Начало › Растения › Любимци › › Пиперът

Пиперът

13.05.2008 | Коментари (0)

В статията "Пиперът" в достъпна форма са описани морфологичните и биологичните особености, сортовото разнообразие, разпространението, стопанското значение, агротехниката на отглеждане - при полски условия, в пластмасови и стъклени оранжерии. Дадена е и информация за болестите и неприятелите и борбата с тях при една от най-важните зеленчукови култури у нас - пипера.

Авторката, н.с. д-р Величка Тодорова, е утвърден научен сътрудник в областта на генетиката, селекцията и агротехниката на пипера.

ПРОИЗХОД

Южна Америка - родина на чушките

Дълго време, до откриването на Америка, пиперът е бил широко разпространен в южноамериканските страни и се считал за един от най-необходимите хранителни продукти за местните хора. Освен за храна, лютивият пипер се използвал от индианците за военни цели срещу испанските завоеватели като задушлив, сълзотворен и отровен газ, който се отделял от горящите плодове. Лютивият пипер се ценял и като лекарство. Той бил за индианците това, което за белите е солта.

Повечето изследователи са единни в това, че родината на пипера (род Capsicum) e Централна и Южна Америка. Най-старите екземпляри пипер, от 7000 г. пр. н. е., са намерени в Мексико. След откриването на Америка пиперът прониква и в Стария 0, разположен по бреговете на Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Първоначално е пренесен в Испания и Португалия, където е отглеждан като декоративно растение. През септември 1493 г. П. Мартин съобщава в едно писмо, че Христофор Колумб е донесъл два вида пипер - единият по-къс от половината на човешки пръст, а другият - кръгъл.

Проникнал в Европа, пиперът не е останал чужд и на Турция, която по това време е владеела Предна Азия, голяма част от африканското крайбрежие на Средиземно море и Балканския полуостров.

България е център на новите сортове

Пренасянето на пипера в България вероятно е станало в началото на 16 век по два пътя - чрез Унгария и по оживения тогава средиземноморски път чрез Турция. У нас тази култура бързо се е наложила като основен зеленчук. Българските градинари са изиграли важна роля за разпространението й от една страна в друга, популяризирайки все по-широко начините на отглеждане и консумация. Те са създали и усъвършенствали нови типични български сортове. Установява се, че българските пипери изгубват връзката си със своите американски родоначалници и при специфичните условия на нашата страна се оформят като ендемични форми с високо специализирани качества.

До този момент от род Capsicum L. могат да се различат пет култивирани вида пипер: C. baccatum, C. pubescens, C. annuum, C. chinense и C. frutescens. Освен тях са известни и много други диви видове от същия род. За създаване на прегледност в многообразието от форми, намиращи се в по-близки или по-далечни родствени отношения, през 1940г. академик Павел Попов създава класификация на пиперите, разпространени у нас. Тя се основава главно на едрината и формата на плода.

Капиите са най-предпочитани

Първи сме по пипер на глава от населението

В България заетите площи с пипер са около 150 - 200 хил. дка. В редица години нашата страна заема първо място в света по производство на глава от населението, но по средни добиви отстъпва на Италия, Испания и Унгария. Постиженията на водещите производители у нас показват, че съществуват големи резерви. Средно ранното полско производство заема около 65 - 70% от площите. То се състои предимно от сортове тип Капии, които са се утвърдили със своите качества. Сортовете, предназначени за червен пипер за мелене, се отглеждат на около 15 % от площта. Останалата част е заета със сортове от тип Конусовидни, Долма, Ратунди, Шипки и др. Българските пипери са предпочитани и конкурентоспособни на нашите и чуждестранни пазари.

Днес пиперът е една основна зеленчукова култура - пета за световното и втора за българското производство. В нашата страна сладкият пипер за прясна консумация е един от най-конкурентните зеленчуци. През последните години той формира средно около 35 - 40 % от общия износ на пресни зеленчуци. В страната има обособени райони (Хасково, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Велико Търново) с подходящи климатични условия и създадена дългогодишна традиция в отглеждането на културата. Производството е относително стабилно, получаваните добиви са от два до три пъти по-високи от средните за страната, а продукцията е с добро качество.

Лидерство

Чушките имат най-много витамин С

Плодовете на пипера (сладки и люти) съдържат много ценни хранителни вещества - захари, целулоза, пентозани, хемицелулоза, железни соли, белтъчини, витамини, етерични и ароматни вещества, които придават така специфичния аромат и вкус. Най-ценната съставка са витамините: С, P, А, В, Е и фолиева киселина. Плодовете представляват своеобразен поливитаминен концентрат. По съдържание на витамин С (от 50 до 400 мг%) пиперът се равнява на касиса и превишава почти всички зеленчуци, лимона и портокала. Този естествен антиоксидант се намира предимно в месестата част на плода, количеството му е по-голямо при основата и по-малко във връхната част. Концентрацията на витамин С се повишава и достига своя максимум, когато плодовете са в ботаническа зрелост, а натрупването на витамин P завършва в техническа. Много ценна съставка на червения пипер е каротинът (провитамин А). Установено е, че червените пипери съдържат 300 - 450 мг % рутин, притежаващ Р-витаминна активност, който действа против повишеното кръвно налягане и заздравява кръвоносните съдове. От групата на витамин В в плодовете на пипера се съдържат B1 - около 60мг% и B2 от 30 до 100 мг%.

Сортовете, предназначени за производство на червен пипер за мелене, трябва да имат високо съдържание на сухо вещество. То води до увеличаване рандемана при преработката и съдържанието на багрилните вещества.

Лечебно

Лютите намаляват кръвната захар (снимка)

Приемът на 3 - 4 г (1/2 супена лъжица) млян червен пипер може да задоволи ежедневните нужди на организма от витамин А. Съществуват изследвания, които доказват, че повишеният прием на този витамин намалява риска от рак. Лютивината се дължи на алкалоида капсаицин. Той не се разтваря във вода и варира в зависимост от сорта и условията на отглеждане - при засушаване лютивината се засилва. В най-нови изследвания се съобщава, че лютите чушки намаляват нивото на инсулина и глюкозата в кръвта.

Опрашването е различно

Пиперът е факултативно самоопрашваща се култура с голямо вариране на естествено кръстосано опрашване. То зависи от генотипа, условията на външната среда и морфологията на цвета. При нашите условия кръстосаното опрашване е в размер от 0 до 75%. При дребноплодните пипери кръстосаното опрашване обикновено е в по-голям размер, групата на широките пипери е с подчертано самоопрашване, а на дългите заема междинно положение. Това е свързано с морфологията на цвета - положението на близалцето спрямо тичинките.

Високите размери на естественото кръстосано опрашване налага строго спазване на пространствената изолация (500-700м) при производството на търговски семена от различни сортове пипер или използване на изолатори и оранжерии.

Принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae L.).

Главният корен прониква на дълбочина до 70 - 80 см. По него израстват множество странични разклонения, образува се брадеста коренова система. По-голямата й част се разполага в повърхностния почвен слой (на дълбочина 25-35 см), което предполага нейната слаба възстановителна и усвояваща способност.

При младите растения стъблото е тревисто, а при възрастните - дървенисто, голо или слабо окосмено, гладко или ребристо, зелено, възлите понякога са антоцианови. Високо е от 30 до 90 см, с няколко разклонения, в зависимост от сорта. Разклоненията по него определят хабитуса на растението, т.е. формата, която бива чашовидна, чадъреста и комбинирана (междинна). При чашовидната форма разклоненията са 2 или 3 от първи разред. Всяко от тях дава по две вилообразни разклонения от втори разред. При чадърестата форма главното стъбло спира развитието си на 1/3 до 1/2 от общата височина на растението и на върха завършва с букет от плодове.

Листата са целокрайни, с различна големина, разположени по възлите на разклоненията поединично, по два или по повече на кичур. Петурата е яйцевидна, елипсовидна до тясно ланцетовидна. Оцветяването варира от жълто-зелено до тъмнозелено.

Цветовете са двуполови. Разположени са поединично или са събрани групово на кичур (при букетните форми) на изправени нагоре или извити надолу дръжки. Венчето е бяло или бледозеленикаво с виолетов оттенък. Тичинките са синкави или бледожълти, продълговати. Плодникът има 2 до 5 камери с късо право стълбче и бледозелено близалце.

Плодът е месеста лъжлива ягода (чушка). По форма, големина, цвят и вкус варира много в зависимост от сорта и условията на отглеждане. По едрина и форма на плода се обособяват няколко групи и типове пипери (виж таблицата на стр. 25). Окраската на плода е характерна за различните сортове и се изменя в зависимост от фазата на развитие.

Семената никнат и след 4 години

Семената са дребни (с диаметър 2,5 - 5 мм), силно сплеснати, закръглено бъбрековидни, бледожълти, а при някои форми черни. Масата на 1000 семена е около 6 г. При обикновени условия кълняемостта им се запазва 3-4 години.

ИЗИСКВАНИЯ

Расте най-добре при 18-25 градуса

Пиперът е топлолюбиво растение. Развива се успешно във всички райони на страната, където безмразните дни са повече от 105 - 110, а средната дневна температура през вегетационния период е 20º. Семената покълват за 8 - 10 дни при температура 20 - 25º и влажност в почвата 70 - 75% от ППВ (пределна полска влагоемност). Те не покълват под 12º. Покълването се забавя с около пет дни при температура, по-ниска от 18 - 20º и с толкова дни се ускорява, ако се затопли до 30 - 35º.

Оптималната температура за растежа и развитието на пипера е между 18 и 25º. Под 12º растежът спира, а при горещини над 35º образуваните цветове и плодове окапват. Кореновата система е много чувствителна към почвената температура. Най-благоприятно корените функционират от 18 до 22º

Нуждае се от продължително осветление

Пиперът има големи изисквания към продължителността на осветлението и към интензивността на слънчевата радиация. Установено е, че сортове, произхождащи от местни популации, реагират различно на продължителността на осветление.

Станат ли по-тъмнозелени листата, необходимо е поливане.

Цветовете окапват при суша (снимка)

От засяването на семената до узряването на плодовете влажността на почвата трябва да е около 80% от ППВ, а на въздуха 60 - 70%. При засушаване на почвата листата завяхват и загиват. При ниска атмосферна влажност, придружена от голямо и продължително повишаване на температурата на въздуха и почвата, окапват много от цветовете и спира образуването на плодове. В такива случаи най-добър ефект се получава при поливане на посева чрез дъждуване.Изискванията на пипера към влажността на почвата от разсаждане до настъпване на масово плодообразуване не са големи. Нуждата от вода се познава и по външния вид - листата стават по-тъмнозелени. През първият поливен период поливната норма е по-малка и се полива по-рядко. Вторият период съвпада с повишаване на температурата и по-голямо засушаване през юли - август. Тогава се полива по-често и с повече вода.

