Начало › Растения › Любимци › › Киви - оригиналната жива стена с вкусни плодове

Киви - оригиналната жива стена с вкусни плодове

10.03.2008 | Коментари (0)

Научното име на кивито е актинидия. Това е заради лъчевидния рисунък на прерязания плод. В Китай наричат растението маймунска праскова, а за французите то е растителна мишка.

Овощарството е пищен букет от форми, красота и вкус. Едно от чудесата на този букет е кивито. Произхожда от Югоизточен Китай, но достига чак до Сибир. Дивите видове са много. Само два са културни. През ХIХ диви форми попадат в Нова Зеландия и стават основа на днешните сортове - те навлизат първо в Европа, а после по целия свят. Сега най-много плодове произвеждат Нова Зеландия - над 280 000 т и Чили - 270 000 т.

В средата на XX век актинидията направи бум в Европа

Бумът на киви настъпи във Франция и Италия през 50-те години на ХХ в. У нас пръв пренесе растението А. Косерков във Варна - там е и първото сортиментно насаждение. През 70-те години Д. Мазнейков създаде първото кооперативно модерно насаждение - над 100 дка в Петрич. Сега киви се засажда само от любители. Спънка за бързото внедряване е непознаване на биологията му, а то е символ на билогично чисто производство. Започва да ражда едва на втората - третата година. Плодовете са диетични, лечебни, нискокалорични, приемат се за противораков цяр. Растението красиво декорира дворни места.

Катери се бързо, стига да има опора

Актинидията е двудомен листопаден лиан. "Катери" се само чрез завиване по опора - клон, прът, мрежа... За една вегетация достига 7- 9 м височина. Корените на едно растение заемат до 30 кв. м, но са плитко разположени. Кората на растящите клонки е четинесто-овласена. Формира голям брой къси и силни растежни клонки. Листата са широки - едно растение има до 50 квадрата листна повръхност. Цветовете са едри, бели. Мъжките имат само тичинки, а женските - плодник с много близалца и функционално негодни тичинки. Цветовете на едно мъжко растение оплождат 6-7 женски. Опрашвачи са насекомите - главно пчелите. Кивито цъфти през май. Плодовете узряват през ноември. Могат да се съхраняват до два-три месеца, а в хладилник - и по-дълго.

Растение в райони с дълга есен

Киви е растение на влажните топли райони, с дълга топла есен. Траен мраз под -15°С погубва клончета и кората, а при -20°С загива цялата надземна част. При добър воден и хранителен режим тези граници се подобряват. Най-добре расте на рохкави, хумусни почви, с рН 5 - 7, на защитени от север места.

Размножава се със семена и после растенията се присаждат. Но може да се вкоренят зелени и зрели резници, дълги 20-25 см, с 2-3 колена. Третират се с растежни стимуланти. Затоплени до 22-26°C сандъчета, покрити със стъкло, се пълнят с пясък, перлит, балканин, торф и почва, смесени в различно съотношение. Въздухът трябва да е постоянно влажен. (снимка) След формиране на 5-8 см коренчета резниците се преместват в торбички, а на постоянно място се засаждат през април - май, след последната слана. В никакъв случай не засаждайте киви през есента!

Следващата пролет леторастът се реже на две пъпки. Новият летораст се привръзва през 15-20 см за колче, за да не се осуче, и се съкращава 10-15 см под носещата конструкция, за да се развият нови клончета - бъдещите скелетни клони.

Въображението на стопанина избира типа носеща конструкция за това декоративно растение. За озеленяване на стени се закрепва опорна мрежа по самата стена до желаната височина. Много фантазия може да се вложи в покриването на входна алея, дворен паркинг и дансинг, беседка, барбекю или свободна стена и ограда. Находчивият стопанин конструира тунел, асмалък или пергола. Някъде, "насред двора", може да се изправи кръгова пергола - красив плоден зелен чадър, или ваза, чаша, палмета. Българинът е изобретателен! Важното е, че ще замести лозите, които изискват пръскане и замърсяване с отрови. Очевидно, по желание и с контролирана формировка може да се съчетае отглеждане и на лоза, но от устойчиви сортове.

Едно мъжко растение стига за пет-шест женски

Едно мъжко растение при добросъседски отношения "обслужва" пет-шест женски на два-три съседни двора. Добрият овощар може да присади пъпка (калем) от мъжко на женско растение. При измръзване или липса на опрашител се вземат мъжки цветове от друго место и се окачат в клоните на женското, в плитък съд с вода. Ако завръзите са много, добре е да се проредят, за да станат по-едри и по-качествени.

