Начало › Растения › Любимци › › Гъбите

Гъбите

17.03.2008 | Коментари (0)

Авторката на статията "Гъбите", ст. н. с. II ст. Цветана Ранчева е най-изтъкнатият български научен работник по гъбопроизводство и своеобразен енциклопедист в тази област.

Статията представя технология за производство на култивираната печурка. Тя може да бъде полезна не само за начинаещите, но ще припомни важни правила и за по-опитните гъбопроизводители.

 Печурката - всепризнатата "царица"

От незапомнени времена човекът се е отнасял към висшите гъби като към желано лакомство, но количествата, които природата е предлагала във вид на ядливи диворастящи гъби, винаги са били недостатъчни. Този недостиг от векове се компенсира с култивираните гъби. Днес над 40 вида диворастящи гъби са вече доместикирани (опитомени), но повечето от тях остават в категорията "деликатесни гъби". Печурката заема челното място и е всепризната "царица на култивираните гъби". Култивираната печурка се отглежда в над 80 страни, включително в България. Прилагат се различни технологии - от любителското производство в малко мазе например, през технологиите с различна степен на интензивност до супертехнологиите, където производственият процес е напълно механизиран и се ръководи с компютър.

У нас засега най-достъпните за малкия и средния бизнес е наричана интензивна технология, т.е. използват се термично обработен (пастьоризиран) компост и пластмасови торби като производствени съдове, много ръчен труд и самоделна механизация за облекчаване на някои трудови процеси.

Устройство

Печурката е висша гуглеста гъба. В природата има многообразие от различни видове печурки, които спадат към един и същи род Агарикус. Общото между тях е, че те развиват подземно тяло - талус, който всъщност е същинското растение. Талусът на печурката се състои от гъбни клетки - хифи, които в съвкупност образуват мицел, или по народному гъбичина. Мицелът обхваща плътно хранителната среда - почва, тор или компост, и й придава сребристосив цвят с червеникав оттенък. Това, което ние събираме в природата или произвеждаме в гъбарници и наричаме гъба печурка, е само плодното тяло. За да започне плодообразуване, първо трябва да се развие мицелът и да натрупа в себе си достатъчно хранителни вещества.

Плодното тяло на печурката е съставено от пънче и гугличка. От долния си край гугличката е покрита с т. нар. частично покривало, було или велум. Когато плодното тяло "узрее", покривалото се изпъва и разкъсва. Над него се откриват розови пластинки - ламели, наредени радиално около пънчето. Постепенно ламелите потъмняват и от тях се посипва обилен кафяво-черен прашец. Това са спорите на печурката. Разсеяни в природата и попаднали в подходяща среда, спорите покълват, образуват единични (първични) хифи, които продължават да растат, да се делят и да се сливат помежду си и обхващайки хранителната среда, отново образуват мицел. Така се затваря цикълът на развитие: спора - първична хифа - мицел - плодно тяло, носител на спорите.

Разгледана ламела под микроскоп, се вижда, че тя е покрита с т. нар. химениален пласт от специализирани хифи, а спорите се развиват по 2, 3 или 4 върху отделни клетки. В природата се срещат преди всичко четириспорови печурки и повечето от тях не се поддават на отглеждане в съвременните гъбарници.

Култивираната печурка, която се отглежда от човека вече няколко столетия, е двуспорова и почти не се среща в природата. Научното й название е Агарикус биспорус, въпреки че има и синоними. През последните десетилетия обаче селекционерите "опитомиха"и някои четириспорови видове от рода Агарикус. Такъв вид е познатата у нас лятна печурка - Агарикус биторквис. Нещо повече, голяма част от най-новите щамове (сортове) на култивираната печурка са вече хибридни, създадени в специализираните селекционни лаборатории. Хибридните щамове съчетават полезните качества на класическата двуспорова печурка и на някои четириспорови видове.

Мицелът на обикновената култивирана двуспорова печурка се развива при температура на хранителната среда (компост) от 21 до 26оС, което зависи от щама (сорта). Развитието на мицела спира при 2оС и над 30оС, а смъртоносната температура е над 33оС.

Плододаването на печурката протича при въздушна температура около 15оС до 18оС за хибридните щамове и спира под 12оС и над 20оС.

Въздушно-газовата среда има решаващо значение през периода на плододаването. Въздухът в гъбарника трябва да е чист, със съдържание на въглероден диоксид по-ниско от 0,2%, без пушек от печки или вредни изпарения от минерални масла, с относителна влажност 80-85%, без силни въздушни (особено сухи) течения и вихри.

Печурката не се нуждае от светлина за своето развитие, но тя "диша", т.е. консумира кислород и отделя въглероден двуокис.

Отглежда се в гъбарник

  (снимка) Гъбарник може да бъде всяко помещение, в което се задоволяват изискванията на култивираната печурка към факторите на растежа и развитието й.

За построяване на специален гъбарник опитен технолог изготвя технологично задание, проектантска група разработва техническия проект, а строителната фирма го построява.

Възможно е да се построи и временен гъбарник за сезонно производство. Използват се подръчни материали, но и в него трябва да се осигурят необходимите условия за развитието и плододаването на печурката.

Най-достъпният на първо време начин за сдобиване с гъбарник е да се приспособи налично помещение. Може да бъде подземно и надземно.

Изисквания

Изборът на помещение или място не е случаен

Когато се избира терен или се преценява налично помещение за гъбарник, е необходимо:

- мястото (помещението) да е достъпно за превозни средства;

- да има водопровод, кладенец или сонда за чиста вода с питейни качества;

- наличие или близост на електропровод (трифазен ток);

- възможност за поддържане на технологичната хигиена - бетонна площадка за разтоварване на компоста, склад за покривен материал, отдалеченост от торища, обори и др.

- преценка за отдалечеността от компостната площадка заради транспортните разходи по доставката на компоста;

- осигурен пазар за продукцията - изкупвателен пункт, консервно предприятие, борса, свободен (градски) пазар.

Ако собствената преценка е положителна, потърсете и специалист по гъбопроизводство. Нека не се забравя, че организирането на един гъбарник поглъща доста средства и крие производствени рискове.

Ползват се налични помещения

Под земята

Естествените пещери най-често не са подходящи за превръщане в гъбарници. По-благоприятни условия могат да се открият в бивши каменни кариери, както в с. Красен, Русенско, в минни галерии, в противовъздушни скривалища, бункери и особено в изби под частни или обществени постройки. Тук спадат и специално построените подземни гъбарници. Предимствата на тези помещения са, че стените им са изолирани от външни влияния; в тях сравнително лесно се поддържат постоянна въздушна температура и влажност; през зимата лесно се проветряват по естествен начин, а когато се налага да се отопляват, това не е трудно.

Някои от подземните помещения имат и недостатъци: може да са много обширни и студени, повечето не могат да се проветряват по естествен начин през топлите сезони на годината, други са недостъпни за транспортни средства, трудно се дезинфекцират и т.н.

 През зимата температурата да не спада под 10оС, през лятото да не се повишава над 20о С

След общата преценка започва отчитане и на подробностите. Първо се оценява естественият температурен режим. Ако в подземието въздушната температура през зимата не спада под 10оС, а през лятото не се повишава над 20оС, то е подходящо за целогодишно производство на печурка; в противен случай може да се предприеме сезонно производство през есенно-зимния и зимно-пролетния период, с отопление. През лятото в такива помещения може да се работи само като се ползва климатик за охлаждане на въздуха.

Вентилационните отвори регулират температурата

(снимка) Начинът на проветряване е следващата стъпка от преценката. Ако подземието е високо и съотношението леха в кв. м към въздуха в куб. м е неколкократно в полза на обема, то предлага добри условия за печурката дори през топлите часове на денонощието, защото е запасено с въздух. Проветряването на подземните гъбарници през студените сезони е облекчено поради благоприятното въздушно стъпало. Съгласно физичния закон за въздушната конвекция, когато има разлика в температурата на два съседни въздушни пласта, те се размесват един в друг, като по-топлият и по-лек въздух се издига нагоре. Така през студените сезони топлият и нечист въздух от гъбарника се издига нагоре и излита през вентилационните отвори, а на негово място постъпва чист, но студен въздух. Чрез правилно определяне на броя и размера на вентилационните отвори, както и на времето, през което те се държат отворени, може да се регулират температурата и чистотата на въздуха в гъбарника.

Не е така през лятото за подземията, в които се влиза през шахти (или мазета, изцяло вкопани в земята). В тях студеният и вече нечист въздух се задържа и би задушил реколтата, ако не се изтегли с изсмукващ вентилатор или не се "избута" с помощта на нагнетяващ вентилатор.

Някои подземия обаче може да се проветряват по естествен начин и през летния сезон. Такива са галериите, чиито вход е на равнище, по-ниско от отвора на проветрителния комин, който пък по правило е разположен в дъното на подземието. През зимата топлият въздух излита през комина, а на негово място постъпва студен въздух през вратата. Тогава се казва, че коминът "тегли". През топлите сезони поради обратното въздушно стъпало студеният и поради това тежък въздух "изтича" през вратата, а на негово място постъпва чист и топъл въздух през комина. Тогава се казва, че "духа" откъм подземието.

В подковообразните или звездовидни противовъздушни скривалища винаги може да има естествена вентилация поради денивелацията между входа и изхода или чрез създаване на противоположно течение.

За избите под различни постройки важат същите обяснения. В много от тях обаче, особено когато се "препълнят" със стелажи, т.е. с компост и гъби, се налага да се проектира и направи специална вентилационна уредба.

