябва да задоволява в максимална степен биологичните изисквания на черешата, а те са:

- Надморска височина не по-голяма от 800-900 м, добър въздушен дренаж и наклон до 180, добра защитеност от силни ветрове по време на цъфтежа, наличие на удобни пътища в близост до площта.

- Абсолютната минимална температура по време на дълбокия покой да не се понижава под -23-240 С, да не се случват често студове (минус 10, минус 120) в края на зимата, предшествани от трайни затопляния, нито пък късни мразове (под минус 10) по време на цъфтежа, големи градушки или продължителни валежи по време на зреене на плодовете.

- Дълбока,почва (поне 1,5 м), отцедлива, с ниво на подпочвената вода под 2 м, с благоприятен топлинен, водновъздушен и хранителен режим.

- Слабо кисела до слабо алкална реакция на почвата (рН в разтвор от KCI от 6 до 7,5) и оптимално съдържание на активен калций.

Подготовка на терена

- При наклон на склона до 10-110 се изграждат наорни тераси, а от 11 до 180 -стъпаловидни.

- Третира се площта с раундъп или друг хербицид в съответна концентрация при заплевеленост с коренищни или кореноиздънкови плевели.

г Основното торене е с по 4-5 т/дка угнил оборски тор и 170-180 кг суперфосфат и 80-90 кг калиев сулфат, последвано от плантажна оран на дълбочина 60-70 см.

- Площта се подравнява и маркира на разстояния 6 х 5 м.

- Изкопават се посадъчните дупки с ямокопател и се запълват. Това е необходимо два месеца преди засаждането. На терасирани площи дърветата се засаждат по хоризонтали при разстояния между дърветата 6 м. При подложка дива череша разстоянията се увеличават с 1 м.

Избират се сортовете и схемата на насаждението

За правилния избор е наложителна консултация със специалист. Обикновено в дадено насаждение групата на рано зреещите сортове участва с 10-15%, среднозреещите - с около 30-35%, а останалите са късно зреещи. В места в близост до големи консумативни или курортни центрове процентът на рано зреещите сортове е по-голям -20-25%. В отделна градина сортовете се подреждат последователно по групи рано, средно и късно зреещи. Всеки сорт се представя с цели редове - един или повече.Опрашителите трябва да цъфтят едновременно с основните сортове или поне 50% от пълния им цъфтеж да съвпада, да са с еднаква устойчивост на студ и късни пролетни мразове. Между сортове от дадена интерстерилна група се засаждат дървета от сортове от друга или сортове опрашители. При 2 взаимно опрашващи се сорта дърветата на единия не бива да са отдалечени от тези на другия на 50-60 м или след 6-8 реда от единия сорт следват 4, 6, максимум 8 реда от другия. При 3 сорта, при които 1 основен, а трите се опрашват взаимно, основният е с 6-8 реда, а другите с по един или два, следвани отново с 6-8 реда от основния сорт и т.н. Желателно е участието на Стела и в малките, и в големите градини като универсален опрашител. Всички тези въпроси се решават преди доставката на посадъчния материал.

Засаждат се чистосортови дръвчета

Дърветата трябва да отговарят на изискванията на БДС за посадъчен материал и с гарантирана автентичност на сортовоподложковата комбинация, здраво навързани на снопчета и етикетирани. Засаждат се през есента по парцелки съобразно изработената схема. Във всяка посадъчна ямка се осигуряват по 10 кг угнил оборски тор, 100 г суперфосфат и 60 г калиев сулфат, добре смесени с почвата, с която се запълва ямата независимо от основното торене.

С остра овощарска ножица се опресняват некалусиралите рани на корените, а счупените се премахват. Необходими са 2 работника - единият поставя посадъчната дъска така, че в двата й странични вреза да попаднат двете допълнителни колчета, а в централния й врез - стволът на дръвчето. Корените на дръвчето се разполагат правилно в ямката. Засипват се с влажна рохава земя, от време на време дръвчето се стръсква, почвата се притъпква добре неколкократно от периферията на ямката към дървото. След засаждането то трябва да остане отвесно, а мястото на присаждане да е 5-6 сантиметра над почвената повърхност т.е. след окончателното слягане на почвата да е на височината, на която е било в питомника.

Около засаденото дръвче се прави пристъблена чаша и то се полива с 15-20 л вода. Засадените дръвчета са обвиват с амбалажна хартия, царевични или слънчогледови стъбла, но никога с полиетилен.

Градината да е добре обработена

През първите няколко години след засаждане в междуредията може да се отглеждат само бобови или тиквови растения, като пристволните ивици задължително се поддържат в черна угар чрез ръчна или машинна обработка, неколкократни плитки почвообработки през вегетациония период и есенна оран на дълбочина 18-20 см.

Междуредията на плододаващите градини се подържат в черна угар с периодично засяване на покривни култури (фацелия, бяла лупина, синап, фий) или внасяне на оборски тор. Културите се засяват през август-септември, а се заорават преди цъфтежа. През вегетацията междуредията се обработват 4-5 пъти до август, а избуялите плевели се заорават в края на октомври на дълбочина 16-18 см.

