Начало › Растения › Любимци › › Удоволствието да вкусиш плодовете на дървовидния домат

Удоволствието да вкусиш плодовете на дървовидния домат

17.07.2016 | Коментари (0)
 

На­ричат го до­мат по­ра­ди по­ра­зи­тел­на­та при­ли­ка на пло­до­ве­те му с пло­до­ве­те на обик­но­ве­ния до­мат, ма­кар по вкус да са мно­го раз­лични. Оп­ре­де­ле­ни­е­то дър­во­ви­ден не се нуж­дае от по­яс­не­ние. По све­та, а и у нас, ста­ва все по-из­вес­тен с ла­тин­с­ко­то си на­и­ме­но­ва­ние ци­фо­ман­д­ра (Cyphomandra betacea).

Ако тряб­ва да бъ­дем мал­ко по-под­роб­ни, при­ли­ка­та меж­ду ци­фо­ман­д­ра­та и до­ма­та не се изчер­п­ва са­мо с пло­до­ве­те. И две­те рас­те­ния се от­на­сят към ед­но бо­та­ничес­ко се­мейс­т­во - кар­то­фе­ни или бар­бой­ни (Solanaceae), и две­те про­из­хож­дат от Юж­на Аме­ри­ка. Тук ци­фо­ман­д­ра­та от ста­ри вре­ме­на се от­г­леж­да от пе­ру­ан­с­ки­те ин­ди­ан­ци. Днес обаче тя се кул­ти­ви­ра и в тро­пичес­ки­те об­лас­ти на Но­ва Зе­лан­дия, Ка­нар­с­ки­те ос­т­ро­ви, Ма­дей­ра и Ява. През пос­лед­ни­те го­ди­ни се сре­ща по Сре­ди­зем­но­мо­ри­е­то, та до­ри и у нас.

Ци­фо­ман­д­ра­та у до­ма

Ка­то опит­но рас­те­ние се от­г­леж­да в научни ин­с­ти­ту­ти, а ка­то ек­зо­ти­ка - от мно­го лю­би­те­ли. При на­ши­те кли­ма­тични ус­ло­вия може да живее са­мо в зак­ри­ти по­ме­ще­ния, за­са­де­на в го­ле­ми сак­сии.

(снимка) Не­ка раз­па­ле­ни­те лю­би­те­ли да зна­ят, че ако се зах­ва­нат с от­г­леж­да­не­то на то­зи вид, тряб­ва да имат под­хо­дя­що ши­ро­ко по­ме­ще­ние с юж­но из­ло­же­ние, тъй ка­то рас­те­ни­я­та са топ­ло­лю­би­ви и свет­ло­лю­би­ви. По­ра­ди та­зи причина тряб­ва да се нас­та­ня­ват бли­зо до про­зор­ци­те. То­ва на­ла­га те да се от­ва­рят на­вън или настрани, за да мо­же при про­вет­ря­ва­не да не се за­ся­гат рас­те­ни­я­та.

Тем­пе­ра­ту­ра­та през зи­ма­та не тряб­ва да па­да под 3-4 гра­ду­са. През ля­то­то са­мо мла­ди­те рас­те­ния мо­же да се из­на­сят на бал­кон или те­ра­са, за­що­то след тре­та­та го­ди­на дос­ти­гат ог­ром­ни раз­ме­ри. Клон­ки­те им са мно­го крех­ки и при пре­мес­т­ва­не­то се чупят, от ко­е­то фан­тас­тични­те рас­те­ния пог­роз­ня­ват, а част от пло­до­ве­те се по­ха­бя­ват.  Имай­те пред­вид,  че през ля­то­то рас­те­ни­я­та цъф­тят неп­ре­къс­на­то, ка­то от цве­то­ве­те се раз­на­ся при­ят­но бла­го­у­ха­ние, по­доб­но на ли­мон. Ко­ро­на­та през ця­ла­та го­ди­на е от­ру­па­на ед­нов­ре­мен­но с то­ку-що об­ра­зу­ва­ни плодчета, с на­ед­ре­ли зе­ле­ни и зре­е­щи в раз­лична фа­за, та­ка че ви­на­ги има­те го­то­ви за кон­су­ма­ция.