Надземен гъбарник

Може да е съществуващо помещение

За гъбарници може да се използват стари, дебелостенни постройки като обори, конюшни, свинарници, овчарници, плевни, фабрики, казарми, обикновени къщи, тютюневи сушилни тип "Бълк - кюринг" или "Каснаковски", хладилни помещения и др.

Тук може да се причислят и временните летни гъбарници, които се строят в полупланинските и планинските райони с подръчни средства и пластмасово покритие. Неподходящи са стоманено-стъклените оранжерии, които трудно се изолират от слънчевата светлина и в които протичат вредни кондензационни процеси.

Кондензация на водни пари, макар и в по-малка степен, може да се появи по тавана и на другите надземни гъбарници, ако не са топлинно изолирани. Капките кондензна вода падат като дъжд върху горните етажи на стелажите, компостът се преовлажнява, а мицелът в него загива. Затова важна предварителна грижа е да се прецени опасността и да се вземат навреме мерки за топлинната изолация на таваните, а може би и на някои от външните стени на бъдещия гъбарник. За изолация на бетонна плоча, например в някоя недовършена къща, може да се използват сгурия, перлит, дървесни стърготини, бали слама и др. Отвътре може да се направи облицовка със стиропорни плоскости. В краен случай се правят капкоуловители от пластмасово платно, което да отвежда кондензните води от тавана към пътеките в гъбарника.

(снимка) Въпросът с отоплението на гъбарника е не по-малко важен. Той се решава на място в зависимост от вида на сградата и възможностите. Разбира се, въздушната климатична инсталация е отличното, но по финансови причини често недостъпно решение. Следва водното отопление, различните видове калорифери, канално отопление, всички видове печки на газ, течно или твърдо гориво, но най-важното е в гъбарника да не се отделят пушеци и миризми, които биха предизвикали физиологични аномалии по плодните тела на печурката. Съвременните климатици са добро техническо решение.

Вентилацията

В надземните гъбарници тя е сравнително лесно решим проблем. Чрез отваряне на срещуположни врати и прозорци може да се постигне по-бърз или по-бавен въздухообмен. Естествената вентилация през тавански отдушници е също много ефикасна. Силното въздушно течение и особено на сух въздух е вредно за плододаването на печурката. Затова предварителният съвет на специалиста по отопление и вентилация е наложителен.

Вътрешно устройство

Торбите се подреждат на пода

В зависимост от обзавеждането за интензивно производство на печурка, т.е. чрез използването на термично обработен компост в пластмасови торби, гъбарниците могат да бъдат приземни или със стелажи.

В приземните гъбарници торбите се подреждат направо на пода. Този начин на отглеждане е подходящ за обширните и евтини гъбарници - каменоломни, минни галерии, зимни овчарници (за летни реколти) и др., както и за някои противовъздушни скривалища.

В зависимост от вида на помещението и диаметъра на пълните торби, торбите се нареждат в дву-, три-, или четириредови лехообразни редици. Между тях се оставят достатъчно широки пътеки, за да се улеснява обслужването. Обикновено редицата край стената се оформя от две торби и се обслужва едностранно. Двойните лехообразни редици са от 4 торби и се обслужват от двете страни. За фамилното гъбопроизводство най-подходящи са торбите с 40 см диаметър.

За студените подземия по-подходящи са дълбоките торби с 30 до 40 см дебела компостна маса, т.е. от 15 до 25 кг компост на торба. В летните гъбарници (овчарници) - до 30 см компост и до 15 кг. В студените гъбарници торбите може да се подреждат шахматно (плътно), при което се запазва топлината на компоста. В гъбарници, където охлаждането е проблем, се ползват по-плитки торби и успоредно нареждане. Така образуваните "кухини" или "коминчета" между торбите служат като отдушници, чрез които се избягва самопрегряването на компоста в периода, когато мицелът в него се развива усилено.

Може да се разположат и на стелажи

Стелажите също биват единични или двойни, дву-, три-, или повече етажни. Най-удобни за обслужване са 3-етажните стелажи. В зависимост от дълбочината на торбите разстоянието от пода до дъното на І етаж на стелажа може да бъде 20 до 30 см, а от пода до ІІ етаж - 90 см. Следващите етажи се разполагат през 60 или 70 см, също в зависимост от дълбочината на торбите. Пътеките между стелажите трябва да са широки 80 до 100 см, по-широки там, откъдето се внасят торбите.

Стелажите се изграждат от метал - винкели или тръби, най-добре поцинковани или поне покрити с миниум и боядисани с блажна боя. Дървените конструкции трябва да се използват само еднократно, тъй като дървото лесно гние и става преносител на зарази от реколта на реколта. Здравината на стелажите е важно условие. Всеки етаж ще се натоварва със 150 до 200 кг/кв. м.

Отоплява се с печки, радиатори, климатична инсталация

Отоплението на гъбарниците може да бъде с печки, калорифери, водни радиатори или с климатична инсталация.

В малките гъбарници печката или калориферът се разполага непосредствено след вратата. Добре е когато гъбарникът има преддверие, макар и изградено с подръчни средства.

Радиаторите на водно отопление - най-често тръбни, се разполагат покрай едната надлъжна стена, а когато е необходимо - и край двете. Климатичната камера в климатизираните гъбарници обикновено е отвън, а климатизираният въздух се нагнетява в гъбарника посредством перфорирани въздухопроводи, разположени над пътеките.

Когато липсва специално проектирана климатична инсталация, важна роля имат малките рециркулационни вентилатори, чрез които се изравняват въздушно-газовият и топлинният режим във височина на помещението.

Гъбарникът трябва да има питейна вода

Не по-малко важно е гъбарникът да е водоснабден с питейна вода, необходима за поливките. Когато водата е по-студена от 12оС обаче, тя трябва да се подгрява. Най-просто е решението с чисти варели, в които водата се темперира според въздушната температура в гъбарника. За поливките се ползват потопяеми помпи, маркучи и подходящи разпръсквачи с мека струя. Същите съдове се използват и за приготвянето на масовите дезинфекционни разтвори (белина, хлорна вар).

Осветлението е необходимо за извършването на всички видове работа в гъбарника. Електроинсталацията трябва да бъде противовлажна, най-добре с ниско напрежение, а лампите - стационарна или носими, с подходящи аплици.

Специално построен фамилен гъбарник

 Самостоятелен или част от къщата

(снимка) В зависимост от терена, който е на разположение, и от бъдещите планове на семейството, гъбарникът може да бъде самостоятелна постройка или част от къщата, най-често мазе или сутерен.

Добре се оползотворяват и наклонените терени, където гъбарникът може да се построи като първи етаж, вкопан с едната си страна в ската. Таванската плоча на гъбарника "изравнява" терена и служи като основа на бъдещото жилище. Предната стена на гъбарника обикновено е южна или източна. При един от възможните варианти стелажите в гъбарника се монтират напречно на дължината на помещението и се оставя широка странична пътека от лицевата страна на къщата. Пак там, срещу пътеките, между стелажите се оставят вентилационни отвори, оформени като прозорчета. Възможни са два избора: при единия в стената се включват два реда прозорчета - един долен, на равнището на пода и втори - високо, под тавана на гъбарника; при втория в стената се включват само долните прозорчета, а горните се изнасят в противоположната стена в случая, когато тя се издига над терена или като специално изнесени нагоре отдушници или комини. По-късно чрез умело регулиране на тези вентилационни отвори може да се осигурява отлична естествена вентилация за всеки сезон на годината. Отново се използва действието на физичния закон за въздушната конвекция.

Този принцип може да се използва и когато се строи надземен гъбарник. Ако гъбарникът се обзаведе с два надлъжни двойни стелажа например и дължината на гъбарника не надминава 30 м, прозорците-отдушници може да се разположат като две двойки в едната къса стена срещу страничните пътеки в гъбарника. Срещу средната пътека е вратата, която може да се използва и като отвор за проветряване. Във вратата също може да се оформят две малки прозорчета за проветряване - горно и долно.

В топлите райони на страната се препоръчва строителството на гъбарници с по-голям обем, за да съдържат запаси от хладен въздух за през деня. В такива гъбарници голяма роля играят малките рециркулационни вентилатори.

Добре е специално построеният гъбарник да бъде обзаведен с водно отопление. Котлето се разполага в помещение извън гъбарника, а радиаторите, изпълнени от гладки тръби, се монтират в страничната пътека край надлъжната стена.

С цел да се поддържа добра технологична хигиена подът, стените и таванът на гъбарника следва да бъдат измазани с циментова мазилка. Подът трябва да има наклон към канализационни сифони с утайници и измивните води да се отвеждат в общата канализационна мрежа или в попивна яма.

Електрическата инсталация да е изпълнена с влагоустойчиви материали, крушките и носимите лампи - с аплици.

За съхраняване на покривен материал е необходимо чисто, бетонирано помещение извън гъбарника.

Добре е всеки по-голям гъбарник да разполага с малка хладилна камера за ниски положителни температури, където да се съхраняват временно мицел или гъби.

Подобни са препоръките и когато къщата ще се строи върху изцяло вкопано в земята мазе, като се имат предвид трудностите при внасянето и изнасянето на материалите (торби и покривен материал), както и с вентилацията през топлите сезони.

 Малкото гъбопроизводително предприятие

(снимка)

Ако гъбопроизводителят реши да организира малко предприятие за целогодишно равномерно производство, преди всичко трябва да проучи възможностите на пазара. Следва да осигури подходящ терен от 4-5 декара, разположен край удобен път, ел.мрежа с трифазен ток и възможност за собствен водоизточник (сондаж или кладенец) с чиста вода.

