Начало › Растения › Любимци › › Люлякови нощи

Люлякови нощи

06.04.2014 | Коментари (0)

Люлякът е една от най-разпространените декоративни култури. По своята популярност сред цъфтящите храсти той отстъпва място само на розата. Не случайно е харесван както от любителите градинари, така и от професионалните озеленители. Люлякът е универсално растение за озеленяване. Той е студоустойчив, има продължителен и ароматен цъфтеж, притежава красива плътна корона, която защитава двора не само от прах и вятър, но и от любопитни погледи.

Люлякът е храст или малко дърво с височина 5-6 м. Освен че е пъстър и ухаещ, е и много благороден. Среща се навред по градини, дворове, паркове и булеварди. Има го както на морския бряг и полето, така и на стръмните скатове в планината. Не го плашат рушащите се брегове, а напротив, той ги пази и укрепва със здравата си и разклонена кореновата си система. Благодарение на кореновите издънки люлякът се възобновява самостоятелно и образува гъсти шубраци, задържащи свличанията. Ненапразно се цени като почвозащитен храст.

Люлякът има още много други положителни качества. Вирее не само на плодородни почви, но и на варовити, песъчливи и дори на каменисти. Растението не понася само мочурищата и заблатените почви. Обича слънчевите места, но вирее и на полусянка. Не се нуждае от много грижи, защото издържа на ниски температури и на засушаване. Ако лятото е сушаво и забравим да го поливаме, може да загуби преждевременно листата си, но напролет пак ще е свеж и добре облистен.

Листата му са наситенозелени, със сърцевидна форма, гладки по края. Разположени са срещуположно на клонките. Цветовете на люляка са събрани в метлици и се развиват от най-горните странични пъпки. Цъфти през април-май в бяло, розово, пурпурно, синьо, виолетово. Има го и в жълто. Магията на люляковите цветове е в аромата им, който се носи надалеч, особено през влажните пролетни нощи. Като представител на сем. Маслинови, люлякът не съдържа хранително, а очарователно ароматно масло в цветовете си, много търсено в сапуненото производство и парфюмерията.

Плодните кутийки, съдържащи семената, са сплескани и кафяви на цвят. Семената се събират в края на октомври и през ноември. У нас най-често срещан и отглеждан е обикновеният люляк - Syringa vulgaris. Той произхожда от планинските райони на Югоизгочна Европа, където по сухите склонове се срещат разкошни растения. Известен е на цветарите от стотици години. От обикновения люляк са получени около петстотин сорта, които значително превъзхождат по декоративни качества родителя си. Те се различават по строежа на цветовете, размера им, цвета и наситеността на баграта, формата и големината на съцветието, както и по аромата и срока на цъфтеж, по височината и формата на храста. В същото време на практика няма разлика в студоустойчивостта и изискванията при отглеждането им. Именно това дава голяма свобода при избора на сорт според желанието на стопаните.

Ценят се и са много търсени люляците с богати кичести цветове. Такъв сорт е Syringa vulgaris Sensation. Освен че цветовете са кичести, бледовиолетови, всяко малко цветче е «поръбено» с бяло. Syringa vulgaris - "Прим Рос" е кичест и много красив в оцветяването, варира от матовобяло-кремаво до лимоненожълто. (снимка)

Syringa vulgaris Romanse прилича на розово вълшебство, когато цветовете танцуват, разлюляни от вятъра.

У нас често срещани декоративни форми са: Siringa persica и Seringa villosa.

Syringa persica или персийския люляк има светлолилави цветове, удължени 5-8 см, които са събрани в рехави метлици - качество, което рязко ги отличава от останалите видове.

Syringa villosa се среща по-рядко и се култивира в парка Врана.