Претенции

Почвата да е богата, топла, с неутрална реакция

Пиперът е много взискателен към почвата. Той изисква наносни, ливадно-канелени и канелени горски, дълбоки почви с богато съдържание на хумус и на макроелементите азот, фосфор, калий и в минимално количество на калций, магнезий, желязо и други микроелементи. Трябва да се знае, че кореновата система е разположена плитко. Затова почвата трябва да е водопропусклива, влагоемна, бързо затопляща се и с неутрална до слабо алкална pH реакция. Не са подходящи студените, силно киселите, песъчливите, бедни на хумус и хранителни вещества почви.

С по-малко азот добивът е нисък

Най-голямо значение имат азотът, фосфорът и калият. Те са определящи за добива. При недостиг на азот пиперът остава без листа, излишъкът забавя образуването на плодове. Азотът се внася в почвата с оборския тор или като минерален азотен тор. При недостиг прирастът на вегетативните органи се забавя и ако не се подхрани навреме, окапват листата и силно намалява добивът. Изобилното наторяване също не се препоръчва, тогава избуяват стъблото и листата, забавя се образуването и узряването на плодовете.

Повече чушки при торене с фосфор

Фосфорът се внася в почвата главно във вид на минерален тор - суперфосфат (двоен, троен или костно брашно). На младите растения той е необходим, за да нараства кореновата система, а на възрастните - за да се формират репродуктивните органи (бутони, цветове, плодове и най-вече семена). Поради това, че фосфорните торове са бавно действащи, трябва да се внасят на два пъти - 2/3 от нормата наесен с дълбоката оран или рано напролет при първата обработка на почвата и 1/3 - преди сеитбата или разсаждането.

От калия растенията стават устойчиви на болести

Калият допринася най-много за по-активното натрупване на въглехидрати (скорбяла и захари) и за увеличаване устойчивостта на растенията към по-ниски температури и болести. При недостиг пиперът нараства бавно, краищата на листата се завиват навътре и листата завяхват, а по плодовете се появяват кафяви петна. Ако е по-голям недостигът, листата от долните етажи стават груби и твърди.

Установено е, че за формирането на 1000 кг продукция при ранните сортове необходимите количества азот, фосфор и калий, средно в активно вещество, са по-малки (4,8 кг N; 1,8 кг P2O5 и 5,5кг K2O), отколкото за средно ранните (6кг N; 2 кг P2O5 и 6,3 кг K2O). При сортове, предназначени за червен пипер за мелене, са необходими 8,6 кг N, 2,6 кг P2O5 и 9,9 кг K2O. В нашата страна при торенето най-общо се спазва съотношението 1:2:1, но е необходимо да се изследват наличните запаси в почвата и да се направи съответната корекция.Калцият и калциевите торове се внасят, когато почвата е кисела (рН =6) и е необходимо да се неутрализира. Тори се и с микроелементи (соли на желязото, магнезия, молибдена), но в малки количества.

Оборският тор подобрява почвата

Внасянето на 2 до 6 т/дка добре угнил оборски тор с основната обработка обогатява почвата с азот и калий, а също и с органични вещества, които подобряват структурата, хумуснотото съдържание и микрофлората. Най-добри резултати се получават, когато органичните и минералните торове се дават комбинирано.

Изискване

Пипер не се сади на едно място

Пиперът е взискателен към предшественика. Последователното (монокултурно) отглеждане на пипер след пипер или след други от сем. Картофови рязко понижава добивите и влошава качеството на продукцията. Пиперът се развива най-хубаво след разорана люцерна и тревни смески. Много добри предшественици са представители от семейство Бобови, Тиквови и Житни, тъй като оставят почвата чиста от плевели и с подобрена структура. Оризът и броколито също са добри предшественици, защото почвата не е заразена с причинителя на болестта вертицилийно увяхване. При въвеждане на уплътнено зеленчуково сеитбообращение като предкултура може да се отглеждат растения, които освобождават площта рано напролет - репички, салати, спанак.

СОРТОВЕ

Изборът е голям

При зеления пипер сортовете трябва да са подходящи за ранно и средно ранно полско производство, а някои и за полиетиленови и стъклени оранжерии с разнообразно направление на използване - за консумация в прясно състояние и преработка, за вътрешния пазар и за износ. Най-голям дял в средно ранното производство засега заемат сортовете тип Капии, които се използват в техническа и ботаническа зрелост. Те са търсени не само на вътрешния, но и на международния пазар. Наред с тях добър прием имат и сортове от другите типове - Ратунди, Калинков (Долма), Конусовидни, Рога и Шипки. При червения пипер за мелене сортиментът е по-беден, но той се обогатява със сортове, чието високо съдържание и качество на багрилата са на световно ниво. Необходимо е те да са ранни и да зреят едновременно, количеството на багрилата им да се запазва дълго време. И в двете основни направления сортовете трябва да бъдат със сравнително висока полска устойчивост към Verticillium dahliae и други икономически значими болести.

Институт "Марица" обогати фамилията на пипера

През последните години в ИЗК"Марица" бяха създадени нови сортове, устойчиви на вертицилийно увяхване, подходящи за форсирано под полиетилен, ранно и средно ранно отглеждане. Наред с традиционните български сортове, които са основни и заемат около 80 - 90% от площите, на производителите се предлагат и някои чуждестранни сортове и хибриди.

За ранно полско производство са подходящи сортовете Златен медал 7, Сиврия 600, Хебър, Стряма, Марица, Бианка F1, Дона F1, Уна F1 и др.

За средно ранно и късно полско производство - Софийска капия, Куртовска капия 1619, Капия УВ, Капия 1300, Амфора F1, Хебър, Стряма, Уна F1, Марица, Бял Калинков, Български ратунд, Чорбаджийски, Сиврия 600, Бяла шипка, Джулюнска шипка, а от сортовете червен пипер за мелене - Букетен 50 и Гороглед 6.

В пластмасовите оранжерии най-добре е да се отглеждат сортовете с висока ранозрелост - Джулюнска шипка (от дребноплодните пипери); Дона F1, Марица, Златен медал 7, Хебър, Стряма, Бианка F1 (от едроплодните) и др.

За стъклени оранжерии у нас са внедрени холандските сортове Джипси, Дона F1, Бианка F1, Полара F1, а от българските за по-късно засаждане особено подходящи са Златен медал 7, Хебър, Стряма, Чорбаджийски, Джулюнска шипка.

За удобство на читателя сортовете, включени в официалната сортова листа на България, са описани по азбучен ред:облистени

Амфора F1 е сръбски хибрид. Растенията са с високо растящи стъбла. Плодовете са тип Капии, 12-16 см дълги в техническа зрелост са зелени, в ботаническа - червени. Сортът е подходящ за средно ранно производство, а продукцията е предназначена за печене, готвене и консервиране.

Бианка F1 е холандски хибрид, растенията образуват компактен храст. Плодовете са сладки, 3-4 камерни, с тегло 150-200 г. В техническа зрелост са бели, а в ботаническа светлочервени до оранжеви. Сортът е ран, подходящ за оранжерийно и полско производство, устойчив на тютюнева мозайка (TMV0).

Букетен 50 е създаден в ИЗК "Марица", Пловдив, чрез хибридизация между сорта Гороглед 6 от Capsicum annuum L. и декоративна форма от C. fasciculatum Sturt. Когато се отглежда чрез разсад, растението формира средно висок храст - 40-45 см. Плодовете са стърчащи, разположени на кичур по главното стъбло и по разклоненията от 9 до 12 броя на растение. Те са конусовидни, с повече багрила от Гороглед 6. Съдържанието на багрила е 180 - 230 ASTA единици, а само от перикарпа 300 - 350 АSTA. Откроява се с по-висока дружнозрелост и ранозрелост спрямо Гороглед 6. Вегетационният период от поникването до 70% узряване е около 145 дни. Притежава сравнително висока полска устойчивост към вертицилийното увяхване.

Български ратунд е рожба също на ИЗК "Марица". Растението е високо 35-45 см с две до три разклонения. Плодовете са полувисящи, сплеснати с 3 - 4 слабо изразени сегменти. Средната маса на плода е 90-100 г. Месестата част е крехка, сочна и сладка. Вегетационният период до техническа зрелост е 115-120 дни, а до ботаническа - 135-145 дни. Предназначен е за средно ранно и късно производство, за туршии и лютеница.

Бял Калинков - растенията достигат на височина 40-60 см, с 3-4 разклонения. Плодовете са стърчащи, тривърхи, с дължина 9-11 см и диаметър при основата 5-6 см. Перикарпът е дебел около 6 мм, с тънка кожица. В техническа зрелост плодовете са восъчнобели, а в ботаническа - червени. Вегетационният период е около 110 дни в техническа и 135 в ботаническа зрелост. Предназначен е за средно ранно производство. Подходящ за консумация в прясно състояние (салати, сандвичи), за пълнене, фаршироване, консерви.

Бялата шипка е местен сорт. Растенията са сравнително ниски - 30-45 см. Плодовете са дребни, конусовидни, дълги 5-7 см и широки в основата 1,5 - 2,5 см, твърди, изпълнени със семенно ложе и много семена. В техническа зрелост са белезникаво зелени, а в ботаническа - червени. Сортът е с вегетационен период до техническа зрелост 90-100 дни и до ботаническа 120-130 дни. Предназначен е за средно ранно и късно производство. Подходящ е за консумация в прясно състояние, за подправка и за приготвяне на туршии.

Гороглед 6 е един от основните сортове за червен пипер за мелене. Растенията образуват висок храст - 55 - 60 см. Плодовете са стърчащи, конусовидни, със сравнително широка основа. Дълги са 8-10 см и с диаметър при основата 3-3,5 см. Сортът се характеризира с високо сухо вещество (25-30%) при прибиране. Той е късен - вегетационният период до 70% узряване на чушките е около 160 дни.

Деликатес е кандидат сорт, които е селекциониран в ИЗК "Марица", Пловдив, от сорт Чорбаджийски. Плодовете на Деликатес са сладки. Той е сравнително по-добивен от изходния сорт.

Джулюнска шипка 1021 е създаден в ИЗК "Марица". Растението е средно високо - около 51 см, с тънки, многобройни и сравнително изправени разклонения, прибрани към стъблото. Плодовете са висящи, дребни - дълги 4-6 см и широки в основата 1,5-2,5 см, прикрепени на извити дръжки, с фуниевидни чашки, които обхващат основата на плода. Късо конусовидни са, със заоблен връх. Повърхността е гладка, със силен гланц. Силно лютиви на вкус. В техническа зрелост са тъмнозелени, а в ботаническа - интензивно червени. Средната маса на плода е 8-11 г. Много ранен и добивен сорт.

Дона F1 е холандски хибрид, тип Долма. Растенията са със силен растеж. Плодовете са сладки, 2-3 камерни, със средно тегло 140-160 г. Устойчив на тютюнева мозайка (TMV0, 1 и 2). Подходящ за оранжерийно и рано полско производство. Предназначен е за консумация в прясно състояние и за пълнене.