За производството на собствен компост компостната площадка трябва да бъде на разстояние най-малко 500 м от регулационната граница на селището. Когато компостната площадка и гъбарниците са на общ терен, целият обект се изнася на същото отстояние от селището.

За обект с годишен капацитет около 100 т прясна печурка са необходими:

- 20 тона готов компост, основна партида за една реколта;

- 8 производствени помещения (гъбарници);

- една термична камера с капацитет 30 тона суров или 20 тона готов термично обработен компост;

- двуседмично зареждане на камерата и гъбарниците;

- 26 партиди (зареждания, реколти) на година или 3,2 цикъла на гъбарник за година;

- необходим е суров компост - 26 партиди по 30 т, т.е. 780 т/год.;

- производство на готов компост - 26 партиди по 20 т, 520 т/год.;

- среден добив пресни гъби - от 16 до 20% от готовия компост, т.е. 160 до 200 кг/т готов компост.

Получава се годишен добив от 83 до 104 тона пресни гъби с обрязани пънчета, като средният дневен добив (целогодишно) е 230 до 300 кг пресни гъби.

Култивираната печурка се отглежда върху компост

Компостът е хранителната среда, върху която се отглежда печурката. Подготовката му става чрез микробиологична ферментация - компостиране.

Компостът за отглеждане на печурки се приготвя от средносламест или силносламест пресен конски тор от коне, които са хранени със сух фураж. В съвременната практика обаче част или целият конски тор се замества с други материали - органични торове, слама, сено, какалашки, които се подсилват с малцови коренчета, шротове, цвеклови резенки, меласа, минерални добавки и др.

Суровият изходен материал (конски тор или заместващи смеси) не е подходяща среда за развитието на печурката. Той съдържа свободен амоняк, който е пряка отрова за мицела. Освен това в него се съдържат разтворими захари, пектини и други вещества, подходящи за развитието за по-жизнени от печурковия мицел микроорганизми - бактерии и плесени, негови конкуренти. Те повишават температурата на хранителната среда над 30оС. Развитието на вредни за печурката микроорганизми се стимулира и от алкалната реакция на всяка изходна смес за компост (рН по-високо от 8). За да се превърне в компост, изходният материал се подлага на специална обработка.

Методът за производство на компост е развиван и усъвършенстван в продължение на столетия. Днес човешкият опит и научната фантазия предлагат дори изцяло технически методи за компостиране, но все още и в най-модерните технологии за производство на печурка доминира методът на ръководената от гъбопроизводителя микробиологична ферментация. Крайната цел на компостирането е изходният материал да се освободи от някои вредни за печурката вещества, да се унищожат някои вредни микроорганизми и неприятели и да се създаде селективна хранителна среда, подходяща за печурковия мицел и неподходяща за неговите конкуренти.

Микробиологичната ферментация минава през 2 фази, за компостирането най-добри са 51-53оС

В повечето съвременни гъбарници процесът на компостирането минава през две фази: първата е обработка на изходния материал под формата на компостни купове, в които протича спонтанна микробиологична ферментация, а втората - довършване на компостиращия процес в контролирани условия. Микроорганизмите, под чието въздействие протича първата фаза на компостирането, са групирани в три групи:

- Бактерии, които се развиват при ниски температури - под 20оС.

- Мезофилни актиномицети и някои гъби (предимно плесени), които се развиват най-добре при температура от 20 до 30оС и спират развитието си при над 40-45 С;

- Термофилни, преди всичко плесени, които се развиват при температура от 45 до 60оС.

Висококачествен компост се получава главно от жизнената дейност на термофилните микроорганизми, но микроорганизмите от първите две групи създават условия за тази дейност. Доказано е, че ферментацията, чрез която се подготвя компост за печурка, протича най-добре при 51-53оС, че температура около 60оС има полезен пастьоризиращ ефект срещу вредните за печурката бактерии, плесени, паразитни нематоди, акари, гъбни мухички и техните яйца и ларви. Температура, по-висока от 60оС и особено над 65оС, която се достига в някои зони на компостния куп, е резултат от химични, предимно овъгляващи процеси. Макар и да има известен стерилизиращ ефект, тя не допринася за производството на висококачествен компост. Нещо повече, тя може да създаде условия за развитие на вредни за печурката термофилни плесени (масленозелената, червилната и др.).

Доказано е, че първата фаза на компостирането протича добре в купове с ширина от 1,6 до 2 м и височина от 1,5 до 1,8 м при отвесни стени и хоризонтална горна повърхност. Образуването на външни (сухи и студени) и на вътрешни (горещи) зони в купа се преодолява с поредни обработки, като се разместват компостните зони, когато се работи ръчно, или с равномерно смесване при механизираните обработки. Като следствие на смесването или разместването на компостните зони още през първата фаза на компостирането се елиминира голяма част от конкурентните или паразитиращите по печурката организми, включително насекоми и нематоди, което е ефикасен растителнозащитен ефект. Въпреки това известна част от тези организми преживява външното компостиране и може да послужи като зараза за бъдещата реколта. Тази опасност се отстранява в съвременните технологии чрез втората фаза на компостирането - термична обработка на суровия компост в напълно контролирани от човека условия. В специалната литература може да се срещне синонимът пастьоризация на компоста, с което се подчертава растителнозащитната функция на термичната обработка, но той не е точен, защото отразява само една част от термичния процес.

Термична обработка на компоста в пастьоризационни камери

(снимка) Термичната обработка на суровия компост се провежда в зависимост от възприетата производствена технология върху стелажи (в лехи), в сандъци или в насипно състояние ("в маса"). Специално построените помещения се наричат термични (пастьоризационни) камери или тунели, когато са проходни. При тази обработка може изцяло да се разчита на микробиологичната активност на компоста или тя да се подпомага поне в началото на процеса, като в камерата директно се вкарва прегрята пара. Решаваща роля има въздухът, с който се осигурява кислород за ферментацията и се контролира температурата на компоста.

Термичният процес преминава през следните етапи:

- Бързо самозагряване или загряване (4 до 24 часа) на компостната маса до 58оС;

- Пастьоризация на компоста при температура 60оС (от 58 до 62оС) за 4 до 12 часа;

- Бавно охлаждане с по 1оС на час до 53оС;

- Кондициониране (поддържане) при температура 50оС (от 48 до 53оС) в продължение на няколко денонощия, докато компостът придобие неутрална реакция - рН от 7 до 7,5;

- Бързо охлаждане (от 4 до 12 часа) до 25оС.

Общо термичният процес може да продължи от 3-4, до 7 и дори до 14 денонощия.

Термичнообработеният или готов компост е хомогенна маса без разнокачествени зони в нея. Той е селективна хранителна среда, защото не съдържа свободен амоняк, а хранителните вещества са вече в леснодостъпна форма за печурковия мицел. Това са въглехидрати (целулоза, хемицелулоза и лигнин), белтъчни вещества, пептони, аминокиселини и амониеви соли, преобразувани в телата на компостиращите микроорганизми или разпадните продукти от тяхната дейност. Чрез своите екзоензими печурковият мицел усвоява лесно предложената му хранителна среда, развива се бързо и мощно в компоста, изпреварва конкурентите си, а това е най-голямата гаранция за получаването на бъдещия добив.

Изберете подходящ компост

Новите технологии

С развитието на науката и техниката промени се наблюдават и в гъбопроизводството. В много европейски страни се внедряват т. нар. "супертехнологии", особено в процеса на компостирането:

- За подобряване на І фаза от компостирането например, е разработена т. нар. бункерна система. Подготвеният изходен материал се обработва в помещения, наречени бункери. Те са подобни на термичните камери, със или без покрив, със или без нагнетяване на въздух през компостната маса. С тях се цели да се постигнат максимални температури (над 70оС), т.е. един почти стерилизиращ ефект и по този начин част от материалите да се предпазят от биологичното им "изгаряне". Една от крайните цели е да се увеличи рандеманът на готовия компост. Практиката не доказва последното твърдение, но наистина се постига екологичен ефект - по-малко амонячни емисии се отделят в атмосферата. Естествено, има големи промени и в използваните машини.

- Следва ІІ фаза със или без добавка на "закваска" с необходимите термофилни плесени.

- В модерния производствен процес на компостирането се включва трета (ІІІ) фаза, при която след приключването на ІІ фаза (термичната обработка), смесено засаденият компост със зърнов мицел отново се насипва под формата на дебела маса в специални камери (или тунели), където развитието на мицела протича за 2 седмици в напълно контролирани и практически стерилни условия. Пресуканият (обхванат) от мицела компост се разрохква машинно и също в практически стерилни условия се отправя за зареждане в стелажни гъбарници, в сандъци, в пластмасови торби или се пресова под формата на блокчета, обвити в пластмасово фолио. Пренесен в гъбарниците компостът се покрива незабавно с готов покривен материал и само след десетина дни мицелът встъпва в плододаване. Чрез тази технология се скъсява вегетационният период в гъбарниците, увеличава се броят на реколтите за година, силно се ограничава развитието на болестите и неприятелите по печурката, повишава се и се стабилизира добивът, продукцията е екологично чиста.

Засега българският гъбопроизводител може да избира между три взаимозаменяеми компости - класически, който се приготвя от конски тор, универсален - от 60% конски тор, 20% пшенична слама и 20% бройлеров птичи тор, пресметнато на база сухо вещество и сламен - от пшенична слама и бройлеров птичи тор в съотношение 1:1 до 1:0,7. Таблицата представя необходимите материали по вид и количество за подготовката на 10 т суров класически или универсален компост и на 10 т готов термично обработен сламен компост. В термичната камера суровият компост дава от 25 до 35% фира. За 1 кв. м производствена площ (леха или торби), на пода или върху стелажи, се изразходват средно по 80 до 100 кг готов компост.