Почвата трябва да е наторена

До петата година след засаждането дърветата се торят само с азотни торове в пристъблени кръгове с размери с 1 метър по голям диаметър от хоризонталната проекция на съответната корона, а след 5-ата година се тори цялото междуредие. Нормата за азотното торене се определя съобразно данните от съдържанието на този елемент в листата. Тори се с фосфорни и калиеви торове - през 3 години след 5-ата година след комплексна преценка - визуална за дължината на едногодишния прираст и след анализ на данните от почвени и листни проби и получените добиви. Определянето на торовите норми при трите хранителни елемента се извършва с помощта на агрохимик. Около две трети от годишната торова норма при азота се предоставя на дърветата в края на март, следвана от повърхностна почвообработка, а останалата част - в началото на ноември. Фосфорното, калиевото торене и внасянето на оборски тор (по 4-5 т/дка) се извършва през есента преди оранта на почвата на дълбочина около 30 см с приспособление за дълбоко внасяне. Универсални дози за торене на насажденията няма. Торовата норма се изчислява по формулата Х=(A x 100):Б, където Х е търсеното количество тор, А - количеството хранително вещество в торовата норма, Б - процентното съдържание на хранителното вещество в наличния минерален тор.

Черешата се отглежда и без поливане

Средната годишна сума на валежите у нас е 672 л/м . Ако приемем, че всеки овощен вид изразходва най-много вода от края на цъфтежа до беритбата, то черешата е в най-благоприятно положение в сравнение с останалите дървесни видове. Касае се за период от около 40 до 75 дни, за който валежите са достатъчни за повечето от черешопроизводитилните райони в България. Този наш извод се потвръждава от производствената практик. У нас черешата се отглежда успешно при неполивни условия, плодовете са едри, с привлекателна външност и високи вкусови качества. При екстремни засушавания и съответни възможности добре е да се извършват 1-2 поливки след беритбата.

РЕЗИТБА

Основен принцип при изграждане скелета на короната е здравото срастване на водача със скелетните клони и на скелетните разклонения със скелетните клони. Овощарят трябва да знае правилното извършване на отрезите при резитбите.

ФОРМИРАНЕ НА ПОДОБРЕНА ЕТАЖНА КОРОНА

Резитбата е приета за формиране на черешовите дървета у нас. Засадените едногодишни дървета се съкращават на пъпка, противоположна на мястото на присаждане. Ако стволът трябва да е висок 60 см, съкращава се на височина около 75 см. От израслите леторасти в сектора 60-75 см се избират три за оформяне на първия етаж и централен - за водач. Леторастите да са с ъгъл около 120 градуса между тях, а спрямо водача - около 500. Следващите 2-3 леторасти след водача се филизят, за да не му съперничат. Пензират се на 8-10 см някои леторасти, които се оставят за резервни при евентуално отчесване от вятъра на определените за скелет леторасти.

Най-много се режат силните клони

При втората резитба определените 3 клончета за първи етаж се съкращават на външна пъпка, започвайки от най-слабата, която може и да не се реже. Най-силните клончета се режат най-силно, така че след резитбата да се изравнят с най-слабата. Съкращаването цели да възбуди към растеж връхната пъпка и разположените под нея пъпки да образуват желани от овощаря леторасти, нужни за продължители на скелетните клони и формиране на странични разклонения.

Третата резитба е след втората година

Избират се две клонки за втори етаж, разположени в междините на клонките от първия и на разстояние 90-95 см. На разстояние 60-70 см от основата на скелетните клони от първия етаж се избират странично разположени клончета - по 1 за всеки клон - за скелетни разклонения. Най-напред се режат продължителите на скелетните клонки от първия етаж на външна пъпка и на разстояние около 70 см от основата на скелетните разклонения. Последните се оставят винаги от една и съща страна на скелетните клони, т.е. само в лява или само в дясна посока, но винаги странично разположени. Гръбно и коремно разположените клончета се премахват, (ако не са филизени), защото от тях не се формират скелетни разклонения, тъй като се изчесват лесно. Клончетата между първия и втория етаж се третират в зависимост от растежната им сила - слабите и хоризонтално разположените се остават нерязани, за да образуват обрастваща дървесина, а силните, разположени непосредствено под двете клончета за втория етаж, се премахват, за да не им съперничат.

Всички клонки от първия етаж след резитбата трябва да имат еднаква височина.Скелетните разклонения от този етаж също са с еднаква височина, но са по-къси т.е. те са "подчинени" на скелетните клонки. Двата скелетни клона от втория етаж се съкращават на еднаква височина, около 20 см над тази от клоните от първия етаж. Водачът на короната се реже на около 90-95 см от основата на втория етаж и на около 20 см над височината на клонките от втория етаж, на пъпка , която ще го изправи при по-нататъшния му растеж, ако е отклонен от вертикалната ос.

И след третата година се започва от първия етаж

С четвърта резитба след третата година продължава формирането на короните, като се спазват същите принципи и последователност. Започва се с резитба на клонките от първия етаж. На 50-65 см от основата на първото скелетно разклонение определяме подходящо клонче за второ разклонение със странично разположение на всеки от трите скелетни клона в посока, противоположна на тази на първото скелетно разклонение.Съкращават се на външна пъпка продължителите на скелетните клонки на първия етаж, като се започне от най-слабия и се отстраняват конкурентите им. Трите продължители на скелетните клонки трябва да са на еднаква височина. Режат се на странична пъпка продължителите на първите скелетни разклонения на първия етаж, като след резитбата те трябва да са на еднаква височина. На странична пъпка и на еднаква височина се съкращават и клончетата, определени за второ скелетно разклонение на всеки от трите скелетни клона на този етаж. На 60-65 см от основата на скелетните клонки от втория етаж избираме странично разположени клонки за първо скелетно разклонение и съкращаваме на странична пъпка. Продължителите на двете скелетни клонки се съкращават на външна пъпка и на еднаква височина, но така, че след резитбата да доминират с около 25-30 см над височината на продължителите на скелетните клони от първия етаж.