Златен медал 7 е селекциониран в опитната станция по зеленчукови култури - Негован, от системата на ИЗК "Марица", Пловдив. Растението е високо 65-75 см със сравнително прибран храст и с 3-5 последователно разположени разклонения. Главното стъбло е ребристо. Плодовете са висящи, капиевидни, дълги 16-22 см, широки в основата 5-7 см и със средна маса 65-75 г. В техническа зрелост са светлозелени, а в ботаническа - червени. Месестата част е сочна, крехка, сладка, с нежна кожица и с приятен аромат. Вегетационният период е 105-110 дни до техническа зрелост. Подходящ за консумация в прясно състояние, за салати и готвене. Високодобивен, предназначен за оранжерийно, суперранно и ранно полско производство.

Капия 1300 е сорт на ИЗК "Марица". Плодовете му са двустенна или тристенна капия със заострен връх, прави до слабо извити с дължина и диаметър, съответно 13-19/4-5 см. По продуктивност сортът превишава значително Куртовска капия 1619. Вегетационният период е около 140 дни. Притежава сравнително висока полска устойчивост към вертицилийното увяхване. Сортът е подходящ за средно ранно производство, а продукцията - за печене, готвене и консервиране.

Капия УВ (Вертус) е създаден в ИЗК "Марица", Пловдив. Растението е високо 60-65 см. Плодовете са висящи, дълги (13-18 см), тип капия, дву- и тристранно сплеснати, подобно на сорт Куртовска капия 1619, от който е получен. Различава се от него с по-светлото оцветяване на плодовете. Средното тегло на една чушка е 75-85 г. Перикарпът е крехък и сочен. Вегетационният период е около 140 дни. Неговото голямо достойнство е устойчивостта му към вертицилийното увяхване. Сортът е подходящ за средно ранно производство, а продукцията - за печене, готвене и консервиране.

Кози рога е местен сорт. Растението е средно високо. Плодовете са висящи, дълги 15-22 см, с диаметър при основата 2-3 см, зелени в техническа и червени в ботаническа зрелост. Повърхността е напречно набръчкана, със силен гланц. Основата на плода е обхваната от фуниевидна чашка. Вегетационният период е около 115 дни до техническа и 135 дни до ботаническа зрялост. Предназначен е за средно ранно производство. Подходящ е за консумация в прясно състояние и най-вече за туршии.

Куртовска капия 1, Кандидат сорт, е получен в ИЗК "Марица", Пловдив. Растенията формират средно висок храст (43-55 см). Плодовете са висящи, тип Капия, гладки, с дължина от 12 до 16 см и диаметър при основата около 5 см. Дебелината на перикарпа и средното тегло на плода са по-големи, отколкото на Куртовска капия 1619. Кандидат сортът превишава Куртовска капия 1619 и по продуктивност на стандартни плодове с 25-35%. Новият сорт превъзхожда слабо стандартния по устойчивост на вертицилиум (Verticillium dahliae Kleb).

Куртовска капия 1619 е създадена в ИЗК"Марица", Пловдив. Това е един от най-разпространените сортове у нас. Растението е високо 60-65 см. Плодовете са едри, висящи, дълги, дву- и тристранно сплеснати, тип капия. Повърхността им е гладка, гланцова, с две или три слаби надлъжни вдлъбнатини. Месестата част е крехка, сладка, сочна, с приятен аромат. Сортът е подходящ за средно ранно и късно производство. Вегетационният период до ботаническа зрелост е 140-150 дни. Продукцията е предназначена за консумация в прясно състояние и преработка (основно за печене, мариноване, пюрета, лютеница).

Марица е нов сорт тип Долма (Широки), създаден в ИЗК "Марица". Има сравнително висока полска устойчивост към вертицилийното увяхване. Плодовете са висящи, месести (4-6 мм) със сладък пиперов вкус и нежна кожица. Средната маса на плода варира от 65 до 85г. Преобладават едновърхите с две до три камери. Повърхността е гладка и лъскава. Плодовете в техническа зрелост са зелени, а в ботаническа - червени. Вегатационният период е около 110 дни до техническа зрялост и 135 дни до ботаническа. Сортът е подходящ за форсирано, ранно и средно ранно полско производство, а продукцията му е с високи вкусови качества. Направление: за консумация в прясно състояние (за салати, сандвичи), за пълнене и преработка (фаршироване, мариноване), за вътрешния пазар и износ.

Полара F1 е холандски хибрид. Растението е със силен растеж и открит хабитус. Плодовете са сладки, висящи, конусовидни, с тегло около 120 г. В техническа зрелост са бели, а в ботаническа - светлочервени до оранжеви. Подходящ за много ранно производство в култивационни съоръжения.

Рубин е кандидат сорт червен пипер за мелене, които е получен в ИЗК"Марица", Пловдив. Растенията формират средно висок индетерминантен храст (46-65 см) с 2-3 сравнително добре облистени разклонения и от 9 до 15 броя червени плодове. За разлика от останалите сортове за производство на червен пипер за мелене се характеризира с висящи плодове. Те са с дължина от 9 до 11см, диаметър около 2 см и тегло от 8 до 15 г. Съдържанието на сухо вещество при оптимален срок на беритба е около 22%, а на багрилата - 170-220 ASTA единици. Вегетационният период от поникване до 80% червени плодове е около 155 дни. Кандидат сортът превишава по добив суха маса с 10-15% Гороглед 6 и с 15-20% Букетен 50. Продукцията му е предназначена за млян червен пипер и олеоризин.

Сиврия 600 е също рожба на ИЗК"Марица", Пловдив. Растението е високо 55-75 см с 2 до 3 разклонения. Плодовете са висящи, конусовидни, двустранно сплеснати, жълто-кехлибарени в техническа зрелост и светлочервени в ботаническа. Дълги са 18-20 см, с диаметър при основата 4-5 см и средно тегло на плода около 70 г. Вегетационният период до техническа зрелост е 105-110 дни, а до ботаническа - около 135 дни. Подходящ е за ранно и средно ранно производство. Предназначен е за консумация в прясно състояние, за готвене и туршии.

Софийска капия е създадена в ОСЗК - Негован. Растението е високо 50-70 см със сравнително къси междувъзлия. Плодовете са висящи дълги 12-16 см, с правилна капиевидна форма, дву- и три- камерни, сплеснати, в основата широки 5-7 см, към дръжката заоблени. Месото е дебело 4-5 мм, сладко и сочно. Кожицата е твърда и се обелва лесно при печене. В техническа зрялост са тъмнозелени, а в ботаническа - тъмночервени. Сравнително ранен сорт от групата на капиите - вегетационният период е около 130-135 дни до ботаническа зрелост. Високодобивен сорт. Подходящ е за ранно и средно ранно полско производство. Продукцията му е с високи вкусови качества.

Стряма е нов сорт на ИЗК "Марица". Растенията формират средно висок храст (54-60 cm). Плодовете са висящи, гладки, но се срещат и такива с леки надлъжни вдлъбнатини. Дължината им е от 12 до 16 см, а диаметърът при основата 4-5 см. Месестата част е дебела 5-6 мм със сладък вкус, а кожицата е нежна и не се чувства при консумация в прясно състояние. Средната маса на плодовете варира от 55 до 75 г. Оцветяването в техническа зрялост е светлозелено, а в ботаническа - червено. Той превишава значително по добив стандартна продукция контролния сорт Златен медал7. Вегетационният период до техническа зрялост е около 105 дни, а до ботаническа - 125 дни. Сортът се характеризира с висока полска устойчивост към вертицилийно увяхване. Подходящ е за оранжерийно, форсирано, ранно и средно ранно полско производство. Плодовете са с високи вкусови качества и са подходящи за консумация в прясно и преработено състояние.

Уна F1 е сръбски хибрид. Растенията са с индетерминантен растеж, формират средно висок (45-60 см) храст, с две-три разклонения. Плодовете са висящи, тип конусовидни, светлозелени в техническа и светлочервени в ботаническа зрялост, с дължина 14-18 см и средно тегло около 90 г. Подходящ е за ранно и средно ранно полско производство.

Хебър е селекциониран в ИЗК "Марица". Растението е високо 45-50 см. Плодовете са висящи, с правилна конусовидна форма и със значително по-дебел перикарп в сравнение с традиционните сортове капии. Дълги са 11-15 см и диаметър при основата 5-6 см. Вегетационният период е около 105 дни до техническа зрялост и около 130 дни до ботаническа. Притежава сравнително висока полска устойчивост към вертицилийно увяхване. Сортът е подходящ за оранжерийно, форсирано, ранно и средно ранно полско производство.

Чорбаджийски, чушките на който са слабо люти - растението е високо 40-50 см с 2 до 3 прибрани разклонения. Плодовете са висящи, слабо люти, дълги 13-24 см, напречно набръчкани, с диаметър при основата около 1,5-2 см. Те са жълтозелени в техническа зрелост и червени в ботаническа. Вегетационният период до техническа зрелост е около 100 дни, а до ботаническа - 135 дни. Подходящ е за ранно, средно ранно и късно производство. Предназначен е за консумация в прясно състояние, за готвене и туршии.

ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО

Площта в градината се избира внимателно

Пиперът има много големи изисквания към плодородието на почвата. Най-подходящи са дълбоките, топлите, структурните, песъчливо-глинестите или глинесто-песъчливите и богати на хумус почви. Студените и песъкливите трябва да се избягват. При избора на площи за семепроизводство да се има предвид, че при повечето сортотипове у нас кръстосаното опрашване е значително и трябва да се спазва необходимата пространствена изолация от други сортове, която е минимум 700 м при открити площи и 400 м при естествена изолация (пояси от дървета, сгради, реки).

Мястото се подготвя старателно

Прави се дълбока оран на 28-30 см и основно торене. Основната оран оказва важно значение в борбата срещу плевелите. Ефектът от обработката зависи от дълбочината и срока. Късната есенна оран и особено пролетната има агротехнически недостатъци. В рано изораните площи има достатъчно влага през есента и поникват средно два до три пъти повече плевели, отколкото в късно изораните. Това дава възможност с допълнителни обработки да се унищожат повече плевелни растения, поради което посевите след рано освободените площи са по-чисти. Отлагането на основната оран за края на есента, особено при дъждовно лято, увеличава коренищните и кореновоиздънкови плевели. Пролетната обработка благоприятства разпространението на всички биологични групи многогодишни плевели. За борба срещу коренищните плевели най-добри резултати се получават при изораване на площите непосредствено след жътвата на дълбочина 10 - 15 см и отново след около месец - на 20 - 25 см. Такава двойна обработка се прави при дъждовно лято и в случаи, когато след жътвата в почвата има благоприятна влага. Допълнителните обработки след ранната оран се извършват не само при наличие на многогодишни плевели, но и когато рано освободените площи през есента са силно заплевелени и с едногодишни плевели.

