Начало › Растения › Съветник › Цветя › › Най-добрите начини за отглеждане на зюмбюли

Най-добрите начини за отглеждане на зюмбюли

31.08.2010 | Коментари (1)

Едно от цветята, чиято мисия в градината е сякаш да украси празника на пролетното събуждане и за която мисия то тръгва от есента, е зюмбюлът. Нашият народ го цени, както за великолепните форми и багри на цветовете му, така и за чудесния им аромат. Неслучайно го е възпял и в песните си. Българката го е отглеждала от незапомнени времена и така както учените твърдят, че родината му е западна Азия и крайбрежието на източното Средиземноморие, трудно е да си представим, че в Европа зюмбюлът е проникнал едва преди около три столетия. Но така или иначе днес холандците са тези, които са създали повече съвременни сортове с техните особености на отглеждане и възможности за управляван цъфтеж. Вече не е рядкост пролетната свежест на зюмбюлите по време на зимните празници. Да постигнете цъфтеж в желано време е и по вашите сили.  Добре е да знаете, че луковиците, предлагани на пазара от професионалните производители, са поставяни в благоприятни условия за преминаване на биологичните им цикли, през които  относително високите температури са били от първостепенно значение. Най-важното, от което се нуждаят тези луковици, са ниските положителни температури. Това през зимата не представлява трудност. Не е трудно и да си купите луковици от най-новите сортове с желаната от вас багра на цвета. Може да ги засадите в дворната градина, може и да ги заставите да се развиват бързо и да се радвате на цвят през зимата. Решението как да постъпите с тях си е лично ваше, но при всички случаи е важно да изпълните на практика претенциите на това растение. (снимка)

Най-разпространено е засаждането в градината, където зюмбюлът ще цъфти в ранна пролет - още през април, а може и през март. Ако и вие ще засаждате луковиците в двора, изберете им слънчево място. Може да ги засадите в редичка, край пътеки и алеи, оформяйки цветен бордюр, или да ги организирате на цветни петна в затревената площ.  За да бъдат добре гарнирани тази декоративни елементи, трябва да се подберат и подходящи разстояния между луковиците.  За едрите те са 10 -12 сантиметра, за средните - 8 - 10 см., а за по-дребните - 3 -6 см. Дъблочината на засаждане също се съобразява с едрината на луковиците, но и с качествата на почвата. Най-общо дъблочината е три пъти по-голяма от височината на луковицата, но ако почвата е лека, може да е малко по-голяма, а на тежки почви малко по-малка. Много добре ще се отрази на развитието на растенията и оформянето на хубави луковици, ако обогатите почвата преди засаждането  с 6 - 10 кг. на квадратен метър напълно угнил оборски тор или компост. (снимка)

В градината луковиците се засаждат от края на септември, през октомври, че дори и през декември. Предохранителна мярка срещу екстремни ниски температури в безснежната зима, когато почвата може да замръзне на голяма дълбочина, е покриването с окапала шума, размесена с дребни клонки. Напролет е полезно подхранването с 2 грама на квадратен метър амониева селитра, щом се появят връхчетата на растенията, и със същата доза малко по-късно, когато между листата се появят цветоносните стъбълца. Когато изсъхнат листата на зюмбюлите, засадете на тяхно място други цветя, като извадите луковиците.  Трудно ще ви е да ги съхранявате някъде до есента, пък и едва ли е нужно. Просто ги засадете на ново място, но ги покрийте с окосена трева, слама, за да ги предпазите от лятното слънце. (снимка)

Ако искате да подложите луковиците на форсаж и да имате цъфнали зюмбюли през зимата, може да постъпите по два начина. Първият е да ги отгледате като цветя в саксия. Може да използвате саксии с различна големина - малки за едно растение и големи за три и повече. Осигурете на саксията добър дренаж, като поставите на дъното кермазит или дребни камъни, а върху тях насипете чист речен пясък. Почвата, която ще използвате, не е от особено значение, защото растенията ще се развиват за сметка на резервните хранителни вещества в луковицата. Тя може да е обикновена градинска, която в случай, че е по-тежка, може да подобрите чрез добавка на торф или угнил оборски тор, а може да купите от магазина готова почва за стайни цветя. Каквато и да е, насипете я върху подготвения дренаж и леко притъпчете. Може да засадите луковицата направо, но по-добре е да нанесете върху нея тънък слой пясък. Това много помага за предпазването на луковицата от загниване. След това допълнете съда с почва, но така че една трета от луковицата да остане открита.  В по-големи саксии може да засадите три, пет или повече луковици. Полейте така, че цялата почва в саксията да се овлажни нормално. Това ще е единственото поливане до цъфтежа, а след това когато и ако се налага. Отук насетне най-важното е да осигурите тъмнина и ниски положителни температури. Отдавнашна практика е саксията да се заравя в градината и след два месеца да се изважда и внася на топло. Вие можете да прибегнете и до други начини. Покрийте я с плътен книжен плик, който не пропуска светлина. Още по-лесно ще ви е да захлупите луковицата с подходящ съд, например друга саксия, но не пропускайте да запушите дренажния й отвор на дъното. На така засадената луковица може да осигурите ниската температура на балкона, в неотопляемо помещение  на жилището или в избата.  Тъмно и студено - това са естествените условия, при които прорастват луковиците на зюмбюла. След 8 седмици корените ща са обхванали цялото съдържание на саксията и растенията ще са се устремили нагоре. Тогава опипайте внимателно връхчето.  Ще установите наличието на цветовете, които са по-твърди от листата. Пипайте, без да притискате, за да не ги повредите. Има ли ги, внесете растенито в стаята на светло и топло. След няколко дни ще разцъфне. (снимка)