На 80-95 см от основата на втория етаж се избират 1-2 скелетни в междинни на клоните от втория етаж за скелетни клони на третия етаж и клонче за продължител на водача на короната. Конкурентите им се премахват, ако не са филизени. Избраните клонки за трети етаж се съкращават на външна пъпка и еднаква височина. Продължителят на водача също се съкращава на височина около 30 см над тази на избраните клонки за трети етаж. Клончетата между втория и третия етаж се съкращават по описания вече начин.

Понякога се предпочита наклоняването и превиването

пред съкращаването, за да се избегнат силни резитбени операции, които удължават неплододаващия период.

Резитбата за формиране на короната приключва на петата година.

СЛЕД ЧЕТВЪРТАТА ГОДИНА се определя трето скелетно разклонение на клонките от първия етаж на разстояние 50-60 см от основата на второто и в посоката на първото и продължители на скелетните клони. При втория етаж се определя второ скелетно разклонение на всеки от двата скелетни клона и продължители на скелетните клони, а при третия - първо скелетно разклонение и също продължители. На 30-40 см над третия етаж водачът се прерязва на странично разположена клонка. Резитбата за формиране короните на черешата приключват след листопада на петата година с формиране на трето скелетно разклонение на втория етаж и второ на третия. От умението но овощаря да изгради здрав и голям скелет на короните с минимални резитбени операции зависи бързото встъпване на дърветата в плододаване.

ДРУГИ ФОРМИРОВКИ

Известни са и други начини за формиране на черешата (отворена чаша, палмета, ветриловидна чаша, татура трелис, испански храст), но считаме, че подобрената етажна система по хабитус е най-близка до естествено формиращите се корони на вида, не е трудна за изпълнение и не изисква средства за материали във връзка оформяне скелета на дърветата. Лансираната във Франция чаша с по-изправено растящи клони е от определен интерес за черешопроизводителите у нас - при ранно премахване на водача подобрената етажна система се модифицира при известни условия в подобрена чаша.

Плододаването преминава през три периода

(снимка) Производството на черешови плодове обхваща три периода - на начално и бързо увеличаващо се плододаване, на пълно плододаване и на намаляващо плододаване. Основен принцип при нея е колкото по-малка е дължината на едногодишните клончета на възрастното дърво, толкова по-силна е резитбата. Трябва да се познават добре принципите на резитбата и да се знае, че колкото по-добре в короната се осветява дадена клонка, летораст, лист, пъпка, цвят и плод, толкова по-голяма е жизнеността им. Нужно е да се знае анатомията на черешата - прости пъпки, слаба разклоняемост без резитба, ежегодно обилно диференциране на плодни пъпки, голяма жизненост на майските букетчета и възможността тези клонки да прорастват при съответна резитба, способността на адвентивните и спящи пъпки да запазват дълго време жизнеността си.

Резитбата на всяко отделно дърво изисква конкретен подход

Необходима е добра школовка на овощаря. Целта на резитбите през посочените периоди е да се осигури достатъчно слънчево осветление в короната, жизнена обрастваща дървесина, дължина на едногодишните клончета около 25 см, балансирани по количество и качество реколти.

За прореждане (просветляване)

При тази резитба се премахват до основи силни клончета, сгъстяващи короната или конкуриращи скелетни разклонения, счупени, засъхващи или болни клонки. Добре осветявано букетно клонче живее 8-9 години, при засенчване - 2-3 или се удължава слабо, без да образува плодни пъпки. Израслите лакомци по възрастната дървесина се прореждат през 30-40 см, за да се оформят силни клонки с обрастваща дървесина.

За съкращаване

Провежда се след 6-9 големи плододобива. В зависимост от дължината на едногодишните клончета се съкращава на две, три, четири, пет или повече годишна дървесина зад вертикална букетна клонка или вертикална силна клонка. Благодарение притока на хранителни вещества букетната клонка прораства чрез листната си пъпка и образувалата се силна клонка се използва за продължител. Ако от дъговидно извитата клонка са израсли няколко лакомци, преценява се след кой от тях да се съкрати клонът.

Детайлна

Извършва се след преценка на степента на застаряване на дървото и дължината на едногодишните клончета. Тогава се съкращават обрастващи клончета и клонки след вертикално клонче, прореждат се букетни клончета с цел на всеки 15-20 см да има майски букетчета, гарниращи добре скелетните клонки и разклоненията. Прореждат се и лакомци, трудоемка резитба, но се отплаща.

Контурна

(снимка) Съкращават се продължителите на скелетните клони, водачът и скелетните разклонения на определена височина (топинг) и ширина (хеджинг), с резитбен агрегат РАЦ или ръчно. Обикновено след механизирана резитба се извършва коригираща ръчна. За предпочитане е стъпаловидната контурна резитба пред резитбата в една плоскост и тя се повтаря след 6-7 години, като клоните се прерязват с около 0,5 м по-високо.