Добре е плевелите да се унищожават през есента

Унищожаването на плевелите през есента е задължително, за да се улесни пролетната предсеитбена обработка на почвата, т.е. да се извърши само разрохкване без обръщане на пласта. Обръщането на орния слой има редица недостатъци - загуба на влага, изваждане на повърхността на нови плевелни семена, по-лоши стават физичните свойства на почвата. Напролет се дискова или култивира един - два пъти. За борба с едногодишните житни и някои широколистни плевели се използват хербицидите: агрифлан 24 ЕК (300 - 400мл/дка), девринол 4Ф (400мл/дка), трефлан 24ЕК (350мл/дка). Те се внасят до два-три дни преди разсаждането с последната пролетна обработка на площта, като едновременно с нея леко се инкорпорират. Срещу едногодишни и някои многогодишни плевели без инкорпориране успешно се използват гоал 2Е (100 - 120мл/дка), Стомп 33ЕК (0,4 - 0,5 л/дка). При силно заплевеляване ефикасна е комбинацията стомп 330 ЕК и девринол 4Ф в намалени дози съответно 300мл/дка +200мл/дка.

Първо се отглежда разсад

Семената никнат на топло

Пипер основно се отглежда чрез предварително производство на разсад. Семената се засяват в култивационни съоръжения (стъклени, полиетиленови оранжерии и тунелчета). Препоръчва се обеззаразяване на почвата: химично, чрез соларизация или пропарване. Разсадната площ се изорава още през есента, като се извършва и основно наторяване - 5-6 т/дка угнил оборски тор, 40 кг/дка суперфосфат и 30 кг/дка калиев сулфат. Преди сеитбата култивационните съоръжения се покриват, за да се затоплят, фрезоват се и се оформят леко повдигнати лехи.

(снимка) До 15 февруари се сее, за червен пипер - до 20 март

За супер ранното производство семената се засяват в отопляеми оранжерии от 25 януари до 10 февруари, а за ранно - от 1 до петнадесети февруари. Нормата е 16 - 20 г/м2 , засяват се дълбочина 2 - 3 см. Растенията се пикират, когато са във фаза "кръстосване" (втори същински лист), това обикновено става около 25 февруари-5 март на разстояния 10/10, 8/8 или 6/6 см. Така за 1 декар за супер ранното производство са необходими 60 - 80м2 , а за ранното - 50 - 60 м2 разсадна площ.

За средно ранно производство на зелен и червен пипер за мелене семената се засяват от 1 до 20 март, за един декар е необходима около 20м2 разсадна площ.

Посевната норма е 8-10 г/м2 или за един декар са необходими 160 - 200 г семена.

По време на сеитбата на два пъти се внася хербицидът девринол - веднага след подравняване на лехите преди сеитбата с 0,4 - 0,5 г/м2 и след покриване на семената с торопочвена смес още 0,2 - 0,3 г/м2.

За младите растения трябват много грижи

Ако семената не са обеззаразени срещу почвообитаващи гъби и за предпазване на растенията от сечене, леглото на семената се напрашва с медсъдържащи препарати (косайд 101 ВП, фунгуран ОН и др.) в доза 2г/м2 или след сеитба лехите се поливат с 0,3 - 0,5% бордолезов разтвор (5 л/ м2). Профилактично е добре да се внасят съответните инсектициди срещу голите охлюви и поповите прасета. Може да се разхвърлят примамки срещу попово прасе по 15 - 20г/ м2. Накрая лехите се покриват с полиетиленово платно, което задържа влагата. След поникване на плевелите преди поникване на пипера се използва някой от следните хербициди: реглон форте, баста 20СЛ (0,2% - 0,3%).

Необходимо условие за получаването на качествен разсад е поддържането на оптимална температура и влажност на почвата, тя трябва и да е чиста от плевели, а също и добре разрохкана. Следи се за поява на болести и неприятели и се води съответната борба. За да се ускори развитието на растенията и да се получи здрав и доброкачествен разсад, той се подхранва 1 - 2 пъти с минерални торове (за 1м2 - 4г амониев нитрат, 15 г суперфосфат и 8 г калиев тор, разтворени в 10 л вода). След това се промива чрез лека поливка.

Преди да отиде в градината, се закалява. Около десет дни преди засаждане разсадът се отглежда при по-ниска температура и влажност. По такъв начин той се "закалява", за да се приспособи по-лесно към условията, при които ще се развива след засаждането. Добрият разсад трябва да е закален, изравнен, с добре запазена коренова система, с 5-6 листа. Препоръчва се преди изнасяне в градината да се напръска срещу болести и неприятели.

Засажда се след сланите

Площта се набраздява на 60 или 70 см, а в реда растенията се засаждат на 13 - 15 см при зелените пипери и 10 - 12 см при червените пипери за мелене. При някои сортове като Бял Калинков, Български ратунд и сортовете червен пипер за мелене разстоянието вътре в реда може да е около 22-25 см, но се засаждат по две растения в гнездо. Пиперът успешно се отглежда и на лехо-браздова повърхност при двуредови (90+70/15см, 80+60/15см, 100+60/15), триредови (70+45+45/15см) схеми на засаждане. Разсадът се изнася на открито, след като е преминала опасността от късни пролетни слани, към които пиперът е много чувствителен. За Южна България това започва след 20 април при супер ранното и ранно полско производство, а след 5 май при средно ранното. Около една седмица след това при необходимост се прави подсаждане. При високи температури до 5-ия-7-ия ден след разсаждането площите трябва да се преполеят.

Навременната обработка на почвата подобрява условията за развитието на растенията, а едновременно с това се води и борба с плевелите. В зависимост от заплевелеността на почвата през вегетацията се извършват 3 - 4 ръчни (в реда и защитната зона) и 2 - 3 машинни обработки на пипера (с култиватори КПН - 4,8; КЗ-4,8 или КПН-5,6). Първото ръчно окопаване се прави 10 - 12 дни след разсаждането, когато растенията са възстановили тургурното си състояние. Почвата от междуредията се придърпва към растенията с оглед те да се загърлят и останат в средата на тира при браздовата повърхност. Това улеснява по-късно механизираните обработки. Второто окопаване се извършва 10-15 дни след първото, когато растенията формират масово репродуктивните си органи. Третото окопаване е около 20 дни след второто и ако има нужда, се прави и четвърто.

Взискателен към влагата

Пиперът е влаголюбива култура. Веднага след пълното прихващане на растенията, което се познава по потъмняването на листата, те се поливат. До формиране на първите плодове поливките са през 12-16 дни, а през вегетацията поливките трябва да се извършват през 6-7 дни при норма 30м3. През целия вегетационен период влажността на почвата трябва да се поддържа около 80 % от ППВ. През най-горещите часове на деня поливките трябва да се избягват. Поливането е гравитачно, високопроизводително със сифонни тръбички, чрез дъждуване или капково.

Грижа е опазването на посева от вредители

Много важна грижа през вегетацията на пипера е борбата срещу плевелите, болестите и неприятелите. Третирането на посева след разсаждането с хербициди се извършва едва след прихващане на растенията и възстановяване на растежа. При силно заплевеляване с житни плевели подходящи хербициди са фузилад форте (0,09 л/дка), ажил 100ЕК (0,08 л/дка при едногодишни и 0,15 л/дка при многогодишни, в т.ч. балур от коренища) внесени в ранните фази на плевелите, за борба с балура и троскота през вегетацията на пипера се прилага хербицидът набу в доза 0,35 - 0,4л/дка, фуроре супер 7,5ЕВ около 0,2 л/дка и Фузилад форте около 0,13 л/дка. Приложението им е във фаза 3-и - 5-и лист на плевелите и се спазва определеният карантинен срок до беритбата.

От май започва борбата

През периода май-юни, а при влажно време и по-късно, трябва да се следи за появата на листни въшки. В края на първото и началото на второто десетдневие на юни обикновено се налага да се направи първото пръскане срещу цикадата, която пренася столбура. През юни се пръска два-три пъти през 7-10 дни в зависимост от нейната поява, която се сигнализира от прогнозните служби. През юли е възможно да се направят още едно-две пръскания. Задължително мероприятие е извеждане на борбата и с трипсовете. В борбата срещу тези и други неприятели в началото се използват растителнозащитни препарати с дълъг карантинен срок, а по време на плододаване и беритби се използват препарати с кратък срок. При наличие на подходящи условия за развитие на мана посевите се пръскат профилактично.

Подхранва се по-често с по-малки дози

През вегетацията растенията се подхранват с около 40кг/дка азотен тор. Едновременно с първото окопаване се внасят около 20 кг/дка амониева селитра, а в масово плододаване се внася останалото количество. Добър ефект се постига и когато подхранването се осъществява в по-кратки интервали, с по-малки торови норми. Положителен ефект дава третирането на растенията и с листни торове (лактофол, хумустим, фитомил и др.), които се прибавят към разтворите за борба с болестите по определени схеми.

Посевите за семена се почистват трикратно

При семепроизводствените посеви през вегетацията се извършват три почиствания. Първото е във фаза бутонизация, преди разтваряне на цветовете и е по морфологични признаци на стъблото и листата и по разположение на цветовете - стърчащи или висящи. Второто се извършва в началото на техническа зрелост на плодовете и третото - в началото на ботаническа зрелост на плодовете.

Беритбите са от юни

В зависимост от сорта, направлението на производство, приложената агротехника, почвения тип и района на отглеждане беритбата започва, когато плодовете са достигнали максималния си размер и тегло и имат добре изразен типичен външен вид и вкусови качества. Също така се берат и плодовете, които са нестандартни, нападнати от болести или неприятели, за да не изтощават растенията и разнасят зараза. Тя трябва да се извършва внимателно, защото при небрежно бране се откъсват листа и клонки. Това води до задържане развитието на растението и намаляване на добива. По срок беритбите се влияят и от пазара. При супер ранното и ранно производство плодовете започват да се берат от юни, а при средно ранното - от средата на юли. При сортовете тип Капии и Ратунди ботанически зрелите плодове се берат през август и септември. Продукцията се сортира така, че да отговаря на пазарните изисквания за качество.

За червен пипер се бере до първите слани

При производството на червен пипер за мелене беритбата започва от втората половина на август, продължава до средата на октомври или до падането на първите слани. В никакъв случай не трябва да се избързва с беритбата, но и да не се закъснява. Първата беритба се прави, когато има достатъчно плодове, достигнали напълно типичния за сорта червен цвят. (снимка) Препоръчва се да се изчака с беритбата, така че плодовете не само да са типични по размери, форма и оцветяване, а и да са леко завехнали. Това е свързано с натрупването на повече багрила и с по-лесното сушене впоследствие. При тези сортове на определени площи е за препоръчване и еднократна беритба, което повишава значително икономическата ефективност. При последната беритба трябва много да се внимава, тъй като често се бере недозрял или зелен пипер, които влошават качеството на мления продукт.