 Трябва качествен материал

(снимка) Когато дребният гъбопроизводител реши сам да си приготви компост, той трябва преди всичко да осигури доставката на качествени изходни материали и да спази една от рецептите. Мястото за компостиране може да бъде открита, бетонирана или асфалтирана площадка или закрито помещение (обор, хангар, навес). Ако не разполага със собствена термична камера, може да потърси възможност компостът да бъде обработен в чужда камера, на "ишлеме".

Площадката се дезинфекцира

Компостната площадка се измива и дезинфекцира с 1%-ов синкамъчен или бордолезов разтвор. От изходните материали се приготвя хомогенен плосък харман, който се навлажнява равномерно до около 70% съдържание на вода. От хармана не бива да изтича и да се губи торова течност. Ако все пак това се случва, торовата течност трябва да се събира в бетонирана шахта и без да се застоява, да се връща върху хармана.

От хармана се изгражда първият компостен куп (събиране).

В продължение на около 14 дни протича първата фаза от компостирането. Ритъмът на компостиране се представя по следния начин: 0-6-10-13. Числата означават: нулев ден - събиране; 6 и 10 - поредният ден на първата и втората обработка. Добавките се подават съответно - азотните преди събирането, гипсът на първа обработка, суперфосфатът на трета обработка (за класическия тип компост). На 13-я ден изходният материал се е превърнал в суров компост и е готов за зареждане в термичната камера. Суровият компост трябва да бъде хомогенен и все още активен. Той съдържа свободен амоняк и е способен да се самозагрее до пастьоризационната температура от 60оС.

Качественият суров компост е тъмнокафяв на цвят, със съдържание на влага около 70%, но не по-малко от 65 и не повече от 72%. Той все още мирише на амоняк. Механизирано приготвеният суров компост може да има и лека миризма на анаеробна ферментация (на свински тор). Силната миризма на анаеробна ферментация обаче е показател, че компостът е зелен, т.е. недостатъчно ферментирал, а това може да разстрои графика на термичната камера.

Когато гъбопроизводителят си приготвя компоста сам, той понася и отговорността за качеството му. Когато се доставя суров компост от специализирана площадка обаче, той трябва да се придружава от сертификат за качество, в който да са вписани: датата на експедирането, типът компост, качеството на изходните материали, продължителността на І фаза в дни, съдържанието на общ азот и влажността в проценти.

Малката термична камера е внедрена масово

Термичната обработка на компост в насипно състояние е процес, достъпен и за дребния гъбопроизводител, ако си построи малка термична камера, макар и обслужвана с ръчен труд. Българското гъбопроизводство е известно в света с метода на малката термична камера, масово внедрена в много райони на страната.

Устройството на камерата за термична обработка на компоста в насипно състояние се основава на следните условия: камерата е топлинно- и влагоизолирано помещение, което има фалшив под - решетка с равномерно разположени отвори, общо около 20% от целия под. Суровият компост се нарежда рехаво върху решетката на пласт с дебелина от 1,6 до 2 м. На всеки 1 кв. м от пода се зареждат 800 до 1000 кг суров компост. Камерата е обзаведена със специална вентилационна уредба, която започва да действа веднага след напълването й с компост. Използва се вентилатор с капацитет около 200 куб. м/час/т компост и работно налягане 100 мм воден стълб. Вентилационната уредба засмуква въздух над компостната маса, обогатява го с пресен въздух и го нагнетява отново под решетъчния под. Поради създаденото свръхналягане излишният (отработеният) въздух излита през специална (балансионна) клапа. Вентилационната уредба работи непрекъснато през целия период на термичната обработка. Въздухът е главният фактор, от който зависи поддържането на оптималната температура в компостната маса и количеството на необходимия за ферментацията кислород. През периода на кондиционирането обикновено количеството на чистия въздух спрямо оборотния е около 10%.

Начинаещият гъбопроизводител се нуждае от подробна информация и за да си построи успешно собствена термична камера, трябва да потърси съвета на технолог и на строител.

 Условията за успеха

Успехът на гъбната реколта зависи от много фактори като компост, мицел, щам, покривен материал, условия в гъбарника и други, но между тях решаващият фактор е качеството на употребения компост. След като се внесе в гъбарника, практически няма средства и начин некачественият компост да бъде "подобрен". Специалистът може само да установи наличието на вредни конкурентни или болестотворни микроорганизми и да обясни с тяхното присъствие причините за неуспеха на дадена реколта.

Понякога, когато се отвори камерата с готов компост, се вижда, че компостната маса се е слегнала с повече от една трета във височина. Често по повърхността й има тънък до няколко сантиметра преовлажнен от кондензирали водни пари пласт. Обратно, върху решетката се наблюдава около 10 см сух пласт. Наличието на мокри "комини" през компостната маса е показател за неравномерното й зареждане. Разликата в плътността на компостната маса по дължината на камерата говори за същото. Това не са безобидни за качеството на компоста грешки, защото е ясно, че въздушният поток също е бил неравномерен в процеса на термичната обработка. Може би в недостатъчно аерираните участъци температурата на компоста се е повишавала над 62оС, при което е стимулирано развитието на вредни термофилни плесени в бъдещия гъбарник.

 Задължително следете показателите

(снимка) Готовият компост за зареждане на гъбарника трябва да отговаря на няколко качествени показатели. Съдържанието на свободен амоняк да не е повече от 0,0024% към масата на суровата проба; рН - да е от 7 до 7,5; общият азот - около 2,4% на базата на сухото вещество; влажността - от 62 до 68% (за производството на печурка в пластмасови торби се предпочита по-сух компост, около 65% съдържание на влага); да бъде еднороден по степен на ферментация. При стискане в шепа да не цапа ръката. За мокрите партиди при стискане в шепа, ако се отделя течност, тя да е бистра - това е доказателство, че компостните колоиди са пресечени. Да е кафяв на цвят. Готовият компост да е пронизан равномерно от сребристи колонии актиномицети (прекалено побелелият като посипан с брашно компост е прегорял поради твърде високото съдържание на азот в суровия материал). Не бива и да съдържа вредни за печурката микроорганизми.

В големите компостни предприятия се правят химични и микробиологични анализи на всяка партида готов компост и данните се съхраняват в специален архив.

Посадъчният материал е мицел от гъбата

В съвременното гъбопроизводство се използва предимно зърнов мицел, който се произвежда в специални лаборатории. Теоретично зърновият мицел е разсад от печурка. Той се състои от зърно, което е материал-носител и обвили го гъбни хифи, които не са размножителен орган.

Зърното може да бъде ръж, просо, твърда пшеница и др. То се сварява до набъбване, охлажда се, напудря се с калциеви добавки и се изсипва в подходящи съдове, които се използват и като търговски опаковки - стъклени бутилки и буркани или бутилки и пликове от специална пластмаса. Затапени с подходящи микробиологични тапи от памук или негов заместител, пълните със зърно опаковки се стерилизират в парни автоклави. Стерилизираното зърно се охлажда, след което се присажда (инокулира) в стерилни условия със стерилно произведен размножителен материал - също мицел, развит върху агарова хранителна среда, зърно, летвички и др. В благоприятни условия на въздушна температура и влажност мицелът постепенно обхваща предоставеното му зърно и става готов за посадъчен материал в гъбарниците. Търговският мицел може да се съхранява до 6 месеца в хладилни камери при температура 2+-1оС. Преди експедиция или употреба опаковките се поставят в подходящо помещение, където бавно, за около 24 часа, се темперират до 10оС и едва тогава се предоставят на клиентите. В противен случай в рязко затоплените опаковки се получава вредна за мицела кондензация на вода.

Мицелът като посадъчен материал трябва да е само в отлично качество. Всички опаковки, в които са се развили видимо бактерии или плесени, или в които самият мицел не се развива нормално, се бракуват. Бракуваните опаковки не се отварят, а се стерилизират в автоклав с цел да се унищожат заразите и чак тогава се изхвърлят на сметището. Гъбопроизводителят получава темпериран мицел, опакован в кашони от велпапе, върху които трябва да има етикет с името на фирмата-производител, данни за щама (сорта) и дата на производство, т.е. денят, когато готовият мицел е бил зареден за съхраняване в хладилника на лабораторията.

 6-7 кг зърнов мицел на тон компост

(снимка) В условията на българското интензивно производство на печурка оптималната посадъчна норма е 6-7 кг зърнов мицел на тон термично обработен компост. Мицелът се доставя 24 часа преди засаждането. В чисто и недостъпно за гъбни мухички помещение опаковките се отварят и мицелът с чисти ръце се разрохква и насипва в чисти пластмасови торби, на пласт, дебел около 10 см. Наредени върху чистия под, на маси или върху етажерки, торбите с мицела се оставят в условията на стайна температура, за да зараснат раните от разкъсването на хифите и за да се възбудят за растеж. На следващия ден се пристъпва към засаждането.

Зърновият мицел е удобен за равномерно смесване с компоста (смесено засаждане). Това може да стане ръчно или механизирано. За да се получи контакт между мицела и компоста, смесено засаденият компост се притъпква добре в торбите. У нас се използват самоделни машини за пълнене и пресоване на компоста в торбите.