За подмладяване

Прилага се към края на периода на пълното плододаване при твърде слаб растеж и засъхване на върховете на скелетните клони в значителна степен и при непровеждана контурна резитба. Всяко дърво се оглежда внимателно, преценява се гъстотата му, засъхналите скелетни клони и разклонения, израслите лакомци. В зависимост от общото състояние на дървото скелетните клони и разклонения се съкращават с около 1/3 от дължината им, понякога повече. Прореждат се лакомци, при необходимост се прави и детайлна резитба. Тази резитба може да е умерена или силна. И при нея съкращаването се върши на подходяща вертикална клонка или лакомец. Не се оголват долната и средната част на скелетните клони и разклонения. Имат се предвид и сортовите особености. Резитбата не е панацея и не се върши шаблонно. Тя напомня решаване на отделна задача от математиката. За да се получи очакваният ефект от нея, трябва да се предшества от обилно органо-минерално торене, замазване на раните с диаметър на 2,5 см и пръскане на дърветата с бордолезов разтвор.

БЕРИТБА

Изкуство е точно да се определи времето за прибиране

(снимка) Тя е най-важният и трудоемък процес, от който зависят добивите на овощаря. При нея се изразходват около 60-65% от вложения труд за отглеждане на насаждението през годината. Това налага да се определят правилно времето за беритба и очакваният добив от декар, особено при по-големи градини. Последното е важно за определяне нужните ресорни превозни средства, кошници, амбалаж, стълби, помощни средства. Да не се забравя, че преждевременно обраните черешови плодове нямат характерните за сорта качества и не се обагрят добре. Предназначените за износ плодове се берат 2-3 дни по-рано, за да издържат продължителността на транспорта до местопредназначението. В Калифорния за целта се използва ръчен рефрактометър и по съдържанието на сухото вещество в зреещите плодове се определя срокът за беритба. Палетизацията и хладилните камиони са модерни средства в помощ на овощаря. Изследователи считат, че поставянето на продукцията само за един ден в помещение със съдържание на 25% въглероден диоксид преди експорта намалява значително загубите по време на транспорта. Плодовете трябва да са свежи, като току-що откъснати, а дръжките им да не са изсъхнали. Като транспортно средство за този деликатен плод може да се използват и авиотехника. За да се отплати този скъп превоз, транспортират се само "дъбъл екстра" плодове. Беритбата трябва да е в сухо време, набраните плодове да се поставят веднага под навесите, защитени от слънце и прах , окачествяването да става още по време на беритбата.

БОЛЕСТИ

"Бялата ръжда" оставя дървото без листа

Цилиндроспориозата, известна още като кокомикоза, "бяла ръжда", е най-опасната гъбна болест по черешата. При благоприятни метеорологични условия тази болест причинява обезлистване на дърветата още през месец юли. Преждевременно обезлистените дървета измръзват през студени зими, а в разсадниците се получава нестандартен посадъчен материал.

По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма. При влажно и дъждовно време върху долната повърхност на петната се образуват изобилно бели купчинки от спори, откъдето идва и едно от наименованията на болестта "бяла ръжда". При поява на многобройни петна тъканите между тях пожълтяват, а по-късно покафеняват и листата окапват преждевременно. По-слабо нападнатите листа остават върху дърветата до края на вегетационния период.

(снимка) Причинител на болестта е гъбата Вlumeriella. Jaapii, която презимува в окапалите заразени листа върху почвената повърхност в овощната градина. Най-обилно аскоспори се отделят при температура от 15 до 27о С, а най-слабо при температура около 8оС.

Първите петна у нас обикновено се появяват през периода 4-15 май. След появата на петната при влажно време от долната им страна се отделя сиво-бяла маса, съдържаща конидии, които причиняват вторичните заразявания. Конидиите се отделят при дъжд и се пренасят от лист на лист чрез дъждовни капки и вятър.

Борбата

Първото профилактично пръскане се извършва непосредствено след цъфтежа или по-точно по време на окапване на венчелистчетата. Следващите се правят в интервал от 7-14 дни в зависимост от последействието на използваните фунгициди. Обикновено до прибиране на реколтата се пръска 2 или 3 пъти. След прибиране на реколтата се извършват едно или две пръскания, в зависимост от първичната зараза и метеорологичните условия. Използва се един от фунгицидите: байкор 25 ВП - 0,15%, делан 750СК - 0,5%, делан 75 ВП - 0,1%, сапрол 19 ЕК - 0,1%, 19ЕК - 0,1%, силит 40СК - 0,15%, фоликур 25 ВГ - 0,075%, браво 500 - 0,3%.

Слединфекциозните (лечебни) пръскания намаляват наполовина броя на пръсканията срещу болестта през отделни години. Използват се байкор 25 ВП - 0,15%, байкор 300 ЕС - 0,1% или фоликур 25ВГ - 0,075%.

Всички черешови сортове с ценни стопански качества са чувсвствителни в различна степен на болестта. От проучените в Института по овощарство, Кюстендил, сортове слабо чувствителни са Вик, Шмидт, Бигаро Оратовски, средно чувствителни са Козерска, Бигаро Бюрла, Ранна черна едра, Ляна, Ранна от Бал, Аноне, Мертон Марвил, Хеделфингенска, силно чувствителни са Принцеса, Приусадебная, Уиндзор, Охридска,Техловицка, Мертон баунти, Мертон крейн, Бинг.

Ранното кафяво гниене "опожарява" цветовете

Първите симптоми се наблюдават по цветовете. Отначало по венчелистчетата се появяват кафяви петна, които постепенно обхващат целия цвят ,който изсъхва. Заразата от цвета по дръжката се пренася и до носещата я плодна клонка , която също изсъхва. Цветовете при силно заразените дървета изглеждат като опожарени от огън и тази форма на болестта е известна още като "опожаряване" на цветовете.