Резитбата

Грижите за люляка не са сложни, едно от най-важните неща, които трябва да се знаят обаче, е резитбата. Метличките трябва да се махнат веднага след като приключи цъфтежът. Това се прави внимателно, като се стараете да не повредите разположените до тях разклонения, върху които се залагат новите цветни пъпки. При есенна резитба през следващата година растението няма да цъфне. Резитбата на люляка се състои още в премахване на слабите, засъхналите и растящите навътре клони на храста. Освен това много е важно да се отрежат и дивите издънки. В никакъв случай не бива да се чупят клоните на люляка. От това храстът не само разваля добрата си форма, но и се увеличава вероятността от заболяване. Изрязването на излишните клони трябва да се прави с чисти и остри инструменти, а местата да се замазват с вар или специални препарати.

 Противоположностите се допълват

Ако сте решили да имате в двора си повече от едно люляково растение, не е добре да подбирате сортове със сходни характеристики, например два гъсти бели или тъмносини. Така неизбежно ще се прави сравнение между тях и по този начин ще се изгуби ефектът им. Изключение прави ситуацията, при която се засаждат много растения - прави се цяла люлякова горичка или пък колекция. В този случай е добре да се подберат сортове с различен срок на цъфтеж. Ограда от различни сортове люляк също ще бъде интересна, особено ако се редуват растения с контрастни багри - бяло и тъмносиньо, бледожълто и наситенорозово. С люляци може да се украси и градският ландшафт, и дворовете. Липсата на цветове през лятото се компенсира с възможността около храста да се засадят красиви многогодишни цветя, които да изпъкват на зеления фон. Класическа е комбинацията между люляци и момини сълзи.

Красиво и полезно (снимка)

Ефирният аромат на люляка влиза в състава на много козметични продукти. Използват се цветовете, листата и пъпките, които са богати на фитохормони, органични киселини, микроелементи, дъбилни вещества и гликозиди. Тези вещества имат очистващо, противовъзпалително и обезболяващо действие върху кожата.

Много световни дизайнери в парфюмерийната промишленост използват люляковия аромат в своите продукти. Нюанси от бял, розов и лилав люляк са включени в Jour на Феро. В съчетание с аромати от карамфил и лилия се е получил удивителен парфюм. Aqua Allegoria Lilia Bella  на Гуерлен и 5th Avenue на Елизабет Арден са само част от известните аромати с люляков оттенък. В козметиката на Ив Роше също може да се намери нежният, прохладен и вълнуващ мирис на люляк.

 Най-хубавите размножете с резници

 За да се създаде голямо разнообразие на цветове, не е достатъчен само семенният път на размножаване. Той се практикува предимно в горските разсадници. Освен че е бавен, няма гаранция, че ще се предадат наследствените качества на сортовете. За възобновяване на желаните видове не може да се разчита и на кореновите издънки - ценните наследствени белези лесно и бързо се разпадат. Най-сигурният метод на възобновяване е чрез зелени резници. Освен че качествата на родителското растение се запазват, още на следващата година ще се радвате на желаният цвят. След прецъфтяване на люляка си избираме най-красивия храст и от него нарязваме щекленги. Подходящото време е средата на юни, за да има може слънцето да топли и съживява люляковите резници. Резниците се поставят в парник в смес от пясък и торф. Редовно се оросяват вечер след залез (или сутрин преди изгрев), за да не прегарят резниците от силното лятно слънце. За по-сигурно стъклата на парниците се варосват. През облачните дни рамките на парниците се повдигат, за да прониква свеж въздух и да се каляват младите растения. Ако през зимата опазим от измръзване, като покриваме с рогозки стъклата, напролет ще се радваме на цъфнал люляк от желания вид. (снимка)

06.04.2014, инж. Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Шипките – перспективни и лечебни
В нашата страна има значителен процент слабопродуктивни, изоставени и пустеещи площи. Освен това, във връзка с ограничаване отглеждането на тютюна, се препоръчва засаждането на нетрадиционни трайни култури в Родопите. Една от тях е шипката. Засадена върху терени, неподходящи за някои други култури, от нея могат да се получават значителни приходи.

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.