Начало › Растения › Любимци › › Магнолията

Магнолията

21.03.2015 | Коментари (0)
 

Древ­но пре­да­ние гла­си, че в ста­ри вре­ме­на зли хун­ху­зи на­пад­на­ли мир­но­то ки­тайс­ко на­се­ле­ние. Из­би­ва­ли мъ­же, же­ни, де­ца, стар­ци. Уни­що­жа­ва­ли по­се­ви­те с ориз, кра­дя­ли до­би­тъ­ка. В един град съб­ра­ли сто от най-ху­ба­ви­те де­вой­ки на пло­ща­да и ги вър­за­ли. Де­вет­де­сет и де­вет но­щи се ве­се­ли­ли и вся­ка сут­рин уби­ва­ли по ед­на де­вой­ка. Ко­га­то до­шъл ре­дът и на пос­лед­на­та де­вой­ка, тя пре­гър­на­ла зе­мя­та, на ко­я­то ле­жа­ли мър­т­ви­те й при­я­тел­ки, и за­почна­ла сил­но да се мо­ли: "Род­на зе­мьо, ти от­г­ле­да на­ши­те ба­щи и май­ки, ти ви­дя смърт­та и на­ши­те мъ­ки. Не до­пус­кай смърт­та да по­гу­би на­ши­те мла­ди те­ла. Не поз­во­ля­вай да изчез­нем за­ви­на­ги!" Ко­га­то на сут­рин­та пи­я­ни­те раз­бой­ни­ци се съ­бу­ди­ли, на пло­ща­да ня­ма­ло ни­то ед­но мър­т­во де­войче. Са­мо ед­но кра­си­во дър­во рас­тя­ло там и сто ро­зо­ви пъп­ки би­ли го­то­ви да се от­во­рят с ця­ло­то си ве­ли­ко­ле­пие. Раз­бой­ни­ци­те в ди­ва­та си зло­ба от­сек­ли то­ва дър­во и го нап­ра­ви­ли на парчета. Раз­х­вър­ля­ли ги с бър­зи­те си ко­не по сте­пи­те и пред­п­ла­ни­ни­те. Но къ­де­то и да пад­не­ло парче от дър­вото, се по­я­вя­ва­ло но­во рас­те­ние, на ко­е­то вся­ка про­лет за­цъф­тя­ва­ли сто неж­ни цвя­та - сто въз­к­ръс­на­ли де­вичи сър­ца. Те­зи дър­ве­та на­рек­ли маг­но­лии.

(снимка)

Ве­ли­ко­ле­пи­е­то на то­ва дър­во си зас­лу­жа­ва та­зи кол­ко­то тъж­на, тол­ко­ва и кра­си­ва ле­ген­да. И ако ро­за­та на­ричаме Ца­ри­ца­та на цве­тя­та, то маг­но­ли­я­та съ­що при­над­ле­жи към кас­та­та на рас­те­ни­я­та-арис­ток­ра­ти. Мал­ко са дър­ве­тата, ко­и­то мо­гат да пов­то­рят кра­со­та­та на цве­то­вете й в съчета­ние с тех­ния не­пов­то­рим аро­мат. То­ва се за­бе­ляз­ва вед­на­га. Но ко­га­то човек се за­поз­нае от по-бли­зо с то­ва дър­во, сил­но впечат­ле­ние пра­ви и ли­ни­я­та на кло­ни­те. (най-вече при M. soulangeana, M. stellata и др.) Те имат ин­те­рес­ни уде­бе­ле­ния, вър­ху ко­и­то се на­ми­рат цвет­ни­те пъп­ки. По­лучава се ед­на сво­е­об­раз­на пле­те­ни­ца от клон­ки, ко­я­то прем­реж­ва не­бето по дос­та не­о­бичаен начин. Но за да се оце­ни по-дос­тойн­с­т­во та­зи кар­ти­на, е не­об­хо­ди­мо човек да зас­та­не в бли­зост до дър­во­то. Си­ва­та, глад­ка ко­ра на маг­но­ли­и­те ви­на­ги се от­к­ро­я­ва. На све­тъл фон из­г­леж­да по-тъм­на, а на тъ­мен фон из­г­леж­да свет­ла. Лис­та­та са съ­що дос­та кра­си­ви и ка­то фор­ма, и ка­то цвят.