По плодовете повредата започва като дребно , закръглено кафяво петно, което нараства и обхваща целия плод. При разрязване на нападнатите плодове се вижда, че тъканите под петното са кафяви и изгнили. Заразените плодове най-често остават върху клонките, като се мумифицират.

Причинител на болестта е гъбата Monilinia laxa, която презимува като мицел в заразените клони и мумифицирани плодове. Образуването на спори започва още през зимата при наличие на влага и температура над 0оС.

Най-обилно спори се образуват при температура около 20оС и относителна влажност на въздуха над 90%.

Конидиоспорите се отделят от конидионосците при навлажняване и чрез дъждовните капки и росата се разнасят върху дърветата. Чрез вятъра, въздушните течения и насекомите спорите могат да се пренесат и на по-големи разстояния.

Мерките

Със санитарната резитба за отстраняване на заразените клонки и мумифицирани плодове се намалява зимуващата зараза.

Химическата борба е насочена към предпазване от заразяване. Тя включва едно предцъфтежно, едно или две цъфтежни и едно следцъфтежно пръскане. За предцъфтежното пръскане, което се извършва във фаза цветен бутон, най-добре е да се използват медни препарати - бордолезов разтвор - 1% или шампион ВП - 0.4% или фунгуран ОН 50 ВП - 0,4%.

Цъфтежните и следцъфтежни пръскания се извършват с един от следните фунгициди: анвил 5СК - 0.06%, роврал 50 ВП - 0.15%, ронилан ФЛ - 0.15%, сумилекс 50 ВП - 0.15%, систан 12 Е - 0.04%, , пънч 40 ЕС - 0.0075%, делан 750СК - 0.05%.

Късното кафяво гниене поразява плодовете

(снимка) По заразените плодове се появява първоначално малко кръгло кафяво петно, което постепенно нараства и обхваща целия плод. Засегнатите тъкани са кафяви, изгнили. По-късно върху тях се появяват едри спорообразуващи туфи с охрен цвят, разположени в концентрични кръгове. Нападнатите плодове окапват преждевременно или остават мумифицирани върху клоните.

У нас късното кафяво гниене се причинява от гъбата Monilia fructigena, която има същия цикъл на развитие както M. laxa.

Борбата срещу късното кафяво гниене се провежда със същите фунгициди, както при ранното кафяво гниене. Обикновено се прави 1 пръскане около 3-4 седмици преди прибиране на реколтата.

Сачмянката дупчи листата

От гъбната сачмянка по костилковите овощни видове по листата отначало се появяват дребни пурпурни точки, които се разрастват до дребни закръглени петна (1-6 мм) с бледокафяв до охрен цвят. Тъканите около петната придобиват червено-кафяв цвят във формата на пръстен. При младите, още нарастващи листа, тъканите в средата на петната некротират и отпадат, поради което върху петурите се образуват дребни кръгли дупки. При добре развитите вече листа петната остават и при тях няма перфорации. Тъканите между дупките и петната жълтеят и при силно нападение листата окапват преждевременно. По леторастите също се образуват пурпурни точки, които се разрастват до закръглени или елиптични и слабо вдлъбнати петна с тъмнокафяв до червено-кафяв цвят. При обелване на кората се наблюдава почервеняване на тъканите под петната и венец от червено-кафяво оцветяване около тях в здравата тъкан. Повредените части често пъти са покрити със смола. По плодовете се образуват кафяво-червени петна, чиито тъкани спират да нарастват, в резултат на което се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава сраснала с костилката.

(снимка) Причинител на болестта е гъбата Stigmina corpophila, която презимува в заразените клонки и пъпки като мицел и конидии, които през пролетта при поява на листата и леторастите причиняват първичните заразявания.

Защитата

Изрязват се и се унищожават заразените клонки за намаляване на зимуващата зараза.

Чрез химическа борба се предпазват тъканите от заразяване. За целта се провеждат есенно пръскане след листопада и ранно пролетно или предцъфтежно пръскане с бордолезов разтвор - 2% или шампион ВП - 0,4%. При чувствителните сортове и при благоприятни за развитие на болестта условия се провеждат и 1-2 следцъфтежни пръскания в интервал от 10-14 дни с пероцин 75 Б - 0,3%.

От бактериален пригор загива цялото дърво

Симптомите от бактериален рак (пригор) се наблюдават най-често по ствола, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват, остават сухи и покрити със смола. При разрязване се вижда, че тъканите под пъпките са некротирали. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко. Нападнатите листа са дребни, светлозелени и са осеяни с тъмнокафяви петънца с диаметър 2-3 мм и с по-светъл ореол. По плодовете повредите се изразяват в дребноплодие и хлътвания. При благоприятни условия за развитие на болестта и при непровеждане на борба срещу нея тя обхваща постепенно цялото дърво.Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.   

Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas syringae p.v. syringae van hall, която презимува в раковините върху заразените стволове, клонки ,клони, пъпки. През есента по време на листопада бактериите се активират и причиняват заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.