И когато лагеруват, чушките зреят

Набраният червен пипер се нанизва или се разстила в мрежести скари-стелажи, щайги, а може да се насипе в пластмасови гаци тесни 15-20 см в диаметър, за да лагерува около 15-20 дни, след което се изсушава в специални сушилни. През периода на лагеруването в плодовете продължават процесите на дозряване, натрупват се багрилни вещества, които са основа за получаване на млян пипер с интензивно червен цвят. На външния пазар този продукт се заплаща съобразно количеството на багрилните вещества, измерени в АSTА единици.

Свежи плодове стават и в култивационни съоръжения

Високата биологична стойност, отличните вкусови качества на плодовете на пипера повишават значението на тази зеленчукова култура през последните десетилетия. Стремежът за целогодишно снабдяване на пазара със свежи плодове води до значителното му застъпване в култивационните съоръжения. В оранжерийното производство пиперът е третата по значение зеленчукова култура след доматите и краставиците.

В ПЛАСТМАСОВИ ОРАНЖЕРИИ

Възможностите за регулиране на микроклимата, в т.ч. и чрез допълнително отопление, за прилагането на прогресивни технологии в пластмасовите оранжерии са предпоставка в много страни да се увеличи производството на пипер. Ограничаващ фактор са почвообитаващите болести и неприятели, срещу които борбата е недостатъчно ефективна.

За получаването на разсад при условията на Пловдив най-подходящ срок за сеитба е средата на януари. Когато оранжериите се отопляват, семената се засяват 15-20 дни по-рано. Посевната норма е 12 - 15 г/м2. Почвата и семената предварително се обеззаразяват по термичен или химичен начин.

До поникването на семената температурата на почвата се поддържа около 220. При появата на първите кълнове температурата на въздуха се понижава през деня на 23 - 25º, а през нощта с 5-6º по-ниска. Необходимо е растенията да се огряват целодневно от слънцето. Разсадът се пикира в пластмасови саксии, в торово-почвени кубчета и др., чрез които растенията по-добре запазват кореновата си система и по-добре се прихващат при засаждането. Продължават агротехническите грижи за поддържане оптимални условия за растеж и развитие.

От есента започва подготовката на почвата

През есента почвата се обработва на 30-32 см дълбочина, като преди това се внасят оборски тор, фосфорните и калиевите торове. Нормите им се определят чрез химични анализи на почвени проби. Ако е необходимо почвата се обеззаразява, а при кисела реакция се внася сатурачна вар или смлян варовик. Напролет през март отново се изорава или се култивира ако почвата не е уплътнена. Бранува се и се фрезова, за да се постигне по-голяма хомогенност на горния 10-15 см почвен слой. Оранжерийните конструкции се покриват с пластмасово фолио в началото на април. В обедните часове вратите се отварят, за да се намали по-бързо влажността на почвата и да се осигури по-бързото й затопляне преди засаждането.

Младите растения се засаждат от април, даже и през март

Засаждането започва около 10 април в зависимост от агрометеорологичните условия, а в отопляваните оранжерии - още през март. Схемата на засаждане е съобразена със сортовите особености. Изследванията доказват, че при лентово засаждане се увеличава добивът и ранозрелостта. Едроплодните сортове, които са с по-силен растеж, се засаждат в двуредови ленти на разстояние 80+40/20, а дребноплодните, като Джулюнска шипка - на триредови или четириредови ленти. Разхвърлят се примамки срещу попово прасе и др. неприятели.

Много са грижите през вегетацията

До прихващането на разсада през деня се поддържа температура 22-25º, а през нощта - около 16º. През време на масовото плододаване максималната дневна температура достига 30-32º, а нощната - 18-20º. За да се избегне вредното действие на ниските температури, докато са малки растенията се покриват с вътрешни тунелчета от полиетиленово фолио или нетъкани полипропиленови материи (Агривело, Агрил 17 и др.). До започване на беритбата влажността е ниска 60-65% от ППВ. Към края на май и по-късно тя се увеличава на 70- 80% като се полива всяка седмица.

Подхранването в началото (1 - 2 пъти) е с азотни, фосфорни и калиеви торове при средна доза 20-25 кг на декар, а след това през 2-3 седмици само с азотни - по 15-20 кг на декар. Последното подхранване се извършва около 40 дни преди края на беритбата.

Изисква добре обработена почва

До масовото плододаване се окопава 3-4 пъти на 10-12 см дълбочина. При първите обработки стъблата се загърлят за укрепване на растенията, а още по-добре това се постига чрез закрепване на растенията. При едроплодните сортове преди първата беритба успоредно на редовете и на лехите се изгражда ниска - до 80 см, телена конструкция, на която се привързват растенията. Без привързване това се осъществява, като от двете страни на лентите се прекарват опорни телове, закрепени на колчета през 3 - 4 м.

Беритбата

В зависимост от условията на отглеждане беритбата започва в средата на май, продължава масово през юни и юли. При възможност за реализация на продукцията продължава до падането на сланите.

В СТЪКЛЕНИ ОРАНЖЕРИИ

Основно производствено направление у нас при отглеждането на пипер в стъклени оранжерии е ранното производство: засяване в края на юли - началото на август, засаждане 35-40 дни по-късно и начало на беритба през декември. Второ производствено направление е средно ранното: засяване в началото на октомври, засаждане през декември и начало на беритба през февруари-март.

За пресен пипер през зимата се сее през август

При ранното производство семената се засяват в лехи, оформени върху полиетиленово фолио в оранжериите, като се насипва около 10 см обеззаразена торово-почвена смеска. За един декар оранжерийна площ са необходими 100-120 г. семена от едроплодните и около 150 г от дребноплодните сортове при сеитбена норма 5-6г/м2.

След сеитбата се поддържа оптимална почвена влажност (около 80% от ППВ), а лехите се покриват с полиетиленово фолио. През периода на поникване се поддържа 25-26º. При появата на първите поници полиетиленът се премахва. След един-два дни температурата се понижава на 22 - 23º през деня и 17º през нощта. Влажността на почвата трябва да е около 70% от ППВ. Растенията се пикират във фаза "кръстосване" в пластмасови саксийки с диаметър 10 см, които се нареждат върху полиетиленово фолио. За нормалния растеж и развитие на разсада се полагат редовни агротехнически грижи.

Работата не спира през цялата година

Преди използването на оранжерията се препоръчва обеззаразяване на почвата, което може да стане и чрез соларизация: почвата се навлажнява обилно и се покрива с полиетиленово фолио. Ежеседмично се поддържа необходимата влажност и това продължава 40-50 дни. При възможност обеззаразяването може да се извършва и чрез пропарване - най-скъпият, но и най-ефективен метод. Подходящият предшественик са краставиците. При необходимост се тори с минерални и органични торове. Почвата се обработва на дълбочина 30 см, а до засаждането се култивира и се фрезова.

Растенията от едроплодните сортове имат буен растеж и формират по-мощен храст, затова е необходимо да се осигурява по-голямо вътрередово разстояние (65-70/30-35, 80+60/30). Дребноплодните сортове се засаждат на триредови ленти (50+35+35/20см).

При плододаване температурата се повишава

За развитието на пипера през есента и зимата е много важно да се поддържа благоприятен температурен, светлинен, воден и въздушно-газов режим. До започване на плододаването се препоръчват малко по-ниски температури - в слънчево време около 24º, в облачно - 23º, а през нощта съответно 17 и 16º. През декември и януари при оскъдна слънчева радиация за кратко време температурата се понижава и до 15º. При масовото плододаване на растенията през деня температурата се повишава до 28 - 29º, а през нощта не бива да се понижава под 17- 18º.

През лятото растенията се оросяват

(снимка) Около месец след засаждането почвената влажност се поддържа 60-70% от ППВ. Когато се оформят първите плодове, започват редовни поливки през 7-10 дни, като почвената влажност трябва да е около 80% от ППВ. През пролетта и през лятото освен редовните поливки се провежда и почти ежедневно оросяване по 5-6 минути за повишаване на влажността на въздуха до 70-80%. След всеки 2-3 поливки се подхранва с минерални торове, чието количество и състав зависят от плодородието на почвата и от състоянието на растенията. Подхранването с азотни торове започва след образуването на първите плодове и през целия вегетационен период се дават около 140 кг на декар. Предпочита се внасянето на по-малки дози 10-15 кг на декар, но през по-къси интервали - 2-3 седмици. Нормата на суперфосфата е около 100кг на декар - 2/3 се внася преди засаждането и 1/3 като подхранване, което се извършва след прихващане на растенията, през интервал от 20 дни. Препоръчва се до 120кг/дка калиев сулфат, внесен както фосфорните торове.

Без достатъчна светлина завръзите окапват

При отглеждането на пипер в култивационни съоръжения през зимата се наблюдава масово изресяване на цветовете и окапване на току-що образуваните завръзи, което се дължи на недостиг на пластични вещества, за чието изграждане е нужно повече светлина. Това може да се избегне чрез допълнително осветление. Силното вегетативно развитие на едроплодните сортове затруднява равномерното проникване на слънчевата радиация, а тежките плодове причиняват чупене на разклоненията на стъблото. За да се избегнат тези недостатъци, се отстраняват листата по стъблото до разклоненията, а малките разклонения във вътрешността на короната се премахват чрез резитба. Отстраняват се и върховете на бързо нарастващите разклонения. По този начин растенията се огряват по-добре и се подобрява развитието на репродуктивните органи. Стъблото под мястото на разклоняването и силно растящите 3-4 разклонения се привързват в основата и се увиват около манилени нишки, поведени нагоре.

За по-едри чушки се намаляват разклоненията

При отглеждането на холандските хибриди с цел повишаване качествата на продукцията и по-бързото наедряване на плодовете се препоръчва да се оставят 2-3 разклонения, а останалите да се премахват. Оставените разклонения се повеждат със сезал или конструкция нагоре. По стъблото се оставят по един плод на листо, така отглежданите чушки стават едри и с високо качество. Този метод се използва широко на Запад.

При благоприятни условия цветообразуването протича много интензивно. За да се подобри опрашването, почти всеки ден теловете, на които са прикрепени вертикалните нишки, се почукват от 9 до 11 и от 15 до 16 часа. Така от трептенето на растенията поленът се отделя от тичинките и попада върху близалцето на цвета.

Беритбата

При засаждане на пипера в края на август първите стандартни плодове се получават през декември. При по-късното засаждане (декември) началото на беритбата е през февруари-март. Добивите варират в зависимост от сорта и срока на отглеждане. При засаждане през декември и беритба от март до юли се получават около 6-7 т/дка стандартни плодове. Когато беритбата започне през декември и вегетацията е до август, добивите са значително по-високи (7-8 т/дка).

Червеният пипер за мелене може и без разсад

При отглеждането на червен пипер за мелене се използва сортът Букетен 50, който има сравнително къс вегетационен период и плодовете зреят дружно. При него от сеитбата до прибирането на продукцията всички технологични процеси са механизирани и ръчните операции са сведени до минимум. За тази цел е необходимо семената да са с висока кълняемост и сортова чистота. Сеитбената норма на декар е 0,4-0,5 кг. На второ място трябва да разполагаме със сеялка за точна сеитба на дребни зеленчукови семена и всички останали машини, необходими за производството на пипер.