Каз­вам всичко то­ва, за­що­то го зная от личен опит. Дъл­ги го­ди­ни от­г­леж­дах­ме вкъ­щи дър­во­ви­ден до­мат. Рас­те­ни­е­то дос­тиг­на та­ва­на, зае жиз­не­но­то ни прос­т­ран­с­т­во и с мно­го бол­ка тряб­ва­ше да се прос­тим с не­го. Ед­на про­лет го за­са­дих­ме пред бло­ка, къ­де­то бе­ше ат­рак­ция през ця­ло­то ля­то и мно­го ми­ну­вачи за­дъл­го се спи­ра­ха край не­го.

 Кра­си­во, аро­мат­но, вкус­но

Ци­фо­ман­д­ра­та дос­ти­га вну­ши­тел­ни­те си раз­ме­ри бла­го­да­ре­ние на ха­рак­тер­ния за нея бу­ен рас­теж. (снимка) По вре­ме на на­рас­т­ва­не­то тя мо­же да се офор­ми ка­то дръвче или раз­к­ло­нен храст спо­ред же­ла­ни­е­то и осо­бе­нос­ти­те на по­ме­ще­ни­е­то. Кло­ни­те из­рас­т­ват из­п­ра­ве­ни. Мно­го ори­ги­нал­ни са сър­це­вид­ни­те лис­та, ко­и­то на­по­до­бя­ват лис­та­та на слънчог­ле­да. Дос­ти­гат до 25 см дъл­жи­на и 20 см ши­ри­на. Те обаче са мно­го неж­ни, пок­ри­ти с вла­син­ки. Са­мо при до­пир из­да­ват не осо­бе­но при­ят­на ми­риз­ма, по­доб­но на бъ­зо­ви­те лис­та. За­то­ва пък мно­го при­ят­но уха­ят бе­ли­те цве­то­ве, при­личащи на цве­то­ве­те на пи­пе­ра. Гру­пи­ра­ни са на кит­ки по вър­хо­ве­те на раз­к­ло­не­ни­я­та. Ма­со­ви­ят цъф­теж е през май, след ко­е­то пос­те­пен­но на­ма­ля­ва, но про­дъл­жа­ва през ця­ла­та го­ди­на и във въз­ду­ха ви­на­ги се чув­с­т­ва при­ят­ни­ят пар­фю­мен аро­мат. Раз­би­ра се, най-го­лям ин­те­рес пред­с­тав­ля­ват пло­до­ве­те. Ос­вен че са де­ко­ра­тив­ни, те са и мно­го вкус­ни. По фор­ма са про­дъл­го­ва­ти, дъл­ги до 5-6 см, а на тег­ло дос­ти­гат до 80-100 гра­ма. На ед­но рас­те­ние се офор­мят сто­ти­ци пло­до­ве. За­почват ма­со­во да уз­ря­ват през ок­том­в­ри, ко­га­то прип­лам­ват по­доб­но на све­щи­ци по дър­во­то с оран­же­ва­та до тъм­ночер­ве­на­та си ок­рас­ка.

 Пло­до­ве­те са вкус­ни, но не ста­ват за са­ла­та

Пло­до­ве­те на дър­во­вид­ния до­мат имат при­я­тен вкус. По­ра­ди сла­дост­та си те по-ско­ро на­по­до­бя­ват плод­ на овощ­но дръвче, а не на зе­ленчук. Кон­су­ми­рат се прес­ни и пре­ра­бо­те­ни. Са­ла­та­та от тях не е ти­пична за бъл­гар­с­ка­та кух­ня, за­що­то слад­ни и има ле­ко пар­фю­мен аро­мат. За­то­ва пък от тях мо­же­те да при­гот­ви­те слад­ка, кон­фи­тю­ри или мар­ма­ла­ди с ми­ни­мал­но ко­личес­т­во за­хар и без аро­ма­ти­зи­ра­щи под­п­рав­ки.