Много практичен, лесен и удобен начин е форсажът във ваза. Тя трябва да е присвита в горния край, така че да задържа луковицата. Може да се използват и други стъклени съдове, чиято гърловина не позволява луковицата да хлътне навътре. Напоследък на нашия пазар се появиха и специално направени съдове, които се продават заедно с луковиците. Съда, който ще се използва за форсаж, напълнете с обикновена вода. Разтварянето на подхранващи вещества е излишно, тъй като зюмбюлите ще растат за сметка на резервните хранителни вещества в луковиците. Най-важното в случая е да напълните съда така, че след поставянето на луковицата дънцето й да е  над 5-6 мм. Над нейната повърхност. Потапянето й е недопустимо, тъй като тя ще загние. В условията на висока влажност във въздушния слой между нея и водата, тя пуска корени, които бързо стигат до дъното. Покрийте съда така, че да гарантирате тъмнината. Ниската температура ще осигурите на балкона, в неотопляемо жилищно помещение или в избата. Най-подходящата е 3-5 градуса.  Периодично проверявайте нивото на водата във вазата и ако е необходимо, доливайте, като повдигате луковицата, за да не я мокрите. Когато установите, че пъпката е достигнала 5 см. височина, внесете цветето на светло и топло в стаята. Това ще е след 8-10 до 12 седмици. (снимка)

Подлагайки луковиците периодично на форсаж, вие ще се радвате на пролет и през зимата.

(снимка)

Препоръчваме ви следните видове:

  • Gipsy Queen - зюмбюлът е впечатляващ заради необичайния си цвят. Без съмнение е един от най-интересните видове. Подходящ е за засаждане както навън в градината, така и в контейнери.
  • Delft Blue - от всички видове сини зюмбюли, Delft Blue със сигурност е най-добрият заради големината на цвета и нежната небесно синя разцветка. При благоприятни условия зюмбюлът цъфти в продължение на 4 седмици. Цветето е подходящо за засадждане в градината и на балкона в контейнер.
  • City of Haarlem - зюмбюлът цъфти в нежно жълто и е истинка находка в градината.
  • Fondant - този зюмбюл е с наситен аромат и нежно розови цветове, които цъфтят в продължение на 4 седмици. Подходящ е за засаждане в градина и на балкона.
31.08.2010, Ангелина СИМЕОНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (1) | Добави коментар

Вижте още

Розите и техните навици
Розите, особено повторноцъфтящите, се нуждаят от по-голямо количество хранителни вещества. Опитните градинари внасят бавнодействащи торове в началото на активния растеж на клонките - април и след първия цъфтеж. Богатите на азот торове, които осигуряват растежа, могат да се използват само до края на юни, иначе филизите няма да успеят да узреят добре и могат да загинат през зимата.

Осигурете кисела почва на рододендрона
Рододендронът обича кисели (рН от 4,0 до 5,5) и богати на хумус почви. Често в градините почвите са много леко кисели, а някои дори са варувани. За да расте добре рододендронът при такива условия, той трябва да се засажда в специална почва, предназначена именно за тези видове растения. Ежегодно рододендронът трябва да се подхранва със специални кисели торове. Те ще неутрализират калцийсъдържащите натрупвания около корените на растението, които попадат там от най-долните слоеве на почвата. Най-подходящото време за подхранването на рододендроните е април, когато снегът си е отишъл и едва ли ще падне отново. Достатъчно е да внесете от 60 до 80 г на 1 кв. м.

Фаворитите на пролетта
Лалето (Tulipa) е тревисто луковично многогодишно растение от семейство Лилиецветни. Неговата родина са степите, песъчливите и каменисти планински райони на средна Азия и Балканския полуостров. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат иманно от там. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия, а също и у нас.