Гъбарникът се подготвя за зареждане

 Първо се почиства от предишната реколта

Преди всяка реколта гъбарникът се подготвя според общите хигиенни изисквания на технологията. Първо се почиства механически, отстраняват се и най-малките остатъци от старата реколта. Ако се налага да се мете или да се стържат подът и стелажите, те трябва предварително да се намокрят. След това целият гъбарник се измива със силна струя вода, без да се забравят стените и таванът. Мръсните измивни води се отвеждат в канализацията или в попивна яма, за да не разнасят зарази в района на гъбарника. Почистват се и се измиват и външните стени, както и покривът, ако предишната реколта е била заразена със спорообразуващи гъби (плесени и паразити), които причиняват болести по печурката. Така се постъпва дори когато болестите са били в гъбарниците на съседите. Всички пътеки около гъбарника и в двора, където са пренасяни гъби или стар компост, също се почистват и измиват. Това важи и за тротоара на улицата, откъдето се очаква да бъде доставен новият компост.

 Дезинфекцията

Ако в мокрия вече гъбарник температурата е по-ниска от 15оС, той се затопля. След това може да се обгази с формалдехид. За целта всички отвори с изключение на вратата се облепват с хартиени ленти. Използва се технически формалин, по 2 л на всеки 100 куб. м от обема на гъбарника и по 400 г суха хлорна вар или по 250 г кристален калиев перманганат. Добре е обгазяването да се извърши под контрола на агроном по растителна защита. Ако се ползва хлорна вар, тя се внася предварително в дървени съдове, а по-късно върху нея се изсипва формалинът. Когато се ползва калиев перманганат, първо се внася формалинът, насипан в съдове (кофи), и върху него се изсипва определеното количество перманганат. Човекът не бива да се надвесва над съдовете, дори когато ползва газова маска, защото между двете вещества протича мигновена и бурна химична реакция, при която се отделя топлина и газ-формалдехид. Газът излита моментално нагоре, след което се разстила из цялото помещение. Достигне ли навлажнените повърхности в гъбарника, формалдехидът отново се превръща във формалин и унищожава вредните за печурката микроорганизми, до които се докосне.

 Предпазно

 Формалинът разяжда кожата

(снимка) Работникът трябва постоянно да помни, че формалинът разяжда кожата, ако попадне върху нея, а формалдехидът е отровен газ, който задушава при вдишване. Докоснал лигавиците на човека, формалдехидът се превръща във формалин и ги разяжда. Освен това формалдехидът гори и затова в обгазяваното помещение не бива да има открит огън. След като излезе бързо от гъбарника, работникът трябва да облепи и вратата с хартиени ленти. След 24 до 48 часа помещението се отваря и се дегазира (проветрява) в продължение на нови 24 - 48 часа. Така действието на формалина е еднократно.

За трайна дезинфекция срещу гъбни организми в гъбарника може да се приложи пръскане (обливане) със синкамъчен или още по-добре с бордолезов разтвор - 1%. Трябва да се знае, че синият камък разяжда металните части - стелажи, въздухопроводи и др. След дезинфекциите гъбарникът е готов за зареждане с компост.

Зареждат се засадените с мицел торби

Торбите, пълни със засаден с мицел компост, се доставят най-добре в покрит камион и незабавно трябва да се внасят в предварително затопления до 18оС гъбарник. Нареждат се съгласно схемите, описани на фиг. 6. Повърхността на компоста във всяка торба трябва да е хоризонтална. Може да се направи добавка на мицел - по около една супена лъжица на торба, като се разпръсква равномерно и се заравя с пръсти на дълбочина около 2 см в компоста. Повърхността се заглажда и се притъпква с длан.

Грижи

Температурата да е 21 до 26оС

Оптималната температура за развитието на мицела в компоста на обикновената печурка е от 21 до 26оС в зависимост от щама и технологията на производство. Тя се измерва с лабораторен живачен термометър например, със скала до 40 или 50оС, който се забива на 10 см дълбочина в средата на избраната торба. Има вече и електронни термометри. Добре е в стелажните гъбарници температурата на компоста да се отчита на всеки етаж и когато се отбележат разлики, по-големи от 2оС, да се предприемат мерки за изравняването им. Най-удобно е да се ползват рециркулационни вентилатори.

През студените сезони е много важно компостът в току-що заредения гъбарник да не изстине под 18оС и особено под 12оС. В противен случай се забавя развитието на мицела. Добре е да се знае, че загряването на изстиналия компост е бавен процес, средно с по 1оС на денонощие. Самият мицел започва видимо да се развива чак когато компостът се загрее до 18оС. Така в охладения гъбарник се загубват по 8 до 10 дни от реколтния период.

Ако температурата в него е благоприятна, а компостът е качествен, мицелът се развива бързо, при което се отделя биологична топлина. Към 10-ия ден след засаждането се наблюдава "самозагряване". Тогава отоплението в гъбарника се намалява или дори се изключва. Цели се компостът да не се прегрее над 28оС, когато развитието на мицела практически спира, а над 30-33оС - загива.

През периода на прорастването на мицела в компоста, гъбарникът може да не се проветрява. Но заради хората които работят там, дори и през този период той не бива да се оставя без вентилация. Проветряването е и начин за охлаждане на компоста.

Не бива да се засушава

Влагата във въздуха на гъбарника през този период също има своето значение. Сухият въздух изсушава силно повърхността на компоста, което по-късно би забавило навлизането на мицела в покривката. Влажният и топъл въздух пък може да доведе до кондензирането на водни пари по повърхността на компоста, ако се наложи проветряване със студен въздух. Срещу засушаването стените и подът на гъбарника се поддържат постоянно мокри, а когато се появят кондензационни явления и евентуално памучен мухъл (хумикола) по повърхността на компоста, се вентилира. Нападнатите от хумикола места се поръсват с гипс и се разрохкват с ръка.

 Не пускайте зарази

(снимка) През периода, когато мицелът прораства в компоста, не бива да нахлуват гъбни мухички, чиито ларви по-късно ще нападнат мицела и бъдещите плодни тела. За целта всички вентилационни отвори, включително вратите, се замрежват с тюлени мрежи, които ежедневно се навлажняват с подходящ инсектициден разтвор.

Ако гъбарникът е застрашен от ранно заразяване с гъбни болести, т.е. имало ги е при предходната реколта или ги има в съседните гъбарници, а времето навън е сухо и духат прашни ветрове, едно защитно напръскване на компоста в торбите с около 0,5 г/кв. м бенлейт (фундазол) или 1 г/кв. м споргон (спортак) ще е полезно. Торбите от заплашената реколта може предпазно да се покриват с влажни вестници (вестникарска хартия), върху които да се пръска дори с 2% формалинов разтвор (технически формалин). Когато компостът е качествен и мицелът се развива нормално в него, ранното разстилане на покривния материал може да помогне профилактично срещу някои болести по печурката. Покривката служи като предпазен мулч, а върху нея може да се използват и химични препарати, докато мицелът не е проникнал там.

В гъбарника в този период се работи само с чисти, измити със сапун ръце. Да е чисто изпрано работното облекло и още извън гъбарника да се почистени и дезинфекцирани подметките на обувките. Не се допуска посещение на хора, били преди това в плододаващи и особено във вече заразени с болести гъбарници.

 Компостът се покрива

Култивираната печурка не встъпва в плододаване, ако върху компоста не се нанесе т. нар. покривен материал. Класическият и все още ненадминат по своите качества покривен материал е смес от торф (блатен или планински, минерализиран или не) и добавки: смлян варовик, песъчливо-глинеста пръст и др.

Българският черен (минерализиран) блатен торф от Чокльовото блато край с. Байкал, Пернишко, беше с отлични технологични свойства, но от много години торфодобивът там е спрян. Все още вносът на торф от други страни е икономически неизгоден за част от българските гъбопроизводители. Засега у нас се използва като покривен материал за печурка главно черната пепелина от топлоелектрическите централи в районите край Димитровград, Кричим, Сливница.

Черната пепелина се добива от басейните, където се изхвърля от топлоцентралите с помощта на водна струя. Този материал има висока водозадържаща способност, преминал е през високи температури и практически не носи зарази за печурката, не отдава тежки метали и стимулира плодообразуването. Най-важното му отрицателно качество е, че замърсява гъбите с песъчинки.

От многобройните опити за подобряване качествата на пепелината като покривен материал за печурката може да се препоръча само смесването й с наситнен конопен или ленен паздер, както и с оризови люспи (арпа), в обемно отношение 25%. Тези материали допринасят за по-плътното обхващане на покривката от мицела и за образуването на по-чисти гъби върху нея.

Покривният материал се нанася 10 дни след засаждането

Покривката се нанася върху торбите на 10-ия до 15-ия ден след засаждането, което зависи от степента на развитие на мицела.

Доставена с чисти и дезинфекцирани превозни средства и употребена незабавно, пепелината не се дезинфекцира. Стоварена и съхранена обаче, макар и за кратко време, по тротоари, улични платна и дворове, тя се замърсява от праха, разнасян от ветровете. Тогава задължително трябва да се дезинфекцира. През лятото това може да стане с формалин в доза 2 л/куб. м. Формалинът се разтваря във вода и с лейка се нанася равномерно върху вече навлажнената пепелина. Едновременно се лопатира. После купът с пепелина се покрива с пластмасово платно и се оставя на слънце за няколко денонощия. През другите сезони пък и за осигуряване на по-продължително действие пепелината се обеззаразява с препаратите бенлейт (фундазол) или споргон (спортак) в доза по 15 г/куб. м.

Преди внасянето в гъбарника пепелината се навлажнява с чиста вода върху чиста бетонна площадка, докато се разкаля. Тогава се струпва на куп, завива се отново с полиетиленово платно и се оставя за 24 часа, за да попие добре водата. След това се внася в гъбарника и макар че е трудно, ръчно се насипва върху компоста в торбите. Дозира се с подходящ съд - кутия или тенджера, и се разстила на равномерен пласт, дебел около 2,5 см.