Подготовката на площите е решаваща

Много важен момент е изборът и подготовката на площите. Те трябва да са чисти от многогодишни плевели, с еднообразен наклон, осигурени с водоизточник и поливна техника и да са добре подготвени през есента и рано напролет. При директна сеитба особено опасни за пипера са телените червеи, защото унищожават младите растения и семената в почвата. При плътност над 3 броя на м2 се внасят гранулирани препарати (каунтер 5Г, фурадан 10 Г) по редовете при норма 2кг/дка. Това третиране е ефикасно също срещу сивите червеи и поповото прасе, а има продължително предпазно действие срещу листни въшки, трипси и цикади, с което се намалява опасността от икономически значими вирусни болести.

Семената за директна сеитба на пипер трябва да са обеззаразени. Много висок добив от безразсадовия пипер се получава, когато със сеитбата се осигуряват 25000-35000 растения на декар. Този брой се постига при нагласяване на сеялката по схема 70 + 45 + 45 /4 - 6 см (за триредова лента) или 70 + 30 + 30 + 30 / 6 - 8 см (за четириредова лента).

Засява се през април

Срокът за засяване е от 5 до 10 април при сеитбена норма 0,4-0,5 кг на декар на дълбочина 2,5-3 см. При сеитба в суха почва площта се валира. При сухо време 4-5 дни след сеитбата се дъждува с 8л/м2. Полива се през два до четири дни, докато семената поникнат.Те поникват бавно - при студена пролет след 18-20 дни. През това време се появяват много плевели. Борбата срещу тях се води успешно, ако около един-два дни преди поникване на пипера плевелите се напръскат с контактни хербициди (баста 20СЛ, реглон форте и др.) в доза 200-300 мл/дка.

Необходимо е площта да се обследва за установяване гъстотата на поникване. При много гъст посев се извършва разреждане до най-оптималния брой растения на декар. До фаза 6-7 лист пиперът се полива през 5-6 дни с поливна норма 12-15 м3, а след това през 12-15 дни с 30-35 м3 вода на декар.

Посевът се наблюдава за вредители

Опазването на посева от болести и неприятели е от съществено значение за успеха на безразсадовото производство на червен пипер за мелене. Площите трябва непрестанно да се наблюдават за откриване на неприятели (цикадки, трипсове, листни въшки, нощенки, попови прасета, сив царевичен хоботник и други). Особено внимание се обръща на трипса, цикадката и листните въшки в растителността около блоковите пространства, както и на вирусноболните растения в посева (те трябва да се отскубват и да се унищожават извън площта). През периода на масовото плодообразуване се полива ориентировъчно през 6-8 дни. През периода от нарастване на плодовете до беритбата влажността на почвата трябва да е около 80% от ППВ и не бива да се допуска преовлажняване. По време на вегетацията се извършват едно-две подхранвания с амониева селитра (около 30-40 кг/дка общо).

Берат се напълно зрелите плодове

Беритбата на червения пипер за мелене започва при настъпването на ботаническа зрелост на плодовете. За ускоряване зреенето на плодовете се препоръчва посева да се третира с флордимекс 420 (0,2-0,3%) 14 дни преди беритбата при 50% ботаническа зрялост или Харвейд 25Ф (120 мл/дка), приложен при 25-30% ботанически узрели плодове с работен разтвор 60 л/дка. Натрупването на багрилните вещества нараства със завяхването на плодовете на корен затова не трябва да се избързва с беритбата. В зависимост от температурните условия по време на вегетацията обикновено до 20-25 септември узряват около 90% от плодовете, което е предпоставка за еднократно прибиране (ръчно или механизирано).

Лагеруването подобрява цвета

Лагеруването (съхранението на суровината около 15-20 дни с цел естественото й сушене) допринася за повишаване на багрилата (до 30%), намаляване разхода на топлинна енергия (около 40%), подобряване на визуалния цвят, намаляване на товаро-разтоварните и транспортни операции и др. Най-успешно то се провежда чрез разстилане на продукцията върху телени мрежи или беритба и съхранение в мрежести торби (гаци).

БОЛЕСТИ

Пиперът има много врагове

Редица бактерийни, гъбни и вирусни болести поразяват пипера. За съжаление малко са сортовете, които са с добри стопански показатели и заедно с това носят гени за устойчивост към една, а още по-малко към две и повече болести.

Сеченето е детската болест на растенията

При всички разсади съществува опасност от сечене, но по-силно се напада гъстият и изнежен разсад. Проявява се в омекване и загниване на стъблото на младото растение непосредствено над повърхността на почвата или малко по-долу. Повреденото растение поляга като посечено, откъдето произлиза и името на болестта. В разсадните лехи може да се наблюдават различни по големина петна от заболели растения, в зависимост от развитието на болестта. Причинители са различни почвенообитаващи гъби от родовете Pythium , Rhizoctonia, Fusarium, Phytophthora и др. Те са повсеместно разпространени, но се намножават особено силно във влажна и богата на органични вещества почва при температура около 25º и недостатъчна светлина. При нападение от Rhizoctonia solani повредите са локализирани на нивото на почвената повърхност, а при нападение от Pythium и Phytophthora са разположени по-дълбоко в почвата (най-често под 2 см).

Мерките

За да се органичи болестта, са необходими различни агротехнически мероприятия. Разсадите се отглеждат на пропарени или обеззаразени (с базамид Г, в доза 50-60 кг/дка) торопочвени смески. Семената се обеззаразяват с каптан 30 Д (150 мл/100кг семе) и се засяват при оптимална гъстота. Поддържа се оптимална температура и влажност.

Разликата между почвената и въздушната температура да не надвишава 6-8°. Профилактично лехите могат да се напръскат с комбинацията беномил 50ВП (0,1%) + проплант 722СЛ (0,15%). При поява на сечене болните растения се почистват, петната с болни растения се изгарят с 2% разтвор на син камък или амониева селитра и поливките се редуцират. Останалите растения се поливат (при разход 3-4 л/ м2) с разрешенитe за употреба системни фунгициди - превикур 607 СЛ (0,15%) , топсин М 70 ВП (0,15%), бенлейт 50 ВП (0,1%), фундазол 50ВП (0,1%) и др.

Бактериалното петносване поразява целите растения

Листата, плодовете и стъблата се засягат от тази болест. Листните повреди започват като кръгли воднисти петна, които впоследствие стават некротични с кафяв център и тънки хлоротични граници. Уголемените петна могат да се оформят със сламено оцветени центрове. Повредите са леко вдлъбнати по горната повърхност на листа, а слабо изпъкнали - по долната. Поединично нападнатите листа пожълтяват и окапват, т.е. настъпва дефолиация.

Симптомите по плодовете представляват изпъкнали кафяви петънца, подобно брадавици. Тесни, продълговати лезии или стрикове могат да се наблюдават по стъблата. Болестта е широко разпространена, най-вече там, където пиперът се напоява прекомерно или се отглежда в райони с обилни дъждове. Причинител е бактерията Xanthomonas campestris pv. vesicatoria (Doidge). Тя се разпространява бързо при топло и дъждовно време, както чрез дъждовните капки, вятъра и насекомите, така и механично. Пренася се чрез семена и присъства в растителните остатъци.

Предпазно

Чистите семена и сеитбообращението са важни условия за редуциране на болестта. Пръскането на посева с медсъдържащи препарати (бордолезов разтвор - 1%, косайд 101 ВП - 0,3%, шампион ВП - 0,2% и др.) ограничава развитието на болестта.

Вертицилийното увяхване е болест на проводящата тъкан

Първоначалните симптоми на болестта са увяхване и завиване нагоре на листата от по-долните етажи. Върховете и периферията на тези листа първоначално стават жълти, а след това кафяви. Листата постепенно пожълтяват, а впоследствие окапват. Болестта се разпространява по горните етажи и вследствие на обезлистването на върха остават само няколко листа. Постепенно растението изостава в растежа си и увяхва. Образуваните плодове са дребни и спарушени. При напречен разрез на стъблото се наблюдава покафеняване на проводящата система в близост до почвата, което може да се разшири нагоре по стъблото и да достигне до първите (основните) разклонения. Болестта се наблюдава в Европа, Канада, северните и западните части на САЩ. Причинители са два вида почвообитаващи гъби: Vericillium dahliae Kleb. (с основно значение за пипера) и V. albo-atrum (при пипер, отглеждан в райони с голяма надморска височина). Оптимални за развитието им са сравнително високата температура около 25º и по-ниската почвена влажност. Патогените запазват жизнеността си в почвата до 10-15 години.

Борбата

Сеитбообращението на 4-5 години с невъзприемчиви (нечувствителни) култури подпомага контролирането на болестта. Задължително условие по време на вегетацията е почвената влажност да се поддържа около 80% от ППВ. В последните години при оранжерийното производство ефективна борба се извежда с биопрепаратите триходермин НПА (10-20 кг/дка) и триходермин НГ (5-15 кг/дка) чрез инкорпориране. Дозите се определят в зависимост от степента на зараза в почвата. Ефективно е преди разсаждането доза 2-5 гама на растение разсадът да се полива или корените да се потапят. Най-доброто средство за ограничаване на болестта е създаването и използването на устойчиви сортове.

Фитофтората вреди през всички фази на развитие на пипера

По разсада се развива като мокро гниене в основата на стъблото, придружено от пожълтяване и окапване на листата. По възрастните растения типичните признаци са загниване на корените, кореновата шийка и основата на стъблото. Кората на нападнатите тъкани потъмнява и лесно се обелва. Болните растения увяхват, като в началото запазват естествения си зелен цвят. Понякога по стъблото или разклоненията се наблюдават тъмни петна от изгнила тъкан, която ги обхваща изцяло. Те повреждат проводящата система и връхната част загива. По плодовете пораженията започват от дръжката и се изразява в омекване на кожицата и загниване. Причинител е паразитната гъба Phytophthora capsici Leonian. Тя се разпространява основно чрез поливната вода, затова, когато се полива гравитачно, унищожава цели редове. Борбата се провежда предимно с агротехнически мерки: обеззаразяване на субстратите за производство на разсад, обеззаразяване на семената, за предшественик да се използват култури, които не се нападат от тази болест. Пораженията са по-малки, когато пиперът се отглежда на висока равна леха и поливните бразди периодично се продълбочават (на повече от 20 см).

Профилактика

При разсадопроизводството пет-шест дни преди пикиране или изнасяне на полето се препоръчва използването на ривал 607СЛ (0,15%) внесен чрез поливка при разход 5л/м2. В оранжерийното производство при засаждане може да се използва дитан E45 - 1кг/дка разтворен в 500 до 1000л вода или превикур 607 СЛ (0,15%), приложен по определена схема. При поява на сечене първите болни растения се изскубват и се унищожават извън посева, а почвата се третира с 2% амониев нитрат или 2% син камък. Останалите растения се пръскат с ридомил цинеб (0,25%) или алиет (0,3%). Препоръчва се при поливките да не се допуска заливане на растенията. Добър ефект се получава при внасянето на фунгицида амбис с поливната вода.