Предпазни мерки

За ограничаване на болестта се изкореняват и унищожават изсъхналите дървета. Изрязват се до здраво изсъхналите клони и клонки. Резитбата се провежда през летните месеци непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогенът е с по-слаба активност. Раните от резитбата да се замазват с блажна боя с добавка на меден сулфат, шампион или фунгуран. Инструментите за резитба да се обеззаразяват с натриев хипохлорид 1:4 или спирт за горене. За да се предпазят от зараза, дърветата се пръскат през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките с бордолезов разтвор - 1% или шампион - 0,4% или фунгуран - 0,4%.

Бактериалният рак по овошките образува тумори

(снимка) Бактериалният рак у нас нанася по-сериозни щети в овощните разсадници, където при чувствителните подложки може силно да понижи качеството на посадъчния материал.

Бактерията, причиняваща бактериалния рак, напада корените и кореновата шийка, върху които се появяват първоначално дребни туморчета, които са със зърнеста структура и бледожълт цвят. Често пъти туморите нарастват бързо и достигат големина на зелка. Отначало те са гладки, меки, а по-късно потъмняват и се втвърдяват. През следващата година обикновено туморите се разпадат и мястото им става входна врата за други микроорганизми, причиняващи гниене. Туморите пречат на сокодвижението, в резултат на което дръвчетата отслабват. Особено опасни са туморите, които са разположени върху централните корени или в основата на стъблото.

Бактерията Agrobacterium tumefaciens се запазва в почвата и в туморите на нападнатите растения. Източници на зараза са и голям брой тревисти растения, които се нападат от нея. Тя заразява през рани. Попаднала в корените, тя предизвиква хиперплазия на клетките и образуване на описаните тумори.

Защитата

l За да се предпазят овошките от болестта, е необходимо разсадниците и градините да се създават на площи, незаразени от бактерията;

В тях да се прилага сеитбообращение, като за целта се засяват и отглеждат в продължение на 5-6 години житни култури и по-специално царевица;

Овощните разсадници да се разполагат на добре дренирани площи с киселинност /pH/ на почвата 5,5-6,0, която може да се поддържа с амониев сулфат, използван като тор;

- За маточни насаждения да се използва само здрав сертифициран материал. Кореновата система на здравия материал от подложки и семената за семенилището да се третира профилактично, като за целта се използва глинена каша с добавка на 1% меден карбонат, меден оксихлорид, фунгуран, шампион.

При почвообработките в овощните разсадници и градини да се избягва нараняване на кореновата система;

- Да се следи за поява на вредители по корените (черна златка, гризачи и др.) и да се провежда навременна и ефикасна борба;

- Когато се изважда посадъчният материал, се унищожат дръвчетата с тумори върху главния корен и кореновата шийка. При дръвчета с единични тумори върху страничните корени те да се отстранят, а кореновата система да се потопи в глинена каша с добавка на 1% меден карбонат, меден оксихлорид, фунгуран, шампион;

(снимка) - Корените на посадъчния материал да се потапят превантивно в глинена каша с добавка на 1% меден карбонат, меден оксихлорид, фунгуран, шампион.;

- Да се използуват подложки, устойчиви на болестта. Махалебковите подложки за черешата у нас са устойчиви на бактерията. Много силно чувствителна е вегетативната подложка Колт.

Вируси и вирусоподобни микроорганизми не отминават черешата

От тях с най-голямо икономическо значение са вирусът на некротичните пръстеновидни петна по костилковите, вирусът на деформиращото прошарване по сливата и вирусът на издребняване плодовете по черешата. Първите два вируса се пренасят чрез присаждане и чрез семената и прашеца. Това е причина за широкото им разпространение, а освен това се затруднява и борба с тях. Вирусът на издребняване на плодовете се причинява от преносител- Phenacoccus aceris.

Тези вируси забавят растежа на дръвчетата и намаляват жизнеността им. По листата на инфектираните дървета се наблюдават хлорози, некрози, деформации на листата и плодовете, а по клоните и стволовете - смолотечение, което води до потиснат растеж на дърветата.

Основна превантивна мярка срещу всички вирусни и микоплазмени болести е производство и засаждане на здрав, вирусно свободен посадъчен материал.

НЕПРИЯТЕЛИ

Черешовата муха може да унищожи цялата реколта

Черешовата муха (Rhagoletis cerasi L) нанася най-големи щети и ако не се води борба срещу нея, може да повреди изцяло реколтата. Има едно поколение годишно и зимува като какавида в почвата на дълбочина около 10 сантиметра. Мухите излитат между 10 и 30 май. Женските снасят яйцата си в зазряващи плодове. Една женска снася от 150 до 300 яйца. Ларвите се излюпват около 6 - 10 дни след снасяне на яйцата. Те се хранят с месестата част на плода, като я превръщат в кашовидна маса. Нападнатите плодове отначало изглеждат като здрави, но по-късно омекват, сбръчкват се или изгниват. Ларвите се развиват в плода 15 до 20 дни, след което го напускат и какавидират в почвата.

Защитата

(снимка) Пръсканията са насочени срещу мухите преди яйцеснасянето, затова много важно е да се установи началото на летежа им. За целта се използват жълти визуални уловки - марка "Ребел", които се поставят в насажденията обикновено в началото на май. Първото пръскане е 10-12 дни след началото на летежа, а второто 10-14 дни след първото. При ранните череши само през отделни години може да се наложи третиране. Средно ранните череши се пръскат веднъж, късно зреещите - два пъти. Първият път е най-добре да се използва един от следните инсектициди: хостаквик 50 ЕК - 0,05%, сумитион 50 ЕК - 0,2%, Би 58 - 0,2%, а вторият - вазтак 10 ЕК - 0,015%, децис 2,5 ЕК - 0,03%, суперсект 10 ЕК - 0,125%, карате 1,5 ЕК - 0,03%, шерпа 25 ЕК - 0,03%.