 

За­почва се със се­ме или с клон­ка

Дър­во­вид­ни­ят до­мат мо­же да се раз­м­но­жа­ва чрез се­ме­на или ве­ге­та­тив­но. Мо­же да взе­ме­те се­ме­на от доб­ре уз­ре­ли пло­до­ве на дръвче, от­г­леж­да­но от ваш при­я­тел. Тъй ка­то ще от­г­леж­да­те рас­те­ни­е­то при стай­ни ус­ло­вия, не е от осо­бе­но значение ко­га ще ги за­се­е­те. При тем­пе­ра­ту­ра 22° С се­ме­на­та по­ник­ват за 15-17 дни. След ме­сец пи­ки­рай­те рас­те­ни­я­та  в сак­сий­ки. При пос­лед­но­то прех­вър­ля­не съ­дът тряб­ва да е с ди­а­ме­тър не по мал­ко от 50 см и дъл­бочина 70 см. Мно­го кра­си­во сто­ят те­зи рас­те­ния в спе­ци­ал­но из­ра­бо­те­ни дър­ве­ни сак­сии, на­по­до­бя­ва­щи ка­ци. Рас­те­ни­я­та, по­лучени от се­ме­на, за­почват да цъф­тят най-ра­но след 18 ме­се­ца. 

Ци­фо­ман­д­ра­та лес­но се раз­м­но­жа­ва и ве­ге­та­тив­но. Дос­та­тъчно е да се снаб­ди­те с мла­да клон­ка, от ко­я­то да си офор­ми­те рез­ник по­не с 3-4 лис­та. Доб­ре е да от­с­т­ра­ни­те по-го­ля­ма част от лис­т­на­та пе­ту­ра, за да на­ма­ли­те из­па­ря­ва­ща­та площ­а. Най-бър­зо рез­ни­ци­те се вко­ре­ня­ват във во­да, ко­я­то не се сме­ня, а се до­ли­ва. Ко­ре­ни­те се по­я­вя­ват за 15-20 дни, в за­ви­си­мост от тем­пе­ра­ту­ра­та. Цен­но­то на то­зи начин е, че рас­те­ни­я­та за­цъф­тя­ват още пър­ва­та го­ди­на.

Най-важ­но­то от гри­жи­те

По­ра­ди би­о­ло­гична­та за­лож­ба за си­лен рас­теж, за­саж­дай­те до­ма­те­но­то дръвче в бо­га­та на ор­га­нични ве­щес­т­ва то­ро­во-почве­на смес. По­ли­вай­те ре­дов­но и уме­ре­но. През два-три ме­се­ца в по­лив­на­та во­да  раз­ми­вай­те по мал­ко ес­тес­т­ве­ни то­ро­ве. Ако ня­ма­те, при­ба­вяй­те в сак­си­я­та пре­го­ря­ла лис­тов­ка от ши­ро­ко­лис­т­ни гор­с­ки ви­до­ве. Мо­же да из­пол­з­ва­те хи­мичес­ки то­ро­ве, но след ка­то ги раз­т­во­ри­те във во­да по 2 г азот­ни, фос­фор­ни и ка­ли­е­ви за ли­тър и с по­лучения раз­т­вор да по­ли­ва­те. Най-лес­ни­ят ва­ри­ант е да си ку­пи­те течни то­ро­ве за под­х­ран­ва­не на сак­сий­ни ви­до­ве.

Ци­фо­ман­д­ра­та се на­па­да сил­но от лис­т­ни въш­ки. Ако ги за­бе­ле­жи­те, ко­гато са еди­нични ек­зем­п­ля­ри, уни­що­жа­вай­те ги ме­ха­нично. Про­пус­не­те ли то­зи мо­мент, ще тряб­ва да по­тър­си­те ефек­т­ивно дейс­т­ващ ин­сек­ти­ци­д от аг­ро­ап­те­ка­та. Впрочем сре­щу та­зи на­паст по де­ко­ра­тив­ни­те рас­те­ния има и дру­го ре­ше­ние: В къ­щи на­ло­жих­ме еко­ло­гични ме­то­ди - из­пол­з­ва­ме от­ва­ра от из­су­ше­ни стъб­ла и цве­то­ве на ку­ку­ряк. Ефек­тът е ви­сок, ко­га­то цве­тът на от­ва­ра­та е свет­ло­ка­фяв. 

 

 

17.07.2016, д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Шипките – перспективни и лечебни
В нашата страна има значителен процент слабопродуктивни, изоставени и пустеещи площи. Освен това, във връзка с ограничаване отглеждането на тютюна, се препоръчва засаждането на нетрадиционни трайни култури в Родопите. Една от тях е шипката. Засадена върху терени, неподходящи за някои други култури, от нея могат да се получават значителни приходи.

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.