Специфична е резитбата за формиране и плододаване. Не е възможно обаче да се обясни с няколко думи. Резитбата трябва да се прави през зимата, преди да започне сокодвижението, за да се избегне обилния "плач". Летните зелени резитби и пинзирания не вредят - те са просто задължителни, за да се избегне силното удължаване и оголване на леторастите. Зимното съкращаване се прави на 2 до 3, а при "лакомците" - на 5-6 пъпки над последното плододало коляно. Част от плодните клончета, а също и остарелите, се премахват - така се регулира реколтата.

Напояване е нужно, но преовлажняването и пресушаването погубват хранителните коренчета. Полезно е вечерното дъждуване на листата, когато има суховеи.

Кивито усвоява големи количества минерални елементи. Най-благоприятно е торенето с течен оборски тор поне веднъж месечно в периода март-юни и през есента, като се прибавят до 0,5 % азотен, фосфорен и калиев тор. Полезно е листното подхранване с наличните на пазара микроторови смеси.

Всеки любител трябва да следи дали не са се появили нематоди по корените и ако това е станало, да търси съвет и помощ.

Познати са само няколко сорта (снимка)

Най-едроплоден е Хеуърд, но пък той е чувствителен на измръзване. По-устойчив е Монти, той пък има най-дребни плодове. За нашите условия подходящ сорт е Бруно, чиито плодове са продълговати. А също и Абот - с късоовални продове.

В последните години все повече привлича вниманието видът Актинидия аргута, която издържа до -40°C. Плодовете са дребни, голи, ароматни, вкусни. Листата са също дребни и голи и по-устойчиви на пряко слънце.

Желе от киви

Вкусът на кивито съчетава най-хубавото от ягодата, банана, пъпеша и ананаса. Плодовете се похапват сурови, от тях се варят сладка и желета, добавят се към салати и към гарнитури за месни ястия.

Високото съдържание на калий прави кивито незаменимо при повишено кръвно налягане. Няколко плода, изядени след прекалено обилен обяд, ще намалят чувството на тежест и парене в стомаха.

Продукти за желето: 2 плода киви, 0,5 л натурален гроздов сок, 2 с. л. агар-агар, 2 с. л. нишесте, 0,5 л вода и 1/4 ч. л. сол.

Разтваряме нишестето в 250 мл вода. Кивито обелваме и нарязваме на кръгчета. Смесваме гроздовия сок, 250 мл вода, солта и агар-агара. Варим на слаб огън 10 минути след завирането. Наливаме разтвореното нишесте и продължаваме варенето още около 5 минути, докато започне да се сгъстява. Излива се в стъклена форма и се украсява с кръгчета киви. Охлажда се до стайна температура и се слага за час и половина в хладилника.

10.03.2008, ст.н.с. Серафим СЕРАФИМОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Фъстъците
Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като тропическа култура са разпространени в страните с тропичен и субтропичен климат, където валежите за вегетационен период са 500 - 600 мм. Въпреки че България е северна граница на възможното отглеждане на фъстъци, страната ни е основен производител в Европа.

Димитровчетата красят есенните празници
Хризантемата е национален символ на японците, обожават я всички от микадо до най-бедния рикша. Тя цъфти на националния флаг на Япония, за нея са създадени  безброй стихове и песни, в нейна чест се организират специални фестивали и изложби. Особено интересни са обичаите по време на празненствата кукли с човешки ръст да се обличат в исторически одежди, направени от цветове на хризантеми. Участниците си предават от ръка на ръка и чашки със специално саке, в което плуват листенца от това растение - символ на щастие и дълголетие.  

Гроздето
За про­из­хо­да на ло­за­та съ­щес­т­ву­ват мно­го ле­ген­ди. В ед­на от тях се раз­каз­ва за бог Ди­о­ни­сий, кой­то пъ­ту­вал из араб­с­ки­те стра­ни. Ся­дай­ки да си почине под сян­ка­та на ед­на ло­за, той уто­лил жаж­да­та си с на­те­жа­ли гроз­до­ве. Харе­сал вку­са и от­с­куб­нал ед­на мла­да ло­за, из­рас­на­ла от сем­ка. За да не из­съх­не, я засадил в птича кост с мал­ко почва