За да се намали зимуващата зараза, плодовете трябва да се приберат преди ларвите да са ги напуснали. Освен това да се направи есенна обработка на почвата, която ще унищожи част от какавидите.

Оса понякога обезлиства дървото

Костилкоплодовата листна оса (Neurotoma nemoralis L.) при висока плътност през отделни години може да причини обезлистване на дърветата. Тя има едно поколение годишно и зимува като лъжегъсеница в почвата. Осите имагинират в края на март или началото на април. Летежът им продължава най-късно до средата на май. Те снасят яцата си на купчини по 20-40 от долната страна на младите листа. Една женска снася от 40 до 70 яйца, които се излюпват след около 14 дни. Те изгризват листата, върху които са излюпени, преминават върху нови листа, оплитат ги в паяжина и ги унищожават, а след това се преместват в нови гнезда. Лъжегъсениците са много лакоми и могат да унищожат листата на цели дървета. В края на май и началото на юни те завършват развитието си и слизат в почвата, където зимуват до следващата пролет.

Борбата

Пръска се срещу лъжегъсениците, преди да образуват гнезда. Най-добри резултати се получават, когато се третира в началото на излюпването на яйцата. Използва се един от следните инсектициди: агрия 1050 - 0,15%, золон 35 ЕК - 0,2%, дурсбан 4Е - 0,15%.

Въшката предпочита младите листа

Черната черешова листна въшка (Mizus cerasi Fab.) нанася много големи повреди в разсадниците и в младите черешови насаждения. Тя има междинни гостоприемници - лепката и великденчето. Зимува като яйце в основата на пъпките на младите леторасти. Ларвите се излюпват рано през пролетта, непосредствено след набъбване на пъпките. Отначало смучат сок от пъпките, а по-късно преминават по листата и в основата на развиващите се леторасти. Първото поколение се появява по време на цъфтежа на черешата. През лятото въшките се разселват по междинните гостоприемници. Нападнатите листа се завиват, почерняват, изсъхват и окапват. Силно повредените леторасти се обезлистват, изкривяват се, не узряват и през студени зими измръзват. При висока плътност въшките преминават и по плодовете, като ги замърсяват с медена роса.

Предпазни мерки

Зимното пръскане е насочено срещу зимуващите яйца. То се извършва с масло РЗ - 3% или акарзин - 3%. През вегетацията се използва един от инсектицидите: пираника 20 ВП - 0,025%, кронетон 50 ЕК - 0,15%, пиримор 25ВГ - 0,1%, хостаквик 50 ЕК - 0,1%.

Неприятел смуче сок от дървото

(снимка) Калифорнийската щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus Comst) вреди, като възрастните и ларвите смучат сок от клоните и листата. Около мястото на убождането под кората се наблюдават виолетово-червени петна. При висока плътност на въшката кората на нападнатите дървета посивява от щитчетата. Силно повредените клонки изсъхват, а по-късно може да изсъхне и цялото дърво. При черешата много рядко се нападат и плодовете, а повредите по тях личат само при светлооцветените сортове.

Калифорнийската щитоносна въшка има две поколения годишно и зимува като ларва. Една женска ражда от 200 до 400 ларви, които първоначално се движат по стъблото, докато намерят подходящо място за хранене и се закрепват за постоянно.

Мерките

Пръска се срещу зимуващите форми и срещу младите ларви през вегетацията. За целта се проследява развитието на неприятеля и като се установи началото на раждането, се пръска. През зимата се използва масло РЗ - 3% или акарзин - 3%, а през вегетацията един от инсектицидите: агрия 1050 - 0,2%, актелик 50 ЕК - 0,15%, дурсбан 4Е - 0,15%, золон 35 ЕК - 0,2%, нуреле дурсбан - 0,05%, релдан 50 ЕК - 0,15%, томбел 32 ЕК - 0,15%.

Листогризещите гъсеници обитават черешите

От тази група вредители по черешата значителни щети нанасят листозавивачките и педомерките.

При листозавивачките вредят гъсениците, които се хранят с листните и плодните пъпки, листата, цветовете и младите завръзи. При масово намножаване листозавивачките могат да повредят до 24% от цветовете, до 34% от плодовете и до 74% от листата. По черешата вредят главно червената пъпкозавивачка, кафявопетнистата листозавивачка, глоговата и златистата (розена) листозавивачка.

Малката зимна педомерка и голямата зимна педомерка също могат да нанесат значителни повреди по черешата. И при тях вредят гъсениците, които се хранят с листните и плодните пъпки, листата, цветовете и младите завръзи.

Борбата

Срещу листогризещите гъсеници се пръска щом се установи, че надвишават икономическия праг на вредност, който е около 10 гъсеници на 100 розетки или около 4 гъсеници на 2 линейни метра клонки. Ефикасни инсектициди са: дурсбан 4Е - 0,15%, нуреле дурсбан - 0,05%, релдан 50 ЕК - 0,15%, томбел 32 ЕК - 0,15%, вазтак 10 ЕК - 0,015%, децис 2,5 ЕК - 0,03%. При подходящи метеорологични условия добри резултати се получават и от биопрепаратите биопит ВП - 100 г на декар, и дипел - 0,1%.

