Начало › Растения › Съветник › Зеленчуци › › Хубави домати се гледат с майсторлък

Хубави домати се гледат с майсторлък

08.05.2008 | Коментари (0)

Сортовото разнообразие при доматите е твърде голямо, но всички сортове може да се отнесат към две основни групи - високостъблени (интердетерминантни) и нискостъблени (детерминантни). Има и сортове, които заемат междинно положение. Освен това според предназначението си те могат да бъдат за консумация в прясно състояние (салатни сортове) или за консервиране. А според сроковете на узряване - ранни и средно ранни. Високостъблените сортове се отглеждат на колове или висока опорна конструкция от колове и тел. Нискостъблените - на ниска телена конструкция.

Но сортовото разнообразие и различните цели на отглеждане предполагат и различни начини на засаждане.

Ранните високостъблени домати се засаждат на разстояние 75-80 см между редовете и на 25 см в реда. Подходяща схема е и двуредовата лента. При нея разстоянието между редовете в лентата е 50 см, в реда - 25, а между две съседни ленти - 110 см. Поливната бразда е между двата реда, а площта между лентите служи за придвижване на градинаря.

Нискостъблените сортове се отглеждат предимно за средно ранно производство, стават както за консумация пресни, така и за консерви. Засаждат се в редове, между които се оставят 75-80 см, растенията в реда да са 30 см едно от друго, ако сортът е за преработка и на 40 см, ако е салатен.

Стара практика - "задънени" домати зреят рано

  (снимка) За да узреят по-рано доматите, наред с всичко друго, което правите, важно е също колтученето и кършенето. За ранни домати обикновено се използват високо растящи сортове, които се отглеждат на колове. Те имат способността за непрекъснат растеж, който при нашите условия свършва с първите слани. В пазвата на всеки лист образуват ново стъбло, което също расте непрекъснато. Нарича се колтук, а премахването му - колтучене. В началото на развитието си тези странични израстъци се развиват за сметка на готови хранителни вещества, които биха отишли за наедряването и по-бързото узряване на плодовете. Колтученето е стара градинарска практика. Прави се не наведнъж, а последователно с появата на първите колтуци след засаждането. Колкото по-навреме, толкова по-добър е и ефектът. Подходящият момент е от появата им до десетина сантиметра дължина. По-късно е вече безсмислено.

Много полезна мярка за ускоряване на наедряването и узряването е и премахването на върховете на растенията. Градинарите го наричат кършене или задънване. Така хранителните вещества се насочват към плодовете. Прави се наведнъж, когато растенията са развили 4-6 съцветия. С помощта на палеца и показалеца се прищипват върховете над два все още недоразвити листа. Те ще се доразвият, от пазвите им ще израснат колтуци, а колтуците ще дадат плодове, но първите ще са нараснали и узрели по-рано.

08.05.2008, Тома ХРИСТОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зеленчуковите култури се поливат сутрин
Едно от най-важните агротехнически мероприятия при отглеждане на зеленчуците е напояването. То се прилага по два начина - повърхностно и подпочвено. Към повърхностното напояване спадат гравитационното напояване, дъждуването и капкуването. При гравитационното напояване и дъждуването е добре поливането да става в хладните часове на деня - сутрин до 10 часа, привечер или през нощта.

През февруари засейте пипера, пикирайте през март
За да отгледате ранен пипер в градината си, трябва да произведете разсад за него. От едроплодните дълги пипери, подходящи за такова отглеждане са сортовете Златен медал, Албена, Бяла капия, Люлин, Сиврия, от едроплодните широки можете да използвате сортовете Калинков 800/7, Бял калинков, а от дребноплодните - Джулюнска шипка, Пловдивска шипка.

Още за зеленчуковите разсади
При нашите климатични условия зимните месеци и началото на пролетта са неблагоприятни за отглеждане на топлолюбиви, зеленчукови култури. Периодът успешно се използва за производството на разсади на закрито, където лесно се създават оптимални условия за развитие. Разходите и семената са по малко; грижите са по ефективни; скъсява се срока на узряване и се удължава беритбения период. Най често за любителските зеленчукови градини се приготвя разсад, предназначен за средно-ранно производство. Практика е в личното стопанство да се използват семена от стари сортове, с много добри вкусови качества но с по нисък добив и неустойчивост на основните болести. Полагат се много грижи, окопаване, поливане, пръскане, но въпреки всички усилия, средства и време, крайният резултат често е незадоволителен.