Покривката да е с грапава повърхност, а не като "замазка". "Освен равномерна по дебелина, покривката трябва да бъде плътно притисната до стените на съответната торба и да не пропада надолу към дъното. Ако някои от торбите са широки (пълнени с машина), преди внасянето на покривния материал се прави следното: пластмасата се изпъва встрани, прегъва се и се "заковава" към компоста с карфица или тънко пиронче. Ръждата скоро затяга това хитро приспособление и така от покривния материал няма да попадне в пространството между компоста и торбата.

След покриването гъбарникът се почиства - пътеките се навлажняват предварително, после се помитат и накрая се измиват.

Началота на инкубационния период е след покриването на компоста

Периодът след покриването на компоста в торбите до първоначалното плодообразуване е инкубационният период на печурката. През това време мицелът се сгъстява все повече в компоста, а хифите, дошли в съприкосновение с покривката, преминават в нея.

(снимка) Поддържането на максимална влага в покривката се постига чрез периодични поливки с чиста (питейна) вода. Особено се внимава с поддържането на влагата около отоплителните съоръжения в гъбарника, които изсушават прилежащите торби. За да се избегне ранното заразяване на мицела, който е достигнал повърхността на покривката, една от първите поливки се прави с хлорирана вода. На 100 л вода се използват 250 мл разредена белина или 200 г хлорна вар. Ако гъбопроизводителят разполага с концентрирана белина, едно шишенце предварително се разрежда в 2 л вода и тогава се отмерват 250 мл. Хлорната вар се употребява най-лесно, насипва се в торбичка от тензух и се потопя във варела. Хлорните препарати предпазват реколтата от бактериални болести.

Предпазни мерки

Ако има опасност от ранно заразяване на реколтата с гъбни болести като дактилиум, вертицилиум, микогоне, една седмица след покриването покривката може да се напръска с разтвор от бенлейт (фундазол) или споргон (спортак), в доза 0,5 до 1 г/кв. м производствена площ (покрита с компост). Като се има предвид, че международните норми ограничават силно употребата на химични препарати в гъбарниците, всеки трябва да води дневник и в него всеки ден да записва какво прави в гъбарника и особено какви препарати и в какви дози е употребил. Така например максималната доза с натрупване за цялата реколта при бенлейта е 2,8 г/кв. м. Води се борба и с гъбните мухички.

Колкото до въздушно-газовия режим, относителната влажност на въздуха не играе голяма роля в началото на инкубационния период, защото мицелът е все още дълбоко и покривката го предпазва от изсъхване. Относителната влажност на въздуха в гъбарника трябва да се повиши, когато мицелът достигне повърхността на покривката и настъпи периодът на първоначалното плодообразуване.

 За 16-20 дни мицелът навлиза в покривката

За 16 до 20 дни мицелът обхваща напълно предоставения му компост и, навлизайки в покривката, бързо се изтегля нагоре. Докато в компоста мицелът се развива неориентирано, т.е. във всички посоки, достигне ли покривката, хифите му се източват нагоре и образуват рисунък, наподобяващ перца или четка на границата с торбата. Наближава времето на плододаването.

Една особеност на интензивната технология е, че ако покривката не се държи постоянно мокра, мицелът в нея се сгъстява силно и я превръща в плътна, суха "плоча", в която вече не прониква поливната вода. Производителите казват, че покривката се е "мицелирала". Такъв мицел не може да встъпи в плододаване. Изходът е в своевременното надупчване на покривката с инструмент (дебела отвертка) и последваща обилна поливка с хлорирана вода. Ако въздушната температура е висока - над 18оС, спира се отоплението и се проветрява. Все пак през инкубационния период не бива много да се прекалява с проветряването, защото може да се стимулира ранно плодообразуване в покривката.

 Започва първоначалното плодообразуване

(снимка) Инкубационният период в развитието на печурката завършва с първоначалното плодообразуване. Този момент на преход е решаващ за добива, особено когато се прилага интензивна технология.

Четири са факторите, от които зависи оформянето на нормална първа вълна от плододаването: обилна влага в покривката, висока относителна влажност на въздуха (около 90%), въздушна температура под 18оС и чист въздух със съдържание на въглероден двуокис под 0,1%. Ако липсва един от тези фактори, ще се получат нежелани явления в гъбарника.

Сухата покривка стимулира мицелирането, което се засилва от въздействието на висока въздушна температура и наситен с въглероден диоксид въздух.

Сухият въздух, особено сухото течение, спира плодообразуването или унищожава младите гъбки.

Високата температура стимулира растежа на мицела, но съчетана с нечист въздух, отначало води до образуване на плаващ (въздушен) мицел върху покривката, който по-късно може да се сгъсти и да се превърне в безплодна гъбна тъкан - строма.

Нечистият въздух спира плодообразуването, а гъбките, успели да достигнат размер над 1 см в диаметър, продължават да растат, но са ненормални - с дебели пънчета и малки гуглички.

Точно

За сравнително точно отчитане на относителната влажност на въздуха всеки гъбопроизводител може да си направи влагомер - психрометър на Август, като ползва два лабораторни термометъра със скала до 40 или 50оС (фиг. 15). С данните от двата термометъра всеки момент може да се установи каква е относителната влажност на въздуха, като се използва табл. 2. Пример: Сухият термометър показва 18оС, а мокрият - 17оС. Разликата е 1оС, а относителната влажност на въздуха 90%.

Младите са много чувствителни

Младите завръзи на печурката са чувствителни и на рязкото понижаване на въздушната температура. Това може да се случи при неправилно проветряване на гъбарника през зимата. Въздушната струя с температура 7-8оС може да ги умъртви. Внезапното охлаждане може да предизвика и преовлажняване на покривката, особено на горните етажи от стелажите, вследствие на кондензация на водни пари.

Много вреден през периода на първоначалното плодообразуване е пушекът от различните отоплителни тела. Тогава младите завръзи се деформират.

Добре е малките гъбки да не се поливат, докато повечето от тях не достигнат големина на малък лешник (около 1 см в диаметър). Ако все пак се налага поливка, поливната вода трябва да бъде затоплена до 16-18оС. Вода с температура, по-ниска от 12оС, може да умъртви младите завръзи.

Беритбите

Прорастването на мицела и инкубационният период продължават 26 до 35 дни, след което започват беритбите. Грешки, допуснати при компостирането и в гъбарника обаче, може да удължат времето до първата беритба или да доведат до загуба на цялата първа вълна . Понякога се случва и пълен провал на реколтата.

 Плододаването е на вълни

 Най-обилни са първите три

През периода на плододаването в гъбарника трябва да се поддържа постоянен режим:

- въздушна температура 15 - 18оС;

- относителна влажност на въздуха от 85 до 90%;

- чист въздух с концентрация на въглероден диоксид не по-висока от 0,1%.

При тези условия плододаването протича на импулси, известни като "вълни". В зависимост от положените грижи и преди всичко от температурата на въздуха една вълна завършва за 7-8 дни. Най-обилни са първите три вълни. За 45 беритбени дни обикновено се прибира 80% от реколтата, която нормално се получава за 60 дни.

Първата беритба обикновено се извършва около 26-ия ден след засаждането на мицела. Интензивната технология има предимства: равномерно развитие на мицела, дружно първоначално плодообразуване, минимална заплаха от болести и неприятели.

Всеки ден започва с беритба. Следва почистване на покривката от пънчета и други гъбни отпадъци, запълване на образувалите се дупки със свеж покривен материал, поливане (ако е необходимо). След всяка поливка се проветрява така, че бързо да изсъхнат капчиците по плодните тела.

  (снимка) Поливането е изкуство

Всяка седмица се ползва хлорирана вода

Поливките се правят с вода над 12оС. Всяка седмица една от поливките е с хлорирана вода, предпазно срещу бактериалните болести по печурката. Много важно е правилно да се дозира количеството на водата. Нормално е залагането на плодните завръзи да става върху добре навлажнена покривка, за да не се налага поливане до момента, когато гъбките от поредната вълна пораснат до около 1 см в диаметър. Тогава се започват по-обилни поливки.

За 1 кг гъби трябват 2 л вода

Струята да е мека

Ползват се водни разпръсквачи с мека струя. Доказано е, че за 1 кг очаквани гъби са необходими средно 2 л поливна вода. Когато започнат беритбите обаче, поливките се ограничават. Поливката върху гъби, които вече са оформили своето було, ускоряват техния растеж. Те се отварят преждевременно и така преминават в по-долно качество. Не по-малка вреда през първите три вълни може да се нанесе и чрез закъсняване на поливката, която трябва да осигури залагането на плодните завръзи за следващата вълна. Затова правилен е изразът, използван понякога от гъбопроизводителите, че поливката в гъбарника е изкуство.

Може и без химия

Ако правилно са проведени всички хигиенни профилактични работи до периода на първоначалното плодообразуване, през целия беритбен период може да не се наложи използването на химични препарати. Всъщност това е и основната цел на интензивната технология - в скъсени срокове да се получи екологично чиста продукция, а помещенията да се използват неколкократно в годината.

В същото време продължават предпазните мерки срещу нахлуването на гъбни мухички отвън. Следи се за появата на бактериални или гъбни болести върху плодните тела и покривката и се вземат незабавни мерки за ограничаването им.