Антракнозата напада зрелите плодове

Антракнозата се развива предимно по ботанически зрели или презрели плодове. Първоначално се появяват малки воднисти, хлътнали петна, често съединяващи се, които бързо се разрастват и могат да достигнат 3-4 см в диаметър. Заобиколени са с тъмна ивица. В средата на петната се появяват тъмночервеникави, концентрични образувания. Причинител е гъбата Colletotrichum capsici. Развива се при висока температура и висока относителна влажност на въздуха, поради което поразява пиперовата продукция, както и по време на транспортиране и съхранение. Запазва се в семената и растителните остатъци.

Защита

Болестта се ограничава като се използват чисти, обеззаразени семена и се спазва 4 - 5 годишен сеитбооборот. Пръска се с дитан E45 (0,2%) или бенлейт 50 ВП, фундазол 50 ВП и метил топсин 70 ВП, всички в концентрация 0,1%, около три седмици преди беритбата, които намаляват пораженията от болестта.

Брашнестата мана се появява при горещо време

При поява на болестта се наблюдават върху горната част на листата хлоротични петна с неправилна форма, които от долната страна са покрити с белезникав спорообразуващ налеп. При висока степен на нападение петната се разрастват и листата окапват. Причинител е гъбата Leveillula taurica, която се развива при сухо и горещо време. По-голяма вреда нанася в оранжериите, където може да се появи още в разсадна фаза. Съхранява се продължително време върху сухи растителни остатъци. При появата й се пръска 2-3 пъти през 10-14 дни с анвил (0,05%), тилт (0,015%), рубиган 12 ЕК (0,02%), байлетон 25 ВП (0,02 - 0,04%) и др.

Бронзовостта се предава чрез трипси

Бронзовостта е вирусно заболяване. При поява по листата се развиват гъсто разположени мозаични, хлоротични петна, пръстени или линии Обикновено засягат само епидермалната тъкан. Подобни петна могат да се появят и по плодовете. Причинител е вирусът на доматената бронзовост (Tomato spotted wilt virus), който се пренася чрез калифорнийския (Franklinella occidentalis) и тютюневия трипс (Trips tabaci).

Предпазно

За ограничаване на болестта е необходимо разсадите, посевите и площите около тях да се поддържат чисти от плевели, тъй като много от тях са гостоприемници на тези неприятели. Химичната борба също се извежда срещу трипсовете.

Тютюневата мозайка е вирусна болест

Проявява се в мозаично прошарване на връхните листа (по-силно изразена в основата на листа). Понякога се наблюдава ладиевидно завиване на листата или щръкване. По плодовете също се наблюдават хлорози или некрози, предизвикващи деформации. Симптоматиката на болестта е най-разнообразна, затова едва след провеждането на специфични тестове тя може да се определи със сигурност. Причинител е вирусът на тютюневата мозайка (Tobacco mosaic virus - TMV), който е представен с доматени и пиперови щамове. Той се запазва дълго време в растителните остатъци в почвата. Разпространението му се извършва основно по механичен (контактен) начин, а също и чрез семената.

Мерките

Борбата включва задължително унищожаване на растителните остатъци в края на вегетацията, обеззаразяване на торо-почвените смески в оранжериите и пиперът да не се включва в сеитбообращения с домати или тютюн. Болестта се ограничава с обеззаразяването (термично или химично) на семената. Термичният начин изисква те да бъдат поставени за шест часа при 55-60°С и след това за едно денонощие при 80°С. Химичният - да престоят в 10% разтвор от тринатриев фосфат за 20 мин, след което обилно да се изплакнат. Препоръчва се и третиране с 2% разтвор от калиев перманганат за 60 мин или натриева основа за 10 мин. Пръскането на посева с (8 -10%) обезмаслено мляко редуцира скоростта на разпространение.

Краставичната предизвиква "втрънчване" на растенията

Поразените връхни листа от вирусната болест краставична мозайка са дребни, хлоротични и стеснени. Характерни са т.нар. дъбов лист около централния нерв на листа и "втрънчването" на растението, т.е. силното скъсяване на междувъзлията. Може да доведе до стерилност на прашеца. Подобно на тютюневата мозайка тази вредоносна болест трудно може да се определи визуално. Причинител е вирусът на краставичната мозайка (Cucumber mosaic virus - CMV), който има много гостоприемници (едногодишни, многогодишни, тревисти или храстовидни). Той се разпространява от листните въшки, срещу които трябва да се води постоянна борба през цялата вегетация. Препоръчва се пиперът да се отглежда далеч от гостоприемници на болестта и да се изнася по възможност по-рано на полето - така се изпреварва интензивният летеж на въшките.

Столбурът води до стерилност на цветовете

Столбурът се проявява в хлоротично или интензивно жълто оцветяване на растенията. Връхните листа издребняват и най-често се завиват ладиевидно. В началото те са твърди и хрущят при стискане. Подобно на краставичната мозайка предизвиква стерилност на цветовете. Плодовете са дребни. Болните растения увяхват и постепенно изсъхват. Това се дължи на загниването на корените, което започва от върха. При обелване на кората или при напречен разрез се установява, че ликото и дървесината са бели. Причинител на столбура е микоплазма, която има редица гостоприемници. Пренася се чрез цикадката Hyalesthes obsoletus. Степента на разпространение на болестта е в зависимост от плътността на неприятеля, срещу когото се извежда системна химична борба. Добър ефект се постига чрез по-гъсто засаждане на пипера или се засяват кулисни култури (царевица, метла и др.), които затрудняват летежа на цикадката.

Понякога се появяват неинфекциозни повреди

Лъжливото сечене се явява по разсада, който се отглежда при неблагоприятни условия като засушаване и повишаване на температурата в повърхностния слой на почвата. Прилича много на истинското сечене. В областта на кореновата шийка и малко над нея стъблото изтънява като конец и растението поляга. За разлика от другите видове сечене, под прегорялата част стъбълцето е здраво и свежо, а поразените участъци са сухи. Впоследствие през повреденото място могат да проникнат някои сапрофитни организми. За предотвраряване на болестта е необходимо проветряване на отделенията, засенчване на оранжериите, да се поддържа оптимална температура (18-22º) и влажност на почвата около 70% от ППВ. Полива се често, но с малко количество вода, за да се избегне краткотрайно преовлажняване, последвано от продължително засушаване.

При върхово гниене в началото се появява воднисто петно по стените на нарастващия плод, предимно в близост до върха и много рядко по самия връх, което бързо изсъхва и става светлокафяво. Засегнатите плодове узряват преждевременно. По-късно сапрофитни организми колонизират мъртвата тъкан и тя почернява. Бактерията, която причинява меко гниене, може да навлезе в плода през повредената тъкан. Върховото гниене е резултат от недостиг на калций в нарастващите плодове. То се появява в полета с ниска или умерена калциева запасеност на почвата. Силните колебания във влажността на почвата, вследствие на преовлажняване или засушаване, подхранването с високи дози азот са фактори, които също благоприятстват развитието на върховото гниене и трябва да не се допускат.

Слънчевият пригор по огряваните от слънцето страни на плодовете предизвиква светложълти участъци, които впоследствие се обезцветяват, изсъхват подобно на пергамент и хлътват навътре. Дължат се на загиване на епидермалните клетки. Прякото и интензивно слънчево греене, съчетано с висока въздушна температура, предизвиква тези повреди. По-късно при влажни условия тези участъци могат да се нападнат от чернилни гъби и да причинят дълбоко загниване. По-податливи към слънчев пригор са по-слабо облистените сортове и тези със стърчащи плодове.

НЕПРИЯТЕЛИ

Мухи летят в оранжериите

Миниращата муха (Liriomyza solani Hering, L. bryoniae Kalt.) е разпространена почти във всички оранжерии на страната. Възрастното е дребна муха с дължина 1,5 - 2мм. Развива 5-6 поколения годишно и зимува като какавида в почвата. Женските с помощта на яйцеполагалото пробиват горния епидермис на листа и през направените отвори изтича сок, с който се хранят. Около мястото на убождането тъканта избледнява. Мухата полага яйцата си поединично в листния паренхим. Ембрионалното развитие трае от три до пет дни. Ларвите минират листата, без да засягат двата епидермиса. Мините са извити, с белезникав цвят. Те се пресичат или съединяват помежду си. В един лист се развиват до 30 ларви. Развитието им продължава около 6 до 10 дни, след което какавидират в почвата на дълбочина 2 - 5 см.

Борбата

При редовната борба срещу листни въшки и оранжерийна белокрилка се унищожава и мухата. При самостоятелно и по-силно нападение се пръска с вазтак 100 ЕК (0,03% срещу имагото), ланат 25ВП (0,08%), маршал 25ЕК (0,1%), ортен 75 РП (0,1%), падан 95 СП (0,1%), пикадор 20 СЛ (0,05% - в началото на летеж на мухите), тригард 75 ВП (0,02%), шерпа 25 ЕК (0,03% - срещу имагото), биоинсектицида лиросект 2ЕК (0,12%) и др.

Листните въшки смучат сок и пренасят вируси

Вредоносността им се изразява най-вече в способността да пренасят редица вирусни болести. Най-благоприятни условия за развитието им са температура 23-25º и висока относителна влажност на въздуха около 80%. По-високите температури потискат намножаването им. При оранжерийни условия повечето се развиват целогодишно. Първоначално те нападат върховете на младите растения, като смучат сок от листата, стъблата и цветните части на растението, а по-късно се заселват по долната страна на листата. Въшките отделят изобилно "медена роса", която намалява асимилиращата способност на листата. Насекомите, които нападат пипера, са прасковената листна въшка (Mizus persicae Sulz.), Aphis nasturcii Kalt., зеленоивичестата листна въшка (Macrosiphum euphorbiae Thomas) и др. Първите две често се срещат в смесени популации.

Борбата се извежда с афитокс 50 ВДГ (0,05%), банкол 50ВП (100г/дка), вазтак 100ЕК 30мл/дка, данадим прогрес 400ЕК (0,075%) децис 2,5% ЕК 50мл/дка), калипсо 480 СК (20мл/дка с 20 - 40л/дка работен разтвор), карате 2,5 ЕК (0,02%), конфидор 200СЛ (0,05%), кронетон 50ЕК (0,1%), ланат 25 ВП (0,09%), маврик 2Ф (0,02%), масло РЗ (400мл/дка), моспилан 20СП (0,0125%), нексид 015КС (0,02%), пикадор 20 СЛ(0,05%), пираника 20 ВП (0,025%), пиримор 50 ВГ (0,05%), снейк 20 СП (0,0125%) и др., а от биоинсектицидите брейв 1,8 ЕК (0,1%) и лиросект 2ЕК (0,1%). Химическа борба с листните въшки на полето не се провежда при условие, че няма опасност от вирусни болести и съотношението към афидофагите (калинки и др.) е под 1:100. В оранжериите добри резултати се получават при използването на ентомопатогенната гъба Verticillium lecanii и Beauveria sp. При съотношение 1:10 и 1:15 между паразита Aphidius matricariae Hal. и прасковената листна въшка химическа борба не се препоръчва.