Бръмбарите се появяват в края на март

Мъхнатият бръмбар Epicometis (Tropinota/hirta Poda) е особено опасен за младите плододаващи градини. При висока плътност може да унищожи изцяло цветовете, а с това да компрометира плодовата реколта.

Бръмбарите изгризват стълбчетата на плодниците, тичинките, венчелистчетата, а по-късно и младите завръзи. Мъхнатия бръмбар има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата. Напролет неприятелите се появяват обикновено през втората половина на март. Те са активни при слъчево време. Първоначално се хранят с цветовете на някои плевели, а по-късно по време на цъфтежа на овощните видове, се преместват върху тях. Оплодените женски снасят по около 30 яйца в почвата, като най-предпочитано място са торищата. Възрастите от новото поколение се излюпват в началото на август и остават в почвата да зимуват.

Борбата

Насочена е срещу възрастното насекомо и е най-успешна, когато се извършва преди цъфтежа (във фаза цветен бутон). Използва се един от инсектицидите: дурсбан 4Е - 0,15%, нуреле дурсбан - 0,06%, суми - алфа 5ЕК - 0,02%.

Цикадите причиняват раковини

През последните 3-4 години тези неприятели причиняват значителни повреди върху кората на дръвчетата в питомниците, стволовете и клонките на млади дръвчета. При силно нападение клонките се покриват изцяло с раковини. Повредите могат да се сбъркат с поражения от градушка. У нас са установени нападения от зелена цикада (Cicadella viridis), рогата цикада (Cerasa bubalus) и цикада по розата (Thyphlociba rosae). Тези видове нанасят значителни поражения в разсадниците, където не се води редовна борба с плевелите или са в съседство с люцерна, а в младите насаждения - там, където се отглеждат подкултури като люцерна, картофи, зеле или някои други видове зеленчуци.

Женските правят прорези върху 1-3-годишни клонки на овощните видове и там отлагат зимните яйца. Повредите по леторастите, дву- и тригодишните клонки и от трите вида цикади са опасни за дръвчетата, тъй като прорезите при нарастване на кората се разширяват и се превръщат в раковини. Силно засегнатите млади овошки изостават в развитието си и често загиват. Повреденият посадъчен материал е негоден и не може да бъде реализиран. Патогените, които проникват през прорезите, пък ускоряват загиването на младите дръвчета.

Мерките

Градините трябва да се поддържат чисти от плевели. Освен това не бива в младите насаждения да се отглеждат подкултури.

Химичната борба е насочена срещу ларвите. У нас няма инсектициди, които да са специално одобрени за борба срещу цикадите. Може да се използва един от инсектицидите дурсбан 4Е - 0,1%, ерифан 48 ЕК - 0,15%, релдан 50 ЕК - 0,1% Би 58- 0,15% и др.

Малко бръмбарче прави плодовете негодни

Черешовият хоботник (Rhynchites auratus) вреди на черешата и вишната. Среща се из цялата страна и при масовата му поява причинява значителни загуби. Бръмбарът е вишненочервен и е дълъг до 1 см. Ларвата е сиво-белезникава, дъговидно извита. Хоботникът има 1 поколение годишно и зимува като възрастно насекомо. Напролет, когато набъбнат пъпките на черешата, се появява, като отначало нагризва пъпките, цветовете и листата, по-късно и младите плодчета. Женското насекомо издълбава в плодчетата каналче до костилката и в него снася по 1 яйце. Една женска снася около 100 яйца. След 1 седмица излюпените ларви се хранят с ядката, нарастват и след 3-4 седмици напускат плода и какавидират в почвата. Повредените плодове са негодни за консумация и преработка.

Защитата

С есенните и летните обработки на почвата се унищожават ларвите и какавидите. Химическата борба е срещу възрастните насекоми преди да са снесли яйцата. Използват се инсектицидите: дурсбан 4Е - 0,15%, нуреледурсбан - 0,08%, банкол 50ВП - 0,15%


26.05.2014, ст.н.с.I д.с.н. Васил ГЕОРГИЕВ, ст.н.с. д-р Мария БОРОВИНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Кестенът – тайното спасение на природата
Културният кестен (Castanea sativa) принадлежи към семейство Букови. Расте като дърво, високо до 40 м с красива шатровидна корона и се отличава на фона на основната гора от ранна пролет до късна есен.

Декоративните храсти очароват зиме и лете
Труд­но е да си пред­с­та­вим цвет­на­та гра­ди­на без учас­ти­е­то на де­ко­ра­тив­ни­те храс­ти. Със сво­и­те фор­ми и баг­ри те прив­личат пог­ле­да, съз­да­ват нас­т­ро­е­ние и в съ­що­то вре­ме са оня фон, на кой­то изя­вя­ват по не­пов­то­рим начин пре­лес­ти­те си пищ­ни­те цве­тя от ран­на про­лет до къс­на есен, а ко­га­то по­сър­не от студ гра­ди­на­та, те ос­та­ват ка­то вер­ни при­я­те­ли, ся­каш да ни на­пом­нят, че пак ще бъ­де ля­то и дво­рът пак ще по­тъ­не в све­жест и мно­гоц­вет­на омая. 

Дафиново дърво
Елините тачели дафиновото дърво като свещено и кичели главите на победителите с венци от него. Римляните също са приемали венците като символ на величие, слава и победа. Дълго време листата са използвани за медицински  и други цели и чак по-късно са признати за подправка. У нас е пренесено още от древността.