Се­мейс­т­во Маг­но­ли­е­ви е кръс­те­но на френ­с­ки бо­та­ник, кой­то е бил ди­рек­тор на бо­та­ничес­ка­та гра­ди­на в Мон­пе­лие, Пи­ер Маг­нол (1638-1715), за пър­ви път кла­си­фи­ци­рал маг­но­ли­и­те. Ро­дът Маг­но­лия наб­ро­я­ва око­ло 80 ви­да. Те са раз­п­рос­т­ра­не­ни в Из­точна и Юго­из­точна Азия, как­то и в Юго­из­точна Се­вер­на и Цен­т­рал­на Аме­ри­ка. Ин­те­рес­но­то за тях е, че те ид­ват при нас от дъл­бо­ка древ­ност. Тех­ни вка­ме­не­лос­ти са от­к­ри­ти в ге­о­ло­гични плас­то­ве, ко­и­то са на въз­раст над 100 ми­ли­о­на го­ди­ни. То­ва са ед­ни от пър­ви­те рас­те­ния, ко­и­то об­ра­зу­ват цве­то­ве, чиято го­ле­ми­на и аро­мат са всъщ­ност прис­по­соб­ле­ние за оп­раш­ва­не от на­се­ко­ми.

Най-бо­га­ти са ко­лек­ци­и­те от маг­но­лии на та­ки­ва из­вес­т­ни све­тов­ни цен­т­ро­ве за ин­т­ро­ду­ци­ра­не на рас­те­ни­я­та ка­то Ар­нолд-Ар­бо­ре­тум (САЩ) - 46 ви­да, Крал­с­ка­та бо­та­ничес­ка гра­ди­на Кю (Ан­г­лия) - 40 ви­да. Доб­ра ра­бо­та е свър­ше­на и в Ук­рай­на (Ки­ев) - 15 ви­да, 4 хиб­ри­да, 22 фор­ми. Бел­гия и Хо­лан­дия са съ­що дос­та доб­ри про­из­во­ди­те­ли на по­са­дъчен ма­те­ри­ал. В Бъл­га­рия маг­но­ли­и­те не са чес­то сре­ща­ни, но все пак ги има. В пос­лед­ни­те го­ди­ни вече не е проб­лем да се за­ку­пят от раз­сад­ни­ци или гра­дин­с­ки цен­т­ро­ве. В Бо­та­ничес­ка­та гра­ди­на на БАН съ­що се пра­вят опи­ти за съз­да­ва­не на ко­лек­ция от маг­но­лии и за тях­но­то раз­м­но­жа­ва­не чрез се­ме­на и при­сад­ки.

(снимка)

Най-доб­ре е да за­са­ди­те маг­но­ли­я­та ра­но на про­лет, след ка­то си оти­дат и пос­лед­ни­те сту­до­ве. Из­бе­ре­те слънчево мяс­то, за­щи­те­но от вет­ро­ве­те. За­са­де­те дър­во­то са­мос­то­я­тел­но. Не­ка око­ло не­го има прос­т­ран­с­т­во, за да мо­же да се наб­лю­да­ва от­в­ся­къ­де и да му е свет­ло на ду­ша­та. Свет­ли­на­та има от­но­ше­ние към за­ла­га­не­то на цвет­ни­те пъп­ки.

(снимка) По­ли­вай­те ре­дов­но и не­ка да има до­бър дре­наж. По пра­ви­ло маг­но­ли­я­та се на­гаж­да доб­ре към вся­как­ви почви, сти­га да ня­ма в тях ва­ро­вик. Той пре­диз­вик­ва хло­ро­за на лис­та­та, ко­я­то се със­тои в тях­но­то по­жъл­тя­ва­не и бол­нав вид. Обича око­ло нея да има мулч, но той да е на 5-10 см от стъб­ло­то (за да не заг­ние то) и до 60 см в ди­а­ме­тър, а на де­бе­ли­на 5-10 см. Мулчът мо­же да се със­тои в парчета дър­вес­на ко­ра, над­ро­бе­ни клон­ки или парчета лис­та. Обича да се то­ри то­га­ва, ко­га­то на­рас­т­ва и се офор­мя. Въз­рас­т­ни­те ек­зем­п­ля­ри се нуж­да­ят от по-мал­ко под­х­ран­ва­не.