И цикадката не жали пипера

Цикадката Hyalesthes obsoletus Sign. има едно поколение годишно. Зимува в стадий нимфа по коренищата на поветицата и др. плевели. За ограничаването на този неприятел трябва да се унищожават плевелите, особено поветицата. Тя е способна да пренася столбура, но трябва да се храни поне 5 мин от болно растение. Инкубационният период е около 1 месец. Химическата борба се извежда с повечето от посочените препарати за борба с листните въшки.

Белокрилката вреди постоянно, от полето отива в оранжерията

Оранжерийната белокрилка Trialeurodes vaporariorum Westw. е повсеместно разпространена в оранжерийни и полски условия. Възрастното насекомо е с дължина 1,5мм, със светложълто тяло, с червени очи, четиричленни антени и с две двойни бели крила. Снася яйцата си по долната страна на листата, ларвите и нимфите смучат сок от там и по-късно се образуват белезникави петна. При хранене ларвите отделят "медена роса" (неизползваните захари), върху която вторично се развиват сапрофитни гъби.

Борбата

Може да се използва паразитът Encarsia Formosa. Химичната борба е с Аплауд 25ВП (в оранжерии, приложен по схема в концентрация 0,05% - за първите две третирания и 0,1% - за последното), Би 58 (0,1%), булдок 025ЕК (0,05%), вазтак 100ЕК (в оранжерии, 0,03%) каскейд 5ЕК (срещу ларвите, 0,2%), ортен 75РП (0,1%), фюри 10ЕК (0,02%) и др., а от биоинсектицидите брейв 1,8 ЕК (0,12%), лиросект 2ЕК (0,12%), пирос (0,08%) и преферал ВГ (0,1%).

Трипсовете намаляват добивите

Възрастните насекоми имат тънко, плоско тяло, с дължина 0,8мм. Женските индивиди с помощта на яйцеполагалото пробиват епидермиса от долната страна на листата и в листната тъкан снасят по едно яйце. При оранжерийно отглеждане на пипера трипсът развива до 7-8 поколения. Възрастните и ларвите смучат сок от листата. В тези места се образуват малки, светложълти петна, с многобройни черни или кафяви точки. Това са екскрементите на трипса и спомагат за разграничаването на неговите повреди от тези на паяжинообразуващите акари. Тютюневият (Thrips tabaci) и калифорнийският трипс (Francliniella occidentalis) са най-значимите неприятели за пипера от тази група. При масово нападение петната се увеличават и сливат, а добивите се понижават. Трипсът е преносител на вируса на доматената бронзовост.

Мерките

Обеззаразяване на почвата в оранжериите (базамид Г в доза 50 - 60кг/дка), третиране на разсадните лехи със системни почвени инсектициди (видейт 10 Г - 0,5 -1 г/растение, каунтер 5Г - 2 - 4 кг/дка), вегетационни пръскания с разрешените за употреба акарициди: ортен 75 РП (0,15%), фюри 10ЕК (0,015%) и др. Препаратите ланат 20Л (0,1%) и маршал 25ЕК (0,1%) се ползват само за пръскане на открито.

Акарите са дребни паячета, но правят големи бели

Паяжинообразуващите акари са паячета, оранжевочервеникави до бледозеленикави, с големина до 0,5мм. Живеят и се хранят (смучейки сок) от долната страна на листата, оплитат паяжина, под която снасят яйцата си. На мястото на убождането се появяват жълто-зелени точици. При по-силно нападение те се сливат и листата се прошарват, впоследствие пожълтяват и изсъхват. Представители от групата, които нападат пипера, са обикновеният (Tetranychus urticae L.) и аталантическият (Tetranychus atlan-ticus) паяжинообразуващ акар. Високите температури и ниската относителна влажност на въздуха са благоприятни за намножаването на акарите. На полето това е периодът края на юли и август. При увеличаване на плътността им се налага да се направят 2-3 пръскания през 7-10 дни с аполо 50 СК (0,04%), митак (0,3%), митиган 18,5ЕК (0,3%), талстар (0,3%) и др. Срещу паяжинообразуващите акари може да се използва хищния акар фитосейлус (Phytoseiulus persimilis), като при нападение два - три акара на лист се разсейват 50-60 индивида от него.

Гъсениците на пеперудите нощенки лакомо нагризват листата

Голяма вреда по пипера нанасят гъсениците от надземните нощенки - памуковата (Heliothis obsolete F.), гамозначната (Phytometra gamma L.) и многоцветната (Peridroma saucia Hb.), а от подземните - зимна (Agrotis segetum Schiff.), ипсилонова (A. ypsilon Rott.) и пролетна (Euxoa temera Hb.). Срещу някои от тях се разхвърлят отровни примамки, приготвени от трици (50 кг) и диптерекс (2 кг). В борбата с подземните нощенки може с успех да се използват неотровни растителни примамки, приготвени от плевелни растения или люцерна. Те се разхвърлят вечерта на купчинки, тъй като гъсениците се хранят през нощта. Най-голям ефект се постига, когато борбата е насочена срещу младите гъсеници. Химичната борба се извежда с инсектицидите ортен 75 РП (0,15%), тиодан 35ЕК (0,2%), децис 2,5ЕК (0,05%) и др. Третирането се извършва с работен разтвор 60 - 70 л/дка в основата на растенията върху цялата площ или ивица от 20 см в реда.

Оранжерийният молец може да остави пипера без листа

Оранжерийният молец (Udea ferrugalis Hb.) е пеперуда със сребристо-бежово тяло и ръждивокафяви крила. Снася яйцата си по долната страна на листата. Излюпените гъсеници в началото нагризват долния епидермис, а по-късно причиняват по-големи повреди по листната петура, като могат да обезлистят младите растения. При плодовете изгризват отвори, навлизат вътре и се хранят със семената.

Борбата се извежда срещу пеперудите и яйцата с актелик 50 ЕК (0,15%), тиодан 35ЕК (0,2%) и срещу гъсениците с актелик 50 ЕК (0,15%), Амбуш 25ЕК (0,03%), децис 2,5ЕК (0,05%), ортен 75 РП (0,15%) и др.

Поповото прасе напада най-често разсада

Попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa L.) се среща в по-голям размер в местата с рохкава и влажна почва. Особено опасно е за разсада и след разсаждането на растенията. Възрастното насекомо е едро - 35 - 50 мм. Тялото му отгоре е тъмночервено-кафяво, а отдолу кафявожълто с копринен оттенък. Има едно поколение годишно. Зимува като ларва, нимфа и възрастно насекомо в почвата. Води подземен начин на живот. Напролет, със затопляне на времето, излиза по-близо до повърхността на почвата и се храни с корените, нежните стъбла и младите кълнове. Вреди и когато прави подземните си ходове, като повдига растенията, които изсъхват.

Предпазно

Използват се предимно примамки от сварено зърно, смесено с някои от органофосфорните препарати и растителна мазнина. Примамката се разхвърля на малки купчинки по 5-6 кг/дка, които се заравят на дълбочина 2 до 3 см. Може да се използват с леко инкорпориране и някои от регистрираните препарати за растителна защита: мезурол шнекенкорн (0,250кг/дка), скипер 4Г (1кг/дка) и др.

Голите охлюви и те предпочитат зеленчука

Голите охлюви (Agrolimax egrestis L., Arira circumspiritus Johnot.) се срещат на места с висока почвена и въздушна влажност. При движението си оставят лигава следа на почвата. За предотвратяването им е необходимо:отводняване на терените, почистване от растителните остатъци, борба с плевелите, редовна обработка и др. Химичната борба се извежда с някои от регистрираните продукти, внесени чрез леко заравяне, като скипер 4Г (2кг-4кг/дка) и мезурол шнекеркорн (300 г/дка), вениш 300г/дка и др.

Класификация на едногодишен пипер (Capsicum annuum L.)

 I.ПОДВИД

ЕДРОПЛОДНИ ПИПЕРИ

SSP. MACROCARPUM POP.

A група Широки пипери

ser. var. grossum Sendt.

 

1 тип Ратунд (Камби)

var. ratundum Pop.     

2 тип Долма (Калинков)

var. Dolma Pop.  

3 тип Пумпалообразни

var. cordatum Pop.     

 

Б група Дълги пипери

ser. var. longum Sendt.

 

1 тип Конусовидни

ser. var. longum Sendt.

 

2 тип Капия

var. kapia Pop.  

3 тип Рогa

var. corniforme Pop.

 

II. ПОДВИД

ДРЕБНОПЛОДНИ ПИПЕРИ

SSP. MICROCARPUM POP.

A група Шипки

(шопски арнаутски)

Ser. var. chipka Pop   

1 тип Тънки дълги

var. accuminatum Fingh.

2 тип Обикновена

var. conoides Irish    

3 тип Вретенообразни

var. fusiformis Pop    

4 тип Тъпокрайни шипки

var. albreviatum Fingh.

 

Б група

Черешовидни пипери

ser. var. cerasiforme Pop.

 

III ПОДВИД

БУКЕТНИ ПИПЕРИ

SSP. FASCICULATUM IRISH

А група Едроплодни

Ser. var. macrocarpum

Chr. and Tod.    

1 тип Капия

var. Kapia Chr. and Tod.

2 тип Конусовидни

var. conicum Tod.

3 тип Пумпалообразни

var. cordatum Tod.     

Б група Дребноплодни

ser. var. microcarpum Chr. and Tod.

1 тип Шипка обикновена

var. conoides Tod.

 

13.05.2008, н.с. д-р Величка ТОДОРОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Люлякови нощи
През април, когато нощите стават все по-къси и все по-топли, а събуждащата се природа изпълва всичките ни сетива с очакване за хубави емоции, идва неговото време. Нежният аромат на люляка е запазената марка на встъпилата в правата си пролет. Което е оценено подобаващо от поети и градинари.

Бодливата красота на японската дюля
На границата между зимата и пролетта в градината започва своето солово изпълнение един неповторим бодлив красавец - хеномелесът. Заради продължителния му цъфтеж и разнообразните багри този храст е истинско украшение на двора. Хеномелесът е известен повече като японска дюля, макар че в крайна сметка съвсем не е дюля.

Люлякови нощи
През април, когато нощите стават все по-къси и все по-топли, а събуждащата се природа изпълва всичките ни сетива с очакване за хубави емоции, идва неговото време. Нежният аромат на люляка е запазената марка на встъпилата в правата си пролет. Което е оценено подобаващо от поети и градинари.