 Пазарът е много взискателен

Плоските гъби не са търговска стока

Според изискванията на пазара гъбите се берат в степен на зрелост бутон, обрязани с 1 см дълго пънче или в степен копче, с вече оформено, но неразтворено було (покривало) и с по-дълго пънче. Отворените и особено вече плоските гъби не притежават пазарни качества. Гъбите се берат като се изскубват една по една от покривката, с леко завъртване на пънчето около оста му. Съвременният пазар за пресни гъби е много взискателен към качеството и затова току-що изскубнатата гъба се обрязва незабавно с остро ножче и се сортира съгласно приетите стандарти. Петносаните и червивите екземпляри се бракуват. Гъбите, включително култивираната печурка имат много къс магазинен живот - от няколко часа, до няколко дни, в зависимост от степента на зрелост и начина на съхранение. Неслучайно наличието на пазар в най-общ смисъл е първото условие, когато се започва гъбопроизводство.

Супертехнологиите, които се прилагат във високоразвитите страни, допускат и механизирана беритба на култивираната печурка.

Средният добив за България от интензивната технология е около 160 кг пресни гъби с обрязани пънчета на тон термично обработен компост. Получават се и добиви от около 240 кг/т. Ако една торба съдържа 10 кг компост, добивът от нея би трябвало да бъде от 1,6 до 2,4 кг, а ако съдържа 15 кг компост - съответно от 2,4 до 3,6 кг гъби.

Тъй като едно кратко изложение не може да изчерпи всички подробности на темата, начинаещият гъбопроизводител, след като се запознае с наличната специална литература и опит на действащи колеги, следва да направи и консултация със специалист, преди да вложи средствата си в обзавеждането на гъбарника и започването на гъбопроизводство.

Вредители

Като всички отглеждани растения, култивираните гъби също се нападат от многобройните причинители на болести и от неприятели, които нанасят големи вреди на реколтите до пълен провал в гъбарниците. За разлика от зелените растения, отглеждането на висши гъби е по-трудно поради спецификата на тази култура. Същинското растение, което е мицелът, е "скрито" в хранителната среда (компоста) и най-често се развива в съжителство с десетки микроорганизми, много от които са полезни. Познаването им има значение като предупреждение, че не трябва да се допуска произвеждането или закупуването на некачествен компост. След внасянето му в гъбарника той не може да бъде "подобрен".

Плесени сигнализират за качествен компост

(снимка) Най-често в некачествените компости се наблюдават нисши гъби плесени, които предизвикват кафявата гипсовка, кафяво-сива плесен "ботритис", масленозелената плесен "хетомиум", жълтозелените плесени - популация от няколко вида плесени, жълтата плесен "мицелиофтора", фалшивият трюфел и др. Появата на тези болести в компоста се схващат като индикаторни. Забележат ли се в гъбарника, доказват, че компостът е некачествен и бъдещият добив в по-малка или по-голяма степен е компроментиран. Срещу тези болести няма средства за пряка борба.

Белият памучен мухъл (хумикола) показва, че въздухът в помещението е прекалено влажен и застоял. Борбата се състои в проветряване на гъбарника и евентуално напудряне на нападнатите участъци с гипс.

Кафявата гипсовка се среща и в сравнително качествени компости. Тя има белезникав мицел, който образува отгоре неправилни, брашнести на вид петна. На единичните петна не се обръща внимание, но при масова поява петната може да се напръскат с 10% бистър разтвор от суперфосфат.

Кафяво-сивата плесен (ботритис) се развива в компоста, но се забелязва главно върху покривката. И тази плесен "говори" за некачествена пастьоризация на компоста или за прегрята (над 65 градуса) покривка. Обикновено плесента изчезва със започването на беритбите и поливките. Профилактичното третиране на покривката с беномилов препарат, до 1 г/кв. м я ограничава.

Масленозелената плесен (хетомиум) участва в процеса на компостирането, но вреди след грешка в пастьооризацията.

Жълто-зелените плесени са добре познати. Те спорообразуват обилно и спорите ми се разнасят от вятъра. Няма средства за пряка борба.

При жълтата плесен мицелиофтора неуспехът на реколтата зависи от степента на заразата. Най-голямо внимание трябва да се обръща на опазването на бъдещите реколти. Нападнатият компост, гъбите, остатъците от пънчетата и заразен покривен материал не бива да се разпиляват във и около гъбарника, във и около гъбопроизводителното селище. Основните дезинфекции в гъбарника трябва да бъдат многократни и правилно провеждани.

Освен тези нисши гъби, в компоста може да се развият и т. нар. плевелни гъби, които образуват плодни тела. Такива са чернилните гъбки (мастилени, копринки) и някои други, които неизбежно придружават недообработените компости, които при внасянето в гъбарника са съдържали свободен амоняк над допустимата норма (рН не по-високо от 7,5). За тях няма средства за пряка борба.

Неприятели в компоста

В некачествения компост може да се развият сапрофитни и паразитни нематоди, акари, скокливци и най-често ларвите на гъбните мухички. Всички те се хранят с мицела на печурката, а по-късно нападат и плодните тела. Също няма средства за пряка борба в компоста.

Болести

През беритбения период

Със започването на плодообразуването и до края на беритбения период на печурката, гъбопроизводителят може да очаква много изненади, особено ако не се е постарал да предприеме необходимите предпазни мерки, препоръчани в производствената технология.

Аномалиите са незаразни болести

(снимка) Най-безобидни са т. нар. аномалии, например строма върху мицела, напуквания и различни деформации по плодните тела, които се предизвикват от климатичните условия на гъбарника и може да се отстранят чрез промяна в тези условия. Тези аномалии са физиологични, а факторите, които ги предизвикват, са ниска или висока въздушна влажност, резки колебания в температурата на въздуха, недостатъчна вентилация, вредни въздушни течения, влияние на пестициди и др. Има аномалии, които се дължат на израждане на щамовете.

Деформиране на гъбата

Типични деформации на плодните тела се предизвикват от неправилния въздушно-газов режим в гъбарника. Така например наситеният с въглероден диоксид въздух (над 0,2%) спира плодообразуването, а по-едрите завръзи растат с дебели удължени пънчета и малки гуглички. В най-тежките случаи се развива строма - безплодна гъбна тъкан, която изглежда като разхвърляна върху покривката извара. Стромата е необратим процес - изроденият вече мицел е загубил способността си да плододава.

Пушекът от печките, изпаренията от газовите мотори и минералните масла, попаднали в компоста и покривката (нафта, мазут и др.), предизвикват образуването на безформени подутини върху гугличките, често покрити с розови деформирани ламели и между тях черни некротични петна. Явлението е познато като розкомб.

Сухият въздух и особено сухото въздушно течение предизвикват напукване на плодните тела, като гугличките се покриват с по-плитки или по-дълбоки люспи, а може и да се прекрати образуването на нови завръзи. Химичните препарати, употребени неправилно, също може да предизвикат деформации по гъбите или петносване.

Общото за физиологичните аномалии при печурката е, че след като се отстрани причината, плододаването в гъбарника продължава нормално.

Увяхване на младите гъби. Най-често то се явява след беритба и се дължи на разкъсаните при беритбата ризоморфи (дебели хифи), които вече не хранят откъснатите от тях завръзи. Но поливката със студена вода, както и обилната поливка върху силно засушена покривка също може да унищожат младите гъби. Ако в гъбарника не се внесе зараза, увяхналите гъбки засъхват, стопяват се и на тяхно място израстват нови. Много често обаче загиналите гъбки се нападат от бактерии и плесени.

Борбата с физиологичните аномалии на плодните тела на печурката е само предпазна. След като вече са се появили, следва да се отстранят причините, които ги предизвикват.

Освен стромата, която е резултат от недостатъчните грижи в гъбарника, понякога гъбопроизводителят забелязва, че някои от гъбите нямат була, а при други липсват дори ламелите, че много от пънчетата са кухи, а други са известни като гъби със "смъкнати чорапчета". Това вече са сигнали, че е време да се смени щамът или доставчикът на мицел, защото най-вероятно размножителният материал в лабораторията за производство на мицел е остарял, т.е. щамът вече губи част от своите наследствени качества. Известни са и случаи, когато даден щам образува обилни завръзи, но те остават малки като ориз върху покривката.

Бактериални болести

Някои бактерии нападат мицела върху покривката, както и плодните тела, като предизвикват развитието на лигави ръждиви петна. Борбата е профилактична или пряка чрез хлориране на поливната вода.

Ръждивите петна се образуват върху гугличките на плодните тела в недобре проветривите гъбарници, където гъбите остават дълго време мокри след поливката. Болестта се разпространява чрез водните пръски при поливането, пренася се от гъбните мухички и акари, от работниците и техните сечива. Борбата е предпазна, поне веднъж седмично да се полива с хлорирана вода.

Мумийното заболяване се предизвиква от бактерия, която се развива вътре в хифите на печурката. Тя стимулира усилен растеж на мицела и когато се очаква мощно плододаване, забелязва се, че гъбите растат хилави, сивкави, сухи при разчупване, с килнати встрани гуглички. изскубнатата от покривката гъбка има мощни "корени", те. Излиза с голям сноп от дебели ризоморфи.