От соб­с­т­вен опит знам, че удо­вол­с­т­ви­е­то е още по-пъл­но, ако от­г­ле­даш дръвчето от се­мен­це. Се­ме­на­та се съ­би­рат през есен­та. То­га­ва ши­шар­ко­по­доб­ни­те съп­ло­дия от­ва­рят сво­и­те листчета и от тях на тън­ки ниш­ки се спус­кат оран­же­во-чер­ве­ни­те се­мен­ца. Те се съ­би­рат и ме­сес­та­та им об­вив­ка се пре­мах­ва.

По­не­же съ­дър­жат мно­го мас­ло в се­бе си, не­об­хо­ди­мо е вед­на­га да се пос­та­вят в хла­дил­ник за стра­ти­фи­ка­ция. В про­ти­вен случай мас­ло­то гра­няс­ва и сем­ки­те гу­бят къл­ня­е­мост­та си. Сме­се­те се­мен­ца­та за­ед­но с вла­жен пя­сък, сло­же­те ги в по­ли­е­ти­ле­но­во пликче и... пак в хла­дил­ни­ка. От вре­ме на вре­ме от­ва­ряй­те и пог­леж­дай­те как­во ста­ва там. Ко­га­то ви­ди­те, че се­мен­ца­та се на­пук­ват, из­ва­де­те ги и ги за­сей­те в сак­сий­ка наряд­ко. Вни­ма­вай­те да не пре­ка­ли­те с пре­по­ли­ва­не­то. Пър­ва­та и вто­ра­та го­ди­на за­щи­те­те фи­дан­ка­та от из­м­ръз­ва­не. За­са­де­те мла­ди­те рас­те­ния на пос­то­ян­но мяс­то на тре­та­та го­ди­на. Ос­та­на­ло­то е тър­пе­ние...

От раз­сад­ни­ка - в дво­ра на къ­ща­та

Чес­то в на­ши­те раз­сад­ни­ци се про­да­ват маг­но­лии във фор­ма­та на храс­ти. Ако ис­ка­те да ста­нат дър­ве­та, е ред­но да им по­мог­не­те. Не­об­хо­ди­мо е да ос­та­ви­те ед­но или две  (но не по­вече от три) от най-яки­те клон­ки. За­дъл­жи­тел­но пре­ди то­ва пре­мах­не­те всички сла­би клон­ки, ко­и­то са в ос­но­ва­та на стъб­ло­то. Изчис­те­те съ­що та­ка оне­зи клон­ки, ко­и­то се кръс­тос­ват, а съ­що и те­зи, ко­и­то се три­ят по­меж­ду си. За­дъл­жи­тел­но от­ре­зи­те се за­маз­ват с ово­щар­с­ка за­маз­ка. По пра­ви­ло маг­но­ли­и­те, как­то и по­вечето дър­ве­та и храс­ти, се про­да­ват в кон­тей­не­ри. То­ва поз­во­ля­ва по-го­ля­ма си­гур­ност в пре­саж­да­не­то, тъй ка­то ко­ре­но­ва­та сис­те­ма не се на­ра­ня­ва. По то­зи начин значител­но се на­ма­ля­ва и стре­сът за дръвчето от про­мя­на­та. Ако при пре­саж­да­не­то за­бе­ле­жи­те, че има заг­ни­ли или из­съх­на­ли кло­ни, не­об­хо­ди­мо е да ги из­ре­же­те и да де­зин­фек­ци­ра­те мяс­то­то.

(снимка)

21.03.2015, ландш. арх. Пенко ПЕНКОВ, Ботаническа градина - БАН

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Шипките – перспективни и лечебни
В нашата страна има значителен процент слабопродуктивни, изоставени и пустеещи площи. Освен това, във връзка с ограничаване отглеждането на тютюна, се препоръчва засаждането на нетрадиционни трайни култури в Родопите. Една от тях е шипката. Засадена върху терени, неподходящи за някои други култури, от нея могат да се получават значителни приходи.

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.