 Гъбни болести

(снимка) От гъбните болести най-разпространени са: червилната плесен, която се развива в компоста, а около един месец след започване на беритбения период обхваща плътно и покривката, започва да спорообразува и добива карминено-червен цвят; зелените паразитни плесени от рода триходерма, които паразитират върху мицела и плодните тела на печурката. При мекото (дактилийно) гниене се наблюдават закръглени петна от синкава пухкава плесен върху покривката и върху растящите гъби. Само за няколко часа гъбарникът "пламва", нападнатите гъби загниват. Борбата се води още преди внасяне на покривния материал в гъбарника с 15 до 30 г бенлейт/ 1 m3

Бялото (микогенно) гниене е класическата болест на печурката, наричано "тумори" или "мутанти", което съвсем точно описва болестта. Паразитната гъба напада мицела на печурката и вместо нормални плодни тела се образуват удродливи гъби с размер от лешник до юмрук, които по. Късно посивяват, потъмняват, покриват се с гъст бял налеп (като кадифе), после се скапват и върху тях се появяват бистри кафяви капки от гъста течност. Замирисва на развалено месо. Заразата се пренася в последната фаза от насекомите, поливната вода, берачките, а накрая - от заразения компост. Най-сигурна е предпазната борба. Болестта обикновено предизвиква пълен провал на реколтата в случая, когато компостът е бил заразен още преди внасянето му в гъбарника. Тогава изобщо не се образуват нормални печурки и реколтата се бракува незабавно. Торбите се заливат обилно с 1%-ов синкамъчен разтвор и се изхвърлят на сметището. В никакъв случай заразеният компост не се използва като тор в градините на гъбопроизводителното селище. При частична зараза или късно заразяване на гъбарника, заедно с деформираните гъби се получава и здрава продукция, но добивът е по-малко или повече намален.

Всички предпазни мерки и средства за борба с бялото микогенно гниене по печурката трябва да се водят организирано и едновременно от всички гъбопроизводители в цялото гъбопроизводствено селище.

Сивото (вертицилийно) гниене напада печурката подобно на микогонното, но деформираните гъби са сухи и кожести. Болестта може да се прояви още под формата на сухи тъмни петна по гугличките, като странично "парване", което засяга част от гугличката и от пънчето, а в типичните случаи по дължината на нападнатото пънче се образува пукнатина с характерни забелвания от горе на долу. Борбата е както при бялото гниене.

Всички тези плесени се характеризират с обилно спорообразуване и нанасят големи вреди върху реколтата. Гъбните болести се разпространяват много лесно. Преносители са работниците, гъбните мухички и акарите, дори мишките и плъховете, въздушните течения, поливната вода. Остатъците от гъби и отрязаните пънчета също може да бъдат източник на зараза. Пряката борба с гъбните болести по печурката е трудна, необходими са силни фунгицидни препарати, които вредят и на самата гъба. Освен това повечето от тях са с дълъг карантинен период и са вредни за хората. Затова борбата трябва да бъде предимно предпазна. Всеки гъбопроизводител трябва да има разработена програма по растителна защита, която да включва всички етапи на производството - от доставката на изходните материали за компоста, през компостирането, подготовката на гъбарника с необходимите дезинфекции, предпазните грижи през беритбения период и опазването на околната среда, която може да се превърне в източник на зарази.

Култивираната печурка страда и от вирусни болести, срещу които също не е възможно да се води пряка борба. Предпазните мерки включват наблюдения, унищожаване на заболелите участъци в гъбарника и беритбата само на затворени гъби.

Неприятели

През беритбения период култивираната печурка се напада от нематоди, гъбни акари и скокливци (и техните ларви), от ларвите на гъбните мухички, от голи охлюви, мишки и плъхове.

(снимка) Гъбните, или торните мухички вредят чрез своите ларви, които се хранят с мицела на компоста или предизвикват червясване на гъбите. Освен това те пренасят гъбните акари и спорите на многобройните болестотворни за печурката организми.

Форидната гъбна (торна) мухичка в огромни количества обитава торищата. Ларвите й са около 3-4 мм дълги, изцяло бели. На всеки 2-3 седмици в зависимост от температурата на гъбарника се явява ново поколение. Когато ларвите се развиват предимно в компоста, те може напълно да унищожат реколтата, защото "срязват" мицелната маса под покривката и така прекратяват плододаването. Нападайки плодни тела, ларвите се вгризват в пънчето и бързо достигат гугличката, като я минират във всички посоки. Червивите гъби се бракуват.

Сциаридната гъбна мухичка през развитието си нанася вреди, които са подобни на вредите от форидната мухичка.

Цецидната гъбна мухичка се среща по-рядко в нашите гъбарници. Нападнатата гъба изглежда посивяла, изсмукана. Понякога се наблюдават големи скупчвания от ларви в основата на гъбите. След като се отскубне такава гъба, се вижда, че тя се държи само на няколко мицелни шнура.

Борбата с гъбните мухички е една от най-важните и постоянни грижи в гъбарника, въпреки че решаващото оръжие е преди всичко правилната пастьоризация на компоста. При температура 58-60 градуса в термичната камера загиват както възрастните ларви, така и какавидите и яйцата на трите вида гъбни мухички. По-нататък неизбежни са предпазните мерки, за да се възпрепятства ново нападение. Дворовете, особено торищата, градините и ливадите, са местата, където гъбните мухички се развъждат, като ларвите им се хранят с гниещи вещества и мицел на различни гъбни организми. Миризмата на мицел привлича възрастните насекоми и те нахлуват масово в гъбарника, като снасят яйцата си върху компоста, покривката или в основата на гъбите. Затова съветът е колкото може по-бързо пълните торби да се внесат в гъбарника. Ако се налага пълните с компост торби да престоят ден-два на компостната площадка, те трябва веднага след напълването да се напръскат с инсектициден препарат и след това да се покрият с брезент или с пластмасово платно. Вентилационните отвори на гъбарника трябва да бъдат плътно замрежени с тюл, тензух или канава. Широко разпространените пластмасови мрежи са подходящи за едрите къщни мухи, но не и за дребните гъбни мухички. Допълнителна, също замрежена врата предпазва от нахлуването на нови мухички. Пряка борба с инсектицидни препарати в гъбарника е допустима само в периода от зареждането на гъбарника до полагането на покривката, при което трябва да се спазват стриктно указанията на фирмата производител, написани върху всяка опаковка. През инкубационния и през беритбения период е забранена употребата на инсектицидни препарати върху плододаващите площи. Затова пък, в стремежа да се произведе екологично чиста продукция, в гъбарника може да се ползват различни видове капани: лепливи ленти, хранителни смеси, светлинни.

Най-достъпният капан се състои от тавичка с подсладен разтвор от инсектициден препарат, окачена високо под тавана и осветяване постоянно с електрическа крушка. Светлинен капан е лампата, поставена пред изсмукващия вентилатор. Светлината привлича мухичките, а вентилаторът ги засмуква заедно с въздуха и ги изхвърля навън. Може да се ползва и специално направеното съоръжение от лампа, малък вентилатор и торбичка от тензух, в която се събират всмукнатите от вентилатора мухички.

Примамливи за възрастните мухички са и всички светли (и задължително замрежени) отвори като прозорци, отворени врати и отдушници. Затова поне веднъж през деня мрежите се пръскат с разтвор от инсектициден препарат.

 Акарите и скокливците

са друг вид насекоми, които се срещат в гъбарниците. Те се хранят както с компоста, така и с мицела, нагризват и плодните тела и така влошават техните пазарни качества. Внасят се в гъбарника по познатите начини за всички (снимка) болести и неприятели на печурката. Освен това те са бързоподвижни и често се придвижват самостоятелно от гъбарник в гъбарник. Акарите и скокливците са дребни (1-2 мм) насекоми. Пряката борба с тях е трудна, още повече, че всички акарицидни препарати са с дълъг карантинен период. Освен това общите хигиенните мерки, главното средство за борба е правилната пастьоризация на компоста.

Към ненасекомните неприятели на култивираната печурка се числят мокриците, голите охлюви, мишките и плъховете. Борбата с тях се води изключително с общоизвестните примамки, но винаги след съвет със специалист по растителна защита или от ХЕИ.

Предпазните мерки трябва да бъдат включени в програмата по растителна защита и да се спазват стриктно, за да не се наложи използването на пестициди, повечето от които са забранени от ХЕИ. Съвременните супертехнологии в гъбопроизводството изключват напълно ползването на отровни растителнозащитни препарати и се стремят към производството на екологично чиста продукция. Освен производството на висококачествен и чист от причинители на болести или неприятели на печурката компост те въвеждат т. нар. ІІІ фаза за компоста, при която мицелът се развива в практически стерилни условия и едва след това се пренася в гъбарника. По-нататък предпазните мерки в гъбарника включват въздушни филтри за вентилационните системи, употребата на чисто работно облекло и обувки за работниците, третиране на използвания компост в края на реколтата с пара (попарване, изваряване) с цел дезинфекция и др.

Българското гъбопроизводство е твърде далече от супертехнологиите, но една добре разработена програма по растителна защита и стриктното й спазване са гаранция за постигането на добър добив от дадена реколта, както и за неразпространение на болестите и неприятелите през следващите реколти.


17.03.2008, ст. н. с. II ст. Цветана РАНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Люлякови нощи
През април, когато нощите стават все по-къси и все по-топли, а събуждащата се природа изпълва всичките ни сетива с очакване за хубави емоции, идва неговото време. Нежният аромат на люляка е запазената марка на встъпилата в правата си пролет. Което е оценено подобаващо от поети и градинари.

Бодливата красота на японската дюля
На границата между зимата и пролетта в градината започва своето солово изпълнение един неповторим бодлив красавец - хеномелесът. Заради продължителния му цъфтеж и разнообразните багри този храст е истинско украшение на двора. Хеномелесът е известен повече като японска дюля, макар че в крайна сметка съвсем не е дюля.

Люлякови нощи
През април, когато нощите стават все по-къси и все по-топли, а събуждащата се природа изпълва всичките ни сетива с очакване за хубави емоции, идва неговото време. Нежният аромат на люляка е запазената марка на встъпилата в правата си пролет. Което е оценено подобаващо от поети и градинари.